РЕШЕНИЕ
№ …
гр. София, 11.07.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 21 състав, в публичното съдебно заседание на втори март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Балинова
при участието на секретаря Снежана Апостолова, като разгледа гр.д. № 12775 по описа на СГС за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 422 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 44 ЗЗД, вр.
чл. 535 ТЗ.
Ищецът „Б.Д.“ ЕАД твърди, че на 16.04.2008г. дружеството „К.**“ ООД е издало запис на заповед, съгласно която се е задължило неотменимо и безусловно да му заплати без разноски и протест сумата от 165 700 лв. при предявяване на записа в срок до 75 месеца от датата на издаването му – до 16.07.2014г. Издаденият запис на заповед е авалиран при същите условия от ответниците Р.С.С. и Г.Р.С., в качеството им на физически лица, както и от „К.**“ ЕООД. Същият им е предявен за плащане чрез изпращането на нотариални покани, както следва: на издателя – на 15.04.2013г., на авалистите Р.С. – на 22.10.2012г., а на Г.С. и на „К.**“ ЕООД – на 25.10.2012г. Заявява, че поради липсата на доброволно погасяване на задължението се наложило пристъпване към принудително събиране на вземането по съдебен ред, като в негова полза била издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист. С оглед на подаденото от длъжниците писмено възражение срещу издадената заповед за него се поражда правен интерес от предявяването на настоящия установителен иск по чл.422 от ГПК за вземането в размер на 165 700 лева. Моли съда да установи съществуването на същото, ведно със законната лихва от 23.05.2013г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение/. Претендира присъждане на разноски по заповедното и настоящото исково производство.
Ответниците Г.Р.С. и Р.С.С. оспорват иска, като заявяват, че представеният по делото запис на заповед от 16.04.2008г. не отговаря на изисквания на чл. 535 ТЗ, поради което същият не е в състояние да установи задължение за плащане на процесната сума. Оспорват автентичността на записа на заповед, както в частта на издателя на записа на заповед, така и за авалистите. Оспорват също и автентичността на подписа на ответника Р.С. върху разписката за връчване на нотариална покана спрямо него, както и процесния запис на заповед да е предявяван за плащане на ответника Г.С..
Ответникът „К.**“ ЕООД твърди, че процесният запис на заповед е издаден по повод и като гаранция за отпуснат от банката - ищец кредит на дружеството „К.**“ ООД въз основа на сключен между тях договор за кредит № 115/16.04.2007г., който счита за нищожен, излагайки доводи в тази насока. Поддържа, че сумата по кредита не е използвана за нуждите на дружеството, като същата дори не е отбелязана във финансовите му отчети. Твърди, че част от дължимата сума вече е заплатена на ищеца от ипотекарния длъжник Б.К..
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По делото е приложеното заповедно дело № 22615/2013г. по описа на СРС, 43 – ти състав, от книжата по което се установява, че същото е образувано по заявление от 23.05.2013г. от „Б.Д.“ ЕАД, в качеството й на кредитор за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу длъжниците Р.С.С., Г.Р.С. и „К.**“ ЕООД за следните суми: 165 700 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от 23.05.2013г. до окончателното изплащане на сумите; съдебни разноски в размер на 3 314 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 107 лв. В заявлението е посочено, че паричното вземане произтича от запис на заповед от 16.04.2008г. за сумата от 165 700 лева, издаден без разноски и протест в полза на ищеца.
В допълнителната информация относно вземането заявителя е изложил подробно съдържанието на записа на заповед и че същият е авалиран от посочените в заявлението длъжници при условията, при които е издаден. Изложено е, че Банката се е снабдила със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 24.09.2010г. и изпълнителен лист от 28.09.2010г. по извлечение от сметка срещу дружеството – кредитополучател „К.**“ ООД. Тъй като задължението по кредита не било изплатено към датата на подаване на заявлението и нямало постъпили суми за погасяването му, Банката пристъпвала към изпълнение по съдебен ред срещу авалистите по издадения запис на заповед.
Въз основа на подаденото заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на 25.06.2013г. по ч.гр.д. № 22615/2013г. по описа на СРС, 43-ти състав е издадена заповед за изпълнение срещу тримата длъжници солидарно да заплатят на Банката сумата от 165 700 лв., ведно със законната лихва считано от 23.05.2013г. до окончателното изплащане на вземането; съдебни разноски в общ размер на 5 421 лв., от които 3 314 лв. - държавна такса и на 2 107 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Видно от оригинала на запис на заповед, представен в заповедното производство и представения в настоящото производство заверен препис от него дружеството „К.**“ ООД е подписало документ озаглавен „запис на заповед“, в чийто текст също фигурира израза „запис на заповед“. В него е посочено, че се издава на 16.04.2008г. в гр. София, без протест и без разноски, като дружеството „К.**“ ООД се е задължило неотменимо и безусловно срещу представянето му да плати на „Б.Д.“ ЕАД сумата от 165 700 лева, с място на плащане гр. София, бул. „Д.“ № **, в сградата на клон „Д.“ на „Б.Д.“ ЕАД на предявяване, като записът трябва да се предяви за плащане в срок до 75 месеца от издаването му – до 16.07.2014г. Документът е подписан от името на Р.С., в качеството му на управител на дружеството издател „К.**“ ООД. В материалния носител на самия документ е вписан текст за авалиране това задължение при условията, при които е поето и същият е подписан от Р.С. и Г.С., като физически лица и „К.**“ ООД като юридическо лице.
Записът на заповед е предявен за плащане от ищеца, както следва: на дружеството издател „К.**“ ООД - чрез нотариална покана с рег. № 1960, том 1, акт 114 от 26.03.2013г. на Е.М.– помощник нотариус по заместване на нотариус М.М.-Р.с рег. № 504 на НК, връчена му на 15.04.2013г., при условията на чл.50, ал.4 във вр. с чл.47, ал.1 и ал.5 ГПК, след изтичане на законоустановения срок от уведомление, залепено на 28.03.2013г. на адреса на дружеството; на Р.С., в качеството му на авалист, чрез нотариална покана с рег. № 7461, том 3, акт 149 от 08.10.2012г., връчена му на 22.10.2012г. лично срещу разписка, при условията на чл.44, ал.1 от ГПК; на Г.С., в качеството му на авалист чрез нотариална покана с рег. № 7462, том 3, акт 150 от 08.10.2012г. връчена му на 25.10.2012г., при условията на чл.50,ал.4 във вр. с чл.47, ал.1 и ал.5 ГПК и на „К.**“ ЕООД, в качеството му на авалист, чрез нотариална покана с рег. № 7460, том 3, акт 148 от 08.10.2012г. връчена му на 25.10.2012г. чрез управителя П.Б.Г. срещу разписка, при условията на чл.50, ал.1 ГПК.
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 44 ЗЗД, вр. чл. 535 ТЗ – за установяване на съществуването на вземане на ищеца „Б.Д.“ ЕАД като поемател срещу ответниците Г.С., Р.С. и „К.**“ ЕООД като авалисти по задължение по запис на заповед, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417, вр. чл.418 ГПК. Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение, същата да влезе в сила и издаденият в производството по чл.417 от ГПК изпълнителен лист да запази действието си на изпълнителен титул – арг. 416 от ГПК. Съгласно чл. 422, ал.1 от ГПК искът се смята за предявен от датата, на която е подадено заявлението по чл.417 от ГПК. Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящият случай вземането, предмет на настоящото производство напълно съвпада с вземането, за което е издадена посочената по-горе заповед за незабавно изпълнение.
Уреденото в чл. 483 - 485 от ТЗ менителнично поръчителство или т.нар. „авал” има самостоятелен и неакцесорен характер спрямо задължението на издателя по записа на заповед по аргумент от чл. 485, ал.2 ТЗ, като правилото важи, дори когато същият е издаден като обезпечение на задължения по каузално отношение. Предвид това, следва да се има предвид, че дори и последното да бъде погасено, това обстоятелство е ирелевантно за отговорността на авалиста и същият остава задължен по авала за поетото от него задължение към поемателя по записа на заповед. Изключение от това правило е налице единствено и само при условие, че авалисът е страна и по каузалното отношение в качеството на поръчител по смисъла на Закона за задълженията и договорите.
Предвид посочения абстрактен характер на авала, авалисът няма право да
противопоставя на поемателя по записа на заповед възражения, които произтичат
от каузалното отношение между последния и издателя, независимо дали се касае за
абсолютни задължения като тези за недействителност на ефекта /с изключение на
възражението за липса на форма/ или за лични относителни възражения,
произтичащи от каузалното отношение между издателя на записа на заповед и
поемателя, като тези за погасяване на вземането на някакво основание - примерно
чрез частично или пълно плащане. Единственото допустимо изключение от приетото
правило е в случай, че авалистът е страна по каузалното отношение, като
например има качеството на поръчител по договор за кредит или ако е налице
недобросъвестност или извършена злоупотреба от страна на поемателя/приносителя,
изразяваща се в знание от негова страна за личните възражения на издателя по
каузалното отношение между тях. В този смисъл – решение № 120/30.07.2010 г. по
т.д. № 988/2009 г. на ВК, II
TO; решение № 17/21.04.2011 г. по т.д. № 213/2010 на ВКС, II TO, решение
№ 26/ 24.04.2014 г. по т.д. № 1027/2013 на ВКС, TO; решение № 2/12.08.2014 г.
по т.д. № 984/2012 г. на ВКС, II
TO.
Неоснователно и недоказано остана в рамките на настоящото производство твърдението на ответното дружество „ К.**“ ЕООД за наличие на каузално отношение, за изпълнение на задълженията по което е издаден процесния запис на заповед. В тази връзка следва да се отбележи, че възражение за наличието на такова отношение между издателя и поемателя по записа на заповед е въведено единствено от страна на този ответник, противно на неговите твърдения, че наличието на същото е декларирано изрично от ищеца още с подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК. Действително в текста на т. 14, съдържаща „допълнителни изявления и допълнителна информация“ е налице споменаване на договорно задължение по договор за кредит, но никъде ищецът не се е позовал на него като основание за възникване на задължението на ответниците - авалистите. Това не е сторено и с подаване на самата исковата молба. В нея претенцията на ищеца се основава изцяло на абстрактния менителничен ефект и не се твърди или обосновава наличие на каузално отношение, за чието обезпечение е издаден записът на заповед. Такива твърдения се навеждат ясно и категорично само в отговора на ответното дружество, като именно то се позовава на частично погасяване на претендираното задължение по записа на заповед именно като такова, възникнало от договорно правоотношение между издателя по ценната книга и поемателя. С оглед на това, че по настоящото дело ответниците имат качеството на авалисти и съобразно изложената по-горе трайна съдебна практика и при липса на твърдения и доказателства авалистите да са съдлъжници по каузалното правоотношение, те не могат да ангажират възражения, произлизащи от каузално правоотношение между издателя и поемателя, освен ако не докажат или че са страна по това каузално отношение, или че поемателят има недобросъвестно поведение или злоупотреба с право в посочения по-горе смисъл. Следователно, предвид правилото на чл.154 ГПК, както и по аргумент от приетото с т. 17 от ТР № 4/ 18.06.2014 г., постановено по тълк. дело 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС ответникът навел възражението за наличие на каузално отношение носи доказателствената тежест да докаже неговото съществуване, като в конкретния случай той следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че е страна по това правоотношение, за да може да се ползва от възможността да използва личните относителни възражения, с които разполага издателят на записа на заповед или съответно, при същите условия, да докаже наличието на недобросъвестност или злоупотреба с право от страна на поемателя на менителницата. В хода на делото обаче ответното дружество не е ангажирало доказателства, от които може се направи обосновано заключение, че такова каузално отношение съществува, нито че е страна по такова в качеството на съдлъжник/поръчител. Съответно, след като ответниците в рамките на събраните в хода на делото доказателства имат единствено качеството на авалисти, то разглеждането на направените от тях възражения, произтичащи от каузалното отношение - за частично погасяване на същото, за нищожност поради липса на валидно съгласие за сключване на договор за кредит е недопустимо.
Единствената възможност, която остава за защита правата на авалистите, като изключим възражението за липса на форма, каквото не е направено в хода на делото, остава възражението за наличие на недобросъвестно поведение и злоупотреба с права от страна на банката - поемател по записа на заповед. В рамките на производството ответниците за заявили и това възражение, но същото е направено едва в третото открито съдебно заседание и по общите правила на чл. 146, ал. 3 и чл. 147 ГПК се явява преклудирано, като преклузията е настъпила и за сочене и събиране на доказателства към този момент.
Съобразно указанията, дадени в Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, предметът на делото по иска предявен по реда на чл.422 от ГПК, се определя от правното твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение. Подлежащото на изпълнение вземане в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.9 от ГПК въз основа на запис на заповед е вземането по редовен от външна страна менителничен ефект. Записът на заповед е едностранна търговска сделка. Тя възниква в резултат на едностранно волеизявление на издателя й, което цели пораждане на менителнични субективни права и задължения. Това волеизявление не може да предвижда бъдещо несигурно събитие, обуславящо пораждане на менителничното правоотношение. За да се създаде действително менителнично задължение е достатъчно волеизявление на издателя, направено при съблюдаване на изискванията на закона за форма. Веднъж създаден менителничния ефект служи като материалноправна основа за създаване и прибавяне на други допълнителни едностранни волеизявления, насочени към пораждане на нови менителничноправни ефекти – авал, джиро и т.н. Действителността на допълнителното волеизявление не засяга действителността на основното такова по първоначалната сделка, нито на другите допълнителни волеизявления, освен поради недостатък на формата.
Записът на заповед е формален писмен акт, към който законодателят е поставил строги изисквания относно реквизитите му, които са посочени изчерпателно в императивни правни норми и липсата на някой от тях води до недействителност на ценната книга. Правната сигурност е наложила необходимостта от строгите изисквания към формата му – да има достатъчна определеност, както относно правното естество на акта, така и досежно съдържанието на породените въз основа на нето правоотношения. Законодателят в Търговския закон не поставя изискване към съдържанието на менителницата и записа на заповед да сочат основанието, с оглед на което се поемат или изпълняват менителничните задължения. Основанието на задължаване не е елемент от фактическия състав на абстрактните правни сделки, какъвто е записа на заповед по чл. 535 ТЗ.
С оглед изложеното по-горе, в тежест на поемателя по записа на заповед е да установи спазване на формата на записа на заповед, която е условие за неговата действителност, валидно пораждане на авал по записа на заповед и настъпване на изискуемостта на задължението. В случая от представения запис на заповед се установи, че същият носи наименованието „запис на заповед“, което е поставено в самия текст на документа в съответната логическа и граматическа връзка с другите изрази. Индивидуализирано е лицето, което е поело задължението да плати – „К.**“ ООД, с посочване на всички правно индивидуализиращи данни. Обективирано е и изявлението му, като издател, че се задължава „безусловно“ и „неотменимо“ да заплати определена сума, а именно сумата от 165 700 лева при предявяване за плащане в срок до 75 месеца / до 16.07.2014г./ от издаването му. Индивидуализиран е и поемателят, комуто следва да се плати с пълно посочване на наименованието му – „Б.Д.“ ЕАД, както и мястото на плащане - гр. София, бул. „Д.“ №**, в сградата на клон „Д.“ на Банката. Налице е и място и дата на издаването - на 16.04.2008г. в гр. София, както и подпис на управителя на дружеството издател „К.**“ ООД. Ето защо съдът приема, че процесния документ озаглавен „запис на заповед“ съдържа всички реквизити по чл. 535 ТЗ, поради което и представлява запис на заповед, като удостоверява валидно възникнало за авалистите Р.С. на 22.10.2012г., за Г.Р. на 25.10.2012г. и за „К.**“ ЕООД на 25.10.2012г. менителнично задължение спрямо ищеца „Б.Д.“ ЕАД за заплащане без протест и без разноски на посочената в записа на заповед сума. Освен това съдът приема, че представеният по делото запис на заповед удостоверява и валидно менителнично поръчителство по задължението по записа на заповед, поето от тримата ответници. Текста за същото съдържа ясно изявление, че ответниците поръчителстват за задължението, като са положени и подписи за него, като е посочено, че се поръчителства за издателя на записа на заповед при същите условия, при които е поето задължението.
Действително ответниците Г.С. и Р.С. са оспорили процесния запис на заповед като неавтентичен в частта за подписите положени за авалисти. В хода на делото същите са поискали откриване на производство по оспорване истиността на ценната книга, като са направени и доказателствени искания в тази насока за изслушването на графическа експертиза. В рамките на откритото производство по реда на чл.193 ГПК съдът им е предоставил неколкократно възможност да представят писмени доказателства за заплатен депозит за вещо лице, което да даде заключение относно обстоятелството дали процесната запис на заповед от 16.04.2008г. е подписана от тях или не. Такива обаче те не са ангажирали. Предвид на това и съобразно правилото на чл. 193 ГПК за разпределение на доказателствената тежест в рамките на това производство, съдът намира, че тези ответници не са успели при условията на пълно и главно доказване да установят възражението си за неавтентичност на представения запис на заповед.
Настоящият съдебен състав приема и, че от приетите по делото нотариални покани не се установи твърдяното от тези двама ответници невалидно предявяване за плащане на процесния запис на заповед, поради което и по делото е безспорно установено изискуемо задължение на ответниците към ищеца за заплащане на сумата по записа на заповед.
Процесната ценна книга е издадена с падеж на предявяване, като съобразно разпоредбата на чл. 487, ал. 1, изр. 3 ТЗ издателят е определил по-дълъг срок за предявявяването от едногодишния, установен в закона, а именно – до 75 месеца от издаването – до 16.07.2014 г. С оглед императивния характер на уредбата, касаеща реквизитите на записа на заповед, съдът счита, че волята на издателя относно падежа на задължението не подлежи на тълкуване /когато предвижда такава възможност, законът изрично сочи това – напр. чл. 460 ТЗ/, поради което използваният от издателя израз „при предявяване в срок до ….” не може чрез тълкуване да бъде подведен под някоя от хипотезите на допустимо определяне на падеж съгласно чл. 486, ал. 1 ТЗ извън горепосочената – на предявяване с определен по-дълъг срок за това.
Ето защо, за да е налице изискуемо право предвид уговореният падеж на
ценната книга, а всъщност „на предявяване” следва да е предявена /предявяването
не е условие за наличие на изпълняемо право, само когато падежът не е определен
на предявяване – ТР 1/2004г. на ОСТК на ВКС/. В случая от обсъдените по – горе
нотариални покани, които са надлежно връчени следва извод за извършено
предявяване по отношение и на издателя, и на авалистите, поради което вземането
по записа на заповед е станало изискуемо към момента на подаване на заявлението
по чл. 417 ГПК.
Съобразно разпоредбата на чл. 537 ТЗ във вр. с чл. 484, ал. 2 ТЗ подписът на лицевата страна на менителничния документ презюмира поемане на авал, освен ако подписът е на издателя. В случая върху лицевата страна записа на заповед, след менителничното волеизявление е положен подпис от името на физическите лица Р.С. и Г.С. и юридическото лице „К.**“ ЕООД /представлявано от управителя му Р.С./ с отбелязване, че авалират задължението по записа на заповед, при условията, при които е поето. Съдът намира, че е спазена установената в ТЗ форма и е възникнало валидно менителнично поръчителство /авал/ върху процесната запис на заповед, поето от ответниците по делото. Правните последици от волеизявлението на авалистите е, че за тях се поражда задължение, което по вид, съдържание и предпоставки за принудително осъществяване се определя от обезпеченото задължение, като авалистите дължат същата по вид престация, както и авалата.
С оглед на изложеното, съдът намира, че ответниците като авалисти отговарят солидарно за заплащане на сумата по записа на заповед, падежа за изпълнение на което задължение е настъпил. Не са представени доказателства за плащане на дълга, нито е установявано каузално правоотношение, за обезпечаване вземания по които е поет менителничния дълг, респ. – авал. Предявеният иск с правно основание чл. 422 ГПК се явява основателен, предвид факта, че е налице редовен запис на заповед, който удостоверява подлежащо на изпълнение задължение в предявения размер. Същият следва да бъде уважен.
По отношение на разпределение отговорността за разноските.
В полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по заповедното и исковото производство разноски, като размерът на юрисконсултското възнаграждение следва да се определи по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. ЗПП в размер на по 300 лв. за двете производства.
Мотивиран от горното, Софийски граД.и съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, че Р.С.С., ЕГН **********, Г.Р.С., ЕГН ********** и „К.**“ ЕООД, ЕИК *******, в качеството си авалисти дължат на „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 535 от ТЗ сумата 165 700 лв., на основание запис на заповед, издаден на 16.08.2008г., в гр. София, с уговорен падеж на предявяване в срок до 75 месеца /до 16.07.2014г./, ведно със законната лихва, считано от 23.05.2013г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Р.С.С., ЕГН **********, Г.Р.С., ЕГН ********** и „К.**“ ЕООД, ЕИК ******* да заплатят на „Б.ДСК“ ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК,
вр. ЗПП сумата от 3 614 лв. - държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство; сумата
3 614 лв. – държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: