Решение по дело №96/2024 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: 927
Дата: 28 февруари 2024 г. (в сила от 28 февруари 2024 г.)
Съдия: Василка Желева
Дело: 20247260700096
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 31 януари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

927

Хасково, 28.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - I състав, в съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

При секретар ИВЕЛИНА ВЪЖАРСКА като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА административно дело № 20247260700096 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Съдебноадминистративното производство е по реда на чл.84, ал.2, във вр. с чл.70, ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на Д.М., гражданин на А., с посочен в жалбата адрес (и настоящ адрес по Регистрационна карта на чужденец): ***, против Решение №УПП-82/23.01.2024 г. на Интервюиращ орган към Държавна агенция за бежанците.

Жалбоподателят твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби на закона. Нарушени били нормите на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Изложените съображения, обосноваващи отказа, били изцяло незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал факта, че причините жалбоподателят да напусне страната си били свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността му. Оспорващият изложил подробно своята история пред административния орган, който я възприел правилно, но неправилно приел, че спрямо него не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Обжалваното решение било постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. То не съдържало нито един аргумент за това дали молбата за закрила е явно неоснователна или не. Видно от съдържанието му, били обсъдени въпросите, свързани с обстановката в А., с положението на различните етнически групи там, обстоятелствата, свързани със заплахите, на които бил обект оспорващият. Всичко това били обстоятелства, които следвало да бъдат разгледани в производството по общия ред, тъй като имали пряко отношение към основателността на молбата по същество. Посочва се, че интервюиращият орган не изложил никакви аргументи защо приемал, че молителят се позовавал на обстоятелства извън предмета на закона, или че не посочвал причини за основателно опасение от преследване. Липсата на мотиви в тази част на решението представлявала съществено процесуално нарушение, тъй като не били посочени фактическите основания за правните изводи на интервюиращия орган. Последният изложил формално и бланкетно определени факти и обстоятелства, в този смисъл решението представлявало своеобразна „компилация“ между изводи по същество и правомощия, каквито интервюиращият орган нямал, което било абсолютно незаконосъобразно, до степен, че граничело с нищожност на административния акт. При постановяване на решението били допуснати съществени нарушения на материалния закон. Подадената от жалбоподателя молба за закрила не била явно неоснователна и не били налице основанията по чл.13, ал.1, т.1 от ЗУБ. Неправилно бил приложен и чл.13, ал.1, т.2 от ЗУБ. В хода на производството пред интервюиращия орган жалбоподателят добросъвестно се опитал да изложи своите опасения относно обстановката в А., както и относно факта, че положението в страната се влошавало непрекъснато, в светлината на което следвало да бъде разгледана молбата му. Посочено било в мотивите на административния акт, че молителят не бил обект на репресии и нямало риск за живота и сигурността му в А.. Оспорващият сочи, че бил в опасност и се чувствал уязвим, а нямало към кого да се обърне за помощ. Животът му бил в опасност и искал да живее в България, както многократно бил заявил пред ДАБ. Заявил пред административния орган, че ако му бъде отказана закрила и бъде върнат обратно в А., ще бъде изложен на опасност от сериозни посегателства и реален риск за живота и личната му сигурност. Всичко това идвало да покаже, че изпитвал опасения за живота си в А. и това била причината да напусне страната. В жалбата се посочва, че неправилно административният орган тълкувал и прилагал и нормата на чл.9 от ЗУБ, която представлявала транспониране на чл.15, буква „в“ от Директива 2011/95/ЕО.

Моли се за отмяна на обжалваното решение, поради противоречието му на административнопроизводствените правила и на материалните норми на чл.13, ал.1, т.1 и т.2, и чл.9 от ЗУБ, и за връщане преписката на административния орган с указания за разглеждане на молбата в производство по общия ред.

Ответникът, Интервюиращ орган при ТЦ – Пъстрогор към ДАБ (Д.З.), чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и в писмени бележки излага подробни съображения за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С Молби до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет – подадена чрез Дирекция „Миграция“ – МВР/СДВНЧ-София (с имена П. П. П. от А.) УРИ 105400-241/17.01.2024 г. и подадена чрез ТЦ – с.Пъстрогор под вх.№89/19.01.2024 г., заведени в ДАБ под рег.№УП-15928/19.01.2024 г., Д.М., гражданин на А., е поискал закрила от Република България.

Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист с рег.№УП-15928/19.01.2024 г. като Д.М., гражданство А., етническа принадлежност - ***, роден на *** г. в А., гр.С., със същия постоянен адрес, с *** образование, професия – ***, религия – ***, ***, без документи за самоличност. В приложение към регистрационния лист са посочени поименно родителите, братята и сестрите на чужденеца.

Под рег.№УП-15928/22.01.2024 г. е заведен Протокол от проведено на същата дата интервю с Д.М., ЛНЧ **********.

С Решение №УПП-82/23.01.2024 г. на Интервюиращ орган при ДАБ – МС, на основание чл.70, ал.1, във вр. чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ е отхвърлена молбата за предоставяне на международна закрила на Д.М..

На 24.01.2024 г. срещу подпис решението е връчено на жалбоподателя, последният е запознат с неговото съдържание на език, който владее, и това е удостоверено с подпис на преводач.

Жалбата срещу решението е депозирана на 29.01.2024 г.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 7 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.2 от ЗУБ.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Решението е обективирано в писмена форма и е издадено от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност. Съгласно чл.48, ал.1, т.10 от ЗУБ, Председателят на Държавната агенция за бежанците определя длъжностни лица от ДАБ за интервюиращи органи, които да извършват действията, предвидени в този закон, а по делото е представена Заповед №РД 05-446/21.06.2022 г. на Председателя на ДАБ, с която Д. С. З., младши експерт – интервюист в Транзитен център – с.П., е определена за интервюиращ орган.

Съгласно разпоредбата на чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, производството за предоставяне на международна закрила се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила.

Според чл.70, ал.1 от ЗУБ, при наличие на основания по чл.13, ал.1, в срок до 14 работни дни от регистрацията на чужденеца интервюиращият орган може да приложи ускорено производство, като вземе решение за отхвърляне на молбата като явно неоснователна.

Регистрацията на Д.М. е извършена на 19.01.2024 г., съответно към тази дата е образувано производството, и към датата на издаване на процесното решение – 23.01.2024 г., предвиденият срок за произнасяне на интервюиращия орган в условията на ускорено производство се явява спазен.

Съдът не констатира при издаване на обжалваното решение да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството пред интервюиращия орган при Транзитен център – с.П. към ДАБ, с чужденеца е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език.

Оспореният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.59 от АПК, тъй като е надлежно мотивиран с посочване както на фактическите, така и на правните основания за постановяването му.

Разпоредбите на чл.13, ал.1 от ЗУБ, на които се е позовал интервюиращият орган, гласят: Молбата на чужденец за предоставяне на международна закрила се отхвърля като явно неоснователна, когато не са налице условията по чл.8, ал.1 и 9, съответно по чл.9, ал.1, 6 и 8, и чужденецът: т.1 – се позовава на основания извън предмета на този закон, и т.2 – не посочва никакви причини за основателни опасения от преследване.

В оспореното решение са изложени фактически твърдения както относно наличието на последните две основания, а именно, че чужденецът не посочва никакви причини за основателни опасения от преследване и изложените от него причини излизат извън предмета на закона, така и съображения относно наличието на условията по чл.8, ал.1 и ал.9, и чл.9, ал.1, ал.6 и ал.8 от ЗУБ. Доколкото законодателят е заложил изискването за кумулативна преценка на посочените групи условия, то административният орган е длъжен да посочи какво приема за установено по всяко релевантно условие, което в случая е сторено в обжалваното решение. Изложените в акта фактически обстоятелства са подробни, не са формални и бланкетни, и по мнение на настоящия съдебен състав надлежно мотивират явната неоснователност на подадената от чужденеца молба за закрила.

При извършената проверка относно материалната му законосъобразност, съдът намира оспореното решение за законосъобразно.

Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Наличието и основателността на опасенията от преследване следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни.

В настоящия случай, видно от протокола от проведеното с оспорващия интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, същият не е заявил като причина за напускане на страната си по произход – А., някоя измежду изброените в чл.8, ал.1 от ЗУБ.

Интервюираният сочи, че напуснал А. на 14.12.2023 г., с национален паспорт, със самолет за Турция, гр.И., където останал около два дни. Преминал в Република Гърция нелегално, пеша, с трафикант, в група от 6 човека, с лодка през някаква река. После с автобус отишли до гр.А. и седем дни останали там. С автобус продължили към границата с Република Македония, преминали я за два дни и продължили към Сърбия. Преминали границата със Сърбия пеша. Искали да стигнат до един лагер в Сърбия, но сръбската полиция ги задържала след два дни и ги прехвърлили на българска територия, където полицията го задържала. На въпроса защо е напуснал държавата си по произход интервюираният отговорил, че има расизъм в А., като пояснил, че този расизъм е общо между народа и държавата, арабите мразели берберите и той като бербер се чувствал с по-малко права в сравнение с арабите. На въпроса какви права му били отказани в А. посочил правото на работа. Заявил, че работели без осигуровки, без трудови договори. В А. интервюираният работел в строителството, получавал обичайно около 20 евро на ден и с това заплащане не можел да се издържа в А..Трябвало да помага и на други от семейството, помагал на родителите си, другите му братя и сестри били семейни. Други проблеми нямал в А., само това. Заявил, че би се върнал в А. само за да види родителите си. Харесвал му град София, искал да остане там, искал да работи. Когато напускал А., плановете му били да отиде във Франция или Италия, но сега, като видял, че му харесва в София, искал да остане в София. Подал молба за закрила, защото му харесвало тук, хората се отнасяли добре с него. Заявил също, че бил арестуван през 2017 година в А., без причина. Обвинили го за участие в демонстрация, но той не бил участвал. Имал присъда 2 години затвор, но го освободили след 14 месеца. Излязъл от затвора през 2018 година. Интервюираният изрично декларира, че не е имал проблеми с официалните власти в А., не е членувал в политическа партия или организация.

От така обективираните в протокола обстоятелства не може да се направи извод за заявени от интервюирания опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, по смисъла на ЗУБ. Изследвайки данните от бежанската история на жалбоподателя, административният орган обосновано е преценил, че не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл.8, ал.4 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут, а заявените от кандидата мотиви, обуславящи желанието му да получи закрила, не попадат в предметния обхват на ЗУБ. Изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната хипотеза за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец се явява правилен и законосъобразен.

Административният орган е обсъдил в решението си заявеното от кандидата за статут твърдение за неравностойно положение на берберите в А. и в съответствие с останалите представените в бежанската история на същия данни правилно е преценил, че същите не разкриват данни за ограничения на правата му – например да изповядва религията си, да изкарва прехраната си, да има достъп до труд и социални и икономически услуги, предоставяни от държавата, поради заявената си етническа принадлежност.

Изтъкнатите от интервюирания обстоятелства не са релевантни за производството по предоставяне на закрила, включително заявеното от чужденеца, че бил арестуван през 2017 г. по обвинение за участие в демонстрация, че имал присъда и през 2018 година излязъл от затвора. Така посочените обстоятелства са по-скоро индикация за наличие на проблеми от криминален характер и не са правнозначими за търсената международна закрила. Правилна е и преценката на административния орган, че осъждането на чужденеца не е имало последствия за него, тъй като повече от пет години след това до напускането на страната му по произход същият не е заявил да е бил преследван или тормозен. Освен това чужденецът изрично е декларирал, че не е имал проблеми с официалните власти в А., а и твърди, че е напуснал легално страната си, както и че би се завърнал в нея. В тази връзка настоящата инстанция споделя изводите на административния орган, че в страната си чужденецът не е имал проблеми на религиозна или етническа основа, тъй като е водил нормален начин на живот.

Няма обективирани данни жалбоподателят да е член на семейството на чужденец с предоставен статут на бежанец или с предоставен хуманитарен статут, нито са заявени други причини от хуманитарен характер, поради което по отношение на него не са налице и условията на чл.8, ал.9 и на чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ.

Правилна е и преценката за липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1 от ЗУБ. В случая не се твърди от оспорващия и не се установява в държавата си по произход той да е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито изискват т.1 и т.2 от посочената законова разпоредба.

По отношение на жалбоподателя не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като „тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт”. В тази връзка административният орган правилно е изследвал бежанската история на кандидата в светлината на Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз (СЕС) по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква „в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с член 2, буква „д” от същата директива. Съгласно посоченото решение, член 15, буква „в” от Директивата, във връзка с член 2, буква „д” от същата, трябва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Действително понастоящем Директива 2004/83/ЕО е отменена с Директива 2011/95/ЕС, но текстът на член 15 от последната преповтаря текста на член 15 от отменената директива и тълкуването, дадено с Решението на СЕС по дело C-465/07 е запазило своето значение, а визираната в него хипотеза не е налице в конкретния случай.

Административният орган е извършил преценката си за страната по произход въз основа на информацията, обективирана в Справка с вх.№ЦУ-1715/03.11.2023 г. на Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ относно общото положение, актуалната политическа и икономическа обстановка в А. народно-демократична република. Същият правилно е констатирал, че актуалната ситуация в А. не може да се определи като вътрешен въоръжен конфликт. Информация за наличие на въоръжен конфликт не се съдържа и в допълнително представената по делото актуална Справка с вх.№ЦУ-637/12.02.2024 г. на Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ относно политическата и икономическа обстановка в А.ска народно-демократична република.

Въз основа на това не се установява спрямо заявителя да са налице сериозни и потвърдени опасения да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на държавата си по произход, той би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут.

Настоящият съдебен състав намира така извършената преценка на ситуацията в страната по произход на заявителя за правилна. От анализа на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, и в съответствие с информацията, съдържаща се в представените по делото справки, следва да се приеме, че в тази страна няма въоръжен конфликт и не е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход.

Предвид установеното наличие на фактическите предпоставки за издаването на акта на административния орган, както и съответствието им с направеното административно разпореждане, оспореният акт не противоречи на материалноправните разпоредби. Решението съответства на целта на закона, не е засегнато от порок, налагащ неговата отмяна, и следва да бъде потвърдено, а подадената против него жалба – отхвърлена като неоснователна.

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.М., гражданин на А., против Решение №УПП-82/23.01.2024 г. на Интервюиращ орган към Държавна агенция за бежанците, ТЦ – Пъстрогор.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Съдия: