РЕШЕНИЕ
№…………………………/…
Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
четиридесет и пети състав
На седми юни Година две хиляди и двадесет и първа
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОЯНА
ИЛИЕВА
Секретар :
Маргарита Стефанова
като
разгледа докладваното от съдията
НАХД № 414 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Г.Й.Г. с ЕГН ********** *** , чрез адв. Й.Г.,
ВАК срещу НП № 439а-295/12.08.2020 год. на директора на ОД МВР Варна, с което
за нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, на същото основание и е
наложено административно наказание „ глоба“ в размер на 300 лв..
С жалбата не се оспорва фактическата
обстановка, а се изразява несъгласие с наложеното административно наказание .
В съдебно заседание , жалбоподателят редовно
призован не се явява, не се представлява.
Въззиваемата страна – ОД МВР Варна, редовно призована, не се
представлява.Депозирани са писмени бележки от юк Лукова.
Актосъставителят , редовно призован,
взема становище по жалбата и поддържа направените констатации в съставения
АУАН.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по
отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на
наложеното наказание, прави следните изводи:
От
фактическа страна:
С АУАН с бланков № 295/23.04.2020 год.,
административния орган е приел за установено от фактическа страна, че на 23.04.2020
год. в 20.00 часа в гр.Варна, ж.к.Вл. Варненчик, ул.“ Георги Минков“, до бл.21
жалбоподателя се намирал на открито
обществено място и не е поставил защитна маска за лице за еднократна или
многократна употреба или друго средство,
покриващо носа и устата, с което не
изпълнява въведените със Заповед № РД-01-197/11.04..2020 год. за допълнение на
Заповед № РД-01-124/13.03.2020 год. на Министъра на здравеопазването
противоепидемични мерки по чл.63,ал.1 от Закона за здравето - нарушение по чл.63,ал.1,вр.чл.209а от Закона за здравето.
Акта бил съставен и предявен на жалбоподателя,
който в графата бележки и възражения не отразил да има такива.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не са направени
възражения.
Въз основа на така съставения АУАН, АНО издал обжалваното НП, с което за нарушение на чл.209а, ал.1 от
Закона за здравето, на същото основание наложил на жалбоподателя
административно наказание „ глоба“ в размер на 300 лв..
В хода
на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителя И.А.,
който потвърждава констатациите в АУАН. Твърди, че той и колегата му се намирали
в кв.Вл. Варненчик до бл.21, където редовно се събирали лица, които
употребявали алкохол и същите били без маски, за което нарушение съставили
актове за административни нарушения.
Св. А.,
посочен като свидетел при установяване на нарушението и съставяне на акта
посочва, че не си спомня конкретното нарушение, но потвърждава, че подписа
положен в графа „ свидетел“ е негов.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията
на свидетелите А. и А. , дадени в хода на съдебното следствие, и от приложените
по делото писмени доказателства , прочетени и приети от съда по реда на чл.283
от НПК.
От правна страна:
Жалбата
е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното
НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния
съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е
допустима и следва да бъде разгледана.
АУАН и издаденото въз основа на него
НП са съставени в сроковете по
чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
НП е издадено от компетентен орган –
директор ОД МВР Варна, съгласно нормата
на чл.209а, ал.4 от Закона за здравето и Заповед № 365з-1952/24.03.2020 год. на
Директора на ОД МВР Варна, като АУАН също е съставен от компетентно лице.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя
и свидетел, присъствал при установяване на нарушението.
Съдът намира, че не са налице формални
предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното
производство против него.
Санкционната разпоредба на чл. 209а, ал. 1 от
Закона за здравето (Нов – ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) (1)
(Изм. – ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г., бр. 44 от 2020 г., в
сила от 14.05.2020 г.) предвижда, че който наруши или не изпълни въведени от
министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен
ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв.,
а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв..
Заповедите
на министъра на здравеопазването, издадени на основание чл. 63, ал. 1 от Закона
за здравето по своята същност представляват общи административни актове, което
следва от разпоредбата на чл. 63, ал. 11 ЗЗ и за тях липсва изискване за
обнародване като предпоставка за влизането им в сила, а са приложими правилата
на чл. 65 и сл. от АПК.
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от Закона
за здравето (Изм. и доп. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г., изм.,
бр. 15 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г., доп., бр. 23 от 2020 г., в сила от
14.03.2020 г., бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г., изм., бр. 44 от 2020
г., в сила от 14.05.2020 г.), при непосредствена опасност за живота и здравето
на гражданите от епидемично разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1,
с цел защита и опазване живота и здравето на гражданите, се обявява извънредна
епидемична обстановка. В ал. 3 са предвидени хипотези на непосредствена
опасност за живота и здравето на гражданите. Ал. 4, предоставя правомощие на
министъра на здравеопазването да въвежда със заповед временни противоепидемични
мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на
страната или за отделна област, при обявена извънредна епидемична обстановка по
ал. 1.
Не е
спорно и, че към 23.04.2020г., на която дата е осъществено нарушението, в
Република България, с Решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. е обявено
извънредно положение във връзка с разпространението на коронавирусната инфекция
(COVID-19)..
Със
заповед № РД-01-124 от 13.03.2020 г. на министъра на здравеопазването, в сила
от 13.03.2020 г, изменяна многократно и отменена със заповед № РД-01-263 от
14.05.2020 г, в сила от 14.05.2020 г, са въведени противоепидемични мерки на
територията на Република България до 13.05.2020 г., във връзка с епидемичната
обстановка, създадена от разпространението на COVID-19 на територията на
страната и обявеното с Решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание на
Република България извънредно положение и препоръки на Националния оперативен
щаб.
Във връзка
с пандемията OTCOVID-19, СЪС заповед на МЗ Заповед № РД-01-124 от 13.03.2020
г., изм. и доп. със Заповед № РД-01-131 от 17.03.2020 г., Заповед № РД-01-139
от 19.03.2020 г., Заповед № РД-01-144 от 22.03.2020 г., Заповед № РД-01-154 от
26.03.2020 г., Заповед № РД-01-168 от 30.03.2020 г., Заповед № РД-01-169 от
31.03.2020 г., Заповед № РД-01-172 от 02.04.2020 г. , Заповед №
РД-01-195/10.04.2020 г. , Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г., изм. със Заповед №
РД-01-236 от 24.04.2020 г. , Заповед № РД-01-225/20.04.2020 г. и Заповед №
РД-01-228 от 21.04.2020 г. (отм.), са въведени противоепидемични мерки.
Със
Заповед № РД-01-197 от 11.04.2020 г. на МЗ в сила от 12.04.2020 г. до
13.05.2020 г. включително е въведена нова противоепидемична мярка с т. 9, като
се създава задължение за всички лица, когато се намират в закрити или на
открити обществени места (в т. ч. транспортни средства за обществен превоз,
търговски обекти, паркове, църкви, манастири, храмове, зали, улици, автобусни
спирки и др.) да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или
многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т. ч.
кърпа, шал и др.).
Не е
спорно по делото, че процесната заповед е обявена на интернет страницата на МЗ
по реда на чл. 73 вр. с чл. 66, ал. 1 от АПК и същата е породили своето
действие, като въведените с нея противоепидемични мерки са задължителни за
всички граждани.
Безспорно
се установи, че в посоченото време на открито обществено място – пред бл.21 в
кв. Вл. Варненчик, гр.Варна, жалбоподателят се е намирал без поставена защитна
маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство,
покриващо носа и устата.
С оглед
кръга на обществените отношения които охранява Закона за здравето и
по-конкретно посочените разпоредби по време на обявената епидемична обстановка,
имащо за цел неразпространение на заразата и опазване живота и здравето на
гражданите, процесното деяние според състава на съда не може да се квалифицира
като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Вмененото нарушение крие
сериозен риск за останалите граждани, свързана с разпространение на вируса и
обявената глобална пандемия. Нарушението не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с други административни нарушения от същия вид,
поради което и същото не може да бъде квалифицирано като "маловажен
случай" по смисъла вложен в разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
В тази
връзка, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се явява
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата
като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
По разноските:
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на
издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по
реда на Административно процесуалния кодекс.
В
настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за потвърждаване
на НП. Предвид горното съдът намира, че следва да уважи претенцията на
процесуалния представител на АНО. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе
предвид, че производството по делото е приключило по същество в едно съдебно
заседание ,не представлява фактическа и правна сложност, изискваща специални
процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО, намира, че
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер,
предвиден в нормата на чл. 27е от Наредбата, а именно сумата от 80 /осемдесет/
лева в полза на ОД МВР Варна.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 63, ал.1
от ЗАНН съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА НП №
439а-295/12.08.2020 год. на директора на ОД МВР Варна, с което на Г.Й.Г. с ЕГН **********
*** за нарушение на чл.209а, ал.1 от
Закона за здравето, на същото основание му е наложено административно наказание
„ глоба“ в размер на 300 лв..
ОСЪЖДА Г.Й.Г. с
ЕГН ********** *** да заплати на ОД МВР
Варна сумата в размер на 80.00 лв., представляваща разноски по делото за юристконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр.Варна на основанията, предвидени в НПК и по реда на
глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е
изготвено.
СЪДИЯ
: