ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 132
гр. К., 21.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и
първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария К. Дановска
Членове:Васка Д. Халачева
Кирил М. Димов
като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно частно
гражданско дело № 20225100500062 по описа за 2022 година
Образувано е по частна жалба, депозирана от Д.И.Т. чрез процесуален
представител адв. К.С., насочена против Разпореждане № 33/06.04.2021г.,
постановено по гр.д. № 516/21г. по описа на К. районен съд. С частната жалба
се иска да бъде обезсилено обжалваното разпореждане като недопустимо,
евентуално да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и да бъде
обезсилен издаденият изпълнителен лист. Излагат се доводи за
недопустимост на производството по гр. д. № 516/2021 г., поради това, че е
по-късно образувано от двете образувани съдебни производства за едни и
същи обстоятелства- първото, пред С. районен съд и настоящото-второ пред
К. районен съд. Излагат се съображения и за неправилност на атакуваното
разпореждане. Твърди се, че постановеното по делото Определение №
33/05.04.21 г. за издаване на заповед за незабавна защита не е от кръга актове,
изчерпателно посочени в чл. 404 от ГПК и като такова не подлежи на
принудително изпълнение по реда на ГПК. Излагат се и съображения, че
първоинстанционният съд е приложил неотносима към производството
съдебна практика. Изтъква се, че всички изложени обстоятелства обуславят и
извода, че липсата на подлежащ на принудително изпълнение съдебен акт
препятства възможността да се уважи искане за издаване на изпълнителн
лист. Жалбодателят претендира и присъждане на разноски за настоящото
производство.
1
Депозиран по делото е отговор на частната жалба от ответницата по
същата Л.М.Т.. С отговора се иска претенциите, посочени от жалбодателя да
бъдат отхвърлени като неоснователни и да бъде потвърдено обжалваното
разпореждане. Твърди се, че единствено пред Районен съд - К. е депозирана
молба по чл. 8 от ЗЗДН за осъщественото на 31.03.2021г. домашно насилие.
Въззивният съд, като прецени обстоятелствата по делото, прие за
установено следното:
С обжалваното в производството Разпореждане № 33/06.04.2021 г.,
постановено по гр. д. №516/2021 г., К. районен съд е разпоредил на
основание чл.406, ал.1, във вр. с чл.405, ал.1, във вр. с чл.404, т.1, предл.
второ от ГПК, да се издаде в полза на Л.М.Т. изпълнителен лист, с който се
„…Определя временно местоживеене на малолетното дете И.Д.Т., ЕГН
**********, при майката Л.М.Т., на адрес: гр. К., ул. „С.” № **, до
приключване на съдебното производство по гр. д. № 516/2021 г. по описа на
К. районен съд”. В мотивировъчната част на цитираното разпореждане
първоинстанционният съд е приел, че изпълнителният лист се издава въз
основа на постановеното по същото дело необжалваемо Определение №
33/05.04.2021 г. Съдът е приложил по аналогия и съдебна практика,
обективирана в Определение № 441/13.07.2015 г. по ч.гр.д. № 2946/2015г., ІІІ
г.о., ГК на ВКС, съгласно която е приел, че упражняването на родителските
права по отношение на дете, вкл. и определяне на местоживеене, в т.ч. и
временно местоживеене, макар и постановено в производство по спорна
съдебна администрация, е осъдително, тъй като с него се установява редът, по
който то се осъществява и като такова подлежи на принудително изпълнение.
Изпълнителният лист е издаден на 06.04.2021 г.
С цитираното необжалваемо Определение № 33/05.04.2021 г., в
производство по чл.18 и сл. от ЗЗДН първоинстанционният съд е издал
заповед за незабавна защита и е наложил мярка за незабавна защита от
домашно насилие в полза на Л.М.Т. и малолетното й дете И.Д.Т., срещу
Д.И.Т., като последният е задължен да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо Л.М.Т. и малолетното дете И.Д.Т.; забранено му е
да ги приближава, както и да доближава жилището им в гр.К., ул. „С.“ № **,
на разстояние по-малко от 50 м.; и е определено временно местоживеене на
малолетното дете И.Д.Т., при майката Л.М.Т., на адрес: гр.К., ул. „С.“ № **.
2
В хода на тези констатации, съдът изгради своето становище.
Депозираната в производството частна жалба има за предмет проверка на
допустимостта и правилността на издаденото в производство по чл.406, ал.1,
във вр. с чл.405, ал.1, във вр. с чл.404, т.1, предл. второ от ГПК, постановено
по гр. д. № 516/21 г. по описа на К. районен съд Разпореждане №
33/06.04.2021 г. Тази констатация определя и характера на производството,
което се развива пред настоящия въззивен съд, а именно това по чл. 407, ал. 1
от ГПК. Разпоредбата пък на чл. 406, ал.1 от ГПК предвижда, че
изпълнителен лист въз основа на посочените в чл. 404 от ГПК изпълнителни
основания, може да бъде издаден, ако при извършената от съда проверка се
установи, че актът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на
принудително изпълнение вземане срещу длъжника.
В аспекта на така очертаната рамка на настоящото произнасяне, съдът
намира депозираната частна жалба за допустима и основателна. И това е така,
защото необжалваемото Определение № 33/05.04.2021 г., въз основа на което
е издадено обжалваното в това производството разпореждане, касае издаване
в производство по чл.18 и сл. от ЗЗДН на заповед за незабавна защита, в
която съдът е приложил и предвидената в чл.5, ал.1, т.4 от Закона за защита
от домашното насилие /ЗЗДН/ мярка за защита от домашно насилие -
временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител или
при родителя, който не е извършил насилието, при условия и срок,
определени от съда. С оглед обстоятелството, че така наложената мярка е
издадена по реда и при условията на специалния Закон за защита от
домашното насилие и по своя характер съставлява именно мярка за защита,
настоящият въззивен състав намира, че и изпълнението на същата следва да
бъде извършено по реда на същия закон и разбира се на правилника за
неговото прилагане, а не реда на ГПК. Или, изхождайки от разпоредбата на
чл.9 от ППЗЗДН, за така наложената мярка по чл.5, ал.1, т.4 от закона следва
да следи Дирекция „Социално подпомагане“, и при това с помощта на
предписаната от разпоредбата на чл.37 и при условията на чл.38 от Закона за
закрила на детето полицейска закрила.
Или, казано в заключение, като е постановил извън процесуално
предписания ред Разпореждане № 33/06.04.2021 г., първоинстанционният съд
е постановил един неправилен акт, който подлежи на отмяна, респ. подлежи
3
на обезсилване издадения въз основа на него изпълнителен лист от
06.04.2021г. Казано обуславя и основателност на направеното искане за
присъждане на жалбадателя на разноски по производството в доказания
размер от 15 лв.- заплатена държавна такса.
Водим от горното, Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 33/ 06.04.2021 г., постановено по гр.д.
№ 516/2021 г. по описа на К. районен съд.
ОБЕЗСИЛВА издадения въз основа на Разпореждане № 33/06.04.2021г.,
постановено по гр.д. № 516/2021 г. на К. районен съд в полза на Л.М.Т.,
изпълнителен лист от 06.04.2021г.
ОСЪЖДА Л.М.Т., с ЕГН **********, от гр. К., ул.“С.“ № **, да заплати
на Д.И.Т., с ЕГН **********, от гр.С., ж.к. „М.“ №*, бл.****, ап.**, сумата в
размер на 15 лв., съставляваща разноски по производство.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4