МОТИВИ:
Предмет на настоящото съдебно производство е обвинението,
предявено против подсъдимия Ю.М. *** за това, че на 06.07.2011 год. през ГКПП „Капитан
Андреево”, обл. Хасково ГКПП „Капитан Андреево”, област Хасково при посредственото
извършителство чрез лицата: М.Р.И., М.А.М. и Г.Ю.Е.,***
без надлежно разрешително пренесъл с лек автомобил „********” рег.№ * **** **,
управляван от М.Р.И., с лек автомобил „********”, рег.№ * **** **, управляван
от М.А.М. и с лек автомобил „**** ******”, рег.№ * **** **, управляван от Г.Ю.Е.,
през границата на страната на път от Република Турция за Република България
високорисково наркотично вещество, а именно: 49,374 кг хероин със
съдържание на активно вещество- „диацетилморфин” от
50 до 51 тегловни процента на обща стойност 4 443 660 лв., като предметът
на контрабандата е в особено големи размери и случаят е особено тежък -
престъпление по чл.242 ал.4 предл.І вр. ал.2 предл.І вр. чл.20 от НК.
Подсъдимият Ю.М.А. не се признава за виновен. Дава
обяснения, в които отхвърля поддържаната по обвинителния акт фактическа
обстановка. Заявява, че измежду посочените като посредствени извършители лица
познава само двама- М.Р.И. и М.А.М., но отрича да има нещо общо с наркотичното
вещество, открито в пренасяните от тях туби с перилен препарат, както и да им е
възлагал пренасянето му на 06.07.2011 год.
Прокурорът от Окръжна прокуратура-Хасково не поддържа
обвинението, което намира за неподкрепено от събраните в хода на съдебното
следствие доказателства. Становището му, изразено в хода на съдебните прения,
е, че установените по делото факти са само индиция за
възможното авторство на подсъдимия, но не и категорично и безспорно
свидетелство за него, достатъчно да аргументира осъдителна присъда. Предлага
подсъдимият да бъде признат за невиновен по предявеното му обвинение.
Като прецени събраните на
досъдебното производство и на съдебното следствие доказателства поотделно и в
съвкупност, съдът прие за установено следното:
Подсъдимият Ю.М.А. *** и
към месец юли на 2011 година живеел постоянно в същия град. По занятие бил
строител, занимавал се със строителство, но през посочената година упражнявал
предимно търговска дейност. Тази дейност той извършавал като закупувал стоки от
съседната ни Република Турция и препродавал същите на други лица в страната ни.
Търговията подсъдимият извършвал на дребно – посещавал почти ежедневно близкия
до южната ни граница гр.Одрин, откъдето закупувал сравнително малки количества
от определен артикул, които превозвал с лек автомобил до гр.Пловдив, а там
разпродавал стоките. През същата година подсъдимият
установил близки отношения със свидетелката Л.Р. ***. Според същата
свидетелката отношенията между двамата не били интимни, а приятелски и се
базирали на общата работа, която заедно извършвали
– превоз и продажба на стоки от съседната ни държава. Р. и подсъдимият пътували
заедно до гр.Одрин, посещавали съвместно магазините, от които пазарували,
съвестно продавали закупената стока. Стоките, които подсъдимият най-често
закупувал от гр.Одрин били от рода на т.нар. „битова химия” – перилни и
почистващи препарати. По-рядко купувал
пелени и сокове. Още през 2010 година подсъдимият решил да разшири
търговската си дейност, като увеличи броя на „внасяните” стоки. За да избегне
митническото им облагане и се вмести в праговете на транспортираните от
„пътници” и по тази причина освободени от мита количества, той решил да
използва механизмите и ресурса на „куфарната”
търговия - разпределяне на закупеното
между различни пътници и в различни превозни средства и складирането му на
територията на България. В изпълнение на това намерение, подсъдимият се свързал
с един от редовно пътуващите до гр.Одрин жители на гр.Свиленград – свидетелят М.Р.И.. Както и А., свидетелят И. почти ежедневно
пътувал до гр.Одрин, откъдето също закупувал стоки с цел последваща
продажба. Освен перилни, почистващи препарати и хранителни стоки, И. закупувал
и цигари от безмитната зона на турската територия, които укривал в автомобила си
или в багажа си сред останалите вещи. Подсъдимият се запознал с И. в района на
безмитната зона и му предложил срещу определено възнаграждение да пренася
негова стока от Одрин до гр.Свиленград, откъдето А. щял да взема стоката си
през определен период. Свидетелят И. приел предложението. Двамата с А.
постигнали следната договореност – И. да взема стоките от складове, в които А.
предварително да ги заплаща, а след това да ги складира в гараж, който се
намирал в дома му – в гр.Свиленград, ул.„ ******” № **. От този гараж А. трябвало да ги товари и
транспортира до гр.Пловдив. Подсъдимият съобщил на И. и търговските складове в
гр.Одрин, от които предимно пазарувал и от които И. трябвало да получава стоките – складът на „Бирол” и
складът на „**** * ******”. А. завел там свидетеля И., представил го на
собствениците и на работниците, които уведомил, че същият ще работи за него и
трябва да му дават договорената стока, която да записват. Така създадената
между И. и А. организация на „вноса” функционирала през периода 2010 – месец
юли 2011 година, като А. предварително или отложено плащал стоките, свидетелят И.
ги получавал от собствениците на посочените два склада, а след това ги
разпределял между други „куфарни търговци”, които ги
откарвали до гаража му, използван като склад. От там подсъдимият ги товарел в
лек или товарен автомобил в зависимост от количеството, като идвал лично,
придружаван от свид.Р., или изпращал трети лица. Един
от артикулите, които И. по поръчка на А. най-често пренасял през границата, бил
почистващ препарат, поставен в големи /30-литрови туби/ в зелен цвят /л.24 от т.І на ДП/. До гр.Одрин свидетелят И.
пътувал почти винаги с фактическата си съпруга – свидетелката А.С.. От своя
страна И. създал постоянна група от лица, на които предоставял част от стоките
на А.. Сред тях били свидетелите Емилия Илиева /негова сестра/ и съпругът й М.А.,
а също и свидетелите Р.А.И., З.Р., А.Р., Ж.М. и Г.Е. /последните съпрузи/, И.М.И.,
А.Д.М., Х.А.Р., Д.Ш.Д.. Тези лица получавали стоките /сред които и зелените
туби/ от свидетеля И. в района на безмитната зона преди граничния пункт и ги
транспортирали до дома на И., който ги
оставял в гаража-склад. Срещу това превозвачите не получавали възнаграждение,
тъй като благодарение на стоките укривали от митническите власти действителната
цел на пътуването си – закупуване и пренасяне на тютюневи изделия /цигари/ без
бандерол. Горепосочените лица поддържали близки приятелски, колегиални или
съседски отношения с И. и от него научили, че стоките, които той им предоставя
за превоз, са собственост на лице на име
„Ю.”. Също от М.И. тези свидетели знаели,
че по това време той работел само за „Ю.”,
както и че всички складирани в гаража стоки, са собсвени
на това лице. Всъщност свидетелите З.Р., А.Р., Д.Д., а и свидетелите Ю.Х.Р., А.Д.М.
/роден на *** г./, А.Г.И., М.А.М., А.А.М., С.В.С., А.Д.М. /роден на *** г./, М.С.
и А.В.Р. имали повод сами да се уверят в
това, тъй като виждали едно и също лице /придружавано от една и съща жена/ да
товари стоките от гаража на И. и както вече се посочи, знаели, че собственото
име на това лице е „Ю.”. Част от същите свидетели се случвало и да помагат при
товаренето на стоките в автомобила на „Ю.” /свидетелите А.Г., М.А.М., А.Х.Р., С.В.С./.
През месец юли на 2011 година подсъдимият решил да
използва създадената и функционираща организация по внос на стоки, за да
пренесе през границата на страната ни наркотично вещество. Преценил, че
най-подходящи за укриването на наркотика са закупуваните от склада на „Бирол”
30-литрови туби, съдържащи почистващ препарат с търговска марка „Dido”. В тази връзка
било решено дъното на използваната за тази цел туба да бъде изрязано, след
което да бъде премахната част от съдържимото, а в освободения по този начин
обем да бъдат поставени пакетите, съдържащи наркотика. Следвало запояване на
изрязания в П-образна форма елемент към основната конструкция на тубата по
начин, който не позволявал откриване на манипулацията при обикновен преглед. При
тези технологични промени част от търговското съдържание на съда /препарата/
оставал в горната част, а затварящият механизъм /капачка/ оставал непроменен. Така
в началото на месец юли 2011 година с помощта на неустановено по делото лице подсъдимият изработил в няколко на брой туби описания по-горе тайник, като това станало на територията на Република
Турция. По същото време и място той набавил и наркотично вещество, опаковано в
пакети. Снабдил се с него по неустановен начин и от неизвестно за делото лице. Подсъдимият
решил наркотикът да бъде поставен в три от четирите на брой туби, изрязани по
начина, посочен по-горе. В едната туба след премахване на част от препарата,
били поставени 31 на брой пакети с наркотика „хероин”, във втората -34 пакета,
а в третата – 34 пакета от същото наркотично вещество. Тубите с поставения в
тях наркотик А. превозил до склада на „**** * ******” и ги отделил от други
преди оставени там почистващи препарати от същите марка и разфасовка така че, те да бъдат взети от свидетелите И.
и А.П. в определен от него ден. За целите на създадената организация по пренасяне
на наркотичните вещества, в началото на месец юли 2011 година подсъдимият
предоставил на свидетеля И. мобилен телефонен апарат, като го уведомил, че така
му прави услуга – да не заплаща високи сметки при контактите си с него. В
паметта на този апарат бил отбелязан само телефонният номер на подсъдимия.
На 06.07.2011
година около 10 часа преди обед подсъдимият влязъл в Република Турция,
придружаван от свидетелката Л.Р. /т.І л.154- Справка за задгранични пътувания
на лица/. Двамата пътували с лек автомобил „********”, рег.№ ** **** **, сребристосив
на цвят, собственост на свидетеля С.В., който им го предоставил за ползване. Поради прекъсване на
търговските си контакти с „Бирол”, както вече се посочи, подсъдимият и свидетелката се отправили
направо към склада на „**** * ******”, където били пренесли тубите с поставения
в тях хероин. Отделили трите и още една четвърта туба в предната част на склада и предупредил
търговеца, че именно тези туби трябва да предостави на свидетеля И. за превоз в
България. Други туби били също отделени за превоз от свидетеля А.Г.. В предиобедните часове на 06.07.2011 година свидетелят И. се намирал
в кафене заедно със своя съкварталец М.А.М.. В този ден И. нямал намерение да
пътува до гр.Одрин, тъй като имал други планове. Около 10,30 часа А. се обадил
на И. и го попитал дали ще превозва стока от Одрин. Първоначално И. отговорил,
че няма такова намерение. Междувременно на И. позвънил и свидетелят Д.Д., който
го уведомил, че митническата смяна е „добра”. От своя страна в последващ телефонен разговор подсъдимият настоял И. да тръгне за Одрин под
предлог, че имал намерение да товари в същия ден, а ако нямало достатъчно стока
в гаража, микробусът му щял да остане празен. В крайна сметка И. решил да вземе
исканата от подсъдимия стока от турския град. Отпътувал заедно със съпругата си
– свид.А.С., управлявайки ползвания автомобил марка „********”
с рег.№ * **** **. Когато двамата преминали границата и се установили на
територията на РТурция, свидетелят И. телефонирал на А.,
който му разяснил, че не трябва да посещава склада на „Бирол”, към когото доста
задлъжнял, а да вземе стоката, в това число и почистващия препарат, от склада
на „**** * ******”, където бил пренесъл тубите преди това. Уговорили се подсъдимият да изчака свидетеля И.
***, за да си вземе стоката.
Съгласно уговорката И. и П. се отправили към склада на „****
* ******”. Там работещите посочили на И. отделените вече четири зелени туби с
вместимост 30 литра
и съдържание от перилен препарат с марката „Dido” и му казали, че
това са оставените от Ю. стоки, които трябва да се пренесат. Съобщили му също,
че такива туби има и за свидетеля А.Г.. Свидетелите И. и П. забелязали, че в
складовото помещение има и други туби със същия обем и търговска марка, но те
били покрити с брезент. На И. изрично било казано, че трябва да взема само
четирите туби, което го озадачило, тъй като обичайно той превозвал между 12-15
броя от този артикул. Свидетелят И. натоварил четирите зелени 30- литрови
туби с надпис „Dido”, взел също пакети с пелени и прах за пране и се отправил към паркинга пред безмитния магазин на турския
ГКПП, където обичайно се събирали „куфарните търговци”. Там били и свидетелите М.А.
и Е. И., сестра на М.И.. В този ден те пътували с лек автомобил марка „********” с рег.№ * ****
** до гр.Одрин. По пътя към този град те се разминали с автомобила на
подсъдимия, когото добре познавали и който в този момент - 13 часа на 06.07.2011 г., вече пътувал към
България. На връщане от Одрин свидетелите
М.А. и Е. И. обичайно спрели в района на зоната за безмитна търговия. В
същото време там били свидетелят Д.Д., свидетелят Г.Ю. и съпругата му -
свидетелката Ж.М.. М.И. започнал да разпределя четирите зелени на цвят
30-литрови туби. Дал едната от тях на свидетеля М.А., който с помощта на
съпругата си и на самия И. я сложил в багажника на колата. Втора туба И. оставил до колата на свидетеля Г.Ю.
и съобщил на съпругата му – свид. Ж.М., че тя е за пренасяне. М. първоначално отказала
за вземе тубата, но след като Ю. закупил
цигари от безмитния магазин, натоварил тубата в колата си – лек автомобил марка
„**** ******” с рег.№ * **** ** и отпътувал към границата на път за България.
Друга туба И. поставил пред колата на свидетеля Д.Д., а четвъртата оставил в своя автомобил. От посочените четири
автомобила първи към българския граничен
пункт се движел управляваният от свидетеля М.И.. Когато И. получил сигнал от
българския мобилен оператор, телефонирал на подсъдимия и го уведомил, че пътува
към дома си, а подсъдимият му съобщил, че ще го чака там. Целта на подсъдимия
била да транспортира до гр.Пловдив тубите, които И. лично или чрез други лица в
този ден ще пренесе.
Около 16 часа свидетелите М.И. и А.С. се установили на
платното за митническа проверка „Входящи
леки автомобили” . Дежурни на смяна в момента били митническите служители Н.П.
и Т.М.. Същите приканили устно пътниците да декларират пренасяните стоки. Свидетелят
Т.М. познавал добре автомобила на И., а и самия
И., който почти ежедневно преминавал през граничния пункт. Същият
свидетел имал информация, че целта на честите пътувания на „куфарните
търговци” е закупуването и пренасянето на акцизни стоки без бандерол в
митническата ни територия, както и че обичайно тези стоки биват укриване в
багажа или сред други оповестени от пътника вещи. Затова митническият служител М. поискал да провери съдържанието на голямата 30-литрова туба, която превозвали И.
и П.. Последните с охота му предоставили тубата, тъй като били сигурни, че в
нея има само почистващ препарат, а и защото така щели да отклонят вниманието на
митничаря от укритите в колата цигари. Тубата /л.24 т.1 от ДП/ била запечатана,
наложило се И. с отвертка да наруши затварящия механизъм. След това М.
с помощта на пръчка, която му донесла С., проверил съдържанието на тубата. При
тази манипулация установил, че на дъното й има твърд предмет /или предмети/,
покрити от течността. Свидетелят попитал двамата свидетели какво е укритото в
тубата, а те с учудване отвърнали, че те знаят. Професионалният опит на
митническия служител показал, че двамата действително нямат представа за
действителното съдържание на тубата, макар очакванията му да били, че там са
скрити цигари. След това автомобилът бил
подложен на щателна митническа проверка
в специализиран гараж. При проверка на съдържанието в тубата от нея били извадени 31
бр. пакети, увити с тиксо и съдържащи бежово на цвят прахообразно вещество
/л.22-24 от т.І на ДП/. Подложено на проверка с полеви наркотест същото реагирало
на хероин.
Скоро след това на платното за проверка се установили
свидетелите М.А. и Е. И., пътуващи с лек автомобил „********”, рег.№ * **** **,
собственост на първия. В техния автомобил освен тубата имало само цигари. При
проверка на автомобила от митническия служител П.Н. била констатирана зелена на
цвят туба, което станало повод за предприемане на щателна митническа проверка в
специализирания гараж. Свидетелите А. и И. знаели, че тубата съдържа „препарат за почистване” и също били
озадачени от рентгеновото изследване, показало наличие на твърди вещества в нея.
Последвалата физическа проверка на тубата установила наличие на 34 бр. пакети, увити с тиксо, съдържащи бежово
на цвят прахообразно вещество. Подложено на проверка с полеви наркотест, веществото
реагирало на хероин /л.32-34 т.І на ДП/.
Междувременно на мястото на произшествието пристигнал
свидетелят А.К., служител в Сектор „БОП” към ОД на МВР-Хасково. Той провел
разговор със свидетелите М.И. и М.А., които го уведомили, че пренасят тубите за
лице на име „Ю.”, което ги очаква в гр.Свиленград. И. уведомил полицейския
служител, че в този ден общият брой на пренасяните туби е четири, което дало
повод за засилване на митническия контрол. В същото време сред чакащите
проверка, сред които били и свидетелите Г.Ю. и Ж.М., се разчуло за „проблема с
тубите”. Изплашен от това, Ю. решил да се освободи от тубата в своя автомобил -
марка „**** ******”, рег.№ * **** **. Извадил я от колата и я поставил до
контейнер за смет, намиращ се в зоната след пункта за граничен контрол и
началото на района за митническа проверка. При извършената щателна проверка на
управлявания от Ю. автомобил не била
открита туба. В същото време на платно „влизащи в страната автомобили” се намирал автомобил „**** ***** ******”,
рег.№ * **** **, собственост на А. З. от гр.Ямбол, с който пътували тя, малкият
й син Р. и свидетелят С.М., неин брат. Докато чакали за проверка, свидетелят С.М.
възприел изоставената от свидетеля Ю.
туба, която била в легнало положение до контейнера за смет. Свидетелят М.
напуснал автомобила и се отправил към тубата, решавайки да провери дали е
пълна. Когато приближил до нея забелязал друго лице в близост до контейнера, но
след като се уверил, че то не проявява интерес към тубата, се насочил към нея.
Побутнал я с крак, огледал я и като се уверил, че тя е пълна и фабрично
запечатана, я взел След това я пренесъл
до автомобила и натоварил в багажника. Скоро след това до автомобила на
свидетеля се приближили цивилни полицаи и
разпоредили той да бъде откаран за физическа проверка, по време на която се
установило, че тубата съдържа 34 броя пакети, увити с тиксо, съдържащи бежово
на цвят, прахообразно вещество. Подложено на проверка с полеви наркотест,
същото реагирало на хероин /л.44-45 от т.І на ДП/.
В хода на проверката на тубите, в които били открити
въпросните пакети, свидетелите П. и М.
забелязали интервенция в долната им част – изрязване на повърхността с формата
на четириъгълник с последващо фино, но стабилно
запояване.
Междувременно и след като се върнали в България от
Република Турция, подсъдимият и свидетелката Р. с лекия автомобил марка „********”
и рег. № ** **** ** се отправили към дома на свидетеля М.И. ***. Паркирали
автомобила пред гаража – склад и
зачакали пристигането на И.. В този момент в дома на И. се намирал неговият
баща – свидетелят Р.И.М. /л.255 т.І на ДП/. . Той разговарял с подсъдимия,
който му заявил, че очаква сина му за да товарят стока. В даден момент
свидетелят Р.М. научил, че синът му М.И. е задържан на митническия пункт, което
го накарало да попита подсъдимия „защо претърсват М. и има ли нещо нередно”.
Подсъдимият веднага отговорил, че ще „отиде да оправи нещата”, бързо се качил
на автомобила и потеглил, но вместо към Митница-Свиленград, се отправил към
гр.Пловдив. Поведението на подсъдимия били възприето и от свидетелите С.С.
/л.217 т.І на ДП/ и М.С., съседи на И., а по-късно и от свидетеля А.Р., който
го видял на излизане от квартала с автомобила.
По-късно автомобилът на подсъдимия бил установен на
излизане от гр.Хасково и спрян за проверка от свидетеля Ж., „младши автоконтрольор” към ОД на МВР-Хасково”. Последният съгласно издадените му
разпореждания задържал автомобила, а пътуващите в него лица – подсъдимият и
свидетелката Р., били отведени в ОД на МВР-Хасково. По време на проверката
свидетелят Ж. забелязал, че пътуващата в колата жена е притеснена и прави опит
да скрие нещо в дрехата си.
На откритите общо 99 броя пакета бил извършен оглед по
реда на НУРСУНВРПИПП /л.8-15 т.ІІ на ДП/, при който е било установено, че
всички, иззети на 06.07.2011 година, пакети съдържат сухо, ситнозърнесто,
прахообразно вещество със светлобежов цвят. Пакетите
са били групирани и разделени на три групи, според мястото на откриването им,
а количеството им е било измерено с
електронна везна, при което се установило, че веществото, открито и иззето от
тубата, намерена в автомобила на свидетеля М.И. /31 броя пакети- група „А”/ е с
нетно тегло 15,460 кг,
това от втората туба, намерена в автомобила на свидетеля М.А. /34 броя пакети-
група „Б”/- с нетно тегло 16,976
кг, а от третата туба, открита в автомобила на свидетеля
С.М. /също 34 броя пакети- група „В”/- с нетно тегло 16,938 кг. От обособените
три групи били иззети представителни
проби, предоставени за изследване на физико- химическа експертиза. Заключението на тази експертиза /т.ІІ л.2- 5/
е, че веществото от трите представителни проби представлява хероин, съдържащ
активен наркотично действуващ компонент „диацетилморфин” със съдържане- 51
тегловни процента за това от група „А” и 50 тегловни процента от групите „Б” и
група „В”.
Съгласно ПМС
№23/1998 год. за определяне на цената на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството- цената на хероин с
процентно съдържане на активното вещество в диапазона 45- 60 тегловни процента
е 90 000 лв. за килограм, при което стойността на 49,374 кг, т.е. на веществото
от трите групи, се равнява на
4 443 660 лева.
Със заключение на назначена на авто-оценителна експертиза
/т.ІІ л.21- 25/ е установена стойността на автомобилите, с които е било пренесено
инкриминираното наркотично вещество, а именно- л.а. ”********”, рег.№ * **** **,
собственост на лицето Г. Н., управляван от свидетеля М.И.- 2 902 лв., л.а.
„********”, рег.№ * **** **, собственост на свидетеля М.А. и управляван от него
- 3 262 лв. Назначената в хода на съдебното следствие допълнителна такава
експертиза /л.410 СП/ посочва пазарната цена на л.а. марка „**** ******” с рег.№ *
**** **, собственост към 06.07.2011 година на свидетеля Г.Ю.Е. като я определя на 3200 лева към същия
момент.
Гореописаната фактическа се установява от показанията на
разпитаните по делото свидетели, съставените протоколи за извършени следствени
действия, заключенията на назначените по делото експертизи и отчасти от
обясненията на самия подсъдим. Показанията на разпитаните по делото свидетели
съдът оцени като обективни, точни и еднопосочни. Това се отнася и за тези от
тях, при които съдът констатира противоречия между заявеното пред друг съдебен
състав или орган на досъдебното
производство и това, което се представи в настоящото съдебно следствие. В тази
група попадат показанията на свидетелите М.Р.И., М.А.М., А.П.С., М.А.М., Г.Ю.Е., А.К., Д.Ш.Д., А.В.Р., Х.А.Р.. Частичните, но не и пълни противоречия в
показанията на тези свидетели, наложи приобщаване на протоколираните разпити от
досъдебното производство и от съдебното следствие по НОХД № 521/2012 година,
което от своя страна установи и причините за констатираните несъответствия в
съобщаваната от свидетелите информация – изминалия немалък период от време на
изследваните събития, довел до избледняване на спомените за възприетото. В тази
връзка съдът отчете и социалната група, към която принадлежат по-голямата част
от разпитаните свидетели и специфичния начин за обмен на информация в нея,
неминуемо водещ до объркване между действително наблюдаваното и чутото от
другиго, за което допълнително е допринесла и продължителността на
наказателното производството и извънсъдебния коментар на събитията през този
период. Не може да не се отчете също и занятието, което са имали свидетелите,
практикуващи т.нар. „куфарна търговия”, извършвана
ежедневно, при една и съща обстановка и с участието на идентични лица, при
което напълно разбираеми са затрудненията им да отсеят спомените си за
конкретен ден, макар и белязан с необичаен за тях инцидент. Всичко това даде основание на съда да счита,
че констатираните противоречия не се дължат на стремеж към затаяване или
изопачаване на обективно възприетото, а на естествено избледняване на спомените
за част от случилото се, а в някои случаи заместването му от сведения, получени
от други лица. Това от своя страна аргументира възприемането на приобщените по
реда на чл.281 ал.1 или ал.4 вр. ал.1 от НПК показания
като по-достоверни заради по-близкото им отстояние
спрямо изследваните събития, още повече че самите свидетели потвърждават или не
отричат по-рано казаното /с изключение на свидетеля Х.Р./ или сами съобщават,
че са забравили част от фактите. Колебливи и в същото време непостоянни са показанията
на свидетеля Г.Ю.Е., който на разпита си по НОХД № 521/2012 г. е заявил, че на
въпросните дата и място /безмитната зона/ се е срещнал със свидетеля М.И., а
последният му е предложил туба за пренос, която свидетелят не взел, тъй като
имал предостатъчно багаж. Уточнява, че И. оставил тубата до колата му, но Ю. не
изразил пред него готовност да я транспортира. Такава туба според свидетеля, И.
оставил и до колата на свидетеля Д.Д.. В настоящото съдебно следствие Г.Ю. отрича
изобщо да е присъствал при разпределението на тубите от свидетеля И. на
06.07.2011 година. Твърди, че когато пристигнал на мястото стоките били вече
раздадени и не бил забелязал до колата му да има оставена туба, а свидетелят Д.
изобщо не видял на плаца в този ден /л.107 от СП/. Колебливостта в показанията
на свидетеля Ю. и подчертаният в тях стремеж към максимално дистанциране от процесната престъпна дейност са обясними, още повече, че
същият свидетел е бил обвиняем в досъдебната фаза на производството, а
първоначално постановената присъда е породила неблагоприятни за него
имуществени последици. Имайки предвид това, съдът прецени, че следва да
кредитира показанията на Ю., дадени по НОХД № 521/2012 година още повече че те
се подкрепят частично от тези на неговата съпруга -
свидетелката Ж.М., както и от заявеното от свидетелите А.П., М.И. и Д.Д.
/показанията на последния от ДП – л.245 т.І/.
Показанията на свидетелката Л.Е.Р. съдът оцени като
недостоверни. Тази свидетелка категорично отрича съществуването на уговорка
между подсъдимия и свидетеля И. за превоз на почистващ препарат, като твърди,
че такова съглашение е съществувало, но то касаело съвсем различни артикули.
Същата отрича в този ден на И. да е било възложено от подсъдимия пренасяне на туби от посочения
вид, както и тя да е пребивавала до дома на същия свидетел в очакване на
тяхното получаване. Необективността на
тази свидетелката е също обяснима както с предходното й процесуално качество в
процеса, така и заради установената близка и дълготрайна връзка с подсъдимия,
която логично я аргументира да затаява част от действителността. Недостоверността
на представената от Р. информация обаче е очевидна и произтичаща от
диаметралната й противоположност със сведенията, представени от останалите
свидетели, а в някои отношения дори с обясненията на самия подсъдим и то дори в
частта, касаеща съществуването на уговорки с И.
за трансграничен пренос на 30-литровия
почистващ препарат. Самите обяснения на А. са изцяло защитни, макар те частично
да допринасят за изясняването на някои съществени по делото факти –
познанството му с М.И., договореностите с него, времетраенето им, телефонната
комуникация помежду им, пътуването на подсъдимия във въпросния ден. Дадените от
подсъдимия обяснения в хода на досъдебното производство и в хода на съдебното
следствие са противоречиви помежду си, макар да преследват една и съща цел –
отричане на авторството на престъплението и дори опит за приписването му на
друго лице с известно на подсъдимия прозвище, но неизвестни имена. Всъщност така обясненото е очевидно невярно, доколкото
житейската логика изключва вероятността да не знаеш имената на лице, с което
дълготрайно си пътувал съвместно и то извън пределите на страната. Показателно
за недостоверността на изложеното от подсъдимия, касаещо
участието му в деянието, е
обстоятелството, че в разпита си на досъдебното производство той не е поддържал
очевидно изгодния за него, но заявен едва в съдебното следствие факт, че е
преустановил „търговските си контакти” с И. още 5-6 месеца преди 06.07.2011
година. В първия разпит, приобщен по реда на чл.279 ал.2 вр.
ал.1 т.3 от НПК, не само че липсва такова твърдение, но и е ясно заявено от А.,
че той действително е смятал да товари стока от гаража на И. на посочената
дата, но заради разминаване в часа на пътуванията на двамата това не било осъществено.
Отново следва да се отбележи, че обясненото от подсъдимия не кореспондира
изцяло дори с показанията на свидетелката Р., а несъответствието му с
останалите доказателства е така очевидно, че не дава повод за оценка, различна
от посочената. На последно място следва да се отбележи, че поддържаното от
подсъдимия „нечовешко отношение” от разследващите, провокирало го да представя
пред тях неизгодни нему факти, е лишено от каквото и да е конкретика,
позволяваща изследване на неговата истинност.
Най-пълноценни и съществени за предмета на делото са
показанията на свидетелите М.И. и А.П. – лицата, които непосредствено са
контактували с подсъдимия около година преди 06.07.2011 година и то почти
ежедневно. Тези показания, категорично подкрепени от информацията, представена
от свидетелите М.А.М., ****** ******** ******, Р.А.И., З.А.Р., А. Х.Р., Ж.М., Г.Ю.Е., И.М.И. , А.Д.М., Д.Ш.Д.,
установяват, че около година преди 06.07.2011 година М.И., обичайно занимаващ
се с „куфарна търговия”, се е запознал с подсъдимия,
а впоследствие и със свидетелката Л.Р., и е приел предложението им да пренася
от турския град Одрин стоки, в това число и 30-литрови туби с почистващ
препарат. Пренасянето ставало срещу уговорено възнаграждение, а стоките, в това
число и тубите, И. и П. получавали от търговци на едро в гр.Одрин без да
заплащат тяхната цена. Плащането на стоките се извършвало от подсъдимия
предварително или отложено въз основа на бележка, удостоверяваща взетото от
превозвачите. И. не договарял нито цени,
нито вида на артикулите, а само вземал количества според възможностите за
транспорт. И. не можел сам да пренесе стоките заради следващите количеството
митнически сборове и затова ги разпределял между други лица /горепосочените/,
всички от които знаели, че стоките не са собствени на него, а на лице с име „Ю.”.
Това лице свидетелите виждали понякога в района на безмитната зона /свид.Р.И., И.М.И./, където ставало „раздаването на стоките”
от И., а и пред дома на последния, където стоките били складирани в гараж. Така
свидетелите Ю.Р., А.Д.М. /роден на *** г./, А.Г.И., М.А.М., А.А.М., З.Р., А.Р.,
Г.Н.Н., М.И.М., С.В.С., А.Д.М. /роден на *** г./, Д.Ш.Д., М.С. и Х.А.Р.
/показания на л.218 от т.І на ДП/ не само знаели от И. кой е собственик на
стоките, но и сами имали повод да разберат това, тъй като в качеството си на
съседи, роднини или близки познати на И. наблюдавали идването на подсъдимия до
въпросния гараж и натоварването на стоките лично от него или с помощта на
негови работници. Всъщност в самото пренасяне на стоките от гаража в
автомобилите на А. голяма част от свидетелите лично участвали, като тези
свидетели, едновременно и превозвачи на същите стоки, са категорични, че
подсъдимият е отнасял именно внесените от тях от Турция артикули, в това число
и въпросни туби. Тук следва да се посочи, че нито един от свидетелите,
включително и самият М.И. и съпругата му А.П., не споменават за преустановяване
на описаната дейност месеци преди инкриминираната дата, нито посочват друго
лице, за което И. да е работил към същия момент и по идентичен начин. Наистина
свидетелите споменават лице с прякор „Х.”, но го описват като придружител на
подсъдимия, а не като „работодател” на И.. И. и П. също са категорични, че за
лице с такова прозвище никога не са работили, а го знаят само като познат на А.,
с когото той понякога пътувал, а само един път участвал в уговорките относно
възнаграждението за превоза. /преразпит на
свидетелката П./. Отново следва да се отбележи, че съдът не откри основания за
съмнения в обективността на гореизброените свидетели, нито установи причини,
заради които те да представят неистински уличаващи подсъдимия факти. Това се
отнася и за свидетелите И. и П., за които също не бяха открити подбуди да припишат
неизвършено от подсъдимия деяние. Освен че показанията на тези двама свидетели
изцяло кореспондират с тези на останалите такива, то следва да се има предвид, че техните изложения
както на досъдебното, така и на съдебното следствие са еднопосочни, точни и
последователни, а частичните несъответствия, констатирани от съда, се дължат на
отдалечаването на събитията и разбираемото избледняване на някои детайли в спомените
им. В контекста на оценката на тези показания не може да не се има предвид, че
свидетелят И. е посочил именно А. като получател на въпросните туби
непосредствено след откриването им от митническите служители, което установяват
показанията на свидетеля К., а това от своя страна намалява и дори напълно
изключва евентуални намерения за преднамерено уличаване на подсъдимия или
манипулиране на казаното от И. в резултат на въздействие от другиго.
Свидетелство за това е и ясният и
последователен разказ на свидетелите И. и П., описали събитията от и ден преди 06.07.2011
година, а именно: Дни преди тази дата подсъдимият предоставил на И. мобилен
телефонен апарат /ведно със сим-карта/ и го уведомил,
че по този начин разговорите между двамата ще бъдат безплатни. Паметта на сим-картата съдържала предварително записан абонатен номер,
на който И. следвало да телефонира на А.. В предходния на 06.07.2011 година ден
или в самия ден подсъдимият се свързал по телефона с И. и го уведомил за
преустановяването на търговските си отношения с „Бирол”, както и за това, че
тубите, подлежащи на пренасяне, се намират в другия склад – този на „**** *
******”. Макар да нямал намерение да пътува на 06.07., след проведени разговори
със свидетеля Д.Д., а след това и с подсъдимия /за които свидетелстват на
досъдебното производство А.П. и М.А.М. – л.227 и л.250 т.І ДП/, в 13,00
часа на същия ден И. и П. отпътували за
Одрин /справка на л.183 от т.ІІ на ДП/. Както вече се посочи, те предварително
знаели от А., че трябва да посетят определен склад. Когато пристигнали в този
склад свидетелите забелязали четири отделени на видно място туби, докато другите
такива били покрити с брезент. Турският търговец посочил на И. четирите туби и
му казал, че трябва да вземе именно тях. И. натоварил тубите и други стоки и се
отправил към турската безмитна зона. В момента, когато получил връзка с
българския мобилен оператор, той телефонирал на А. и го уведомил за
местонахождението си съгласно предварителната им уговорка в този ден А. да
товари стока от гаража /преразпит на И. на л.495 от
СП/. След като се установил на плаца в района за безмитна търговия, И.
разпределил както обичайно тубите, като дал една на свидетеля М.М.А. /пътуващ
със съпругата си Е. И./, друга оставил до колата на Г.Ю. /пътуващ с Ж.М./ и
трета дал на Д.Д.. Четвъртата туба И. оставил в своя автомобил и се отправил
към граничния пункт. Тези обстоятелства
са безспорно установени по делото от еднопосочните показания на свидетелите И.
и П., допълнени от тези на М.А. и Емилия Илиева и частично от показанията на
свидетелите Г.Ю., Ж.М., Д.Д..
Безспорно е на следващо място, че преди пътуването на И. ***
бил посетен и от подсъдимия, пътувал съвместно със свидетелката Л.Р.. Видно е
от справката на л.151 от т.ІІ на ДП, че на 06.07.2011 година А. и Р. са напуснали
страната в 10,00 часа, а са се завърнали в нея в 13,00 часа в същия ден. Това,
че са посетили именно този турски град се потвърждава от свидетелката Р. и от самия подсъдим, като последният, за
разлика от Р., обяснява, че в същия ден са купували стока именно склада на „****
* ******”, откъдето натоварили в колата си почистващ препарат с марка, тегло
и опаковка, идентични на тези, които са
имали тубите, открити в колите на И., А. и С.М.. Противно на обясненото от А., че след
завръщането си в България в 13,00 часа, двамата с Р. са се отправили направо
към гр.Пловдив, свидетелите Р.И.М. /л.255 т.І на ДП/, С.С. /л.217 т.І на ДП/, Г.Н.,
А.М. и М.С. са категорични, че А. е очаквал пристигането на И. пред дома му.
Свидетелят Р.М., който е баща на М.И. и по тази причина добре познавал
подсъдимия, разговарял с последния по време на престоя му пред къщата, а когато
от сина си разбрал за „проблема” на митницата, веднага упрекнал
за него именно А., макар към този момент да разполагал със съвсем бегла
информация за случилото се. Свидетелят Р.И.М. точно описва и поведението на
подсъдимия след като му съобщил, че сина му е задържан – подсъдимият казал, че
ще оправи нещата и побързал да се качи в колата си и то без да задава каквито и
да е въпроси, свързани с нередовността на пренасяния от И. товар. Очевидци на
внезапното потегляне на подсъдимия станали и стоящите наблизо М.С. и С.С., а по
късно и свидетелят А.Р., пред когото подсъдимият потвърдил намерението си да
„помогне” на задържаните. Това че подсъдимият, в разрез с декларираното пред свидетелите Р.М. и А.Р., се е отправил не
към граничния пункт, а в посока гр.Пловдив, се установява от показанията на свидетеля Ж.
/л.53 СП и л.214 т.І на ДП/, който забелязал и спрял автомобила на А. в 18,55
часа в близост до гр.Хасково. Всъщност показанията на този свидетел са
един от опровергаващите обясненията на А.
доказателствени източници, доколкото те недвусмислено
отхвърлят твърдението му, че веднага след влизането си в страната в 13,00 часа се е отправил към гр.Пловдив, а когато И. му
телефонирал от Турция /т.е.около 16,00 часа/ той вече бил на път към този град.
Изложеното дотук налага следните изводи – към 06.07.2011
година, включително и на тази дата, свидетелят М.Р.И. е пренасял туби с
почистващ препарат и марка „Dido” единствено по
поръчение на подсъдимия. За този ден подсъдимият и И.
са постигнали уговорка за превоз на такива туби от определено място – склад на
„**** * ******” в гр.Одрин, който И. бил посещавал многократно и преди. В предиобедните часове на 06.07.2011 година /след 10,00 часа/
подсъдимият посетил този склад, след което се върнал в България и след
телефонен разговор с И. се уверил, че в същия ден и той ще пътува до Одрин.
Когато И. и П. пристигнали в склада, там заварили четири отделени туби, а
съдържателят на склада им казал, че трябва да вземат именно тях. Свидетелите
натоварили в автомобила си посочените им туби, в които по-късно били открити
пакети, съдържащи наркотично вещество. В същото време подсъдимият се отправил
към дома на И. *** и зачакал пристигането му, като изрично заявил пред
свидетеля Р.И.М., че смята да „товари”, макар да бил с лек, а не товарен
автомобил. Няколко дни преди тези събития А. предоставил на И. мобилен
телефонен апарат. Когато в разговор с бащата на М.И. разбрал за задържането му,
побързал да напусне гр.Свиленград, заблуждавайки свидетелите Р.М. и А.Р., че
„отива да помага на митницата”. Съвкупната преценка на всички тези факти в
тяхната хронологична и същностна връзка обосновават несъмнено и в достатъчна висока
степен на сигурност извършеното от подсъдимия, а именно, че на 06.07.2011
година той е посетил гр.Одрин и снабдявайки се по неустановен за делото начин с
тубите, в които е било поставено наркотично вещество, е отнесъл същите в
склада, познат на свидетеля И. и ги е отделил така че именно те да бъдат взети
от последния и пренесени в страната ни. След това подсъдимият, очевидно целейки
да се дистанцира от превоза на наркотика, но и след като се уверил, че И.
действително ще го транспортира, се е завърнал в страната и е зачакал с
намерение да отнесе само тубите, в които е бил поставен наркотика при явната невъзможност да натовари повече
стока в лекия автомобил, с който е пътувал в този ден. Действително
доказателствата, които установяват тези действия на А. са косвени, но те са
така категорични, взаимно допълващи се и в пълнота очертаващи една цялостна
фактическа картина, че не могат да обосноват извод, различен от този, че именно
А. е авторът на гореописаното. Отново следва да се отбележи, че доказателствените източници, отхвърлящи участието на
подсъдимия в инкриминирания трафик, са единствено неговите обяснения и
показанията на свидетелката Р., но установеното в тях освен че е взаимно, а и
вътрешно противоречиво, не намира опора в нито едно друго доказателство, освен
в това, че пряко такова наистина не е налице. Хипотезата за евентуалното
авторство на И. е изключена не само заради установената липса на възможност свидетелят
да договаря и самостоятелно да търгува с въпросните вещи без посредничеството на подсъдимия, а и заради
други безспорни факти – И. е съобщил собственика на стоките пред митническите
служители и свидетеля К. веднага след задържането си без колебания или
уговорки, които да пораждат съмнения в достоверността на информацията му. Същото
са съобщили и свидетелите М.А. и Е. И., а професионалният опит на свидетеля Т.М.
му подсказал, че И. и П., които с охота му предоставили тубата за проверка,
нямали представи за действителното й съдържание. Евентуалното авторство на лице с прякор „Х.”
също следва да се отхвърли, доколкото безспорно се установи, че И. никога не е
работил за такова лице, не е контактувал с него, освен тогава, когато то е
придружавало А.. Всъщност, не се установи по никакъв начин в този ден „Х.” да е
пътувал с А. и Р. още по-малко да ги
придружавал до дома на И.. Самата Р. в показанията си не говори за пътуване с
такова лице, а за пътуване с още две жени, което пък се опровергава от справката
на л.151 т.ІІ на ДП, отразяваща броя и имената на пътниците в автомобила,
управляван от подсъдимия. На евентуално участие в престъпната дейност на друго
лице не сочат и показанията на свидетеля А.Г.Д. /л.376 от СП/, който сочи, че в
последните месеци от дейността си на „превозвач” работел за лице с име „Х.”, но
тубите, които той складирал в своя дом /идентични на въпросните/ и в този случай била отнасяни от същите работници,
които идвали по времето, в което работел за А..
Изложеното дава отговор на поддържаните от защитата /а и
от самия прокурор/ възражения срещу обвинителната теза и сочи безспорност на
извода за авторството на престъплението. В случая пренасянето на наркотичното
вещество подсъдимият е извършил не лично, а чрез други лица, нямали представи
за истинското съдържание на тубите и смятащи, че то отговаря на оповестеното в
опаковката още повече че транспортираните на такива стоки за тях не е било инцидент, а установена
едногодишна практика и именно тя е била
причина у тях да не се породят съмнения в характера на товара. Няма спор, че
едната от тубите е била пренесената през границата от свидетеля И., а другата –
от свидетеля М.А.. Не така категорични са доказателствата, касаещи третата туба
– открита в автомобила на свидетеля С.М.. Този свидетел точно разказва как е
намерил тубата до контейнер след граничния пункт и преди зоната за митническа
проверка и няма основания да се счита, че това не е било точно така. От друга
страна свидетелят Г.Ю. отрича той да е пренесъл тубата през границата на
страната ни. Вече бяха коментирани обяснимите подбуди Ю. да се дистанцира от
тази дейност. От друга страна обаче, доказателствата, изводими от показанията
на свидетелите И., М.А., А.П. и Е. И., сочат, че първият е оставил туба до
колата на Ю., което било обичайно и естествено предвид установената стройна
организация между И. и останалите „превозвачи”. Никой от тези свидетели не възприел изричен
отказ от Ю. да вземе тубата. Освен това, в показанията си свидетелят Д.Д. /л.
245 от т.І на ДП/ сочи, че когато той е преминал митническата проверка, на
опашката след него бил и свидетелят Ю. и тогава вече се разчуло за открития
хероин в една от тубите. В този момент Ю. все още чакал проверката и напълно
логично е било желанието му да се освободи от тази стока, разбираемо считайки,
че тя ще му създаде проблеми. Като отчете всичко гореказано, съдът прие, че
свид.Г.Ю. е натоварил една от тубите с наркотично вещество и при пресичането на
границата с навлизането на терторията на бълграския граничен пункт, тя е била
пренесена в багажника на неговия автомобил- „**** ******”, рег.№ * **** **.
Същата впоследствие е била изоставена от него в близост до контейнер за смет на
плаца на българския граничен пункт, откъдето я е натоварил свидетелят С. М. и
впоследствие тя е била открита в
автомобила, в който пътувал последният.
Следва да се посочи, че по делото не беше доказан
въведения от прокурора факт, че подсъдимият и свидетелката Р. са предали
въпросните туби на свидетеля И. в района на турската безмитна зона. Всъщност доказателства за такова поведение
на А. не са били събрани и в хода на
досъдебното производство, такива не се събраха и на съдебното следствие.
Липсата на такива доказателства обаче не изключва нито авторството на деянието,
нито възможността то да бъде реализирано чрез другиго, доколкото личното
предаване на тубите от подсъдимия не е нито задължителна предпоставка, нито единствена
възможност престъплението да се осъществи чрез посредственото извършителство на неосведомени за действителния смисъл на
дейността лица. Достатъчно е да бъде установено, че именно подсъдимият е
възложил пренасянето през границата на страната ни на вещите, съдържащи
наркотика, а в тази насока доказателствата са категорични.
При
така установената фактическа обстановка и имайки предвид изложения анализ на
събраните доказателства, съдът прецени обвинението против подсъдимия Ю.М.А. в
престъпление по чл.242 ал.4 предл.1 вр. ал.2 предл.1
от НК за доказано и затова прие, че на
06.07.2011 година той чрез други лица /М.Р.И., М.А.М. и Г.Ю.Е./ е пренесъл през
границата на страната инкриминираното наркотично
вещество. В случая посредствените извършители са пълнолетни и наказателноотговорни лица, което обаче не изключва ролята
им на лица само формално осъществели признаците на престъпния състав, действали
при условията на грешка по смисъла на чл.14 от НК. Събраните доказателства дават
категорични основания да се приеме, че свидетелите И., М. и Е. не са имали
субективни представи, че в пренасяните от тях туби с почистващ препарат е
укрито наркотично вещество. Няма доказателства те да са били изрично
уведомявани за това, не бяха установени и факти, предполагащи знание за
истинското съдържание на стоките. Същите са пренасяли стока за подсъдимия многократно,
както вече се изтъкна, без при това да се е достигало до никакви инциденти при
преминаването на граничния пункт, което допълнително обосновава извода, че те
са пренесли наркотичното вещество при незнание
на фактическите обстоятелства, принадлежащи към състава на
престъплението по чл.242 от НК.
Такива представи е имал подсъдимият А.. Те са изводими от
обективните параметри на неговата дейност, описана по-горе – посещението на
гр.Одрин в същия ден, пренасянето на туби от обичайния склад в друг и отделянето
на конкретни четири от тях, които трябва да се пренесат и в които впоследствие
е открит наркотика, очакването И. да пристигне, излизането от РТурция след извършването на тези действия, внезапното
напускане на дома на И. при съобщението за задържането му на митническия пункт.
Съвкупността от тези факти е илюстрация не само на авторството на
престъплението, но и за наличието на представи за неговите обективни
характеристики, сочещи на пряк умисъл като субективно отношение към тях. Безспорно
от представите на А. се е обхващало и обстоятелството, че извършва деянието
чрез посредственото извършителство на други лица.
За правната квалификация на деянието е съществено
безспорното установеното пренасяне на наркотично вещество- хероин през
границата на страната, без надлежно разрешително, както и характеристиката на
това вещество като високорисково наркотично
такова. Налице са елементите и на по- тежко наказуемия състав по ал.4 предл.1-во от чл.242 НК- „особено
големи размери” на предмета на контрабандата и „особена тежест” на
случая.Особено големите размери следват от стойността на наркотичното вещество-
4 443 660 лв., надхвърляща многократно размера на 140 минимални работни
заплати, което е установения от съдебната
практика критерий за оценката им като такива. Безспорно е и това, че случая е особено тежък
и то не само заради създадената от подсъдимия стройна организация за
осъществяване на престъплението, свързана с немалки усилия за укриването на
наркотика и създаване на условия за трансграничното му пренасяне, но и защото в
извършване на деянието са въвлечени други лица, чиято неосведоменост и стремеж
за реализация на доходи, са използвани от подсъдимия за постигането на
престъпния резултат. Това несъмнено характеризира престъплението като
отличаващо се от особените случаи на подобен род престъпни прояви и попадащо
под дефиницията на чл.93 т.8 от НК. Ето защо съдът го квалифицира по предложение от прокурора текст на чл.242
ал.4 предл.1-во вр. ал.2 предл.1-во от НК.
При определяне на вида и размера на наказанието съдът
съобрази степента на обществена опасност
на деянието и дееца, подбудите за извършването на престъплението, както и
всички други смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, които бяха установени
с изключение на тези, влияещи върху правната квалификация. Безспорно е на първо
място, че обществената опасност на деянието е голяма и тя произтича на първо
място от предмета на престъплението, който освен че надвишава многократно
критерия „особено големи размери” /над 130 пъти/, притежава и немалък процент
на активното вещество, застрашаващо човешкото здраве. Проявената комбинативност
в пренасянето на наркотика и укриването му в специално изработен тайник също увеличават тежестта на деянието и в същото
време аргументират извода за немалката лична опасност на самия деец. Последният
е осъждан, макар е реабилитиран към момента на извършване на деянието поради
настъпване на условията по чл.88а от НК. Осъждането на А. е постановено по НОХД
№ 1367/2005 г. по описа на РС-Пловдив
като за двете деяние, в извършването на които е признат за виновен по това
дело, са му наложени наказания „глоба”. От влизане в сила на този съдебен акт
до момента на извършване на престъплението сроковете по чл.82 ал.1 от НК са
изтекли, като липсват доказателства за образувано и висящо към 06.07.2011
година изпълнително производство за събиране на наложените глоби. Независимо от
настъпилата реабилитация, съдебното минало на подсъдимия не може да не бъде
отчетено като факт, отекчаващ неговата отговорност
макар и в нерешаваща за наказанието степен. Допълнение към това обаче е
недобрата характеристика на подсъдимия, сочеща на криминални регистрации за
прояви, засягащи различни обществени отношения. От друга страна, по делото беше
установено, че подсъдимият има постоянно занятие и регулярен източник на доходи
– зает е в строителството, стопанисва търговски обект. Семейното му състояние е
също отговарящо на възрастта – женен е, има две деца, едното от които е
навършило пълнолетие /л.66 и 67 от т.ІІ на ДП/. Така установения социален и
материален статут на А. сочи, че не материални или финансови затруднения са
подбудила престъпната му дейност, а тя е била реализирана въпреки тях –
обстоятелство, което също следва да рефлектира върху отговорността му и то в отекчаващ я план.
Съдът констатира и смекчаващи вината факти. На първо
място, това е влошеното здравословно състояние на подсъдимия. Установено е било
по делото, че А. страда от хронично кардиологично заболяване, придружено от
други увреждащи здравето му състояния. Това следва да се отрази върху размера
на санкцията, но не в степен, променяща основанието за налагането й. В тази
връзка следва да се отбележи, че заболяването макар и хронично не е с такава
тежест, че то да не може да бъде контролирано в местата за лишаване от свобода
или пък лечението му в тези места да е затруднено поради характера на
следващите го медицински режими. Ето защо, съдът не оцени влошеното здраве на А.
като изключителен смекчаващ отговорността му факт, налагащ определяне на
наказанието при условията на чл.55 от НК.
Като смекчаващо отговорността обстоятелство следва да се
квалифицира и немалката продължителност на наказателното производство. Тази
продължителност също обаче не е такава, че да обуслови съществено редуциране на
санкционните последици от деянието при хипотезата на чл.55 от НК, макар да е
наложително тя да бъде отчетена при индивидуализацията на наказателната
отговорност.
Изложеното мотивира съда да приеме, че в случая е налице
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, доколкото те макар и
по-малко на брой, рефлектират по -съществено върху адекватността на
наказанието в контекста на преследваните
от закона цели и очаквани поправителни ефекти още повече, че постигането на
последните предполага баланс между репресивната роля на санкцията и
възможността за последваща социална интеграция на
осъдения. Ето защо съдът наложи основното наказание в размера на предвидения от закона минимум, а
именно „лишаване от свобода за срок от 15 години” и постанови то да бъде
изтърпяно при първоначален „строг” режим в затвор. В рамките на минимума и на
същите основания съдът наложи и кумулативното по-леко наказание „глоба”, а
именно такава в размер на 200 000 /двеста хиляди/ лева. От наложеното
наказание „лишаване от свобода” съдът приспадна времето, през което по
отношение на подсъдимия е била взета мярка за неотклонение „задържане под
стража” /считано от 07.07.2011 г. до 08.11.2011 година/, както и времето, през
което по отношение на него е било взета мярка за неотклонение „домашен арест”
/считано от 08.11.2011 година до влизане на присъдата в сила/.
Така наложените наказания съдът намери за адекватни на
извършеното и в същото време способни да изпълнят както индивидуалните
поправителни и превантивни цели, така и генералния превантивен ефект, заложени
от законодателя в разпоредбата на чл.36 от НК.
На основание чл.242 ал.7 от НК съдът отне в полза на
държавата предмета на престъплението, а именно 49,374 кг „хероин” на
стойност 4 443 660 лева, а на основание чл.242 ал.8 от НК отне в
полза на държавата и превозните средства, които са послужили за пренасяне на
инкриминираното вещество, а именно: лек автомобил „********” рег.№ * **** **, лек автомобил „********”, рег.№ * **** ** и
лек автомобил „**** ******”, рег.№ * **** ** като прие, че тежестта на
престъплението не изключва налагането на тази гражданска санкция по отношение
на лицата, собственици на същите превозни средства, предвид установената
пазарна стойност на автомобилите към момента на деянието.
Съдът прие, че лекият автомобил „**** ***** ******”, рег.
№ * **** **, в който е била открита намерената от свидетеля С.М. туба, не е
послужил за пренасяне на откритото в него наркотично вещество, защото същото е
било натоварено в него след преминаването на държавната границата, на
територията на българския граничен пункт. Поради това правилно този автомобил е
бил върнат от прокурора на неговия собственик още преди приключването на досъдебната фаза на
производството.
По отношение на веществените доказателства съдът
постанови следното: Вещите, представляващи 2бр. СИМ карти: на Виваком
с номер 89359032200000232399 и на Глобул с номер
89359050100421768145; 3 бр. батерии за мобилни апарати модел "Нокиа"; 1 бр. плака за СИМ карта на Глобул с номер 89359050100214072960; 1 бр. мобилен апарат
марка „Нокиа”, модел 1280, с ИМЕЙ: 357002043391254
със СИМ карта на Глобул с №89359050100214054216, без
батерия; 1 бр. мобилен апарат марка „Нокиа”, модел
С2, с ИМЕЙ: 357376049925202, без СИМ карта и батерия; 1 бр.
мобилен апарат марка
„Нокиа”, модел С3, с ИМЕЙ: 356247042149358 без
СИМ карта и батерия да се върнат на подсъдимия след влизане на присъдата в
сила, а 1 бр. Пълномощно с рег.3176 от
28.06.2011 г. на Нотариус 001 с район на действие РС-Пловдив - Светлана К.; 1
бр. Пълномощно с рег.3175 от 28.06.2011 г. на Нотариус 001 с район на действие
РС-Пловдив - Светлана К. и 1 бр.Разписка от 07.06.2011 г да останат по делото.
На осн. чл.189 ал.3 от НПК съдът възложи направените по делото
разноски в тежест подсъдимия Ю.А.., като
го осъди за заплати в полза на бюджета на МВР сумата 170 лева, а в полза на
бюджета на съдебната власт сумата 433,91 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.
Председател: Член-
съдия: