Решение по дело №5881/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1436
Дата: 15 юни 2022 г. (в сила от 15 юни 2022 г.)
Съдия: Невена Чеуз
Дело: 20221100505881
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1436
гр. София, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Ж, в закрито заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Свилен Станчев
Членове:Албена Ботева

Невена Чеуз
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело №
20221100505881 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 436 вр. чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Образувано е по жалба на Д. К. К. срещу действие на частен съдебен
изпълнител рег. № 790 – Р.М. на Камарата на ЧСИ по изп.д. № 615/2022, изразяващо се
в постановяване на отказ за намаляване на размера на претендираното от взискателя
адвокатско възнаграждение до размера на 200 лева.
В жалбата се твърди, че постановлението на ЧСИ е незаконосъобразно, тъй
като длъжникът не е дал повод за образуване на изпълнителното дело, а при условията
на евентуалност се твърди, че размерът на адвокатското възнаграждение било
завишено и следвало да се редуцира до размера от 200 лв. Заявено е и искане за
редуциране на таксата по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ.
В срока по чл. 436, ал.3 ГПК е постъпило възражение от взискателя, в което
са наведени твърдения за неоснователност на жалбата.
Частният съдебен изпълнител е депозирал и мотиви, според които жалбата е
неоснователна.
Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото
доказателства намира за установено следното:
Изпълнително дело № 615/2022 г. по описа на ЧСИ рег. № 790 – Р.М., на
Камарата на ЧСИ е образувано по молба на С.К.К., чрез адв. Б., с приложено към
1
молбата пълномощно, въз основа на изпълнителен лист от 12.04.2022 г. на СРС, 119
състав по гр.д. 5319/2019 г., по който жалбоподателят е осъден да заплати на
взискателя сумата от 86 155 лв. – сума за уравнение на дял в делбено производство.
На 19.04.2022 г. съдебният изпълнител е изпратил на длъжника покана за
доброволно изпълнение, получена от същия на 26.04.2022 г., видно от стореното
отбелязване върху същата /стр.16 в изп. дело/.
Сумата, предмет на изпълнителния лист е заплатена изцяло на 11.05.2022 г.
По повод постъпило възражение от длъжника относно размера на приетото
адвокатско възнаграждение на взискателя в изпълнителното производство с
постановление от 05.05.2022 г. ЧСИ е намалил адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на взискателя от 4 000 лв. на 1 757, 33 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните
правни изводи:
Настоящият съдебен състав приема, че жалбата е подадена в срок, от
легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
В разпоредбата на чл. 435, ал.2 ГПК са посочени изрично подлежащите на
обжалване от длъжника действия на съдебния изпълнител. В случая се касае за
разноски, а този въпрос се поставя във всяко съдебно производство, предвид уредбата
на материята в общите правила на ГПК. Съдебният изпълнител по образуваното пред
него изп.д. № 615/2022 г., по искане на длъжника /настоящ жалбоподател/ се е
произнесъл с разпореждане, с което е отказал да редуцира адвокатското
възнаграждение на взискателя до сочения от длъжника размер, което разпореждане
подлежи на обжалване пред съда, в приложение на общия принцип за разпределение на
отговорността за разноски съобразно дадената защита/санкция за страните в процеса.
В чл. 78, ал. 5 от ГПК е предвидена възможността да се иска намаляване на
разноските за адвокатско възнаграждение.
При проверка за законосъобразността на отказа на съдия-изпълнителя, съдът
съобрази разпоредбата на чл. 78, ал.5 ГПК и намира следното:
Според нормата на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, в релевантната й редакция, за образуване на
изпълнително дело се дължат 200 лева, а за процесуално представителство, защита и
съдействие и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – ½
от размерите по чл. 7, ал. 2 на наредбата.
С оглед на обстоятелството, че е налице плащане в срока за доброволно
изпълнение респ. не са извършени никакви действия от процесуалния представител на
взискателя, насочени към процесуално представителство, вън от образуване на
2
изпълнителното дело липсва основание за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение за извършване на действия респ. процесуално представителство.
Самото изпълнително производство, от своя страна, не се отличава с обемност и не
притежава фактическа или правна сложност, които да обосноват основателност на
претенция за заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуална защита и
съдействие, вън от дължимото за образуване на изпълнителното производство.
Настоящият съдебен състав намира за незаконосъобразен отказът на ЧСИ да
редуцира адвокатското възнаграждение до размера на 200 лв., поради което
постановлението на ЧСИ следва да бъде отменено.
Останалите твърдения за наличие на злоупотреба с право от страна на
взискателя респ. издаден изпълнителен лист без наличие на влязло в сила решение са
релевантни в производство по обжалване на същия, каквото жалбоподателят твърди да
е инициирал. Данни за наличие на предпоставки по смисъла на чл. 433 ал.1 т. 3 от ГПК
към настоящия момент не са налице, а преценка законосъобразното издаване на
изпълнителен лист, както е отбелязано и в жалбата, не е от правомощията на ЧСИ. При
евентуално последващо обезсилване на изпълнителния лист, с който е инициирано
изпълнителното производство отношенията между страните ще са предмет на
уреждане, съобразно чл. 245 ал.3 от ГПК.
Таксата по т. 26 от ЗЧСИ е изчислена въз основа на адвокатско
възнаграждение в размер на 200 лв., видно от изготвената сметка от 11.05.2022 г. /стр.
40 в изп. дело/, а тази, съответстваща на сумата на паричното вземане е изчислена
съобразно релевантната тарифа т.е. жалбата в тази част е неоснователна.
Така мотивиран, съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалбата на Д. К. К., ЕГН ********** постановление от 05.05.2022
г. на ЧСИ 790 – Р.М. по изп.дело 615/2021 г. в частта за горницата над 200 лв. до
присъдената сума от 1 757, 33 лв. за разноски за адвокатско възнаграждение на
взискателя като оставя без уважение жалбата в останалата й част.

Решението е окончателно с оглед чл. 437 ал.4 от ГПК.

Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4