№ 173
гр. гр. Добрич, 01.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на първи март през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Жечка Н. Маргенова Томова
Анна Великова
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно частно
гражданско дело № 20233200500117 по описа за 2023 година
намира следното :
Производството е по реда на чл.274 ал.1 т.1 от ГПК, образувано по
частна жалба вх.№19654/11.11.2023г.на С. Р. Е. с ЕГН ********** от с.Б.,
общ.Добрич, ул.“Ш.“№1, чрез адв.Г. Д., срещу протоколно определение от
03.11.2022г. по гр.д.№2329/2022г. на РС-Добрич, с което е прекратено
производството по делото поради липса на компетентност.
Жалбоподателката счита обжалваното определение за прекратяване на
производството по молбата и по чл.127а от СК за заместване на липсващата
воля на бащата за пътуване на децата в чужбина и издаване на задграничен
поспорт за неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с
материалия и процесуалния закон. Касаело се за паспорт, който следвало да
бъде издаден от български орган съобразно разпоредбите на ЗБЛД на деца,
които са български граждани. Счита за приложима компетентността по
пар.12, т.3, б.“а“ и „б“ от Регламент (ЕО) №2201/2003 на Съвета от 27
ноември 2003г.
Съединена за общо разглеждане е частна жалба вх.№878/16.01.2023г.
на А. В. А. с ЕГН ********** от гр.Д., чрез адв.Е. В., срещу определение по
чл.248 от ГПК №98/11.01.2023г. с което е оставено без уважение молбата му
за допълване на протоколно определение от 03.11.2022г. по гр.д.
№2329/2022г.на РС-Добрич в частта на разноските.
Жалбоподателят счита неправилно да му е отказано присъждане на
1
разноски при прекратяване на производството, искане за което бил сторил с
отговора на исковата молба, доказателствата за извършването на каквито
били в кориците на делото.
И двете жалби са подадени в срока по чл.275, ал.1 от ГПК с начало
03.11.2022г. за С. Р. Е. и 12.01.2023г. за А. В. А., от лица с интерес от
обжалването, срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, отговарят на
изискванията на чл. 275, ал. 2, във връзка с чл. 260 - 261 от ГПК, при което са
допустими. Разгледани по същество и двете са неоснователни по следните
съображения:
Гр.д №2329/2022г. на РС-Добрич е образувано по молба вх.
№13893/10.08.2022г., уточнена с молба вх.№14071/12.08.2022г., от С. Р. Е. с
ЕГН ********** от с.Б., общ.Добрич, ул.“Ш.“№1, чрез адв.Г. Д., по чл.127а
от СК за разрешаване на децата А. А. А., роден на ***г. и А. А. А.а, родена на
***г. да пътуват извън пределите на Република България, придружавани от
нея или упълномощено от нея лице в държави от ЕС, Англия, РТурция,
РСърбия и РСеверна Македония, по време на ваканции, до навършване на 18
годишна възраст, без съгласието на баща си, и за издаване на паспорт на
децата.
Обосноваващите искането и обстоятелства се свеждат до твърдения, че
по силата на решение от 30.10.2022г. по гр.д.№4155/2019г.на РС-Добрич
упражнява родителските права по отношение на децата А. А. А., роден на
***г. и А. А. А.а, родена на ***г. Не получила съгласието на бащата им за
излизане в чужбина. Нейните родители и брат и живеели в чужбина и тя не
можела да ги посети, защото децата нямали паспорти, нямало кой да се грижи
за тях за да отиде сама. По време на брака си с ответника живели в Германия.
В писмен отговор на молбата ответникът А. В. А. е оспорил липсата на
съгласие от негова страна за снабдяване на децата с паспорти и пътуването им
от РБългария до РГермания и е заявил, че не е съгласен за пътуване до други
държави. Изложил е, че децата са родени в Германия и живеят там с майка си.
В Германия живеел и той.
В първото по делото открито съдебно заседание, процесуалния
представител на ответника се е противопоставил на разглеждането на молбата
от сезирания съд, тъй като страните и децата живеят в Р Германия. Този факт
е признат от процесуалния представител на молителката, настояващ за
2
разглеждане на молбата поради факта, че децата са български граждани.
С обжалваното протоколно определение от 03.11.2022г. районния съд е
прекратил производството пред себе си, като е приел че не е компетентен да
разглежда делото, тъй като фактическото пребиваване/обичайната среда на
живот/ на децата е на територията на РГермания и компетентен да разгледа
искането във връзка с пътуването на децата в чужбина е германският съд, а не
българският.
Определението е правилно.
За своята международна компетентност съдът следи служебно,
независимо от това дали тази компетентност се урежда от регламент на ЕС,
от двустранен договор със страна-нечленка на ЕС, от международна
конвенция, приета от Република България или от КМЧП, който намира
приложение само ако не са приложими други международни актове /така
напр. Определение № 381 от 18.10.2017 г. по ч. гр. д. № 2912/2017 г. на ІІІ г.
о., Определение № 296 от 07.05.2013 г. по ч. гр. д. № 2127/2013 г. на ІІІ г. о.,
Определение № 409/26.09.2019 по дело № 2820/2019 на ВКС, ГК, IV г. о. и
др./.
Както беше посочено по-горе, в предмета на гр.д.№2329/2022г.на РС-
Добрич е възникналия спор между родители относно пътуването на децата им
в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това. И двете
деца са български граждани, родени в РГермания и от раждането си живеят с
тяхната майка там, спор за което между страните няма. Местоживеенето им в
дома на майката в Германия е постановено и с влязлото на 30.10.2020г.
решение за развод по гр.д.№4155/2019г.на РС-Добрич. Данни за
местоживеенето на майката в Германия, където отишла с родителите си през
ученическите си години, са събрани от социалния работник от ДСП-Добрич
,по повод възложеното от съда социално проучване, от разговор с кметския
наместник на с.Б., където е постоянната адресна регистрация на майката.
Кметският наместник е заявил пред социалния работник и знание за връщане
на семейството на майката в България за кратко през летните месеци почти
всяка година. И пред социалния работник бащата е заявил, че децата са
родени и живеят в Германия, където са установени и двамата родители.
Няма твърдения и данни към който и да е момент от раждането им, т.е.
от 2017г., респ.2019г., децата да са били установени и да са живели на
3
територията на България. След като децата от раждането си са установени и
живеят в РГермания/държава- членка на ЕС/ и на територията на тази
държава е обичайното им местопребиваване и към датата на сезиране на
районния съд на 10.08.2022г., за определяне компетентността на съдилищата
на ЕС за разглеждане и решаване на спора относно пътуването на децата и
снабдяване с лични документи за това, приложение следва да намери
Регламент (ЕС) № 2019/1111, с който се отменя Регламент (ЕО) № 2201/2003
г., считано от 01.08.2022г. Според чл.7, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 2019/1111
съдилищата на държава членка са компетентни по въпроси, свързани с
родителската отговорност за дете, ако детето има обичайно местопребиваване
в тази държава членка към момента на сезирането на съда. Настоящият спор
касае въпроси /пътуването на деца и снабдяване с необходимите лични
документи за това/, които се обхващат от понятието родителска отговорност
по смисъла на чл.2, пар.7 от Регламент (ЕС) № 2019/1111. Не са налице
кумулативно дадените предпоставки на чл.10 от Регламент (ЕС) № 2019/1111
за изключване на приложението на правилото на чл.7, пар. 1 от същия. За
определяне на международно компетентния съд е без значение, че съдебното
решение ще трябва да бъде взето предвид от органите на държавата членка,
на която въпросното дете е гражданин, в рамките на административното
производство за издаване на паспорт /решение на Съда на Европейския
съюз(четвърти състав) от 21 октомври 2015 г. по дело C-215/15/.
Следователно, българският съд не е международно компетентен да се
произнесе по въпросите относно пътуванията на двете деца и снабдяване на
лични документи, както правилно е приел първостепенният съд. Вън от това,
следва до си отбележи и, че по въпроса за снабдяване на децата с лични
документи и пътуването им с дестинация България-Германия не е налице и
нужда от съдебна намеса, тъй като бащата е декларирал съгласието си за това
с представяне на декларация с нотариално заверен подпис от 22.08.2022г.
Определението от 03.11.2022г. за прекратяване на производството
поради липса на компетентност на българския съд следва да бъде потвърдено.
Следва да бъде потвърдено и определението по чл.248 от ГПК
№98/11.01.2023г.
С определението за прекратяване на производството районния съд не е
разпределил отговорност за разноски по правилото на чл.78, ал.4 от ГПК, т.е.
4
с оглед факта на прекратяване на производството. Няма основание за
допълване на определението с присъждане на разноски в полза на ответника и
по реда на чл.248 от ГПК. Молбата на ответника по чл.248 от ГПК е
процесуално допустима, като подадена в срока за обжалване на съдебния акт.
Липсата на списък на разноските, възражение в който смисъл е сторено от
насрещната страна, е процесуална пречка да се иска изменение на решението
в частта му за разноските чрез пререшаване на въпроса за техния размер, но
не обуславя недопустимост на искането за допълване на решението при
пропуск на съда да се произнесе по отговорността за тях/ в този смисъл е и т.
8 от ТР № 6/2012 на ОСГТК на ВКС на РБ/. Молбата обаче е неоснователна.
Действително към отговора на ответника са приложен договор за правна
защита и съдействие, в който е отразено, че е договорено възнаграждение от
600лева и, че е платено в брой. Определението за прекратяване е постановено
в открито съдебно заседание, проведено на 03.11.2022г., за което и двете
страни са били редовно призовани. Ответникът е бил представляван от
упълномощения от него адвокат, оспорил е компетентността на българския
съд, имал е възможност да заяви претенцията си за присъждане на
направените разноски, но не го е сторил. Искане за присъждане на разноски
не се съдържа и в отговора на исковата молба. Заявяване на искане за
присъждане на разноски с молбата от 04.11.2022г. е несвовременно, тъй като
в случая крайният момент, до който ответникът е можел да поиска
присъждане на разноски е именно приключването на откритото съдебно
заседание , в което е постановена определението за прекратяване.
С оглед гореизложеното, Добричкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 03.11.2022г. по гр.д.
№2329/2022г. на РС-Добрич, с което е прекратено производството по делото
поради липса на компетентност.
ПОТВЪРЖДАВА определение по чл.248 от ГПК №98/11.01.2023г. с
което е оставено без уважение молбата на А. В. А. за допълване на
протоколно определение от 03.11.2022г. по гр.д.№2329/2022г.на РС-Добрич в
частта на разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен
5
срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на
чл.280 ал.1 и 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6