Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, ……………..2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НО, ХV въззивен състав, в публично заседание на двадесет и шести ноември две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ТАЛЕВА
СВЕТЛАНА
АТАНАСОВА
при участието на
секретаря В.ВЕНЕВА и прокурора Б.БАЛЕВ, разгледа докладваното от съдия ТАЛЕВА
в.н.ч. дело №3440 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по реда на чл.436,
ал.2 и ал.3 от НПК вр. глава ХХІ от НПК.
С определение от 06.07.2018г., СРС, НО, 114-ти състав, е оставил без
уважение молбата на А.Б.Р. за постановяване на съдебна реабилитация по чл.87 от НК.
Срещу това определение на съда е постъпила въззивна жалба от адв. К.А. от
САК – защитник на молителя, с която се иска молителят Р. да бъде реабилитиран,
алтернативно е отправено искане делото да бъде върнато на СРС за разглеждане от
друг състав на съда.
В разпоредително
заседание на 16.08.2018г., въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото, не се налага разпит на молителя,
но се налага събирането на допълнителни писмени доказателства. Въззивният съд е
изискал допълнителна справка от НАП, в която да бъде отразено дали до този
момент са събрани някакви суми по образуваното изпълнително дело и ако има
събрани такива, да се посочи техния размер, тъй като в приложената по делото
справка от НАП се сочи, че има образувано изпълнително дело срещу молителя, по
което има присъединени външни взискатели, както и че е наложен запор на банкова
сметка ***, като към момента на справката, задължението по делото не е
погасено, поради което и изпълнителното производство не е прекратено.
В съдебно
заседание от 21.09.2018г., за изясняване на обективната истина по делото,
въззивният съд е изискал да бъде предоставено за послужване изпълнително дело
№22110004845/2011г. по описа на ТД на НАП-София. Изисканите от съда писмени документи,
в хода на проведеното въззивно съдебно следствие, са приобщени към
доказателствата по делото по реда на чл.283 НПК.
Пред
въззивния съд, представителят на Софийска градска прокуратура застъпва
становище за неоснователност и необоснованост на жалбата, изхождаща от
осъденото лице. Счита, че обжалваното определение на СРС е правилно и
законосъобразно, намира, че не е изтекла предвидената в закона давност за
изпълнение на двете, наложени на осъдения наказания, поради което не е
настъпила реабилитация по чл.86, ал.1, т.3 и по чл.88а от НК.
Жалбоподателят А.Б.Р. и защитникът му – адв. К.А., не се явяват в съдебното заседание, в
което е даден ход на съдебните прения и не изразяват становище по същество.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от
страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл.314 НПК провери изцяло
правилността на атакуваното определение, констатира,
че са налице основания за неговата отмяна, като съображенията за това са
следните:
До настоящия момент А.Б.Р. е осъждан, както следва:
1.
По НОХД № 11163/2012 г. по описа на СРС, НО, 107 състав, със съдебен акт,
влязъл в сила на 15.11.2012г., е бил осъден на „глоба“ в размер на 300 лв.
/триста лева/ за престъпление, извършено на 18.03.2012 г.;
2.
По НОХД № 15864/2012 г. по описа на
СРС, НО, 114 състав, със съдебен акт, влязъл в сила на 21.12.2012 г., е бил
осъден на „глоба“ в размер на 300 лв. /триста лева/ за престъпление, извършено
на 15.04.2012г.
Видно от датите,
на които са извършени деянията, както и от датите на влизане в сила на двата съдебни акта и
двете деяния, за които е осъден А.Р. са извършени преди да е имало влязла в
сила присъда за което и да е от тях, т.е. налице са условията на чл.25, ал.1
вр. чл.23, ал.1 от НК. На основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК, осъжданията
по двете дела, по НОХД № 11163/2012г. по описа на СРС, НО, 107 състав и по НОХД № 15864/2012 г. по описа на СРС, НО, 114 състав, следва да бъдат
групирани, като се определи едно общо наказание по съвкупността в размер на
най-тежкото от тях, а именно „глоба“ в размер на 300 лева, считано от
21.12.2012г.
На 19.11.2012г.
е бил издаден изпълнителен лист за принудително изпълнение на наказанието
„глоба“ в размер на 300 лева, наложено на Р. по НОХД №
11163/2012г. по описа на СРС, НО , 107 състав, с което действие е
прекъсната обикновената изпълнителска давност за изпълнение на това наказание,
предвидена в чл.82, ал.1, т.5 от НК. От 19.11.2012г. е започнал да тече отново
двугодишният срок, предвиден в чл.82, ал.1, т.5 НК за изпълнение на това
наказание. С постановление №4845/07.06.2013г. на ТД на НАП-София, е наложен
запор на сметки на А.Б.Р. за събиране на административни наказания „глоба“,
наложени на Р., а също и за събиране по принудителен ред на наказанието
„глоба“, наложено му по НОХД №11163/2012г. по описа на СРС, НО, 107 състав, с
което действие отново е прекъсната обикновената изпълнителска давност по чл.82,
ал.1, т.5 НК, като от 07.06.2013г. е започнала да тече нова двугодишна давност,
съгласно чл.81, ал.2, изр.2 НК за изпълнение на наказанието „глоба“, наложено
по цитираното дело. От събраните по делото доказателства и най-вече от
писмените доказателства, предоставени от НАП се установява, че след 07.06.2013г.
в продължение на две години, не са предприемани други действия, насочени спрямо
длъжника Р. за изпълнение на наложеното му наказание „глоба“ по НОХД № 11163/2012г. по описа на СРС, НО, 107 състав, поради което двугодишната
давност за изпълнение на това наказание, предвидена в чл.82, ал.1, т.5 НК е
изтекла на 07.06.2015г., когато е погасена по давност възможността за изпълнение
на това наказание по принудителен ред. Тъй като това е първо по ред осъждане за
Р., то безспорно след изтичане на давностния срок за принудително изпълнение на
това наказание, след който момент наказанието е станало неизпълнимо, следва да
е изтекъл и срокът, предвиден в чл.86, ал.1, т.3 от НК, за да настъпи
реабилитация по право / ТР №2/28.02.2018г. на ОСНК на ВКС/.
Що се отнася до
наказанието глоба, наложено по НОХД № 15864/2012 г. по описа
на СРС,
НО, 114 състав, в сила от 21.12.2012г., от доказателствата по делото,
включително и от предоставените от НАП справки, се установява, че за
изпълнението на това наказание не е образувано изпълнително дело, не са
предприемани и други действия, насочени срещу осъденото лице за неговото
изпълнение, поради което следва да се приеме, че изпълнението му е погасено по
давност на 21.12.2014г., след която дата това наказание е станало неизпълнимо
по принудителен ред.
Видно от датите,
на които са извършени деянията, както и от датите на влизане в сила на двата съдебни акта, и
двете деяния, за които е осъден А.Р. са извършени преди да е имало влязла в
сила присъда за което и да е от тях, т.е. налице са условията на чл.25, ал.1
вр. чл.23, ал.1 от НК за тези осъждания. На основание чл.25, ал.1 вр. чл.23,
ал.1 от НК, по НОХД № 11163/2012г. по описа на СРС, НО, 107 състав и по НОХД № 15864/2012 г. по описа на СРС, НО, 114 състав, осъжданията по двете
дела следва да бъдат групирани, като се определи едно общо наказание по
съвкупността в размер на най-тежкото от тях, а именно „глоба“ в размер на 300
лева, считано от 21.12.2012г. /датата на влизане в сила на второто осъждане/. В
този смисъл, макар и да има две влезли в сила присъди, налице е само едно
осъждане, наказанието по което е в размер на най-тежкото от тях, а именно
„глоба“ в размер на 300 лева. При
наличието на само едно осъждане на А.Р. до момента, налице са основанията за
реабилитация по реда на чл.86 от НК, а не тези по чл.87 НК.
Наказанията и по
двете дела са „глоба“ в размер на 300 лева и нито едно от наказанията не е
изпълнено доброволно от осъденото лице. Само
за първото от двете наложени наказания са предприети действия за
принудителното му изпълнение, поради което, срокът за реабилитация по право е
по-дълъг за това наказание. Доколкото обаче двете деяния, за които е осъден Р.,
се намират в условията на реална съвкупност, респ. налице е само едно наказание
„глоба“ в размер на 300 лева, което подлежи на изпълнение, за да се направи
преценка дали са изтекли сроковете за реабилитация по чл.86 от НК, следва да се
има предвид изтичането на сроковете за погасяване на изпълнението на
наказанието, за чието изпълнение са предприети принудителни действия от страна
на компетентните държавни органи, тъй като това е по-дългият срок, а и при
наличието на предпоставките на чл.25 и чл.23 от НК, на изпълнение подлежи само
наложеното общо най-тежко наказание по групираните дела, а именно „глоба“ в размер на 300 лева.
Както вече бе
посочено по-горе, въпреки предприетите действия от страна на държавните органи
за принудително изпълнение на наказанието глоба, наложено по НОХД №11163/2012г. по описа на СРС, НО, 107
състав, двугодишната давност за изпълнение на това наказание, предвидена в чл.82,
ал.1, т.5 НК е изтекла на 07.06.2015г., когато е погасена по давност
възможността за изпълнение на това наказание по принудителен ред, т.е. същото е
станало неизпълнимо. След тази дата е започнал да тече срока за реабилитация по
право, предвиден в чл.86, ал.1, т.3 от НК, който е едногодишен и е изтекъл на
07.06.2016г. В този период от време осъденото лице не е извършило ново
престъпление от общ характер, поради което от този момент насетне А.Б.Р. следва
да се счита реабилитиран по право за осъжданията по НОХД №11163/2012г. по описа
на СРС, НО, 107 състав и по НОХД № 15864/2012 г. по описа
на СРС,
НО, 114 състав, които се намират в условията на реална съвкупност и Р. не е бил
реабилитиран по право до този момент.
Първостепенният
съд е достигнал до погрешни правни изводи, тъй като не е взел предвид наличието
на предпоставките на чл.23 и чл. 25 от НК досежно двете осъждания на Р., не е
събрал всички доказателства, относими към предмета на доказване по делото. При
постановяване на определението си, районният съд не съобразил и задължителното
за съдилищата ТР №2/28.02.2018г. на ОСНК на ВКС, като всичко това е довело до
постановяването на един неправилен и незаконосъобразен акт, с който молбата на
осъдения за съдебна реабилитация е оставена без уважение, вместо да бъде
оставена без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено поради
липсата на правен интерес за молителя, който е реабилитиран по право, считано
от 07.06.2016г. За да постанови обжалвания акт, първостепенният съд е приел, че
не са налице предпоставките на чл.87 от НК, доколкото неплащането на глобите от
страна на осъдения са били преценяни като липса на добро поведение от страна на
молителя. Доброто поведение на осъдения в срока за реабилитация изобщо не е следвало
да бъде обсъждано от първия съд, доколкото в нормата на чл.86 от НК не се поставят
такива изисквания. За да настъпи реабилитация по право, нормата на чл.86 от НК
поставя пред осъдения едно единствено условие, а то е в срока за реабилитация осъденото
лице да не е извършило друго престъпление от общ характер.
По всички тези съображения въззивният
съд намира, че обжалваното определение следва да се отмени, като молбата на
осъдения Р. за постановяване на съдебна реабилитация по чл.87 от НК, следва да
бъде оставена без разглеждане поради липсата на правен интерес от страна на
молителя, тъй като е настъпила реабилитация по право в съответствие с чл.86,
ал.1, т.3 от НК, а съдебното производство по делото да се прекрати.
При
извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на
правилността на атакуваното определение, въззивната инстанция не констатира
наличието на други основания, налагащи неговото изменяване или отмяна, поради
което и с оглед горното, постанови своето решение.
Водим от
всичко изложено и на основание чл.334‚ т.4 от НПК‚ Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ определението от 06.07.2018г. на СРС, НО,
114-ти състав, с което е оставена без уважение молбата на А.Б.Р. за
постановяване на съдебна реабилитация по чл.87 от НК.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на А.Б.Р. за постановяване на съдебна реабилитация по чл.87 от НК,
тъй като липсва правен интерес от страна на молителя, поради настъпила
реабилитация по право на основание чл.86, ал.1, т.3 от НК, за осъжданията по НОХД №11163/2012г. по описа на СРС, НО, 107 състав и
по НОХД № 15864/2012 г. по описа
на СРС, НО, 114
състав.
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по делото.
Решението е
окончателно и не подлежи на жалба и протест.
ПРЕПИС от решението да се
изпрати на осъдения за сведение и на Бюро „Съдимост“ при СРС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.