О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
гр.
София, 24.07.2020г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение,
в закрито заседание на двадесет и четвърти юли,
през две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
ГЕРГАНА КОЮМДЖИЕВА
като изслуша докладваното от
съдията Кюркчиев ч. гр. д. № 5030 по
описа на СГС за 2020г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по
реда на чл. 274, ал.1, т.2 от ГПК вр. с чл. 577 от ГПК.
Образувано е по
частна жалба на „Д.Б.“ ЕООД срещу Определение от 12.03.2020г., на съдия по
вписванията при СРС, постановено по молба с вх. № 13961/12.03.2020г. на Служба
по вписванията – София, подадена от „Д.Б.“ ЕООД с ЕИК ********, за вписване на
извършена непарична вноска в капитала на същото дружество.
Жалбоподателят моли
за отмяна на обжалвания акт, като навежда доводи за неговата
незаконосъобразност. Поддържа твърдение, че съдията по вписванията е постановил
обжалваното определение, основавайки се на самоинициативна проверка, която е
извън неговите правомощия. Сочи, че обжалваното определение се основава на
проверка на причината, поради която недвижимият имот – предмет на непарична
вноска е отразен в кадастралната карта с нов идентификатор, а не с
идентификатора, който е посочен в придобивния нотариалния акт, удостоверяващ
правото на собственост – идентификатор 68134.1107.255. Без да отрича факта, че процесният имот, който е обект на
апорта има нов идентификатор 68134.1107.330,
жалбоподателят поддържа, че още с молбата за вписване на апорта е представил като
доказателство скица на поземлен имот № 15-847889/17.09.2019г. от СГКК- София,
от чието съдържание могло да се установи без съмнение причината за това
формално несъответствие - със Заповед № 18-7382-15.09.2016г. на Началника на
СГКК- София било допуснато изменение в кадастралната карта, включващо нанасяне
на имот с нов идентификатор 68134.1107.330 и заличаване на вече съществуващите
имот с идентификатор 68134.1107.251 и имот с идентификатор 68134.1107.255. При това, поддържа че били налице
предвидените от чл. 73, ал.5 от ТЗ предпоставки за вписване на апортната непарична
вноска, а представените в приложение на молба с вх. № 13961/12.03.2020г. на
Служба по вписванията – София документи били достатъчни да установят това.
Настоящият съдебен
състав, след като взе предвид изложените доводи и съобрази представените
доказателства, достигна до извода, че жалбата е процесуално допустима, подадена
от страна с надлежна процесуална легитимация, в рамките на установения от ГПК
срок за обжалване (като се отчита момента на уведомяване на жалбоподателя за
постановяването на обжалвания акт) и срещу подлежащ на обжалване акт на съдията
по вписванията.
От съдържанието на
приложените книжа в кориците на делото и в образуваната преписка от Агенция по
вписванията се установява следната фактическа обстановка:
С приложена като
доказателство заявление с вх. № 13961/12.03.2020г. на Служба по вписванията –
София, подадена от „Д.Б.“ ЕООД с ЕИК ********, съдията по вписванията е бил
сезиран с искане за вписване на извършена непарична вноска в капитала на същото
дружество, представляваща правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор
68134.1107.330 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със Заповед №
РД-18-50/02.11.2011г. с площ от 2295
кв.м., с предишен идентификатор 68134.1107.251
и 68134.1107.255 и жилищна сграда с офиси и подземни
гаражи изградена на груб строеж в гр. София, Район „Красна поляна“, ул. „*******,
с адрес на имота – гр. София, ул. „*******. Към молбата са представени
Декларация- съгласие на осн. чл. 73, ал.1 от ТЗ, на представляващ собственика
на имота „К.-С“ АД, Декларация по чл. 264, ал.1 от ДОПК, Данъчни оценки,
заверени преписи от учредителен акт на „Д.Б.“ ЕООД с ЕИК ********** и
удостоверение за актуално състояние на дружеството с отразената апортна вноска,
заверен препис от Нотариален акт № 78, том ХХХІ, рег. № 13675, дело №
9625/16.03.2016г. по описа на нотариус Ц.Д.№ 633 в регистъра на НК, заверен
препис от удостоверение по чл. 181 ЗУТ, заверен препис от разрешение за строеж,
Експертиза за извършената оценка на апортната вноска, заверен препис от скица
на поземлен имот № 15-847889/17.09.2019г. от СГКК- София, отнасяща се за
поземлен имот с идентификатор 68134.1107.330
и заверен препис от скица на
сграда № 15-192694/25.02.2020г. от СГКК- София отнасяща се за сграда с идентификатор 68134.1107.330.1, документ за внесена държавна
такса и пълномощно. Други относими към спора документи не са представени.
За да постанови
обжалваното определение, съдията по вписванията е приел, че е длъжен да провери
правата на вносителя на апорта (чл. 73, ал.5 от ТЗ), като извърши проверка по
чл. 586, ал.2 от ГПК и да направи изводите си за правото на собственост на
вносителя - само на базата на представените от молителя писмени доказателства. В
тази насока, извършвайки служебно проверка на предпоставките за вписване,
съдията по вписванията е достигнал до извода, че от една страна - представените пред него доказателства не дават
възможност за необходимата преценка: относно наличието или липсата на
непогасени данъчни задължения за имота, който е предмет на апортна вноска.
На отделно (самостоятелно)
основание, съдията по вписванията е приел, че заявлението за вписване на апорт
следва да бъде оставено без уважение, понеже апортираният поземлен имот с
идентификатор 68134.1107.330 е
образуван от два имота:от имот с
идентификатор 68134.1107.255 за
който молителя бил представил данъчна оценка и доказателствен акт за
собственост и от имот с идентификатор 68134.1107.251 за който молителят не бил представил нито придобивен акт, нито
удостоверение за данъчна оценка.
Съдът намира, че
частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от жалбоподател с
надлежна процесуална легитимация и срещу подлежащ на обжалване акт на съдията
по вписванията.
Разгледана по
същество, частната жалба е основателна.
Обжалваното определение е
мотивирано по същество с тезата, че правата на апортиращото дружество върху
имота не могат да бъдат установени, поради това, че апортирания имот с
идентификатор 68134.1107.330 е
образуван от два имота:от имот с
идентификатор 68134.1107.255 за
който молителя бил представил данъчна оценка и доказателствен акт за
собственост и от имот с идентификатор 68134.1107.251 за който, според съдията по вписванията не могло да се направи
преценка: дали е собственост на заявителя и дали за него има непогасени
публични задължения. Споменатите изводи не могат да бъдат споделени - в
конкретния случай и при представените доказателства.
Според указанията в
т.6 от ТР
№ 7/25.04.2013 г. по тълк. дело № 7/2012г. на OCГТК на ВКС, проверката, която
съдията по вписванията извършва, съгласно чл. 32а, ал. 1 от ПВп, се ограничава до
преценка, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията
за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. Не се
проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен в изрично определени
от закона случаи. Проверката на съдържанието на акта, която дължи съдията по
вписванията, е в две насоки: за идентификация на страните (чл.6, ал.1. б. "а" ПВп) и за идентификация на
имота (чл.6,
ал.1,б."в" ПВп). Само ако законът изрично натоварва съдията по
вписванията да действа в качеството на нотариус - той следва да извършва проверка в правомощията
на нотариуса- като изследва правата на праводателя съгласно чл. 586,
ал.1 ГПК и провери
за съответствие с
императивни норми
и добрите нрави чл. 574 ГПК.
Съгласно т.5 от Тълкувателно решение № 7/25.04.2013 г. по
тълкувателно дело № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС изключение в посочения смисъл е
предвидено в чл. 73, ал. 5 ТЗ, когато законодателят е възложил на съдията по вписванията да
извършва проверка на правата на вносителя на непарична вноска в търговско
дружество с предмет вещно право върху недвижим имот. В този случай, при вписването
молителят следва да представи на съдията по вписванията акт за удостоверяване
на правата на вносителя на недвижимия имот, апортиран в търговското дружество. Необходимо е при това да се отбележи, че именно според мотивите на
цитираното тълкувателно
решение - проверката, която съдията по вписванията трябва да
извърши
е формална, като се държи сметка за едностранното и безспорно охранително производство
по вписване, приключващо с охранителен акт, което има за цел да осигури
публичност и противопоставимост, а не да даде защита на правата на евентуално засегнатите от
вписания акт лица или решаване на правни спорове.
В конкретния случай, след
внимателен преглед на вече споменатите по горе и представени пред съдията по вписванията
документи, в приложение на заявление вх. № 13961/12.03.2020г. на Служба по
вписванията – София, тези документи формално обосновават положителен
извод както относно правата на вносителя на апортната вноска-
съгласно чл. 586, ал.1 ГПК, така и цялостен положителен извод, в
резултат от проверката по чл. 73, ал.5 от ТЗ.
Като отчита
формалния характер на проверката, която съдията по вписванията е бил длъжен да
извърши, настоящият състав на съда взе предвид съдържанието на представената
като доказателство скица на поземлен
имот № 15-847889/17.09.2019г. от СГКК- София, от чието съдържание в
действителност може да се установи причината за констатираното от съдията по
вписванията формално несъответствие между идентификатора на апортирания като
непарична вноска имот - в съдържанието на доказателствения акт и в съдържанието
на издадената от АГКК скица на поземлен имот.
Причината за това
несъответствие е отбелязана в съдържанието на самата скица и се изразява в това, че със Заповед № 18-7382-15.09.2016г. на
Началника на СГКК- София е било допуснато изменение в кадастралната карта,
включващо нанасяне на имот с нов идентификатор
68134.1107.330 и заличаване на вече съществуващите
идентификатор 68134.1107.251 и идентификатор 68134.1107.255, който е отбелязан в съдържанието
на Нотариален акт № 78, том ХХХІ,
рег. № 13675, дело № 9625/16.03.2016г. по описа на нотариус Ц.Д.№ 633 в
регистъра на НК. При това следва да се отчита, че в съдържанието на самата скица на поземлен имот №
15-847889/17.09.2019г. от СГКК- София е посочено изрично, че собственик на имота с идентификатор
68134.1107.330 е „К.-С“ АД т.е.
дружеството, което е вносител на непаричната апортна вноска в капитала на „Д.Б.“
ЕООД.
При тези изводи се
налага и следващия извод, че удостоверените данни за липса на непогасени публични задължения, които се съдържат
в представените пред съдията по вписванията Удостоверения за данъчна оценка по
данъчната партида на имот с
идентификатор 68134.1107.255, следва да
считат относими и за внесения като апортна вноска /процесния/ имот
идентификатор 68134.1107.330, който е
отбелязан като собствен на вносителя, както в съдържанието на Нотариален акт № 78, том ХХХІ, рег. №
13675, дело № 9625/16.03.2016г. по описа на нотариус Ц.Д.№ 633 в регистъра на
НК, така и в съдържанието на вече споменатата скица на поземлен имот № 15-847889/17.09.2019г. от СГКК- София.
В заключение, следва да се
отбележи, че формалната проверка на представените пред съдията по вписванията
документи са достатъчни за да бъде удовлетворено искането за вписване на
апортна вноска в хипотезата на чл. 73, ал.5 от ТЗ. Поради несъвпадане на
крайните изводи на съдията по вписванията и на настоящия съдебен състав на Софийски
градски съд – частната жалба следва да бъде уважена, а обжалваното определение
следва да бъде отменено.
Така мотивиран,
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Определение от 12.03.2020г., на
съдия по вписванията при СРС, постановено по молба/ заявление с вх. №
13961/12.03.2020г. на Служба по вписванията – София, подадена от „Д.Б.“ ЕООД с
ЕИК ******, за вписване на извършена непарична вноска в капитала на същото
дружество, като при това,
ПОСТАНОВЯВА да бъде извършено вписване по молба/ заявление с вх. №
13961/12.03.2020г. на Служба по вписванията – София.
Определението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.