Определение по дело №477/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 49/08.05.2014 г., постановено по НАХД № 334/2014 г., по описа на Кърджалийския районен съд, обв. Т. И. Б. от Г.К., с ЕГН *, е признат за невиновен в това, че в периода 06.05.2013г.-21.06.2013 г. съставил неистински официален документ, а именно-разписка за връчване на заповед № 02/06.05.2013г. на фирма „К. ****” ЕООД- Г.К. за прекратяване на трудово правоотношение на основание чл.325, т.1 от КТ на Т. Т. Ю., с ЕГН * от с.Р. л., общ.К. и го употребил пред М. З. К.- главен инспектор при Дирекция „И. на т.”- Г.К., за да докаже, че е прекратено трудовото правоотношение на лицето Т. Т. Ю. - престъпление по чл.309, ал.1 от НК, поради което и на осн. чл.304 от НПК, във вр. с чл.9, ал.2 от НК, го е оправдал.

Настоящото производство е образувано по повод въззивен протест на прокурор при Р. П. – К. против така постановеното решение от Кърджалийския районен съд. В протеста се твърди, че решението е неправилно, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на ново, с което обв.Т. Б. да бъде признат за виновен по повдигнатото му пред първата инстанция обвинение за престъпление по чл.309, ал.1 от НК. В допълнително представени мотиви към протеста се сочи, че съдът приел за добросъвестни и логични обясненията на обв.Б., че въпросната разписка най-вероятно е подписал по погрешка, без да ги съпостави с коренно противоречащите им доказателствени материали. Неправилен бил извода на съда и за доказателствената стойност на въпросното представяне на разписката (ведно с заповедта) пред Д”ИТ”. Според прокурора без наличието на тази разписка е нямало как да се докаже, че е налице прекратяване на трудовото провоотношение законосъобразно от обв.Б. и представяйки заповедта и разписката пред инспектора от Д”ИТ” К., обв.Б. преследвал именно посочените в диспозитива доказателствени цели. Сочи се в протеста, че не била налице хипотезата на чл.9, ал.2 от НК, като и този извод на съда бил необоснован. Деянието на обв.Б. показвало грубо незачитане на трудовото законодателство, в частност начина на прекратяване на трудово правоотношение, както и правата на работника. По делото било изяснено, че разчетно-платежна ведомост на фирма „К. 1.” Е. – Г.К., както и фиш към същата за месец април 2013г. подписите срещу името на Т. Т. не били положени от същия. Т.е. самата разписка се явявала само елемент от поведение на едно и/или повече лица, свързано с нарушаване на трудовите и наказателни закони на България в търговското дружество на обв.Б.. Деянието на обв.Б. водело до затрудняване възможността на св.Ю. да оспорва начина на прекратяване на трудовото правоотношение, да узнае изобщо за това, да започне друга работа и пр., която рефлекция в случая върху правата на работника повишавала обществената опасност на инкриминираното деяние на Б..

Поради изложеното, се иска да бъде отменено първоинстанционното решение, вместо което да бъде постановено ново решение, с което обв.Т. Б. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъление по чл.309, ал.1 от НК.

В съдебно заседание представителят на О. П., Г.К., поддържа протеста.

Подс.Т. И. Б. редовно призован не се явява и не изпраща представител.

На основание чл.314, ал.1 от НПК, след проверка изцяло правилността на протестираното решение, по повод и във връзка с подадения протест, въззивния съд приема за установено следното:

Протеста е депозиран в сроковете посочени в разпоредбата на чл.319, ал.1 от НПК, поради което е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

Първоинстанционният съд е изяснил всички обстоятелства по предявеното обвинение. Въз основа на събраните доказателства от районният съд, като нови на въззивното следствие не са искани и събирани, настоящата инстанция установи следната фактическа обстановка:

В началото на 2013г., св.Т. Т. Ю. работил на длъжност „салонен управител" в дискотека „Д.", находяща се в Г.К., бУ. „Б." №*, стопанисвана от фирма „С." Е. Г. С. В началото на 2013 г. стопанисването на посочения обект преминало към друго търговско дружество- фирма „К. *” Е.- К., с оглед на което на 27.03.2013г. свидетелят Т. Ю. сключил трудов договор № 02 с горепосочената фирма за същата длъжност. Към 27.03.2013г. управител на дружеството бил Н. А. М. С общо пълномощно (безсрочно) от 28.03.2013г. св.Н. М. упълномощил подс.Т. Б. да се занимава с дружествените дела на фирмата. На 24.10.2013г. подс.Б. придобил и самото дружество „К. *" Е. като едноличен собственик. Междувременно на 15.05.2013г. свидетеля Ю. бил уведомен устно от подс.Т. Б., че той и Н. М. не желаели повече свидетелят Ю. да посещава местоработата си- дискотеката и че прекъсвали трудовото му правоотношение с фирмата. Към доказателствата по делото е приобщена писмена молба от 01.05.2013г. на Т. Ю. до управителя на дружеството, с която моли да бъде освободен от работа по чл.325 т.1 от КТ. На св.Ю. обаче не била връчена самата заповед þа прекратяване на трудовото му правоотношение и поради това той не знаел на какво основание същото е прекратено. Имал и неизплатени трудови възнаграждения. Опитал се да говори но тези въпроси със св.М., но той не пожелал да говори с него. Поради горното св. Ю. сезирал И. по т.- К., която го уведомила за извършената проверка на дейността на фирма „К. *" Е.- Г.К.. Предвид констатираните в същата факти- св.Ю. сезирал Р. П. - Г.К., тъй като считал, че представените при проверката на И. по т. -Г.К. документи, а именно молба за прекратяване на трудовото му правоотношение, ведомости за заплати не били подписвани от него, а били преподписани от друго лице. С оглед горното и в резултат извършената проверка било образувано настоящето производство. В хода на същото е установено, че трудовото правоотношение на св. Ю. било прекратено на основание чл.325, т.1 от Кодекса на труда чрез Заповед №02/06.05.2013г. на Управителя на фирма „К. *" Е., считано от 01.05.2013г. Разписката за връчване на въпросната заповед, видно от извършената по делото графическа експертиза, била подписана от подс.Т. Б.. Същата заповед, ведно с други документи, Б. представил лично на св. М. К.- гл. инспектор при Д”ИТ”- К., по повод на извършената проверка на 21.06.2013г. във фирма „К. *"ЕООД.

Първоинстанционният съд въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства е приел така установената и от настоящата инстанция, фактическа обстановка, каквато е приета и изложена в постановлението на прокурора, с което делото е внесено в съда.

По делото няма спор, че разписката удостоверяваща връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с Т. Ю. от „К. *” Е. е частен документ. Няма спор също, че подс.Т. Б. се е подписал срещу „подпис на лицето”, вместо Т. Ю., видно от заключението на извършената съдебно-почерковата експертиза. Формално е осъществен и вторият акт на изпълнителното деяние. Подсъдимият е използвал неистинският документ /разписката/, която е неразделна част от заповедта, като я представил пред ДИТ във връзка с извършваната проверка по работни места в дискотека, стопанисвана от „К. *”Е. Както правилно е посочил в решението си и районния съд, спора се свежда до субективната страна на извършеното деяние – умисъла и целта за която е съставен документа. По делото липсват безспорни доказателства, че процесната разписка е подписана от подсъдимия именно с цел да удостовери, че същата е връчена на работника, с който е прекратено трудовото правоотношение. Възможно е, подписът удостоверяващ връчването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с Т. Ю. – формулирано като „ подпис на лицето” да е изпълнен неволно, несъзнателно т.е. без пряк умисъл, а по грешка. Аргумент в подкрепа на дадените в тази насока обяснения на подсъдимия е мястото на положения подпис, който е непосредствено под подписа на „управител” в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, както и факта, че подсъдимият не е имитирал подписа на работника, а е положил собствения си подпис. Още повече, че трудовото отношение е прекратено по писмена молба на Т. Ю., приложена като доказателство по делото, като няма спор и че същият е преустановил да изпълнява трудовите си задължения при работодателя „К. *” Е., което отново е индиция за липсата на умисъл от страната на подс.Б. да подпише вместо работника въпросната разписка, чиято цел е да удостовери, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие на страните, е връчена на работника. Целта на това връчване е да се уведоми страната отправила предложението за прекратяване на трудовото правоотношение, че същото е прието. В случая работника – Т. Ю. безспорно е узнал, че трудовото му правоотношение е прекратено, макар и без да му е била връчена въпросната заповед. Или, както правилно е посочил и районният съд, съставянето на неистинския частен документ касае само уведомлението спрямо молителя, че молбата му е уважена, чрез издаване на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, а не самата заповед № 2/06.05.2013г., която е подписана от надлежния управител на дружеството и съдържа конкретно волеизявление. Не без значение и обстоятелството, че за прекратеното трудово правоотношение се уведомява НАП, съгласно чл. 62 от Кодекса на труда, а не ДИТ, поради което представената заповед е достатъчно доказателство пред проверяващите от ДИТ, че трудовото правоотношение е прекратено, макар и работникът да не е бил уведомен ´о надлежния ред. За съставомерност на деянието по чл.309, ал.1 от НК се изисква неистинския частен документ да бъде употребен, за да се докаже, че съществува или не съществува или че е прекратено или изменено някое право или задължение, или някое правно отношение. В случая не въпросната разписка доказва прекратеното трудово правоотношение, а заповедта за прекратяването на това правоотношение. С оглед описаното и установено в тази връзка субективно отношение на подс.Б. към извършеното от него деяние, изключва наличието на пряк умисъл, което от своя страна сочи и за несъставомерност на деянието от субективна страна.

С оглед изложеното съдът намира, че в случая не може да се говори за престъпление и тъй като обществената опасност на конкретно извършеното от подс.Б. е толкова малозначителна, че следва да намери приложение чл.9, ал.2 от НК, до какъвто правилен и обоснован извод е достигнал и първоинстанционния съд. Изложеното от последния в тази връзка се споделя напълно от настоящия съдебен състав, поради което и не е необходимо да се преповтаря. В конкретния случай съставянето на неистинския частен документ и неговата употреба, не е довела до накърняване в съществена степен на обществените отношения. В тази връзка отново следва да се посочи, че не разписката удостоверява прекратяването на трудовото правоотношение, както се сочи в постановлението на прокурора и повдигнатото на подсъдимия обвинение, а издадената заповед. Знаеейки, че трудовото му правоотношение е прекратено, което е безспорно установено по делото, Т. Ю. е бил в правото си, ако счита, че това се е случило незаконосъобразно да сезира съответни институции оторизирани да извършат проверка по спазване на трудовото законодателство, както и е сторил или да търси правата си по гражданскоправен ред оспорвайки законността на прекратяване на трудовото му правоотношение. Или, в конкретния случай обществената опасност на деянието се явява твърде незначителна, за да изпълни този признак на престъплението. Малозначителността на деянието е свързана с възможността да не настъпят или с настъпването на отрицателните общественоопасни последици, да се изключи тяхното увреждащо, или застрашаващо обекта на престъплението действие. Такъв е именно процесния случай.

Първоинстанционния съд достигайки до същите правни изводи, е постановил правилно и обосновано решение, а изложените в тази връзка доводи в протеста, се явяват неоснователни.

С оглед изложеното, протестиранато решение следва да бъде потвърдено.

Ето защо и на основание чл.338 във вр. с чл.334, т.6 от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №49/08.05.2014 г., постановено по НАХД № 334/2014 г. по описа на Кърджалийския районен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.