№ 46
гр. Плевен, 13.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ
Членове:ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВА-
ЙОТКОВА
МАРИАН В. ИВАНОВ
при участието на секретаря НИКОЛАЙ В. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВА-ЙОТКОВА
Частно наказателно дело № 20244400200091 по описа за 2024 година
Производството е по чл.32, ал.1 във връзка с чл.16, ал.1 - ал.8
от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции.
Делото е образувано по молба от Република Австрия, за признаване и
изпълнение на решение за налагане на финансови санкции по реда на
ЗПИИАКОРНФС, като решението, постановено от несъдебен орган, е срещу
българския гражданин А. А. А., роден на ******г., последен известен адрес –
село ******************.
Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен изразява становище,
че молбата е основателна и следва да се уважи, като решението, постановено
в чуждата държава, се признае изцяло и изпрати на съответния орган в
Република България за изпълнение.
Засегнатото лице А. А. А. се явява лично. Заявява, че е извършил
описаното в Удостоверението деяние в чуждата държава и не възразява да
1
плати санкцията.
Съдът, като прецени обстоятелствата по делото, приема за установено
следното:
От приложеното по делото Удостоверение по чл.4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции, се установява, че с Решение № BH-
GS/03/236000030269/23 от 27.03.2023г., в сила от 15.04.2023г., постановено от
несъдебен орган– Bezirkshauptmannschaft Güssing в държава-членка на ЕС -
Република Австрия, по отношение на А. А. А., роден на ******г., с последен
известен адрес – село ******************, е наложена финансова санкция,
която се изразява в задължение за заплащане на парична сума от 95
/деветдесет и пет/ евро. Сумата представлява санкция за извършено от
българския гражданин административно нарушение в Република Австрия.
Това нарушение е описано, както следва:
„С превозно средство с регистрационен номер ******, сте извършили
нарушение „превишаване на скоростта“ в населено място: Nickelsdorf, A 4,
StrKm 61,950, Fahrtrichtung Ungarn, на 22.02.2023г., в 07:03 часа, като
измереното превишаване на скоростта /след изваждане на допустимата
погрешност на измерването/ е 25 км/ч, при разрешена максимална скорост от
80 км/ч.“.
Извършеното е посочено, че е поведение, което нарушава разпоредбите
за движение по пътищата, включително нарушения на разпоредбите за
времетраенето на управление и почивка на МПС, както и разпоредбите
относно опасни товари. Посочено е също, че лицето е санкционирано за
нарушение по: § 98 Abs. 1 KFG i.V.m. § 58 Abs. 1 Zif. 2 lit. e KDV и § 134 Abs.
1 Kraftfahrgesetz 1967 (KFG 1967), BGBl. Nr. 267/1967, zuletzt geändert durch
BGBl. I Nr. 62/2022.
От данните по делото се установява, че решението за налагане на
финансова санкция е постановено от несъдебен орган в наказателно
производство в държава-членка на Европейския съюз - Република Австрия.
Според чл.30, ал.1 от ЗПИИАКОРНФС, решенията за налагане на
финансови санкции, които са постановени в наказателни или
административнонаказателни производства в държава - членка на ЕС, се
2
признават и изпълняват на територията на Република България, ако се отнасят
за деяния, които съставляват престъпления или административни нарушения
и по българското законодателство, независимо от елементите на състава им
по законодателството на издаващата държава.
Санкционираното деяние, описано в удостоверението, обаче попада в
кръга от деянията, за които не се изисква двойна наказуемост по чл.30, ал.2 от
ЗПИИАКОРНФС. Това е „поведение, което нарушава разпоредбите за
движение по пътищата, включително нарушения на разпоредбите за
времетраенето на управление и почивка на МПС, както и разпоредбите
относно опасни товари“ и съгласно чл.30, ал.2, т.1 от ЗПИИАКОРНФС е от
категорията на деянията, съставляващи престъпления или административни
нарушения според законодателството на издаващата държава.
Двойната наказуемост е абсолютно условие, въведено от националното
законодателство, като изключение от този принцип е въведено в чл.30 от
ЗПИИАКОРНФС, където са посочени престъпленията или
административните нарушения, за които не се изисква двойна наказуемост, и
конкретният случай попада в обхвата на тази разпоредба.
Изключенията за неприлагане на двойната наказуемост са изчерпателно
изброени в чл.30, ал.2 от ЗПИИАКОРНФС и деянието по настоящото дело
попада в кръга от тези изключения.
Отделно от тези констатации, Плевенски окръжен съд провери, че
удостоверението по чл.4 от Закона е издадено в писмена форма, от
оправомощен орган, придружено е и от превод на български език. Налице е и
влязъл в сила на 15.04.2023г. несъдебен акт – Решение № BH-
GS/03/236000030269/23, постановено от несъдебен орган —
Bezirkshauptmannschaft Güssing, в държава-членка на ЕС — Република
Австрия, на 27.03.2023 г.
Използваният формуляр на удостоверението е идентичен с утвърдения
такъв в Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005г.
относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови
санкции, които са наложени от съдебни или административни органи, с цел
улесняване изпълнението на такива санкции в държава-членка на
Европейския съюз, различна от държавата, в която са били наложени. По
смисъла на Рамковото решение, „решение за налагане на финансови санкции“
3
е влязъл в сила акт на съдебен или административен орган за налагане на
задължение за плащане на парична сума или наложените със същия акт:
обезщетение за пострадал от престъпление, разходи по съдебните или
административни процедури или парична сума в полза на обществен фонд
или организация за подпомагане на пострадали от престъпление. Рамковото
решение се прилага за всички правонарушения, за които могат да бъдат
наложени финансови санкции съгласно националното законодателство.
Проверките за двойна наказуемост са премахнати по отношение на 39
нарушения, изброени в рамковото решение. В случая се касае за извършено
от български гражданин в чужда държава административно нарушение, за
което не се изисква двойна наказуемост, т.к. е сред посочените деяния,
съгласно чл.30, ал.2, т.1 от ЗПИИАКОРНФС.
Плевенски окръжен съд намира, че решението за налагане на
финансовата санкция следва да бъде признато и поради обстоятелството, че
засегнатото лице А. А. А. има местоживеене в Република България. Това
обстоятелство се установява и от изготвената справка от НБД на населението,
в която е регистриран постоянен и настоящ адрес на лицето – село
******************.
На основание чл.32, ал.1 и във връзка с чл.16, ал.1, т.8 от
ЗПИИАКОРНФС и тъй като решението за налагане на финансова санкция се
отнася до парична сума - санкция в размер на 95.00 евро, следва съдът да
определи равностойността на тази сума в български лева по курса на БНБ в
деня на постановяване на решението – 27.03.2023 година. От направената
справка е видно, че равностойността на финансовата санкция е 185.80 /сто
осемдесет и пет и осемдесет/ лева.
Съдът намира, че изпратеното решение, чието съдържание е изписано в
удостоверението за налагане на финансова санкция по отношение на А. А. А.
следва да бъде признато за изпълнение на територията на Република
България, тъй като не са налице условията по чл.35 от специалния закон за
отказ за признаване и допускане на изпълнението на решението:
1. Представеното удостоверение по чл.4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции е пълно;
2. Липсват доказателства, че срещу осъденото лице за същото деяние в
4
Република България или в друга държава, различна от издаващата или
изпълняващата, е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане
на финансова санкция;
3. Изпълнението на решението не е с изтекла давност и същото не се
отнася за деяние, подсъдно на български съд;
4. Не е налице имунитет или привилегия по българското
законодателство, които правят изпълнението на решението недопустимо;
5. Решението не се отнася за деяния, които:
а/ по българското законодателство се считат за извършени изцяло или
отчасти на територията на Република България, или
б/ са били извършени извън територията на издаващата държава и
българското законодателство не позволява предприемане на наказателно
производство по отношение на такива деяния;
6. Наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро или левовата
равностойност на тази сума;
7. Решението не е постановено срещу физическо лице, което по
българското законодателство, поради възрастта си, не носи наказателна
отговорност и не подлежи на наказателно преследване за деянията, които
обосновават решението;
8. От представеното удостоверение е видно, че производството по
делото е било писмено и засегнатото лице е било уведомено, съгласно
законодателството на решаващата държава, лично или чрез упълномощен
според националния закон представител относно правото си да обжалва
решението, както и за сроковете за обжалване.
Решението е било връчено на лицето на 31.03.2023г.
По изложените съображения и на основание чл.32, ал.1, във връзка с
чл.16, ал.7, т.1 от ЗПИИАКОРНФС, ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение № BH-GS/03/236000030269/23, постановено от
несъдебен орган — Bezirkshauptmannschaft Güssing, в държава-членка на ЕС
5
— Република Австрия, на 27.03.2023 година, влязло в сила на 15.04.2023
година, с което на лицето А. А. А., с ЕГН: **********, роден на ******
година, с постоянен и настоящ адрес – село ************, е наложена
финансова санкция в размер на 95.00 евро, или сума, равностойна на 185.80
/сто осемдесет и пет и осемдесет/ лева, по курса на БНБ в деня на
постановяване на решението — 27.03.2023 година, за извършеното от него
нарушение.
На основание чл.36, във връзка с чл.22, ал.1 от ЗПИИАКОРНФС,
Решение № BH-GS/03/236000030269/23, постановено от несъдебен орган —
Bezirkshauptmannschaft Güssing, в държава-членка на ЕС — Република
Австрия, на 27.03.2023 година, влязло в сила на 15.04.2023 година, ДА СЕ
ИЗПРАТИ, заедно с препис от настоящото решение на ТД на НАП- Велико
Търново, офис Плевен за изпълнение, по реда на Закона за националната
агенция за приходите и ДОПК.
На основание чл.38, ал.1, т.1 и т.4 от ЗПИИАКОРНФС, НЕЗАБАВНО
ДА СЕ УВЕДОМИ компетентният орган на издаващата държава в Република
Австрия на посочените адрес, факс и адрес на електронна поща, за
признаването и изпращането на решението за налагане на финансови санкции
на ТД на НАП – Велико Търново, офис Плевен.
Копие от уведомлението до компетентния орган на издаващата държава
— Република Австрия ДА СЕ ИЗПРАТИ на Министерството на правосъдието
на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6