Решение по дело №1459/2019 на Районен съд - Кюстендил

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ...............

 

гр. Кюстендил, 16.12.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Кюстендилският районен съд, в публично съдебно заседание на четвърти декември, две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева

            при секретаря Боянка Янкова, като разгледа докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д. № 1459 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба, депозирана от С.К.Н., ЕГН **********, с адрес ***, против Главна дирекция „Гранична полиция“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Мария Луиза“ №46, представлявана от Директор – Главен комисар С. К.

В исковата молба се сочи, че със Заповед № 8121К-11222/13.12.2018 г. на министър М. М. ищецът бил преназначен на длъжност „началник на сектор Финансово осигуряване“ към РД „Гранична полиция“ – гр. Кюстендил към ГД „Гранична полиция“ – МВР, с ранг III младши, а със Заповед № 8121К – 423/18.01.2019 г. било прекратено служебното му правоотношение като началник на сектор в сектор „Финансово осигуряване“ към РД „Гранична полиция“ – МВР, считано от 27.01.2019 г. Съгласно последната следвало да му се изплатят обезщетения, без да е посочен конкретен размер.

Със заявление от 25.01.2019 г. до Директора на РДГП Кюстендил, ищецът заявил, че полагащите му се обезщетения са: съгл. пар. 71 – 16 броя заплати; съгласно пар. 72 – 4 броя заплати.

Съгласно Справка рег. № 4077р-1432/15.02.2019 г. за изплащане на еднократно парично обезщетение, на основание чл. 234, ал. 1 от ЗМВР, на ищеца се полагали 16 броя брутни месечни заплати за прослужени години по първа категория, а именно 16 години, 4 месеца и 2 дни. Брутното възнаграждение за месец 01.2019г. било в размер на 1859 лв.

Според данните във ведомост рег. №4077р-1470/18.02.2019 г. за изплащане на парично обезщетение, на основание чл.106, ал.З от ЗДСл, във връзка с & 72 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на ЗМВР (обн. в ДВ бр.81 от 14.10.2016г.) при прекратяване на служебното правоотношение на ищеца за прослужени години по ЗДСл - 1 г. и 11 м., дължимите обезщетения били както следва: 2 (два) броя месечни възнаграждения. Брутното месечно възнаграждение за месец 01.2019 г. било 1 859.00лв. В посочената ведомост работодателят пропуснал да включи стажа му по трудово правоотношение за периода 17.09.1990 г. до 30.09.2000 г. (общо 10 години и 14 дни трета категория труд). Поради това депозирал възражение с вх. № 407700-223/19.02.2019 г., което било прието за неоснователно, а молбата за изплащане на обезщетения в размер на 4 бр. заплати нямало да бъде удовлетворена, видно от Писмо рег. № 3282р-7999/01.04.2019 г. на Главен комисар на Главна дирекция „Гранична полиция“ .

Твърди се, че с това ищецът бил ощетен, като вместо дължимите му 4 месечни заплати на осн. чл. 106, ал.3, изр.2ро ЗДСл, му били изплатени само 2.

Общият трудов стаж на ищеца в системата на МВР, без прекъсване, бил 28 години, 04 месеца, 11 дни, от които 16 години 04 месеца 00 дни - трудов стаж първа категория по ЗМВР, съгласно данните в Трудова книжка под №2, серия В, №977073, Удостоверение (за класиране и пенсия) от Министерство на вътрешните работи - РДГП-Кюстендил под № 7/25.04.2017год, Служебна книжка №09/14.06.2017г., серия А-2016, 000114. Между работодателите на ищеца: Поделение 56460; РГС- Кюстендил; РДГП -Кюстендил и МВР-ГДГП, РДГП Кюстендил, било налице универсално правоприемство. Заради това се позовава още и на изменението на чл. 106, ал.3 ЗДСл в ДВ, бр. 95/2003 г. Смята, че посредством изключението, уредено в изр. 2ро на чл. 106, ал.3 ЗДСл, като държавен служител можел да избере по-благоприятния за него режим за получаване на гратификационно обезщетение, заради което, работейки над 10 години в една и съща администрация, му се следвало обезщетение в размер на 6 броя заплати, но за да не се надвишава максимално определеният размер от 20 работни заплати, то дължимите му такива като обезщетение оставали 4 по 1859 лева, или общо 7436 лева.

Ето защо се поддържа искане да бъде осъдена Главна дирекция „Гранична полиция“, с ЕИК ********* да заплати на ищеца сумата от 3718.00 (три хиляди седемстотин и осемнадесет) лева, представляваща обезщетение по чл.106,ал.1, изр.второ от ЗДСл, във връзка с § 72 от ПЗР към ЗИД на ЗМВР, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба - 16.07.2019 г. до окончателното й изплащане; както и мораторна лихва в размер на 152.85 лева за периода от 19.02.2019 год. до датата на предявяване на иска 16.07.2019 год.

Претендират се и сторените в настоящото производство разноски, вкл. за адвокатско възнаграждение.

Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала писмен отговор. Навежда доводи за неоснователност на предявените искове, т.к. прилагайки по-благоприятния за ищеца режим по см. на чл. 106, ал.3 от ЗДСл., следващото му се обезщетение било в размер на 2 месечни основни заплати, т.к. работил като държавен служител в същата администрация по-малко от 10 години, а именно – 1 година, 11 месеца и 27 дни (основанието било изр.2ро, предл. 2ро, на ал.3та на чл. 106ти от ЗДСл). Претенцията му за заплащане на 4 броя основни месечни възнаграждения като неоснователна, противоречала на целта на материалния закон.

Оспорва се направеното от ищеца тълкуване на горепосочените разпоредби, което било изцяло в негов интерес, а и противоречало на константната съдебна практика на ВКС. Ищецът съзнателно избягвал направеното от законодателя уточнение в изр. 2-ро на чл. 106, ал.3 от ЗДСл „държавният служител работил в същата администрация през последните 10 години“, а това в случая не било налице.

До 01.10.2000 г. ищецът работил по трудово правоотношение съгласно КТ, а държавен служител станал със заповед на министъра на вътрешните работи, считано от 01.02.2017 г. Нямало законово основание трудовият му стаж да се приравни към този на държавните служители по ЗДСл, поради което не било изпълнено условието да е работил повече от 10 години като държавен служител в същата администрация. Обстоятелството, че работел на длъжност по трудово правоотношение в организация на бюджетна издръжка – МВР до влизане в сила на ЗДСл, не означавало, че той бил на държавна служба по смисъла на специалния закон.

Поддържа искане за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и присъждане на направените разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. В случай, че искът бъде уважен, се иска редуциране на претендираната сума за адвокатско възнаграждение от ищцовата страна до минимално определения размер посочен в наредбата по чл. 36 от ЗА като се вземе предвид и ТР №6 от 06.11.2013г. по тълк. д. №6/2-12г. на ОСГТК на ВКС.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, а и се установява от представените писмени доказателства, че ищецът е заемал длъжност „началник на сектор Финансово осигуряване“ към РД „Гранична полиция“ – гр. Кюстендил към ГД „Гранична полиция“ – МВР, с ранг III младши, а със Заповед № 8121К – 423/18.01.2019 г. служебното правоотношение било прекратено с изтичането на едномесечно предизвестие, считано от 28.01.2019 г. В посочената заповед е отразено, че на служителят следва да се изплатят полагащите се обезщетения по ЗМВР.

Безспорно между страните е било и наличието на валидно трудово правоотношение между ищеца и ГДГП – МВР за периода 17.09.1990 г. до 30.09.2000 г. и прослужени в тази връзка 10 години и 14 дни по КТ; наличието на валидно възникнало служебно правоотношение в периода 01.10.2000 г. до 31.01.2017 г. и прослужени в тази връзка 16 години и 4 месеца по ЗМВР като трудов стаж, както и наличието на валидно възникнало служебно правоотношение в периода 01.02.2017г. до 28.01.2019г. и прослужени в тази връзка 1 година, 11 месеца и 27 дни по ЗДСл като служебен стаж. В т.см. са и приложените писмени доказателства:Трудов договор № 10/14.09.1990 г., съглашение №367/17.10.1998 г., предизвестие, допълнително споразумение, Заповед № 8898/2000 г., Акт за встъпване в длъжност от 01.10.2000 г., Заповед № 282/2003 г., Заповед № RB202004-001-04/К-500/2007 г., Заповед № 8121К-1031/2015 г., Заповед № 8121К-1253/2015 г., Заповед № 8121К-2476/2017 г., Заповед № 8121К-11222/2018 г. и Заповед №3282р-4812/2019 г.-1031/2015 г.

Приложена е и служебна бележка, издадена от ответната страна, с рег. №4077р-10531/2019 г., в която се сочи, че за периода 06.06.1994 г. – 30.09.2000 г. ищецът е заемал длъжността „главен счетоводител“, като лице, работещо по трудово правоотношение в РДГП- Кюстендил.

Поради съвпадащите изявления на страните досежно размера на брутното трудово възнаграждение на ищеца е обявено за безспорно и обстоятелството, че то е било в размер на 1859 лв. към датата на прекратяване на служебното правоотношение.

Видно от приложеното заверено копие на ведомост за определяне размера на обезщетението по чл. 106, ал. 3 от ЗДСл - на л. 9 от делото, на ищеца се дължи сумата в размер на 3718 лв. – две брутни месечни възнаграждения. Липсва спор, че посочената сума е изплатена. Това е видно и от приложеното заверено копие на платежно нареждане от 25.03.2019 г.

Възражение в т.см. е депозирал ищецът с вх. № 407722-223/19.02.2019 г., но от изложеното в писмо рег. № 8121100-7795/21.05.2019 г. се установява, че именно това е размерът, който работодателят смята за дължим на ищеца, с оглед прекратяването на служебното правоотношение.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Според въведеното с разпоредбата на чл. 106, ал. 3, изр. първо ЗДСл правило държавният служител има право на обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение при придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, чийто размер е в зависимост от броя на прослужените години като държавен служител. То е приложимо и в случаите, когато служебното правоотношение е прекратено едностранно от държавния служител или по взаимно съгласие и към момента на прекратяването държавният служител е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Понятието "прослужени години като държавен служител", за което в случая е налице спор между страните, следва да се тълкува в смисъл, че това е времето, през което държавния служител действително е изпълнявал задължения по служебно правоотношение. Съгласно § 57 от ПЗР към ЗИД ЗМВР /обн. в ДВ, бр. 44/12.06.2012 г./ стажът, придобит по ЗДСл и по КТ от служителите по § 64 от ПЗР на ЗИДЗМВР /обн. в ДВ, бр. 93/2009 г./ се зачита за работа при един и същ работодател, съответно орган по назначаване. Нормата е материалноправна и тъй като изрично не й е придадено обратно действие, тя е приложима само занапред във времето, считано от влизането й в сила на 01.07.2012 г. /§ 70 от ПЗР на ЗИД ЗМВР/.

Безспорно между страните тук е било наличието на валидно трудово правоотношение между ищеца и ГДГП – МВР за периода 17.09.1990 г. до 30.09.2000 г. и прослужени в тази връзка 10 години и 14 дни по КТ; наличието на валидно възникнало служебно правоотношение в периода 01.10.2000 г. до 31.01.2017 г. и прослужени в тази връзка 16 години и 4 месеца по ЗМВР като трудов стаж, както и наличието на валидно възникнало служебно правоотношение в периода 01.02.2017г. до 28.01.2019г. и прослужени в тази връзка 1 година, 11 месеца и 27 дни по ЗДСл като служебен стаж.

Именно защото трудовият стаж, придобит в държавна администрация, не се приравнява по § 2, ал. 1 ПЗР на ЗДСл на стаж като държавен служител, с изменението на чл. 106, ал. 3 ЗДСл (ДВ, бр. бр. 95/2003 г.), за да се уеднаквят правата на държавните служители с тези на полагащите труд по трудово правоотношение по отношение на гратификационното право – арг. чл. 222, ал. 3 КТ, се уреди едно изключение в изр. 2 на чл. 106, ал. 3 ЗДСл, а именно правната възможност на държавния служител да получи обезщетение по чл. 106, ал. 3 ЗДСл, дори и да е полагал труд по трудово правоотношение преди да е назначен по служебно правоотношение в една и съща администрация – в продължение на повече от 10 години. Тази нормативна воля се установява и от мотивите към проектозакона за изменение на Закона за държавния служител (№ 302-01-ЗЗ от 27.06.2003 г.): "Законът за държавния служител бе приет в изпълнение на чл. 116, ал. 2 от Конституцията като част от провежданата реформа в държавната администрация. Практическото прилагане на закона и подзаконовите актове към него показа редица пропуски, които налагат приемането на Закон за изменението и допълнението му... Придобивайки право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, държавните служители са в неравностойно положение с пенсиониращите се по трудово правоотношение... Поради несполучливи редакции и нееднакво използвани термини редица разпоредби на закона се нуждаят от допълнения и уточнения, тъй като сегашните редакции водят до противоречиви тълкувания... Законопроектът предвижда уреждане на справедливо обезщетение на държавни служители, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст след назначаването им на държавна служба, като се отчита продължителността на работата им в същата администрация. Предлаганият проект на Закон за изменение и допълнение на ЗДСл е в контекста на добрите европейски практики за организацията и функционирането на държавната служба.".

Следователно, държавният служител може да избере по-благоприятния режим за получаване на гратификационно обезщетение – дали да му се зачете само службата като държавен служител по изр. 1 на чл. 106, ал. 3 ЗДСл или труда, който е полагал по трудово и служебно правоотношение при една и съща администрация по изр. 2 на чл. 106, ал. 3 ЗДСл. По този начин законодателят е уеднаквил режима за получаване на това обезщетение между държавните служители и работещите по трудово правоотношение. Редакцията на изр. 2 по чл. 106, ал. 3 ЗДСл е идентична с тази по чл. 222, ал. 3 КТ.

С оглед горното от представените по делото доказателства е видно, че по-благоприятният режим за ответника би бил именно предвиденият такъв като изключение в изр.2ро на ал.3 на чл. 106 от ЗДСл. Предпоставките за приложението на посочената разпоредба, респ. за уважаване на заявената от ищеца претенция са: 1) ищецът да е работил по служебно правоотношение, което е било прекратено едностранно от държавния служител; 2) държавният служител да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст към датата на прекратяването на служебното правоотношение; 3) държавният служител да е работил в същата администрация през последните 10 години преди прекратяване на служебното правоотношение.

Тук не е спорно наличието на първите две предпоставки за присъждане на гратификационното обезщетение на това именно основание. Спорна е, както вече се посочи, третата предпоставка – дали държавният служител е работил в същата администрация през последните 10 години преди прекратяване на служебното правоотношение. Тълкуването на  понятието "същата администрация" води до извода, че служителят следва да е положил труд при същия работодател, независимо в коя негова административна структура е това, което обстоятелство в процесния случай е налице. Игнорирането на положения труд с системата на МВР, би накърнило основни права на ищеца, доколкото не е било оспорено това, че е налице между работодателите на ищеца: Поделение 56460; РГС- Кюстендил; РДГП-Кюстендил и МВР-ГДГП, РДГП Кюстендил, е налице правоприемство.

По делото е установено наличието на валидно трудово правоотношение между ищеца и ГДГП – МВР за периода 17.09.1990г. до 30.09.2000 г. и прослужени в тази връзка 10 години и 14 дни по КТ; наличието на валидно възникнало служебно правоотношение в периода 01.10.2000 г. до 31.01.2017 г. и прослужени в тази връзка 16 години и 4 месеца по ЗМВР като трудов стаж; наличието на валидно възникнало служебно правоотношение в периода 01.02.2017г. до 28.01.2019г. и прослужени в тази връзка 1 година, 11 месеца и 27 дни по ЗДСл като служебен стаж. В тази връзка неоправдано би било изключването на дължимостта на претендираното обезщетение само защото ищецът е назначен по служебно правоотношение в същата администрация по ЗДСл, имайки предвид че ако това не бе сторено при пенсионирането си той би получил по-високо обезщетение по реда на чл. 222, ал. 3 от КТ. Обстоятелството, че от 01.10.2000 г. до 31.01.2017 г. придобитият от ищеца стаж е такъв по КТ и непосредствено след това е възникнало служебно правоотношение по ЗДСл в същата администрация в периода от 01.02.2017 г. до 28.01.2019 г. не съставлява ново различно основание, което да изключи приложението на  чл. 106, ал. 3 от ЗДСл. Само посочените два периода изпълват изискуемият от разпоредбата на чл. 106, ал.3, изр. 2ро от ЗДСл 10-годишен срок преди прекратяване на служебното правоотношение  /в случая 18г., 3 месеца и 27 дни/, което прави ненужно за целите на производството изследване на останалите периоди, относими към стажа на ищеца.

Горното тълкуване е в съответствие и с принципа за равенстно и недискриминация (чл.6 от Конституцията на Р.Б, чл.14 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи вр. с чл.1 Протокол 1). В този смисъл: Решение № 78/29.4.2015 г по гр.дело № 4697/2014 г на ВКС, ГК, Трето ГО, Решение № 56 от 29.4.2015 г по гр.дело № 4325/14 на ВКС, Четвърто ГО, решение № 63 от 17.4.2015 г по гр.дело № 3532/2014 на ВКС, Трето ГО, решение № 330 от 17.11.2014 г по гр.дело № 2780/2014 г на ВКС, Четвърто ГО, решение № 211 от 12.12.2014 г по гр.дело №7769/2013 г на ВКС, Трето ГО и др.

При тези правни доводи съдът приема, че за ищеца е възникнало субективно право да получи обезщетение по  чл. 106, ал. 3 ЗДСл в размер на 4 месечни основни заплати (за да не се надвишава максимално допустимият брой от общо 20 бр. заплати, доколкото на ищеца са изплатени 16 бр. такива като обезщетение по ЗМВР), тъй като съвкупният му стаж в администрацията на работодателя по трудово и служебно правоотношение е повече от 10 години. По делото е безспорно, че работодателят е изплатил на ищеца обезщетение по  чл. 106, ал. 3 ЗДСл в размер на 2 броя основни месечни заплати. Така дължимото от работодателя обезщетение по  чл. 106, ал. 3, изр. второ ЗДСл е 7436,00 лв., от което следва да се приспадне платената към настоящия момент сума от 3718 лв. и предявеният иск като основателен ще бъде уважен изцяло.

По иска с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

Основателността на претенцията за главницата обуславя основателността и на претенцията за акцесорното вземане за мораторна лихва върху нея, дължима за времето на забавата. Доколкото липсва законоустановен падеж на задължението за плащане на процесното обезщетение, то става дължимо от ответника след поканата за плащането му от ищцата – чл. 84, ал.2 от ЗЗД. В случая поканата за плащане е отправена с писмо на ищеца (молба-възражение) от 19.02.2019 г., което е получено от ответника на същата дата и заведено с вх.№ 407700-223 /л.30 от делото/. Ето защо и на основание чл. 84, ал.2 от ЗЗД ответникът е изпаднал в забава за плащане на главницата от деня, следващ датата на получаване на поканата, т.е. считано от 20.02.2019 г. От тази дата до датата на завеждане иска – 16.07.20019 г. е натрупаната мораторна лихва върху главницата, която изчислена по реда на чл. 162 от ГПК е в размер на 151,81 лв. За разликата над тази сума до пълния предявен размер от 152,85 лв. и за периода 19.02.2019 г. - 19.02.2019 г. искът по чл. 86, ал.1 от ЗЗД се явява неоснователен и като такъв следва ще бъде отхвърлен.

По разноските и дължимите държавни такси:

С оглед изхода на делото на ищеца се следват деловодни разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в размер на 499,87 лв., т.к. доказателства за заплащането на 500 лв. адв. възнаграждение са ангажирани на л. 18 от делото.

По възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждание: Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Последният препраща към Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Делото в случая не е с голяма фактическа и правна сложност, но от друга страна общият материален интерес е в размер на 3870,85 лв., поради което съгласно чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. минималното възнаграждение за процесуално представителство по делото за една инстанция е в размер на 500,96 лв. Ищецът е заплатил на адвоката си 500 лв. хонорар, който, доколкото е съобразен с минимума по Наредбата, не следва да бъде намаляван.

Т.к. ответникът е бил представляван от юрисконсулт разноските за юрисконсултско възнаграждение следва да се определи по указанията в разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, като се съобразят размерите, посочени в Наредба за заплащането на правната помощ, към която разпоредбата на чл.37 от ЗПрП препраща. Съгласно разпоредбите на чл.25, ал.1 и ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, възнаграждението ще се определи в размер на 100 лв. Така, с оглед частичното отхвърляне на иска за мораторна лихва, на ответника се следва юрисконсултско възнаграждение в размер на 0,03 и тази сума ще бъде възложена в тежест на ищеца.

При компенсация на насрещните вземания за разноски на ищеца ще се присъди сумата от 499,84 лв.

Т.к. съгласно ТР № 6 ОТ 06.11.2013 Г., ОСГТК НА ВКС държавните служители в Министерство на вътрешните работи са освободени от заплащане на държавни такси по граждански дела, свързани с тяхното служебно правоотношение, поради което и при образуване на делото ДТ не е събрана, предвид изхода му ответникът следва да бъде осъден да заплати следващата се такава върху уважения иск в размер на 198,72 лв., доколкото не е налице изключението на чл. 84, ал.1 ГПК.

Воден от горното, съдът

                                           Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Мария Луиза“ №46, представлявана от Директор – Главен комисар С. К., ДА ЗАПЛАТИ на С.К.Н., ЕГН: **********, с адрес за връчване на съобщение и призовки – гр. Кюстендил, ул. „Гороцветна“ №35, ет.2, сумата в размер на 3718.00 (три хиляди седемстотин и осемнадесет) лева, представляваща обезщетение по чл.106,ал.1, изр.второ от ЗДСл, във връзка с § 72 от ПЗР към ЗИД на ЗМВР, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба - 16.07.2019 г. до окончателното й изплащане; както и сумата в размер на 151,81 лв. (сто петдесет и един лева и осемдесет и една стотинки), дължима лихва за забава в плащането на сумата от 3178 лв., за периода от 20.02.2019 г. до 16.07.20019 г., като тази претенция за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 152,85 лв. и за периода 19.02.2019 г. - 19.02.2019 г. оставя без уважение, като неоснователна и недоказана.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Мария Луиза“ №46, представлявана от Директор – Главен комисар С. К., ДА ЗАПЛАТИ на С.К.Н., ЕГН: **********, с адрес за връчване на съобщение и призовки – гр. Кюстендил, ул. „Гороцветна“ №35, ет.2, сумата в размер на 499,84 лева (четиристотин деветдесет и девет лева и осемдесет и четири стотинки), за сторените деловодни разноски.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Мария Луиза“ №46, представлявана от Директор – Главен комисар С. К., ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, по Бюджета на Съдебната власт, чрез сметката на Районен съд - Кюстендил, държавна такса в размер на 198,72 лева (сто деветдесет и осем лева и седемдесет и две стотинки), както и сумата от 5,00 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: