№ 15
гр. Русе, 23.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на осемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
при участието на секретаря Ева Димитрова
като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Гражданско дело №
20214500100469 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.“Г.И.“ №2, ет.4, ЕИК **** твърди, че по щета №
210395/26.10.2018г. е изплатил на М.С.К. в качеството й на пострадала като
пешеходец при ПТП, настъпило на 14.12.2016 г. обезщетение за претърпени
неимуществени и имуществени вреди в общ размер на 38505,50лв.,
определени с решение на УС на ГФ.Виновен за катастрофата, съгласно
влязлото в сила решение, постановено по АНД № 2288/2017 г. по описа на
РРС бил ответникът, който управлявал л.а. „Рено Меган“ с ДК № ***** без
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата
на произшествието.Пострадалата от това ПТП М.К. се обърнала към
Гаранционния фонд за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди и
свързаните с тях имуществени вреди на основание чл. 557 КЗ и УС на ГФ й
определил такова в общ размер на 38505,50лв.Ищецът твърди, обезщетението
е било изплатено на молителката на 05.12.2018г., 28.12.2018г. и 15.01.2019г.
Твърди още, че поканил ответника да възстанови изплатеното от ГФ,
но той не сторил това.Иска съдът да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати сумата в размер на 38505,50лв., която Гаранционен
фонд София е изплатил по щета № 210395/2018 г., ведно със законната лихва
от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното й плащане.
Претендира разноските по делото.
Ответникът В. Д. СТ., от гр.Русе, изразява становище, че
предявеният иск е допустим, но по същество неоснователен. Оспорва иска по
размер, като счита, че изплатената от ищеца сума не съответства на
1
твърдените травматични увреждения, техният интензитет и проявление.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата, като твърди, че същата с поведението си значително е
допринесла за настъпване на пътния инцидент, нарушавайки правилата за
движение по чл.113,т.1 и чл.114, т. 2 от ЗДвП.Моли искът да бъде отхвърлен,
при законните последици.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира
за установено следното от фактическа страна:
От представения Констативен протокол за ПТП с пострадали
№1718/354 от 14.12.2016 г. /л. 3/, се установява, че на 14.12.2016 г. в гр.
Русев 7.25ч, по ул. „Васил Левски“ срещу бл.№115 е настъпило ПТП с
участието на М.С.К. като пешеходец и лек автомобил „Меган Сценик“ с ДК
№ *****, управляван от В. Д. СТ..Установява се от представената справка от
базата данни на Информационен център към ГФ /л. 4/, че за управлявания към
момента на ПТП лек автомобил с ДК № ***** не е имало валидно сключена
задължителна застраховка "гражданска отговорност на автомобилистите".
От приложеното АНД №2288/17г. по описа на РС-Русе се установява,
че с решение №76 от 12.02.2018г. на Русенския районен съд, постановено по
АНД №2288/17г. В. Д. СТ. е признат за виновен в това, че на 14.12.2016 г., в
гр.Русе, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил "Рено
Меган Сценик", с рег.№*****, нарушил правилата за движение по пътищата:
- чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП - "...водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението...", като водач не изпълнил
задължението си да спре, когато е възникнала опасност за движението,
каквато се явява стъпилата на пътното платно пешеходка М.К..
- чл. 65 от ЗДвП -" При движение в пътна лента покрай спиращо,
спряло или потеглящо пътно превозно средство от означена с пътен знак
трамвайна, тролейбусна или автобусна спирка водачът на нерелсовото пътно
превозно средство е длъжен своевременно да намали скоростта, за да може в
случай на необходимост да спре" като не изпълнил задължението си да
намали скоростта, за да може в случай на необходимост, каквато се явява
пресичащата пешеходка М.К., да спре.
- чл. 116 от ЗДвП-"Водачът на пътно превозно средство е длъжен да
бъде внимателен и предпазлив към пешеходците..", като водачът на пътно
превозно средство не изпълнил задълженията си да бъде внимателен и
2
предпазлив към пешеходката М.К.,
в резултат на което и по непредпазливост причинил средни телесни
повреди на М.С.К., ЕГН **********, което е довело до трайно затрудняване
на движенията на десни горен и долен крайници за срок повече от тридесет
дни, като деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за
оказване помощ на пострадалата, поради което и на основание 343а, ал. 1,
б."а", пр.2, вр. чл. 343, ал.1, б."б", пр.2, вр. с чл. 342, ал.1, пр.З от НК и чл. 78а
от НК В.С. освободен от наказателна отговорност, като му е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 лв.
Представена е и писмена претенция – заявление, от М.С.К., отправена до
ищеца в настоящото производство – Гаранционен фонд, на 26.10.2018г. с
приложени към нея медицински документи, с която К. е поискала да бъде
обезщетена за причинените й имуществени и неимуществени вреди от ПТП
настъпило на 14.12.2016 г. вследствие виновно поведение на ответника,
който управлявал МПС без задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“.
С протокол № 27/29.11.2018 г. Гаранционният фонд е приел решение във
връзка с щета № 210395/26.10.2018г., с което одобрил обезщетение за
неимуществени вреди на М.С.К. в размер на 35700лв и 1680лв. обезщетение
за имуществени вреди, като е приел 30 % съпричиняване, тъй като
пострадалата е пресичала пътното платно на необозначеното за целта място –
нарушение на чл.113 и чл.114 ЗДвП.От представените заверени преписи от
банкови документи – преводно нареждане от 5.12.2018г. за сумата 35700лв,
преводно нареждане от 28.12.2018г. за сумата от 2655,69лв и от 15.01.2019г. –
за 149,81лв, издадени от УниКредит Булбанк-АД, се установява, че
обезщетенията са изплатени/л.л.81,82,83/.
С регресна покана от 16.02.2021 г., изпратена с писмо с обратна
разписка, ищецът поканил ответника в едномесечен срок от получването да
му възстанови заплатената от него сума в общ размер на 38589,90лв.
Във връзка с възражението за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна пострадалата М.К. в настоящото производство са допуснати гласни
доказателства и е приета съдебно-автотехническа експертиза.Свидетелят Д.В.
има лични впечатления от пътно-транспортното произшествие, тъй като е
шофирал автомобила си непосредствено след автомобила на С.. И двата
автомобила се движели в средната лента на пътното платно.Вдясно на
тяхното платно имало спрял автобус, а по насрещното платно идвал
тролей..Свидетелят си спомня, че жената била с черно яке с гугла. Идвала от
ляво на автомобилите, не се огледала и тръгнала да пресича. Явно е искала да
се качи на спрелия автобус, защото в момента, в който наближила пътното
платно, забързала крачката си - „вероятно е видяла автобуса и е искала да го
хване, но не е видяла колите“.Според св.В. пешеходката се блъснала в лявата
3
част на автомобила на ответника, леко встрани.Свидетелят си спямна, че
всички се движели с много ниска скорост.Според заключението по
автотехническата експертиза, скоростта на автомобила на ответника в
момента на удара е била около 35-40км/ч.Съприкосновението на автомобила е
настъпило в неговата предна лява част и долния ляв ъгъл на предно обзорно
стъкло, а за пострадалата – в нейната дясна част.
С влязлото в сила решение по АНД №2288/17г. на Русенския районен
съд, което ответникът е признат за виновен в извършване на престъпление
по чл.343а, ал.1, б.“а“, пр.2 вр. чл.343,ал.1, б.“б“, предл.2 във вр.
чл.342,ал.1, пр.3 от НК – при управление на моторно превозно средство
нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20,ал.2,изр.2; чл.65 и
чл.116 от ЗДвП и причинил по непредпазливост на М.С.К. средни телесни
повреди, довели до трайно затрудняване на движенията на десни долен и
горен крайници. От представената с исковата молба медицинска
документация се установява, че вследствие на произшествието пострадалата
М.К. е получила множество травми на горен крайник, долен крайник и таз -
счупване на дясна раменна кост, счупване на латералния кондил на дясна
голямопищялна кост, счупване на главичката на лява малкопищялна кост,
счупване на дясна пубисна кост, които са довели до трайно затрудняване
движенията на десни горен и долен крайник за срок повече от тридесет дни –
виж.епикриза, издадена от отделение Ортопедия и травматология при
УМБАЛ-Русе – АД /сега УМБАЛ „Канев“-АД/ за престоя на К. в отделението
от 14.12.2016г. до 13.01.2017г.На 13.01.2017г. постъпва в отделение ОФРМ –
отделение физикална и рехабилитационна медицина за рехабилитация на
опорно-двигателния апарат. От данните в епикриза, издадена от отделение
Обща и съдова неврология към УМБАЛ – Русе-АД и епикриза от СБАЛФРМ
„МЕДИКА“-ООД /сега УМБАЛ „МЕДИКА“-АД“/ се установява, че през
периода 14.02.2017г.-19.02.2017г. и 27.02.2017г. – 06.03.2017г. пострадалата е
провела лечение и рехабилитация на лъчевия нерв на дясна ръка, тъй като
след произшествието е получила остри болки и слабост в екстензорите на
дясната китка и пръсти.От преписите от болнични листи е видно, че М.К. е
била в отпуск поради временно нетрудоспособност от 14.12.2017г. до
08.12.2017г. От заключението по психологично изследване от 13.02.2017г.
/л.39/ и амбулаторен лист от 20.12.2017г. се установява, че след острия стрес
получен при пътния инцидент, К. е отключила посттравматичен стрес
/л.34/.От представените решение на ТЕЛК се установява, че М.К. по
4
професия – счетоводител, е била освидетелствана след произшествието и
експертната комисия й е определяла временна неработоспособност – до
09.10.2017г.С решение на ТЕЛК от 20.12.2017г. на М.С.К. е определена 52%
трайно намалена работоспособност.Представени са и преписи от счетоводни
документи, които удостоверяват заплатените от К. разходи във връзка с
лечението на получените при произшествието травми – лекарства, импланти,
електростимулатор и др.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Правото да получи обезщетение от Гаранционния фонд възниква за
увреденото лице от момента на деликта – в случая 14.12.2016г., съобразно
действащата към този момент нормативна уредба, което обуславя
приложението на тази нормативна уредба и към регресното право на ГФ към
прекия причинител. По тези съображения съдът намира, че предявеният иск е
по чл.558,ал.7 КЗ във вр. чл. 45 ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 558, ал. КЗ урежда правната възможност
Гаранционният фонд да предяви регресен иск за платеното от него
обезщетение за вреди, причинени при ПТП, срещу причинителя на вредите,
чиято деликтна отговорност не е била обезпечена чрез сключване на договор
за застраховка "Гражданска отговорност". Възникването на спорното
материално право се обуславя от осъществяването на четири групи
материални предпоставки (юридически факти): 1./ ищецът да е платил
обезщетение на увреденото лице за причинените му вреди от
противоправното поведение на делинквента в търсения размер; 2./ за
увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание
(непозволено увреждане) срещу причинителя на вредата - чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.
е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и
противоправно поведение; 3./ деликтната отговорност да е възникнала във
връзка с използването на МПС от делинквента на територията на Република
България и 4./ делинквентът да не е обезпечил своята деликтна отговорност
по застраховка "Гражданска отговорност" към момента на реализиране на
ПТП. Осъществяването на горния фактически състав има за последица
встъпване на Гаранционния фонд в правата на увреденото лице до размера на
платеното.
От представените по делото преводни нареждания се установява, че
ищецът е заплатил на увреденото лице – М.С.К. обезщетениe за имуществени
и неимуществени вреди, причинени от виновното и противоправно поведение
5
на ответника, определено в размер на 38505,50лв.Обезщетението е
определено от УС на ГФ въз основа на заключение на експертна комисия.
Съгласно чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, които разглежда гражданските последици
от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Ето защо въпросите относно
деянието, противоправността и вината на извършителя, както и тежестта на
телесните повреди, причинени на пострадалата, не могат да се пререшават в
настоящото производство, предвид наличието на влязло в сила решение № 76
от 12.02.2018 г., постановено по АНД №2288/2017г. по описа на РРС,
приравнено по последици на влязла в сила присъда. На пострадалата
пешеходка са причинени няколко средни телесни повреди и множество
леки.Направила е значителни разходи във връзка с лечението.Размерът на
обезщетенията на пострадалото лице за причинени имуществени и
неимуществени вреди е определен от УС на ГФ, предвид решенията на
Застрахователно – медицинската комисия към Фонда.Съобразявайки
значителните по тежест и многобройни телесни увреждания на
М.К.,установени с решението по наказателното производство и съставляващи
средни телесни повреди, които неминуемо са свързани със значителни по
интензитет и продължителност болки и страдания за пострадалия, както и
медицинската документация относно възстановителния период, причинените
трайни неблагоприятни последици за здравето на К. – намалена
работоспособност, протрахиран посттравматичен стрес, обезщетението за
неимуществени вреди от 51000лв не е прекомерно, а адекватно определено и
съответства на критериите за справедливост, съгласно разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД, поради което съдът намира за неоснователно възражението на
ответника в тази връзка. По делото е установено, че към момента на удара
М.К. е предприела пресичане на пътното платно на място, необозначено за
пресичане – нарушила е чл.113 ЗДвП. Съдът приема обаче, че приносът на
водача на автомобила е значително по-голям. Шофирането само по себе си
представлява дейност, която е източник на повишена опасност. Затова лицата,
упражняващи тази дейност, следва да я извършват с повишено внимание,
особено към по-уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците.
Още повече че, пътно-транспортното произшествие е реализирано в рамките
на населено място, където следва да се очаква преминаването на хора. Затова
6
съдът определя ¼ /25%/ съпричиняване.В случая експертната комисия на ГФ
е определила съпричиняване в обем на 30%, което е по – благоприятно за
ответника. Ето защо последният следва да заплати на ищеца сумата от
35700лв, която ищецът е заплатил като обезщетение за причинените
неимуществени вреди.Както беше посочено по-горе, представени са
документи за разходи за импланти, рехабилитация и пр., в размер на 1680лв.,
които след съобразяване на процента на съпричиняване възлизат на
1176лв.Разноските за лекарства и прегледи са 2113,84лв, след спадане на 30%
съпричиняване същите са 1479,69лв.Определено е и обезщетение за разликата
в трудовото възнаграждение от 1624,43лв., както и за лекарства – 149,81лв.
Размерът на така определените обезщетения за имуществени вреди възлиза на
4439,93лв. С преводни нареждания от 28.12.2018г. и от 15.01.2019г.
Гаранционен фонд е заплатил на К. общо 2805,60лв.Както беше посочено,
претендира се сума в общ размер на 38505,50лв., от които 37500лв изплатени
на 05.12.2018г. като обезщетение за неимуществени вреди. От изплатените
2805,60лв се претендират 1505, 50лв. Предвид изложеното претенцията
следва да бъде уважена съобразно заявеното в исковата молба до размер на
38505,50лв.
Не се твърди и не се сочат данни ответникът да е погасил регресната
претенция на фонда чрез плащане или по друг начин.
По изложените съображения съдът намира, че са установени всички
кумулативни предпоставки на съдебно предявеното вземане, поради което
предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло,
като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на
38505,50лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
подаване на исковата молба до изплащането й.
С оглед изхода на спора, отправеното искане и представените
доказателства, ответникът следва да заплати на ищеца разноските за платена
държавна такса в размер на 1540,22лв.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд:
РЕШИ:
7
ОСЪЖДА В. Д. СТ., ЕГН **********, от гр. Русе, ул. “Г.П..” № 1 да заплати
на Гаранционен фонд, гр. София, ул. “Г.И.” № 2, ет. 4, представляван заедно
от Изп. директори М.К. и С.С., сумата от 38505,50лв, представляваща
изплатени от Гаранционния фонд обезщетение и лихви върху него за
причинени имуществени и неимуществени вреди на увреденото лице М.С.К.,
вследствие настъпило на 14.12.2016 г. ПТП, причинено виновно от В. Д. СТ.
с лек автомобил „Рено Меган Сценик“ с ДК № Р **** без сключена
задължителна застраховка "Гражданска отговорност", ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 15.07.2021 г. до окончателното й
плащане.
ОСЪЖДА В. Д. СТ., ЕГН **********, от гр. Русе, ул. “Г.П..” № 1 да
заплати на Гаранционен фонд, гр. София, ул. “Г.И.” № 2, ет. 4, 1540лв.
разноски по делото.
Присъдените с решението суми могат да бъдат преведени по банковата
сметка на Гаранционния фонд в Уникредит Булбанк АД, IBAN:
*************
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
8