РЕШЕНИЕ
№ 698
гр. Бургас , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII СЪСТАВ в публично заседание на
шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело
№ 20212120102301 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Стефан Караджа № 2,
представлявано от В.П.К-М и М.П.И, срещу М. С. Б., ЕГН **********, адрес: гр. Бургас, ул.
м. № 54, ет. 5, ап. 8, с искане за приемане за установено спрямо ответника, че дължи на
ищеца сумата от 840,37 лева като регресно вземане, представляващо изплатено обезщетение
от застрахователя по щета № 12015100100253, ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението – 19.01.2021 г. до окончателното плащане на сумата, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 333/2021 г. на БРС.
Твърди се, че на 15.12.2015 г. в гр. Бургас ответникът като водач на лек
автомобил марка „БМВ-Х PEUXE“ с рег. № * е допуснал ПТП, като на кръстовище на ул.
Трапезица в посока ул. Одрин не е спазил достатъчно разстояние от спиращия пред нея
участник, в резултат на което го е ударила отзад и е нанесла материални щети на лек
автомобил марка „БМВ 330“ с рег. № *. Твърди се, че длъжникът е управлявал автомобила
след употреба на алкохол с концентрация от 0,57 промила, както и че за ПТП има съставен
констативен протокол за ПТП №1527429, а на длъжника е съставен АУАН с
№179091/15.12.2015 г. Към датата на застрахователното събитие лекият автомобил на
длъжника е имал валидна застраховка Гражданска отговорност с полица
№BG/11/115002032805, като ищецът е изплатил обезщетение за причинените на собственика
на увредения автомобил имуществени вреди в размер на 840,37 лева, поради което и има
регресно вземане в същия размер срещу виновния водач. Въпреки отправените регресни
претенции до настоящият момент задължението не е изплатено от длъжника.
Иска се присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Ответникът чрез процесуален представител е оспорил исковете, като е
посочил, че не е вярно изложеното в исковата молба твърдение, че ответникът е управлявал
автомобила си след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над
допустимата по закон норма. Поради това и не са налице предпоставките за носене на
отговорност от Б. по чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.). Моли съда да отхвърли иска.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
1
установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните по делото, установява се и от приложената
застрахователна полица, че лек автомобил с рег. № № *, собственост на „Порше лизинг бг“
ЕООД е застраховано в ЗАД „Армеец“ по застраховка „гражданска отговорност“ към датата
на процесното ПТП.
Представен е протокол за ПТП № 1527429/15.12.2015 г., в който е
отбелязано, че на 15.12.2015 г. в 20.35 ч. гр. Бургас, кръгово кръстовище Трапезица в посока
ул. Одрин водачът на лек автомобил с рег. № № * М.Б. поради неспазване на достатъчно
дистанция е допуснал ПТП със стоящия пред него лек автомобил с рег. № *. Длъжностното
лице е описало щетите по увредения автомобил. Посочено е, че Б. е имала алкохол в кръвта,
установен чрез дрегер, в размер на 0,57 %, като й даден талон за кръвна проба. Изготвен е
протокол за химическа експертиза № 1223/16.12.2015 г., като заключението е за 0,49
промила алкохол в кръвта.
Приложени са опис на претенция и опис-заключение по щета №
12015100100253, в който са посочени щетите по автомобил с рег. № *, възникнали в
резултат на ПТП. Приложен е доклад по щетата, с който е предложено да се изплати на
собственика сума в размер на 840,37 лева. Видно от преводно нареждане от 20.01.2016 г.
застрахователното дружество е изплатило сумата.
До Б. е изпратена регресна покана от ЗАД „Армеец” за изплащане на
сумата 851,37 лева, получена на 15.03.2019 г.
Вещото лице по приетата съдебно медицинска експертиза е посочило,
че след направени изчисления по формулата на Видмарк се е установило, че концентрацията
на алкохол в кръвта на М.Б. е била 0,79 промила по време на ПТП.
Настоящият съдебен състав напълно кредитира заключението на
вещото лице, тъй като същото е пълно и компетентно дадено. Вещото лице е отговорило
всеобхватно на всички зададени му въпроси, като е изложило подробно своите заключения и
изводи, включително в съдебно заседание.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
Правната квалификация на предявения иск е чл. 274, ал. 1, т. 1, предл. 1
КЗ (отм.) във вр. с чл. 45 ЗЗД по реда на чл. 422 ГПК.
В тежест на ищеца по делото е било да установи наличието на валидно
застрахователно правоотношение със застрахования, възникването на вредите от процесното
увреждане, техният размер, причинно – следствената връзка между деянието и вредите,
чието репариране се иска, както и заплащането на застрахователно обезщетение и неговия
размер. Ищецът следва да установи и обстоятелството, че ответникът е управлявал
2
моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в
кръвта над допустимата по закон норма.
Съобразно разпоредбата на чл. 213 КЗ (отм.) с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне. Правото на застрахователя да иска от третото лице,
причинило повредата на застрахована вещ, след плащането на застрахования, е регресно
право, а встъпването във всички права, които застрахованият има срещу третото лице –
суброгационно право. В хода на производството по иск по чл. 213 КЗ (отм.) следва да бъде
установено наличието на валидно правоотношение между пострадалия и застрахователя и
заплащането на застрахователно обезщетение от страна на застрахователя в полза на
пострадалия в изпълнение на задълженията му по застрахователното правоотношение. От
друга страна, следва да бъдат установени елементите от фактическия състав на деликта –
противоправно поведение, увреждане, причинна връзка между тях и вина на делинквента,
която се предполага до доказване на противното (съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД). Според
разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1, предл. 1 КЗ „застрахователят има право да получи от
застрахования платеното от застрахователя обезщетение, когато застрахованият при
настъпването на пътнотранспортното произшествие е управлявал моторното превозно
средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по
закон норма”.
Съдът приема за доказано наличието на валидно застрахователно
правоотношение към момента на увреждането между ЗАД „Армееец“ и собственика на лек
автомобил с рег. № *. При действието на този договор е образувана щета №
12015100100253/18.12.2015 г. във връзка с настъпило на 15.12.2015 г. увреждане на
автомобил с с рег. № *, като на собственика е изплатено застрахователно обезщетение в
размер на 840,37 лева (видно от платежно нареждане от 20.01.2016 г.).
За да се ангажира отговорността на виновното лице, трябва да са
налице предпоставките на чл. 45 ЗЗД за носене на деликтна отговорност от лицето, което е
причинило вредите. В процесния случай от приетия по делото протокол за ПТП се
установява, че на 15.12.2015 г. в 20.35 ч. гр. Бургас, кръгово кръстовище Трапезица в посока
ул. Одрин водачът на лек автомобил с рег. № № * М.Б. поради неспазване на достатъчно
дистанция е допуснал ПТП със стоящия пред него лек автомобил с рег. № *. Посочено е, че
Б. е имала алкохол в кръвта, установен чрез дрегер, в размер на 0,57 %, което е посочено в
съставения й акт за установяване на административно нарушение. Вината и
противоправността в поведението на водача се установяват от протокола за ПТП, както и от
съставения му акт за административно нарушение и наказателно постановление от
22.12.2015 г., влязло в сила. С наказателното постановление Б. е санкционирана затова, че
не е спазила дистанция с предно стоящия автомобил. Посочено е, че съгласно протокол за
химическа експертиза концентрацията на алкохол в кръвта е била 0,49 промила. Останалите
3
елементи от юридическия факт непозволено увреждане – вредите по вид и размер,
механизма на ПТП, както и причинната връзка между деянието и вредите се установяват по
безспорен начин от събраните по делото писмени доказателста – опис на щетите, не се
оспорват от ответника. Съдът приема за установено, че са причинени именно описаните от
застрахователя щети.
Спорен по делото е въпросът дали ответникът носи отговорност за
заплащане на причинените на другия автомобил щети предвид обстоятелството, че взетата
му кръвна проба е показала алкохол в кръвта по време на произшествието 0,49 промила, т. е.
под 0,5 промила. В разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.) е посочено, че
застрахователят има право да получи от застрахования платеното от застрахователя
обезщетение, когато застрахованият при настъпването на пътнотранспортното произшествие
е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на
алкохола в кръвта над допустимата по закон норма. Допустимата по закон норма е
определена в разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП. Редакцията на разпоредбата към датата
на процесното ПТП 15.12.2015 г. (ДВ, бр. 54/2010 г.) гласи, че „На водача на пътно превозно
средство е забранено да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол“,
като едва редакцията на нормата в сила от 26.09.2017 г. предвижда минимална допустима
граница от 0,5 промила. Следователно на водачите на МПС е забранено да управляват
автомобил с каквато и да е концентрация на алкохол в кръвта Към датата на ПТП не е
предвидена възможност в закона за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта
до 0,5 промила, което води до извода, че към момента на деликта управление на автомобил,
независимо от обема на алкохолната наситеност в кръвта, е било забранено от закона.
Следователно и дори при минимално наличие на алкохол в кръвта, водачът на автомобила,
причинил произшествието, отговаря за щетите, причинени на другия автомобил, участвал в
него. Без значение за основателността на иска е дали на ответника е наложено
административно наказание и на какво основание, тъй като в разпоредбата на чл. 274 КЗ
изрично е посочено при какви хипотези застрахованият отговаря, като дали е наказан от
административния орган не е сред тях. В правомощията на контролните органи е да
преценят дали да наложат наказание на водача на МПС и за нарушение на кои разпоредби
на закона. Тази отговорност обаче е ирелевантна за отговорността по чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ
(отм.), тъй като законът предвижда различни предпоставки за носенето й. В случая
управлението на автомобила и с по-ниска концентрация от 0,5 промила е забранено
съгласно редакцията на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП към датата на ПТП,
следователно и „концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма“
съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.) е всяка концентрация над 0 промила. Ето защо и
застрахователят има право да получи от застрахования платеното от застрахователя
обезщетение, доколкото са налице предпоставките на чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.).
Поради това и по силата на разпоредбата на чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.),
доколкото застрахователят е изплатил застрахователното обезщетение на застрахования, той
е встъпил в неговите права против причинителя на щетата до размера на платеното
4
обезщетение. Ето защо съдът приема, че искът на застрахователя против Б. е основателен и
доказан до пълния предявен размер.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и предвид изрично заявеното искане на
ищеца следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски в общ размер от 500
лева, дължими за заповедното и настоящото производство, в които е включено и
определеното от съда юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.
По изложените съображения Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. С. Б., ЕГН
**********, адрес: гр. Бургас, ул. м. № 54, ет. 5, ап. 8, че дължи на ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Стефан Караджа № 2,
представлявано от В.П.К-М и М.П.И, сумата от 840,37 лева като регресно вземане,
представляващо изплатено обезщетение от застрахователя по щета № 12015100100253,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението –
19.01.2021 г. до окончателното плащане на сумата, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 333/2021 г. на БРС.
ОСЪЖДА М. С. Б., ЕГН **********, адрес: гр. Бургас, ул. м. № 54, ет.
5, ап. 8, да заплати на ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Стефан Караджа № 2, представлявано от В.П.К-М и М.П.И, сумата от 500 лева
(петстотин лева) съдебно-деловодни разноски за заповедното и настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Вярно с оригинала!
С. Добрева
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5