Р Е Ш Е Н И Е № 56
гр.
Пловдив, 06.01.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 05.12.2019 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 8898 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по искова молба на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД против Т.К.П., с която се иска да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца следните суми: 190.20 лева – главница, представляваща стойността на потребената и незаплатена електрическа енергия за периода от 23.12.2017 г. до 22.01.2018 г. по партидата на длъжника за обект на потребление *** с ИТН *** и сумата от 18.12 лева – обезщетение за забавено плащане за периода от 13.02.2018 г. до 21.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 22.01.2019 г. до окончателното й погасяване, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1159/2019 г. по описа на ПРС.
В исковата молба се твърди, че ищецът имал качеството на краен снабдител, който продава ел. енергия на клиентите си при публично известни Общи условия, съгласно чл.98а ЗЕ. Твърди се, че на 11.01.2016 г. ответникът е подал заявление – декларация за започване на продажба на ел. енергия за обект *** с ИТН ***, като между страните е възникнало облигационно правоотношение по доставка на ел. енергия. Ответникът не изпълнил задълженията си в срок. При неизпълнение на задължението си в срок, дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва. Предвид липсата на изпълнение на задълженията от страна на ответника, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1159/2019 г. по описа на ПРС. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, което пораждало интереса от предявяване на настоящите искове. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника чрез назначения му особен представител. Иска намаляване на задълженията за периода 23.12.2017 г. до 18.01.2018 г. Доколкото, считано от 19.01.2018 г. имота, в който се доставя ел. енергия е с нов собственик.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Видно
от приложеното ч. гр. д. № 1159/2019 г. по описа на ПРС, вземанията по настоящото
производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Исковете, по които е образуван
настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.4 ГПК.
Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Предявени са обективно, кумулативно съединени установителни искове, с правна квалификация чл.422, ал.2 ГПК, вр. с чл. 415, ал.2 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск, ищецът носи доказателствената тежест да установи, между ищецът и ответника е възникнало облигационно отношение по повод на доставяне на ел. енергия за процесния период, че посочените Общи условия са влезли в сила, както и изправността си – че през процесния период е доставял твърдяното количество и качество топлинна енергия в имот в *** с ИТН ***, че начисляването й е извършено съобразно законовите изисквания, настъпил падеж на главното вземане и размера на обезщетението за забава. Съгласно чл.154 ГПК, ответникът носи насрещно доказване по тези факти.
По делото е безспорно, че ответникът е имал качеството потребител на услугите, предоставяни от ищеца за периода от 23.12.2017 г. до 18.01.2018 г. в качеството си на електроснабден имот, находящ се в *** за процесния имот, което се установява и от представените по делото заявление-декларация за започване на продажба на ел. енергия от 11.01.2016 г. /л.11-12/, както и от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 23.12.2015 г. /л.13/.
Ответникът не оспорва и доставеното количество ел. енергия за периода от 23.12.2017 г. до 18.01.2018 г., както и стойността на доставеното количество ел. енергия за този период. Счита, че ответникът не дължи вземания на ищцовото дружеството за периода от 19.01.2018 г. до 22.01.2019 г., доколкото от дата 19.01.2018 г. е подадена декларация за достъп до услугите на ищеца за процесния имот от страна на нов собственик – А. С. П., като от този момент същият се легитимира като собственик.
Видно от представения договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот /л.18/, ответникът е прехвърлил същия на нов собственик – А. С. П., като е уговорено ответникът да предаде владението на имота на 28.02.2018 г. По делото не се установява владението да е предадено по-рано, поради което съдът приема, че през целия процесен период именно ответникът е потребявал начисленото количество ел. енергия и дължи заплащането му.
Няма спор между страните, че Общите условия на ищеца са влезли в законна сила и обвързват страните.
Предвид изложеното съдът намира, че искът е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен изцяло в размера на търсената сума от 190.20 лева, начислена за периода 23.12.2017 г. до 22.01.2018 г.
Основателна е и претенцията за обезщетение за забава за периода от 13.02.2018 г. до 21.01.2019 г. в размер на 18.12 лева. Падежът на задължението е на 12.02.2018 г. Ответникът е изпаднал в забава на 23.12.2017г., изчислена по реда на чл.162 ГПК служебно от съда, с помощта на онлайн калкулатор обезщетението за забава върху претендираната главница за процесния е период е в размер на търсената сума.
Основателна е и претенцията за законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 22.01.2019 г. до окончателното плащане на задължението.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се поражда за ищеца. Същият доказа разноски в размер на 75 лева за заповедното производство, които на основание чл.78, ал.1 ГПК следва да му бъдат присъдени изцяло.
В исковото производство ищецът доказа следните разноски – 75 лева, платена държавна такса, 200 лева – платен депозит за особен представител на ответника. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, което съдът определя на основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1, вр. с ал.2 ЗПП на 100 лева, като взе предвид конкретната фактическа и правна сложност, проведените съдебни заседания и извършените процесуални действия. Общо разноски за ищеца в исковото производство в размер на 375 лева, които на основание чл.78, ал.1 ГПК следва да бъдат присъдени изцяло.
Предвид изложените мотиви, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т.К.П., ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ на „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, сумата в размер на 190.20 лева – главница, представляваща
стойността на потребената и незаплатена електрическа енергия за периода от
23.12.2017 г. до 22.01.2018 г. по партидата на длъжника за обект на потребление
*** с ИТН *** и сумата от 18.12 лева
– обезщетение за забавено плащане за периода от 13.02.2018 г. до 21.01.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – 22.01.2019 г. до окончателното й погасяване, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1159/2019
г. по описа на ПРС
ОСЪЖДА Т.К.П., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, сумата в размер на 375 лева –
разноски в исковото производство и 75
лева – разноски по
ч.гр.д. № 1159/2019 на ПРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!ВГ