РЕШЕНИЕ
№ 78
гр. Сливница , 12.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на дванадесети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мариана М. Маркова
като разгледа докладваното от Мариана М. Маркова Гражданско дело №
20211890100244 по описа за 2021 година
С. М. А. с адрес в с. Д.Н., С.о., представлявана от адв. Н. от *** моли да бъде издадена
заповед за защита срещу извършен спрямо нея на 12.04.2021 г. акт на домашно насилие от
страна на ответника по молбата К. М. А. от гр. С., кв. „И.В.“, ул. „П.К.“, бл.**, вх.*, ап.*,
който да бъде задължен да се въздържа занапред от домашно насилие, да му бъде забранено
да доближава пострадалото лице и жилището на пострадалото лице.
В молбата е отразено, че ответникът е брат на молителката С.А. и двамата притежават
съседни жилищни сгради, построени в общо дворно място, намиращо се в с. Д.Н., като
молителката живее там постоянно, а ответникът посещава имота периодично. В периода
09.04.2021 г. – 11.04.2021 г. ответникът изградил ограда, като по този начин ограничил
достъпа до общия им двор. Това налагало когато молителката отива да си налее вода от
местната помпена станция (тъй като водата от намиращия се в дворното място кладенец е
негодна за питейни нужди), да преминава или през близката гора, или в непосредствена
близост до оградата на ответника, което той не позволявал. На 12.04.2021 г. около 11.00 ч.
молителката и съжителстващия с нея мъж тръгнали към помпената станция и вървели в
близост до изградената от ответника ограда. Когато минавали покрай кладенеца, излезли
ответника и съпругата му и той с дървен прът нанесъл на молителката удар по гърба, както
и я заплашил с последваща саморазправа. Тя и съжителстващият с нея мъж се прибрали в
дома си и не го напуснали до 16.00 ч., когато ответника и съпругата му тръгнали за гр.
София. Ето защо се иска спрямо него да бъдат наложени изброените в молбата мерки за
защита. Молителката претендира и разноски.
1
Ответникът по молбата чрез адв. А. от *** оспорва изложените в нея обстоятелства.
Твърди, че не е извършвал описания от молителката акт на домашно насилие, тъй като на
12.04.2021 г. сутринта е тръгнал от с. Д.Н. за гр. С., а порведения с молителката разговор по
повод на мястото, през което тя следва да преминава се е състоял на 11.04.2021 г. Оспорва
наличието на съсобственост между него и молителката, като изтъква, че двамата ползват
съседни, но отделни имоти, нанесени съответно в кадастъра, а ползваният от молителката
имот е собственост на децата й. На следващо място посочва, че е налице противоречие,
както в молбата, така й между поддържаните в нея твърдения и изложените в свидетелските
показания обстоятелства. Разминаване е налице относно датата на твърдяния акт на
домашно насилие и относно последващите действия на молителката, която твърди, че със св.
З. са се прибрали в дома си, където са стояли до 16.00 ч., а ангажираната от нея св. К.
посочва, около 11.00 ч. молителката е отишла разстроена в дома й и е споделила за
инцидент с брат й. Ответната страна изтъква, че св. З. е мотивиран да бъде тенденциозен в
показанията си, като поводът за това е водено срещу него досъдебно производство, по което
пострадало лице е била внучката на ответника по молбата. Адв. А. заявява, че в случая става
въпрос за отдавна съществуващо неразбирателство. Поддържа, че именно молителката
упражнява непрекъснат тормоз по отношение на семейството на ответника, като
същевременно непрекъснато сигнализира органите на полицията с твърдения за отправени
от него заплахи всеки път с идентични реплики. При тези съображения и доколкото
молителката не е провела успешно доказване на упражнен спрямо нея от страна на
ответника по молбата акт на домашно насилие, адв. А. моли съда да остави молбата без
уважение като неоснователна. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното:
Искът е с правно основание чл.4, ал.1 от Закона за защита срещу домашното насилие.
В декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, попълнена от молителката С. М. А. е отразено, че
на 12.04.2021 г. около 11.00 ч. спрямо нея бил извършен акт на домашно насилие от страна
на ответника К.А., изразяващ с в удар с дървен прът и заплахи за бъдещ побой.
По делото са представени материали по пр.пр. № 1063 / 2020 г. и пр.пр. № 1572 / 2020 г.
по описа на РП – гр. Сливница, образувани по подадени от молителката жалби с твърдения
за отправени от ответника по молбата закани за саморазправа и за ограничаване от негова
страна на достъпа до имота й. След извършени проверки от РУ – гр. Сливница преписките
са приключили с постановление за отказ за образуване на досъдебно производство, поради
липсата на данни за извършено престъпление от общ характер.
От представените по делото писмени доказателства – нотариален акт за право на
собственост върху недвижим имот, № 29, том I, н.д. № 143/1955 г., договори за дарение на
недвижим имот, оформени с н.а. № 82 от 14.04.1986 г., н.д. № 162 / 1986 г., н.а. № 83 от
2
14.04.1986 г., н.д. № 163 / 1986 г., н.а. № 84 от 14.04.1986 г., н.д. № 164 / 1986 г., н.а. № 25 от
25.05.1995 г., н.д. № 482 / 1986 г.скици, заповеди за нанасяне на имоти в строителния
полигон на с. Д.Н., се установява, че наследодателите на страните са прехвърлили на
страните по делото и техния брат Б. А., правото на собственост върху 500 кв.м. за всеки от
неурегулирано застроено дворно място, цялото с площ от 3 000 кв.м., находящо се в
землището на с. Д.Н., при съседи: бара, път, П.З.Г., АПК, а от своя страна молителката е
прехвърлила правото на собственост върху дарения имот на децата си.
В показанията си св. В. З. твърди, че на 12.04.2021 г. около обяд той и молителката
тръгнали от нейния имот да си наливат вода и вървяли покрай гората, когато дошъл
ответника, който държал тояга и им казал, че не могат да минават от там, а трябва да вървят
през гората, отправил заплахи за побой и нанесъл един удар по гърба на молителката. Св. З.
посочва, че мястото, през което минават първоначално е било път, който ответникът
заградил с твърдения, че е част от неговия имот. Този свидетел заявява, че същия ден
молителката не е предприемала действия за снабдяване с медицинско, а е подала жалба в
полицията на следващия ден. Също така св. З. обяснява, че по същото време в имота на
ответника е била й съпругата му, но не се е виждала. Твърди, че към този момент
ответникът бил поставил само колове и около седмица след това поставил и ограда, за да си
огради мястото. Този свидетел е запознат с обстоятелството, че имотите са попълнени в
строителния полигон от страните. Заявява, че ответника и съпругата му си тръгнали на
следващия ден и след това той и молителката отишли в полицията. Св. З. обяснява, че преди
няколко години е бил разпитван от полицейските органи по повод подаден сигнал от
ответника и съпругата му за извършени спрямо тяхната внучка неправомерни действия, но
тъй като впоследствие родителите на детето са отказали изследване при психолог, случаят
бил приключен.
Св. П.К. посочва, че на 12.04.2021 г. около 10.30-11.00 ч. молителката се отбила в дома
й, където я докарал св. З., била разстроена и обяснила, че ответникът я е ударил с дърво и й
нанесъл обиди. След като приключили разговора, молителката отишла да подаде жалба. Св.
К. заявява, че знае от молителката за влошени отношения между нея и ответника във връзка
с ограничен достъп до имота й.
В показанията си свидетеля А. А. заявява, че в периода 09.04.2021 г. – 12.04.2021 г. тя и
ответника били на вилата си в с. Д.Н., където поставяли колове за ограда и боядисвали.
Посочва, че имота им граничи с този на молителката, като на границата се намира кладенец.
На 11.04.2021 г. докато свидетелката и ответникът, който и е съпруг, седяли в двора си,
молителката и св. З. пресекли по диагонал мястото. Ответникът се приближил до тях и им
направил забележка да не минават от там, попитал ги защо са източили водата и им обяснил,
че трябва да минават покрай гората. Свидетелката посочва, че тогава молителката вдигнала
срещу съпруга й пазарската чанта, която дърпала, но не се стигнало до съприкосновение
помежду им. След това ответникът се отдалечил от молителката и св. З.. Малко по-късно
двамата се върнали и молителката отправила обидни думи към св. А.. На следващия ден
3
сутринта св. А. и съпруга й си тръгнали за гр. София, където пристигнали преди обяд и се
отбили в заведението на дъщеря им, което е в близост до блока, в който живеят. Св. А.
обяснява, че молителката е тази, която умишлено предизвиква скандали с ответника и
подава неоснователно сигнали в полицията. Св. А. заявява, че във връзка с извършени преди
около 7 години блудствени действия от страна на св. З. по отношение на тяхната внучка са
подали сигнал и е било водено разследване, което впоследствие е било прекратено, тъй като
дъщеря й е отказала детето да проведе беседа с психолог, за да не се травмира
допълнително.
По делото е разпитана и св. М.Д. дъщеря на ответника и св. А., която посочва, че на
12.04.2021 г. около 11.00 ч., родителите й са се прибирали от вилата и са се отбили в
стопанисвано от нея заведение в гр. София, ж.к.“И.В.“, което се намира зад техния блок. Св.
Д. потвърждава и за воденото срещу св. З. разследване във връзка с подаден сигнал за
посегателство върху дъщеря й. Заявява, че от този случай са влошени отношенията между
баща й и молителката, която е нейна леля.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
В хода на производството останаха недоказани твърденията на молителката за
упражнен спрямо нея на 12.04.2021 г. от ответника по молбата акт на домашно насилие,
както и за наличието на обективно съществуваща, пряка и непосредствена опасност за
здравето и живота й по смисъла на ЗЗДН, обусловена от отправени от страна на ответника
реални заплахи спрямо нея. Данните, изложени в подписаната от молителката декларация
по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, която в хипотезата на чл.13, ал.3 ЗЗДН при липсата на други
доказателства е достатъчна, за да бъде издадена заповед за защита, не се подкрепят от
останалите събрани по делото доказателства.
На първо място в декларацията и молбата е посочено, че твърдяният акт на домашно
насилие е бил извършен на 12.04.2021 г. около 11.00 часа, след което молителката и св. З. се
прибрали в дома си и не го напуснали до 16.00 ч., когато ответника и съпругата му тръгнали
за гр. София. В показанията си ангажираните от молителката св. К. и св. З. посочват същата
дата. Но св. К. твърди, че непосредствено след инцидента молителката се е отбила в дома й
на път към гр. Д., където имала намерение да подаде жалба. А св. З. посочва, че с
молителката се прибрали и на следващия ден отишли до полиция, след като ответникът и
съпругата му си тръгнали. Наличието на тези противоречия от една страна между
изложените в молбата и изнесените в свидетелските показания обстоятелства, а от друга в
показанията на св. К. (която не е очевидец на конкретен акт, а излага споделена от
молителката информация) и св.З., дават основание на съда да приеме, че в случая не са
налице убедителни доказателства в подкрепа на твърденията на молителката за извършен от
страна на ответника акт на домашно насилие на посочената дата в молбата и декларацията
по чл.9, ал.3 ЗЗДН. Налице е противоречие и относно обстоятелствата кога е подала жалба
молителката и дали на място е присъствала св. А., като в молбата е посочено, че тя е била до
4
съпруга си в момента на твърдяните удар и заплахи, а св. З. посочва, че е била някъде в
дворното място, но не се е виждала. Разминаване се съдържа и относно действията на
молителката, описани в молбата, а именно, че със св. З. са се прибрали в дома си, а
последния посочва, че са продължили пътя си до мястото, където си наливат вода, след
което са се върнали. Така констатираните противоречия и предвид изминалия кратък период
от твърдяния инцидент до разпита на св. З., съчетано с влошените отношения между
страните по повод воденото досъдебно производство срещу него по повод сигнала за
посегателство над внучката на ответника по молбата, дават основание на съда да възприема
показанията за недостоверни и да не ги кредитира.
Същевременно в показанията на св. Д. и А. се съдържа опровержение на изложените в
молбата твърдения. Св. А. посочва, че разговорът между молителката и ответника се е
състоял на 11.04.2021 г., и че на 12.04.2021 г. тя и съпруга й са си тръгнали за гр. София,
като преди обяд са се отбили в заведението на св. Д. в ж.к.“И.В.“. Последното се
потвърждава и от показанията на св. Д.. Съдът кредитира показанията на тези свидетелки,
тъй като помежду им не са налице противоречия и те се подкрепят от събраните и
проверени от съда писмени доказателства.
При тези съображения съдът намира, че не са налице предпоставките на чл.4, ал.1 ЗЗДН
за уважаване на молбата на СН. М. АЛ. за налагане спрямо ответника на посочените в нея
мерки по ЗЗДН.
При този изход на спора и предвид разпоредбата на чл.11, ал.3 ЗЗДН молителката
следва да бъде осъдена да заплати държавна такса по производството в размер на 25лева, а
на основание чл.78, ал.1 ГПК – да заплати на ответника направените от него разноски по
производството в размер на 400 лева , представляващи възнаграждение за един адвокат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ МОЛБАТА на С. М. А., с ЕГН **********, с адрес в с. Д.Н., С. о.,
мах.“Б.“, за издаване на заповед за щита срещу К. М. А., с ЕГН *******, от гр. С., кв. „И.В.“,
ул. „П.К.“, бл.**, вх.*, ап.5, по смисъла на чл.15, ал.1 от ЗЗДН, с искане за налагане на
следните мерки: да бъде задължен да се въздържа занапред от домашно насилие, да му бъде
забранено да доближава пострадалото лице и жилището на пострадалото лице.
ОСЪЖДА на основание чл.11, ал.3 ГПК С. М. А., с ЕГН **********, с адрес в с.
Д.Н., С. о., мах.“Б.“, да заплати по сметка на РС – гр. Сливница, държавна такса по
производството в размер на 25 / двадесет и пет/ лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК С. М. А., с ЕГН **********, с адрес в с.
Д.Н., С. о., мах.“Б.“, да заплати на К. М. А., с ЕГН *******, от гр. С., кв. „И.В.“, ул. „П.К.“,
5
бл.**, вх.*, ап.5, сумата от 400 лева, представляваща направените от него разноски по
делото за адвокатско възнаграждение.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в 7-дневен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
6