№ 949
гр. Бургас, 12.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско
дело № 20242100501406 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба от
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, със седалище и адрес на управление:
гр. Бургас, ул. „Ген. Владимир Вазов“ № 3, ЕИК *********, представлявано от
гл. юк. Надежда Ватева, против Решение № 70/18.06.2024 г., постановено по
гр.дело № 326/2023 г. на Районен съд - Поморие, с което е осъден въззивникът
да заплати на С. Н. Ц., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Св.
Патриарх Евтимий“ № 2, вх.1, ет.1, ап.1, сумата от 196,32 лв. заплатена без
основание на ответника от ищеца, в качеството му на потребител на ВиК
услуги за водоснабден обект в гр.Бургас, ул. „Рилска“ № 28, ет.1, ап.2,
представляваща стойност на ВиК услуги от разпределение, за периода от
01.01.2020г. до 31.12.2022г., с изключение на месец февруари и месец март на
2021 г., като е осъдил въззивника да заплати на въззиваемия сумата от 57,70
лв. - разноски по делото.
Недоволство от така постановеното съдебно решение изразява
въззивното дружество, което намира решението за неправилно поради
нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че
първоинстанционният съд напълно погрешно е приел извършването на
1
разпределение по реда на чл.39, ал.2,т.3 от Наредба № 4/2004, без да се
приложи методиката, определена в чл.39, ал.5 и ал.6 от Наредбата, относно
процесния потребител, без индивидуален водомер за незаконосъобразно, а
заплатената от ищеца сума за недължима като платена без основание. Описва
фактическата обстановка по делото като посочва, че „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД е изпълнил задълженията си по непрекъснато
водоподаване до границата на процесния имот, отчел е разликата между
показанията на общия водомер и индивидуалните водомери на абонатите и
съобразно изискванията на Наредбата е извършил разпределение на
количеството надвишаващо сбора на индивидуалните водомери и отговарящо
на показанията на общия водомер. Позовава се на разпоредбите на чл.30 и
чл.32, ал.10 от Наредбата, като твърди, че за дружеството меродавни са
единствено показанията на общия водомер. Сочи, че районният съд не е
обсъдил всички доказателства, които са събрани по делото, като и че
незаконосъобразно е отказал събирането на други. Излага подробни
съображения. Моли съда да допусне извършването на допълнителна съдебно-
икономическа експертиза, както и да допусне до разпит свидетеля Иванка
Йорданова Миндова, служител на въззивното дружество.
В срока предвиден в ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ищеца-въззиваем С. Ц., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. Бургас, ул.
„Св. Патриарх Евтимий“ № 2, вх.1, ет.1, ап.1, с който счита подадената жалба
за неоснователна, а постановеното решение за валидно, допустимо и
правилно. Позовава се на установената по делото фактическа обстановка и
прави анализ на приложимите в случая текстове от Наредбата. Моли съда да
отхвърли жалбата, като потвърди атакуваното решение. Излага съображения,
като взема становище по всеки един от поставените във въззивната жалба
въпроси. Противопоставя се на събирането на нови доказателства.
Настоящата съдебна инстанция е отказала събирането на допълнителни
доказателства, като е счела, че първоинстанционният съд законосъобразно е
отказал събирането им, тъй като поставеният въпрос към вещото лице не
предполага специални знания, а поисканият свидетел е за обстоятелства, за
които следва да се представят писмени доказателства.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от легитимирано
лице и е допустима.
2
Районен съд - Поморие се е произнесъл по претенция с правно
основание чл.55, ал.1, предложение първо от ЗЗД.
При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намира
постановения съдебен акт за валиден и допустим.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
Не се спори по делото, че въззиваемият Ц. е абонат на „Водоснабдяване
и канализация“ ЕАД гр. Бургас, с абонатен № 822072, потребител на ВиК
услуги за обект в гр. Бургас, ул. „Рилска“ № 28, ет.1, ап.2, като за периода
01.01.2020 – 30.12.2022 г., с изключение на месеците февруари и март на 2021
г., му е начислена изразходвана от разпределение питейна вода на стойност
204,22 лева, която въззиваемият е заплатил, и съответно е представил
извлечения от банкова сметка и платежни нареждания. В хода на делото е
установено, че дружеството е сторнирало сумата от 8,90 лева, поради което
претенцията на въззиваемия съставлява сумата от 195,32 лева.
Пред първата съдебна инстанция са събрани множество писмени
доказателства, допуснато е извършването на съдебно-техническа експертиза,
изготвена от вещото лице Кольо Доневски, разпитани са свидетелите Д.К.Г.,
Г.Г.С. и П.Д.Д.. От събраните доказателства се установява, че на ул. „Рилска“
№ 26-28 в гр. Бургас има общ водомер по смисъла на чл.30 от ОУ.
С оглед естеството на предявената претенция по чл.55, ал.1 от ЗЗД и
допуснатите доказателства, предмет на изследване е бил апартамент, находящ
се в сградата на ул. „Рилска“ № 26, ет.1, ляв, за който има данни, че е
собственост на М.М.К. с абонатен № 968107, която първоначално го е
обитавала с приятеля си, а след установяването им в друга страна е бил
обитаван от нейния баща М.В.К..Твърди се, че имотът е бил обитаван от
лицето в период след като със заповед № РД-09-970/26.11.2019 г. за спиране на
водоподаването и Протокол за прекъсването му 16.12.2019 г. достъпът на
питейна вода до обекта е прекъснат/ свидетелски показания на свидетеля Г./.
От заключението на вещото лице става ясно, че има открита партида в
програмата на „В и К“ ЕАД Бургас за абонатен № 968107. От електронния
карнет на посочения абонатен номер е видно, че имотът е водоснабден,
ползвал е предоставените услуги от водния оператор до 16.12.2019 г., когато с
протокол за прекъсване на водоподаването е демонтирано едното
3
измервателно устройство с виртуален № ********** и зав. №024601. Вещото
лице е установило, че до спиране на водоподаването в обекта измервателното
устройство е измерило разход на питейна вода от 53 куб.м., като от него е
сторнирано служебно количество от 20 куб.м. и за заплащане са останали 33
куб.м. Установено е, че вторият водомер в обекта не е демонтиран поради
факта, че спирателния кран на входа на измервателното устройство е повреден
и не дава възможност да се демонтира водомера. Вещото лице е дало
методологията по която се отчита количеството потребена вода и тъй като се
касае за сграда – етажна собственост и има повече от един потребител,
изразходваното количество вода се заплаща въз основа на измереното
количество, отчетено по централния водомер на водопроводното отклонение
за определен период от време. Отчитането на водомерите се извършва като се
прави отчет на централния водомер, а след това се отчитат индивидуалните
водомери. Разликата между данните, отчетени по централния водомер, и
сумата от отчетените количества по индивидуалните водомери плюс служебно
начислените такива се разпределя пропорционално на отчетените по
индивидуалните водомери количества и на служебно начислените такива. При
това положение се изравнява доставеното количество питейна вода с
консумираното количество вода. Количеството „от разпределение“ за всеки
подотчетен абонат се изчислява от програмата на водния оператор, като се
използват изходни данни, получени от обработка на отчетите, трансферирани
от мобилните компютри на служителите на водния оператор. Вещото лице е
отговорило на последния поставен въпрос за това, че съгласно разгледаните
документи техническа възможност за демонтиране на водомера в санитарното
помещение е налице и същият с виртуален №********** /зав.№024601/ е
демонтиран, затапен и пломбиран. За втория водомер, който е монтиран в
инсталационен канал в мокрото помещение, демонтажът е бил невъзможен
поради това, че спирателния кран на входа на водомера е бил неизправен, а
отворът на шахтата е малък, което не е позволило демонтирането му.
От разпита на свидетеля Д.К.Г., живущ на адреса, се установява че в
периода след спиране на водоподаването, в апартамента са били отглеждани
куче и две котки. Обитателят на апартамента М. К. е ползвал вода в
жилището, носил е туби с вода в другия си апартамент, тъй като там водата му
е била спряна. През този период е перял, поливал е цветята и е хвърлял вода
през терасата.Споменава случай, когато М. в разговор с инкасаторката на В и
4
К, е казал че има вода в апартамента и от В и К се спрели само едното
отклонение.
Свидетелите Г. С.- о. инкасо на дружеството и П. Д.-в. и ш. на
въззиваемия, участвали в спирането на водоподаването в жилището на М. К.,
описват с подробности как е бил свален единият от водомерите и поради каква
причина е оставен втория водомер, захранващ пералнята в мокрото
помещение. Свидетелят посочва, че записаното в протокола „СК недържи“
означава, че спирателният кран не може да се спре.
При така изяснената фактическа обстановка първоинстанционният съд
е заключил, че предявената претенция е основателна и доказана, тъй като
извършването на разпределение по реда на чл. 39, ал.2, т.3 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи/ Обн. Д.В. бр.
88 от 08.10.2004 /, без да се приложи методиката, определена в чл. 39, ал.5 и 6
от Наредбата, относно потребителя М. К. без индивидуален номер, е
незаконосъобразно. Този извод на съда се споделя от настоящата инстанция.
Действително съгласно чл. 30 от Наредбата, изразходваната вода се отчита по
общия водомер на водопроводното отклонение, като се разпределя между
всички абонати, съобразно показанията на индивидуалните им
водомери.Разликата между отчетеното от общия водомер и индивидуалните
водомери се разпределя между абонатите съобразно методиката на Наредбата,
пропорционално на база количествата отчетена потребена вода. Фактът, че за
оператора е меродавен общият водомер не означава, че дружеството не следва
да се съобразява с методиката на Наредбата за определяне количествата
изразходвана вода. В конкретния случай операторът не е отстранил и двата
водомера, което е следвало да стори в коментирания апартамент, ползван от
М. К., като по този начин е дал възможност за ползване на питейна вода, без
обаче да отчита това за сметка на реалния потребител, а го е разпределил
между останалите потребители. След снемане на водомера и при наличие на
данни, че апартаментът се ползва, В и К е следвало да начислява вода на
потребителя по методиката утвърдена в Наредбата или както е приел ПРС при
условията на чл. 39, ал.5 и 6 от Наредбата.
Разноски по делото не следва да се присъждат.
Изложеното налага обжалваното решение като правилно и
5
законосъобразно да бъди потвърдено.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 70/18.06.2024 г., постановено по гр.дело
№ 326/2023 г. по описа на Районен съд – Поморие.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6