РЕШЕНИЕ
№ 15
гр. Варна, 20.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и първи
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело №
20213100900317 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от ИЛХ. ИБР. АЛ., ЕГН: ********** от
гр.Варна срещу Гаранционен фонд, гр.София, за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 120 000 лева, претендирана като обезщетение за претърпени от ищеца от смъртта
на праводателя му И.А.Х. неимуществени вреди, вследствие пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 11.07.2019 год. и реализирано от неизвестен водач, при
управление на неидентифицирано моторно превозно средство по главен път 2040 с посока
на движение от с.Дръндар към гр.Суворово, ведно със законната лихва от датата на ПТП до
окончателното изплащане, на осн. чл. 558, ал. 5, вр. с чл. 557, ал. 1 , т. 1 от КЗ, вр. чл.86 от
ЗЗД, които суми са платими по банкова сметка с титуляр адвокат В.Н., Банка
„Интернешънъл Асет Банк“ АД, IBAN B********, BIC: ********.
Твърди се от ищеца в исковата молба, че на 11.07.2019 год. на главен път 2040
/с.Дръндар – гр.Суворово/ водач на неидентифицирано превозно средство, около 16.30, с
посока на движение от с.Дръндар към гр.Суворово, на около 2.5 км. Преди гр.Суворово,
нарушавайки правилата за движение настигнал и блъснал попътно движещия се в същата
пътна лента велосипедист Ибрахим Хюсреф, при което била причинена по непредпазливост
смъртта на същия. Във връзка с така настъпилото събитие е било образувано ДП № 155/2019
год. по описа на РУ Девня, пр.пр.№ 7042/2019 год. по описа на ОП – Варна, но същото било
спряно с постановление за спиране на наказателното производство. Сочи, че ищецът е син
на починА.я, вследствие на която загуба е претърпял множество страдания и скръб.
Твърди,ч е със заявление № 24-01-440/09.09.2020 год. и № 24-01-453/15.09.2020 год. е
предявил претенция пред Гаранционен фонд, като е била образувана щета № 20210215, но
впоследствие му е отказано обезщетение поради липса на законово основание за това.
Поради горното се претендира сумата от 120 000 лева, както и законна лихва, начиная от
датата на смъртта – 11.07.2019 год. до окончателното изплащане.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът депозира отговор, с който оспорва исковата
1
молба като неоснователна. Позовава се на липса на доказателства, ангажиращи
отговорността му в хипотезата на чл.557, ал.1 т.1 КЗ, липса на доказателства за настъпилото
ПТП, както и липса на постановена присъда, установяваща противоправно поведение и
причинна връзка. В условията на евентуалност, релевира възражение за съпричиняване като
твърди, че пострадА.ят сам се е поставил в опасност, движейки се по пътното платно и под
влияние на алкохол. Оспорва и претенцията за законна лихва.
В съдебно заседание, ищеца, чрез процесуалния си представител, поддържа
предявения иск и моли за неговото уважаване и присъждане на разноски.
В о.с.з. ответната страна Гаранционен фонд, чрез пълномощник, оспорва иска.
Предварителните въпроси и допустимостта на производството са разрешени в
определение № 1215/21.09.2021 год. по чл. 140 от ГПК.
Варненският окръжен съд, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически изводи:
Видно от представеното по делото удостоверение за наследници, ищецът е син на
починА.я И.А.Х..
Не е спорно по делото, а и се установява от представената преписка по ДП №
155/2019 год. по описа на РУ – Девня при ОД на МВР, че около 17.00 ч. на 11.07.2019 год.
на главен път № 2040 в посока с.Дръндар за гр.Суворово при управление на МПС и при
нарушение на правилата за движение, по непредпазливост е причинена смъртта на И.А.Х.,
като поради неразкриване на извършителя на престъплението, същото е спряно с
постановление за спиране на наказателното производство от 17.02.2020 год.
От представеното по делото заявление вх.№ 24-01-440/09.09.2020 год. ищецът е
претендирал по реда на чл.557, ал.1 т.1 КЗ от Гаранционен фонд заплащане на
застрахователно обезщетение в размер на 250 000 лева, по което е образувана щета №
20210215 и е постановен отказизх.№ 24-01-440/30.09.2020 год.
Спори се по делото относно нА.чието на предпоставките за ангажиране на
отговорността на ответника, механизма на ПТП и причините, респективно обстоятелствата
за получаване на травмите, като се навежда, в условията на евентуалност, твърдение за
съпричиняване на вредата от страна на пострадА.я предвид движението му по пътното
платно и под влияние на алкохол. Доколкото елементите от фактическия състав на деликта
не са установени с влязла в сила присъда, то в разглеждания случай ищецът при условията
на пълно и главно доказване следва да установи нА.чието на противоправно поведение от
страна на застрахования водач, причинната връзка между това поведение и настъпилия
резултат и причинените неимуществени вреди.
За доказване на механизъма на произшествието и причинната връзка между ПТП и
настъпилата смърт, проведени в настоящото производство са комплексна съдебно
медицинска и автотехническа експертиза и повторна комплаксна съдебно медицинска и
автотехническа експертиза.
Вещото лице М. по първоначалната КЕ установява следния механизъм на МПС: на
11.07.2019 год. около 16.30 часа, на главен път 2040 от село Дръндар към гр.Суворово, водач
на неизвестен автомобил допуснал ПТП на около 2.5 км. преди гр.Суворово с велосипедиста
И.А.Х., като велосипедистът е заемал дясната част от пътната лента посока града към
момента на ПТП с застигнал го в гръб съпосочно движещ се автомобил; след настъпилия
удар тялото се е претърколило и спряло в описаната позиция, а велосипедът е бил отместен
от пътното платно и поставен в дясно от трупа на пострадА.я – подпрян в банкета в
2
изправено положение, като ПТП-то е настъпило вследствие на недостатъчна дистанция на
неизвестното МПС и велосипедиста. Същият механизъм на ПТП, в частност участие на
неидентифицирано МПС, се установява и от вещото лице Д., участвал при повторната
КСМАЕ.
Излага се от вещото лице М. също така, че на местопроизшествието няма данни за
препятствия, а ограничения на видимостта е имало само спрямо плавен десен завой, след
който е настъпило ПТП-то, имащ значение само за застигащото МПС. Сочи и че предвид
гористият район и отвесния скат в дясно от пътното платно е невъзможно внезапно
навлизане на велосипедиста, който предвид застигането му в гръб, не е имал и техническа
възможност за реакция при ПТП. За нА.чието на МПС на инцидента съди от отдалечеността
и посоката на отхвърляне на лични вещи и тялото на пострадА.я, изискващи голяма скорост
при настъпване на ПТП.
Относно възможността велосипедистът да избегне удара вещото лице Д. по
повторната КЕ сочи, че за него е съществувала такава възможност като се съобрази
разстоянията до приближаващите пътни превозни средства и тяхната скорост при нА.чие на
ясно съзнание и обективни и навременни възприятия за рисковани действия. В дадените в
о.с.з. обяснения пояснява, че този му извод се следва с оглед установеното алкохолно
опиянение от вещите лица – медици и реакциите при такава степен на концентрация на
алкохол в кръвта.
В резултат на инцидента, съобразно медиците Д. и М., пострадА.ят е получил тежки
травматични увреждания в областта на главата, шията, изразяващи се в многофрагментно
счупване на черепния покрив и основа, разкъсване на твърдя и меките мозъчни обвивки,
размачкване и разкъсване на мозъка, контузия на мозък, кръвоизливи под меките мозъчни
обвивки, разкъсване на предните връзки на нивото на 6-ти, 7-ми шийни и 1-ви гръден
прешлен с отзяване напред – екстензионно, разкъсно-контузни рани, ожулвания и
кръвонасядания по главата, погълната кръв, вдишана кръв, ожулване и кръвонасядане по
задната повърхност на гръдния кош, отстоящи на 115 см. И 125 см. От ръба на петата,
разкъсно-контузна рана в областта на десен лакът, кръвонасядания и ожулвания в областта
на лявата подмишница, като причина за смъртта на И.Х. е несъвместима с живота тежка
черепно-мозъчна травма, получена в резултат на удар с или върху твърди, тъп предмет,
реА.зиран със значителна сила в областта на главата в посока отпред назад и отляво
надясно. Сочат, че изхождайки от установените травматични увреждания и механизма на
реА.зация на уврежданията /инициален удар от автомобил в задната лява повърхност на
гръдния кош, последвано от внезапно форсирано разгъване на гръбначния стълб в шийния
отдел и последващо падане и удар на главата в подлежащата настилка/, получените
увреждания са характерни за ПТП и е нА.це пряка връзка между тежката травма в областта
на главата и настъпилия смъртен изход.
В проведеното на 09.11.2021 год. съдебно заседание поясняват, че така описаните
травми отговарят да са получени при съприкосновение с МПС с последващо падане и удар
на пострадА.я на прилежащата настилка, като височината на констатираните увреждания в
областта на гръдния кош дават основание да се счита, че се касае не за лек автомобил, а по-
висок такъв. Че ПТП е настъпило с участието на високо МПС се потвърждава и от анА.за на
вещите лица Г. и Д., които потвърждават, че характерът и тежестта на травматичните
увреждания сочат на значителна сила на получаването им, респективно за висока скорост на
МПС като установената фактология и обстановка изключват с категоричност друг
механизъм на получаване.
Излагат също така, че от данните по досъдебното дело се установява, че починА.ят е
бил с концентрация етилов алкохол в кръвта 2.8 %, която концентрация съответства на
тежка степен на алкохолно повлияване, при която са нА.це тежки нарушения в
координацията на движенията, адекватната преценка на собствените постъпки, околната
3
действително и са силно занижени реакциите на организма. Вещите лица по повторната КЕ
допълват, че установената концентрация на алкохол и степен на алкохолно повлияване
правят походката неустойчива, криволичеща, със зА.тане и реално възможни падания, като
правилното управление на превозните средства, включително велосипед, е силно затруднено
до невъзможно.
За установяване на понесените от ищеца болки, страдания и неблагоприятни
психически изживявания по делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на
свидетелката Шерин Акиф Акиф /майка на ищцата, чиито показания съдът кредитира при
условията на чл.172 ГПК/. Свидетелката излага, че въпреки раздялата й с починА.я, синът й
е продължавал да се вижда с баща си, да му помага , да се грижи за него и да се съветва с
него. Свидетелства, че ищецът изпаднал в шок след като разбрал за смъртта на баща си и
дълго време не е могъл да приеме факта; първоначално се затворил в себе си, като е редувал
моменти на успокоение с кризисни ситуации. Излага, че към настоящия момент ищецът още
не е преживял загубата на баща си, чувства липсата му и го споменава често.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на
Варненски окръжен съд формира следните правни изводи:
Предявеният иск черпи правното си основание в чл.557, ал.1 т.1 КЗ.
Съгласно цитираната норма ответникът е длъжен да изплати обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт, причинени на територията на
Република България от МПС, което е напуснало местопроизшествието и не е било
установено /неидентифицирано моторно превозно средство/.
Повдигнатият правен спор възлага в тежест на ищеца по настоящото дело доказване
на активната му легитимация, фактът и механизмът на настъпилото ПТП, причинено от
неидентифицирано МПС, настъпването на неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от събитието, както и размерът на последните. И доколкото, в
настоящото производство, елементите от фактическия състав на деликта не са установени с
влязла в сила присъда, подлежат на установяване всички елементи от фактическия състав на
деликтната отговорност- нА.чието на вредоносно деяние, неговата противоправност,
причинната връзка между деянието и вредата. При непозволено увреждане е въведена
оборима презумция вината на деликвента, на осн чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Ответникът е предприел опровергаване както нА.чието на предпоставките за
ангажиране на отговорността му с твърдението, че противоправния резултат не е причинен
от МПС, а в евентуалност е навел възражение за съпричиняване на вредата от пострадА.я с
твърдението, че сам се е поставил в опасност, движейки се по пътното платно под влияние
на алкохол.
Противоправно е онова деяние, което нарушава публичнопозитивната забрана да не
се вреди другиму. Отговорността за непозволено увреждане се носи при нарушение на
общото правило да не се вреди другиму, но така също и при нарушение на конкретна правна
норма.
Установява се от заключението на САТЕ и събраните писмени доказателства, че
произшествието е настъпило в светлата част на денонощието около 16.30 часа, на главен път
2040 от село Дръндар към гр.Суворово, като велосипедистът е заемал дясната част от
пътната лента посока града към момента на ПТП, когато е бил застигнат от в гръб
неидентифицираното МПС. Стълкновението между велосипедистът и МПС-то е станало в
4
лентата за движение, като пострадА.ят е бил ударен от МПС-то в гръб с последващо падане
и удар на пострадА.я на прилежащата настилка, довел до смъртния изход.
Правилата за движение регламентират задължителни указания към участниците в
пътното движение, които следва да бъдат спазвани за осигуряване безопасността на
движението. Така, съгласно чл.20, ал.2 ЗДвП водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението, съгласно чл.23, ал.1 водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи
на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да
избегне удряне в него, когато то намА. скоростта или спре рязко. Изискване за движение с
такава скорост, която да му позволи да спре е нА.це и при извършване на маневра и при
изпреварване на ППС /чл.25 и чл.42/.
С оглед заключението на вещите лица – автоексперти, че ПТП-то е настъпило
вследствие на недостатъчна дистанция на неизвестното МПС, движело се с висока скорост и
велосипедиста, съдът намира, че са нА.це основания да се приеме, че водачът на
неидентифицираното МПС от обективна страна е нарушил законов запрет и субективно е
могъл и е бил длъжен да предвиди настъпването на последиците.
Доказателства за противното - за невиновно поведение на водача на автомобила и
оттам - за липсата на обективния критерий "да е бил длъжен да предвиди настъпването на
общественоопасните последици" и/или на субективния критерий "да е могъл да предвиди
настъпването на общественоопасните последици“, не са ангажирани по делото.
При тези данни презумпцията за виновно поведение, установена в нормата на чл. 45,
ал. 2 ЗЗД, не е оборена. Известността на делинквета - водач на неидентифицираното МПС е
релевантна за ангажиране на персоналната му наказателна отговорност, но ирелевантна при
преценката на нА.чието на предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника.
С оглед да гореизложеното, съдът приема за доказан правопораждащия фактически
състав на деликтната отговорност, в резултат на който за Гаранционния фонд възниква
задължение за обезщетяване отговорността за вреди. Установена по делото, с оглед
събраните експертизи, е и причинната връзка между настъпилия смъртен резултат и
настъпилото пътнотранспортно произшествие. Следователно, ищецът, като син на пострадал
при ПТП, причинено от неидентифицирано МПС, попада в приложното поле на чл.557, ал.1
КЗ и е легитимиран да предяви настоящия иск.
За определяне размера на вредите, в която насока ответникът е направил възражения
за прекомерност на претендираното обезщетение и за редуцирането му от съда поради
нА.чие на обстоятелства на съпричиняване, подлежи на изследване степента на причиняване
на резултата от поведението и на други участници в ПТП /вкл. самия пострадал/.
5
Релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи
конкретно установен принос на последния, без който не би се стигнало, наред с проявеното
от виновния за непозволеното увреждане, неправомерно поведение вредоносен резултат.
Поради това не всяко поведение на пострадА.я, действие или бездействие, дори и когато не
съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо
вредата по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и
непосредствена причина за произлезлите вреди /решение № 169/28.02.2012 год. на ВКС, ІІ
т.о. по т.д. № 762/2010 год./.
Съпричиняването на вредите изисква обща връзка на каузалност като за настъпването
им са нА.це две причини – едната създадена от поведението на деликвента и другата – от
това на увредения. Съгласно даденото в Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962 г.,
ОСГК на ВС и постановените по реда на чл. 290 ГПК и съставляващи задължителна за
съдилищата съдебна практика - Решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, II
т. о., решение № 98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г. на ВКС, II т. о., решение №
151/12.11.2012 г. по т. д. № 1140/2011 г. на ВКС, II т. о., решение № 154/31.10.2011 г. по т. д.
№ 977/2010 г. на ВКС, II т. о, разрешение нормата на чл.51, ал.2 от ЗЗД, визира случаите,
когато вредоносният резултат е в причинна връзка, както с виновните действия на този,
който се държи отговорен за причинените вреди, така и с действията на самия увреден.
В конкретния случай, релевираното от ответника възражение е свързано с
поведението на пострадА.я по време на настъпване на ПТП с оглед установената
концентрация на алкохол в кръвта му. От доказателствата се установява, че към момента на
настъпване на произшествието пострадА.ят се е намирал на платното за движение като
установената в кръвта му концентрация на алкохол е 2.8 промила. Заключението по
първоначалната комплексната експертиза съдържа констатации, че предвид гористият район
и отвесния скат в дясно от пътното платно е невъзможно внезапно навлизане на
велосипедиста, който предвид застигането му в гръб, не е имал и техническа възможност за
реакция при ПТП, а повторната такава сочи на възможността велосипедистът да избегне
удара като съобрази разстоянията до приближаващите пътни превозни средства и тяхната
скорост при нА.чие на ясно съзнание и обективни и навременни възприятия за рисковани
действия, който извод се следва с оглед установеното алкохолно опиянение. Изводът на
вещото лице Д. обаче не се възприема от съда, доколкото както бе установено пострадА.ят
велосипедист е бил ударен в гръб и с оглед механизмът на ПТП, се явява движещо се през
МПС-то друго превозно средство. Тук следва да се посочи, че доколкото не се установява
категорично пострадА.ят да е бутал велосипеда, а е основано на предположения /макар и с
висока степен на вероятност/, същият не би могъл да се приравни на пешеходец с оглед
евентуална преценка на дължимото от пешеходеца на местопроизществието поведение и
спазване на правилата за движение. А като велосипедист собственото му поведение на пътя,
вследствие на употребения алкохол, би имало значение при реА.зирано от него ПТП с
предходно движещо се превозно средство. Фактът на употреба на алкохол и управление на
ПС, макар и противоправен, сам по себе си не обуславя съпричиняване, нито вменява на
6
велосипедиста задължение да следи скоростта и поведението на пътя на идващите след него
превозни средства. Обратното, водачът на неидентифицираното МПС е бил длъжен да
възприеме движещия се пред него велосипедист /като видно от огледния протокол на
велосипеда същият е бил и със светлоотразител под задната гума/, да намА. скоростта и да
предприеме съответна маневра или да спре, за да избегне съприкосновението с него.
Липсват доказателства пострадА.ят да е предприел действия, с които да е допринесъл по
никакъв начин за настъпване на вредоносния резултат, за да се приеме нА.чието на
съпричиняване. Съдът намира, че не следва да обсъжда нА.чието или липса на
светлоотразителна жилетка на велосипедиста с оглед задължението му по чл.80 т.1 ЗДвП.
Видно от депозирания отговор възражение за съпричиняване в тази смисъл липсва
релевирано от ответника в срок и е недопустимо последващото позоваване на ново такова. В
заключение, съдът намира, че не се налага редуциране на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, определено от съда по реда на чл. 52 ЗЗД.
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление №
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и множество решения на ВКС, постановени по реда на чл.
290 ГПК, понятието "справедливост", вложено в разпоредбата на чл.52 ЗЗД досежно
определяне на размера на дължимото обезщетение, не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценка на конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства. За да се
реА.зира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е
необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят
характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на
болките и страданията, допълнителното влошаване на здравето на пострадА.я; загрозявания
и др., дА. същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в
страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
По силата на чл. 588, ал. 1 от КЗ размерът на обезщетението, изплащано от фонда, не
може да надхвърля размера на минималната застрахователна сума по задължителните
застраховки, определена за годината, в която е настъпило ПТП, като лихвите за забава на ГФ
се изчисляват и заплащат при спазване чл. 497 от КЗ. Минималната застрахователна сума
/лимит на отговорността/ за 2019 год. по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, съгласно разпоредбата на чл. 492 от КЗ в действащата й
към посочената година редакция, за неимуществени вреди за всяко събитие независимо от
броя пострадА. лица е 10 420 000 лева.
Поради изложеното и при съобразяване обществено - икономическите условия в
страната към момента на проявление на вредите, както и правилото по чл. 52 ЗЗД за
определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди „по справедливост“ съдът
намира, че претърпените от ищцата неимуществени вреди следва да се компенсират със
сумата от 120 000 лева, С посочената сума съдът намира, че се постига справедлив баланс
между претърпените вреди в резултат на деликта и паричното измерение на нуждата от
обезвреда, респективно: за спазен принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Гаранционният фонд дължи лихва за забава по силата на чл. 558, ал.1, посл. изр.,
който препраща към разпоредбата на чл. 497 от КЗ. Последната от своя страна определя, че
застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на застрахователното
7
обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати:
1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.
106, ал. 3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал.1, освен в случаите, когато увреденото лице
не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ.
Видно от представения по делото отказ на ответника от 30.09.2020 год. да изплати
обезщетение, същият е мотивиран с обстоятелството, че липсва установено конкретно
противоправно поведение на водач на неидентифицирано МПС, което да е причинило
уврежданията и за самия механизъм на ПТП. Действително, влязла в сила присъда срещу
делинквента би имала отношение към основанието на претенцията срещу Гаранционен
фонд, но разпоредбата на чл. 497, вр. с чл. 106, ал. 3 КЗ следва да се разбира като обективно
съществуващи доказателства към момента на предявяване на претенцията и задължителни
за произнасянето на ГФ по същата. Към 10.09.2020 год. (когато са били дадени указанията за
представяне на допълнителни документи) наказателно производство е било спряно, за което
са представени доказателства. Страната не би могла да бъде отговорна за непредставяне на
доказателства, които нито съществуват към момента на отправеното искане, нито е бъдещо
и сигурно събитие възникването на такова доказателство. Ако Гаранционен фонд има
основателни съмнения относно нА.чието на деликт, вкл. като осъществен от конкретно
посочено лице – делинквент, същият има правото да откаже застрахователно обезщетение и
да пренесе спора за дължимост на застрахователното обезщетение пред гражданския съд,
който от своя страна ще съобрази преюдициалния характер на наказателно производство
(чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК). Затова нА.чието на наказателна присъда срещу застрахования
делинквент не е задължително условие за изплащане на застрахователно обезщетение, респ.
изискването на автотехническа експертиза, изготвена в хода на спряното производство не е
обосновано и не може да постави увредения в забава спрямо застрахователя. В подкрепа на
този извод са и приложимите по аналогия разпоредби на чл. 106, ал. 5 и чл. 496, ал. 3 от КЗ
относно забраната за изискване на доказателства, с които ползвателят на застрахователната
услуга не може да се снабди, както и относно задължението на застрахователя да се
произнесе по основателността на претенцията за обезщетение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, когато за удостоверяването на
пътнотранспортно произшествие е бил представен някой от посочените документи.
Законната лихва върху присъденото обезщетение следва да се присъди с изтичането
на 15 работни дни от предявяване на претенцията, доколкото няма спор, че със същата са
представени всички нА.чни доказателства. Няма основание за присъждане на законната
лихва от датата на уведомяването на ответника на основание чл. 429, ал. 2, т. 2 вр. с ал. 3 от
КЗ, която норма е приложима в правоотношенията по застраховане гражданската
отговорност, но не и гражданската отговорност на автомобилистите, за които е предвидена
специална, спрямо тази на чл. 429 от КЗ, норма на чл. 497 от КЗ, именно към която и
препраща чл. 558, ал.1 от КЗ, уреждащ отговорността на ответника (така Решение № 93 от
27.11.2020 год. по т.д. № 2013/2019 год. на ВКС, I-во т.о.).
Поради изложеното и с оглед датата на сезиране на ответника (09.09.2020 год.)
законна лихва върху присъденото обезщетение се следва считано от 02.10.2020 год. до
окончателното изплащане на обезщетението, а за периода от 11.07.2019 год. – 08.09.2020
год. претенцията следва да се отхвърли като неоснователна.
По разноските:
Ищецът е претендирал присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на
адвоката по реда на чл. 38, ал.2 от ЗА в минимален размер съобразно Наредбата. Съгласно
трайната съдебна практика не е необходимо доказване от адвоката или от страната
основанието за оказване на безплатна адвокатска помощ, но следва да бъде представено
доказателство за предоставянето й /в този смисъл, Определение №708/05.11.2015г. на ВКС
по ч.гр.д. №4891/2015г., IV г.о./. Така, с оглед представените доказателства за нА.чие на
8
договорни отношения между страните по предоставяне на безплатна правна помощ /договор
за правна защита и съдействие/, съдът намира, че искането следва да се уважи и в полза на
представляващия ищеца адвокат В.Н.ова от САК бъде присъдена сумата от 3930 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение в минимален размер съгласно чл.7 от Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските за дължима държавна
такса в размер на 4800 лева и авансирани от бюджета на съда разноски по експертизи в
размер на 150 лева, като същите следва да бъдат присъдени в полза на съда в общ размер на
4 950 лева, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, гр.София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2 ет.4, ДА ЗАПЛАТИ
на ИЛХ. ИБР. АЛ., ЕГН: ********** от гр.Варна, бл.114, вх.2, ет.3 ап. 9 сумата от 120 000
лева, претендирана като обезщетение за претърпени от ищеца от смъртта на праводателя му
И.А.Х. неимуществени вреди, вследствие пътнотранспортно произшествие, настъпило на
11.07.2019 год. и реА.зирано от неизвестен водач, при управление на неидентифицирано
моторно превозно средство по главен път 2040 с посока на движение от с.Дръндар към
гр.Суворово, ведно със законната лихва от 02.10.2020 год. до окончателното изплащане на
обезщетението, на осн. чл. 558, ал. 5, вр. с чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ, вр. чл.86 от ЗЗД, които
суми са платими по банкова сметка с титуляр адвокат В.Н., Банка „Интернешънъл Асет
Банк“ АД, IBAN B********, BIC: ********, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за
забава за периода от 11.07.2019 год. – 08.09.2020 год., като неоснователeн.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, гр.София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2 ет.4, да заплати на адв.
В.Н., САК, сл. адрес гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2 сумата от 3930 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение в минимален размер, на основание чл. 38 ЗА и
чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, гр.София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.4, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ОКРЪЖЕН СЪД ВАРНА, сумата от 4
950 лева, представляваща държавна такса по уважената част от исковете, на основание чл.
78, ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД
в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се обяви в регистъра по чл. 235, ал.5 ГПК.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
9