РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 57149
гр. София, 06.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Частно гражданско
дело № 20251110110041 по описа за 2025 година
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, от
..., срещу С. К. Т. , с ЕГН : ********** за заплащане на сумите 1635.21 лева ,
представляваща главница по Договор за кредит №... от ... г., ведно със законна лихва за
период от 19.02.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 255.5лева, представляваща
договорна лихва за период от 24.08.2018г. до 29.02.2020 г., сумата 1022.72 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 24.08.2018 г. до 29.01.2025 г., сумата от
1795.36 лева, представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство
, ведно със законна лихва за период от 19.02.2025 г. до изплащане на вземането, сумата
991.44лева представляваща мораторна лихва по договора за поръчителство за период от ... г.
до 29.01.2025 г., както и държавна такса в размер на 114 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 лева.
Съдът е издал заповед за изпълнение за вземанията, които се претендират като
дължими по №№... от ... г., сключен между длъжника и ..., прехвърлени на заявителя с
договор за цесия от 02.03.2021г. По отношение на искането за издаване на заповед за
изпълнение за дължимо възнаграждение по гаранционна сделка (предоставяне на
поръчителство), сключена между длъжника и ... от ...г. и лихва за забава, начислена върху
това вземане, съдът намира следното:
В процесния случай се касае за сключен договор за потребителски кредит между
длъжника и ..., обезпечен с поръчителството на свързано с кредитора лице - .... Съдът е
длъжен служебно да следи за спазване на императивните разпоредби на чл.19, чл.10а, чл.22
и чл.33 ЗПК. Съгласно постоянната практика на Съда на ЕС въпросът дали дадена договорна
клауза трябва да бъде обявена за неравноправна следва да се приравни на въпрос от
обществен ред, тъй като националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния
характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13. В този
смисъл изрично е обобщена и съдебната практика в Решение от 07.08.2018г. по съединени
дела C-96/16 и C-94/17 на Съда на ЕС. Преценката за спазване на посочените разпоредби е
1
възможно да се направи само на база на твърденията в заявлението, от които произтичат
вземанията, като съдът може да съобрази и представените към заявлението договор и общи
условия по аргумент от чл. 410, ал. 3 ГПК. Това задължение на съда да следи служебно за
неравноправни клаузи в заповедното производство произтича пряко от целта на Директива
93/13/ЕИО и Директива 2008/48 да се осигурява минималната процесуална гаранция за
ефективна защита на правата и интересите на потребителите. Този принцип е въздигнат и в
основен принцип на гражданския процес, което следва от изричната разпоредба на чл.7, ал.3
ГПК. С клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит е вменено задължение
на кредитополучателя да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от
кредитора лице в срок до 48 часа от подаване на заявлението за кредит, което е необходимо
условие за отпускане и усвояване на сумата, предмет на договора за кредит. В тази връзка
съдът съобрази, че за клаузи в договора за потребителски кредит, с които се предвиждат
допълнителни такси за различни услуги или за неизпълнение на различни главни или
акцесорни задължения по договора за кредит /каквито са посочените вземания/, съществува
обоснована вероятност, че са неравноправни и имат за цел единствено да заобикалят
императивните разпоредби на чл.19, чл.10а, чл.22 и чл.33 ЗПК. Този извод се налага предвид
константната съдебна практика на съдилищата по тези каузи, формирана както в исковото
така и в заповедното производство. При съобразяване характера на правоотношението и
вида на клаузите, съдът приема, че съществува значителен риск за увреждане правата на
потребителя с тях, поради което с оглед осигуряване ефективната защита на потребителя и
спазване на основния принцип в гражданския процес за тези вземания заповед за
изпълнение не следва да се издава. В тази връзка следва да се съобрази Решение от
20.09.2018 г. по дело C-448/17 на СЕС. По тази причина вземанията, произтичащи от такива
клаузи не могат да се отнесат към категорията на безспорните вземания, тъй като
съществува значителен риск за увреждане правата на потребителя с тях, поради което не
могат да бъдат защитени по реда на заповедното производно.
Частичната основателност на заявлението обуславя и уважаването на искането за
присъждане на направените от заявителя разноски за заплащане на държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на уважената част от заявлението. Според
съда, дължимите на заявителя разноски при частичното уважаване на претенцията, са за
заплащане на държавна такса в размер на 58.26лв. и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 25.56 лв. Над посочената сума претенция за разноски за юрисконсултско
възнаграждение е неоснователна, предвид следното: Съгласно разпоредбата на чл. 78 ал. 8
от ГПК (редакция ДВ бр. 8 от 2017 г.) в полза на юридическите лица, представлявани от
юрисконсулт се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, който не може да
надхвърля максималния размер, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Размерът на възнаграждението в заповедното производство е определен в чл. 26 от
Наредбата за заплащане на правната помощ – от 50 лв. до 180 лв. Предвид размера на
материален интерес на настоящето производство, съдът намира, че на заявителя следва да
бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на нормативно установения от
2
50 лв.
С оглед изложеното съдът намира, че е налице основание за частично отхвърляне на
подаденото заявление на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.
Водим от горното съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на ...,
ЕИК ..., срещу С. К. Т. , с ЕГН : **********, в частта за сумата от 1795.36 лева,
представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от
24.08.2018г. сключен между длъжника и ..., вземанията по който са прехвърлени на
заявителя с договор за цесия от 02.03.2021г., ведно със законна лихва за период от 19.02.2025
г. до изплащане на вземането, както и за сумата от 991.44лева представляваща мораторна
лихва по договора за поръчителство за период от ... г. до 29.01.2025 г., както и над уважения
размер на строените разноски.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от получаването на препис от него.
УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск относно вземанията, за
които е отхвърлено заявлението, в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото
разпореждането, като довнесе дължимата държавна такса. Ако искът не бъде предявен в
посочения едномесечен срок страната губи възможността да приспадне внесената по
настоящото дело държавна такса.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3