Р
Е Ш Е Н И Е
№ 220/17.12.2021 г. гр.
Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД втори административен състав
На петнадесЕ. декември
2021 година
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ
Секретар Велина
Митева
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия В. Драганов
Административно дело № 297 по описа на 2021 година.
За да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
образувано по жалба на
„Е. - 57“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от Е.М.М.,
чрез адв. В. И. от * против Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № ФК-395-0052023/20.11.2020 г., издадена от Началника на сектор „ГКПП“ -
Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в
Централно управление на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“
от ЗДДС е постановена принудителна административна мярка – запечатване на
търговски обект – бръснарски салон, находящ се в ***, стопанисван от дружеството – жалбоподател и
е забранен достъпът до него за срок от 14 дни,
след обезсилване с Решение № 11322/02.02.2021г. по адм. дело №
3285/2021г. по описа на ВАС на Решение №
20/16.03.2021г. по адм. дело № 326/2020г. по описа на
ЯАС и връщане на делото за ново разглеждане
от друг състав.
В жалбата се сочи, че заповедта за налагане на ПАМ е незаконосъобразна,
тъй като изложените факти не отговарят на действителността, а срокът на наложената
мярка е несъразмерен на установеното
нарушение. Прави се искане за отмяна на заповедта с присъждане и на направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща
процесуален представител. В постъпилата писмена защита от адв. В. И. с вх. №
2710/01.12.2021г. жалбата се поддържа изцяло на основанията, изложени в същата,
като са изложени подробни съображения. Претендира се присъждане на направените
разноски, включително и тези направени в производството по адм. дело №
3285/2021г. по описа на ВАС, съгласно
представения списък.
Ответната страна, чрез
процесуалния си представител гл. юрисконсулт Колева оспорва депозираната жалба,
като счита същата за неоснователна. Претендира за отхвърлянето й с присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
След цялостна преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ЯАС приема за установена
следната фактическа обстановка:
На 18.11.2020 г. от служители на ответника била извършена
проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – бръснарски
салон, находящ се в ***, стопанисван от дружеството –
жалбоподател „Е. - 57“ ООД, гр. Ямбол, при която била извършена контролна покупка
на масло за брада на стойност 34.00 лева. Сумата била заплатена в брой от
проверяващия екип, но не била издадена фискална касова бележка от монтирано и
работещо в обекта фискално устройство, нито пък ръчна касова бележка от кочан с
касови бележки. Установено било и наличие на касова разлика между наличните парични средства и тези,
маркирани във фискалното устройство в размер на 100 лева.
Констатациите са отразени в
съставения Протокол за извършена проверка № 0052023 от 18.11.2020 г.,
който е подписан от представител на дружеството – жалбоподател с възражения,
които дословно са следните: „не е вярно
описанието на протокола“. Впоследствие, въз основа на съставения протокол е издадена и Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № ФК-395-0052023/20.11.2020 г., с която Началника на сектор „ГКПП“ -
Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в
Централно управление на НАП на основание
чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС е постановил принудителна административна
мярка – запечатване на търговски обект – бръснарски салон, находящ
се в ***, стопанисван от дружеството – жалбоподател и е
забранил достъп до него за срок от 14 дни. В същата е посочено, че търговецът,
в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба № Н – 18 от 13 декември 2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги
от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в
експлоатация за обекта фискално устройство, с което е допуснато нарушение на
разпоредбите на същата наредба. За това нарушение е съставен АУАН № F580894/26.11.2020 г., а относно констатираната положителна разлика
от 100 лева в касата, за които няма
направени записвания във фискалното устройство, е съставен АУАН № F580899/26.11.2020 г.
Обжалваната Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
ФК-395-0052023/20.11.2020 г. е връчена на представителя на дружеството на
24.11.2020г., а жалбата въз основа на която е образувано настоящото съдебно
производство е подадена чрез адм. орган с вх.№ ИТ-00-9876 от 27.11.2020г.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна и против акт, подлежащ на съдебен контрол, с оглед на
което е допустима.
Разгледана по същество жалбата се
преценя като основателна по следните
съображения:
Предмет на осъществявания съдебен
контрол в настоящото производство е Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № ФК-395-0052023/20.11.2020 г., издадена от Началника на сектор „ГКПП“ -
Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в
Централно управление на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“
от ЗДДС е постановена принудителна административна мярка – запечатване на
търговски обект – бръснарски салон, находящ се в ***, стопанисван от „Е. - 57“ ООД и е забранен
достъпът до него за срок от 14 дни.
В съответствие с
разпоредбата на чл. 168 от АПК, вр. чл. 142 от АПК,
съдът проверява законосъобразността на оспорения административен акт към
момента на издаването му на всички основания по чл. 146 от АПК, без да се
ограничава само с тези, посочени от оспорващия, като установяването на нови
факти от значение за делото след издаването на акта се преценява към момента на
приключване на устните състезания. За да е законосъобразен един административен
акт, е необходимо да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за
валидност, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма,
при спазване на административнопроизводствените
правила, да не противоречи на материалноправните
разпоредби и да е в съответствие с целта на закона. Липсата на някое от
посочените изисквания за законосъобразност опорочават административния акт и предпоставят неговата отмяна.
В случая Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № ФК-395-0052023/20.11.2020 г. е издадена от началник сектор „ГКПП“ в
Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ
на НАП, като изрично в същата е посочено, че тя се издава на основание Заповед
№ ЗЦУ–ОПР–18/23.03.2020 г. на изпълнителния директор на НАП. Последната е
приета по делото/л.95-96/ и видно от нейния пункт I е разпоредено
при отсъствие на държавния служител Д. В., заемащ длъжността началник отдел
„Оперативни дейности“ – Бургас в дирекция „Оперативни дейности“, Главна
дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, длъжността да се изпълнява от Д.К.,
началник на сектор „ГКПП“ – Бургас в отдел „Оперативни дейности“, едноименната
дирекция в главна дирекция „Фискален контрол“. За прецизност следва да се
посочи, че процесната заповед е издадена не от изпълнителния директор на НАП, а от
главния секретар на НАП, който със Заповед
№ ЗЦУ-ОПР–13/ 12.02.2020 г. на изпълнителния директор на НАП, е оправомощен на
упражнява определени правомощия на органа по назначаването. Видно от Заповед №
9572/15.10.2020г. титуляря на длъжността началник отдел „Оперативни дейности“ –
Бургас в дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в
ЦУ на НАП към датата на издаване на оспорената заповед е отсъствал – бил е в
платен годишен отпуск.
Изложеното налага извода, че
ЗНПАМ № ФК-395-0052023/20.11.2020
г. е издадена от материално компетентен адм. орган - началник
сектор „Гранични контролно-пропускателни пунктове“ Бургас, дирекция „Оперативни
дейности“, главна дирекция „Фискален контрол" при ЦУ на НАП в хипотезата
на заместване съгласно Заповед № ЗЦУ-ОПР-18/ 23.03.2020 г. на главния секретар
на НАП, последният оправомощен със Заповед №
ЗЦУ-ОПР-13/ 12.02.2020 г. на изпълнителния директор на НАП, в съответствие с
приетото в Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002
г., ОС на съдиите.
Обжалваната заповед е издадена в изискуемата от закона писмена форма и
съдържа необходимите реквизити, включително и посочване на фактическите и
правни основания за издаването й, и при липса на допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила.
Относно съответствието на процесната заповед с материалноправните разпоредби и с целта на
закона, съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 22 от ЗАНН за предотвратяване и преустановяването на
административни нарушения, както и за предотвратяване на вредните последици от
тях, се налагат принудителни административни мерки, т.е. по своя характер същите биват превантивни, преустановителни
и възстановителни. С оглед регламентацията в чл. 23 от ЗАНН,
случаите когато принудителните административни мерки могат да се прилагат,
техния вид, компетентния за това орган, начинът за тяхното приложение, като и
реда за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ.
В случая регламентация относно
приложението на принудителната административна мярка запечатване на обект за
срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се
намира в разпоредбата на чл. 186, ал.1, т.1 -5 от ЗДДС. Като правно основание
за издаване на оспорената Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № ФК-395-0052023/20.11.2020 г., адм.
орган е посочил чл. 186, ал. 1, т. 1, б"а" от ЗДДС - не спазване реда или начина за издаване на съответен
документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.
С оглед доказателствата по делото, съдът приема извършеното по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС във връзка чл. 118, ал. 1 ЗДДС нарушение от страна на оспорващия за безспорно доказано. Нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС задължава всяко регистрирано и
нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство (фискален бон). Според ал. 3 на чл. 118 ЗДДС фискалният и
системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока
или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с
банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни
средства. Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/2006 г. фискална касова
бележка се издава за всяка продажба и за всяко плащане в брой, а ал. 3 конкретизира,
че фискалната касова бележка в случаите по ал. 1 се издава при извършване на
плащането. В случая продажбата е извършена, цената е заплатена в брой, а
търговецът е приел плащането, но не е издал фискална касова бележка от
работещото фискално устройство. Обвързващата съда доказателствена
сила на протокола от извършената проверка серия АА № № 0052023 от
18.11.2020г., регламентирана в чл. 50, ал. 1 ДОПК, не е оборена от оспорващия
независимо, че същия го е подписал с възражение, поради което в случая са налице
предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна
мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС.
В хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
„а“ от ЗДДС юридическият факт, пораждащ правомощието на органа по приходите или
оправомощеното от него длъжностно лице да наложи ПАМ
запечатване на обект, е неспазването на реда или начина за издаване на документ
за продажба, отпечатан и издаден по установения ред за доставка/продажба. Към
реда за издаване на документ са относими задълженията
по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. и по чл. 25, ал. 3 от същата
наредба за издаване на фискалната касова бележка при извършването на плащането.
Независимо от изложеното основателен е
доводът на оспорващия за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради
нарушаване на принципа на съразмерност уреден в чл. 6, ал. 2 АПК при определяне
на срока за запечатване на процесния търговски обект в
размер на 14 дни при максимален такъв от 30 дни.
Безспорно е, че при определяне на продължителността на срока
органът действа в условията на оперативна самостоятелност, което следва и от
използвания в чл. 186, ал. 1 израз „до 30 дни“. Както нееднократно се посочва в
съдебната практика в такива случаи, на съдебен контрол подлежи съответствието
на акта с целта на закона и спазването на пределите на оперативната
самостоятелност, като част от задължителната преценка за издаването на
административния акт при правилно приложение на материалния закон.
В настоящия случай съдът счита, че заповедта не е мотивирана досежно конкретно определения срок от 14 дни
за прилагане на ПАМ. Изложените от адм. орган
мотиви в тази насока са изцяло бланкетни и не отчитат
всички относими обстоятелства по случая. Посочено е
декларативно, че при определянето на продължителността на запечатване на обекта
са взети предвид тежестта на нарушението, последиците от същото, вида и
характера на търговската дейност, размерът на отчетения чрез ФУ оборот, сравнен
с фактическата касова наличност, установената положителна касова разлика в
размер на 100 лв. Липсва обаче анализ как тези данни и констатации се отразяват
на тежестта на установеното нарушение и обуславят срока, за който е наложена
ПАМ. Органът не е посочил обективни критерии, обуславящи интензитета на засягане
на установената фискална дисциплина според характеристиките на търговеца.
Липсват аргументи защо е необходим срок именно от 14 дни за създаване на „нормална
организация за отчитане дейността на търговеца“. Адм.
орган е обосновал твърдението си за наличието на висока степен на обществена
опасност с евентуална възможност за многократно проявление на констатираното
нарушение, без да са налични по делото подобни факти. Не са установени и
съответно липсват данни по делото и за други допуснати нарушения, представляващи
неизпълнени от страна на търговеца задължения, регламентирани в Наредба №
Н-18/2006 г. на МФ. Необосновано е твърдяното трайно поведение на търговеца за незачитане на
правилата за отчетността или изобщо нормите на данъчното законодателство. Органът
се е мотивирал също и с превантивната функция на ПАМ, съгласно чл. 22 ЗАНН,
както и с общоприети постановки, които не касаят конкретния случай и заповедта
не съдържа конкретни, съобразени с конкрЕ.ката на
казуса, мотиви за определянето на срока
като 14-дневен. Липсата на надлежни мотиви относно срока на ПАМ, независимо от
наличието на материално-правните предпоставки за налагането й, препятства
правилната преценка за съразмерност по чл.6 от АПК.
Налице е актуална съдебната практика на съставите на ВАС, изразена
например в Решение № 9560 от 23.09.2021 г. на ВАС по адм.
д. № 2219/2021 г., VIII о., Решение № 9544 от 21.09.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2679/2021 г., VIII о., Решение № 8627 от
15.07.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1695/2021 г., VIII
о., Решение № 10412 от 14.10.2021 г. на ВАС по адм.
д. № 3782/2021 г., I о., Решение № 10393 от 13.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11248/2020 г., I о. и др., че заповедите от вида
на оспорената в настоящото производство следва да са надлежно мотивирани
относно продължителността на срока, за който се налага ПАМ, като мотивите
следва да са конкретни спрямо всеки отделен случай, а не бланкетни
и общи и неотчитащи конкретните факти по делото.
При констатирано нарушение за
първи път, без други нарушения и при липса на констатации от него да са
произлезли определени вредни последици за фиска,
налагането на ПАМ за срок от 14 дни не би могло да се определи като съразмерно.
То засяга права и законни интереси на данъчно задълженото лице в по-голяма
степен от необходимото за целта, за който актът се издава, което е в пряко
нарушение на чл. 6, ал. 2 АПК.
От всичко изложеното до тук следва извода, че в случая налагането на ПАМ
не съответства на предвидените в чл. 22 ЗАНН цели и на регламентирания в чл. 6 АПК принцип за съразмерност, което прави оспорената заповед незаконосъобразна и като такава същата следва
да бъде отменена.
При този изход на спора и по правилата на чл. 143, ал.1 и чл. 226, ал.3 от АПК своевременното искане
от пълномощника на жалбоподателя за
присъждане на направените в производството разноски пред ЯАС и ВАС се явява
основателно. Такива са направени както следва: в размер на 950 ( деветстотин
и петдесет) лева в първоинстанционното
производство, от които 50 лева за заплатена държавна такса и 900 лева
представляващи договорено и внесено адвокатско възнаграждение, съгласно
представения договор за правна защита и
съдействие от 14.12.2020 г./л.135 от делото/ и в размер на 970 (
деветстотин и седемдесет) лева в
производството пред ВАС, от който 370
лева за заплатена държавна такса и 600 лева представляващи договорено и внесено
адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и съдействие от
16.02.2021г./л.12/ или общо 1920 (хиляда деветстотин и двадесет) лева. НАП
следва да бъде осъдена да заплати посочената сума на жалбоподателя от бюджета
си.
Водим от горното и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, ЯАС, втори административен състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „Е. - 57“ ООД, Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-395-0052023/20.11.2020 г., издадена от
Началника на сектор „ГКПП“ - Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна
дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, с която на основание
чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС е постановена принудителна административна
мярка – запечатване на търговски обект – бръснарски салон, находящ
се в ***, стопанисван от „Е. - 57“ ООД и
е забранен достъпът до него за срок от 14 дни.
ОСЪЖДА
Национална агенция за приходите да заплати на „Е. - 57“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Е.М.М., чрез адв. В. И. от *, сумата
от 1920(хиляда деветстотин и двадесет) лева,
представляваща направени по делото разноски.
Решението ПОДЛЕЖИ на обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му.
СЪДИЯ: /п/ не се чете