Решение по дело №2629/2017 на Софийски градски съд

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 24.01.2018 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на осми декември, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                    

                                                        Съдия: Евгени  Георгиев

                                            

при секретаря Юлиана Шулева, разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 2 629  по описа за 2017 г. и

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА З. „А.“ АД да заплати на Д.И.П. следните суми:

- 25 700,00  лева на основание чл. 208, ал. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) (отм) плюс законната лихва от 28.02.2016 г. до окончателното изплащане;

- 1 788,29 лева на основание чл. 86 от Закона за З.ълженията и договорите (ЗЗД) – лихва за периода от 24.06.2016 г. до 28.02.2017 г.

- 2 397,51 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски по делото. Д.П. е със съдебен адрес - адвокат П.И.,*** – а З. „А.“ АД с адрес ***] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86 от ЗЗД на Д.П. срещу З. „А.“ АД за разликата над 1 788,29 лева до пълния предявен размер от 1 831,21 лева.

 

[3] ОСЪЖДА Д.П. да заплати на З. „А.“ АД на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК 2,12 лева разноски по делото.

 

[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението за изготвянето му.

 

[5] Ако ответникът обжалва решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 549,77 лева държавна такса по сметка на САС. При неизпълнение въззивната жалба ще бъде върната.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

Производството е исково, пред първа инстанция.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1.             На ищеца

 

[6] Д.П. заявява в искова молба от 28.02.2017 г., че с договор за застраховка с ответника ЗАД „А.“ АД (А.) е застраховала свой автомобил. На 19.01.2016 г. автомобилът е бил откраднат. Д.П. е уведомила А. за това, но последният е отказал заплащането на обезщетение.

 

[7] Д.П. не е съгласна с мотивите на застрахователя да откаже плащане на обезщетение. Тя твърди, че договорът за застраховка е бил валиден и е настъпило застрахователно събитие. Затова ищцата моли съда да осъди А. да ѝ заплати 25 700,00 лева застрахователно обезщетение, заедно с лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното плащане. Д.П. претендира и 1 831,21 лева обезщетение за забава от 18.06.2016 г. до 28.02.2017 г. (исковата молба, л. 2-5).

 

2. По писмения отговор на ответника

        

[8] А. е оспорил предявения иск. Той заявява, че:

1. между него и Д.П. не е имало валидно застрахователно правоотношение, тъй като не е бил подписан застрахователен договор;

2. дори да е имало такъв, той е бил прекратен с прехвърлянето на автомобила от предишния му собственик на настоящия, за което не е бил уведомен А.;

3. той не дължи обезщетение поради наличие на изключен риск – ищцата не е върнала два броя ключове за автомобила и две дистанционни заключващи устройства;

4. търсеното обезщетение е в по-нисък размер, тъй като действителната стойност на автомобила е била по-ниска (писмения отговор, л. 33-36).

 

3. Насрещни твърдения на ищеца

 

[9] Д.П. е оспорила писмения отговор. Тя е заявила, че:

1. договорът за застраховка е бил валиден;

2. не уведомяването на застрахователя за прехвърлянето на собствеността на автомобила не води до прекратяване на договора за застраховка;

3. двата ключа на автомобила са били едновременно с устройства за дистанционно заключване и ищцата ги е предала на А.;

4. дължащото се обезщетение е в размер на застрахователната стойност (допълнителната искова молба, л. 53-56).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

[10] На 15.12.2015 г. А. и „Д.“ ЕООД (Д.) са сключили комбинирана застраховка „Каско“ и „Злополука“ за автомобил марка „Ауди“, модел „Q 7“, с рег. № ******. А. се е съгласил за периода от 20.12.2015 г. до 19.12.2016 г. да носи риска от пълна загуба на МПС, причинена от всички видове рискове по клаузите „М“, „Ч“ и „К“, включително и кражба на цялото МПС (т. 12, вр. с т. 11.1 от Общите условия (ОУ), л. 41-50). Полицата е била подписана единствено от името на застрахователя, а от името на застрахования подпис е липсвал (полици, л. 12, л. 68).

 

[11] В полицата е била договорена застрахователна сума от 25 700,00 лева и застрахователна премия от 1 693,42 лева, която е била дължима на четири вноски. Не се спори, че първата вноска по полицата е била платена в деня на подписването ѝ от застрахователя - 15.12.2015 г.

 

[12] Във връзка със сключване на застраховката е било съставено предложение-декларация от Д., което също не е било подписано (л. 39). Такова предложение-декларация е било съставено и на 19.12.2014 г. - при сключване на предходната застраховка „Каско“. Тогава собственикът е декларирал, че автомобилът е имал два броя оригинални ключове и два броя дистанционни управления за аларма и/или централно заключване (л. 40).

 

[13] На 29.12.2015 г. Д. е продало на Д.П. лек автомобил „Ауди“ за 3 000,00 лева (договор, л. 7-8). След като през 2014 г. Д. е имал два ключа, съдът приема, че при сключването на договора продавачът ги е предал на Д.П., т.е. тя също е имала два ключа.

 

[14] В случай на прехвърляне на автомобила по време на застрахователното покритие, застрахованият е бил длъжен писмено да уведоми застрахователя в 7-дневен срок от датата на прехвърлянето (т. 50.7.5., връзка с т. 51 от ОУ). По делото не се спори, че в този срок Д.П. не е уведомила А. за прехвърлянето на автомобила. В ОУ не е било предвидено при неизпълнение на задължението за уведомяване договорът да се прекратява автоматично или с изявление на застрахователя. В ОУ е било уговорено, че застрахователят може да намали или да откаже изплащането на обезщетение, ако застрахованият не спази задължението си да го уведоми за извършено прехвърляне на автомобила (т. 50.9 от същите ОУ).

 

[15] На 30.12.2015 г. за автомобила е било издадено свидетелство за регистрация, в което Д.П. е била посочена като собственик  (свидетелство, л. 9-10). На същата дата автомобилът е преминал преглед и е било издадено удостоверение за техническа изправност (л. 13).

 

[16] На 20.01.2016 г. Д.П. е заявила в СДВР, че автомобилът е бил противозаконно отнет. Това се е случило в периода от 17:00 часа на 19.01.2016 г. до 06:30 часа на 20.01.2016 г. в гр. София, ул. „*********. Образувано е било досъдебно производство, което впоследствие е било спряно (постановление, л. 14; удостоверение, л. 16). Към този момент действителната стойност на автомобила е била 26 262,00 лева (заключението на вещото лице Д., л. 98-100).

 

[17] На 20.01.2016 г. във връзка с образуваното досъдебно производство Ж.К.е предал на инспектор при 04 РУ-СДВР един ключ с вградено дистанционно управление за лекия автомобил „Ауди” (протокол, л. 18). На 21.01.2016 г. Г.Г.е получил обратно контактният ключ, който е бил предаден предходния ден (разписка, л. 20).

 

[18] На 21.01.2016 г. Г.Г.е уведомил А. за настъпилото застрахователно събитие (уведомление, л. 71). Той е декларирал, че автомобилът е собственост на ищцата, както и че е бил закупен с един оригинален комбиниран ключ (заявление, л. 72). По заявлението е била образувана преписка, по която Г.Г.е предал свидетелства за регистрация на автомобила и един ключ (протоколи, л. 19 и л. 73). На 03.06.2016 г. Г.Г.е предал на А. още един ключ (протокол, л. 21). Така предадените ключове са станали два.

 

[19] На 07.07.2016 г. А. е изпратил писмо до Д.П., с което я е уведомил, че отказва да изплати обезщетение по образуваната щета, тъй като: „автомобилът не е бил представен за оглед и заснемане, поради което застраховката не е породила действие” и Д.П. не е уведомила застрахователя за промяната в собствеността на автомобила. В това писмо не се е съдържало изявление за прекратяване на застрахователния договор. Не са били събрани доказателства такова да е направено и по-рано.

 

[20] Д.П. е заплатила: 1 300,00 лева на адвокат (пълномощно, л. 5а; платежни, л. 103-105); 1 101,25 лева държавна такса (л. 30). Или общо тя е направила разноски за 2 401,25 лева. А. е заплатил: 1 200,00 лева адвокатско възнаграждение с ДДС (л. 64-67); 160,00 лева за депозит на вещо лице (л. 67).

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ОТ СЪДА ОБСТОЯТЕЛСТВА КЪМ ПРИЛОЖИМОТО КЪМ СПОРА ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО ДЕЛОТО

 

[21] Д.П. е предявила искове по чл. 208, ал. 1 от КЗ (отм)[1] и по чл. 86 от ЗЗД.

 

1.             По иска по чл. 208, ал. 1 от КЗ (отм)

 

1.1.       По предпоставките за уважаването на иска

 

[22] Съгласно чл. 208, ал. 1 от КЗ (отм), при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Размерът на това обезщетение трябва да е равен на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1. наличие на валиден договор за имуществена застраховка, по който ищецът да е бил застрахован, а ответникът застраховател; 2. настъпване на застрахователно събитие, покрито от договора за застраховка, по време на действие на договора; 3. вследствие на това застрахователно събитие да са били причинени вреди на ищеца; 4. ответникът да не е изплатил обезщетение на ищеца.

 

[23] Съдът установи, че между Д. и А. е бил налице валиден договор за имуществена застраховка. В срока на действието му автомобилът е бил прехвърлен на Д.П.. По този начин ищцата е встъпила в правата и задълженията по застрахователния договор. Ето защо е налице първата предпоставка за уважаване на иска.

 

[24] Съдът е установил също, че автомобилът е бил откраднат от Д.П., което е било покрит риск по застраховката. От това Д.П. е загубила стойността на автомобила. Тази стойност е била 26 262,00 лева, които надхвърлят застрахователната сума от 25 700,00 лева. Ето защо ищцата е имала вземане към А. за 25 700,00 лева застрахователно обезщетение, което А. не е изплатил. Налице са предпоставките за уважаването на иска за 25 700,00 лева. Предвид основателността на основния иск, основателно е и искането за лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане.

 

1.2.       По възраженията на ответника

 

1.2.1. за валидността на застрахователното правоотношение

 

[25] Застрахователният договор се сключва в писмена форма като застрахователна полица или друг писмен акт (чл. 184, ал. 1 от КЗ (отм)). Част от задължителното съдържание на договора са подписите на страните (чл. 184, ал. 2, т. 10 от КЗ (отм)).

 

[26] Застрахователната сделка е търговска (чл. 1, ал. 1, т. 6 от Търговския закон (ТЗ)). При търговска сделка страна по нея не може да се позовава на недействителността ѝ, ако от поведението на страната може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението на другата страна (Решения на ВКС: 115-2013-I Т. О. по т. д. 348/2012 г.; 50-2012-II Т. О. по т. д. 95/2011 г.).

 

[27] Съдът установи, че застрахователната полица не е била подписана от застрахованото лице. По делото няма данни А. да е оспорил действителността на изявлението преди подаването на отговор на исковата молба. Напротив, приел е плащането на застрахователна премия; образувал е щета, която е разглеждал в период от шест месеца, преди окончателно да се произнесе. Затова А. не може да се позовава на нищожността на застрахователната полица, сключена между него и Д..

 

1.2.2. застрахователният договор е бил прекратен поради прехвърлянето на автомобила от предишния му собственик на настоящия без А. да бъде уведомен

 

[28] Между неуведомяването за смяната в собствеността и настъпването на щета за застрахованото имущество няма причинна връзка. Затова промяната на собственика на застрахования автомобил не е "застрахователен риск" по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на КЗ (отм.), даващ възможност за уговарянето му в общите условия като изключен риск (Решения на ВКС: 168-2016-II Т. О. по т. д. 2284/2014 г.; 102-2012-I Т. О. по т. д. 615/2011 г.; 15-2012-II Т. О. по т. д. 454/2011 г.).

 

[29] Съдът установи, че след сключването на имуществената застраховка автомобилът е бил придобит от ищцата, за което тя не е уведомила ответника в 7-дневен срок, каквото е било задължението ѝ съгласно приложимите общи условия. Това обаче не е изключен риск. Затова ответникът не може да откаже изплащането на обезщетение.

 

1.2.3. не дължи обезщетение понеже ищцата не е върнала всички ключове и дистанционни заключващи устройства

 

[30] Съдът установи, че по щетата са били предадени двата ключа от автомобила (§ 18 по-горе). Ключовете са били с вградени, а не отделни дистанционни управления (§§ 17-18 по-горе). Ето защо възражението на А. е неоснователно.

 

2. По иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД

 

[31] Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. При настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не може да е по-дълъг от 15 работни дни (чл. 208, ал. 1, изр. 2 от КЗ (отм)). Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1. ищецът да има парично вземане към ответника; 2. ответникът да е изпаднал в забава; 3. ответникът да не е изплатил обезщетение на ищеца.

 

[32] Съдът установи, че Д.П. има вземане към А. за 25 700,00 лева. Ищцата е представила всички необходими документи по образуваната от застрахователя преписка на 03.06.2016 г. А. е следвало да плати в срок до 15 работни дни от тази дата, т.е. до 24.06.2016 г. Оттогава ответникът е в забава и дължи законната лихва, която за периода до датата на исковата молба е 1 788,29 лева (<http://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html>). До тази сума искът е основателен, а за разликата над нея до 1 831,21 лева искът е неоснователен и съдът го отхвърля.

 

3. По разноските

 

[33] Д.П. търси разноски. Тя е направила такива за 2 401,25 лева.

        

[34] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска за присъждане на застрахователно обезщетение изцяло, а иска по чл. 86 от ЗЗД за 1 788,29 лева. Общо уваженият размер е 27 488,29 лева при търсени 27 531,21 лева. Затова съдът осъжда А. да заплати на Д.П. 2 397,51 лева разноски по делото.

 

[35] А. също търси разноски. Той е направил такива за 1360,00 лева.

 

[36] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля иска за 42,92 лева при предявен размер от 27 531,21 лева. Затова съдът осъжда Д.П. да заплати на А. 2,12 лева разноски по делото. Заплатеното възнаграждение на представителя на ответника е в по-нисък размер от минималния. Ето защо то не е прекомерно.

 

Съдия: