Р Е Ш Е Н И Е
№ 1145
гр. Пловдив, 14.06.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в публично съдебно заседание на девети април две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН
БЕКЯРОВ
при участието секретаря Анелия Деведжиева като разгледа
докладваното от съдията АНД № 1901/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, XI н.с. и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по депозирана жалба от И.М.П. с ЕГН ********** срещу наказателно
постановление (НП) № 18-0273-000885 от 14.01.2019 г., издадено от началник РУ
Хисаря към ОД на МВР Пловдив, с което на основание чл. 185 от Закона за
движението по пътищата (нататък ЗДвП) му е наложено административно наказание –
глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл. 157, ал. 6 от ЗДвП.
В
жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на НП поради неправилно
приложение на материалния закон и санкционната разпоредба.
Не
е постъпило е становище от въззиваемата страна.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата
се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал.
2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява основателна, поради следните съображения:
От фактическа страна съдът
установи следното:
Собственик
на лек автомобил марка „Хонда“ модел „Сивик“ с ДК № **** е М.С.П. с ЕГН **********,
а не жалбоподателят И.М.П..
На
30.12.2018 г. около 13:00 часа в гр. Хисаря на бул. „Христо Ботев“,
непосредствено до магазин за хранителни стоки „КООП“ жалбоподателят управлявал
предоставения му лек автомобил. При проверка от намиращия се там патрул на РУ
Хисаря, част от който бил актосъставителят И.С.,
е установено, че водачът управлява МПС с изтекъл срок на АУАН № 947488 от
12.11.2018 г., с което е посочено, че е нарушил правилото на чл. 157, ал. 6 от ЗДвП.
По
този повод бил съставен АУАН № К-951/18 от 30.12.2018 г. в присъствието на
нарушителя за нарушение на чл. 157, ал. 6 от ЗДвП, а именно че управлява МПС с
изтекъл срок на АУАН № 947488 от 12.11.2018 г. Актът е връчен на жалбоподателя,
от когото не са постъпили възражения.
С
оглед установяването на нарушението с АУАН, административнонаказващия орган е
издал и обжалваното наказателно постановление № 18-0273-000885 от 14.01.2019
г., издадено от началник РУ Хисаря към ОД на МВР Пловдив. С последното на
жалбоподателя П. е била наложена на основание чл. 185 от ЗДвП глоба в размер на
20 лв. за нарушение на чл. 157, ал. 6 от ЗДвП.
Описаната
и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие
свидетел И.С.
– актосъставител. Съдът кредитира показанията на актосъставителя като логични,
непротиворечиви и съответстващи на останалите доказателства по делото. Същият
заявява, че си спомня конкретната ситуация, макар и бегло. Посочва, че в
екземпляра за нарушителя изрично се подчертава, че конкретния АУАН замества
контролния талон за един месец, а ако не е пристигнало НП, трябва да се подпише
и подпечата в съответното РУ към ОД на МВР за подновяването му.
Описаната
и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените доказателства по
делото – АУАН № К-951/18 от 30.12.2018 г. и заповед № 8121з-952/20.07.2017 г.
на МВР.
Връчването
на НП и собствеността върху лекия автомобил марка „Хонда“ модел „Сивик“ с
регистрационен номер **** не се оспорва от жалбоподателя и въззиваемата страна.
Относно приложението на
процесуалните правила:
С
оглед изложеното съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН за съдържание, като материалната компетентност на
административнонаказващия орган и актосъставителя следва от така представената
заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на МВР.
При
съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство по налагане на наказание на
жалбоподателя, нито са ограничени правата му. АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота
относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя, като
съдържа подробно описание на обстоятелствата на нарушението, от значение за
съставомерността му и за параметрите на вмененото нарушение, нито е ограничено
правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и
писмени възражения по него. Още към момента на връчване на АУАН жалбоподателят
е имал възможност да направи своите възражения и се е възползвал от това си
право, като е отразил, че няма възражения чрез категоричното „не“.
Към
момента на установяване на нарушението с АУАН собственика на лекия автомобил е
бил известен, а актът е съставен в присъствието на жалбоподателя, с което е
съобразено правилото на чл. 40 от ЗАНН.
Атакуваното
НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени
пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазен е и
срокът по чл. 34 от ЗАНН. Нарушенията са описани надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената
част всичките им индивидуализиращи според него белези (време, място, авторство и обстоятелства, при
които са извършени). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на
защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво
точно е ангажирана отговорността му – за неспазване на правилата за движение,
отнасящи се до възможността полицейските органи да осъществяват безпрепятствен
контрол на правомощията си по проверка на МПС и водачите им.
От правна страна съдът намира
следното:
След
преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че неоснователно е
ангажирана отговорността на жалбоподателя.
Съставителят
на акта, така и наказващият орган са квалифицирали поведението на жалбоподателя
по чл. 157, ал. 6 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че при съставяне на акт за
нарушение по ЗДвП контролният талон се отнема и се връща на водача след
изпълнение на задължението по чл. 190, ал. 3 от същия закон. Актът за
нарушението заменя контролния талон за срок до един месец от издаването му.
От
обективна и субективна страна жалбоподателят не е осъществил съставомерни
признаци на нарушение. Самата норма не въвежда конкретно правило за поведение
на водачите на МПС, чието неизпълнение да предопределя реализирането на
административнонаказателна отговорност.
Във втората си част, която е и релевантната във случая и отговаряща за
срока на валидност на АУАН като контролен талон, нормата по-скоро задължава
органите да приемат АУАН като документ за легитимиране, т.е. като контролен
талон, и дава право на нарушителя да се възползва от това в определен срок.
Това именно е свързано със санкцията на отнемане на контролния талон и все пак
необходимостта според законодателя такъв да присъства у всеки водач. Точно
заради последното и законодателят е предвидил конкретно задължение всеки водач
на МПС да носи контролен талон в себе си, което е ясно разчертано в чл. 100,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП. В тази връзка следва и да се разбира задължението по чл.
157, ал. 6, изр. 2 от ЗДвП. Следователно, когато водачът
управлява МПС в едномесечния срок от съставяне на АУАН, при което е бил отнет и
контролният му талон, без същият да носи съставения му АУАН, ще извърши
административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 вр. чл. 157, ал. 6 от ЗДвП,
наказуемо по чл. 185 от ЗДвП. Същото важи и за управление след изтичане на
едномесечния срок, в който АУАН заменя контролния талон. Посочването като
нарушена единствено на нормата на чл. 157, ал. 6 от ЗДвП не представлява пълна
и годна правна квалификация на едно нарушение (така Решение № 958 от 07.06.2017
г. по к.а.н.д. № 1104/2017 г. на Административен съд - Пловдив; Решение № 1344
от 21.07.2017 г. по к.а.н.д. № 1176/2017 г. на Административен съд - Пловдив).
Затова и неправилно е вменено задължение за спазване на определена норма, която
не предписва поведение, чието неспазване е наказуемо, а оттам и поведението на
жалбоподателя квалифицирано като нарушение с всичките му белези. Отсъства
наказуемостта на поведението на нарушителя, тъй като само по себе си
управлението с АУАН с изтекъл срок по смисъла на чл. 157, ал. 6 от ЗДвП не е
нарушение.
С
оглед на изложеното съдът приема, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и затова следва да бъде отменено.
По
изложените съображения и на основание
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 18-0273-000885 от 14.01.2019 г., издадено от началник РУ Хисаря
към ОД на МВР Пловдив, с което на И.М.П. с ЕГН ********** на основание чл. 185
от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно
наказание – глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл. 157, ал. 6 от ЗДвП.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните,
че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд Пловдив, на
основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала.
А.
Д.