Р Е Ш Е Н И Е №260237
гр.Русе,10.03.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският районен съд,
II-ри граждански състав, в публичното съдебно заседание на 23-ти февруари, две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН ПЕТРОВ
при секретаря Т. ПЕТРОВА, като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 3106 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 422 ГПК.
Ищовото дружество „Агенция за събиране на вземания” ЕАД-гр.София, представлявано от Д.Б.Б.твърди,
че се е снабдило със ЗИ по чл.410 ГПК
по ч.гр.д. № 624/2020 г. по описа на РРС за сумите от 2000,00 лв.-главница, 1033,12
лв.–възнаградителна лихва за периода 18.03.2016 г.-02.11.2017г. и 152,88
лв.–обезщетение за забава за периода 01.07.2019 г.-03.02.2020г., съставляващи
вземания по Договор за банков потребителски кредит на физическо лице от 18.03.2016г.,
със законната лихва върху главницата, считано от 03.02.2020г., както и разноски
за заповедното производство. Актът бил връчен на длъжника в хипотезата на чл.47,
ал.5 ГПК. Твърди, че до завеждане на делото длъжникът не е заплатил
каквато и да е било сума по кредита. В тази връзка му била начислена лихва за
забава. Сочи се, че ОУ към договора за кредит съдържат изрична клауза, даваща
право на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
Заявява, че на
01.07.2019г. е подписан Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
на основание чл.99, ал.3 ЗЗД между “УниКредит Булбанк” АД /цедент/ и “Агенция за събиране на вземания” ЕАД /цесионер/.
Кредиторът упълномощил ищеца от името на цедента и за своя сметка да уведоми
длъжниците за извършената цесия. По реда на чл.99, ал.3 ЗЗД до ответника били
изпратени от страна на “УниКредит Булбанк” АД, чрез “Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, уведомителни писма от 10.07.2019г. и 07.07.2020г. за станалата
продажба, чрез Български пощи и куриерска служба с известие за доставяне на
постоянния адрес на длъжника, посочен в договор за паричен заем. И двете пратки
се върнали в цялост, като невръчени. Считат, че ответницата следва да се счита
уведомена за извършеното прехвърляне на дълга с факта на връчване на книжата по
настоящото дело.
Искат да се
признае за установено по отношение на М., че им дължи присъдените суми по ч.гр.д. № 624/2020 г. по описа на РРС.
Претендират разноски.
Ответницата М.Н.
*** не представя отговор на ИМ и не се явява в съдебно заседание. Назначеният й
особен представител оспорва исковете, заявява и че претенциите са погасени по давност.
От
фактическа страна:
Видно от приложеното ч.гр.д. №
624/2020г. по описа на РРС, в
полза на ищеца в настоящото производство била издадена заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК срещу М.Н. М. за сумите, заявени по исковата
молба, съставляващи
вземания по Договор за банков
потребителски кредит на физическо лице от 18.03.2016г., цедирани му на 01.07.2019г. от “УниКредит Булбанк” АД, както
и разноски за заповедното производство. Актът е връчен на длъжника в хипотезата на чл.47,
ал.5 ГПК. Съдът е указал на заявителя, че може в 1-месечен срок да
предяви иск за установяване на вземането си. Разпореждането е връчено на
страната на 29.06.2020г.Исковата молба
по настоящото дело е постъпила на 29.07.2020 г.
По делото няма
спор, че на 18.03.2016г., е
подписан процесния договор за кредит между ответницата и “УниКредит Булбанк” АД,
по силата на който дружеството предоставило на
М. в заем сумата от 2000,00
лв., която тя се задължила да върне заедно с договорна лихва до 18.03.2017г. Съгласно клаузи
от договора, срока за погасяване е
удължен от банката до 18.03.2018г.
Според чл.25.5
от ОУ към договора, кредиторът е в правото си да прехвърли вземането си в полза
на трети лица.
С договор за
прехвърляне на вземане от 01.07.2019г, “УниКредит Булбанк” АД прехвърлило на
ищеца вземанията си към всички длъжници по ликвидни и изискуеми парични заеми,
ведно с привилегиите и обезпеченията, в това число и дълга на ответницата, за
което било направено изисканото в чл.99, ал.3 ЗЗД потвърждение. Цедентът дал
съгласието си и упълномощил съконтрахента да уведоми от негово име за цесията
всички длъжници.
По
делото са представени доказателства, че до ответницата са били изпратени две уведомителни писма от 10.07.2019
г. /чрез БП/ и от 07.07.2020 г. /чрез куриерска служба/ във връзка с прехвърления дълг-по постоянен и настоящ
адрес на лицето, вписани в процесния договор, като двете са върнати, като невръчени.
Назначеното
по делото вещо лице, след запознаване с представените в производството
доказателства и извършена проверка при ищеца и предишния кредитор, е посочило,
че към датата на подаване на заявлението
дългът на ответницата възлиза на 2000,00 лв.-главница, 167,92 лв.–
възнаградителна лихва за периода 18.04.2017 г.-02.11.2017г., 500,26 лв.–договорна
лихва за просрочена главница за периода 02.11.2017г.-01.07.2019г.,
336,67лв.-неустойка за просрочена главница за периода 02.11.2017г.-01.07.2019г.
и 28,27 лв.- неустойка за просрочена лихва за периода 02.11.2017г.-01.07.2019г.
Вещото лице посочва, че длъжника не е направил плащания по процесния договор,
посочен е и размера на дължимата се лихва за забава-183,69лв.
От
правна страна:
В процесния
случай ищецът твърди, че е кредитор на ответницата, като правата му произтичат от договор за цесия от 01.07.2019 г. Няма спор,
че с този контракт “УниКредит Булбанк” АД надлежно е прехвърлило вземането си към ответницата на ”Агенция за събиране на
вземания” ЕАД. Разпоредбата на чл. 26, ал.1 ЗПК изрично предвижда, че
кредиторът може да прехвърли вземането си по договор за потребителски кредит на
трето лице, само ако договорът за потребителски кредит предвижда такава
възможност. Такава възможност в случая е предвидена в клаузата на чл.25.5 от ОУ
към договора за кредит, според която кредиторът има право да прехвърля, правата си по договора на трето лице.
По делото са
представени доказателства, че ищецът е бил надлежно оправомощен от предишния
кредитор да уведоми длъжника за извършената цесия. Доколкото цесионерът действа като
пълномощник на цедента, а не от свое име, няма законова пречка последният да упълномощи друго лице, в това число и самия цесионер, да извърши уведомяването.При изпълнение на
посоченото условие трябва да се приеме, че е било спазено изискването на чл.99, ал.4 ЗЗД.Ответната страна няма възражение в този аспект.
Безспорно ИМ и доказателствата към нея са
връчени на особеният представител на ответницата. Съобразно съдебната практика,
връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено
на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на
връчване правни последици. /В т.см.решение на ВКС по т.д.№ 193/2018 г./.
С връчването на
исковата молба и всички книжа по делото, вкл. и уведомлението по чл.99,
ал.З ЗЗД на особения представител на
ответницата, връчването е надлежно и от този момент се пораждат всички правни
последици, свързани с факта на връчване, вкл. и уведомяването на длъжника за
извършената цесия. Уведомяването по чл.99, ал.З
ЗЗД чрез връчването на особен представител представлява надлежно
уведомяване на длъжника и цесията е породила действие спрямо длъжника от този
момент. Този факт, настъпил в хода на производството, следва да бъде съобразен
с оглед разпоредбата на чл.253,ал.З ГПК.
Предвид горното,
съдът приема, че цесията е породила действие спрямо ответника, поради което
ищецът е установил активната си материално правна легитимация по иска.
Възражението на особения представител на ответницата, че задължението й към ищеца в размер на 2000,00
лв.-главница е погасено с
изтичане на давност е неоснователно.
Това е така, защото вземането на ищеца по Договор за банков
потребителски кредит на физическо лице от 18.03.2016г. не е за периодични плащания. При договора за заем
е налице неделимо плащане и договореното връщане на заема /кредита/ на
погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи, а
представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника
на части /по аргумент за противното от чл.66 ЗЗД/. Приложим в случая е общият петгодишен давностен
срок по чл.110 ЗЗД, поради което искът за главницата не е погасен по давност. В
т.см. Решение
№261/12.07.2011г. по гр. д. №795/2010г., ІV
г.о., ГК, ВКС, Решение №38/ 26.03.2019г. по т.д.№1157/2018г. на ІІ т.о. и др.
Безспорно
погасено по давност е вземането за възнаградителна
лихва за периода 18.03.2016г.-02.11.2017г./чл.111 ЗЗД/, но вещото лице е
посочило, че възнаградителната
лихва за периода 03.02.2017г.-02.11.2017г. е в същия размер, както и за исковия
период или 167, 92лв. Искът за възнаградителна
лихва следва да се уважи до този размер по следните съображения: Ищцовото
дружество е претендирало в настоящето производство/както и в заповедното
производство/ възнаградителна
лихва за периода 18.03.2016
г.-02.11.2017г. в размер на 1033,12лв. Видно от приетата и неоспорена от
страните икономическа експертиза, размерът на дължимата се от ответницата
възнаградителна лихва за този период възлиза на сумата от 167,92лв.
Действително вещото лице посочва, че на ищеца се дължат и сумите от 500,26 лв.–договорна лихва за просрочена
главница за периода 02.11.2017г.-01.07.2019г., 336,67лв.-неустойка за
просрочена главница за периода 02.11.2017г.-01.07.2019г. и 28,27 лв.- неустойка
за просрочена лихва за периода 02.11.2017г.-01.07.2019г. Такава претенции/както
за суми, така и за периоди/ обаче, ищецът не е заявил нито по реда на чл.410 ГПК, нито по настоящето производство и
те не са предмет на издадената в негова полза заповед, поради което не следва
да се присъждат в настоящото производство.
Предвид всичко
гореизложено следва да се признае за установено по отношение на ответницата, че
дължи на ищцовото дружество сумите от 2000,00 лв.-главница, 167,92 лв.–
възнаградителна лихва за периода 18.04.2017 г.-02.11.2017г. и 152,88
лв.–обезщетение за забава за периода 01.07.2019 г.-03.02.2020г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК – 03.02.2020г.
до окончателното й изплащане, по издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 624/2020г. по описа на РРС.
Искът следва да
се отхвърли в частта да се признае за установено, че ответницата дължи на ищеца
сумата
над 167,92
лв. до сумата от 1033,12 лв.- възнаградителна лихва, като неоснователен.
Според
указанията по т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително
и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. С оглед
уважената част от исковете и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца
следва да се присъдят разноски за заплатена държавна такса и възнаграждение за
юрисконсулт в заповедното производство в размер на 82,84 лв. и 631,02 лв.-разноски в исковото
производство на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 25, ал. 1 и чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Ответницата не е претендирала разноски и такива не следва да й се присъждат.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК, че М.Н. М., ЕГН:********** *** дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“
№ 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б.сумата от 2000,00 лв.-главница по Договор за банков потребителски кредит на физическо лице от 18.03.2016г.,
ведно със законната лихва
върху главницата,
считано от 03.02.2020 г. до изплащане на вземането, сумата от 167,92 лв.– възнаградителна лихва за периода
18.04.2017 г.-02.11.2017г. и сумата от 152,88 лв.–обезщетение за забава за
периода 01.07.2019 г.-03.02.2020г., предмет на заповед по чл.410 ГПК от 04.02.2020г. за изпълнение на парично задължение, постановена
по ч.гр.д № 624/2020г. по описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ********* против М.Н. М., ЕГН:********** иск с правно основание чл.422 ГПК, в частта да
се признае за установено, че ответницата дължи на ищеца възнаградителна лихва над 167,92
лв. до 1033,12 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА М.Н. М., ЕГН:**********
*** да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
представлявано от Д.Б.Б.сумата в размер на 82,84 лв. -
разноски по ч.гр.д № 624/2020г.
по описа на РРС,
както и сумата в размер на 631,02 лв. - разноски за настоящото производство.
Решението може
да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски
окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: