Решение по дело №123/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3963
Дата: 30 септември 2019 г. (в сила от 12 март 2020 г.)
Съдия: Добрина Иванчева Петрова
Дело: 20193110100123
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 януари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е    

 

№ ……………………..

 

гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми състав, в открито съдебно заседание, проведено на четвърти септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                               СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА

 

при участието на секретаря Станислава С.,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 123 по описа на съда за 2019 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от *** срещу „Е.С.“ АД, *** обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 1 от за установяване вземането на ищеца по отношение на ответника за сумата от 1 273,67 лв. /хиляда двеста седемдесет и три лева и шестдесет и седем ст./, от която 1 248,67 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разходи възлизащи на 25 лв. по договор за застраховка „Имущества“, обективирана в застрахователна полица № ***, със срок на застрахователно покритие от 06.12.2017г. до 05.12.2018г., сключена между застрахователното дружество и ***, в резултат на настъпило застрахователно събитие на 02.06.2018г. в сградата на *** изразяващо се в смущения в електрозахранването /токови удари/, повредили контролер на чилър за връзка с BMS марка ** ** *** P 4 и ел.двигател с турбина тип *** – смукателна вентилация, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 10.12.2018г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 18608/2018г. по описа на ВРС.

Ищецът излага, че по подадена молба по реда на чл. 410 от ГПК е образувано ч.г.д. № 18608/18 г., по описа на ВРС, XXIV с-в, длъжникът е подал възражение в срок, поради което предявява настоящия иск.

Твърди, че при застрахователно събитие станало на 02.06.2018 г. в сградата на *** на адрес ***, спортен комплекс при смущения в електрозахранването /токови удари са повредени контролер на чилър за връзка с BMS, марка *** и ел. двигател на вентилатор с турбина тип *** - смукателна вентилация.

Ищецът твърди, че между *** и собственика на увредените вещи - *** е сключен договор за застраховка Имущества със застрахователна полица *** материализираща и удостоверяваща възникването на застрахователното правоотношение за срок от 12 /дванадесет/ месеца и обвързваща страните за периода от 06.12.2017 г. до 05.12.2018 г. Щетите нанесени на контролера и ел. двигателя са подробно описани в техническо становище на Термосист, оторизиран дилър на *** където е посочено, че при настъпилото застрахователно събитие - токов удар са повредени описаните компоненти. Установено е, че компонентите не подлежат на ремонт. Разходите за нов вентилаторен бокс видно от офертата на Термосист възлизат на 574 лева без ДДС, тези конвертор бокс видно от офертата на *** ООД възлизат на 674,67 лева без ДДС или общо 1248,67 лева.

Ищецът излага, че събитието е отразено в констативен протокол от 05.06.2018 г., подписан от представители на „*** и представител на застрахованото дружество. В писмо от ЕРП Север от 19.06.18г. по подаденото писмено искане с вх. № *** от 04.06.18 г. е посочено, че е имало прекъсване на електрозахранването, поради аварийна ситуация /скъсан проводник/ на ВЕЛ и е отказано дружеството да поеме отговорност за причинените щети. Твърди, че на 09.08.2018 г. от застрахователя е преведена сумата от 1248,67 лева, без ДДС на *** - собственик на увредените вещи. За ликвидация на щетата в ***" са сторени ликвидационни разноски в размер на 25 лева.

Ищецът твърди, че причина за настъпването на застрахователното събитие е „токов удар" при възстановяване на електрозахранването, след многократно и внезапно прекъсване. Излага, че на 16.10.2018 г. на ответника с писмо с известие за доставка е връчена покана изх. Л № *** г. за доброволно плащане на претендираната по регреса сума, но до момента липсва удовлетворяване на претенцията. Претендира разноски по делото.

В едномесечния срок за отговор ответникът оспорва предявените искове. Ответникът сочи, че по приложената застрахователна полица застрахования обект по нея е с адрес: *** адрес: „Учебно-възпитателен център", застрахователното събитие е настъпило в „сградата на СОК Камчия, находяща се на адрес в ***, спортен комплекс, поради което представената застрахователна полица не доказва, че между ***" е имало валидно сключен застрахователен договор. Твърди, че върху приложената полица липсва изписване на име и фамилия, като и подпис за застраховащия. В тази връзка не следва да бъде прието, че увреденото имущество е било предмет на покрит застрахователен риск по силата на застрахователен договор, сключен с полица №***

Ответникът излага, че ищецът не е установил по делото качеството на собственик на застрахованото лице „*** на процесиите електрически уреди, за които се претендира обезщетението по настоящото дело. Оспорва „*** да притежава право на собственост върху 1 бр. контролер на чилър за връзка с BMS, марка *** и ел. двигател на вентилатор с турбина тип *** - смукателна вентилация и в неговия патримониум да са настъпили твърдените вреди, чието обезщетяване се претендира.

Ответникът твърди, че в конкретния случай, на 02.06.2018г. има регистрирана авария и прекъсване на електрозахранването в електроразпределителната мрежа Средно напрежение, като причината за възникване на аварията е скъсан проводник на ***".

 Счита, че на основание чл. 74, ал. 2 от ЗЕ, енергийните предприятия не са задължени да изплащат обезщетения за щетите, нанесени в резултат на ограничителен режим, временно прекъсване или ограничаване на снабдяването с електрическа енергия, с изключение на случаите, при които авариите са настъпили по тяхна вина.

Ответникът твърди, че аварията е възникнала по независещи от „Е.с." АД причини и следва да се приложи разпоредбата на чл. 51, ал. 7 от Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи, съгласно която „Е.с." АД (одобрени с Решение ***на ДКЕВР, изм. и доп. с Решение *** не носи отговорност за щети причинени от повреди в електрическата мрежа или съоръжения по независещи от дружеството причини.

Счита, че защитата на електрическите уреди, находящи се в спортния комплекс на *** на ниво ниско напрежение е следвало да бъде осигурено именно от това дружество, а не от „Е.С."АД.

Твърди, че съгласно чл. 52, т.5 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи „Е.С."АД не носи отговорност за неизпълнение на задълженията си във връзка с качеството на снабдяването, когато от страна на ползвателите не са изпълнени изисквания, свързани с осигуряването на нормална работа на консумиращите електрическа енергия устройства, когато електрическите съоръжения и консумиращите устройства на ползвателя изискват защита от пренапрежение и тя не е осигурена. Оспорва щетите да са вследствие некачествена електрическа енергия. Оспорва да носи вина за настъпилите щети. Оспорва и претенцията по размер. Оспорва претендираната сума да е реално  заплатена от ищеца. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Моли, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, да присъдите в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение, ведно с направените по делото разноски.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна.

По частно гражданско дело № 18608/18 г. на ВРС е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу „Е.С.“ АД, *** да заплати на ***, *** сумата от 1 273,67 лв. /хиляда двеста седемдесет и три лева и шестдесет и седем ст./, от която 1 248,67 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разходи възлизащи на 25 лв. по договор за застраховка „Имущества“, обективирана в застрахователна полица № *** със срок на застрахователно покритие от 06.12.2017г. до 05.12.2018г., сключена между застрахователното дружество и ***, в резултат на настъпило застрахователно събитие на 02.06.2018г. в сградата на „*** изразяващо се в смущения в електрозахранването /токови удари/, повредили контролер на чилър за връзка с *** и ел.двигател с турбина тип *** – смукателна вентилация, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 10.12.2018г., както и направените по делото разноски в размер на 385,47 лв. /триста осемдесет и пет лева и четиридесет и седем ст./, представляващи внесена държавна такса от 25,47 лв. и адвокатско възнаграждение от 360 лв.

Видно от застрахователна полица № ***, е че между *** е сключен валидeн застрахователен договор, с основно застрахователно покритие: пожар и други опасности. Срокът на действие на застрахователния договор е от 06.12.2017 г. до 05.12.2018 г. На полицата е отбелязано, че застрахованото имущество са „материални дълготрайни активи,материални запаси и чужди имущества“.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника относно действителността на застрахователния договор. Договорът за застраховка е абсолютна търговска сделка по смисъла на чл. 1, ал. 1 ТЗ. За същият безспорно съгласно императивната разпоредба на чл. 184, ал. 1 от КЗ е предвидена специална форма / застрахователна полица или друг писмен акт/, със съответното съдържание, в това число и подписи страните. При липса на подпис и при преценката за валидността на процесния застрахователен договор, като абсолютна търговска сделка следва да се приложи въведеното в чл. 293, ал. 3 от ТЗ правило, според което страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението. В случая всички действия по плащането на застрахователните премии, уведомяване за щетата, завеждането на щета, плащане на застрахователното обезщетение, съставляват все действия по неоспорване на действителността на изявлението, на която и да е двете страни, предвид което договорът валидно обвързва страните. Обстоятелството, че е допусната техническа  грешка в посочването на населеното място на застрахования обект вместо к.к. Камчия, с. Камчия не влияе на действителността на застрахователна полица № ***.

Съставен е констативен протокол от 05.06.2018г. за настъпилата щета /л.37 от делото/

Представен е доклад по щета №***/473-18 по която е разпоредено обезщетение в размер на 1248,67 лв. да се заплати на застрахования. Сумата е заплатена с преводно нареждане от 09.08.2018г. /л.42 от делото/.

Видно от представена по делото Регресна покана по щета №*** застрахователят е поканил *** да възстанови заплатената сума от 1248,67 лв.,като поканата е редовно връчена на 16.10.2018г.

По делото са представени ОУ на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните *** на Е.с. АД, Показатели за качество на електроснабдяването от м. юни 2004г., находящи се на от лист 66 до лист 69 от делото и Методика за отчитане изпълнението на целевите показатели и контрол на показателите на качество на електрическа енергия и качество на обслужване на мрежовите оператори, обществените доставчици и крайни снабдители и Наредба № 1 от 27.05.2010г. за проектиране, изграждане и поддържане на електрически уредби за ниско напрежение в сгради от 19.09.2010г.

От заключението на по ССЕ се установява, че чилър за връзка с BMS, марка ***  е част от цялостната система BMS  изградена от *** ЕООД и като такъв не може да се заприходи като отделна част в имуществато на дружеството и е заприходен в „BMS работни станции и сървари“ и ел.двигател на вентилатор с турбина, тип FWD 12А ********** – е част от цялостната система ОВК изградена от „***“ ООД.

От заключението на вещото лице по назначената и приета от съда СТЕ се установява, че обектът на потребление, находящ се на адрес кк*** област Варна, община Аврен се захранва с електрическа енергия от подстанция *** и е присъединен към електроразпределителната мрежа на ниво СрН, където е разположено и СТИ на ***". На 02.06.2018 г. в интервала от 07:40 часа до 10:58 часа има регистрирана авария и прекъсване на електрозахранването в електроразпределителната мрежа СрН, поради аварийна ситуация (скъсан проводник на ВЕЛ Крайбрежен), което е регистрирано във воденият Бюлетин за смущения и нарушения в нормалната работа на мрежи СрН. Получената повреда на 02.06.2018 г. в контролера на чилър за връзка с BMS, марка *** и ел.двигател на вентилатор с турбина, тип *** - смукателна вентилация, се дължи на бързите изменения в стойностите на захранващото напрежение в резултат на големия електрически товар в уредбите на потребителите или на комутации в системата при включване на захранващото напрежение след отстранена авария в електроразпределителната мрежа. Електроуредите, които са повредени на 02.06.2018 г., описани в КП от 05.06.1018 г. са следните: За Контролер на чилър *** Повишените стойности на захранващото напрежение над допустимите са повредили платка памет, която е част от контролера. Платка памет не подлежи на ремонт, което налага подмяната на контролера, за да се възстанови функцията на БМС системата на подобекта. Доставната цена на контролера е 674,67 лв. Посочената цена е реална, тъй като в тази цена е включено всичко: - оглед, диагностика на повредената платка, нейния монтаж и настройка на системата. За Ел.двигателя на вентилатор с турбина, тип FWD 12А ********** -смукателна вентилация Определената цена в издадената фактура на Термосист ЕООД, съответства на цените, които се използват на пазара. В случая трудът за анализ, демонтаж и монтаж на вентилаторният бокс е изчислен съгласно сключения договор за поддръжка, сумата за труда не е дадена като отделна позиция, във фактурата, следователно, тя е включена в цената за вентилаторния бокс - 574 лева. От приложеното към делото писмо на ЕРП *** става ясно каква е причината за смущенията в работата за доставка на електроенергия по ВЕЛ от извод „Крайбрежен" на ***". На 02.06.2018 в интервала от 07:40 часа до 10:58 часа е имало прекъсване на електрозахранването поради аварийна ситуация - скъсан проводник на ****". Аварията е отстранена и електрозахранването по ***" е възстановено. В случая е налице щета причинена от повреди в електрическата мрежа или съоръжения. От заключението на вещото лице по допълнителна СТЕ се установява, че от проверката в информационната система на *** става ясно, че не са регистрирани други оплаквания и жалби от клиенти на ответника, за констатираното по-високо напрежение от допустимото ±10% (198V или 242 V), поради внезапното прекъсване на елекрическото захранване на кк***", област Варна, община Аврен на дата 02.06.2018 г., захранвани от ***". Не е възможно да се определи какъв е процента на овехтяване към датата на увреждането 02.06.1018 г. Процесиите електроуреди не могат да се повредят от електроенергия със стойности на напрежението в рамките на допустимите отклонения по БДС - 220V ±10% (198V до 242 V), но могат да се повредят от ток, чиито стойности надвишават многократно предвидените от производителя. Вътрешната електрическа инсталация на обекта като цяло е изпълнена съгласно всички изисквания на наредба № 3/09.06.2004 за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии. Инсталацията на съоръженията със значителни мощности е монтирана в отделни електрически табла, които са разположени в специална зала, отговаряща на всички изисквания за охрана на труда и пожаробезопастност.  Всяко табло е снабдено с автоматични мощни прекъсвачи и дефектотокови защити. Автоматичните мощни прекъсвачи, шалтери са предназначени да защитават електрическите вериги от късо съединение, претоварвания по ток и др.повреди. Наричат се авоматични прекъсвачи, защото сработват без човешка намеса при досигане на определено, предварително зададено състояние на тока и напрежение. Наричат се още шалтер - прекъсвач на немски. На практика се използват АП, в които са вградени и двете системи. Елекромагнитната система изключва токовете на късо съединение, тя е по-бърза, термозащитата сработва при по-продължителни токови натоварвания с големина на тока малко по-голяма от тази при нормален работен режим. Диференциалнотоковата защита (ДТЗ), служи за прекъсване на напрежението в мрежи и електроинсталации с цел намаляване риска о поражения от ел.ток. Свойствата й са да изключи веригата за време по-малко от необходимото за поражения и щети върху човешкото тяло и електроинсталацията. В спортния комплекс на СОК Камчия ЕАД е изградена, задължителната защита на електрическите уредби на ниво ниско напрежение - монтирани са необходимите предпазители, мощни токови прекъсвачи, ДТЗ в предназначените за това ЕМТ.

От показанията на разпитания по делото свидетел К.В. се установява, че докато е работил като организатор „*** през месец юни 2018г. е имало чести токови удари.  Настъпили са повреди от токов удар в системите на  ***-санитарно оздравителен център.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.415 от ГПК и има за предмет да се установи съществуване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 и сл. от ГПК. За успешното провеждане на установителен иск в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че ответника му дължи сумите за които е издадена заповедта за изпълнение. В настоящото производство основание за издаване на Заповед за изпълнение е твърдението за дължима сума за настъпило застрахователно събитие по застрахователна полица.

Предявеният иск за установяване вземане на ищцовото дружество към ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен в срока, предвиден в чл. 415, ал. 1 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение, при подадено в срок възражение от длъжника и има за предмет посочените в заповедта суми.

В чл. 410 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилото на  чл. 74 ЗЗД, тъй като при настъпване на застрахователното събитие застрахователят не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл. 410, ал. 1 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата.

За позитивния резултат от воденето на регресния иск следва да е доказано по безспорен начин наличието в условията на кумулативност на следните предпоставки от фактическия състав на иска: валидно сключен договор за застраховане, да е причинено застрахователно събитие от трето лице, което отговаря пред застрахования въз основа на правилата на деликтната или договорната отговорност и застрахователят да е изплатил дължимото застрахователно обезщетение на застрахования.

Не се спори по делото, че застрахованото лице *** се намира в облигационни договорни отношения с ответното дружество, предвид факта, че имотът му е електроснабден чрез електроразпределителната мрежа, собственост на "***, като договорът между тях е сключен при Общи условия за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа.

Съгласно Общите условия ** извършва дейността си в интерес на обществото и на отделните ползватели и в съответствие с изискванията на действащото законодателство, като съблюдава за надеждно, безопасно и ефективно функциониране на съответната елекроразпределителна мрежа /чл. 2/, като осигурява на ползвателите ел. енергия в съответствие с изискванията за качество и безопасност, приети от КЕВР /чл. 14/.

За установяване на настъпването на застрахователното събитие, механизма на причиняване на щетите и дали те са следствие от неизпълнение на договорното задължение на ответника по чл. 14, т. 2 от ОУ са събрани писмени доказателства и е изслушано заключение по съдебно техническа експертиза.

Съгласно разпоредбата на чл. 122, ал. 2, т. 2 от Закона за енергетиката операторът на електропреносната мрежа и операторите на електроразпределителни мрежи имат право да преустановят временно преноса на електрическа енергия през съответната мрежа без предварително предизвестие при повреди в електрическите мрежи и съоръжения по независещи от електроенергийното предприятие причини, какъвто е и настоящия случай. В разпоредбата на чл. 122, ал. 3 ЗЕ е предвидено, че при преустановяване на преноса в тези случаи доставчиците на електрическа енергия не носят отговорност за вредите, причинени от ограничаване или преустановяване на снабдяването. Тази разпоредба изключва отговорността на електроразпределителните дружества за вреди причинени от прекъсване на електрозахранването за отстраняване на повреди в електропреносната мрежа, когато последните са причинени от събития, които не могат да се вменят във вина на доставчика на електрическа енергия. Последната обаче не предвижда отпадане на общата гражданска отговорност за вреди, настъпили вследствие неизпълнение на договорното задължение на дружеството да осигурява непрекъснатостта и качеството на доставяната електрическа енергия, установена и в разпоредбите на чл. 47, т. 3 и т. 4 от ОУ.

В разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от ОУ е предвидено, че електроразпределителното дружество не носи отговорност при неизпълнение на задълженията си за срок до 48 часа при наличие на обстоятелства на непреодолима сила.

Съгласно дефинитивната разпоредба на чл. 306, ал. 2 ТЗ непреодолимата сила представлява непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора.

Съдът намира, че процесното събитие –скъсан проводник, довело до некачествено захранване на процесния обект, „бързи изменения в стойностите на захранващото напрежение в резултат на големия електрически товар в уредбите на потребителите или на комутации в системата при включване на захранващото напрежение след отстраняване аварията в електроразпределителната мрежа“ /СТЕ/, не представляват събития, характеризиращи се с непреодолимост или непредвидимост, които да доведат до изключване отговорността на ответното дружество.

Макар да се касае за непланирано прекъсване на електрическото захранване, предизвикано от събития, които не могат да бъдат вменени във вина на електроразпределителното дружество, последните не са били непредотвратими от ответника при полагане на дължимата грижа, която в случая изисква съобразяване с един по-висок стандарт от обикновено дължимия при изпълнение на договорни задължения, доколкото ответникът изпълнява дейността по доставяне на електроенергия по занятие, а именно - "грижата на добрия търговец". В тази връзка дължимата грижа на добрия търговец е предпоставяла предприемане на съответно необходимите мерки за предотвратяване на причините за настъпилите аварии-своевременна подмяна на проводника.

Съдът не споделя и изложените от ответното дружество възражения, че не следва да носи отговорност за нанесените вреди и тъй като *** не е било с осигурена защита от пренапрежение. Както се посочи, причина за настъпилата щета е в резултат от пренапреждение над нормите. Вещото лице е дало заключение, че „ в спортния комплекс на *** е изградена, задължителната защита на електрическите уредби на ниво ниско напрежение - монтирани са необходимите предпазители, мощни токови прекъсвачи, ДТЗ в предназначените за това ЕМТ“.

Ето защо, съдът приема, че *** е положило дължимата грижа, като е взело необходимите мерки за защита.

Предвид събраните доказателства, съдът приема, че ответникът е нарушил основен принцип на договорното право - точно изпълнение на задълженията за доставка на електроенергия. Следва да се отбележи, че електрическата енергия е вид стока, която трябва да бъде доставена на потребителите с определено качество, което се характеризира с непрекъснатост на захранването, постоянна честота, постоянна големина и форма на захранващото напрежение, а нарушението на някои от тези показатели води до некачествена доставка. Ответното дружество не е изпълнило задължения си - да поддържа разпределителната мрежа, обектите и съоръженията и спомагателните мрежи в съответствие с техническите изисквания /чл. 89, ал. 1, т. 4 ЗЕ/; да осигурява непрекъснатост и качество на доставяната електроенергия /чл. 89, ал. 1, т. 2 ЗЕ/; в т. ч. – установеното в ОУ - да осигурява на клиентите електрическа енергия в съответствие с изискванията за качество, приети от ДКЕВР.

По изложените съображения съдът намира, че е изпълнена хипотезата на чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ, тъй като вредите са настъпили в следствие на неизпълнение на договорно задължение.

Ответникът възразява, че представен по делото доклад по щета касае климатик, то представените по делото оферти за отстраняване на щетата-ремонт на смукателен вентилатор /л.64 от делото / и и доставка контролер /л.35 от делото/ с адресат *** съответстват по стойност на заплатената от застрахователя на застрахования сума от 1248,67 лв. по щета № ********** 473 18, поради което и искът е основателен в предявения размер. Размерът се установява и по заключението на приетата от съда ССЕ. Освен това се касае за щети на компоненти във вентилационна система, поради което посочването на климатик в доклада по щетата е неточно, но не води до извод, че се отнася до нещо различно.

Действително в изпратената до ответника регресна покана от застрахователя е посочена дата 07.06.2018г., а не датата на събитието 02.06.2018г., то очевидно се касае до техническа грешка, която не може да обоснове липсата на редовна покана.

Искът е основателен и в частта за сумата от 25 лева- ликвидационни разходи, доколкото обичаният им размер за определяне на стойността на щетата принципно възлиза точно на тази сума, поради което и тя следва да се възстанови на застрахователя във връзка с изплатеното обезщетение.

Предвид т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ВКС на ОСГТК, настоящият състав дължи произнасяне относно извършените в заповедното производство по чл.410 от ГПК разноски, който предвид изхода на спора следва да се присъдят в размер на 25,47 лв. за държавна такса и 385,47 лв. адвокатско възнаграждение.

При този изход на спора, на чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноски д.т.-25,47лв., депозит за в.л.130 лв. за СТЕ и 100 лв. ССЕ и 100 лв. Депозит за сивдетел или общо 355,47 лв.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните на основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК, че “Е.С.“ АД, *** дължи на *** вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. д. № ***/2018 г. на ВРС за сумата от 1 273,67 лв. (хиляда двеста седемдесет и три лева и шестдесет и седем стотинки), от която 1 248,67 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разходи възлизащи на 25 лв. по договор за застраховка „Имущества“, обективирана в застрахователна полица № ***, със срок на застрахователно покритие от 06.12.2017г. до 05.12.2018г., сключена между застрахователното дружество и ***, в резултат на настъпило застрахователно събитие на 02.06.2018г. в сградата на „***, изразяващо се в смущения в електрозахранването /токови удари/, повредили контролер на чилър за връзка с BMS марка *** 2242 P4 и ел.двигател с турбина тип *** – смукателна вентилация, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 10.12.2018г

            ОСЪЖДАЕ.С.“ АД, *** да заплати на *** сумата 385,47 лв. (триста осемдесет и пет лева и четиридесет и седем стотинки), представляваща разноски в производството по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. ***/2018 г. на ВРС.

ОСЪЖДАЕ.С.“ АД, *** да заплати на *** сумата от 355,47 лева (триста петдесет и пет лева и четиридесет и седем стотинки ), на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му, пред Варненски окръжен съд.

 

 

СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: