Решение по дело №1504/2018 на Районен съд - Велинград

Номер на акта: 181
Дата: 4 юни 2019 г. (в сила от 20 декември 2019 г.)
Съдия: Валентина Драгиева Иванова
Дело: 20185210101504
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 декември 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № . . . .

гр. Велинград, 04.06.2019 година

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично заседание на девети май през две хиляди и деветнадесета година в следния състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

                                                            Секретар: Павлина Матушева

 

като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1504 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство е образувано по искова молба на ищците  М.М.М.-К. с ЕГН ********** и А.М.М.- К. с ЕГН- ********** ***, п р о т и в  М.М.Е. с ЕГН-**** ***.

Предявен е негаторен иск с правно основание чл. 109, ал. 1 от ЗС, за прекратяване на неоснователно действие, което пречи на собственик да упражнява своето право за собствеността, а именно да се осъди ответника преустанови своите неоснователни действия, с които пречи на ищците да влизат в собственият им недвижим имот и да го ползват по предназначение, с които им пречи да ползват източният вход към стълбищната клетка, разположен в средата на рампата към първото етажно ниво, от който вход се влиза в собствения им втори етаж от масивната двуетажна търговска сграда, при застроена площ на цялата сграда от 198 м2, находяща се в с.Кръстава, построена в УПИ I- 348-ми и УПИ ХХIII-348-МИ в кв.14 по плана на с.Кръстава, при граници и съседи:от изток,север и запад - улици и от юг-УПИ II Общински и УПИ III -41.

 

           Ищците твърдят, че са съпрузи от 1976 г. и според Нотариален акт №46 от 2001г., са собственици на целия втори етаж от масивната двуетажна търговска сграда с площ от 198 м2, при застроена площ на цялата сграда от 198 м2, находяща се в с.Кръстава, която била разположена в УПИ I-348 и УПИ ХХIII -348 в кв.14 по плана на селото. Закупеният с този Нот.акт недвижим имот, по време на брака им бил в режим на СИО. Неразделна част от техния търговски обект била стълбищна клетка със самостоятелен вход от изток - откъм рампата и двойното стълбище, находящо се на първото етажно ниво, тъй като тази стълбищна клетка не била обща част от сградата, защото обслужвала само собственият им магазин на втория етаж. В сградата имало още два търговски обекта на първото етажно ниво, разположени от двете страни на стълбищната клетка, която била в центъра на сградата, а именно: Магазин от юг - собственост на ответника М.Е. и „Кафе -аперитив” от север, собственост на С.М.У. от с.Кръстава. И двата търговски обекта на първия етаж били със самостоятелни входове откъм източната рампа с две стълбища, която рампа се намирала пред източната фасада на съсобствената им, в режим на етажна собственост, двуетажна търговска сграда. И трите входа: техният - на стълбищната клетка, както и двата входа на двата търговски обекта на първото ниво, се обслужвали от тази обща рампа с две стълбища - северно и южно, като входовете били ориентирани към източната - спрямо прилежащото на сградата общо дворно място, главна улица на с.Кръстава.

          Твърдят още, че споровете им били само с ответника М.Е. и   започнали  още през 2009 г., когато  ответника закупил УПИ I-348 с площ от 840 м2, заедно с търговски обект - магазин в южната част на първия етаж от същата сграда, видно от Нот.акт №83/04.08.2009г. на Нотариус Георги Халачев. След като закупил  този имот, още през същата 2009 г. той заявил претенции към  ищците, а именно: те и клиентите им, които пазаруват в търговския им обект, да не преминаваме през общата рампа, част от която попадала в това негово УПИ. Забранил им да ползват входа на стълбищната клетка откъм тази рампа, защото  пречел, тъй като попадал точно на неговата парцелна граница. Разрешил им да отворят нов вход от западната страна на сградата към същата стълбищна клетка, като достъпът до нея бил възможен чрез изграждане на стълбище и тераса към междинната площадка от тази стълбищна клетка. Разрешил им устно да изградят стълбището в западната част на неговия УПИ, откъм второстепенната улица. Съгласието си обаче, не пожелал да даде в предвидената нотариална форма по чл.18 от ЗЗД за учредяване на право на строеж на външно стълбище, като им заявил тогава, че нямало кой да създава проблеми, защото имотът бил само негов. Така ищците, за да запазят добросъседски отношения с ответника, се съгласили да извършат този строеж на външно стълбище и тераса, за което направили и значителни разноски. Спрели да ползват собственият си вход от изток, откъм общата рампа. Това състояние на нещата продължавало вече повече от 8 години. От няколко месеца ответникът започнал да проявява недобросъвестност и им заявил, че изграденото от тях стълбище било незаконен строеж и той щял да сигнализира компетентните органи по незаконно строителство за неговото премахване. Заявил също, че няма да им разреши да ползват и техният законен вход на първото ниво в средата на източната рампа, защото и този вход и рампа попадали в неговия парцел. Ако желаели, той можел да изкупи търговския им обект.

Настоява се на това, че според  ищците безспорно било налице противоправно поведение, с което ответникът им създавал пречки да имат  достъп до собственият им търговски обект, да го ползват  по предназначение, с което им пречел да упражняват правата си на собственост. Това му противоправно поведение имало за крайна цел да  ги принуди да му продадат  собственият си търговски обект на безценица. С това си поведение ответникът нарушавал разпоредбите на чл.38 от ЗС, тъй като както източната рампа, така и частта от прилежащото място от източно разположената спрямо сградата главна улица до двете стълбища на тази рампа, били общи части по смисъла на чл.38 от ЗС, понеже обслужвали трите отделни обекта в тази обща двуетажна сграда, които били в режим на етажна собственост. В този смисъл била и константната практика на ВКС по приложението на чл.38 от ЗС.

С  покана до ответника М.Е., изпратена му от  ищците чрез препоръчано писмо с обратна разписка на 19.11.2018 г., го поканили да се разберат доброволно и добросъседски, но ответника  отказал, като  заявил, че щял да подаде сигнал за премахване на незаконното  им  стълбище.

Тъй като ищците не можели да се противопоставят на органите по незаконно строителство, ако получат  указание за доброволно премахване на незаконното им стълбище, то при това положение нямало да могат и да влизат през собственият им вход, заради незаконосъобразното противопоставяне на ответника.  Поради това и за  ищците бил налице правен интерес да предявят срещу ответника настоящият негаторен иск с правно осн. чл.109, ал.1 от ЗС.

            Въз основа на  така очертаната обстановка се иска от съда  да ответника М.М.Е. с ЕГН-********** ***, да  преустанови своите неоснователни действия, с които пречи на ищците да влизат в собственият им недвижим имот и да го ползват по предназначение, а именно: забраната му да ползват източният вход към стълбищната клетка, разположен в средата на рампата към първото етажно ниво, от който вход се влиза в собствения им втори етаж от масивната двуетажна търговска сграда, при застроена площ на цялата сграда от 198 м2, находяща се в с.Кръстава, построена в УПИ I- 348-ми и УПИ ХХIII-348-МИ в кв.14 по плана на с.Кръстава, при граници и съседи:от изток,север и запад - улици и от юг-УПИ II Общински и УПИ III -41. Претендират и разноски. 

  

              В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника чрез адв. Ч., в който  оспорват  изцяло предявения иск, като неоснователен. Твърди, че действително по силата на представения с исковата молба -НОТАРИАЛЕН АКТ за покупко -продажба №83, том II, н.д.№274/2019г., с АКТ на вписване №76, том VI, дело №949/2009г., вх.рег.№1488/04.082009г., на СВ-Велингра,  ответника бил  закупил ДВОРНО МЯСТО с площ от 840 кв.м., за което е отредено УПИ I-348, в кв.№14 по плана на с.Кръстава, общ.Велинград, ведно с търговски обект-Магазин с площ от 165 кв.м., заемащ южната част на първия етаж на построената в парцела сграда. Оспорва обаче обстоятелството, че ищците са собственици на стълбището визирано в исковата молба, тъй като същото било обща част. Оспорват обстоятелството, че  ответника  е забранявал на ищците и техните клиенти да преминават през общата рампа, както и да ползват входа на стълбищната клетка от към тази рампа. Твърди, че ответника по никакъв начин не бил смущавал правото на собственост на ищците да ползват правомерно собствения си търговски обект, разположен на втория етаж. Този вход бил отворен и по настоящем се ползвал от ищците. Оспорват и обстоятелството, че  ответника е давал съгласие ищците да изградят нов вход от западната страна на сградата, със собствено стълбище и тераса. По тези съображения намира иска за неоснователен и  искат отхвърлянето му.   Претендира и разноски.

           В о.с.з. ищците чрез пълномощника си адв.Х., поддържат иска с подробни съображения в писмена защита.  

           В о.с.з. ответника, лично и чрез пълномощника си адв.Ч., оспорват иска, поддържат възраженията си с подробни съображения в писмена защита.

От представените доказателства, се установява следното от фактическа страна:

Не се спори по делото, а и от представения НА № 46/06.03.2001г., се установява по силата на покупко – продажба ищецът М.М.М.-К. да е закупил от РПК „Чепинска долина“ и да е станал собственик на следния имот: Втори етаж от масивна стопанска сграда Магазин-ресторант на ЗП от 198кв.м., построена в п.I, отреден за имот пл. № 18 от кв.14  по плана на с.Кръстава, ведно с прилежащ терен по чл.2, ал.3 от ЗОС.

От представеното Удостоверение за сключен гр. брак, се установява М.М.М.-К. да е сключил с А.М.М.-К. граждански брак на 29.10.1976г. При което и закупения от съпруга с НА № 46/06.03.2001г. недвижим имот е станал СИО за двамата съпрузи.

Не се спори по делото, а и от представения НА №83/08.09.2009г. за покупко продажба на недвижим имот се установява, че ответника М.М.Е. е закупил от РПК „Чепинска долина“ и е станал собственик на следния имот: Дворно място с площ от 840 кв.м., образуващо УПИ I-348  от кв.14  по плана на с.Кръстава, ведно с Търговски обект –Магазин с площ от 165кв.м., заемащ южната част на първия етаж на построената в имот сграда.

По делото е представен и констативен НА №31/29.01.2009г., с който е признат за собственик по давностно владение РПК „Чепинска долина“ –Велинград на имота- Дворно място с площ от 1140кв.м., представляващо УПИ I „селкоп“, отреден за имот пл. №18 в кв.14 по плана на с.Кръстава, ведно с целия първи етаж от построената в имота сграда, който етаж се състои от Кафе-Аператив с площ от 80кв.м. заемащо северната част на етажа и Търговски обект –Магазин с площ от 165кв.м., заемащ южната част на този етаж.

От тези два НА от 2009г. е видно, че ответника е придобил част от собствеността на РПК „Чепинска долина“ –Велинград, за установяване на която е издаден констативния нот.акт.

Според представената скица № 38/14.11.2018г. им.пл.№18 от кв.14 по плана на с.Кръстава е обединен в нов имот с пл.№348, със Заповед № 262/16.03.2009г. на кмета на общ.Велинград. От имот пл.№348 са образувани два урегулирани имота, а именно: УПИ I-348 с площ от 840кв.м. и УПИ ХХIII-348 с площ от 300кв.м. Двете УПИ-та са образувани по Заповед № 498/07.05.2009г. на кмета на общ.Велинград. А собственик на втория етаж на масивната стопанска сграда „Магазин-ресторант“ с площ от 198кв.м., построена в  п.I, отреден за имот пл. № 18 от кв.14  по плана на с.Кръстава е ищеца М.М.-К. по НА №46/06.03.2001г.

Видно от същата скица е, че пред двуетажната сграда, попадаща в УПИ I-348 и УПИ ХХIII-348 има изградена от южната страна рампа със стълби от двете й страни.

По делото е приета и неоспорена от страните СТЕ изготвена от в.л. Г., която съдът кредитира, като компетентна и безпристрастна. От заключението по СТЕ се установява, че в УПИ I-348 и УПИ ХХIII-348 има разположена изградена 2 етажна сграда със стопанско предназначение със ЗП от 168,77кв.м. /измерена на място по външни очертания/, като и открита бетонова рампа от изток на ЗП от 28,88кв.м. В сградата са обособени 3 бр. самостоятелни обекти индивидуална собственост, а именно: 1. СО търговски обект Магазин със ЗП 75,44 кв.м., находящ се на първия етаж в южната част на сградата, състоящ се от две помещения с външен самостоятелен вход от рампата, със съответните общи части от рампата -собственост на ответника.  2. СО търговски обект Кафе-Аперитив със ЗП 70,13 кв.м., находящ се на първия етаж в северната част на сградата, състоящ се от едно помещения с външен самостоятелен вход от рампата, със съответните общи части от рампата -собственост на С.У..   3. СО търговски обект Магазин със ЗП 175,56 кв.м., находящ се на целия втори етаж на сградата, състоящ се от седем помещения с външен самостоятелен вход от рампата, чрез самостоятелно стълбище до етажа, със съответните общи части от рампата -собственост на ищците.   

Освен това ищците допълнително били изградили външно открито стълбище от западната страна на сградата и с него обособили втори вход за втория етаж.

Страните не спорят и по обстоятелството, че собствения на ищците втори етаж от въпросната сграда се намира над собствеността на ответника , като и за двата търговски обекта да има самостоятелни входове, разположени на общата рампа. Не се спори също така и по обстоятелството, че дворното място, в което е построена въпросната сграда и в което са разположени входовете на двата самостоятелни търговски обекта собственост на страните е собственост само на ответника Е., а и това е видно от представената скица.

Не се спори по обстоятелството, че рампата на която се намират двата самостоятелни входа за търговските обекти на ищеца и ответника е обща част на сградата.

Спорен е въпроса дали ответника, като собственик на първия етаж на сградата, в която се намира собствения на ищците втори етаж от нея, е извършвал някакви действия, с които е забранявал на ищците да ползват своя самостоятелен вход за втория етаж.  

От показанията на свидетеля на ищците – М.Д. – наемател на търговския обект на ищците се установява следното: Свидетелят ползва втория етаж във същата сграда, като е наемател на имота на М.М. –К.. На свидетелят не известно как и разбрали ли са се наемодателите му, че трябва да отворят втори вход. Твърди вече да е бил наемател, когато била построена през 2009г. стълба за втори вход за втория етаж и помагал на ищците да я построят. В имота се влизало през тази стълба, която я направили те. Въпросната  стълба за втори вход била изградена, тъй като господин Е. ги принудил. Не бил видял строително разрешение, но господин Е. тогава бил кмет през 2009год. Построена била стълбата, но тъй като господин К. нямал средства,  и свидетелят им давал средства, а те му ги възстановили с наеми и с разни работи. Свидетелят сочи, че до  колкото знаел стълбата трябвало да се изгради, тъй като господин Е. казвал, че предната част е негово и трябва да си я загради. Поради това и трябвало да се отвори втори вход от задната страна, противоположната. Още не е била заградена предната час. Тогава имали разрешение да я построят от господин Е.. Сега разбрал, че и тази част е негова. Това го знаел от К.. Толкова години до сега нямали никакви проблеми, като от 2009 тази стълба си стояла и я ползвали тази стълбата до края на януари тази година. Ползвали въпросната стълба от другата страна на сградата, защото господин Е. искал да си загражда имота. Освен това принцип нямало и как да имат достъп през предния вход, защото се ползвал като барче. Нямало как да минават жените от там, защото бизнеса на свидетеля бил свързан повече с жени, които бил малко по-консервативни. Нямало как жените да минават покрай мъжете. Клиентките и работничките му имали проблем по религиозни причини да не минават оттам.  Имало и други причини да не може да се минава отпред на тази част верандата била преградена с  каси, с найлон, а сега вече имало и дъска със кафета, където стояли хората там. Това ставало пред магазина, който бил смесен магазин и кафе имало и алкохоли и безалкохолни напитки. М.Е. стопанисвал този магазин. Масите ги слагали неговите клиенти, които бил постоянно там – от сутринта до обед, после си отивали и вечерта пак били там.  Именно от там трябвало да минат, за да дойдат клиентите на неговата входна врата.  Директно на входната врата за втория етаж физически било невъзможно да се качи човек, защото било около метър и половина високо, а рампата била заета от поставените маси и каси. Свидетелят твърди още, че в началото на годината били паркирани пред стълбата за втория вход  две тежкотоварни МПС-та, едното от които е  верижен трактор, а другото, някаква руска УАЗ-ка и нямало никакъв достъп и през задния вход  вече. Така изобщо нямало достъп. Това състояние било от края на януари тази година.

От показанията на свидетеля на ответника М.Р.Е. се установява следното: Свидетелят познава имота на М.Е., който е на центъра в бившата сграда на РПК. От източната му страна имало един вход, откакто се помел. Отзад бил направен някакъв друг с тераса и в резултат сградата била с два входа. На първия етаж имало смесен магазин, след него имало врата и стълбище за втория  етаж, имало и бетонна рампа на която била и врата от която се влизало в магазина на М.Е.. Другата врата до нея била за стълбището за втория етаж. До нея има още една врата, която била за кафенето на С.У.. Стълбата била вдигната по-високо на около 60-70 см. От двете страни на тази рампа, която била вдигната на около 60-70см. имало стълби. Едната стълба била до магазинана Е., а другата до кафе-аператива. Тези стълби не били препречвани. Свидетелят сочи, че много често посещавал това място, може би всеки ден от около 20 години. Най-много влизал в магазина на М.Е..  Не бил виждал маси, но понякога инцидентно се слагала дъска да пият кафето клиентите. Каси имало поставени до входа на магазина, но се минавало покрай тях. Примерно една-две каси се слагали до стената, а пространството било широко -около метър и нещо и се минавало. Дори човек натоварен с багаж можел да мине покрай касите и да влезе във входа за стълбището за втория етаж. Свидетелят не помни да съм виждал, да е ограничен достъпа до втория етаж. Твърди да е вижда хора да се качват на втория етаж, дори и през последната една година е виждал хора да се качват всеки ден. Магазина на М.Е. се стопанисвал от фирма „Емет“, която фирмата била на съпругата му. Тя работела като магазинерка и друг работели. М. си зареждал стока, но фирмата стопанисвала обекта.На свидетеля не и известно, кой нарежда касите.

 

Въз основа на показанията на тези две групи свидетели съдът намира, че се установява до входната врата на магазина на ответника Е. да се поставят до стената каси от зареждането на магазина. Установява се също така, че освен касите се поставят и импровизирани маси, на които клиенти на магазина на ответника сядат за да си консумират закупените напитки. Определено с поставянето на каси на рампата и даването възможност на клиенти да си правят импровизирани маси на които да седят, след като ширината на рампата е около метър, то преминаването покрай тях  е затруднено и дори невъзможно при наличие на седнали клиенти на магазина собственост на ответника. Независимо по делото да не се установи ответника да е забранявал с думи на ищците, техния наемател или неговите клиенти да преминават по рампата пред неговия магазин за да достигнат до входната врата за втория етаж, където е имота на ищците, то от горе описаните негови действия или на негови клиенти, става ясно че такава забрана е се осъществява чрез конклудентни действия. Нещо повече от показанията на св.Джамбазов се установи, ответника да извършвал и действия с които да пречи на ищеца да има достъп до своята собственост дори през изградения втори вход, независимо дали той е незаконно построен, като го препречвал чрез поставяне на  верижна машина и друго МПС. Въпросния втори вход от другата страна на сградата не е предмет на настоящото дело, но извършваните от ответника действия по препречването и този вход, са също индиция за това ответника на практика да търсил всевъзможни начини да забрани или поне да ограничи до минимална възможност достъпа на ищците до тяхната собственост. В случая съдът намира, че ограничаването на достъпа до собствеността на ищците следва да се отнесе не само конкретно до тях, но и до клиенти на магазина, който функционира в техния имот, представляващ втори етаж от сградата. Това е така, тъй като предназначението на имота е за търговска дейност, намира се в стопанска сграда и е продаде на  ищците като Магазин-ресторант, тоест като обект с търговско предназначение. При което и създаването на пречки на клиентите на търговския обект собственост на ищците е също пречене на последните да ползват собствеността си според нейното предназначение.  

 

Въз основа на така установеното от фактическа страна и по изложените съображения съдът формира и правните си изводи: По отношение на предявения негаторен иск по  чл. 109 от ЗС - негаторният иск е средство за правна защита на собственика от всяко пряко или косвено неоснователно действие, или създадено състояние, имащо вредно отражение върху имота и създаващо пречки на собственика да упражнява пълноценно правото си на собственост. Съгласно т.3 от задължителното за съдилищата в Р България ТР № 4/06.11.2017 г. по тълк.д.№ 4/2015 г. на ОСГК на ВКС за уважаване на иска с правна квалификация  чл. 109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право. Първата и задължителна предпоставка за успешното провеждане на негаторния иск е установяване правото на собственост на ищеца върху имота, върху който се твърди оказвано от ответника неоснователно действие, пречещо на ищеца да упражнява правото си на собственост в неговата пълнота.

Безспорно се установява по делото, че ищците са собственици на втори етаж от стопанска сграда, построена в дворно място съставляващо УПИ I-348 по плана на с. Кръстава, а ответника е собственик първия етаж от същата сграда и на дворното място. Установи се още, че достъпа до собствените на ищците и на ответника помещения е осигурен още с построяването на сграда  от рампа с височина около 70 см., в края на която има стълба. Действително рампата има стълба от двете си страни, но другата стълба е разположена в друг имот, собственост на трето лице. При което единствено през тази стълба, разположена в имота на ищеца и по рампата може да стигне до входната врата на имота на ищците. Установява се още от показанията на свидетелите, че на рампата и до имота на ответника, който се намира преди входната врата на ищците, са поставяни постоянно каси от зареждането на магазина на ответника, а и са правени импровизирани маси, на които клиенти на магазина на ответника са сядали за консумация. При което и достъпа до имота на ищците както за тях така за техни клиенти е ставал невъзможен.  В случая е без значение дали ответника е извършвал сам действията посочени по-горе с които е пречел на ищците да ползват по предназначение събствеността си или чрез бездействието си е допуснал това да става, тъй като като собственик на имота е бил длъжен да не допуска той или някой друг на който е предоставил стопанисването му / в случая по данни на свидетеля на съпругата на ответника/ да създава пречки на другите съсобственици в сградата. Подобно поведение от страна на ответника е не само неправомерно, но и неприемливо и като такова не може да бъде толерирано от съда.

Напълно неоснователи съдът намира възраженията на ответника, че ищците са имали възможност да ползват за достъп до собствеността си стълбата от другата страна на рампата. Дори и това да е фактически възможно, то до колкото входната врата за имота на ищците се намира в дворното място собственост на ответника Е., то именно и от този имот следва да имат достъп до втория етаж тяхна собственост, а не през друг поземлен имот собственост на трето лице. 

Ето защо и съдът намира иска по чл.109 от ЗС за основателен, и като такъв ще се уважи.

               С оглед изхода от спора ищците имат право на разноски, поради което и на осн. чл.78, ал.1 ГПК ще им присъдят разноски, като са представени доказателства за направени такива от 600лв. за адв. възнаграждение, 250лв. за СТЕ и 30лв. за държ.такса.  Ответникът е релевирал възражение по чл.78, ал.5 ГПК за намаляване поради прекомерност на разноски на ищците. Това възражение съдът намира за основателно поради следното:  Съгласно чл.7, ал.2 т.4 от НМРАВ за неоценяеми искове минималното възнаграждение е 300лв. Освен това делото не е справна или фактическа сложност, при което и договореното и заплатено адв.възнаграждение от 600лв. е два пъти по-голамо о т минималния размер и подлежи на намаляване до 300лв. Ето защо и на ищците ще се присъдят разноски от общо 580 лв., в това число 300лв. за адв. възнаграждение, 250лв. за СТЕ и 30лв. за държ.такса, която сума ще се осъди ответника да им заплати.

Предвид изхода от спора ответника няма право на разноски, а направените от него такива остават за негова сметка.

            По горните съображения, съдът

 

                                                          Р  Е  Ш  И :

 

            ОСЪЖДА М.М.Е. с ЕГН ********** ***, на осн. чл. 109 от ЗС, да преустанови своите действия, с които пречи на собствениците М.М.М.-К. с ЕГН ********** и А.М.М.- К. с ЕГН ********** ***, да влизат в собствения им недвижим имот и да го ползват по предназначение, а именно: като забранява с действия или бездействия, да ползват източният вход към стълбищната клетка, разположен в средата на рампата към първото етажно ниво, от който вход се влиза в собствения им втори етаж от масивната двуетажна търговска сграда, при застроена площ на цялата сграда от 198 м2, находяща се в с.Кръстава, построена в УПИ I- 348-ми и УПИ ХХIII-348-МИ в кв.14 по плана на с.Кръстава, при граници и съседи:от изток,север и запад - улици и от юг-УПИ II Общински и УПИ III -41.

ОСЪЖДА М.М.Е. с ЕГН ********** ***, да заплати на М.М.М.-К. с ЕГН ********** и А.М.М.- К. с ЕГН ********** ***, СУМАТА от 580,0лв. /петстотин и осемдесет лева/ - направените по делото разноски .            

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, а копие от него да се изпрати на страните заедно със съобщението.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................................

                      ( Валентина Иванова)