О К Р Ъ Ж Е Н   С Ъ Д  –  Х А С К О В О

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 144/14.II.2019 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

                                         Председател : Деляна Пейкова

                                                 Членове :1. Георги Гочев

                                                       2.Ирена  Аврамова

 

Производството е по реда на Глава ХХІ, чл.274 от ГПК

 

Обжалвания акт

 

    С определение №1694/20.ХI.2018 г. постановено по гр.дело №909/2018 г. състав на Районен съд-Хасково прекратяване производството по делото в частта на предявените искове с правно основание чл.92 и чл.79 от ЗЗД относно осъждане на ответника да заплати на ищеца 542.11 лв. договорна неустойка по договор с абонатен № ********* и 201.80 лв.-дължими лизингови вноски по договор с този абонатен номер.

    Първоинстанционното производство е образувано по иск предявен от „Теленор България“ ЕАД, ЕИК130460283 против Р.А. М*,ЕГН:**********,*** с правно основание чл.422 вр.чл.415 ал.I от ГПК -  да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 333,70лв. - главница, представляваща потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер *********, ведно със законната лихва, както и да бъде осъден да заплати сумата от 542,11лв. -начислена договорна неустойка по договор с абонатен номер ********* и сумата от 201,80лв. - дължими лизингови вноски по договор с абонатен номер *********. С исковата молба са предявени и осъдителен иск срещу ответника за неустойка в размер на 542,11лв. и за сумата от 201,80лв. - неизплатени лизингови вноски при обективно кумулативно съединяване.

    За да постанови прекратителното си определение съдът е приел,че предявените осъдителни искове за заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване на договора, сключен между страните, както и за заплащане на дължими, но неизплатени лизингови вноски, се предявяват на различно основание.Съдът  извежда,че в случая осъдителните искове не били предявени при условията на евентуалност, а се искало тяхното обективно съединяване с установителния иск. За да се разгледат предявените осъдителни искове следвало да се установяват и доказват от страните съвсем различни факти и обстоятелства, които нямат връзка на практика с тези, които ще се установяват по предявения установителен иск. При тези данни по делото първата инстанция намира за недопустимо съединяването в настоящото производство на осъдителните искове с предявения установителен иск, по който е образувано същото.

 

Обстоятелства по обжалването

 

    Недоволни по определението са останали от „Теленор България“ ЕАД, ЕИК130460283,поради което атакуват като неправилно и незоконосъобразно с искане за отмяната му и продължаване на съдопроизводствените действия.

    Според дружеството разясненията в т.11Б от ТР№4/2013 г. на ОСГКТ на ВКС се отнасяли до приложението на правилата за изменение на иска по чл.214 от ГПК в производството по предявен иск по чр.422 от ГПК в хипотезата при изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание,от което произтича вземането по дадената заповед за изпълнение,или за увеличение размера на иска. В този случай според въззивникът въвеждането на друго основание,от което произтича вземането различно от основанието на заповедта за изпълнение,можело да се заяви чрез предявяване на осъдитилен иск при условията на евентуалност.

    В процесния случая нямало изменение на претенцията по чл.422 от ГПК по реда на чл.214 то ГПК,а имало обективно съединени осъдителни искове,редом с установителния иск,при кумулативност,предявени с една искова молба на различно основание и размер.

    Съвместното разглеждане на така съединените искове било допустимо на общо основание-чл.210 ал.I от ГПК.Следвало да се има предвид,че исковата молба била редовна,за осъдителната претенция не бил предявен иск по чл.422 от ГПК,а издадената заповед за изпълнение за размера над 333.70 лв. подлежала на обезсилване на основание чл.415 ал.V от ГПК.Нямало пречка в хипотезата на чл.422 от ГПК ищецът па иска установяване дължимостта на суми по заповедта частично,като в същото производство предяви и друг осъдителен иск срещу същия ответник при кумулативност.

    Особения представител на Р.А. М**,адв. Силвия Манджукова представя отговор на частната жалба,в който развива тезата относно нейната неоснователност.

    РС-Хасково издал по заявлението на дружеството заповед за изпълнение на 05.ХII.2017 г. по ч.гр.д №********* г. за изпълнение на парично вземане в размер на главница 1 077.61 лв. относно потребена и незаплатена далекосъобщителна услуга по договор от 19.II.2016 г. за номер ********* и издадена за това фактура.В рамките законовия срок на отправеното възражение за недължимост от Мирчев,дружеството предявява настоящата искова молба с искове по чл.422 от ГПК относно 333.70 лв.-потребени далекосъобщителни услуги,ведно със законната лихва и обективно съединени осъдителни искове по чл.92 от ЗЗД-542.11 лв. начислена неустойка по договор и по чл.205 от ЗЗД-201.80 лв. дължими лизингови вноски.

    В исковата молба обаче ищецът се позовавал освен на поменатия договор,така и на договор за лизинг и три различни фактури,необхванати от заявлението по заповедното производство.

    В режима на т.11Б от ТР№4/2013 г. на ОСГКТ на ВКС при условията на чл.210 ал. I от ГПК можело да се предяви осъдителен иск в производство по чл.422 от ГПК само за разликата между размера на вземането по издадената заповед за изпълнение и пълния размер на вземането.

    В процесния случай обаче с осъдителната претенция се търсело присъждане на неустойка и лизингови вноски,които не са предмет на заявлението по чл.410 от ГПК и на издадената заповед за изпълнение. Според въззиваемият би могло да се заяви различно основание от установителното по чл.422 от ГПК чрез осъдителен иск,но само при условията на евентуалност.В случая исковете били при условията на кумулативност.Допустимостта на подобен иск била обусловена от наличието на правен интерес от търсената защита,който се пораждал само при обезсилване на заповедта.

 

Правни съображения

 

Жалбоподателят е активно легитимирана надлежна страна да предяви  настоящата частна въззивна жалба,тъй-като е носител на субективното процесуално право,предвид разпоредените негативни за правни последици с атакуваното определение на Районен съд-Хасково-прекратяване на образуваното по негова искова молба гражданско производство в частта относно предявените осъдителвни искове.

Заповедното производство,обективирано в ч.гр.дело №.3047/2017 г.,е завършило със заповед №1579/05.ХII.2017 г. за изпълнение на парично задължение,с която съдът разпорежда длъжникът Р.А.М. да заплати на кредитора „Теленор България“ ЕАД София 1077.61 лв.-главница-неплатени далекосъобщителни услуги по договор от 19.II.2016 г. за периода 10.II.2016 г. до 09.VII.2016 г.,44.28 лв. лихва за забава,законната лихва върху главницата от 01.ХII.2017 г. и разноски от 25 лв.държавна такса и 185.12 лв. адвокатско възнаграждение.Същата е точен отговор на заявлението по чл.410 от ГПК на дружеството и има за предмет именно изплащане главница съставена от неизплатени и ползвани далекосъобщителни услуги.

По предявеният от дружеството иск е образувано гр.дело №909/2018 г. на РС-Хасково.В исковата молба се обективира цена на претенцията от 1 077.61 лв.,съставена от –установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК-333.70 лв. неизплатени далекосъобщителни услуги,осъдителен иск с правно основание чл.79,чл.92 от ЗЗД-542.11 лв. неустойка и осъдителен иск с правно основание чл.205 от ЗЗД-201.80 лв. за неизплатени лизингови вноски.

Съобразно заявеното исковата молба съдържа три обективно кумулативно съединени иска с различно естество и основания.Първият е установителен и обоснован със издадената заповед,като съставлява част от общия присъден с нея размер изведен от неизплатени далекосъобщителни услуги;вторият иск е осъдителен обоснован с неустойка и третият е също осъдителен,обоснован с неизплатени лизингови вноски.

Очевидно,че претендираната като общ размер сума по иска и по заповедта за изпълнение съвпадат.Заповедта обаче е обоснована като вземане по главница само от неизплатени далекосъобщителни услуги,а исковата молба е съставена от три различни основания,като тези по осъдителните претенции не са обхванати от предмета на заповедното производство.Налице е идентичност на основанията между заповедното производство и исковата по отношение на установителната претенция за 333.70 лв.,която и съствавлява иска по чл.422 от ГПК.

Основния въпрос по делото предвид въведения предмет на въззивна проверка е доколко заявените осъдителни претенции,стоящи извън обхвата на заповедното производство и на иска по чл.422 от ГПК са допустими.

Безспорно е,че  в случая не е налице изменение на иска по чл.214 от ГПК.С предявяването на исковата молба по този начин ищецът е въвел две други основания за вземането си от 1 077.61 лв. посочени по-горе.Тези основания по чл.92 и чл.205 от ЗЗД могат да са въведат в производството по чл.422 от ГПК като отделни осъдителни искове,само при евентуално съединяване с основния установтелен,а не чрез кумулативно обективно съединяване.Именно това е настоящата процесуална хипотеза.Същата обаче не е позволена от задължителните указания по т.11Б от Тълкувателно решение № 4/18.VI.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК,което предпоставя и недопустимостта на подобно съединяване на искове. Следва да се посочи,че случая не касае разлика между размера на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение и пълния размер на вземането,който да се предяви по исков път,тъй-като процесната заповед за изпълнение обхваща точно заявения размер вземането.В тази насока би следвало с осъдителните искове да се търсят необхванати от заповедта за изпълнение суми на същото основание-неизплатени далекосъобщителни услуги.Само в подобна хипотеза т.11Б от соченото решение на ВКС допуска съединяване на искове по чл.210 от ГПК.

Ето защо предявените с исковата молба осъдителни претенции не са допустимо съединени с този по чл.422 от ГПК и като правни изводи първата инстанция е права в тази насока.

РС-Хасково обаче не е съобразил,че двата осъдителни иска сами по себе си не са недопустими.Поради това е следвало да се приложи императива на чл.210 ал.II от ГПК,като претенциите се разделят,като се продължи разглеждането на установителната претенция,а двата осъдителни иска се отделят за разглежане в отделно производство след администрирането им.

    Предвид на изложеното атакуваното определение следва да се отмени като незаконосъобразно и делото да се върне на РС-Хасково за продължаване на производствените действия и администриране на същото съобразно изложеното в мотивите на настоящия акт.

    Водим от изложеното Окръжен съд-Хасково

 

 

О П Р Е Д Е Л И

 

 

ОТМЕНЯ определение №1694/20.ХI.2018 г. постановено по гр.дело №909/2018 г.  с което Районен съд-Хасково прекратява производството по делото в частта на предявените осъдителни искове с правно основание чл.92 и чл.79 от ЗЗД относно осъждане на ответника Р.А. М**,ЕГН:**********,*** да заплати на ищеца „Теленор България“ ЕАД, ЕИК130460283  542.11 лв. договорна неустойка по договор с абонатен № ********* и на основание чл.205 от ЗЗД - 201.80 лв.-дължими лизингови вноски по договор с този абонатен номер.

ВРЪЩА  делото на Районен съд-Хасково за продължаване на производствените действия и администриране на същото съобразно изложеното в мотивите на настоящия акт.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  е окончателно.

 

 

 

Председател :

 

 

 

 

Членове   :    1.                              2.