РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 26.05.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, VIІ - ми
състав, в съдебно заседание на 18 май, през две хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА като
разгледа докладваното от съдия АГУШ адм. дело № 210 по описа за 2020 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 186, ал. 4
от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано е по жалба на "Краси
ойл" ООД, със седалище: гр. Русе, представлявано от Красимир Великов
Стефанов, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ)
№ 82 – ФК от 20.02.2020 г. на Началник отдел "Оперативни дейности" -
Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП – София, с която на
дружеството е наложена ПАМ – запечатване
на търговски обект – бензиностанция-газстанция, находяща се в с. Кацелово,
община Две могили, област Русе, ул. „Тончо Стисков“ № 63, стопанисвана от „Краси
ойл“ ООД и е забранен достъпът до него
за срок от 7 (седем) дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г“ от ЗДДС
и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
В жалбата се правят оплаквания за
незаконосъобразност на оспорената заповед поради издаването й в противоречие с материалния
закон. Наведени са и възражения за допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Направено е искане за отмяна на
оспорената заповед като незаконосъобразна.
Претендира се и присъждане на
разноски, съобразно приложен списък на разноските (л.28 от делото).
Ответникът по жалбата – Началник отдел
"Оперативни дейности" - Варна в Главна дирекция "Фискален
контрол" при ЦУ на НАП - София, чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт
С. С., застъпва становище за законосъобразност на оспорената заповед. Отправя
искане жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, както и на ответника да
се присъди юрисконсултско възнаграждение.
По
фактите
Предмет на административното производство
е ЗНПАМ № 82 – ФК от 20.02.2020 г. на Началник отдел "Оперативни
дейности" - Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП - София,
с която на дружеството е наложена ПАМ – запечатване
на търговски обект – бензиностанция-газстанция, находяща се в с. Кацелово, община
Две могили, област Русе, ул. „Тончо Стисков“ № 63, стопанисвана от
жалбоподателя и е забранен достъпът до
него за срок от 7 (седем) дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
Според съдържанието на обжалваната
заповед, същата е издадена след извършена на 10.12.2019 г. от служители на НАП
проверка на търговски обект – бензиностанция-газстанция, находяща се в с.
Кацелово. Посочено е, че в хода на проверката търговецът е представил документи
във връзка с последните доставки на горива - акцизни данъчни документи (АДД,
декларации за съответствие, товарителници), след което на 18.02.2020 г. е
извършена проверка в информационната система на НАП за контрол на горивата, при
която било установено, че дружеството – жалбоподател като получател на доставка
на течни горива не е подал електронни документи за получаване (ЕДП) на гориво за
периода от 27.09.2019 г. до 28.11.2019 г. За посочения период жалбоподателят
представил при проверката в НАП четири броя еАДД за извършени доставки на
бензин и дизелово гориво като констатацията на контролните органи е, че към
момента на проверката документът за доставката не е въведен ръчно чрез
клавиатура на ЕСФП и не е наличен съответния № на УКН в информационната система
„Контрол на горивата“ чрез предаване на данни по дистанционна връзка към НАП.
Тъй като в ИС на НАП за контрол на горивата липсвали данни за подаване на ЕДП
от „Краси ойл“ ООД е прието, че дружеството е осъществило състав на нарушение
по чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, във връзка с чл. 59а, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-18
от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез
фискални устройства.
Според заповедта за налагане на ПАМ посочените
обстоятелства са отразени в Протокол за извършена проверка № 0388326 от 10.12.2019
г. и Протокол за извършена проверка № 0387005 от 18.02.2020 г., ведно със
събраните писмени доказателства.
Констатациите, направени на 18.02.2020 г., са свързани само с
представените от упълномощено лице на дружеството – жалбоподател 4 броя еАДД и
извършената справка в информационната система на НАП за контрол на горивата (л.
л. 7 – 64 от преписката).
По делото не е спорно, че в момента
на връчване на оспорената заповед ЗНПАМ № 82 – ФК от 20.02.2020 г. на
26.02.2020 г. срещу дружеството – жалбоподател е съставен АУАН № F539386. В
хода на съдебното производство пред настоящия съд не са представени
доказателства дали въз основа на този АУАН е издадено наказателно постановление.
По
правото
Предмет на оспорване е индивидуален
административен акт, подлежащ на съдебен контрол от неговия адресат - надлежна
страна с право и интерес от обжалване.
Оспорваният административен акт е
съобщен на жалбоподателя на 26.02.2020 г., при което жалбата, подадена на
09.03.2020 г., е в срока по чл.149, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС,
принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед
на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Чл. 7, ал.
1, т. 1 от ЗНАП предвижда, че изпълнителният директор на НАП е орган по
приходите.
Видно от т. 1 от Заповед № ЗЦУ–ОПР-16
от 17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП (л. 68 от преписката),
директорите на дирекции "Контрол" в ТД на НАП и началниците на отдели
"Оперативни дейности" в дирекция "Оперативни дейности" в главна
дирекция "Фискален контрол" в Централно управление на НАП, са
оправомощени да издават заповеди за налагане на ПАМ – запечатване на обект по
чл. 186 от ЗДДС.
В случая оспорваната заповед е
издадена от Бойка Славчева Генова - Началник на отдел "Оперативни
дейности" - Варна в Дирекция "Оперативни дейности" в Главна
дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, поради което съдът приема,
че същата е постановена от компетентен орган в рамките на неговата функционална
и материална компетентност.
Заповедта е изготвена в изискуемата
от чл. 59, ал. 1 от АПК писмена форма и отговаря на изискванията на чл. 59, ал.
2 от АПК. Органът е изложил фактите, въз основа на които е приел, че са налице
основанията по чл. 186, ал.1, т. 1, б. "г" от ЗДДС. Тези факти се
подкрепят и от Протокол за извършена проверка № 0388326 от 10.12.2019 г. и Протокол
за извършена проверка № 0387005 от 18.02.2020 г., по отношение на които има
изрично позоваване в оспорената заповед.
Съдът обаче счита, че обжалваната заповед
се явява издадена в нарушение на материалноправните разпоредби.
С разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т.
1, б. "г", във вр. с ал. 3, във вр. с чл.118 от ЗДДС, законодателят е
предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед, която съдържа изложение на
предвидените в закона предпоставки. Тези предпоставки съгласно чл. 186, ал. 1,
т. 1, б. "г" от ЗДДС са формулирани по следния начин:
"Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30
дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на
лице, което не спази реда или начина за подаване на данни по чл. 118 в Националната
агенция за приходите.".
В нормата на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС,
на която се е позовал административният орган, е предвидено задължение за
данъчно задължено лице - доставчик/получател по доставка на течни горива да
подава в Националната агенция за приходите данни за доставката и движението на
доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях.
Данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване
на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен
подпис.
В изпълнение на предоставеното му от
чл. 118, ал. 4, т. 3 от ЗДДС правомощие, министърът на финансите е издал
наредба, с която се определят изискванията, редът и начинът за установяване на
дистанционна връзка и подаването на данни към Националната агенция за приходите,
както и видът на подаваните данни, формата и сроковете за подаването им. Това е
Наредба № Н-18 /13.12.2006 г. на МФ.
Според чл. 59а, ал. 1 от цитираната
наредба, лицата по чл. 118, ал. 9 и 10 от ЗДДС подават в НАП данни чрез
електронен документ за доставка (ЕДД) – приложение № 22, или електронен
документ за получаване (ЕДП) – приложение № 23, за доставката и движението на
доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях,
отнасяща се до цялото количество гориво или до част от него, в случаите, когато
данните не са декларирани с електронен акцизен данъчен документ (еАДД)/единен
административен документ (ЕАД) и са задължителни за подаване съгласно
наредбата. Всеки ЕДД, ЕДП, както и подадените данни за доставени количества
горива по документ, въведени чрез ЕСФП, съдържат задължително уникален
контролен номер (УКН) на еАДД или митнически референтен номер (МРН) на ЕАД. Въвеждането
на УКН на еАДД за доставени количества горива по документ, постъпили в обект с
ЕСФП, се извършва чрез баркод четец при постъпването им, а в случаите на
освободени доставки от лицензиран складодържател, регистриран по Закона за
акцизите и данъчните складове, на втечнен нефтен газ (LPG) в бутилки за
отопление, продадени на физически лица, които не са еднолични търговци,
въвеждането на УКН се извършва в деня на издаване на обобщения акцизен данъчен
документ.
От цитираните разпоредби става ясно,
че редът и начините за подаване на информация в НАП за получени доставки на
течни горива е различен в зависимост от това дали в търговския обект, където е
извършена доставката, респ. получаването се използва ЕСФП или не. В настоящия
случай е безспорно установено, че в процесния търговски обект се използва ЕСФП.
С оглед на това неправилно ответникът при определяне на допуснатото нарушение,
за което е наложена оспорваната ПАМ, се е позовал на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС,
според която, както вече се посочи, данъчнозадълженото лице – получател по
доставка на течни горива, е длъжно да подава в Националната агенция за
приходите данни за доставката и движението на доставените/получените количества
течни горива, както и за промяната в тях като данните се подават на датата на данъчното
събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен
път с квалифициран електронен подпис. Съгласно чл. 118, ал. 11, т. 5 от ЗДДС
данни по ал. 10 не се подават от получателя за доставки, които е отчел като
получени чрез електронната си система с фискална памет. В унисон с това правило
е нормата на чл. 59а, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г., според която лице по ал. 1 (на чл. 59а) – получател по доставка на течни
горива подава ЕДП съгласно приложение № 23 за потвърждаване на полученото
гориво с изключение на случаите, когато горивото се доставя в обект с ЕСФП. А
именно в чл. 59а, ал. 1, изр. ІІ и изр. ІІІ от Наредба № Н-18/2006 г. е
посочено, че освен всеки ЕДД и ЕДП и подадените данни за доставени
количества горива по документ, въведени чрез ЕСФП, следва да съдържат
задължително уникален контролен номер (УКН) на еАДД или митнически референтен
номер (МРН) на ЕАД като въвеждането на УКН на
еАДД за доставени количества горива по документ, постъпили в обект с ЕСФП, се
извършва чрез баркод четец при постъпването им.
В настоящия случай от фактическа
страна административният орган е посочил в оспорената заповед, че дружеството –
жалбоподател както в момента на съответната доставка, така и към момента на
проверката не е въвело ръчно чрез клавиатурата на ЕСФП съответния УНК на
документа за доставка, поради което този номер не е наличен в системата за
контрол на горивата на НАП и с това е нарушена нормата на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС.
Както вече се посочи чл. 118, ал. 10
от ЗДДС е неприложим за случаите, в които в търговския обект се използва ЕСФП,
какъвто е и настоящия случай.
От друга страна като неправомерно
поведение е посочено невъвеждането ръчно от клавиатурата на ЕСФП на данните за
УКН, което обаче е в противоречие с разпоредбата на чл. 59а, ал. 1 от Наредба №
Н-18/2006 г., която императивно определя, че въвеждането на УКН на еАДД става
единствено чрез баркод четец. Тази норма формално е цитирана от
административния орган, но без да е анализирано съдържанието й и да е приложена
в съответствие с него.
Всичко изложено до тук сочи на
неяснота относно констатираното административно нарушение, във връзка с което
се налага принудителната административна мярка.
В тежест на административния орган е
да обоснове с конкретни обективни данни както факта на извършено нарушение и
вероятността нарушителят да извърши друго нарушение, така и необходимостта от
налагането на ПАМ за определения в заповедта срок.
В конкретния случай извършването на
нарушение, за което е приложена обжалваната ПАМ, не е установено по безспорен
начин, предвид факта, че не е ясно какво точно нарушение е извършено от
жалбоподателя.
Предвид изложеното, оспореният
административен акт се явява постановен при несъблюдаване на материалния закон,
поради което следва да бъде отменен като незаконосъобразен.
С оглед изхода на делото искането на
оспорващото дружество за присъждане на деловодни разноски, като своевременно
направено, е основателно и доказано, поради което в полза на същото следва да
се присъди сума в размер на 500 лева, заплатено в брой адвокатско
възнаграждение (л. л. 27 и 28 от делото) като посочената сума следва да бъде
възложена в тежест на Националната агенция за приходите.
Водим от горното и на основание чл.
172, ал. 2, предл. второ от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 82 – ФК от 20.02.2020 г. на Началник отдел
"Оперативни дейности" - Варна в Главна дирекция "Фискален
контрол" при ЦУ на НАП - София, с която на дружеството е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект –
бензиностанция-газстанция, находяща се в с. Кацелово, община Две могили, област
Русе, ул. „Тончо Стисков“ № 63, стопанисвана от „Краси ойл“ ООД и е забранен достъпът до него за срок от 7 (седем)
дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите –
София да заплати на "Краси ойл" ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Русе, ул. „Тодор Каблешков“ № 23, вх. А, ет. 5, представлявано
от Красимир Великов Стефанов, сума в размер на 500 (петстотин) лева,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия: