О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …..
гр. София, 24.11.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
КОСТАДИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА
ДАНАИЛОВА
ВЛАДИМИР ВЪЛКОВ
като разгледа докладваното от съдия
Костадинова ч.гр.д. № 11877/2020 г.,
намери следното:
Производството
е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Е.Е.2 С.“ ООД срещу определение
на съдията по вписванията при СРС от 17.06.2020 г., с което е постановен отказ по
молба вх. № 80450/03.12.2020 г., подадена за вписване на удостоверение от
Агенция по вписванията за преобразуване. Отказът е мотивиран с обстоятелството,
че представеният договор за преобразуване не съдържа описание на имотите, които
се прехвърлят в резултат от отделянето, нито за тях са представени кадастрални
схеми, както че не са представени удостоверения за данъчна оценка на имотите и
декларация съгласно чл. 264, ал. 1 ДОПК.
Жалбоподателят твърди, че отказът е недопустим, тъй
като е отказано вписване на договора за преобразуване, а не на удостоверението за
вписване на преобразуването, издадено от Агенция по вписванията, в какъвто
смисъл била подадената молба. По същество твърди, че отказът е незаконосъобразен,
тъй като съгласно чл. 263и, ал. 6 ТЗ на вписване подлежи удостоверението за
вписване на отделянето в търговския регистър, което не е акт с прехвърлителен,
а само с удостоверителен ефект, и поради това за вписването му не е необходимо
представяне на декларация по чл. 264, ал. 1 ДОПК. Поддържа още, че описание на
имотите не се изисква съгласно чл. 6, ал. 2, б. „б“ ПВ, но и че в случая такова
описание било налице в приложение № 1, което било съставна част от нотариално
заверения договор за преобразуване. Тъй като нямало изискване за описание на
имотите, то не било налице и изискване за представяне на кадастрална схема. Жалбоподателят
счита също, че не следва да бъде представяна данъчна оценка, тъй като
държавната такса се определяла въз основа на по-високата (в случая) балансова
стойност на имотите съгласно чл. 2 от ТДТАВ. Ето защо моли съда да отмени
обжалвания отказ.
Съдът установи следното:
На 23.09.2019 г. в търговския регистър е вписано
преобразуване на „Е.Е.С.“ ООД чрез отделяне на част от имуществото на
преобразуващото се дружество и преминаването му към съществуващото дружество „Е.Е.2
С.“ ООД съгласно чл. 262в, ал. 2 ТЗ. На 03.12.2019 г. от името на жалбоподателя
в Служба по вписванията – гр. София при Агенция по вписванията е подадено
заявление за вписване на удостоверение относно извършеното и вписано по
партидата на заявителя преобразуване. Към заявлението е представено и
удостоверение за актуално състояние и баланс на преобразуващото се дружество,
договор за преобразуване, два броя нотариални актове и документ за платена
държавна такса.
С обжалвания акт съдията по вписванията е отказал
исканото вписване, като е приел, че не е изпълнено изискването на чл. 264, ал.
1 ДОПК относно представяне на данъчна оценка и декларация, както че договорът
за преобразуване не съдържа описание на имотите съгласно чл. 6, ал. 3 ПВ, вкл.
чрез представяне на кадастрална схема.
При тези факти съдът намира жалбата за неоснователна:
Видно от изложените в обжалвания акт мотиви, произнасянето
на съдията по вписванията е по заявление с вх. № 80450/2019 г.
Със същото е заявено вписване на удостоверението, издадено от Агенция по
вписванията, към което на основание чл. 263и, ал. 6, изр. 2 ТЗ е представен и
договорът за преобразуване. Тъй като част от мотивите за постановения отказ
касаят нередовност именно на договора за преобразуване (в частта относно
описанието на имотите, предмет на отделяне), то съдът приема, че посочването в
диспозитивната част на обжалвания акт на договора, а не на удостоверението, се
дължи не на произнасяне по незаявено
искане, а на непрецизна формулировка, която обаче не обосновава
недопустимост на акта.
По същество актът е законосъобразен, но по следните
съображения:
Съгласно чл. 263и, ал. 4 ТЗ с вписването на отделянето
част от правата и задълженията на преобразуващото се дружество преминава върху приемащото
дружество, съответно на разпределението, предвидено в договора за
преобразуване. В случая от представения договор и приложение № 1 е видно, че към
патримониума на „Е.Е.2С.“ ООД преминава правото на собственост върху два
жилищни имота, находящи се в гр. София.
Съгласно чл. 264и, ал. 6 ТЗ, когато в имуществото на
преобразуващото се дружество има вещно право върху недвижим имот, удостоверението
за вписване на преобразуването в търговския регистър се представя за вписване в
съответния имотен регистър, като при отделяне към заявлението се прилага и договорът
за преобразуване.
Следователно подлежащият на вписване акт е
удостоверението, издадено от Агенция по вписванията относно вписването
на преобразуването в търговския регистър. В него не би могло да има описание на
недвижимите имоти, предмет на отделянето. Същевременно такова изискване не е
налице и по отношение на договора за преобразуване, което следва от изричната
разпоредба на чл. 6, ал. 2, б. „б“ от Правилника за вписванията. Следователно
поставените от съдията по вписванията изисквания в тази насока не са основани
на нормативната уредба и тяхното неизпълнение не може да води до отказ за
вписването.
Неправилен е изводът на съдията по вписванията и
относно необходимостта от представяне на декларация по чл. 264, ал. 1 ДОПК от
прехвърлителя относно липсата на непогасени публични задължения. Съгласно
сочената разпоредба такава декларация е необходима при „прехвърлянето или
учредяването на вещни права върху недвижими имоти или наследствени права,
включващи недвижими имоти, включването на недвижими имоти или вещни права върху
недвижими имоти като непарични вноски в капитала на търговски дружества,
вписването на ипотека или особен залог“, а последицата от нарушаване на
изискването за деклариране или за неизвършване на действието е непротивоставимостта
му спрямо държавата/общината съгласно чл. 264, ал. 5 ДОПК.
Удостоверението за вписване на
преобразуването не е акт с транслативен ефект (в какъвто смисъл е ТР № 7/2013
г. на ОСГТК на ВКС) и поради това не попада в хипотезата на цитирана
разпоредба. Именно това е прието и в Определение № 218/15.07.2020 г. по ч.
т. д. № 828/2020 г. на ВКС, ТК, І т.о. – „удостоверението
за вписване не е акт за прехвърляне на собственост по смисъла на чл. 4 б. „а“
от ПВ, нито е акт, който може да бъде приравнен на някои от описаните в чл. 4
б. „б-з“ ПВ актове. То само удостоверява настъпилото правоприемство, бидейки
акт, за който вписването е предвидено със закон, по смисъла на чл. 4 б. „и“ ПВ.
Липсва основание за разширително
тълкуване на чл. 264, ал. 1 ДОПК …. Всички визирани хипотези касаят
разпореждане с вещни права или учредяването на вещни тежести, а не универсално
правоприемство – както в правата, така и в задълженията на разпореждащия се,
каквото е налице при преобразуването на търговско дружество чрез вливане. Това
е и логично изводимо от целта на установяването на посочените обстоятелства …. Целта на удостоверяването е да се гарантира
събирането на тези задължения, което, с напускането патримониума на
длъжника на недвижимото му имущество или обременяването му с вещни тежести, би
се оказало компрометирано, каквато опасност преобразуването на търговско
дружество не предпоставя“ с оглед установените разпоредби в защита на
кредиторите – съгласно чл. 263л ТЗ възниква солидарна отговорност за
преобразуващите се дружества за задължения, възникнали до датата на
преобразуването. Макар цитираната практика да касае изискването за представяне
на данъчна оценка, в която да е удостоверена липсата на данъчни задължения за
конкретния имот, настоящият състав намира, че даденото с нея разрешение следва
да се приложи и към изискването на чл. 264, ал. 1 ДОПК относно представяне на декларация
– и в двата случая аргументът е обоснован с наличието на гарантирана защита за държавата за
непогасените й публични вземания посредством специалните правила,
установени в Търговския закон и важими при преобразуване.
Представянето на данъчна оценка обаче има отношение
към преценката
относно размера на дължимата за вписването държавна такса. Съгласно т.
3 на ТР 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС „таксуването на вписването следва да бъде
извършено както в останалите хипотези, когато се вписват актове, свързани с
преминаване на право на собственост или други вещни права от един субект към
друг. Таксата се определя съгласно чл. 2 ТДТСАВ, като се отчита естеството на
удостоверенията – те само установяват преминаването на правата, което е
настъпило по силата на осъществения смесен фактически състав. Самото
преминаване не е таксувано (по смисъла на чл. 2 ТДТСАВ), поради което
цената на акта следва да се определи за първи път в производството по вписване,
при аналогично приложение на правилата за определяне на таксите при прехвърляне
на собственост. За такава цена следва да се приеме стойността на преминалото в
резултат на преобразуването имущество по заключителния баланс, който трябва да
бъде съставен съгласно чл. 263з ал.1 от ТЗ, или по данъчната оценка, ако е по-висока
от стойността по заключителния баланс (аргумент от чл. 96, ал. 3 вр.
пар. 2 ДР ЗННД).“ По данъчна оценка следва да се изчисли таксата и ако от
заключителния баланс цената на правото не може да бъде установена. В обобщение
в диспозитива на т. 3 от цитираното ТР е посочено, че „дължимата такса се
определя по чл. 2 ТДТАВ, като за база се взема балансовата стойност на
недвижимите имоти по заключителния баланс на дружеството – праводател, но не
по-малко от данъчната оценка.“
Изложеното означава, че данъчната оценка на имотите се
явява необходима не при условията на чл. 264, ал. 1 ГПК, а за определяне
размера на дължимата държавна такса. В настоящия случай жалбоподателят е
посочил, че балансовата стойност на имотите многократно надхвърля данъчната
им оценка, но доказателства за това не са представени.
Тъй като заплащането на дължимата държавна такса е
условие за постановяване на исканото вписване, то съдията по вписванията следва
да може да прецени дали внесената в случая такса съответства на дължимата.
Доколкото това не може да се извърши в настоящия случай, а даване на указания
за отстраняване на нередовността е недопустимо, то отказът на съдията по
вписванията следва да бъде потвърден.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалбата на
„Е.Е.2 С.“ ООД срещу отказ на съдията по вписванията при СРС от 17.06.2020 г.,
постановен по молба вх. 80450/03.12.2020 г.
Определението може да се обжалва пред ВКС в
едноседмичен срок от връчване на препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.