Решение по дело №1011/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е образувано по жалба на ЕООД ЕУРО ПЛАНТС – [населено място], обл.Хасково, против Заповед №ДК-02-Х-3 от 03.09.2024г. на Началник РДНСК Хасково. Твърди се, че оспорваната заповед е издадена при допуснати нарушения на процесуалните правила и относимите материалноправни разпоредби, както и че била нищожна. Жалбоподателят не бил извършител на строежа, подлежащ на премахване. Не били участвали в административното производство задължителните заинтересовани страни. Не било индивидуализирано точното местоположение на строежа, а описанието му било елемент от законосъобразността на заповедта, тъй като след влизане в сила на заповедта можело да се пристъпи към доброволно или принудително изпълнение по отношение на имота. С премахването на строеж се засягала правната сфера на неговия извършител, адресат на заповедта, тъй като му се вменявало задължение за премахването или понасяне на разноските за принудително изпълнение. Оспорваната заповед била издадена и в нарушение на принципите на законност, истинност и безпристрастност, при засилен приоритет на служебното начало, в резултат на неспазване императивната разпоредба на чл.35 от АПК. Процедурата била изпълнена от неправоимащи лица. Освен това се твърди, че строежът бил търпим по смисъла на пар.16 от ПР към ЗУТ, поради което не подлежал на премахване. Иска да бъде отменена оспорената заповед, като бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответната страна – Началник РДНСК Хасково, оспорва жалбата, като твърди, че обектът е установен и категоризиран като трета категория строеж, както и бил собственост на дружеството и служел за напояване на земеделското стопанство. Не били представени и установени строителни книжа, които да доказват неговото законосъобразно извършване.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

При извършена проверка съгласно Заповед №ДК-Х-16/11.07.2024г. – л.62, от служители на РДНСК Хасково бил съставен Констативен акт № Х-4 от 16.08.2024г. – л.16 от делото, относно строеж Земно насипна стена/дига /хидротехническо-хидромелиоративно съоръжение/, намиращ се в ПИ с [идентификатор] /[ПИ], м.Казака/, [идентификатор], [идентификатор] по КККР на землището на [населено място], като било установено, че собственик на [ПИ] е дружеството-жалбоподател /н.а.№58, т.ІІІ, рег.№3721, д.№329/2018г./, а другите два имота са на Община Свиленград – нива и път. Обектът е земнонасипна стена/дига с размери дължина 50 м., ширина – 4,60м. на билото на стената, и височина от по-ниския терен 5м., чрез която и вследствие на естествено удълбочаване на терена се образувал водосбор. От представителя на дружеството, в част от имота, на който е описаният строеж, са изискани да бъдат представени всички налични документи относно законността на постройката. Установено е, че за строежа няма издадени книжа – без учредено право на строеж, като строителството е изпълнено 2016-2017г. по данни от извършителя. Строежът е определен като трета категория съгласно чл.137, ал.1, т.3б от Наредба №1/30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи. При извършената проверка се сочи незаконен строеж и основание за започване на административно производство по реда на чл.225, ал.1 от ЗУТ – за премахване на незаконен строеж. Съставена е окомерна скица.

Като приложение са описани КП №175/19.07.2024г. и №195/14.08.2024г. – л.102-103, касаещи установените водни обекти в [населено място]. Съгласно КП №195/14.08.2024г. не се установяват на място нови или извършвани в момента СМР.

Съставеният констативен акт е подписан от представляващ дружеството, като на 21.08.2024г. постъпило възражение, че дружеството не било извършило строежа, не било възложител и изпълнител на описания строеж, л.20.

Въз основа на Констативен акт № Х-4 от 16.08.2024г. Началник РДНСК Хасково е издал Заповед №ДК-02-Х-3/03.09.2024г., с която на основание чл.225, ал.1 от ЗУТ във вр. с чл.225, ал.2, т.2 е наредил на ЕООД ЕУРО ПЛАНТС – [населено място], да го премахне по реда на чл.277 от АПК. Обсъдено е постъпилото възражение, като е счетено, че не въвежда нови данни и доказателства за законосъобразно извършване на строежа.

Заповедта е връчена на представител на жалбоподателя, за което има отбелязване – л.15, на 11.10.2024г., а жалбата е постъпила на 17.10.2024г.

Видно от н.а.№58, т.ІІІ, рег.№3721, д.№329/2018г., ЕООД ЕУРО ПЛАНТС – [населено място], е собственик на [ПИ], м.Казака по плана за земеразделяне на [населено място]. Съгласно АЧОС №15741 от 30.08.2023г. и Скица №15-734515 от 18.07.2024г. имот с [идентификатор] е собствен на Община Свиленград.

В преписката е представена кореспонденция между РДНСК и Община Свиленград – л.64 и сл., с оглед установени нарушения в поземлени имоти, касаещи изграждането на водни обекти /микроязовири/ с насипи и язовирни стени, с молба от Община Свиленград за предприемане на действия по компетентност от РДНСК. Приложени са жалби от земеделски производители и КП на Община Свиленград от 24.06.24г., 18.06.2024г., 11.06.2024г. за осъществени обекти – „микроязовир“, „воден обект“, „забентване“, „водоем“ в имоти, собствени на Община Свиленград, завзети от ЕООД ЕУРО ПЛАНТС. В представените схеми са отбелязани завзетите части от общински имоти - [идентификатор] на схема №9, [идентификатор] на схема №7.

По делото са разпитани свидетели – Н. Н., И. Ш. и Ю. К., които са служители при жалбоподателя. Първият дава показания, че обектът представлява резервоар за вода, понеже имал естествен водосбор. Дружеството се установило именно в този район, защото установили наличието на съоръженията – резервоари. Това било един вид дупка, в която съхранявали вода. Изкупили имотите, върху които бил резервоара, а другите били общинска собственост. Старите хора казвали, че резервоарите били от 1950-1960г. и били направени от ТКЗС, водели се микроязовири, язовири върху земеделски земи били. Не намерили документи за резервоарите. Не били правили и промени по тях, а само почиствали – махнали растителността по дъното, с трактор и багер махнали горния наносен пласт. Свидетелят Ш. също потвърждава, че говорили с хората от селото и така знаели, че водоемът е от 1950-1960г. Дружеството не било правило водоема, а го ползвало за отглеждане на малини и ягоди, като преди от ТКЗС го ползвали за животните и напояване. Когато валяло дъжд, се събирала пръст на дъното, затова го изчистили – товарели тази пръст, която е вътре, и я изнасяли, като запълвали дупки в нивите. Свидетелката К. дава показания, че знае за извършването на проверката и подписала протокола като пълномощник на фирмата. При проверката присъствал Н. Н., а тя само подписала и никой не я бил питал кога са правени обектите. За историята на водоема знаела, че е от преди съществуващ, а фирмата само го почиствала. В момента събирали документи, за да узаконят язовирите.

За пълното изясняване на спора от фактическа страна е назначена и изслушана експертиза. При извършената проверка вещото лице сочи установените на място параметри на обекта – дължина 52,00м., ширина при най-горната хоризонтална част – 3,5м., насип с височина 4,5-5,00м., като били засегнати имоти, всички по КККР на землището на [населено място] - ПИ с [идентификатор] – 11,00м., собствен на дружеството, [ПИ] – ЧОС, 36,5м, [ПИ] ПОС – Път, 4,5м. Изрично се сочи, че от юг теренът на обекта няма очертан типичен за насипна стена/дига стръмен насипен участък, а пада постепенно с наклон от север на юг, което е отразено и на напречния разрез през водоема. Обектът е част от изпълнен по-рано селскостопански път, получен след насипване на дере, вследствие от което на север се образува водоем. Изпълненото нямало характер на дига, тъй като се отчитал откосът от север и липсата на откоси от юг, поради което следвало да се определи като селскостопански път, изпълнен чрез насип, поради което и на основание чл.8, ал.1, т.1 от Наредба №1/2003г. на МРРБ е четвърта категория. Вещото лице се запознава на място с обекта и отчита свидетелските показания, поради което определя обекта като селскостопански път, разположен от южната страна на водоем. Съгласно приложената извадка от КАИС вещото лице сочи, че обектът е част от системата пътища, очертаващи земеделските блокове на ТКЗС, които и понастоящем съществуват на място, очертани са, като периода на извършване на строежа е 50-60г. на ХХв., при устройването на ТКЗС.

При така изложеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, адресат на акта, срещу акт, подлежащ на оспорване и в законоустановения срок.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган – Началник РДНСК Хасково, в съответствие с делегираните му със Заповед №РД-13-177/20.06.2024г. на Началник ДНСК правомощия - т.10.23 от заповедта, л.30 – 39 от делото, да издава заповеди по чл.225, ал.1 във вр. с чл.222, ал.1, 10 от ЗУТ за премахване на незаконни строежи по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ от първа до трета категория включително. Административният орган определя категорията на строежа - трета категория, по чл.137, т.3, б.Б от ЗУТ, като приема, че хидротехническо – хидромелиоративно съоръжение, стена дига. Съдът не споделя извода на вещото лице, че обектът следва да бъде определен като селскостопански път, доколкото действително имотът с №000200 е посочен като път, но процесният обект е разположен само частично в този имот и включва части от имота, собствен на жалбоподателя, както и част от друг общински имот, определен в своето описание като нива, земеделска земя. Нито в документите за собственост на жалбоподателя, нито в АЧОС, се посочва в описаните в Констативен акт № Х-4 от 16.08.2024г. имоти да има разположен обект, който да се обозначава като хидротехническо или хидромелиоративно съоръжение. Не е без значение и че именно Община Свиленград подава сигнал за извършени неправомерни дейности от жалбоподателя в нейни собствени имоти. В случая следва да се има предвид и безспорно установеното като факти по делото, че обектът, разположен в трите описани имота, се ползва именно като определеното от органа съоръжение, доколкото е вододаен източник за дейността на дружеството. Освен това съгласно разпоредбата на чл.137, ал.4 от ЗУТ, строеж, който по един критерий по ал.1 попада в една категория, а по друг - в по-висока, се категоризира в по-високата категория. Така възражението, касаещо нищожност на оспорения акт с оглед некомпетентност на органа, съдът намира за неоснователно.

Актът е издаден в предписаната от закона форма, със съдържание, отговарящо на изискуемото по чл.59, ал.2 от АПК. При издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, установени в чл.225, ал.3 от ЗУТ, които да мотивират неговата отмяна и същият е издаден и в съответствие с относимите материалноправни разпоредби. Административният орган е изяснил фактите и обстоятелства по случая при извършените проверки на място, както и след представяне на документи, включително такива от Община Свиленград. Изяснена е собствеността на имотите, върху които е осъществен процесния строеж, както и предназначението на извършеното строителство. Описанието в КП и заповедта не се различава съществено от установеното и описано от вещото лице, както и няма спор между страните за действителното съществуване на обекта. Възражението относно процесуално нарушение и липсата на извършени СМР от дружеството следва да се прецени и съгласно разпоредбата на пар.3, ал.1 от ДР на Наредба №13/23.07.2001г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК, определяща адресата на заповедта като физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахване на незаконния строеж. В случая жалбоподателят твърди, че не е извършител на строежа, но няма спор, че този строеж е разположен върху негов собствен имот, а това е установено и от вещото лице - ПИ с [идентификатор] е собствен на дружеството и частта от 11,00м. от строежа попада в този имот. Компетентният административен орган разполага с оперативна самостоятелност да посочи като адресат на заповедта извършителя на строежа и/или неговия собственик, когато двете лица са различни.

Процесният обект – предмет на административното производство, има характера на строеж по смисъла на пар.5, т.38 от ДР на ЗУТ и изграждането му изисква наличието на предварително одобрени строителни книжа. Разпореденото премахване на строежа е направено при наличие на законоустановените предпоставки за това в хипотезата на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, според която строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Липсата на издадени строителни книжа прави извършения строеж незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ и като такъв той подлежи на премахване. Доказателства, годни да опровергаят верността на констатациите за незаконно строителство, не са ангажирани. Още повече, че и самите свидетели, ангажирани от жалбоподателя сочат, че за строежа няма никакви документи, както и че е предприета процедура по „узаконяване“. Съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че процесният строеж е извършен през 1950-1960г. от ТКЗС, доколкото в никой от документите за собственост на трите имота, съставени през 2018-2023г., няма описано или отбелязано съществуването на „хидротехническо или хидромелиоративно съоръжение“, още повече и че Община Свиленград подава сигнал пред РДНСК за извършените незаконни дейности.

При липса на изискващото се разрешение за строеж, в тежест на жалбоподателя е доказването, че строежът е в режим на търпимост, като деклариран и построен в сроковете по пар.16 от ПР на ЗУТ. Събраните по делото свидетелски показания сочат на период на извършване на изграждането на процесния обект с хидромелиоративно предназначение 1950-1960г., а територията е неурегулирана, извън строителните граници на населено място. Дори да се приеме тази хипотеза, то застрояването би било допустимо съгласно Строителни правила и норми за изграждане на населени места, издадени от Председателя на Комитета по строителство и архитектура – п.ІІ, пар.103-104, и строежите се разрешават от Председателя на ИК на окръжния народен съвет по обоснован доклад на главния архитект, след съгласуване на идейнозастроително решение с ДК по строителство и архитектура. В случая липсват доказателства и няма твърдения за наличие на разрешаване и съгласуване към 1950-1960г. Няма твърдения и доказателства относно кумулативно изискуема предпоставка за търпимост - строежът да е бил деклариран от собствениците му пред одобряващите органи до 31 декември 1998г. Неизпълнението само на това условие е достатъчно основание да се приеме, че е неприложима разпоредбата на пар.16 ал.2 от ПР на ЗУТ. В конкретния случай при установеното, че имотите, в които се намира процесният строеж са неурегулирани и съоръжението е изпълнено в земеделски земи, то за тях безспорно няма изготвени устройствени планове, поради което съдът приема, че липсват предпоставките за търпимост. Отделно от това, безспорно установено по делото е, че процесният строеж попада в три имота, като два от тях са общинска публична собственост на Община Свиленград, както подробно е описано в оспорения акт и е установено от заключението по назначената по делото експертиза, като няма съгласие от всички собственици за извършването на строежа.

С оглед така установените факти и при липсата на валидно издадени строителни книжа, е налице установен незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, които подлежи на премахване по реда на чл.225, ал.1 от ЗУТ, на каквото правно основание е издадена оспорената заповед. Същата съответства и на целта на закона – да не се допускат незаконни строежи. Поради изложеното и при липса на отменителните основания по чл.146 от АПК, жалбата следва да бъде отхвърлена.

При извода за неоснователност на жалбата жалбоподателя дължи на ответната страна направените по делото разноски – 100,00 лева за юрк.възнаграждение и 450,00 лева – за заплатено възнаграждение на вещо лице, или общо 550,00 лева.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕООД ЕУРО ПЛАНТС – [населено място], обл.Хасково, против Заповед №ДК-02-Х-3 от 03.09.2024г., издадена от Началник РДНСК Хасково.

ОСЪЖДА ЕООД ЕУРО ПЛАНТС – [населено място], обл.Хасково, ЕИК **************, да заплати на ДНСК София направените разноски по делото в размер на 550,00 лева.

Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок, считано от съобщението, пред ВАС.