Решение по дело №364/2019 на Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е 

 

№ 649 / 24.10.2019г.

 

Гр. Пазарджик

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Пазарджик, ІV-ти състав, в публично заседание на двадесет и четвърти септември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:                                                               

                                                                        

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСКО НАНЕВ

                                                                                                                               

при секретаря Димитрина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Нанев административно дело № 364, по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 от АПК, във връзка с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ).

Делото е образувано по жалба на А.Д.С. ***, срещу Решение № 13/04/1/0/02413/3/01/04/01 на изпълнителния директор на ДФЗ за налагане на финансова корекция. С решението е определена финансова корекция в размер на 180 713,04 лева.

В жалбата се развиват подробни съображения за незаконосъобразност на постановеното решение. Направени са доказателствени искания – да се задължи административният орган да представи цялата административна преписка; иска се съдът да задължи Изпълнителна агенция „Сертификационен одит на средствата от Европейските земеделски фондове“ да предостави констатации и резултати от извършена проверка на място в стопанството на 12.10.2018 г. В зависимост от представените доказателства и становището на ответника ще ангажират допълнителни доказателства. Иска се от съда да отмени решението.

В съдебно заседание процесуалните представители на жалбоподателката – адв. В. и адв. Т., поддържат жалбата и молят оспореното решение да бъде отменено. Претендират разноски по производство. В подробни писмени бележки развиват съображения за незаконосъобразност на решението.

Ответникът по жалбата – ИД на ДФЗ, заявява чрез процесуалния си представител – юрк. Н., становище за неоснователност на жалбата. Претендира направените по делото разноски, вкл. и следващото се юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Предмет на оспорване е Решение № 13/04/1/0/02413/3/01/04/01 с изх. № 01-6500/234#3 от 07.03.2019 г. на изпълнителния директор на ДФЗ за налагане на финансова корекция. Размерът на наложената финансова корекция е 180 713,04 лева. На 16.02.2016 г. жалбоподателката е сключила договор с ответника за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по Подмярка 4.1. „Инвестиции в земеделски стопанства“ от Мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014 г. – 2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Предмет на договора е предоставянето на ползвателя на безвъзмездна финансова помощ по Подмярка 4.1. „Инвестиции в земеделски стопанства“ от Мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014 г. – 2020 г., за изпълнение на одобрен Проект № 13/04/0/02413 „Изграждане на телеугоително стопанство за петстотин броя телета – Първи етап на телеугоително стопанство за 1000 броя телета в размера и при условията на договора“. Първоначално одобрената финансова помощ, въз основа на представените от ползвателя на етапа на кандидатстване по Подмярка 4.1. документи, е в размер на 1 837 997,25 лева, съгласно Приложение № 1 „Таблица за одобрените инвестиционни разходи“ по т. 2 от Приложенията към този договор и представлява до 70 % от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи за осъществяването на проекта.

При извършена проверка на място от 30.07.2018 г. до 10.08.2018 г. след плащане е установено неспазване на част разпоредбите на сключения договор, както и изискванията, заложени в чл. 54, ал. 1, т. 1 и т. 4 от Наредба № 9/21.03.2015 г. за прилагане на Подмярка 4.1. „Инвестиции в земеделски стопанства“ от Мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014 г. – 2020 г. (Наредбата). При извършената проверка на място е прието за установено, че са налице нередности. Установеното изпълнение на бизнес-плана за една пълна година от 10.07.2017 г. до 09.07.2018 г. е в размер на 42 % от заложените количествени показатели, съдържащи се в Таблица № 3 „Производствена програма“ от бизнес-плана, приложен към одобрения проект. Административният орган твърди, че в производствената програма на бизнес-плана е заложено през първата година жалбоподателката да угои и продаде 400 броя телета, докато при проверката на място е установено, че за първата година е угоила и реализирала 167 броя телета, което представлява 42 % от заложените количествени показатели. В съответствие с т. 13 от Методиката за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2014 г. – 2020 г., за период от подаване на заявката за окончателно плащане до изтичане на срока за мониторинг, ползвателят не е постигнал и не поддържа резултати от изпълнението, които не са повече от 50 % по-ниски от заложените в изготвения от него при кандидатстването по подмярката бизнес-план, относно постигане на рентабилност от извършената инвестиция. Съгласно Методиката следва да се наложи и административният орган е наложил санкция в размер на 8 % от размера на получената финансова помощ, или общо 144 570,43 лева.

Освен това са установени и по-малък брой животни от заложените в договора с ДФЗ. Съгласно чл. 16, т. 2 от Договора, ползвателят е поел ангажимент да осигури и поддържа 400 броя животни, в съответствие с Таблица № 5, т. 1 от одобрения проект. При извършената проверка на място са установени 43 броя животни, които не са били налични, а са закупени по време на проверката. В съответствие с т. 9 от Методиката, ползвателят не е осигурил и не поддържа фиксирания в договора брой животни. За установеното нарушение се налага санкция в размер на 3 % от получената финансова помощ, или в случая 54 213,91 лева.

Ответникът е приел за установено, че за периода от 07.03.2018 г. до 06.08.2018 г. ползвателят е преустановил подпомогнатата дейност. Инвестицията няма сезонен характер и съгласно изискванията на чл. 14, ал. 2, т. 6, бенефициентът се е задължил да не преустановява подпомогнатата дейност, поради каквито и да са причини. В съответствие с Методиката за това нарушение е наложена санкция в размер на 10 % от размера на получената финансова помощ, или 180 713,04 лева.

Следващото нарушение е, че ползвателят не използва подпомаганите активи, съгласно предназначението и условията, посочени в одобрения проект и договора, сключен с ДФЗ. При проверката е установено, че телеугоителния комплекс се използва като обор – депо за временно съхранение на телета и говеда. Дейността по закупуване на отбити от майките телета, интензивното им угояване и реализацията им на пазара на възраст до една година не се осъществява. Установено е също, че административната сграда в комплекса и пропускът също не се използват. Съгласно Методиката за това нарушение се налага санкция в размер на 10 % от получената финансова помощ, или 180 713,04 лева.

Съгласно изискванията на чл. 14, ал. 1, т. 7 от Договора, от датата на получаване на окончателното плащане до изтичане на периода по чл. 6, ал. 5 от Договора, жалбоподателят е следвало да постави на видно за обществеността място временен билборд с размери не по-малко от три метра височина и четири метра ширина. При проверката е установено, че е било поставено свободно висящо увредено винилово табло на източната част на административната сграда. За това нарушение е наложена санкция в размер на 3 % от получената финансова помощ или 54 213,91 лева.

Описаните обстоятелства се явяват, според административния орган, неизпълнение на договорни и нормативни разпоредби. Съгласно Методиката, когато са установени редица нередности при изпълнение на един и същи договор, размерите на санкциите не се натрупват, а най-сериозната нередност се приема като показателна за вземането на решение, относно процента на санкцията.

Мотивиран по този начин, изпълнителният директор на ДФЗ е определил санкция в общ размер на 180 713,04 лева.

По делото е допуснато изслушването на съдебноикономическа експертиза. Вещото лице е дало заключение, че приходите от продажби на животни, осъществени от жалбоподателката, за проверявания период, възлиза на 314 953,92 лева, като са били продадени общо 408 броя телета, а от тях 172 броя са под една година и 236 броя – над една година. Приходите от продажби за периода съставляват 52,49 % от прогнозните продажби по бизнес-плана на първата отчетна година. Действителният брой на угоените и продадени телета до едногодишна възраст за периода от 10.07.2017 г. до 09.07.2018 г. е 172 броя. Броят на продадените телета до едногодишна възраст – 172 броя, е под минимума, съгласно бизнес-плана за първата година. Вещото лице е дало заключение, че съобразно направения анализ не е налице изпълнение на заложените в бизнес-плана количествени показания за угоените и продадени телета до едногодишна възраст, съгласно бизнес-плана за първата година. Изпълнението на количествените показания е частично – 172 броя продадени телета на възраст под една година и в процентно съотношение, съгласно бизнес-плана за първата година – 400 броя телета под една година, това е равностойно на 43 % изпълнение на количествените показатели. Съгласно направените констатации, според заключението на вещото лице, ДФЗ математически правилно е определил размера на финансовата корекция, според направените от административния орган изчисления, съгласно Методиката.

Безспорно в бизнес-плана е залегнал количествен показател, че за първата година следва да бъдат угоени телета на възраст до една година – 400 броя. Очевидно е, от събраните доказателства и от заключението на вещото лице, че този показател не е достигнат и то с повече от 50 %. Инвестицията се измерва в угоени бройки животни и този количествен показател определя рентабилността на инвестицията.

Настоящият съдебен състав намира, че следва да се прави разлика между рентабилност на инвестицията и рентабилност на производството.

Безспорно от заключението на вещото лице става ясно, че бизнес-планът не е изпълнен под критичния, определен в Договора и Методиката, минимум.

По делото е допуснато изслушването и на съдебноживотновъдна експертиза. Вещото лице е дало заключение, че „теле“ е термин, с който се означава младото говедо до навършване на 18-24 възраст. Включват се млади мъжки и женски говеда от всички породи, независимо от продуктивното направление, угояват се и се колят на възраст от 15-16 месеца до 2 години. Угоителният период в месодайното говедовъдство започва през есента и продължава от 4-5 до 16-18-месечна възраст на телетата, до достигане на оптимално тегло. Освен това, вещото лице е дало заключение, че угояването има сезонен характер.

Настоящият съдебен състав намира, че заключението на съдебно-животновъдната експертиза по никакъв начин не променя установения от административния орган факт на неизпълнение на бизнес-програмата за първата година. Това е така, тъй като видът на продукцията, която следва да се даде за първата година, е телета на възраст до една година, което означава, че времето на приключването на угояването, според животновъдните стандарти, е неотносимо към изпълнението на бизнес-плана.

Съдът намира също, че възражението и установеното от вещото лице, че угояването на телета до една година е дейност, която има сезонен характер, е неоснователно. Това е така, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 1, т. 4 от Наредбата, изрично е записано, че ползвателят на помощта е длъжен да не преустановява подпомогнатата дейност, поради други причини, освен изменящите се сезонни условия за производство и/или предоставяне на услуги. В случая не се сочат от жалбоподателя факти за изменящи се сезонни условия за това производство. Освен това, поетият ангажимент в бизнес-плана е категоричен, че следва да бъдат угоявани телета до едногодишна възраст.

Настоящият съдебен състав намира, че не е оборена и констатацията в проведеното производство, че за периода от 07.03.2018 г. до 06.08.2018 г. (пет месеца) ползвателят е преустановил подпомогнатата дейност, видно от извършената проверка. В приетата по делото докладна-записка до изпълнителния директор на ДФЗ е посочено за установено, че обектът не функционира по предназначение, липсват животни, които следва да се отглеждат.

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от лице, имащо правен интерес от обжалването и в законоустановения срок.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона.

Оспореният административен акт на ИД на ДФЗ е издаден от компетентен административен орган.

Съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. Решението се издава в едномесечен срок от представяне на възраженията от страна на земеделския производител, като в неговите мотиви се обсъждат представените от бенефициента доказателства и направените по него възражения. Същото решение подлежи на оспорване пред съда по реда на АПК. Съгласно чл. 71 от ЗУСЕСИФ, чрез извършването на финансови корекции се отменя предоставената по глава трета финансова подкрепа със средствата от ЕСИФ или се намалява размерът на изразходваните средства – допустими разходи по проект, с цел да се постигне или възстанови ситуацията, при която всички разходи, сертифицирани пред Европейската комисия, са в съответствие с приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство. Общият размер на финансовите корекции по проекта не може да надвишава размера на реално предоставената финансова подкрепа по него. Съгласно чл. 72, ал. 1 от Закона, при определяне размера на финансовите корекции се отчитат естеството и сериозността на допуснатото нарушение на приложимото право на ЕС и българското законодателство и финансовото му отражение върху средствата от ЕСИФ.

За да издаде оспорваното решение, административният орган е посочил като правно основание разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 3, предл. 1, т. 7 и т. 10, във връзка с чл. 72, ал. 1, чл. 73, ал. 1 и § 4 от ДР на ЗУСЕСИФ, във връзка с чл. 54, ал. 1, т. 1 и т. 4 от Наредба № 9/21.03.2015 г.

Установено е по делото, че ползвателят на помощта не е изпълнил свои нормативни и договорни задължения – неизпълнението на бизнес-плана е в размер на повече от 50 % от предвиденото в него.

Съгласно чл. 54, ал. 1, т. 4 от Наредбата, позвателят не следва да преустановява подпомаганата дейност, поради други причини, освен изменящите се сезонни условия за производство.

Сочените процесуални нарушения, относно заповедта за възлагане на извършване на проверката, са неоснователни, тъй като представената по делото заповед не беше оспорена в срок по предвидения в чл.193 от  ГПК ред.

Като е съобразил тези текстове с установената фактическа обстановка, ответникът е издал законосъобразен административен акт, в предвидената от закона форма, в рамките на делегираните му правомощия, при спазване на административнопроизводствените правила и при наличие на материалноправните предпоставки за издаването му, поради което оспорването следва да бъде отхвърлено.

С оглед изхода на делото и предвид направеното своевременно искане от пълномощника на ответника, съдът намира, че в тежест на жалбоподателката следва да бъдат възложени направените от ИД на ДФЗ разноски по производството в размер на 362 лева, от които 100 лева юрисконсултско възнаграждение и 262 лева – внесено възнаграждение за вещо лице.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК, Административен съд – Пазарджик, ІV-ти състав, 

 

 

    Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Д.С. ***, срещу Решение № 13/04/1/0/02413/3/01/04/01 на изпълнителния директор на ДФЗ за налагане на финансова корекция в размер на 180 713,04 лева.

ОСЪЖДА А.Д.С. ***, да заплати на Държавен фонд „Земеделие“, Разплащателна агенция гр. София, направените по делото разноски в размер на 362 (триста шестдесет и два) лева.

 РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

 

С Решение № 7418 от 18.06.2021 г., постановено по адм. д. № 1048/2020 г. по описа на ВАС Четвърто отд. е допусната поправка на ОФГ и с това решение е поправено решение № 5051 от 20.04.2021 г. постановено по същото дело.