Определение по дело №504/2018 на Окръжен съд - Пловдив

                                  О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е №579

 

                                            15.03.2018г.,гр.Пловдив

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение, девети граждански състав, в закрито заседание на петнадесети март две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                   Председател: Виолета Шипоклиева

                                         Членове: Фаня Рабчева

                                                            Велина Дублекова

Като разгледа докладваното от съдията Фаня Рабчева ч.гр.д.№ 504/ 2018г. по описа на ПдОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                            Производство по чл.437, ал.1 и сл. ГПК.

                                   Постъпила е жалба вх.№ 1425/ 20.02.2018г. на Я.С.П. ***, чрез  АД “Д. ***, представлявано от адв.Н.Д. против Разпореждане от 15.02.2018г. постановено по изп.д.№ 20179080401668 по описа на ЧСИ Б.А., рег.№ 908 на КЧСИ, с което е отказано спиране на принудителното изпълнение по изпълнителното производство. По изложени доводи в жалбата е било поискано отмяна на обжалвания акт на съдебния изпълнител и постановяване спиране на изпълнителното производство. Претендирани са разноски по делото.

                        Постъпило е възражение от адв. В.Х., като процесуален представител на ответника по жалбата К.Я.П.. Оспорена е основателността на жалбата, поискано е нейното отхвърляне. Претендира се присъждане на разноски по делото.

                        Постъпили са мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК, в които са изложени съображения за недопустимост на жалбата поради липса на правен интерес за длъжника поради това , че същият е изпълнил на 26.02.2018г. задължението за предаване доброволно владението върху процесния недвижим имот на взискателя, с което притезанието  на последния е удовлетворено изцяло. 

                                   Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намира следното:

                                   Жалбата изхожда от длъжник в изпълнителното производство, легитимиран да обжалва отказ на съдебен изпълнител да спре принудителното изпълнение в хипотезата на чл.435, ал.2, т.6 ГПК, като се явява подадена в срока по чл.436, ал.1 ГПК и принципно е процесуално допустима.

                                   Изпълнителното производство е образувано по инициатива на  К.Я.П. *** за изпълнение на притезание , предмет на  издаден изпълнителен лист № 12539/ 10.11.2017г. по гр.д.№ 10694/ 2016г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, срещу длъжницата Я.С.П. ***, за предоставяне ползването на семейното жилище, находящо се в гр.*****, ул.**** 101, ет.2, ап.4.

                                   Поканата за доброволно изпълнение е получена редовно от длъжницата на 13.02.2018г. С молба вх.№ 1318 / 13.02.2018г. длъжницата е сезирала съдебния изпълнител с искане за спиране на изпълнителното производство на основание чл.432 ГПК, по което с Разпореждане от 15.02.2018г. съдебният изпълнител е постановил обжалвания отказ да спре принудителното изпълнение.

                                   Независимо от горното с молба вх.№ 1559/ 26.02.2018г. жалбоподателката е уведомила съдебния изпълнител, че в срока за доброволно изпълнение същата е изпълнила доброволно задължението си да освободи семейното жилище , като е предоставила на съдебния изпълнител и ключа от жилището.

                                   С Протокол от 27.02.2018г. съдебният изпълнител е удостоверил предаване ключа за семейното жилище на взискателя К.Я.П..

                                   При така описаните фактически обстоятелства въз основа на представените по изпълнителното дело доказателства, съдът намери, че към настоящия момент депозираната от длъжницата жалба против отказа на съдебния изпълнител се явява при отпаднал правен интерес. Жалбата е депозирана в преклузивния срок по чл.436, ал.1 ГПК , но впоследствие и в срока за доброволно изпълнение същата е изпълнила претендираното по делото задължение за предаване владението на процесния недвижим имот на взискателя, с което основателно е възражението, че притезанието на последния се явява удовлетворено. Следователно и доколкото не е налице предмет на принудителното изпълнение, то не е налице и основание за разглеждане на поддържаното искане на длъжницата за спиране на принудителното изпълнение чрез отмяна на обжалвания отказ на съдебния изпълнител.

                        По гореизложените съображения жалбата следва да се остави без разглеждане поради отпаднал  правен интерес, а образуваното производство по делото следва да се прекрати.

                        Водим от горното, съдът

 

                                                       О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И   :

 

                        ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх.№ 1425/ 20.02.2018г. на Я.С.П. ***, чрез пълномощника си  АД “Д. ***, представлявано от адв.Н.Д. против Разпореждане от 15.02.2018г. постановено по изп.д.№ 20179080401668 по описа на ЧСИ Б.А., рег.№ 908 на КЧСИ, с което е отказано спиране на принудителното изпълнение по изпълнителното производство, поради отпаднал правен интерес и

                        ПРЕКРАТЯВА  образуваното гр.д.№ 504/ 2018г. по описа на ПдОС.

                        Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението за изготвянето му пред Апелативен съд- Пловдив.

 

              Председател:                           Членове: