Р Е Ш Е Н И Е
гр.***, 30.01.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ският районен съд, ІІ -ри
гр.състав, в публичното заседание на пети януари през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
при секретаря А.Х. като разгледа докладваното от съдията ДИЛОВА гр.дело №
7704 по описа за 2016г. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. с чл.124, ал.1 от ГПК.
Производството
по делото е образувано по подадена искова молба от *** ЕИК *** със седалище и адрес на управление: ***
против Г.Х.В. ***,
в която се твърди, че ищецът е депозирал заявление за издаване на
заповед за изпълнение срещу ответника, по която е образувано ч. гр.д 6020/16г.
Твърди се, че съдът е издал заповед за изпълнение срещу която ответникът е
подал възражение в срока по чл. 414 от ГПК.
Твърди се, че ответникът е
собственик на топлоснабден имот и не е заплатил използваната за периода
01.11.2013г-31.03.2016г. топлинна енергия в размер на 415,70лв, от която 359,42
лв главница и сумата 56,28 лв лихва за забава за периода 04.01.2014г.-
02.08.2016г. и не е погасил задълженията си. Направено е искане за
конституиране на трето лице помагач на ищеца ***. Моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 415,701 лв, от която 359,42 лв.
представляваща главница за периода 01.11.2013г-31.03.2016г. и сумата 56,28лв
лихва за забава за периода 04.01.2014г.- 02.08.2016г., ведно със законната
лихва считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.
Ответникът,
в срока на чл.133 от ГПК е представил писмен отговор, в който признава
предявения иск. Оспорва размера на разноските в заповедното производство. С допълнителна молба е представил
доказателство, че сумата е платена.Прави искане на осн. чл. 78 ал.2 от ГПК да
не бъдат присъждани разноски на ищеца.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази
доводите на страните, намира за установено следното:
По делото е предявен иск с правно основание чл.422
от ГПК, вр. с чл.124, ал.1, от ГПК, с
предмет- признаване на установено по отношение на ответника на вземането,
претендирано от ищеца ***. В производството в съответствие с правилото за
разпределение на доказателствената тежест ищеца, следва да установи вземането
си по основание и размера, като и размера на претендирата лихва за забава.
Не се
спори между страните, че ищеца се е снабдил по реда на чл.410 от ГПК, със
заповед за изпълнение спрямо ответника, за процесните суми, срещу която
ответника е възразил в законоустановения срок, че не дължи същите. Това се
установява и от приложеното ч.гр.д. № 6020/16 по описа на ПлРС
По делото са представени
Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от *** на
потребители в гр.***, обнародвани на 09.08.2005г., приети с протокол от
15.04.2005г на Съвета на директорите на *** и одобрен с Решение
№ОУ-030/04.07.2005г на ДКВЕР и общи условия одобрени с решение № ОУ от
03.12.2007г. на ДКЕВР. Съгласно чл. 1 от същите, с тях се уреждат
взаимоотношенията при продажба на топлинна енергия между ***, наричана
“продавач” и потребителите за битови нужди, наричани “купувачи”. Съгласно чл. 3
ал.1 от Общите условия купувач може да бъде физическо лице, потребител на
топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право
на ползване на имот в топлоснабдена
сграда. По делото не се спори, че ответникът е абонат на ищцовото дружество .
Ответникът не оспорва
сумите, а признава иска. Представени са доказателства, че на 01.01.2017г. сумите
са заплатени напълно от ответника.
С
оглед представените доказателства съдът намира, че от момента на изискуемостта
на част от вземанията на *** гр. *** към
ответника до момента на
подаването на молбата по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение
ответникът не е предприел никакви действия във връзка с дължимите му се от
абоната суми за консумирана топлинна енергия. По делото не се спори, че след
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК и след образуване на исковото
производство дължимите от ответника суми са заплатени изцяло. С оглед на
изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 124 ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД е основателен и доказан, но поради това че следва да се
съобрази направеното плащане в хода на делото следва да бъде отхвърлен като
погасен чрез плащане.
По
разноските
Ищецът е направил искане да му бъдат присъдени направените по делото разноски. По делото е представен списък на разноските, от който е видно че ищецът е направил разноски в размер на 50 лв за държавна такса и 360 лв за юрисконсултско възнаграждение. По отношение на претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 360,00 лева, съдът намира следното – с оглед на изхода на спора в установителното производство - уважен изцяло иск, на ищеца следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер обаче не на претендираното от 360,00 лева, а в размер, определен от съда съобразявайки фактическата сложност на делото, разглеждането му в едно съдебно заседание, липсата на събиране на допълнителни доказателства и изменението на разпоредбата на чл. 78 ал.8 – ДВ, бр. 8 от 2017 г. съгласно която в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно сочената разпоредба в чл. 25 ал.1 т.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ адвокатското възнаграждение за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за юрисконсулт в размер на 100 лв.
С оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК съдът следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство. Ищецът е направил разноски в размер на 70,64лв за деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер на 180 лв. Съгласно посоченото по- горе съдът намира, че при определяне на разноските за юрисконсулт съобразно измененията в ГПК касаещи възнагражденията на юрисконсултите следва да бъде предвиден размера посочен чл. 26. От Наредбата за заплащане на правната помощ, а именно- за защита по бързи производства, заповедно производство и производства за обезпечение на бъдещ иск възнаграждението е от 50 до 150 лв. С оглед на изложеното съдът намира, че следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв за заповедното производство. С оглед уважената част от иска ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 14,20 лв, представляваща деловодни разноски по компенсация в заповедното производство
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от ***, със седалище и адрес на управление гр.***, *** ЕИК ***
против Г.Х.В., ЕГН **********,***,
иск с петитум да се ПРИЗНАЕ ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.2 от ГПК, във вр. с
чл.124, ал.1 от ГПК, че дължи на
кредитора ***, със седалище и адрес на управление гр.***, *** ЕИК *** представлявано от *** сумата 415,701 лв, от която 359,42 лв. представляваща главница за периода 01.11.2013г-31.03.2016г.
и сумата 56,28лв лихва за забава за периода 04.01.2014г.- 02.08.2016г., ведно
със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.д.№ 6020/2016г по
описа на ПлРС КАТО ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ.
ОСЪЖДА
на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК Г.Х.В., ЕГН **********,*** да заплати на *** гр.***,
със седалище и адрес на управление гр.***, ***, представлявано от законен
представител *** сумата 150 лв представляваща деловодни разноски
направени в исковото производство.
ОСЪЖДА
на осн. чл. 78 ал.3 от ГПК Г.Х.В., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на ***, със
седалище и адрес на управление гр.***, *** ЕИК *** представлявано от *** сумата 14,20 лв представляваща направени разноски
по компенсация в
заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ***ски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: