М
О Т И
В И към Присъда № 293/25.09.2014г.,
постановена по НОХД № 2291/2013г. по описа на Пловдивски
районен съд, XI н. с.
РП – Пловдив е повдигнала
обвинение срещу В.Р.А. – роден на ***г***, живущ ***, ***, български гражданин,
основно образование, работещ, неженен, осъждан, ЕГН ********** за това, че на
15.07.2011г. в гр. П. се е съвкупил с лице от женски пол – А.М.К., ЕГН
**********, като я е принудил към това със сила и заплашване и изнасилването представлява
опасен рецидив – извършил е престъплението след като е бил осъждан два и повече
пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне
за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК –
престъпление по чл.152 ал.3 т.5 вр. ал.1 т.2 вр. чл.29 ал.1 б.б от НК
и за това, че на
15.07.2011г. в гр. П. е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово
желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14 – годишна възраст -
А.М.К., ЕГН **********, чрез употреба на сила и заплашване – престъпление по
чл.150 ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа
повдигнатите срещу подс. А. обвинения като предлага на съда да признае същия за
виновен и да му наложи наказание в размер на дванадесет години лишаване от
свобода за престъплението по чл.152 ал.3 т.5 вр. ал.1 т.2 вр. чл.29 ал.1 б.б от НК и в размер на шест години лишаване от свобода – за престъплението по чл.150
ал.1 от НК, като на основание чл.23 от НК на подсъдимия бъде наложено едно общо
най – тежко наказание в размер на дванадесет години лишаване от свобода, което
на основание чл.24 от НК да бъде увеличено. Прокурорът предлага така наложеното
на подс. А. общо най – тежко и увеличено наказание да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим, като бъде приспаднато времето, през което същият е
бил задържан, респ. на подсъдимия да бъдат възложени и направените по делото
разноски.
Защитникът на подс. А. –
адв. С.Я. моли съда да признае подзащитния му за невинен по повдигнатото му
обвинение и да го оправдае.
Подс. А. не се признава за
виновен и моли съда да го оправдае по повдигнатото му обвинение.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Подс. В.Р.А. е роден на
***г***, живущ ***, ***, български гражданин, основно образование, работещ,
неженен, осъждан, ЕГН **********.
С Определение от
26.08.2005г., постановено по НОХД № 1652/2005г. по описа на ПРС, подс. А. е
признат за виновен за извършено на 20.08.2005г. престъпление по чл.325 ал.2 вр.
ал.1 от НК, за което на основание чл.54 ал.1 от НК му е наложено наказание
единадесет месеца лишаване от свобода. Със същото определение е признат за
виновен за извършено на 20.08.2005г. престъпление по чл.129 ал.1 вр. ал.2 от НК,
за което на основание чл.54 ал.1 от НК му е наложено наказание единадесет
месеца лишаване от свобода. На основание чл.23 ал.1 от НК така наложените на
подсъдимия наказание са кумулирани, като му е определено едно общо най – тежко
наказание единадесет месеца лишаване от свобода, изпълнението на което, на
основание чл.66 ал.1 от НК, е отложено с изпитателен срок от три години,
считано от влизане в сила на определението на съда за одобряване на
споразумението. Определението е влязло в сила на 26.08.2005г.
С Присъда №
121/13.12.2006г., постановена по НОХД № 1991/2006г. по описа на ПРС, подс. А. е
признат за виновен за извършено на 09.12.2006г. престъпление по чл.325 ал.3
пр.2 вр. чл.325 ал.2 пр.1, пр.3 и пр.4 вр. чл.325 ал.1 вр. чл.28 ал.1 от НК, за
което на основание чл.55 ал.1 т.1 от НК му е наложено наказание три месеца
лишаване от свобода, което е постановено да бъде изтърпяно при първоначален общ
режим, на основание чл.46 б.б от ЗИН. На основание чл.68 ал.1 от НК е
постановено наказанието, наложено с Определение от 26.08.2005г., постановено по
НОХД № 1652/2005т. по описа на ПРС в размер на единадесет месеца лишаване от
свобода да бъде изтърпяно изцяло и отделно от наказанието в размер на три
месеца лишаване от свобода, наложено с Присъда № 121/13.12.2006г., постановена
по НОХД № 1991/2006г. по описа на ПРС при първоначален общ режим, на основание
чл.46 б.б от ЗИН. Присъдата е влязла в сила на 29.12.2006г.
Съгласно писмо на Затвора
Пловдив на 01.02.2008г. е изтърпяно наказанието, наложено на подс. А. по НОХД №
1991/2006г. по описа на ПРС.
Посочените осъждания
обуславят квалификацията опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б.”б” от НК на
извършеното от подс. А. престъпление по чл.152 ал.3 т.5 вр. ал.1 т.2 вр. чл.29
ал.1 б.б от НК, тъй като същото е извършено след като подсъдимият е бил осъждан
два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по
чл.66 от НК и преди да са изтекли пет години от изтърпяване на наказанията по
предходните осъждания.
Подс. А. и св. А.К.
живеели във фактическо съжителство в апартамент, находящ се в гр. П., бул. “Х.”
/мансарда/. Собственик на апартамента бил св. А.М., с когото св. А.К. била
сключила договор за наем на 07.03.2011г. Подс. А. работел като *** в ресторант
„С.” в гр. П., а св. А.К. била *** в ресторант „Р.”, също в гр. П.. По време на
съвместното им съжителство между тях имало спорове и скандали, като дори се
случвало подсъдимият да удря свидетелката. Причина за конфликт между двамата
станали и снимки, на които св. А.К. била заедно със свои колеги в дискотека.
Когато подс. А. видял тези снимки в него се породили съмнения, че св. А.К. му
изневерява. Поради това заедно разгледали всички снимки една по една, като за
всяка снимка подсъдимият разпитвал свидетелката дали е тя и какво прави. Подс.
А. дори ударил св. А.К., като на следващия ден
в резултат на удара последната не можела да чува. След като св. А.К.
отишла на работа, подс. А. отново разгледал снимките по – обстойно и установил,
че именно свидетелката е на снимките, на които преди това го уверила, че не
била тя. Тогава подсъдимият се убедил в това, за което имал съмнения, а именно,
че св. А.К. му изневерява. След като на следващия ден – 15.07.2011г.
свидетелката се прибрала от работа, което станало около 01.30ч. – 02.00ч. през
нощта, подс. А. я попитал дали го е излъгала във връзка със снимките, на което
тя отговорила отрицателно. Докато св. А.К. била все още на вратата, подсъдимият
се нахвърлил срещу нея, като разкъсал ризата и, след което започнал да я удря с
шамари по лицето и едновременно с това крещял, че е ***, че му изневерявала, че
го е измамила. В един момент подс. А. хванал с двете си ръце свидетелката за
раменете и я хвърлил на леглото по гръб, при което главата и се ударила в
стената. След това подсъдимият продължил да удря свидетелката, стискал ръцете и
с едната си ръка, докато с другата я удрял, нанесъл и два удара с юмрук в
областта на лицето, в резултат на което започнал да кърви носът и. Няколко пъти
подсъдимият блъскал свидетелката, при което главата и се удряла в стената. През
цялото време докато подс. А. удрял и блъскал св. А.К. продължавал да крещи.
Свидетелката също крещяла от болка в резултат на упражняваното върху нея
насилие от страна на подсъдимия, като той и запушвал устата, за да я заглуши. В
един момент, докато св. А.К. била легнала по гръб на леглото, подс. А. легнал
върху нея като с ръцете си хванал нейните ръце, така че тя да не може да ги
движи. След това с половия си член подсъдимият проникнал във влагалището на
свидетелката и осъществил полов акт с нея. Тъй като подс. А. бил хванал ръцете
на св. А.К., същата не могла да се съпротивлява, като освен това се страхувала
предвид упражненото преди това по отношение на нея физическо насилие. След това
подсъдимият обърнал свидетелката по корем на леглото, легнал върху нея и с
половия си член проникнал в ануса и. Тъй като св. А.К. изпитвала болка,
започнала да се съпротивлява, като с ръцете си, които били свободни се дърпала
и се опитвала да драска подсъдимия по неговите ръце. След това подс. А.
издърпал свидетелката, така че същата застанала на колене върху леглото. Тогава
подсъдимият хванал св. А.К. за косата и вкарал половия си член в устата и, като
държейки я за косата, започнал да и дърпа главата. В един момент подс. А. се
„изморил” и преустановил упражняваното от него по отношение на св. А.К.
насилие. След това подсъдимият завел свидетелката в банята, за да се изкъпе.
След като излязла от банята, св. А.К. решила да потърси помощ от някого от
съседите, при което, както била по хавлия, излязла от апартамента и се
отправила към вратата на отсрещния апартамент, в който живеела св. Е.Б. и
позвънила на звънеца. Св. Е.Б. излязла и видяла св. А.К., като последната се
подпряла на вратата и говорейки много тихо поискала да влезе. Св. Е.Б.
забелязала, че едното око на св. А.К. е ударено и е леко притворено. В този
момент дошъл подс. А., който хванал под ръка св. А.К. и двамата се прибрали
отново в апартамента. След като влезли в жилището, подсъдимият с единия си крак
стъпил на парапета на прозореца и казал, че ще скочи, тъй като не искал да
живее повече. Тогава св. А.К., за да попречи на подс. А. да скочи от прозореца,
притиснала между краката си другия му крак, молейки го да не скача през
прозореца, при което подсъдимият се опитал да я отблъсне от себе си, както и да
издърпа крака си. След като подсъдимият се отказал да скача от прозореца, дал
на свидетелката да пие водка, за да може тя да се успокои. След това с помощта
на подс. А. св. А.К. легнала на леглото, като преди да заспи подсъдимият се
обадил на родителите на свидетелката от мобилния телефон на последната. Обадил
се бащата на св. А.К., но след като чул гласа на подсъдимия отказал да
разговаря с него, след което се обадила майката на свидетелката – св. З.К..
Родителите на св. А.К. знаели за връзката и с подс. А., но не знаели, че
двамата живеят заедно. Майката и бащата на св. А.К. не познавали подсъдимия, но
не одобрявали връзката на дъщеря си с него, включително и заради религиозните
различия между двамата. Затова при разговора със св. З.К., подсъдимият и казал,
че дъщеря им предавала религията и не само, че била с ***, но и с много ***,
наред с това, че тя танцувала с други и че той щял да я изхвърли от живота си.
В първия момент св. З.К. помислила, че подсъдимият е пиян и затова говори
такива неща, но след като поискала да разговоря с дъщеря си и тя и казала: „О,
мамо”, разбрала, че нещо не е наред. След това подсъдимият хвърлил телефона на
св. А.К. и той се счупил. След като св. А.К. заспала, подс. А. на няколко пъти
слагал компреси със студена вода върху лицето, тъй като то било травмирано в
резултат на упражненото от страна на подсъдимия насилие. Междувременно св. З.К.
се обадила на другата си дъщеря, а тя от своя страна на св. А.Д., тяхна
братовчедка, за да я помоли за помощ. Св. А.Д. се опитала да се свърже по
телефона със св. А.К., но телефонът и бил изключен. Тогава св. А.Д. се обадила
на свой познат – св. И.И.И., на когото казала, че нейн роднина имал проблем.
Св. И.И.И. придружил св. А.Д. и двамата с такси отишли до апартамента, в който
живеели под наем подс. А. и св. А.К.. Св. А.Д. и св. А.К., освен че били
братовчедки, поддържали и приятелски отношения, като св. А.Д. познавала подс.
А. и знаела, че двамата с братовчедка и живеят заедно, както и адреса, на който
се намирал апартаментът. След като пристигнали на адреса, св. А.Д. и св. И.И.И.
започнали да звънят на звънците на външната врата, но никой не им отворил. През
това време подс. А. се показал на прозореца, но не отворил вратата. След като
св. А.Д. и св. И.И.И. успели да влязат в сградата, започнали да звънят на
звънците на апартаментите, намиращи се на по – високите етажи, тъй като от
някой от тях се бил показал преди това подсъдимият. Вратата на един от
апартаментите се отворила леко и от нея се показал подс. А. и след като видял
св. А.Д. се опитал да затвори, но св. И.И.И. блъснал вратата, след което
двамата със св. А.Д. влезли в апартамента и видели, че на едно от леглата лежи
някой, завит с одеяло и с кърпа върху лицето. На двамата свидетели направило
впечатление, че в апартамента всичко било разхвърляно, като по земята имало
кръв и коса. След това св. А.Д. отишла до леглото и вдигнала одеялото, видяла
братовчедка си, която била гола, като по цялото и тяло, както и по лицето и
имало травматични увреждания. Тогава св. А.Д. попитала подс. А. кой е направил
това, при което последният казал, че той го е извършил, че е проявил ревност, в
резултат на което и нанесъл побой, както и че св. А.К. си го е заслужила. Св.
А.Д. започнала да облича св. А.К., като през това време подсъдимият разговарял
със св. И.И.И., който бил излязъл извън апартамента след като видял, че св.
А.К. е гола. Преди да тръгнат св. А.Д. намерила в дрехи на пералнята телефона
на братовчедка си, който бил разглобен, сглобила го и го взела. След това св.
А.Д. и св. И.И.И. заедно със св. А.К. се качили в такси и отишли до дома на
майката на св. А.Д. – св. З.У., която била сестра на бащата на пострадалата.
Докато пътували с таксито св. А.Д. попитала св. А.К. дали е била изнасилена, но
последната не отговаряла. Тъй като св. А.Д. била на работа, се обадила на
сестра си – св. А.П., на която казала, че братовчедка им е пребита от нейния
приятел и е в много тежко състояние, поради което трябва да се закара в
болницата. Наред с горното св. А.Д. казала на сестра си, че се съмнявала, че
братовчедка им може да е била изнасилена. Св. А.П. заедно с майка си откарали
св. А.К. в спешния кабинет в УМБАЛ „С.”, където и била оказана медицинска
помощ. Св. А.П. се опитала да разбере от братовчедка си дали е била изнасилена,
но тя отбягвала темата и не искала да отговаря. Въпреки това обаче предвид
състоянието, в което св. А.Д. била намерила братовчедка си, както и съмненията
и че тя може да е била изнасилена, св. А.П. казала на лекарите, че може би по
отношение на лицето е било упражнено сексуално насилие.
Във връзка с получен
сигнал в Четвърто РУ „Полиция” към ОДМВР Пловдив за нанесена телесна повреда в
следствие на побой, св. К.С. и св. Т.С. посетили УМБАЛ „С.”. При срещата им със
св. А.К., полицейските служители установили, че същата имала белези от
наранявания по лицето. При проведения между св. К.С. и пострадалата разговор,
на който присъствала и св. А.П., св. А.К. казала, че след употреба на алкохол
се скарали с мъжа, с когото живеели заедно, след което той и нанесъл побой. При
изрично зададен въпрос от св. К.С. дали е била изнасилена, св. А.К. отговорила
отрицателно. След като извършили проверка по случая полицейските служители
напуснали болничното заведение.
Междувременно в болницата
пристигнали и родителите на св. А.К., които по това време се намирали на
почивка в гр. Х.. Св. А.Д. също отишла в болницата, след като приключила
работа. Тъй като тогава св. А.К. вече била в състояние да говори, разказала на
братовчедка си какво се е случило. Св. А.Д. отново я попитала дали е била
изнасилена, на който въпрос св. А.К. отговорила положително, като обаче
заявила, че не иска да говори за това. На братовчедка си, св. А.К. казала, че
пред полицаите е отрекла да е била изнасилена, тъй като се страхувала и срамувала.
След като приключили прегледите в болницата, св. А.К., придружавана от нейни
роднини, посетили Четвърто РУ „Полиция”, за да поискат оказване на съдействие
за вземане на багажа и. В тази връзка и за оказване на съдействие били
изпратени св. В.И. и негов колега. След като отишли на адреса полицейските
служители установили, че апартаментът е отключен и че вътре няма никой. Св.
А.К. си събрала багажа и си тръгнала, като заедно с нейните родители заминали
за гр. Х..
На 18.07.2011г. бил
извършен преглед на св. А.К. в Катедрата по съдебна медицина на Медицински
университет Пловдив, за което и било издадено съдебномедицинско удостоверение №
958/2011г. По време на прегледа св. А.К. била придружена от майка си, която
чула това, което дъщеря и разказала на съдебния лекар и разбрала, че те е била
изнасилена.
Тъй като св. З.К. се
притеснила, че дъщеря и в резултат на изнасилването може да е забременяла, се
обадила на св. З.У.. Св. З.К. казала на св. З.У., че дъщеря и е била изнасилена
и че може да е забременяла. Св. З.У. била помолена от св. З.К. и от
пострадалата да занесе хапчета против забременяване. В тази връзка св. З.У.
отишла в гр. Х. и занесла на св. А.К. посочените хапчета.
След като си тръгнали от
гр. Х. св. А.К. и нейните родители минали през квартирата, в която преди това
последната живеела с подс. А., за да си вземе останалата част от багажа. Св.
А.К. казала на наемодателя си – св. А.М., че повече няма да ползва под наем
апартамента, като разходите, свързани с ползването на консумативи, да си удържи
от депозита, който бил платен при сключване на договора за наем.
Междувременно на следващия
ден след инцидента подс. А. се обадил на сестра си св. С.К.,***, като и казал,
че са се скарали със св. А.К. и тъй като бил заплашван от нейни братовчеди се
страхувал за живота си, поради което я помолил да дойде в гр. П. и да го вземе
с нея. Св. С.К. се притеснила за брат си и решила да тръгне за гр. П. В тази
връзка помолила св. И.К.И. да я закара до гр. П. След като пристигнали в града
се срещнали с подс. А.,***, където семейството на св. С.К. имало къща. По време
на пътуването подсъдимият споделил на сестра си, че със св. А.К. са се скарали,
тъй като той видял компрометиращи за нея снимки, за които тя не му била дала
обяснение. Наред с горното подсъдимият казал, че е нанесъл побой на св. А.К.,
за което съжалявал. На следващия ден след пристигането си в с. О., подс. А.
заминал при майка си, която живеела и работела в И., където останал около месец
и половина - два. След като се прибрал от И., подсъдимият останал да живее
известно време при сестра си, а след това заживял в гр. Е.. След заминаването
на подсъдимия за И., св. С.К. дошла в гр. П., за да вземе останалия багаж на
брат си, който бил събран и оставен в някакъв гараж. След пристигането си в гр.
П., св. С.К. се свързала със св. А.М., на когото дала 100 лв., които последният
казал, че му били дължими, след което взела багажа на брат си и си тръгнала.
Известно време след
случилото се подс. А. продължил да търси св. А.К. по телефона, като и звънял,
но тя не му отговаряла, поради което той и изпращал съобщения, които също
оставали без отговор.
От заключението на
изготвената по делото съдебномедицинска експертиза се установява, че при
инцидента на 15.07.2011г. на св. А.К. е било причинено множество травматични
отоци и кръвонасядания на меките тъкани на лицето, кръвонасядания под
лигавицата на двете очни ябълки, рентгенологично установен нарушен контур в
горната част на лявата очница, мозъчно сътресение, кръвонасядания на кожата на
гръдния кош и горните и долните крайници, овално кръвонасядане по вътрешната
повърхност на дясното бедро, охлузване на кожата на дясната предмишница,
девствена ципа с пръстеновидна форма и налична стара дефлорационна щърбина,
липса на травматични увреждания в областта на задния проход.
Описаните травматични
увреждания са причинени от удар и/или притискане с или върху твърд тъп предмет
и е възможно по начин и време да са получени както съобщава освидетелстваната.
Причиненото мозъчно
сътресение само по себе си и поотделно е довело до разстройство на здравето,
извън случаите на чл.128 и 129 от НК.
Кръвонасяданията под
лигавицата на двете очни ябълки сами по себе си и поотделно са довели до
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК.
Ако се приеме, че
нарушаването на горния контур на лявата очница е от травматично естество само
по себе си и поотделно то следва да бъде преценено като довело до разстройство
на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК.
Останалите травматични
увреждания са довели до болка и страдание, без причиняване на разстройство на
здравето.
При така установеното
състояние на половите органи и задния проход е напълно възможно да бъдат
извършени влагалищно, анално и орално полово сношение без от това да останат
видими следи. В тази насока следва да се има предвид установеното кръвонасядане
по вътрешната повърхност на дясното бедро в горната му част.
В експертизата е посочено,
че не е търсен биологичен материал поради изминалия голям срок между инцидента
и прегледа – 4 – 5 денонощия.
От заключението на
изготвената по делото съдебно – психиатрична експертиза на св. А.К. се
установява, че същата е могла да възприема фактите и обстоятелствата към
инкриминираната дата с оглед на физическото си състояние и може да
възпроизвежда правдоподобно възприеманите факти и обстоятелства.
От заключението на
изготвената по делото съдебно – психиатрична експертиза на подс. А. се
установява, че същият не страда от психично заболяване. Не се води на
диспансерен учет към ЦПЗ Пловдив. Не е имал психични проблеми, не е търсил
психиатрична помощ. Във видимо добро здравословно състояние, не споделя
оплаквания. Разбирал е свойството и значението на извършеното и е могъл да
ръководи постъпките си към инкриминирания период. Бил е в ясно съзнание, с
целесъобразни действия. Отрича да е бил под въздействие на алкохол или
психоактивни вещества. Не е бил в състояние на физиологичен афект. поведението
му не е било болестно мотивирано. Може да възприема и възпроизвежда фактите от
значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях, ако желае. Може да
участва пълноценно в досъдебното и съдебно производство. Може да разбира и да
ръководи постъпките си.
Описаната по – горе
фактическа обстановка се установява частично от обясненията на подс. А.,
частично от показанията на свидетелите А.В.М. /депозирани в съдебно заседание,
а относно обстоятелствата, за които беше приложена процедурата на чл.281 ал.5
вр. ал.1 т.1 и т.2 пр.2 от НПК – съответно от показанията му, дадени пред орган
на досъдебното производство/, А.М.К. /депозирани в съдебно заседание, а относно
обстоятелствата, за които беше приложена процедурата на чл.281 ал.5 вр. ал.1
т.1 и т.2 пр.2 от НПК, респ. чл.281 ал.1 т.2 пр.2 от НПК – съответно от
показанията и, дадени пред орган на досъдебното производство и пред съдия/ и
А.М.Д., както и изцяло от показанията на свидетелите З.А.К., И.И.И., В.Н.И.
/депозирани в съдебно заседание, а относно обстоятелствата, за които беше
приложена процедурата на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК – съответно от
показанията му, дадени пред орган на досъдебното производство/, Т.С.С., К.П.С.,
С.Г.К., З.И.У., А.М.П., И.К.И., З.Б.Е., Е.Е.Б. /дадени пред орган на
досъдебното производство, за които беше приложена процедурата на чл.281 ал.5
вр. ал.1 т.4 пр.1 от НПК/.
Спрямо част от показанията
на свидетелите А.М. и А.К. беше приложена процедурата на чл.281 ал.5 вр. ал.1
т.1 от НПК поради наличие на съществени противоречия между тях и показанията на
свидетелите, дадени пред орган на досъдебното производство. Спрямо част от
показанията на свидетелите А.М. и В.И. беше приложена процедурата на чл.281
ал.5 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК, а спрямо част от показанията на св. А.К. както
тази на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК, така и на чл.281 ал.1 т.2 пр.2 от НПК поради неспомняне на определени обстоятелства. Наред с горното бяха
прочетени показанията на св. Е.Б., дадени пред орган на досъдебното
производство, на основание чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.4 пр.1 от НПК, тъй като
свидетелката не е могла да бъда намерена, за да бъде призована. Съдът кредитира
показанията на свидетелите, дадени пред орган на досъдебното производство,
респ. пред съдия, тъй като те кореспондират с останалите доказателства по
делото, а и след прочитането им бяха потвърдени от свидетелите, които обясниха
възникналите противоречия и липсата на спомени с изминалия продължителен период
от време.
Съдът не кредитира
обясненията на подс. А. в частта им, в която същият отрича да е изнасилвал св.
А.К., както и да е извършвал блудствени действия по отношение на нея. В тази
връзка подсъдимият отрича да е прониквал във влагалището на св. А.К. и да е
осъществявал полов акт с нея, както и да е прониквал в ануса и и да е вкарвал
половия си член в устата и. Подсъдимият твърди, че единствено е нанесъл побой
на пострадалата. Действително обясненията на подсъдимия са не само израз на
правото му на защита, но и доказателствено средство, поради което следва да
бъде обсъдени в съвкупност с останалите доказателства по делото. В тази връзка
следва да се отбележи, че обясненията на подс. А. в посочената им по – горе
част не само, че не се подкрепят, но и се опровергават от доказателствата по
делото. На първо място, обясненията на подсъдимия се опровергават от
показанията на пострадалото от
инкриминираните деяния лице. Именно от показанията на св. А.К. се установява,
че подсъдимият не само, че е упражнявал физическо насилие по отношение на нея,
изразяващо се в удряне, бутане, блъскане, стискане, запушване на устата, в
резултат на което на същата са били причинени множество травматични увреждания,
но наред с това е изнасилил пострадалата и е извършил блудстевни действия по
отношение на нея, към които тя е била принудена със сила. Така от показанията
на св. А.К. се установява, че подс. А. е проникнал във влагалището и и по този
начин осъществил полов акт, като преди това бил легнал върху нея и с ръцете си
бил хванал ръцете на свидетелката, така че тя да не може да се съпротивлява.
Свидетелката не могла да окаже каквато и да било съпротива, не само предвид
невъзможността за това, в която била поставена от подсъдимия, но и тъй като се
страхувала поради упражненото преди това от него насилие. По – нататък съгласно
показанията на св. А.К., подс. А. я обърнал по корем на леглото, легнал върху
нея и с половия си член проникнал в ануса и. Свидетелката се съпротивлявала като
се дърпала и се опитвала да драска подсъдимия по ръцете. И накрая подс. А.
поставил св. А.К. на колене върху леглото, хванал я за косата и вкарал половия
си член в устата и, дърпайки главата и. Действително в депозираните в съдебно
заседание показания пострадалата не си е спомнила конкретно извършените по
отношение на нея от страна на подсъдимия действия на сексуално насилие, както и
тяхната последователност. В тази връзка беше приложена процедурата на чл.281
ал.5 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК, като бяха прочетени показанията, дадени от св.
А.К. пред орган на досъдебното производство, които съдът кредитира, тъй като
след прочитането им бяха потвърдени от свидетелката, която обясни липсата на
спомени с изминалия продължителен период от време. Наред с горното следва да се
отбележи и това, че в случая става въпрос за една преживяна травма, която освен
физически има и психологически измерения, още повече, че в случая е била
причинена от мъжа, с когото пострадалата е живеела във фактическо съжителство.
Освен това, както беше посочено по – горе, по отношение на свидетелката е било
упражнено и физическо насилие от страна на подсъдимия, в резултат на което са и
били причинени множество травматични увреждания, като случилото се е продължило
от 01.30ч. – 02.00ч. до сутринта. Предвид изложеното по – горе и с оглед на
всичко, което и е било причинено от подс. А., както и неговата продължителност,
не може да се очаква св. А.К. да си спомня в детайли случилото се. Действително
свидетелката като пострадала от инкриминираните деяния, се явява заинтересовано
от изхода на делото лице. В подкрепа на нейните показания обаче са тези на
свидетелите А. Д., З.К. и З.У..
Св. А. Д. е едно от
лицата, наред със св. И.И.И., което е видяло пострадалата непосредствено след
случилото се. Именно на св. А.Д. пострадалата е казала, че е била изнасилена от
подс. А.. Действително при първоначално проведения между двете разговор, на
въпроса на св. А. Д. дали е била изнасилена, пострадалата не е отговорила. Едва
в последствие, след като св. А. Д. се върнала в болницата, и когато св. А.К.
била в състояние да говори, разказала на братовчедка си какво се е случило. На
въпроса на св. А. Д. дали е била изнасилена, св. А.К. отговорила положително,
като обаче заявила, че не иска да говори за това. Това, че по – късно св. А.К.
е казала на св. А.Д., че е била изнасилена от подс. А. по никакъв начин не
дискредитира казаното, доколкото състоянието, в което пострадалата се е
намирала, както физическо, така и психическо, не и е позволявало това да стане по – рано.
В подкрепа на показанията
на св. А.К., са и показанията на нейната майка – св. З.К., която разбрала, че
дъщеря и е била изнасилена от разказаното от нея пред съдебния лекар, извършил
прегледа, въз основа на който било издадено съдебномедицинското удостоверение.
Това, че св. А.К. е била изнасилена се установява и от показанията на св. З.У.,
която разбрала за това от майката на пострадалата. Наред с горното св. З.У.
била помолена да занесе хапчета против забременяване. В тази връзка следва да
се отбележи, че съдът не кредитира показанията на св. А.Д. относно това, че тя
е казала на майка си св. З.У., че племенницата и е била изнасилена. И причина
за това е обстоятелството, че св. З.У. е посочила, че именно от майката на св.
А.К. е разбрала за изнасилването, като освен това твърди, че с дъщеря и св.
А.Д. не са разговаряли по този въпрос. Важното обаче в случая е
обстоятелството, че на св. З.У. е станало известно това, че племенницата и е
била изнасилена. Именно в тази връзка са и били занесените от нея на пострадалата
хапчета против забременяване, което е още едно доказателство за това, че св.
А.К. е била изнасилена. Неоснователно е направеното от защитника на подсъдимия
възражение, че подсъдимият и пострадалата са били осъществили полов акт и преди
инцидента, който е бил на доброволни начала, но с оглед случилото се, св. А.К.
е решила да вземе мерки и да предотврати евентуална бременност, поради което е
решила да пие хапчета против забременяване. От показанията обаче на посочените
по – горе свидетели се установява, че причината, поради която се е наложило св.
А.К. да пие хапчета против забременяване е именно това, че е била изнасилена.
Макар свидетелите, чиито показания са в подкрепа на тези на пострадалата, да са
нейни роднини, то доколкото същите са непротиворечиви и кореспондиращи помежду
си, следва да бъдат кредитирани.
Що се отнася до
показанията на св. А.П., то същата макар и първоначално да посочва, че сестра и
св. А.Д. и е казала, че братовчедка им е била изнасилена, след това заявява, че
не може да си спомни дали сестра и е казала това или че има подозрения, че св.
А.К. е била изнасилена. В тази връзка св. А.Д. посочва, че на сестра си е
казала само това, че има съмнения, че братовчедка им е била изнасилена.
В показанията си св.
И.И.И. посочва, че след случилото се е разговарял със св. А.Д., която му била
казала, че братовчедка и е била бита и изнасилена. Св. А.Д. обаче в показанията
си твърди, че единствено на майка си е казала, че братовчедка и е била
изнасилена. Предвид горното съдът намира, че не може да се приеме, че именно от
св. А.Д., св. И.И.И. е разбрал за това, че нейната братовчедка е била
изнасилена.
Действително пред
полицейските служители, които са посетили УМБАЛ „С.” – свидетелите К.С. и Т.С.,
пострадалата е съобщила само за нанесен и побой от мъжа, с когото живеели
заедно. На изрично зададения и от св. К.С. въпрос дали е била изнасилена, св.
А.К. отговорила отрицателно. Във връзка с горното, на първо място, следва да се
отбележи това, че в показанията си св. К.С. посочва, че подаденият сигнал е бил
за битов скандал и побой, както и за изнасилване. Действително относно това
дали сигналът е бил и за изнасилване, свидетелят не е категоричен. По делото
обаче е приложена докладна записка от 15.11.2011г., съставена от св. Т.С. във
връзка с получено съобщение за нанесена телесна повреда в следствие на побой, в
която е посочено, че в Четвърто РУ „Полиция” към ОДМВР Пловдив е било получено
съобщение от дежурен лекар в УМБАЛ „С.”, че при тях е лицето А.К., която е с
охлузвания по главата и тялото и е неадекватно в следствие на употреба на
алкохол. Наред с горното е посочено, че по данни на братовчедка и А.Д., А.К. е
била изнасилена. Св. А.К. е отрекла пред полицейските служители, че е била
изнасилена, като в проведения след това разговор между нея и св. А.Д. е казала,
че е направила това, тъй като се е страхувала и срамувала. Ето защо от факта,
че пред полицейските служители св. А.К. е отрекла, че е била изнасилена, не
може да бъде направен извод, че това не се е случило. Такъв извод не може да
бъде направен и от това, че за изнасилване пострадалата не е съобщила и пред
полицейските служители, които са били изпратени, за да и окажат съдействие при
вземането на багажа. В крайна сметка пострадалата е подала жалба, озаглавена
заявление до Началника на Четвърто РУ „Полиция” към ОДМВР Пловдив във връзка
със случилото се, в която е било посочено, че против волята и е била заставена
да извърши орален, вагинален и анален сексуален контакт с подс. А.. Тази жалба
е била подадена на 18.07.2011т., т. е. само 2 – 3 дни след инцидента. В жалбата
е посочено, че св. А.К. поради страх и срам и в следствие на преживения шок не
е събрала сили да каже на полицейските служители, които са я посетили в
болницата, че е била насилена. По същите причини не е казала това и на служители,
които са и оказали съдействие за взимането на багажа. Едва при
освидетелстването е разказала за случилото се на д – р С.С..
Показанията на св. А.К. не
се опровергават и от показанията на останалите разпитани по делото свидетели в
кредитираната им от съда част.
Що се отнася до
обясненията на подс. А., който отрича да е изнасилвал св. А.К., както и да е
извършвал блудствени действия по отношение на нея, то същите не само, че се
опровергават от показанията на посочените по – горе свидетели, които са в подкрепа
на показанията на пострадалата и които съдът кредитира като обективни, логични,
непротиворечиви и кореспондиращи както помежду си, така и с останалите
доказателства, но и не се подкрепят от други доказателства по делото. Ето защо
обясненията на подсъдимия в посочената им част не следва да бъдат кредитира, а
да се приемат като негова защитна позиция.
Описаната по - горе
фактическа обстановка се подкрепя и от заключението на изготвените по делото
съдебно – психиатрични и съдебномедицинска експертиза, които съдът кредитира
като обективно и компетентно изготвени, с нужните знания и опит в съответната
област.
Както беше посочено по –
горе в заключението на изготвената по делото съдебномедицинска експертиза е
посочено, че девствената ципа на пострадалата е с пръстеновидна форма и налична
стара дефлорационна щърбина и липсват травматични увреждания в областта на
задния проход. Вещото лице ***С.С. посочва, че при така установеното състояние
на половите органи и задния проход е напълно възможно да бъдат извършени
влагалищно, анално и орално полово сношение без от това да останат видими
следи. В тази насока според заключението следва да се има предвид установеното
овално кръвонасядане по вътрешната повърхност на дясното бедро в горната му
част. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че при така установеното
състояние на половите органи и задния проход на пострадалата е напълно възможно
да е било извършено полово сношение без да останат видими следи, но е възможно
и такова да не е било извършено. Т. е. състоянието на половите органи и задния
проход на пострадалата нито потвърждават, нито опровергават извършването на
влагалищно, анално или орално полово сношение. Относно овалното кръвонасядане
по вътрешната повърхност на дясното бедро в горната му част, отново в разпита
му вещото лице уточнява, че то не доказва извършването на полов акт.
Действително *** С. посочва, че кръвонасяданията по вътрешните повърхности на
бедрата обичайно се срещат при насилствено разтваряне на краката при извършване
на полов акт и обикновено се получават от притискане. В същото време обаче вещото лице посочва, че това травматично
увреждане може да бъде причинено по няколко механизма – освен от притискане, и
от удар, стягане или при триене. В обясненията си подс. А. твърди, че е искал
да скача от прозореца, в изпълнение на което с единия си крак стъпил на
парапета. Тогава св. А.К., за да попречи на подс. А. да скочи от прозореца,
притиснала между краката си другия му крак, при което подсъдимият се опитал да
я отблъсне от себе си, както и да издърпа крака си. Доколкото в тази им част
обясненията на подс. А. се подкрепят от показанията на св. А.К. и предвид
заявеното от вещото лице относно механизмите, по които установеното травматично
увреждане по вътрешната повърхност на дясното бедро на пострадала може да бъде
причинено, които не изключват възможността то да бъде причинено при описаното
по – горе притискане на крака на подсъдимия между краката на пострадалата,
респ. при опитите същият да я отблъсне от себе си и да издърпа крака си, следва
че това травматично увреждане само по себе се не означава извършването на полов
акт, в какъвто смисъл е и заявеното от вещото лице.
От обективна страна
фактите по делото се подкрепят и от събраните по същото писмени доказателства:
от досъдебно производство № 500/2011г. по описа на Четвърто РУ „Полиция” към
ОДМВР Пловдив - докладна записка от 18.07.2011г. /л.60 – л.61/,
съдебномедицинско удостоверение № 958/2011г. /л.64 – л.65/, докладна записка от
15.11.2011г. /л.66/, докладна записка от 15.07.2011г. /л.67/; от НОХД №
2291/2013г. по описа на ПРС, ХІ н. с. – справка за съдимост /л.20/.
При така описаната
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна, че подс. А. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.152 ал.3 т.5 вр.
ал.1 т.2 вр. чл.29 ал.1 б.б от НК за това, че на 15.07.2011г. в гр. П. се е
съвкупил с лице от женски пол – А.М.К., ЕГН **********, като я е принудил към
това със сила и изнасилването представлява опасен рецидив – извършил е
престъплението след като е бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода
за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението
на наказанието не е отложено по чл.66 от НК.
От обективна страна, с
действията си подс. А. е реализирал обективните признаци от състава на
посоченото по – горе престъпление, тъй като се е съвкупил с лице от женски пол,
като я е принудил към това със сила. Изнасилването е двуактно престъпление,
чието изпълнително деяние включва два акта – употреба на принуда, която може да
се изразява в сила или заплашване, което само по себе си представлява
престъпление по чл.143 ал.1 от НК и съвкупление. Посочените два акта са
функционално свързани помежду си, като осъществяването на принудата чрез сила
или заплашване се явява условие за извършване на съвкуплението. От
доказателствения материал по делото безспорно се установява осъществената от
подс. А. спрямо св. А.К. принуда, изразяваща се в сила. След първоначално
нанесените удари на пострадалата, подсъдимият я хванал с двете си ръце и я хвърлил
на леглото по гръб, при което главата и се ударила в стената. След това подс.
А. продължил да упражнява физическо насилие спрямо св. А.К. и в един момент,
докато същата била легнала по гръб на леглото, подсъдимият легнал върху нея,
като с ръцете си хванал ръцете на свидетелката, така че тя да не може да ги
движи. В резултат на осъществената от подс. А. по отношение на св. А.К.
принуда, от която на пострадалата били причинени и травматични увреждания, била
сломена нейната съпротива, след което подсъдимият с половия си член проникнал
във влагалището на свидетелката и осъществил полов акт с нея. В резултат на
упражнената сила от страна на подсъдимия, свидетелката не могла да се
съпротивлява, като освен това се страхувала предвид извършеното преди това спрямо
нея физическо насилие.
От доказателствения
материал по делото не се установява осъществената по отношение на св. А.К.
принуда от подс. А. да се е изразила и в заплашване. Предвид обстоятелството,
че в разпита и в съдебно заседание св. А.К. не е могла да си спомни дали е била
заплашвана от подсъдимия, бяха прочетени показанията и, дадени пред съдия в
досъдебното производство, които съдът кредитира, тъй като след прочитането им
бяха потвърдени от свидетелката, която обясни липсата на спомени с изминалия
продължителен период от време и от които показания се установява, че
пострадалата не е била заплашвана. Предвид горното подс. А. следва да бъде
признат за невинен в това да е принудил св. А.К. и със заплашване, поради което
и на основание чл.304 от НПК оправдан по повдигнатото му обвинение в този
смисъл.
Подс. А. е извършил
деянието при условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан два и повече
пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне
за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК и преди
да са изтекли пет години от изтърпяване на наказанията по предходните
осъждания.
От субективна страна,
престъплението е извършено с пряк умисъл. Подс. А. е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните
му последици.
С оглед на посочената и
приета по – горе правна квалификация за извършеното от подс. А. престъпление по
чл.152 ал.3 т.5 вр. ал.1 т.2 вр. чл.29 ал.1 б.б от НК, като се съобрази с
целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК и обществената опасност на
деянието и на дееца, съдът е на становище, че на същия следва да бъде
определено наказание при условията на чл.54 от НК. Съдът намира, че няма
основания за определяне на наказание при условията на чл.55 от НК, тъй като в
случая не са налице нито изключителни, нито
многобройни смекчаващи обстоятелства, поради които и най – лекото,
предвидено в закона наказание да се оказва несъразмерно тежко. При определяне
размера на наказанието лишаване от свобода, съдът отчита всички обстоятелства
по делото. Като смекчаващи обстоятелства следва да бъдат посочени оказаното,
макар и частично съдействие за изясняване на обстоятелствата по делото,
изразеното от подсъдимия съжаление за нанесения на пострадалата побой,
изминалия период от време от осъществяване на престъплението, а като отегчаващо
причинените на св. А.К. травматични увреждания в резултат на упражненото по
отношение на нея физическо насилие от подс. А.. Предвид горното съдът намира, че
на подс. А. следва да бъде наложено наказание при превес на смекчаващи
обстоятелства, а именно четири години и шест месеца лишаване от свобода. Така
определеното наказание се явява справедливо и би постигнало целите на
специалната и генералната превенция на наказанието, визирани в разпоредбата на
чл.36 от НК.
При така описаната
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна, че подс. А. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.150 ал.1 от НК
за това, че на 15.07.2011г. в гр. П. е извършил действия с цел да възбуди и
удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14 –
годишна възраст - А.М.К., ЕГН **********, чрез употреба на сила.
От обективна страна, с
действията си подс. А. е реализирал обективните признаци от състава на
посоченото по – горе престъпление, тъй като е извършил действия, които по
естеството си могат да възбудят и удовлетворят полово желание без съвкупление.
Установява се от доказателствата по делото, че подсъдимият, след като е обърнал
св. А.К. по корем на леглото, легнал върху нея и с половия си член проникнал в
ануса и. Тъй като свидетелката изпитвала болка, започнала да се съпротивлява,
като се дърпала и се опитвала да одраска подсъдимия. След това подс. А.
издърпал св. А.К., така че тя застанала на колене върху леглото и тогава я
хванал за косата и вкарал половия си член в устата и, като държейки я за
косата, започнал да дърпа главата и. Блудствените действия подсъдимият е
извършил против волята на пострадалата чрез употреба на сила, обръщайки я по
корем на леглото и лягайки върху нея, след което проникнал в ануса и, както и
издърпвайки я, така че тя да застане на колене върху леглото, след което я
хванал за косата и вкарал половия си член в устата и, като и дърпал главата.
Въпреки оказаната от св. А.К. съпротива, след като подс. А. проникнал с половия
си член в ануса и, която съпротива се изразявала в дърпане и опит да одраска
подсъдимия, последният продължил въпреки волята и да извършва блудствените
действия. В случая действията с цел да се възбуди и удовлетвори полово желание
са били извършени по отношение на лице, навършило 14 – годишна възраст.
От доказателствения
материал по делото не се установява
блудствените действия по отношение на св. А.К. да са били извършени и
чрез заплашване. Както беше посочено по – горе, тъй като в разпита си в съдебно
заседание свидетелката не е могла да си спомни дали е била заплашвана от
подсъдимия, бяха прочетени показанията и, дадени пред съдия в досъдебното
производство, които съдът кредитира, тъй като след прочитането им бяха
потвърдени от свидетелката, която обясни липсата на спомени с изминалия
продължителен период от време и от които показания се установява, че същата не
е била заплашване от подс. А. при
извършването на блудствените действия по отношение на нея. Предвид горното
подс. А. следва да бъде признат за невинен в това да е извършил деянието и чрез
заплашване, поради което и на основание чл.304 от НПК оправдан по повдигнатото
му обвинение в този смисъл.
От субективна страна,
престъплението е извършено с пряк умисъл. Подс. А. е бил ръководен от специална
цел, а именно да възбуди и удовлетвори полово желание, като е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на
общественоопасните му последици.
С оглед на посочената и
приета по – горе правна квалификация за извършеното от подс. А. престъпление по
чл.150 ал.1 от НК, като се съобрази с целите на наказанието, визирани в чл.36
от НК и обществената опасност на деянието и на дееца, съдът е на становище, че
на същия следва да бъде определено наказание при условията на чл.54 от НК.
Съдът намира, че няма основания за определяне на наказание при условията на
чл.55 от НК, тъй като в случая не са налице нито изключителни, нито многобройни смекчаващи обстоятелства, поради
които и най – лекото, предвидено в закона наказание да се оказва несъразмерно
тежко. При определяне размера на наказанието лишаване от свобода, съдът отчита
всички обстоятелства по делото. Като смекчаващи обстоятелства отново следва да
бъдат посочени оказаното, макар и частично съдействие за изясняване на
обстоятелствата по делото, изразеното от подсъдимия съжаление за нанесения на
пострадалата побой, изминалия период от време от осъществяване на
престъплението, а като отегчаващо причинените на св. А.К. травматични
увреждания в резултат на упражненото по отношение на нея физическо насилие от
подс. А.. Предвид горното съдът намира, че на подс. А. следва да бъде наложено
наказание при превес на смекчаващи обстоятелства, а именно три години лишаване
от свобода. Така определеното наказание се явява справедливо и би постигнало
целите на специалната и генералната превенция на наказанието, визирани в
разпоредбата на чл.36 от НК.
На основание чл.23 ал.1 от НК следва да бъдат кумулирани така наложените на подс. А. наказания, като му
бъде наложено едно общо най – тежка наказание четири години и шест месеца
лишаване от свобода.
Съдът намира, че не следва
така наложеното на подс. А. общо най – тежко наказание четири години и шест
месеца лишаване от свобода да бъде увеличавано на основание чл.24 ал.1 от НК,
тъй като и по този начин могат да бъдат постигнати целите на наказанието,
визирани в чл.36 от НК и най – вече свързани с поправянето и превъзпитанието на
дееца.
На основание чл.61 т.2 вр.
чл.60 ал.1 от ЗИНЗС така наложеното на подс. А. общо най – тежко наказание
четири години и шест месеца лишаване от свобода следва да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
На основание чл.189 ал.3
от НПК подс. А. следва да бъде осъден да заплати в полза на ВСС по сметка на
ПРС сумата от 218.60 лв., представляваща направени по делото разноски.
Причини за извършване на деянието – незачитане на установения в страната
правов ред.
По изложените съображения
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
АМ