№ 899
гр. Бургас, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ
при участието на секретаря Красимира М. Андонова
като разгледа докладваното от АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ Административно
наказателно дело № 20252120203007 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно-процесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл.72, ал.4 от Закона за Министерство на вътрешните работи
(ЗМВР) и е образувано по жалба на С. Н. Х. с ЕГН: **********, чрез пълномощник – адв.
С. К. – БАК, против заповед за задържане на лице № ******** г. на 04 РУ към ОДМВР гр.
Бургас.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваната заповед за задържане, поради
незаконосъобразност, а именно противоречие с Конституцията на Република България и
КЗПЧОС. Жалбоподателят твърди, че неправомерно е ограничено правото му на лична
свобода и свободно предвижване и е задържан без основание. Не се сочат конкретни доводи.
Моли за присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник – адв.
С. К. – БАК, който поддържа и доразвива изложените в жалбата доводи. Претендира за
разноски.
Ответникът по жалбата – И. И. – инспектор в сектор „Криминална полиция” при 04
РУ към ОДМВР, гр. Бургас, редовно уведомен, се явява лично като посочва, че лицето е
било задържано, поради това, че е имало данни за извършено престъпление по чл.216, ал.1
НК. Сочи конкретни действия и обстоятелства, въз основа на които е преценил, че
жалбоподателят е съпричастен към престъплението. Твърди, че жалбоподателя е бил
задържан, за да се съберат още данни за престъплението и евентуално други пострадали.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните,
приема, че жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от
АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Същата е изготвена в
предвидената форма и е придружена от необходимите приложения. Разгледана по същество
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява
1
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от
АПК.
Видно от приложените официални справки в АНП, оспореният акт е издаден от
полицейски орган по смисъла на чл. 53 от ЗМВР в границите на предоставената му съгласно
чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР компетентност.
Спазена е предвидената от закона форма, така както предвижда нормата на чл.74, ал.
2 от ЗМВР. Издадената писмена заповед за задържане е връчена на адресата й. Вписани са
името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, както и данните
индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН и адресна регистрация, датата и
часът на задържането. Разяснени са правата на задържаното лице по чл. 72, ал. 3, 4, 5 и 6,
чл.73 и чл.74 от ЗМВР и му е предоставено копие от заповедта. Заповедта е издадена на
основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, в нея има словесно описание на престъплението за
което е задържан жалбоподателя и при каква правна фактическа обстановка е извършено –
дата, час, място на извършване, описание на съставомерното деяние, състав от НК, което е
съществен реквизит по чл.74 ал.2 т.2 ЗМВР.
Нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР овластява полицейските органи да задържат
лица в случаи, определени от закон, а именно за които има данни, че са извършили
престъпление, като процедурата е регламентирана в следващите правни норми от закона. По
правна си същност задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 73 ЗМВР
представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 ЗАНН –
административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера
на адресата, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да
извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие.
Предпоставка за прилагането е наличието на достатъчно данни, от които може да се направи
обосновано предположение, че задържаното лице е извършило противоправно деяние. От
материалите в АНП е видно, че са съществували достатъчно предварителни данни за
съпричастност на жалбоподателя към описаното в обжалваната ЗЗ престъпление –
видеозаписи и сведения, че се е намирал в района на извършване на престъплението в
момента на извършването му и е имал външност и облекло сходни с тези на извършителя.
Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността
задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително
разследване. Поради това, възможността на органите на МВР да приложат принудителната
административна мярка "задържане за срок до 24 часа" е дейност, свързана с разкрИ.ето на
престъпление, а не с наличието на предстоящо доказано такова. За прилагането на мярката е
необходимо данните, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е
извършител на престъплението или да е съпричастен към него, да са установени преди
извършване на задържането.
От изложеното от И. И., издал обжалваната ЗЗ се установи, че жалбоподателят е бил
потърсен от полицейски служители след извършването на престъплението, но не е бил
открит на обитавания от него адрес, като негови роднини са заявили, че малко преди
посещението е заминал на почивка с палатка и едва на следващия ден се е върнал и е
проведена беседа с него, на която е дал сведения, че е счупил огледалата по автомобили.
Задържането, като принудителна административна мярка, се предприема от
полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност. За прилагането на тази
принудителна административна мярка законодателят не е предвидил необходимост да са
събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило
престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи
предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава
право на административния орган, при условията на оперативна самостоятелност да наложи
мярката дори без да се поставя условие за точна квалификация на деянието, а още по-малко
2
е задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено. Въпросът дали
задържаното лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от него
виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на
наказателното производство. За целите на задържането по реда на чл. 72 от ЗМВР наличието
на такива категорични данни, които да обвързват жалбоподателя със соченото нарушение не
са задължителни, като задържането се извършва не поради несъмненост на фактите, а с
оглед тяхното изясняване.
Като всяка ПАМ - задържането за срок от 24 часа по чл. 72 от ЗМВР налага
неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат.
Налагането на принудителната административна мярка "задържане за срок от 24 часа" в
случая е оправдано, с оглед наличните данни за извършеното престъпление, неговата тежест,
многобройните пострадали и съпричастността на жалбоподателя към него. Предвид това
правилен е бил изводът на полицейските служители, че лицето следва да се задържи, за да
може да се съберат още данни за престъплението, описано в ЗЗ.
Настоящият състав намира, че в случая не е налице нарушаване на принципа за
съразмерност при упражняването на правомощията на администрацията. Съгласно
разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат
да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за
която актът се издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането на ПАМ
по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на
налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. Налагането на
принудителната административна мярка "задържане за срок от 24 часа" е оправдано, тъй
като в случая са налице конкретни данни, че задържането е извършено с оглед на
обществения интерес, който интерес, независимо от презумпцията за невиновност,
надделява над правилото за зачитане на личната свобода.
С оглед горното настоящият състав намира, че в обжалваната заповед за задържане е
законосъобразна, поради което подадената срещу нея жалба следва да се остави без
уважение, а заповедта за задържане следва да бъде потвърдена.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба на С. Н. Х. с ЕГН: **********, против Заповед за задържане на
лице № ********г. на И. И. от 04 РУ към ОДМВР - Бургас като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ПОТВЪРЖДАВА Заповед за задържане на лице № ********г. на И. И. от 04 РУ към
ОДМВР - Бургас, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е постановено
задържането за срок от 24 часа на С. Н. Х. с ЕГН: **********.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.
Бургас в 14 - дневен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3