Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………….
София, ......................
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, НАКАЗАТЕЛНА ОТДЕЛЕНИЕ, IV въззивен състав, в открито заседание на пети
ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА ПАПАЗЯН
ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС Н.
АТАНАСОВ
ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
При участието на секретаря Татяна Асенова и прокурора
Юлиана Христова, като разгледа докладваното от съдия Папазян ВНОХД № 3166 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 15.02.2018г., постановена по НОХД № 8695/2016г., СРС, НО, 99-ти състав е признал подсъдимия Н.Б.М. за невиновен в това, че с цел да набави за себе
си имотна облага, в гр. София, на неустановена дата през месец май 2008г.,
възбудил заблуждение у С.И.С., че ще закупи влекач-автовоз, на който ще бъдат
съсобственици и ще генерират печалба чрез експлоатацията му, в резултат на
което на 22.05.2008 г. в гр. София чрез нареждане за превод чрез банка ОББ АД С.И.С.
превел сумата от 20 000 /двадесет хиляди/ евро на М., и на неустановена дата в
края на месец май 2008 г. в гр. София предал в брой сумата от 40 000
/четиридесет хиляди/ евро на М., с което причинил на С.И.С. имотна вреда в общ
размер на 60000.00 евро с левова равностойност 117349,80 /сто и седемнадесет
хиляди триста четиридесет и девет лева и осемдесет стотинки/, като причинената
вреда е в големи размери, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е
оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 210, ал.
1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 от НК.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпил
протест от представител на Софийска районна прокуратура, в който се отправя
искане за отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова, с която подс. М.
да бъде признат за виновен съобразно повдигнатото му обвинение.
В разпоредително съдебно заседание, проведено на 06.08.2018
г. въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняването на
обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели и вещи лица, с оглед на което не се налага
провеждане на въззивно съдебно следствие.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят
на СГП излага доводи, че присъдата на районния съд е неправилна и незаконосъобразна. Твърди, че по делото са
събрани убедителни доказателства в подкрепа на обвинителната теза, от които може
да се направи извод, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението, за
което му е повдигнато обвинение. Моли съда да отмени оправдателната присъда и
да постанови нова, с която да признае подсъдимия за виновен в извършване на
престъплението, за което му е повдигнато обвинение.
Защитникът на подс. Н.М. – адв. Д. моли съда да не се
уважава протеста на СРП, като неоснователен. Посочва, че по време на съдебното
следствие пред първоинстанционният съд се е установила фактическа обстановка различна
от тази, която е описана в обвинителният акт, което от своя страна води до
извода, че възникналите отношения между подсъдимият и св. С. са гражданскоправни.
Моли да се потвърди първоинстанционната присъда.
Подсъдимият Н.М. редовно уведомен, не се явява пред
въззивната инстанция и не взема становище по делото.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства, изложените от страните доводи и възражения, и след като въз
основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна
проверка на обжалвания съдебен акт по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост
и справедливост, съобразно изискванията на чл.314 НПК, намира следното:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена
фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по
делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, обсъдени
подробно в мотивите на присъдата. Първостепенният съд е положил необходимите усилия
за изясняване на обстоятелствата по делото и е направил своите доказателствени
изводи въз основа на достъпния и възможен за събиране доказателствен материал.
Настоящата инстанция намира, че направеният от първата инстанция анализ на
доказателствата по делото почива на всички правила на логиката и е съобразен с
изискванията на НПК, поради което счита, че районният съд не може да бъде
критикуван за превратно тълкуване на доказателствата, както се твърди в
протеста.
При направения собствен доказателствен анализ по
силата на чл. 314 НПК и на чл. 316 НПК, въззивният съд не намери основания за
промяна на основните положения на фактическата обстановка, приета от първата
инстанция, която е следната:
Подсъдимият Н.Б.М. и св. С.И.С. се запознали по време на екскурзия в Италия през
осемдесетте години, като свидетелят С. бил служител на българското посолство в
град Рим. През този период подсъдимият М. започнал да се занимава с транспортен
бизнес, а св. С. имал собствена бензиностанция в град София близо до
„Околовръстен път“. През 1996 година двамата се срещнали отново по инициатива
на св. С.. Той отправил предложение на подс. М. да зарежда изгодно
стопанисваните от него автовози от бензиностанцията му на преференциални цени, от
което предложение подсъдимият не се възползвал, тъй като зареждал изгодно на
бензиностанции в безмитните зони. Въпреки това се случвало инцидентно подс. М.
да зарежда някои от своите камиони на бензиностанцията на св. С..
През 2008г. двамата се срещнали отново, като св. С.
споделил, че е продал стопанисваната от него бензиностанция и разполагал с
някакви парични средства, а също очаквал да му бъдат върнати и дадени пари от
заем от негови приятели. През този период подс. М. бил клиент на търговско
дружество „В.Т.К.“ гр. Гьотеборг, от което бил закупил през 2005г. и 2006г. на
изплащане три камиона марка „Волво“ и през въпросната 2008г. дължал още пари на
дружеството. В тази връзка подсъдимият споделил на св. С., че има нужда от парични
средства. Двамата се разбрали, подс. М.
да вземе на заем от св. С. сумата от 20 000 евро, които да използва за
покриване на текущите си задължения, като се договорили подсъдимият да заплаща
месечна лихва на С. в размер на 1000 лева. Даването на паричната сума станало
на 22.05.2008г. в гр. София, чрез банков превод в банка „ОББ“ АД, след което
същата била получена от подсъдимият по сметката му в „У.Б.“ АД на 27.05.2008г..
На следващият ден подсъдимият веднага превел на търговско дружество „В.Т.К.“
гр. Г. задълженията си по вноските за изплащане на закупените от него камиони.
На по-късен етап св. С. дал на подс. М. още 10 000 евро, като се разбрали
за лихва от 1500 лева на месец. Няколко дни по-късно св. С. дал на подс. М.
сумата от 24 000 евро, отново с уговорката да му плаща месечна лихва. На
по-късен етап св. С. дал на подс. М. още 6000 евро и така общата сума станала
60 000 евро като се разбрали М. да плаща на С. лихва от по 3000 лева на
месец. Уговорките между тях двамата били подс. М. да използва предоставените му
парични средства от св. С. за погасяване на неговите задължения и други
дейности свързани с ръководената от него фирма. Никога между тях двамата нямало
уговорка да правят общ бизнес и реализират печалба от него.
До месец октомври 2008г. всичко вървяло
нормално,когато от автовоз на подсъдимия в град София, ж.к. „Младост“ не били
откраднати дава чисто нови автомобила марка „БМВ“. Подсъдимият М. бил задържан в
полицията с обвинение, че е обсебил превозните средства. Била му наложена
забрана да напуска страната, а всички автовози на подсъдимия М. били спрени от
движение на различни точки по света и не могли да изпълнят курсовете си. От
този момент нататък бизнесът на подсъдимия тръгнал рязко надолу и той започнал да затъва
в дългове. Продал недвижим имот за 130 000 евро, с които покрил част от
задълженията си. Последвали нови продажби на имущество, но парите от тях отишли
за покриване на вноски по кредити и данъци към държавата.
На по късен етап св. С. имал здравословен проблем и
поискал подс. М. да му върне дадените за ползване пари тъй като му трябвали за
неговото лечение. Подсъдимият
му казал, че няма налични средства, но можел да продаде офиса си в ж.к.
„Младост“. Там обаче нещата се забавили, а свидетелят С. искал по-бързо парите
си. Подсъдимият се опитал да изтегли кредит, но не му отпуснали такъв.
Постепенно свидетелят С. изгубил надежда, че ще получи парите си от подсъдимия М.
и заминал за Германия да се лекува. Впоследствие подсъдимият разбрал, че в
полицията е била пусната жалба срещу него за дадените в заем от свидетеля С.
парични средства. При среща между двамата подсъдимият М. попитал С. каква е
тази жалба, но последният отвърнал, че има адвокати и те са се заели с този
въпрос.
Подсъдимият М. има едно осъждане от 22.11.1984 г. по НОХД № 4/1984 г. по описа на СГС,
но към месец май 2008 година вече е бил реабилитиран по право по реда на чл.86
от НК.
За да постанови присъдата си първоинстанционният съд е
провел пълно и всестранно разследване. Аналитично са изследвани фактите и
обстоятелствата, установявани и изведени от показанията на свидетелите С.С., Е.К.,
Л.П., Д.Ч., С.Х., Р.Р.-С. и Г.В., както и от обясненията на подсъдимия Н.М.; от
заключението на изготвената по делото съдебно-оценителна експертиза, както и от
приложените по делото писмени доказателства - платежно нареждане от 22.05.2018
г. за сумата от 20 000 евро, банкова информация за сметката на подсъдимия М.,
писмо от „Волво Груп България“, справка за съдимост на подсъдимия и от
останалите събрани в хода на наказателното производство документи.
Въззивният съд споделя изцяло фактическите констатации
на първата инстанция. За изводите си
съдът е извършил детайлна и изчерпателна преценка на доказателствата
и доказателствените средства по делото,
като е възприел установените чрез тях факти, относими към предмета на доказване
по делото. В съответствие с разпоредбата на чл. 305, ал.3 от НПК, в мотивите
към присъдата подробно са посочени установените обстоятелства, въз основа на
кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото
решение. Изложени са обосновани съображения защо едни от доказателствените
материали се приемат, а други се отхвърлят. Въззивната инстанция изцяло се
солидаризира с проведения анализ на доказателствената съвкупност, поради което
не намира за необходимо да го преповтаря или допълва.
Въззивният състав дължи да отговори на доводите и
възраженията изложени в протеста, както
и на тези от съдебно заседание.
Настоящия съдебен състав, след направения собствен
задълбочен анализ на показанията на св. С. намира, че същите по никакъв начин
не подкрепят обвинителната теза, доколкото св.С. в хода на съдебното следствие посочва,
че предоставената от него парична сума е била, за да помогне да подсъдимия за
погасяване на дълговете му, за което последният е плащал всеки месец
уговорената между тях лихва.
На следващо място представителят на СГП оспорва, че неправилно
СРС не е кредитирал показанията на свидетелите С.Х., Д.Ч., Е.К. и Р. С.. От
своя страна въззивният състав счита, че никой от посочените свидетели не
подкрепят обвинителната теза, тъй като техните показания са хаотични, пълни с
неточности и несъответствия, изложени съобразно споделеното им от пострадалия.
От установената по делото фактическа обстановка не се
разкрива деяние на подс. Н.М., което да е съставомерно по чл. 209 от НК. И това
е така, тъй като от показанията на св.С., депозирани непосредствено пред
първоинстанционния съд, се установява, че никога не е имало уговорка между св.С.
и подсъдимия за съдружие, както и че предадените от св.С. на подсъдимия парични
средства са били с цел оказване на помощ на последния.
Доколкото не са направени други възражения свързани с
доказателствения анализ в депозирания от прокуратурата протест, както и в
съдебно заседание, въззивният съд не намира за необходимо да подлага на
допълнително самостоятелно обсъждане всяко едно от тях, още повече, че изцяло
се солидаризира с преценката и мотивите на СРС в тази насока.
От правна страна настоящия съдебен състав, също както
и контролирания намира, че подсъдимото лице с действията си описани в приетата
за установена фактическа обстановка не е осъществил признаците на вмененото му
с обвинителния акт престъпно деяние нито от обективна, нито от субективна
страна.
За да бъде осъществен съставът на престъплението
„измама“ по чл. 209, ал.1 от НК, от обективна
страна е необходимо деецът от една страна да възбуди заблуждение или да
поддържа вече възбудено такова у пострадалия по отношение на конкретни факти и
обстоятелства от обективната действителност. В конкретния случай подс. М. е
обвинен в това, да е възбудил заблуждение у св. С., относно обстоятелството, че
при дадените му от свидетеля пари същият е трябвало да започне общ бизнес с
него.В конкретния случай, а именно от показанията на самия С. се установява, че
предоставената от него сума на подсъдимия е била дадена, за погасяване на
негови задължения, на базата на което последният му е плащал определена лихва.
На следващо място се констатира, че дадената от св. С. сума от 60 000 евро
на подсъдимия не е била върната от подсъдимия, но от доказателствата по делото
в частност от самите показания на пострадалия се установява, че не става въпрос
за престъпление измама, а за гражданскоправни отношения между страните, касаещи
неизпълнение на договор за паричен заем. В настоящия случай съдът намира, че е налице именно
такова неизпълнение на поети договорни ангажименти. Както беше споменато,
недвусмислено се установи, че подсъдимият М. е получил от свидетеля С. сумата
от 60 000 евро и тези пари впоследствие не са били върнати на пострадалия, но
пострадалият С. е категоричен, че никога не е имал намерение да започва общ
бизнес с пострадалия, , а че единствено е искал да му помогне, дал му е на заем
тези пари в труден момент и искал те да
му бъдат върнати.
Поради липсата на признаците на процесното
престъпление от обективна страна, въззивният съд не намира за необходимо, в
мотивите си да подложи на обсъждане субективните такива.
Поради всички изложени до тук съображения, напълно
законосъобразно, СРС е оправдал подс.М. за това да е извършил престъпление по чл. 210, ал.1, т.5
вр. чл. 209, ал.1 НК.
В заключение и предвид съвпадение между крайните
изводи на въззивния съд с тези на първостепенния такъв, присъдата на първата
инстанция следва да бъде потвърдена изцяло. В съответствие със закона
разноските по делото са присъдени в тежест на Държавата.
Така, при извършената на основание чл. 314, ал. 1, вр.
чл. 313 от НПК цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт, въззивната
инстанция не констатира наличие на основания, налагащи неговата отмяна или
изменение, поради което същият следва да бъде потвърден, а въззивният протест– да бъде оставен без уважение, като
неоснователен.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6 и чл. 338 НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 15.02.2018 г.,
постановена по НОХД № 8695/2016 г., СРС,
НО, 99-ти състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване
и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.