МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА ПО ВНОХД № 4480/19г. ПО ОПИСА НА СГС,НК,5 ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ
С присъда от 23.05.2019г,постановена по нохд №
20091/17г.,СРС,НК ,108 състав е признал подсъдимият Г.Д.А. за невиновен в извършването
на престъпления по чл.276 ал.2 вр. ал.1 от НК и по чл.289 от НК,поради което го
е оправдал по повдигнатите за това обвинения.
Против присъдата е постъпил
протест от СРП ,в който се посочва ,че съдебният акт е необоснован и
незаконосъобразен,в оправдателната част ,касаеща престъплението по чл.289 а.1
от НК.Прави се искане,присъдата да бъде отменена в тази част,като се постанови
нова –осъдителна по първоначално повдигнатото обвинение на подсъдимия за
извършено престъпление по чл.289 от НК.
В съдебно заседание,представителят
на СГП поддържа протеста и доводите ,изложени в него.Моли присъдата да бъде частично
отменена,като се постанови нова-осъдителна по отношение на извършеното
престъпление по чл.289 ал.1 от НК.
Защитникът на подсъдимият,счита
,че протеста е неоснователен и следва да бъде оставен без уважение.
Подсъдимият А. моли присъдата на
СРС да бъде потвърдена.
Съдът следа като обсъди събраните по делото
доказателства,доводите на страните и извърши служебна проверка на атакуваният
съдебен акт,намери за установено следното:
Подсъдимият Г.Д.А. е роден на ***г. в гр.
Сливен, българин, български гражданин, осъждан,след инкриминираното деяние,със
средно образование, живущ ***, ЕГН: **********.
В ранните часове на 09.10.2015 г.
подсъдимият бил , в заведение „Барби бар” в гр. София, ж.к. „Надежда”, бул. „*******,
стопанисван от „П.” ООД с управител св. М.. Около 04:20 ч. в заведението дошли
полицаи от 2 РУ-СДВР по повод сигнал за побой и отвлечено момиче. Един от тях
бил св. Т. - разследващ полицай, който пристъпил към изпълнение на служебните си задължения.Св. Т. разпоредил на униформени полицаи да
задържат лицата, които се намирали в заведението и да го отведат за разпит в РУ,както и да започне оглед на
местопроизшествието,с цел издирване на биологични следи от отвлеченото момиче.В този момент,при св.Т. дошъл подсъдимият А.,който се
представил за управител на заведението.Показал му коженен калъф с метална значка
с надпис „Бор- Кор“ и две служебни карти № 0068/21.11.2014 г., с негова снимка с надпис: Национален център за борба с
корупцията,длъжност-„оперативен
агент“ и ЕГН.Легитимирайки се по този начин,подсъдимият съобщил на св.Т., че следващата сутрин има важна среща,на която следва да се
яви и поискал започналия оглед да бъде
прекратен,за да не бъдат притеснявани клиентите в заведението. Св. Т. го информирал, че няма да
преустанови огледа, а ако
иска, подсъдимият да се обади на своите началници, които да се обадят на тези
на Т., за да не бъде
отвеждан за разпит. Впоследствие,след приключване на огледа на местопроизшествие, подсъдимият бил
отведен, заедно с други лица във 2 РУ - СДВР, където
бил задържан.Били
иззети представените от него на св.Т. два броя служебни карти и кожен калъф със
значка.
В хода на разследването било
установено ,че представените служебни карти и значка били издадени на
подсъдимия от юридическо лице с нестопанска цел Активно гражданско общество за
справедливост,чиито член бил последния към инкриминираната дата и което не е
свързано със съществуващия към този момент Център за превенция и
противодействие на корупцията и организираната престъпност,придобил
гражданственост под наименованието БОРКОР.
Гореизложената фактическа обстановка се
установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства събрани в хода
на съдебното следствие от първата съдебна инстанция:
Макар
и малобройни, събраните по делото доказателствени източници,както поотделно
,така и в съвкупност установяват както механизма,така и авторството на
извършеното от подсъдимия.
Основен доказателствен източник представляват
показанията на св.Т.,които въззивната инстанция кредитира като обективни,конкретни
и убедителни и които намират подкрепа в приложените по делото веществени
доказателства-служебни карти и значка.От показанията, на свидетеля Т. се
установява,че подсъдимият се е представил за управител на заведението,каквато
длъжност не е заемал и се е легитимирал със служебна карта и значка,с абревиатура
,съвпадаща с тази на съществуващото към тази дата самостоятелно звено с борба с
корупцията с дефинирани функции.Използвайки посочените служебни карти и значка,свързващи
го със специализиран орган,подсъдимият е поискал да се прекрати огледа и да се
не бъде отвеждан за разпит.Въззивната инстанция се довери на показанията на св.Т.
и поради отсъствието на причина ,поради която същият би могъл да уличава
тенденциозно подсъдимия в извършване на престъпление.Напротив ,собствените му
възприятия и изводи относно длъжностното качество на подсъдимия намират опора
във веществените доказателства по делото ,от които е видно,че действително
представените от подсъдимия служебни карти и значка могат да бъдат свързани
именно с БОРКОР.Следва да се отбележи ,че на лицевата страна на служебната
карта е посочена длъжност-оперативен агент ,което засилва внушението за определена
принадлежност на подсъдимото лице,каквото е била и неговата цел.
Гореизложените доказателствени
източници представляват стабилна основа за формиране на фактически и правни
изводи относно вината на подсъдимия,поради което въззивната инстанция счита ,че
подсъдимият А. е извършил престъплението по чл.289 ал.1 от НК ,както от
обективна ,така и от субективна страна.
Свидетелят Т. е заемал длъжността
разследващ полицай към 2 РУ-СДВР и служебните му задължения са свързани с
разследването на престъпления от общ характер.Несъмнено,извършването на
процесуално-следствено действие-оглед на местопроизшествие като способ за
доказване в наказателното производство е част от същинската му работа по
разследване,поради което същия е действал в изпълнение на свои служебни
задължения.
Подсъдимият е извършил
действия,които въззивната инстанция счита ,че се субсумират под признаците на „склоняване“,така
както изисква изпълнителното деяние по чл.289 ал.1 от НК.Легитимирането на
подсъдимия с карта и значка от орган за борба с корупцията,с цел да внуши на
св.Т. ,че заема конкретно служебно положение ,че са колеги,което и св.Т. е
счел,както и настояването да се прекратят процесуално-следствените действия в
заведението,илюстрират намерението на подсъдимия да осъществи набелязаната цел.
Подсъдимият е осъществил система от
действия,под контрола на съзнанието ,макар и същите да не са довели до желания
резултат.Престъплението по чл.289 от НК обаче е формално,поради което това
обстоятелство е ирелевантно за неговата съставомерност.
Подсъдимият е действал с пряк
умисъл.
При определяне вида и размера на наказанието на
подсъдимия А. ,въззивната инстанция взе предвид следното:
Като
смекчаващи отговорността обстоятелства бяха приети чистото съдебно минало на подсъдимия към
датата на извършване на престъплението,с оглед последващата съдимост на
подсъдимия и значителният период от време изтекъл от датата на осъществяване на
престъплението до датата на постановяване на присъдата.Макар,че делото не се
отличава с особена сложност както от фактическа ,така и от правна
страна,разследването е продължило прекомерно дълго и това не се дължи на
недобросъвестно процесуално поведение на подсъдимия.Следва да се има предвид,че целите на наказанието и особено
генералната превенция се постигат не само и не толкова с високи санкции,колкото
със своевременно разкриване и наказване на престъпленията.
По тези
съображения ,съдът наложи наказание на подсъдимия А. при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства-лишаване от свобода за срок от една година.
Съдът
прие,че изброените смекчаващи отговорността обстоятелства ,не са от категорията
на многобройните , а липсва и изключително такова ,при което и най-лекото
предвидено в закона наказание ще се
окаже несъразмерно тежко,което да налага приложението на чл.55 от НК.
Съдът счете, че са налице предпоставките на
чл. 66 от НК за отлагане изпълнението на така наложеното наказание лишаване от
свобода. Същото, по вид и размер отговаря на изискванията на цитираната
разпоредба, защото е лишаване от свобода за срок по - малък от три години.
Подсъдимият не е осъждан,към датата на извършеното престъпление. Изброените по - горе смекчаващи отговорността
обстоятелства го очертават като личност с невисока степен на обществена
опасност, поради което поправянето и превъзпитаването на подсъдимия може да се
постигне и без изолирането му от обществото и ефективното му лишаване от
свобода.Ето защо съдът отложи изпълнението на така определеното наказание за
срок от три години от влизане на присъдата в сила, като счете, че минималният
изпитателен срок ще окаже най - силно възпиращо въздействие върху подсъдимия и
ще съдейства в интензивна степен и за постигане на генералната превенция по чл.
36 от НК.
На осн.чл.53 ал.1 1 б.А от НК
въззивната инстанция отне в полза на Държавата веществените доказателства по
делото два броя служебни карти,на името на подсъдимия и кожен калъф с метална
значка с надпис БОРКОР.
С оглед изхода на делото,подсъдимият А. беше осъден да заплати
направените разноски в размер на 250 лв- по сметката на
СГС,представляващи,възнаграждения за вещи лица ,както и сумата от 5 лв за всеки
служебно издаден изпълнителен лист , на основание чл.189 ал.3 от НПК и Тарифа №
1 т.7 към ЗДТ.
Воден от гореизложените
съображения,съдът постанови присъдата си.
Председател: Членове: