РЕШЕНИЕ
№ 910
гр. Пловдив, 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20225300500412 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на З. С. Д. от с.***, обл.Пловдив, чрез
адв.Д.Б. от АК Пловдив срещу решение № 17/04.01.2022г. по гр.д.
№8197/2021г. по описа на РС Пловдив ХV граждански състав. С решението е
признато за установено, че З.С. Л., ЕГН **********, дължи на “Ти Би Ай
Банк” ЕАД ЕАД, ЕИК **********, следните суми: 3204,17 лева- главница,
дължима по Договор за потребителски кредит № ***; сумата от 589,81 лева-
възнаградителна лихва, дължима за периода 15.12.2019г. до 23.10.2020г.;
сумата от 340,34 лева- мораторна лихва върху главницата, дължима за
периода 15.12.2019г. до 16.11.2020г, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в
съда- 30.11.2020г. до окончателото й погашение, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 262049/
02.12.2020г., по ч.гр.д. № 15796/2020г., по описа на РС- Пловдив, VII- ми гр.
с-в.
Решението се обжалва изцяло като неправилно и незаконосъобразно.
1
Сочи се, че същото е неправилно и незаконосъобразно, тъй като посоченият
размер на годишния процент на разходите в договора за потребителски
кредит не съответства на 46,42 %, а съответства на 61,17 %, тъй като не са
включени двете застраховки и таксата „Оценка на риска“, което води до
нищожност на договора, защото е нарушен чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК, поради
което следва да се връща само чистата стойност на кредита, като общо
платената сума по договора надхвърля чистата стойност на кредита. Иска се
отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноските по делото на
основание чл. 38 от ЗА.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от „ТИ БИ АЙ БАНК“
ЕАД, с който се сочи, че решението е правилно и се сочи, че начинът на
изчисляване на годишния процент на разходите е посочен в Приложение № 1
към чл.19, ал.2 от ЗПК и се изчислява по точно определена формула, като
изчислено по тази формула числото е такова, каквото е в договора за
потребителски кредит. Иска се потвърждаване на решението.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от
легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
За да постанови решението си РС Пловдив е приел, че по делото е
безспорно между страните по делото, че е сключен договор за потребителски
заем т № ***, по силата на който длъжникът е усвоил сума в размер от 5 555,
09 лв., като към посочената сума е включена и еднократна такса за оценка на
риска, която е в размер от 595,19лв. Посочената такса се финансира от
кредитора и впоследствие се изплаща от длъжника, като стойността й е
разсрочена в отделните анюитетни вноски. Длъжникът е пожелал да сключи и
две застраховки - застраховка „Живот“ с дължима застрахователна премия от
475,20 лева и застраховка „Безработица“ с дължима застрахователна премия
от 484,70 лв. Всички горепосочени суми, ведно с дължимата договорна лихва
2
за периода на кредитирането, формират крайното задължение на потребителя
по договора, което е в размер на 8 501,53 лв. Между страните било
договорено посочената обща сума да бъде изплатена от длъжника на
кредитора на 36 месечни вноски. Длъжникът е преустановил плащанията си
по кредитното правоотношение за период от три месеца ( 15.12.2019г.,
15.01.2020г. и 15.02.2020г.), поради което кредиторът е обявил вземанията по
кредита за предсрочно изискуеми, считано от 23.10.2020г. Видно от ССЕ
приета пред първата инстанция /л.78/ длъжницата е платила на кредитора
сумата от 4 686,41 лева, преди договора да се обяви за предсрочно изискуем.
Чистата сума на кредита е била 4 000 лева.
Основателни са възраженията на жалбоподателката, че решението е
неправилно, тъй като договорът е недействителен, тъй като е нарушен чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК, като не е посочен коректният размер на ГПР, който е по-
висок. Нормата на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, сочи, че договорът трябва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита. Тази величина се посочва
съгласно решение на СЕС от 19.12.2019г. по дело № С-290/19г. с предмет
преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Krajský
súd v Trnave (Окръжен съд Търнава, Словакия) Член 10, параграф 2, буква ж)
от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април
2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на
Директива 87/102/ЕИО на Съвета, изменена с Директива 2011/90/ЕС на
Комисията от 14 ноември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че не
допуска в договор за потребителски кредит годишният процент на разходите
да бъде посочен не като една-единствена ставка, а като диапазон между
минимална и максимална ставка.
Освен това налично е изискване да се изчисли ГПР като една-
единствена ставка с точност поне един знак след десетичната запетая /т.2
б.“г“ от Приложение №1 към ЗПК/. В казуса това е извършено и ГПР е
представен като една ставка 46,42 %. Видно обаче от приетата пред
въззивният съд ССЕ при изчисление на размера на ГПР по формулата дадена
в приложение №1 към чл.19 ал.2 от ЗПК същият само с прибавяне на таксата
за оценка на риска и лихвата е в размер на 58,81 %. А с включването на двете
застраховки „Комбо живот“ и „Комбо безработица“ е 75,91 %.
Съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи по
3
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Това налага при
изчисляването на тази ставка на ГПК да се вземат предвид всички разходи по
кредита свързани с договора за кредит. А в казуса не са взети предвид при
изчислението на ГПР и сумите дължими по двете застраховки „Комбо живот“
и „Комбо безработица“, които са включени в погасителния план по договора
за кредит. Тоест ставката на ГПР не отразява всички дължими суми по
кредита.
Доколкото чл.19 ал.1 ЗПК изисква всички общи разходи по кредита да
се включат в ГПР, а §1 т.1 от ДР на ЗПК ясно сочи, че под общи разходи по
кредита следва да се имат предвид всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Изключение е само разхода за
нотариалните такси.
В договора за кредит двете застраховки са включени като част от
задължителните плащания по договора за кредит и представляват условия за
отпускането на кредита, поради което това са суми съставляващи разходи за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по правилото на §1 т.1
от ДР на ЗПК. Ето защо този разход за клиента е следвало да се включи в
ставката на ГПР.
При това положение е нарушена нормата на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК и
договорът не съдържа годишния процент на разходите по кредита изчислен
като една единствена процентна ставка, съгласно изискванията на ЗПК, а е
разделен на две ставки ГПР и възнаграждението по двата договора за
застраховки.
Нарушени са норми на закона за това какво да се включи в ГПР и как
4
да се изчисли неговия размер. Посочения размер на ГПР е заблуждаващо по-
нисък от действителния, което се преценява от настоящия съд като
заобикаляне на закона по чл.26 ал.1 от ЗЗД. Ето защо договорът за кредит е
недействителен на основание чл.22 от ЗПК.
Поради което с оглед императивната разпоредба на чл. 23 от ЗПК,
следва да бъде върната само чистата стойност на кредита. При чиста стойност
на кредита от 4000 лв. кредитополучателката е върнала 4 686,41 лева. Ето
защо същата към настоящия не дължи нищо на кредитора. Решението в
обжалваната му част е неправилно и следва да се отмени, а предявените
искове за главницата, възнаградителната, мораторната и законновата лихва да
се отхвърлят като неоснователни.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК във вр. с чл.38 от ЗА на адвокатско
дружество „Г.“ следва да се присъдят разноските по делото за осъществената
безплатна правна помощ за ответницата както следва. За първата инстанция и
за въззивната инстанция следва да се определят едни и същи възнаграждения
от по 454,29 лв. за главницата и по 300 лева за възнаградителната и
мораторната лихви или общо 1 265,14 лева с ДДС за всяка една инстанция.
Като за първата инстанция на ответницата З.С. Л. се дължат и 100 лева
депозит за експертиза /л.48/.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 17/04.01.2022г. по гр.д. №8197/2021г. по описа на
РС Пловдив ХV граждански състав, като вместо това реши:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените на основание чл.422 от
ГПК искове от “Ти Би Ай Банк” ЕАД ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, ул.Димитър Хаджикоцев 52-54 срещу З.С. Л.,
ЕГН ********** от с.***, обл.Пловдив, че същата им дължи следните суми:
3204,17 лева- главница, дължима по Договор за потребителски кредит № ***;
сумата от 589,81 лева- възнаградителна лихва, дължима за периода
15.12.2019г. до 23.10.2020г.; сумата от 340,34 лева- мораторна лихва върху
главницата, дължима за периода 15.12.2019г. до 16.11.2020г, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК в съда- 30.11.2020г. до окончателото й
5
погашение, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК № 262049/02.12.2020г., по ч.гр.д. № 15796/ 2020г.,
по описа на РС- Пловдив, VII- ми гр. с-в.
ОСЪЖДА Ти Би Ай Банк” ЕАД ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, ул.Димитър Хаджикоцев 52-54 да заплати на
Адвокатско дружество „Г.“, БУЛСТАТ ********* на основание чл.38 ЗА още
1 265,14 лева с ДДС за разноски пред първата инстанция и 1 265,14 лева с
ДДС за разноски пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Ти Би Ай Банк” ЕАД ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, ул.Димитър Хаджикоцев 52-54 да заплати на
З.С. Л., ЕГН ********** от с.***, обл.Пловдив сумата от 100 лева за разноски
направени пред първата инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6