Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№

 

гр. Русе, 10.04.2020 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд – Русе, VІІІ състав, в публично заседание на 28 февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                           СЪДИЯ: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА

                                                           

при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА  като разгледа докладваното от съдията  БАСАРБОЛИЕВА адм. дело № 340 по описа за  2019 год., за да   се произнесе, съобрази:

         

          Производството е по чл.156 и сл. от ДОПК вр. чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ.

Образувано е по жалба на И.М.И. ***, представляван в производството от адв.Св.К. ***, срещу Ревизионен акт/РА/ № Р-03001817008881-091-001/26.10.2018 г. на орган по приходите при ТД на НАП-Варна, в частта му, в която е  изменен и потвърден при административното обжалване с Решение  №408/28.03.2019 год. на Директор на Дирекция "ОДОП" гр.Варна при ЦУ на НАП, в която на оспорващия са установени допълнително задължения за данък върху доходите на физически лица по реда на чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ  и лихви. Установените задължения са: за данъчен период 2011 г.: главница – 23 184,05 лв. и лихви – 15 304,00 лв.; за данъчен период 2012 г.: главница – 1 680,38 лв. и лихви - 936,93 лв.; за данъчен период 2013 г.: главница - 683,45 лв. и лихви - 311,63 лв.;  за данъчен период 2014 г.: главница - 674,38 лв. и лихви - 238,97 лв.; за данъчен период 2015 г.: главница – 9 595,54 лв. и лихви – 2 423,24 лв.; за данъчен период 2016 г.: главница -  406,20 лв. и лихви -  61,39 лв. В жалбата и молбата-уточнение към нея относно предмета на оспорване се излагат съображения за нищожност на РА, а освен това за незаконосъобразност на същия поради неправилно приложение на материалноправните разпоредби и допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му. Иска се отмяна на ревизионния акт в изменената му и потвърдена част с решението на горестоящия административен орган. Претендират се сторените по делото разноски, за които е представен списък /л.592 от делото/, както и присъждане на адвокатско възнаграждение за осъществилия процесуалното представителство на жалбоподателя – адв. Св.К. *** в условията на чл.38,ал.2 вр.38, ал.1, т.3, предл.3 от Закона за адвокатурата .

Ответната страна - Директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител - главен юрисконсулт М.К., оспорва жалбата. Моли да се отхвърли жалбата и да се присъдят разноски за юрисконсулт. Отделно от това, предвид новопредставени за първи път доказателства пред съда, които е могло да бъдат представени в хода на административното производство, моли да бъдат присъдени разноски по делото в полза на ответната страна, независимо от изхода на делото, на основание чл.161, ал.3 от ДОПК. Прави възражение и за прекомерност на възнаграждението за адвокат на жалбоподателя.

Производството е процесуално допустимо.

   Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация и интерес от оспорването - адресат на акта. Същата отговаря на изискванията на чл.149 от ДОПК. Изчерпана е задължителната фазата на административния контрол – РА е изменен и потвърден, в оспорваната по делото част, с Решение № 408 от 28.03.2018 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр.Варна при ЦУ на НАП, поради което е налице годен предмет на съдебен контрол. Спазен е преклузивния 14-дневен срок за оспорване по чл.156,ал.1 от ДОПК. Решението на решаващия орган е съобщено на лицето с писмо с обратна разписка на 03.05.2019 г. /л.274, т.I от преписката/, а жалбата до съда е изпратена по пощата с дата на пощенското клеймо 17.05.2019 г. /л.424 от преписката/.  

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Със Заповед за възлагане на ревизия № Р-03001817008881-020-001/15.12.2017 г. /ЗВР/ е възложено извършване на ревизия на И.М.И. ***, с обхват задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2011 г. – 31.12.2011 г./л.4, т.II от преписката/. ЗВР е издадена от М. Ц. М. – началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Варна, надлежно оправомощен орган да възлага ревизии със Заповед №Д- 1249/30.06.2017 г. на Директора на ТД на НАП - Варна, съгласно чл.112,ал.2,т.1 от ДОПК /заповедта е представена от ответника с молбата му с вх.№2819 от 31.07.2019 г. по описа на АС-Русе на л.67 от делото/. Със ЗВР е определен  ревизиращия екип, съответно: А. Д. П. – главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и М. А.Р. – главен инспектор по приходите. Определен е и срокът за извършване на ревизията - три месеца от връчване на ЗВР. Заповедта е връчена лично на РЛ на 20.12.2017 г, видно от разписката на л.3, т.II от преписката, като връчването е удостоверено надлежно с подписа на връчителя и подписа на адресата И.М.. Съгласно чл.109,ал.1 ДОПК не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена такава. За установените с РА задължения за данък по чл.48 вр. чл.17 от ЗДДФЛ  за 2011 г. срокът по чл.109,ал.1 от ДОПК не е изтекъл, тъй като задължението за 2011 г. е следвало да бъде декларирано през 2012 г., което означава, че 5-годишният срок е започнал да тече от 01.01.2013 г. и е изтекъл на 31.12.2017 г. Ревизията е започнала с горецитираната заповед, връчена на И.М. на 20.12.2017 г., т. е. преди да изтече посочения срок, поради което ревизионното производство е надлежно образувано.

Със ЗИ на ЗВР Р-03001817008881-020-002/19.03.2018 г. /л.6, т.II от преписката/, издадена от органа по приходите - възложител на ревизията, е изменен периодът на ревизията като са включени и задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2016 г. Документът е връчен електронно на РЛ на 23.03.2018 г., видно от приложената разписка на л.5, т.II от преписката. В тази заповед е определен срок за извършване на ревизията 21.03.2018 г. Издадена е ЗИ на ЗВР Р-03001817008881-020-003/20.03.2018 г. /л.8, т.II от преписката/ от органа по приходите - възложител на ревизията, с която срокът за завършване на ревизията е определен на 20.05.2018 г. Документът е връчен електронно на РЛ на 23.03.2018 г. Удълженият срок на ревизията е съобразно предписанието на чл.114,ал.2 ДОПК, според което, ако срокът по ал. 1 се окаже недостатъчен, той може да бъде продължен до два месеца със заповед за удължаване на срока от органа, възложил ревизията. Според ал.1 на чл.114 от ДОПК, срокът за извършване на ревизията е до три месеца и започва да тече от датата на връчването на заповедта за възлагане. В случая началото на срока е поставено на 20.12.2017 г., с връчване на ЗВР, тримесечният срок изтича на 20.03.2017 г. и съобразно това и правилото на ал.2 на чл.114 ДОПК – удълженият срок правилно е определен на 20.05.2018 г.

Със Заповед Р-03001817008881-023-001/10.05.2018 г. на органа по приходите - възложител на ревизията /л.10, т.II от преписката/, производството по извършването й е спряно на основание чл.34, ал.1, т.4 от ДОПК по искане на РЛ, считано от 10.05.2018 г. до  10.08.2018 г. т.е. за три месеца, съгласно правилото на цитираната норма от кодекса, според което спирането се допуска по подадена молба на субекта - еднократно, за определен срок, но не повече от три месеца. Документът е връчен електронно на РЛ на 14.05.2018 г. /л.9, т.II от преписката/. Ревизията е възобновена със Заповед Р-03001817008881-143-001/13.08.2018г. на органа по приходите – възложител на ревизията, считано от 13.08.2018 г. /л.12, т.II от преписката/.  След възобновяването, срокът на ревизията правилно е определен на 23.08.2018 г., тъй като от датата на спирането 10.05.2018 г. до крайния срок на извършване на ревизията - 20.05.2018 г. са били останали 10 дни.   

За констатациите от ревизията е съставен Ревизионен доклад /РД/ № Р-03001817008881- 092-001/31.08.2018 г., в 14 дни след изтичането на срока за извършване на ревизията. 14 дневния срок след изтичането на срока за извършване на ревизията /чл.117,ал.1 ДОПК/, със съдържанието по чл. 117, ал. 2 ДОПК /л.1054 - л.1091,т.IV от преписката/. Същият е връчен на ревизираното лице по електронен път на 10.09.2018г. /л.1055, гръб, т.IV от преписката/. Срещу него не е подадено възражение  вх.№62618-11 от 24.10.2018 г. по реда на чл.117,ал.5 от ДОПК от М. /л.1122 до л.1125, т.IV от преписката/, с приложени писмени доказателства /л.1092-л.1121 от преписката/.

Последвало е издаване на Ревизионен акт № Р-03001817008881-091-001/26.10.2018 г. на орган по приходите при ТД на НАП-Варна /л.1127-л.1139, т.IV от преписката/. РА е издаден в предвидената в чл.120 ДОПК форма и от компетентните органи по приходите – възложителя на ревизията и ръководителя на ревизията в съответствие с чл. 119, ал. 2 от ДОПК, съответно: началник сектор при ТД на НАП-Варна М. Ц. М.  /възложител/ и главен инспектор по приходите при ТД на НАП-Варна – А. Д. П.  /ръководител на ревизията/. В този смисъл възраженията в жалбата до съда за нищожност на РА, тъй като негов издател е и началник сектор при ТД на НАП Варна - М.М., са неоснователни. Компетентността му е обснована с качеството му на орган - възложител на ревизията, за което е надлежно оправомощен, и нормата на чл.119,ал.2 от ДОПК. Не се спори от страните по делото, че ЗВР, ЗИ на ЗВР, ЗСР, РД и РА са подписани с квалифицирани електронни подписи от съответните органи-издатели, а това се установи и при извършената служебно от съда проверка /вж. протокол от съдебно заседание на 17.01.2020 г. на л.496-л.500 от делото/. Оспореният РА, в потвърдената му  и изменена част с решението на горестоящия орган, е валиден.

 С оглед на гореизложеното съдът прави извода, че оспореният РА е издаден при спазване на изискването за компетентност и в предвидената форма. В хода на протеклото ревизионно производство не са допуснати и съществени нарушения на процесуалните правила, а доводите на оспорващия за обратното, съдът преценява като несъстоятелни. Действително, както твърди И.М., противно на изискването по чл.120,ал.2,изр.2 ДОПК органът по приходите не е обсъдил направените срещу ревизионния доклад възражения и представените доказателства от РЛ /възражение срещу РД от 24.10.2018 г. и доказателства на л.1093-л.1125 от преписката/, както и тези представени  с възражението му с вх.№62618-8/22.08.2018 г. /л.1011-л.1051 от преписката/. Директорът на Дирекция „ОДОП“-Варна е констатирал този пропуск и при постановявяне на решението си е изложил съображения по наведените от РЛ доводи и е ценил представените във връзка с тях доказателства /каквото право той има по аргумент от чл.155,ал.3 на ДОПК/, в резултат на което се е стигнало до частичната отмяна на процесния РА при административното обжалване.  Отделно от това, по чл.160,ал.1 ДОПК съдът следва да реши спора по същество като определи дължимите данъци и лихви, а предвид чл. 160, ал. 3 ДОПК съдът няма право да върне делото на органа за ново разглеждане. От тази уредба следва, че коментираните допуснати процесуални нарушения от органа по приходите при издаване на РА сами по себе си не съставляват самостоятелно отменително основание. Непредставлява нарушение на процесуалните правила /чл.63, ал.1, предл.последно вр. чл.60 от ДОПК/ отказът на решаващия орган да назначи поисканата от оспорващия банково-икономическа експертиза с формулирани задачи в подадената жалба по административен ред /стр.1148 от преписката/. Поставените от РЛ въпроси неизискват специални знания, с каквито органът да не разполага /въпрос 4 и въпрос 5/; друга част касаят анализ на доказателства и преценка на обстоятелства, което е в компетентостта на самия орган /въпрос 1 и въпрос 2/, а въпрос 3 е неотносим към спора. Не е реализирано съществено нарушение на  чл.155,ал.3, предл. второ от ДОПК, обуславено от непредоставяне на жалбоподателя на новите доказателства, на които се е позовал решаващият орган. Нарушението на цитираната разпоредба не би могло да се квалифицира като съществено такова, доколкото не е довело до ограничаване правото на защита на ревизирания субект, предвид обстоятелството, че по повод съдебното оспорване на акта жалбоподателят е имал възможността да направи възражения и да сочи нови доказателства, включително и такива, които биха оборили направените констатации, в същия обем и последици, ако са били направени пред административния орган.

С РА на И.М. са определени допълнителни задължения по чл. 48, ал.1 от ЗДДФЛ, както следва: за 2011 г. - главница в размер на 24 336.39 лв. и лихва в размер на 16 064.67лв., за 2012 г. - главница в размер на 5 580.59лв. и лихва 3 111.56, за 2013 г. - главница в размер на 993.56 лв. и лихва 453.03 лв., за 2014 г. - главница в размер на 979.64лв. и лихва 347.15лв.; за 2015 г. - главница в размер на 9 910.46лв. и лихва 2 502.77 лв., за 2016 г. - главница в размер на 717.74 лв. и лихва 108.47 лв.

При оспорването по административен ред, с постановеното Решение  №408/28.03.2019 год. на Директор на Дирекция "ОДОП"- гр.Варна при ЦУ на НАП, в съответствие на правомощието му по чл.155,ал.2, предл.2 ДОПК, решаващият орган е изменил процесния РА за всяка от годините на ревизирания период, като е определил допълнителните задължения по чл.48,ал.1 от ЗДДФЛ и съответните законни лихви в по-нисък размер, както следва:

-за данъчен период 2011 г.: главница – 23 184,05 лв. и лихви – 15 304,00 лв.;

-за данъчен период 2012 г.: главница – 1 680,38 лв. и лихви - 936,93 лв.;

-за данъчен период 2013 г.: главница - 683,45 лв. и лихви - 311,63 лв.;

-за данъчен период 2014 г.: главница - 674,38 лв. и лихви - 238,97 лв.;

-за данъчен период 2015 г.: главница – 9 595,54 лв. и лихви – 2 423,24 лв.;

-за данъчен период 2016 г.: главница -  406,20 лв. и лихви -  61,39 лв.

Именно в тази изменена и потвърдена част РА е годен предмет на оспорване пред съда /по аргумент от чл.156,ал.1 от ДОПК/, и е заявен от жалбоподателя.

При преценка относно съответствието на РА с материалноправните разпоредби, съдът съобрази следното:

Ревизионното производство е проведено по реда на чл.122 и сл.от ДОПК. Според И.М. не са били налице предпоставките за това по чл.122,ал.1,т.5 от кодекса.

Съгласно разпоредбата на чл.124,ал.2 ДОПК, в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл.122 ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122,ал.1 от кодекса е подкрепено от събраните доказателства. Така установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима, а доказателствената тежест за това носи жалбоподателят. Следователно, в производството по съдебно обжалване на РА, издаден по реда на чл.122 и сл. ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи, при условията на пълно и насрещно доказване, твърдяните от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта.

Разпоредбата на чл.122,ал.3 от ДОПК изисква при ревизия по особения ред ревизионният доклад да се обосновава с обстоятелствата по ал. 1 и 2. В случая в РД, а впоследствие и в издадения въз основа на него РА, са посочени като основания - чл. 122, ал.1, т.2, т.4, т.5 и т.7 ДОПК. В хода на производството е установено, че за ревизирания период от 2011 г. до 2016 г. И.М. е получавал суми по банковите си сметки, основно от британски граждани, за които в банковите документи на са посочени основания на преводите, а и не са представени доказателства за основанието на което са получени, поради което същите са квалифицирани като други доходи, които не са декларирани в годишните данъчни декларации /ГДД/ по чл.50 от ЗДДФЛ. За 2011 г. е установено и несъответствие между имущественото състояние на лицето и получените от него доходи, което, според приходните органи, също представлява доход, който не е недеклариран в ГДД за 2011 г. Предвид установените и недекларирани доходи от жалбоподателя ревизиращите органи са констатирали обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т.2 от ДОПК - данни за укрити приходи за всяка от ревизираните години, а по отношение на 2011 г. и по т.7 - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на бъзвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. С оглед на това съдът намира, че са обосновани основанията по чл.122,ал.1,т.2 и т.7 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. Това не се отнася обаче до основанието по чл.122, ал.1, т.4 ДОПК - липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане. Ревизиращите са изложили съображения, че лицето, за което е установено, че упражнява свободната професия на адвокат в целия ревизиран период, е без заведено едностранно счетоводство за извършваните адвокатски услуги; не е налична отчетност или някаква систематичност, на база на която да е извършено обобщаването и декларирането на дейността на адвокат И.М.. В тази връзка следва да бъде съобразено, че РЛ не е предприятие по смисъла на чл.2 от ЗСч и не е задължено да води счетоводство. Такова задължение не му е вменено и от специалния закон – Закона за адвокатурата, уреждащ статута, вкл. задълженията на адвоката /за разлика например от частния нотариус, задължен за водене на счетоводство по силата на чл.28 ЗЧСИ/. В този смисъл неоснователно е позоваването на основанието по чл.122,ал.1,т.4 ДОПК по съображения, че И.М. не притежава  счетоводна отчетност, даваща достоверна информация за вида и обема на приходите от дейността му на адвокат. Отделно от това, според решаващия орган, в случая е налице и обстоятелство визирано в чл.122,ал.1,т.5 от ДОПК, тъй като лицето не е представило изисканите с искане /стр.64 от преписката/ документи, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, което се споделя от съда. Следва да бъде съобразено, че доколкото обстоятелствата по чл.122, ал.1 ДОПК не са дадени кумулативно, наличието дори само на едно от тях е достатъчно основание ревизиращият екип да определи основата за облагане по реда на чл.122, ал. 2 ДОПК. В случая са налице предпоставките за провеждане на ревизията по особения ред. Неоснователен е доводът на И.М., че цялата ревизия, извършена по реда на чл.122 ДОПК, е в нарушение на закона, тъй като бил уведомен за това едва в нейния край. Според чл.124,ал.1 ДОПК, когато органът по приходите установи наличие на обстоятелства по чл. 122, ал.1, той уведомява РЛ, че основата за облагане с данъци ще бъде определена по предвидения в чл.122 ред, и му определя срок за представяне на доказателства и за вземане на становище, който не може да бъде по-кратък от 14 дни. Изискването на закона е приходните органи да уведомят лицето за преминаването към облагането по аналог, като условието за това е – те да са установили предпоставка от визираните в чл.122,ал.1,т.1 до т.8 от ДОПК. Разпоредбата на чл.124,ал.1 от ДОПК обаче не поставя срок, в който след установяването да бъде извършено уведомяването на лицето, нито изисква това да стане незабавно. В този смисъл не е налице твърдяното от И.М. нарушение, че приходните органи са разполагали в по-ранен момент с данните за неговото имотно състояние и доходи, в резултат на приключилата проверка - ПСИДФЛ с №ПФ-03001817000296-073-001/19.03.2018г. за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2016 г., а са предприели облагане по аналог и са го уведомили за това в по-късен момент с Уведомление изх.№ ВхК-Р-03001817008881-113-001/15.08.2018 г. по чл.124,ал.1 от ДОПК /л.998 от преписката/. Въпреки това, съдът констатира, че при прилагане на процесуалното правило на чл.124,ал.1 ДОПК е допуснато нарушение. Уведомлението е връчено по електронен път на РЛ на 17.08.2018 г. /л.997 от преписката/, а определеният в него срок за становище и доказателства от 14 дни е изтекъл на 31.08.2018 г. Преди изтичането му, и по-точно в последния ден на този срок - 31.08.2018 г., е издаден РД. Така на практика, макар да е извършено уведомяване по чл.124,ал.1 ДОПК, не е спазено изискването на процесуалната норма за предоставяне на ЗЛ на пълния срок за възражения и доказателства, “който не може да бъде по-кратък от 14 дни”. Ревизираното лице отчасти е било лишено от възможността да упражни законово регламентирани права, в качеството му на страна в ревизионното производство, по ангажиране на доказателства и организиране на защитата си. Това нарушение обаче не се явява самостоятелно основание за унищожаемостна процесния РА, тъй като по аргумент от чл.160,ал.1 ДОПК съдът е инстанция по същество и след преценка на относимите доказателства, вкл. и на представените множество такива в съдебната фаза /които ще бъдат анализирани по-надолу в мотивите/, без да е обвързан от фактическите и правни констатации на ревизиращите, следва да реши въпроса дължи ли се определеният с РА данък по ЗДДФЛ и ако да, дали в посочения размер за всеки данъчен период.  Коментираното процесуално нарушение, доколкото е препятствало ЗЛ своевременно да представи относими доказателства в хода на ревизионното производство, според съда, е аргумент за неприложимостта на чл.161,ал.3 ДОПК при разпределяне на тежестта за разноските в съдебното производство, което ще бъде съобразено.

 

За 2011 година.

За 2011 г. година е направената съпоставка относно имущественото състояние на РЛ, обобщена в табличен вид на стр.2, 3 и 4 от РА, респ. стр.17-18 от РД. Приходните органи са приложили следната методика: към наличните парични средства - в брой и по банкови сметки колона /к.2/ са прибавени всички останали приходи /к.3/, като от тях са извадени разходите /к.4/ и паричните средства в края на периода /к.5/, т.е  методиката е по формулата: к.2 + к.3 – к.4 – к.5. По тази методика, ревизиращите са установили превишение на разходите над приходите в размер на 224 784.43 лв. Прието е, че е налице обстоятелство пo т.7 на чл.122,ал.1 от ЗДДФЛ - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.

При формиране на паричния поток приходните органи са взели предвид:

налични парични средства в 38 бр. банкови сметки в Уникредитбанк, ОББ, Общинска банка, „Инвестбанк" АД, ПИБ, ДСК към 01.01.2011 г. в размер на 13 568.02  лв. /ред 2, к.2 от табл./

-      налични парични средства в 38 бр. банкови сметки в Уникредитбанк, ОББ, Общинска банка, „Инвестбанк" АД, ПИБ, ДСК на 31.12.2011 г. в размер на 250 846.16 лв. /ред 2, к.5 от табл./, в посочени поотделно банкови сметки в евро, щатски долар, лева и GBR на стр.9-10 от РД.

Констатирани са постъпления /к.З от табл./ и разходи /к.4 от табл./, както следва:

-    доходи от стопанска дейност като адвокат, декларирани в ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ /т.4, к.З от табл./ в размер на 4 332лв. /стр.14, стр.10 от РД/;

-     доходи от друга стопанска дейност /т.5, к.З от табл./ в размер на 14 268.87лв. Сумата е формирана от постъпления по банкова сметка *** „Инвестбанк" АД в общ размер 4 934 GBR с лв. равностойност 11 552.81лв. /т.3.9.1. на стр.15 от РД/ и 1 388.70 евро с лв. равностойност 2 716.06лв. /т.3.9.2. на стр.16 от РД/;

-  доходи от наем, декларирани в ГДД по чл.50 от ЗДЦФЛ /т.6, к.З от табл./ в размер на 6747.30лв. /стр.10. т.3.3 от РД/ и съответстващият данък 666 лв. като разход /т.6. к,4 от табл./;

-  доходи от продадено имущество в общ размер 8 633.00лв. /5000лв. в с. Борово, общ. Бяла с НА /л.239/ + 3 633лв. в с. Владимирово, общ. Добрич с НА /стр.242/ /т.7, к.З

от табл./ и закупена земя в гр. Русе, местност Край Лома /НА на л.219/ в размер на 91 лв. /т.16, к.4 от табл./, описани на стр.15, т.3.8 от РД;

-   доходи от посредническа услуга /т.8. к.З от табл. в размер на 3 360лв. /стр.592, стр.93, стр.90 от адм. пр./, описани на стр.14, т.3.7.5 от РД;

-   доходи от лихви по банкови сметки в „Инвестбанк" АД /т.11, к.З от табл./ в размер на 3787.82лв. /571.97лв. лихви по б.с/ка в щ.д. + 3215.85лв. лихви по б.с/ка в евро/, описани на стр.16, т.3.9.3.1 и 1.3.9.2 oi РД:

-  внесени суми в Уникредит банк /CHF/ за погасяване на заеми /т.12, к.4 от табл./ в размер на 11523.45лв., описани на стр.10, т.3.4.1 от РД;

-   усвоени заеми по банкови сметки в лева в „Инвестбанк" АД /т.13, к.З от табл/ в размер на 58705.65лв. /50000.64лв.+8705.65лв., описано на стр.11 от РД, т.3.4.2 и 3.4.3 и възстановени заеми по банкови сметки в „Инвестбанк" АД и Уникредит банк/CPIF/ /т.13, к.4 от табл./ в размер на 53668.37лв. /42144.92 лв. „Инвестбанк"АД + 11523.45лв. Уникредит банк CHF/, описани на стр.11, т.3.4.1 и 3.4.2 от РД;

-    върнат заем от трето лице- Б. Д. М. /т.21, к.З от табл./ в размер на 17798.75лв. /стр.62/, описано на стр.13 от РД, т.3.7.4 и предоставен на същото лице заем в размер на 16350лв. /т.21, к.4 от табл./ описано на стр.11 от РД;

-   комунални разходи /т. 15, к.4 от табл./ в общ размер 12706.41лв., формирана от разходи за покупки по фактури в размер на 9773.74лв. /т.3.7.1. на стр.12-13 от РД/ + платена ел. и топлоенергия, кабелна телевизия чрез ДСК /стр.683/ в размер на 1170.99лв. описани в т.3.7.2. + платени застраховки в размер на 1761.68лв. описано в т.3.7.3. на стр. 13 от РД;

-    платени данъци и осигурителни вноски през 2011 г. /т.23, к.4 от табл./ в общ размер 10 225.45лв., формирана от платен данък по ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 8 705.65лв. + вноски за ДОО в размер на 750.20лв., вноски за 30 в размер на 473.60лв. и вноски за ДЗПО в размер на 296лв., описани в т.3.5 на стр.11 от РД.

Установеното превишение на разходите над приходите за 2011 г. в размер на 224 784.43лв. е квалифицирано от органите по приходите като доход с неустановен произход, който не е деклариран и не е обложен по реда на ЗДДФЛ.

          Отделно от това от анализа на банковите сметки на лицето за 2011 г. ревизиращите са установили постъпили суми с неустановен източник в размер на 14 268.87 лв., описани в т.3.9.1 и т.3.9.2 /стр.15-16 от РД/, включени като приход на лицето на р.5, к.З от таблицата за съпоставка - стр.17 от РД.

Ревизиращите са установили и получени суми с конкретен източник: в размер на 3360лв, с предмет комисионна от посредническа дейност /т.3,7.5 на стр.14 от РД/ и доход от продажба на недвижимо имущество съгласно чл.ЗЗ от ЗДДФЛ в размер на 941.31 лв. /1031.31лв. - 90лв./, описано в т.3.8 на стр. 15 от РД.

След анализ по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК, с РА е определена данъчна основа в размер на 243 354.61 лв., формирана от:

-    224 784,43 лв. - доходи с неустановен произход в резултат на съпоставка на доходите с имущественото и финансово състояние на лицето;

-   14 268,87 лв. - получени суми по банкови сметки от ревизираното лице с неустановен произход;

- 3 360,00 лв. - получена комисионна от посредническа дейност;

- 941,31 лв. - недеклариран доход от продажба на недвижимо имущество, съгласно чл.ЗЗ от ЗДДФЛ.  

Предвид декларираната от лицето годишна данъчна основа по реда на чл.17 от ЗДДФЛ в размер на 11 169.30лв., за 2011 г. органите по приходите с РА са определили обща данъчна основа в размер на 254 523,91 лв. /243 354,61 лв. плюс 11 169,30лв./.

Определен е данък по чл.48,ал.1 от ЗДДФЛ в размер на 25 452.39 лв. След приспадане на внесения данък /авансово внесен данък - 666 лв. и внесен данък - 450 лв./, за отчетната 2011 г. с РА е определен данък за довнасяне в размер на 24 336.39лв.  и лихви върху него за периода от 01.05.2012 г. до 26.10.2018 г. в размер на 16 064.67 лв.

 При оспорването по административен ред, директорът на Дирекция “ОДОП”-Варна е коригирал данъчната основа по чл.122,ал.4 от ДОПК за 2011 г. и я е определил със своето решение в по-нисък размер - на 243 000,46 лв., включваща:

- 222 212,98 лв.- доходи с неустановен произход в резултат на съпоставка на доходите с имущественото и финансово състояние на лицето;

- 8 340,87 лв. - получени суми по банкови сметки от ревизираното лице с неустановен произход;

- 336,00лв. - получена комисионна от посредническа дейност. По отношение на този доход от конкретен източник се констатира, че с РА той е включен в данъчната основа с размер от 3 360 лв. При оспорването по административен ред решаващият орган го е редуцирал на 336 лв. В така определения размер той е съобразен при формиране на данъчната основа с решението на директора на Дирекция ”ОДОП”-Варна и това не се спори от жалбоподателя.

- 941.31лв. - недеклариран доход от продажба на недвижимо имущество, съгласно чл.ЗЗ от ЗДДФЛ. Спор за този доход по делото не е формиран и той основателно е включен в данъчната основа.

-11 169.30лв. - декларираната от лицето годишна данъчна основа по реда на чл. 17 от ЗДДФЛ.

Дължимият данък върху установената с решението на директора на Дирекция “ОДОП”-Варна обща данъчна основа от 243 000,46 лв., е в размер на 24 300.05 лв. Предвид внесения от ЗЛ данък от 1 116.00лв., с решението на горестоящия орган е определен данък за довнасяне 23 184,05 лв. и лихва 15 304,00 лв., до които суми РА е изменен и потвърден.  В тази част той е предмет на оспорване в настоящото съдебно производство.

Основният спор по делото касае направената съпоставка на доходите с имущественото и финансово състояние на задълженото лице и в резултат на нея - установеното превишение на разходите над доходите, редуцирано от решаващия орган на размера от  222 212,98 лв. – основанието по чл. 122, ал. 1, т.7 от ДОПК.

1. Първият довод в жалбата, контретизиран в хода на съдебното производство /протокол от съд.заседание на 22.10.2019 г. на л.345, гръб от делото/, е относно приетото начално салдо за 2011 г. като се твърди, че неправилно приходният орган е посочил като таково за ревизираният период - 0.00 лева за налични парични средства, след като същият този орган е констатирал в Протокол № П-03001817130951-073-001/20.03.2018 г. за 2010 година превишение на приходите над разходите на РЛ в размер на 73 312,34 лв.

Видно от таблицата за съпоставка на имуществото състояние на лицето в РД и РА, за 2011 г. в т.2, к.2 е включена сумата от 13 568,02 лв. – налични парични средства по банкови сметки към 01.01.2011 г. В т.1, к.2 за налични парични средства в брой е отразено – „0“ лв., срещу което оспорващият по същество възразява.

В настоящото ревизионно производство, с Протокол Кд-73 с №0984544/14.08.2018 г., е приобщен ПУФО №П-03001817130951-073-001/20.03.2018 г. за извършена проверка за съпоставка между имотното състояние и доходите на И.М. за периода от 01.08.2003 г. до 31.12.2010 г./л.97-л.127, т.II от преписката/. При извършената проверка, обективирана в протокола от 20.03.2018 г., от направената съпоставка, за 2010 г. е констатирано превишение на доходите над разходите със сумата 73 312,34 лв. т.е положително салдо. Съдът намира, че необосновано посочената сума не е включена в  началното салдо към 01.01.2011 г., при условие, че наличието й е установено по реда, регламентиран в ДОПК, при извършената проверка от самата приходна администрация. Недопустимо е тази администрация да кредитира и да счита за годни определени доказателства, събрани в хода на едно ревизионно производство, когато тези доказателства подкрепят и обосновават законосъобразността на издадения РА, а в същото време да игнорира други, събрани в хода на същото производство, но установяващи изгодни за ЗЛ обстоятелства. Съдът намира, че в резултат на извършената проверка и констатациите за положително крайно салдо за 2010 година, сумата от 73 312,34 лв. следва да участва при формиране на началното салдо за първата година от ревизирания период – 2011 г., като тя бъде съобразена в к.2 – парични средства в началото на данъчния период.  Съдът не споделя доводите на ответника по отношение на началното салдо за наличните пари в брой за 2011 г. т.е. че те са „0“, по съображения, че в хода на ревизията жалбоподателят не е декларирал такива средства и не са представени доказателства. Според съда, недекларирането от РЛ не дава основание да се приемат като налични парични средства в началото на годината нула лева. Такъв подход не се доближава до достоверността и обективността на съпоставката. Действително, съгласно чл.37,ал.2 от ДОПК, ревизираното лице е длъжно да представи всички данни, сведения, документи, книжа, носители на информация и други доказателства, отнасящи се до негови права и задължения, до фактите и обстоятелствата, подлежащи на установяване при ревизията, и да посочи всички лица, държавни и общински органи, при които се намират такива. Следва обаче да се има предвид, че в случая става въпрос за ревизия на физическо лице, за което не е налице задължение за водене и съхраняване на счетоводна отчетност, от която да могат да се извлекат в пълнота данни и сведения за налични парични средства в брой към началото и към края на всяка една от ревизираните години, още повече когато се касае за твърде отдалечен период - 2011 г. Не следва в случаите, в които лицата не декларират изискваните от органите по приходите такива данни, това да води до необективно и недостоверно отразяване на налични средства, особено в случай като разглеждания, когато самата приходна администрация е констатирала превишение за предходната година при извършената проверка по реда на ДОПК. Съдът намира, че и при използвания от органите по приходите нов метод на съпоставка между имущественото състояние и направените разходи и декларираните и/или получени от лицето доходи, при липса на данни за намаляване на имуществото, следва положителното салдо към края на предходен данъчен период, да бъде включено в съпоставката за следващата година, доколкото по такъв начин би се формирала максимално обективна картина на резултата от съпоставката, която би способствала за определяне на годишна данъчна основа за облагане най-близка до действителната, реалистична и достоверна. Съобразно изложеното, съдът приема, че сумата 73 312,34 лв. също следва да бъде включена в началното салдо за 2011 г.

 2. Възражение в жалбата до съда е направено относно взетите предвид парични средства в края на данъчния период /к.5 от таблицата за съпоставка/  и по–конкретно -  включването в общата сума на наличните парични средства по банкови сметки към 31.12.2011 г. в общ размер - 250 846.16 лв. /ред 2, к.5 от табл./, на сумата в български лева, равностойна на  90 000 евро.

 При настоящата ревизия е установено парично движение по две банкови сметка в „Инвестбанк" АД, както следва:

по BG08IORT73792430937100 - на 18.08.2011 г. е открит срочен депозит за 6 месеца - VIР инвестиционен с наредител - И.М.И. в размер на 51 000 евро и

по BG78IORT73792430937101 - на 14.09.2011 г. - е открит 1 м. срочен депозит, с вноска в размер на 30 000.00 евро; на 15.09.2011г. - вноска -3 000,00 евро; на 16.09.2011 г. - довнасяне към депозит в размер на 3 000.00 евро, на 17.09.2011г. – 3 000.00 евро, на 19.09.2011 г. – 1 200.00 евро, на 19.09.2011 г.- 1 500.00 евро, 20.09.2011 г. – 1 500.00 евро и на 27.09.2011 г. - 220.00 евро, т.е. общо сума в размер на 43 420.00 евро и лихви за трите месеца до края на годината в размер на 129.37 евро, 138.70 евро и 134.66 евро, т.е. общо сума по тази сметка в размер на 43 822.73 евро.

Сумите по двете сметки са внесени от И.М. с основание откриване на депозит.

Жалбоподателят не оспорва факта, че сумата 90 000 евро е постъпила по негови сметки, но твърди, че тя не е негов доход, а такъв на трети лица – негови клиенти и представлява цена от продажба на ½ ид. част от недвижим имот в гр.Русе, ул.“Славянска“ №16. Решаващият орган е приел за неоснователни наведените доводи.

В хода на ревизионното производство е установено, че И.М. за периода от 2011 г. до 2016 г. е упражнявал адвокатска професия и в това му качество като физическо лице се е осигурявал в АК-Русе.

С протокол Кд-73 с №0984544/14.08.2018г. е приобщен протокол Кд-73 с №ПФ- 03001817000296- 073-001/19.03.2018 г. от извършената проверка на ревизираното лице за съпоставка на доходите и имотното състояние на същото за периода от 2011 г. до 2016 г. /л.946-л.979 от преписката/. М. е депозирал възражения срещу констатации, обективирани в протокола /л.989 и л.990 от преписката/, вкл., че неправилно като негов приход са отразени получени суми от други правоотношения, които не представляват доход за него /т.6/.

В хода на ревизията до И. М. е изготвено  ИПДПОЗЛ с изх.№Р-03001817008881 -040-002/29.03.2018 г. с конкретни искания, вкл. по т.4 - да се представи от РЛ справка на всички плащания и получавани суми по банковите му сметки за периода на ревизията, във връзка с каква доставка са, по коя фактура и в какъв размер, дата на плащане, имена клиент, доставчик и във връзка с какво са извършени /л.63 и л.64, т.II от преписката/. Искането е връчено на ревизираното лице електронно на 01.04.2018 г.

В отговор на искането от лицето са представени подробни писмени обяснения с вх.№62618-7 от 14.08.2018 г./л.53 и л.62, т.II от преписката/ с приложени писмени доказателства. По повод на коментираната сума от 90 000 евро, в т.12 от обясненията РЛ е заявило следното: „Заявявам, че сума в общ размер на 90 000 евро е постъпила след продажба на недвижим имот - в гр. Русе, по ул. „Славянска" №16 от мои клиенти и тези пари са техни, а не мой приход. С тази сума следваше да се доплати от името и за сметка на тези клиенти частта на Българската държава в имот по ул. „Александровска" №40, в гр. Русе - сделка за прекратяване на съсобственост на недвижим имот, със страни по нея същите физически лица – С. Б. А., ЕГН:**********, Й. Б. А. ЛНЧ:*********, р.***.1931 г., М. С. А. ЛНЧ:********** р.****1934г. Поради твърде голяма забава от страна на МРРБ-София, при даване на необходимото по закон разрешение, дезинтересиране от страна на клиентите и техни противоречия, сделката не бе осъществена и аз им преведох парите, като прихванах направените разходи, дължими от двамата. Относно извършеното прихващане имаме разногласия, които понастоящем решаваме по съдебен път."

За установяване на твърденията си ЗЛ е приложило към обясненията си НА №077/129/25.07.2011г. за покупко-продажба на недвижими имоти, един от които  съсобствен на четири лица: Д.С. А. и М. С. А., действащи чрез пълномощника си - адв.К. К., и С. Б. А. и Й. Б. А., действащи чрез пълномощника си – адв. И.М., който имот представлява  дворно място в гр. Русе, по ул. „****" №16 с площ от 749.80 кв. м., продаден на „Еконт Експрес" ООД за сумата от 180 000 евро. Наличието на процедура по прекратяване на съсобственост между Държавата, от една страна, и горепосочените четири лица /продавачите/ от друга страна, за друг имот в гр.Русе, ул. „Александровска" №**, за каквато процедура твърди в горецитираните обяснения жалбоподателят, се установява от представените от последния писма от Областен управител на Област Русе до тези лица, между които и С. А. и Й. А., представлявани от И.М. /л.50, т.II от преписката/.

 Във връзка с твърденията си за наличието на спор между него и упълномощителите С. Б. А. и Й. Б. А. /граждани от Израел/ по повод на продажбата на имота в гр.Русе, ул.“Савянска“ №** и произхода на средствата в размер на 90 000 евро, РЛ със Заявление вх.№62618-9/30.08.2018 г. е представило преписи от невлезли в сила съдебни решение по гр.д.№483/2016 г. на РОС и по гр.д.№479/2016 г. по описа на РОС /л.1001-л.1010 от преписката/.

Впоследствие, в депозираното възражение срещу РД с вх.№62618-11 от 24.10.2018 г. /л.1120-л.1125 от преписката/ по отношение на сумата от 90 000 евро ЗЛ отново е възпроизвело доводите си, че тя неправилно е отразена като негов приход за 2011 година; че тя представлява половината от продажната цена за частта от недвижимия имот по ул. „Славянска" №** в гр.Русе, съответна на притежаваните по 1/4 ид.ч. от всеки от продавачите – С.А. и Й.А. или общо за двамата - ½ ид.ч. от имота, на които той е бил пълномощник по сделката. М. е навел и това, че цялата сума е спорна, по която причина се водят две граждански дела /имат се предвид горецитираните дела по описа на РОС/, за което обстоятелство са приложени удостоверения от ОС - Русе изх.№4436/08.10.2018 г. и №4435/08.10.2018 г./л.1115-л.11176,гръб от преписката/.

В хода на настоящото съдебно производство са представени заверени преписи от влезлите в сила съдебни решения по гр.д.№483/2016 г., влязло в сила на 09.07.2019 г. /л.69–л.73 от делото/ и по гр.д.№479/2016 г. по описа на РОС, влязло в сила на 16.05.2019 г. /л.53-л.57 от делото/.

Предмет на производството по гр.д.№479/2016 г. на РОС е искът на С. Б. А., предявен на осн. чл.284 вр. чл.79 от ЗЗД,  срещу И.М. за сумата от 45 000 евро. Сумата се е претендирала по повод на това, че ответникът М., като пълномощник на ищеца С. Ардити, е продал за сметка на последния собствената му ¼ ид.ч. от имот в гр.Русе, ул. „Славянска" №**, за сумата от 45 000 евра, която сума не му била отчетена от пълномощника М.. С влязлото в сила съдебно решение по делото И.М. е осъден да заплати на С. А. сумата от 13 418.60 евро - представляваща неотчетена продажна цена от договор за покупко-продажба на посочения недвижим имот. Искът е отхвърлен за разликата над 13 418.60 евро до размера от 45 000 евро – неотчетена продажна цена по договор за покупко-продажба на имота, поради погасяване на вземането чрез прихващане с насрещно вземане на И.М. спрямо С. А. за 31 518 евро- направени разходи и възнаграждения, по повод направено възражение за прихващане в съдебното производство пред ОС-Русе.

С тъждествен предмет и резултат на гореописаното съдебно производство е това по гр.д. №483/2016 г. на РОС, като по него ищец е другият съсобственик на имота в гр.Русе, ул. „Славянска" №*** - Й. Б. А., също притежаващ ¼ ид.ч., която е продадена чрез пълномощника И.М., също на цената от 45 000 евро. С влязлото сила съдебно решение И.М. е осъден за заплащане сума, представляваща неотчетена продажна цена от договор за покупко-продажба, а искът в останалата част също е отхвърлен поради извършено съдебно прихващане /аналогично на другото дело/.

В хода на съдебните производства по двете граждански дела са установени констатираните и в хода на ревизионното производство обстоятелства - продажба на по ¼ ид.ч. от имота от горепосочените собственици с НА №077/25.07.2011 г., чрез И.М. като техен пълномощник, и получаване на цена от по 45 000лв. за всяка ¼ ид.част. Безспорно в съдебните производства през гражданския съд е установено и непредаването на получената цена на всеки от съсобствениците от пълномощника /ревизираното лице/. Това обстоятелство е прието и от приходната администрация.

Решенията на гражданския съд се зачитат на основание чл.297 от ГПК от всички съдилища, учреждения и общини в Република България. По силата на влезлите в сила съдебни решения на РОС, за целите на настоящото производство обвързващо се установява получаването на сумата от 90 000 евро от РЛ, в качеството му на пълномощник при продажба на ид. части от недвижимия имот, както и непредаването й на упълномощителите, респ. дължимостта й от страна на РЛ на продавачите. От една страна, със съдебните актове безспорно се установява  произходът на всяка от сумите от по 45 000 евро – цена на имот за по 1/4 ид.ч. и тяхната принадлежност – на продавачите С. А. и Й. А. /собственици на съответна ид.ч. от имота/. От друга страна, безспорно е установено и неизпълнението от страна на пълномощника по отчетната сделка /жалбоподателят в настоящото производство/. Следователно, сумата от продажбата е останала в държане на жалбоподателя, което изцяло потвърждава тезата му, че тези средства са на третите лица, макар да са внесени по негова сметка. Продажбата на имота е в края на м. юли 2011 г., а внасянето на сумите по депозитните сметки на РЛ до общия размер на 90 000 евро е направено много скоро след това – м. август и септември 2011 г., което потвърждава, че източникът на средствата е продажбата на идеалните части от недвижимия имот, собственост на третите лица.

Въз основа на гореизложеното съдът намира, че от събраните доказателства не може да се направи ползващият приходните органи извод, че сумата от 90 000 евро по банковите сметки са средства на РЛ. Противно на доводи на приходните органи  постъпването на сумата по банковите му сметки и наличността й към към 31.12.2011 г. по тях, не е достатъчно основание за това. Това са средства, получени от РЛ, при изпълнение на сключения договор за поръчка, по силата на който то е продало от името и за сметка на третите лица притежаваните от тях ид.части от недвижимия имот в гр.Русе. Действително, както е приел решаващият орган, основанията и причините, поради които И.М. държи посочената сума са неотносими за ревизионното производство. Те имат значение за облигационните отношения между представляван и представител, респ. за изпълнение на отчетната сделка. От значение обаче за ревизията е произходът на тези средства и това, че те принадлежат към патримониума на трети лица, различни от ревизирания субект, и следователно те не следва да бъдат съобразяване при съпоставката на имущественото състояния на последния. В подкрепа на изводите си приходната администрация е изтъкнала като аргумент и това, че не се установява сумата или част от нея да е възстановена от М. на собствениците на недвижимия имот до края на ревизирания период. Това обстоятелство, според съда, не отрича принадлежността й на тези лица. Нещо повече, от приключилите горекоментирани производства пред гражданския съд се изяснява, че неотчитането на сумите от продажбата от довереника /И.М./ на доверителите /С. и Й.А./ е по причина на спорове между тях относно насрещни вземания, които са елемент на възникналото помежду им правоотношение по договора за поръчка, по силата на който М. е осъществил представителството при продажбата на имота.

Неоснователно приходните органи считат, че спорната сума от 90 000 евро  е без значение по съображение, че тя не е приета като доход, подлежащ на облагане, а участва единствено като налична сума по банкова сметка ***ие на лицето. Спорната сума е част от общата на паричните средства в банкови сметки към 31.12.2011 г. от 250 846.16 лв. /ред 2, к.5 от табл./. Именно последното е от значение за ревизията, тъй като за 2011 година е прието и обстоятелство пo т.7 на чл.122,ал.1 от ЗДДФЛ поради  превишение на разходите над приходите, като размерът е определен от решаващия орган /след извършена корекция на този по РА/  на 222 212,98 лв.  Включването, респ. изключването на спорната сума към  паричните средства по банкови сметки в края на периода в к.5 на таблицата, при всички случаи се отразява на резултата от съпоставката на имущественото състояние на лицето по приложената от приходните органи методика:  к.2 + к.3 – к.4 – к.5.

 По изложените съображения сумата в левова равностойност на 90 000 евро следва да бъде изключена от общия размер на налични паричните средства по банковите сметки в края на 2011 г. - ред 2, к.5 от таблицата за съпоставка за 2011 година.

   3. Жалбоподателят възразява, че неправилно сумата 17 798.75 лв. е включена в приходната част на баланса и оспорва облагането й с ДОД.  Сочи, че същата е предоставена на негов приятел като заем в размер на 16 350лв. Разликата между двете суми сочи, че са разноски: съдебни такси и разноски по изпълнението, платени от него.

Възражението е неоснователно.

Органите по приходите са констатирали в т.3.7.4 на стр.11 от РД /л.1085 от преписката, гръб/ получен превод по банковата сметка на жалбоподателя от Х. И., платила по изпълнително дело на ЧСИ №832 задължение на Б. Д. М.

С обяснение /стр.62/ жалбоподателят е посочил, че е предоставил сумата 16 350 лв. на свой приятел. Поради забавата във връщането на заема се снабдил с изпълнителен лист от съда и сумата била събрана от ЧСИ №832. Относно разликата между двете суми- 1448.75лв. жалбоподателят сочи, че са съдебни разноски, платени от него и не са негов приход, но не е представил доказателства за това. От приложена на л.З0, гръб от преписката  декларация е видно, че Б. М. е получил заем през 2011г. от РЛ в размер на 16 350лв., който е върнат през същата година от съпругата му заедно с всички такси и др. Неоснователно оспорващият твърди, че сумата 17 798.75 лв. е обложена с ДОД. Сумата е включена в приходите на баланса за 2011 г. / к.З от табл./ като приход oт заеми /стр.62/. Сумата 16 350лв., предоставен заем на Б. Д. М., е посочена в разходите на баланса /т.21, к.4 от табл./, описано на стр.11 от РД- т.3.4.4. Този подход на данъчната администрация е правилен с цел съпоставката на имущественото състояние на ЗЛ. Освен това, той е изцяло в полза на жалбоподателя, тъй като включването в приходите на баланса на сумата 17 798.75лв. / к.З от табл./, а в разходите на баланса сумата 16 350лв. / к.4 от табл./ се отразява на крайния резултат по методиката к.2 + к.3 – к.4 – к.5, като се намалява размерът на констатирания от приходната администрация недостиг, което е в интерес на И.М..

4. Жалбоподателят оспорва включването на изтеглената от него сума в размер на 50 000.64 лв. в баланса за 2011 г. като разход, като твърди, че не е изхарчил за нищо тези пари, а малко по-късно ги е внесъл обратно по банковата сметка почти в същия размер. Възражението съдът приема за неоснователно.

В хода на ревизията е установено, че жалбоподателят през 2011 г. е усвоил заем по сметка в лв. в „Инвестбанк" АД в размер на 50 000.64 лв., за който през  същата година е погасил главница в размер на 38 898 лв. и лихви – 3 246.92 лв. или общо погасяване в размер на 42 144.92лв. /стр.10-11 от РД, т.3.4.2/. Правилно органите по приходите са изследвали постъпилите и изтеглените парични средства в „Инвестбанк" АД, с оглед извършване по реда на чл. 122 ДОПК на съпоставка на притежаваното имущество и направените разходи с получените доходи от И.М., и усвоената сума по заема - 50 000.64 лв. са включили в приходите на таблицата за съпоставката в т.13 на к.З, като част от общ приход в размер на 58 705.65лв. /50 000.64 лв.+8 705.65 лв., стр.796/, а направеното погасяване на кредита в общ размер на 42 144.92 лв. са посочили в разходите на съпоставката на ред 13, к.4 в общ размер 53 668.37лв /42 144.92 лв. погасени чрез „Инвестбанк" АД /стр.843/, описано на стр.11 от РД, т.3.4.2 + 11 523.45 лв, чрез Уникредит банк CHF, описано на стр. 11, т.3.4,1/.

5. РЛ възразява срещу включването в баланса на суми, представляващи получени преводи по банкова сметка *** – подробни възражения са развити т.5, б.“А“ до б.“Ж“ в жалбата до съда касателно 2011 година. Твърди, че тези суми не са негод доход. Според И.М. сумите са превеждани по банков път от лица - управители или собственици на капитала на търговски дружества и с тези суми той е заплащал различни публични задължения на търговските дружества /местни данъци и такси за имоти, собственост на дружествата; такси за подаване на ГФО към ТР и др./

В хода на административния контрол от извлечението на банкова сметка *** „Инвестбанк" АД /стр.757/, относно спорните суми, е установено, че И.М. е получил през 2011 г. следните суми в GBR :

 А/ 213 GBR /стр.756/, преведени от Д. С. с основание „плащане на сметка" /BILL PAYMENT/. Според РЛ наредителят – Д. С. е британска гражданка, съдружник в "Баруотър" ООД, със седалище в гр. Русе, за което дружество сумата е била предназначена за МДТ и подаване на ГФО;

Б/ 255 GBR /стр.755/ преведени от "Мейо Инженеринг" ООД, без посочено основание, за което дружество сумата е била предназначена за МДТ и подаване на ГФО към ТР, според И.М.;

В/ 466 GBR /стр.755/ преведени от К. Е. Б. с основание „от К. и А.". Според жалбоподателя г-жа К. Е. Б., британска гражданка, е съдружник в „СИ АНД ЕЙ ПРОПЪРТИ ДЕВЕЛОПМЕНТС“ ООД, със седалище в гр. Русе, а сумата е била предназна­чена за заплащане на данъци, за притежаваните от дружеството недвижими имоти в страната и такси за подавани годишни финансови отчети към Търговския регистър.

От извлечението на банкова сметка *** „Инвестбанк" АД /стр.710/ в евро, също относно спорни суми, е видно, че през 2011 г. И.М. е получил следните суми в евро:

Г/ 315 евро /стр.710/, преведени от Д. Ф. А. с основание “за годишни такси"'. Според жалоподателя Д. А. Ф. е британски гражданин, едноличен, собственик на капитала на "Джи Ди Естейтс" ЕООД, ЕИК:*********, със седалище в гр. Русе, а преведената сума е за заплащане на такси и данъци на дружеството;

Д/ 165.70 евро /стр.710/ преведени от Д. У. Г. без посочено основание. Според РЛ г-н Д. У. Г. е британски гражданин, едноличен собственик на капитала на „Чекмейт 6“ ЕООД, със седалище в гр. Русе, с ЕИК: *********, а сумата е била предназначена за заплащане на данъци, за притежаваните от дружеството недвижими имоти в страната и такси за подавани годишни финансови отчети към Търговския регистър;

Е/ 470 евро /стр.709/, преведени от С. М.Г. с основание „reason legal“ /правно основание/. Според И.М. С. М. Г. е британски гражданин, р. 20.02.1962 г., съдружник и управител на „Бългерия ФО Ю“ ООД, със седалище в гр. Русе. Сумата е била предназначена за заплащане на данъци, за притежаваните от него недвижими имоти в страната и такси за подавани годишни финансови отчети към ТР.

Ж/ 258 евро /стр.709/ преведени от Д. П.У. с основание „И.М.“. Според оспорващият г-н Д. П.У. е гражданин на Кралство Великобритания и едноличен собственик на капитала на "Сиан" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище в гр. Русе, а преведена сума е била предназначена за заплащане на такси и данъци за имоти на  дружеството в РБ.

От приходните органи всички гореописани суми са включени в приходната част на таблицата за съпоставка на имущественото състояние - т.5, к.З, а отделно от това и в данъчната основа на доходите от неустановен източник.

При оспорването по административен ред, решаващият орган е приел за основателно възражението на И.М. само досежно сумата 867 лв. – равностойност в бълг. лева на част от сумата 470 евро с наредител С. М. Г. и основание – „правно основание“. Позовал се е на представените от жалбоподателя с възражението по РД приходни квитанции от 24.10.2011 г. /стр.1099-стр.1101/ за платен ДНИ, ТБО и лихви за „Гибс ланд“ ЕООД в общ размер 867 лв./119.25лв.+115.71лв.+78.98лв.+164.50 лв.+117.73лв.+270.83 лв./, а също и на данните от извършена справка в Службата по вписвания – Русе за притежавани от соченото дружество недвижими имоти в с.Червен, общ.Иваново, обл.Русе.

От решаващия орган е извършено намаление със сумата 867 лв. в приходната част на таблицата за съпоставка на имущественото състояние - т.5, к.З и в данъчната основа на доходите от неустановен източник.

За всички останали гореописани преводи в GBR и евро директорът на Дирекция “ОДОП”-Варна е приел за неоснователни доводите на РЛ, че те не са негов доход по съображения, че И.М. не е представил в подкрепа на твърденията си квитанции за платени МДТ или други разходи за останалите дружества: „Мейо Инженеринг" ООД, „Си Анд Ей Пропърти Девелопментс" ООД, „България Фо Ю" ООД, „Чекмейт 6" ЕООД, „Баруотър"ООД, "Джи ДИ Естейтс" ЕООД, „Сиан" ЕООД и „Тиконрес" ЕООД, управителите на които са му превели суми през 2011г.

Съдът намира, че неправилно коментираните преводи във валута са отченени като доходи на ЗЛ.

В хода на ревизията жалбоподателят е представил декларации от името на чуждестранните граждани /л.38-л.47/, в които последните заявяват, че преводите /в посочените по-горе размери в чужда валута/ са за плащане на такси и други техни задължения в България. Принципно правилно е съждението на решаващия орган, че декларациите, като частни свидетелстващи документи, нямат обвързваща доказателствена сила, поради което следва да се преценяват наред с останалите събрани доказателства и установени факти. В тази връзка следва да бъдат съобразени представените в хода на съдебното производство и приети като доказателства множество платежни документи, относими към твърденията на оспорващия за предназначението на получените от него преводи от чуждестранните лица /л.81-л.321 от делото/. Въз основа на тях е изготвена и приета счетоводна експертиза /ССЕ/. Тя е анализирала и констатирала извършени плащания от ЗЛ за задължения основно от публичен характер /ТБО, ДНИ, такси към ТР/ и други задължения по години за целия ревизиран период за горепосочените търговски субекти. Вещото лице е извършило справка в Търговския регистър за собствениците и управителните органи на съответните юридически лица за да се обвържат постъпилите суми по банковите сметки на И.М. от конкретните британски граждани с извършените разходи и плащания на дружествата, на които физическите лица са управители, собственици на капитала или съдружници.

Констатациите на експертизата относно горепосочените търговски дружества /посочените т.5, б.“А“ до б.“Ж“ от решението на съда/ са обобщени в табличен вид по години за периода на ревизията. Видно е, че РЛ е заплащало регулярно през съответните години задължения на юридическите лица, включително и в години, в които не са му правени преводи по банковите сметки. Освен това, в някои случаи са правени плащания от негова страна и след усвояване и изчерпване на вече преведените суми.

От една страна заключението на ССЕ потвърждава тезата на И.М., че той е извършвал от името и за сметка на дружествата разплащания на техни задължения, по която причина са и правени преводите във валута по неговите сметки, а от друга страна потвърждава изявленията на третите лица /наредителите на преводите/ в декларациите им за основанието за предоставяне на сумите по банков път на адв. И.М. /заплащане на дължими от съответния наредител суми за такси, данъци и др. задължения/. Междувпрочем, данните от експертното заключение за следващите години от ревизирания период сочат на трайно установени отношения между търговските субекти, респ. техните представители и ЗЛ за извършване от негова страна на същата услуга - заплащане на задължения на търговските дружества, на които горепосочените физически лица, извършили преводите, са представители по закон, собственци на капитала и/или съдружници. В потвърждение на това са и констатциите в експертизата за извършвани плащания за задължения на дружествата и в години, в които не са правени преводи по сметки на И.М. /вж. данните в табличен вид/. Освен това, експертизата е констатирала, че за някои от преводите са посочени като основания: „за такси“, „за данъци и такси“, „счетоводни такси“, „за такси и годишни данъци“, изписано е като основание фирменото наименование на търговсото дружество, за което се отнася преводът – „Mayo Engineering“, което недвусмислено указва на причините за направените преводи. Събраните доказателства – писмените /платежни документи и декларации на физическите лица/ и заключението на счетоводната експертиза, според съда, обосновават извод, че основанието на валутните преводи е с цел опериране от страна на РЛ със средства за погасяване на задължения от публичен и частен характер на трети лица във връзка с притежавани от последните имоти на територията на Р България и/или във връзка с дейността им като регистрирани субекти по Търговския закон. Дали има съответствие между размера на преведените суми и платените задължения от И.М. в полза третите лица е въпрос на сложилите се между тях облигационни отношения.

Спорните банкови преводи не са доход на И.М., още по-малко – такъв с неустановен произход и не следва да бъдат включвани при изчисляване на размера на данъчната основа по чл.122 ДОПК. Неоснователно решаващият орган черпи аргумент за обратното от нормата на чл. 39 от Закона за адвокатурата /ЗА/, като приема, че ако процесните суми касаеха трети лица, то същите би следвало да се преведат по специални сметки със статут на клиентска доверителска сметка по смисъла на чл.39, ал.1 от ЗА, а жалбоподателят като адвокат е следвало да представи отчет за всеки получен превод по доверителската сметка от всеки наредител на средствата, изразходването на същите  във връзка с разходи на клиента и установяването на остатъка като чист доход на адвоката.

Съгласно чл.39, ал.1, изр.1 от ЗА паричните средства, които клиентът предоставя за разходване от адвоката /каквото качество има ревизирания субект/, могат да се внесат в банка по клиентска сметка, а по силата на чл.39, ал.3, т.1 от ЗА по такава сметка могат да се превеждат суми за заплащане за разноски, държавни такси и данъци на клиента. Според чл.39, ал.1, изр.последно от ЗА, сумите по клиентската сметка не са част от имуществото на адвоката и не подлежат на запориране. Езиковото тълкуване на първото изречение от цитираната норма, и по-конкретно употребената глаголна форма „могат“, води на извод, че според закона разкриването на клиентска сметка не е задължително за лицата, упражняващи свободната професия на адвокат. Действително, при наличието на такава би било по-лесно установимо основанието за превеждането на суми от трети лица при въведената законова презумция /чл.39, ал.1, изр.последно от ЗА/, но липсата на доверителна сметка, откриването на която е избирателно, не е основание да се отрече възможността по лични сметки на адвоката да постъпват суми, които не са негов доход, а са такива на негови клиенти и са свързани с упражняваното от него занятие.

Съдът не приема и тезата на решаващият орган, че представените от И.М. към възражението по РД  договори не са годни доказателства за установяване на отношенията между ревизираното лице и третите лица. Става въпрос за: Договор от 08.05.2011г. /стр.1106гр./ между К. Е. Б. собственик на „Си анд ей пропърти девелопментс" ЕООД - възложител и И.М.-изпълнител, Договор от 07.03.2011г. /стр.1103, гръб/ между Д. П.У. собственик на „СИАН" ЕООД -възложител и И.М.-изпълнител, Договор от 04.04.2010г. /стр.1107/ между Д. С.- - съдружник в „Баруотър" ООД и И.М.-изпълнител, Договор от 15.04.2010г. /стр. 1105/ между Д. А. Ф. управител на „Джи ДИ Естейтс" ЕООД –възложител и И.М. - изпълнител, Договор от 08.03.2011г, /стр.1103/ между П. Р. М., собственик на „Мейо Холдингс" ЕООД /с ново наименование ^“Мейо Инженеринг България" ЕООД/ с ЕИК *********; Договор от 11.04.2010г. /стр.1108гр/ Джон Уйлям Грийн -възложител, собственик на „Чекмейт 6" ЕООД и И.М., Договор от 11.03.2011г. /стр.1111/ между С. М. Г. управител на „Бългериа Фо Ю“ ООД с ЕИК ********* – възложител /правилно наименование"Гибс Ланд" ЕООД с ЕИК *********/ и И.М. – изпълнител, Договор от 08.02.2011г. /стр.1104гр/ между Д. П.Т. - възложител, собственик на „Тикопрес" ЕООД и И.М.-изпълнител. Всички договори съдържат задължение възложителите да превеждат ежегодно суми за плащане от изпълнителя /И.М./ на дължимите от възложителя данъци и такси за притежаваните недвижими имоти в България и други задължения, свързани с имотите. Според решаващия орган, при справка с публикуваните в Търговския регистър документи относно посочените търговски дружества се установява, че подписите върху част от договорите от името на възложителите са видимо различни от подписите на същите лица, положени върху нотариално заверени документи, публикувани в ТР. В хода на производството обаче от ответника не са конкретизирани договори, за които се отнася твърдението, нито е оспорена автентичността на документите, поради което съдът ненамира основание те да не бъдат ценени. Освен това, установените със съглашенията отношения се потвърждават от последвалите в годините преводи по сметки на ЗЛ и извършените с тях плащания в полза и за сметка на съответните търговски дружества.

По изложените съображения сумите 213 GBR + 255 GBR + 466 GBR + 315 евро + 165.70 евро + 470 евро + 258 евро /посочените в т.5, б.“А“ до б.“Ж“ от решението на съда/ следва да бъдат изключени при съпоставката на имущественото състояние за 2011 г. като доход на РЛ. Освен това те следва да бъдат приспаднати и от приетия от решаващия орган общ размер от 8 340.87 лв. - получени суми по банкови сметки от ревизираното лице с неустановен произход и включен в основата по чл.122,ал.4 от ДОПК. Неправилно решаващият орган е съобразил само сумата 867 лв. – равностойността в бълг. лева, съответстваща на част от сумата 470 евро, с наредител С. М. Г. и основание – „правно основание“, вместо всички постъпили преводи в пълния им размер. Приетото от съда е съобразено в изготвената втора счетоводна експертиза по делото при съпоставката на имущественото състояние на жалбоподателя и при изчисляването на размера на получените суми по банкови сметки от РЛ с неустановен произход.

 6.  Спор по делото е формиран и по отношение  на сумата 180.00 евро, преведена на 01.12.2011 г. от П. З. в банкова сметка *** И.М. в „Инвестбанк" АД. Тази сума е включена в сбора от сумите, преведени в банка на И.М., описани в 3.9.2 от РД, който сбор възлиза на 1388.70 (EUR) с левова равностойност - 2 716.06 лв. Тази сума, част от която са и спорните 180 евро, е включена при съпоставката на имуществото на ред 5 кол.З от таблицата – „доходи от друга стопанска дейност“ и следователно тя има значение след като за 2011 година от органите е прието и основанието по т.7 на чл.122,ал.1 от ДОПК. От друга страна, тази сума е част от общия размер на сумите, постъпили по банковите сметки на ревизираното - 14 268.87 лв. (т.З.9.1 и т. 3.9.2 на р.5 к.З), които според ревизиращите са доходи с неустановен източник  и тя е включена в данъчната основа в хипотезата на чл.122,ал.1,т.2 от ДОПК.

 От банковото извлечение /стр.707/ е видно, че като основание на превода на коментираната сума изрично е посочено „хонорар адвокат". С оглед на вписаното основание в банковия документ, съдът намира, че от решаващия орган обосновано е прието, че сумата от 180 евро е доход от извършена адвокатска дейност от И.М.. Това, че плащането е за предоставени адвокатски услуги се потвърждава и от представената в хода на административния контрол декларация от А.И.Н. /стр. 1147/, с която тя декларира, че преведената на 01.12.2011 г. сума 180 евро от дъщеря й П., е за плащане на съдебни такси и адвокатски хонорар за водено гр.д. №8999/2011 г. на РРС. От оспорващия не са представени доказателства, че част от сумата е за съдебни такси, нито в твърденията му е направено разграничение в общия размер каква е тази част. С оглед удостовереното основание на превода в банковото извлечение и липсата на установено друго за част от него, съдът споделя извода на директора на Д”ОДОП”-Варна, че се касае за доход от упражняваната от РЛ професия на адвокат. При тово положение сочената сума от 180 евро в равностойност на 352,05 лв. основателно е включена като приход на РЛ при съпоставка на имущественото му състояние /отразена е в общия размер на ред 5 кол.З от таблицата/. Доколкото обаче въз основа на анализираните доказателства се установява, а и от самия решаващ орган е  прието, че  са налице безспорни данни за вида и източника на сумата, то без основание от приходната администрация е прието, че сумата, постъпила по банкова сметка *** недоказан произход. Обратното, тези доходи са с установен произход и не следва да участват при формиране на дънъчната основа по чл.122 ДОПК като доход за облагане с неустановен произход. Следователно сумата от 180 евро с равностойност 352,05 лв. следва бъде изключена /извадена/ от приетия общ размер от решаващия орган на 8 340.87 лв. - получени суми по банкови сметки от ревизираното лице с неустановен произход.

7. От извлечението на банкова сметка *** „Инвестбанк" АД в GBR /л.757/, е установено, че И.М. е получил на 25.03.2011 г. сумата 4 000 GBR /с равностойност 9 365.87 лв./, преведени от Д. С. с основание „покупка на имот" /property Purchase с and J SA/.

В РД, неразделна част от РА, сумата е посочена в  т.3.9.1. „други доходи“, в която са включени и други суми от банкови преводи до РЛ, и  тя е част от общия сбор на суми от банкови преводи - 4 934.00 (GBP) с  равностойност на 11 552.81 лв.  Видно от РД и РА сумата от 11 552,81 лв. е включена в баланса на текущата година в общия сбор на ред 5 колона 3 – „доходи от друга стопанска дейност“ и следователно сумата 4 000 GBR /с равностойност 9 365.87 лв./, като част от нея, участва в приходната част при съпоставката на имущественото състояние  на И.М. за 2011 г.

Отделно от това, от приходните органи, на основание чл.35,т.6 от ЗДДФЛ, получените суми в общ размер на 4 934.00 (GBP), между които и тази на 25.03.2011г. в размер на 4000 GBR /с равностойност 9 365.87 лв./, са включени като облагаем доход с неустановен източник на ревизираното лице за 2011 г.

При оспорването по административен ред, решаващият орган е констатирал от справка в Служба по вписванията, че „Баруотър" ООД със съдружник Д. С./лицето наредител на превода/ през 2011 г. е закупило недвижими имоти в с.Дряновец и с.Кривня. Във връзка с получения превод на 25.03.2011 г. от Д. С. от 4000 паунда, във възражението си срещу РД жалбоподателят е изложил твърденията, че сумата е за покупката на имота в с.Дряновец и в цялост е предадена на продавача. Към възражението по РД е приложен нотариален акт от 06.04.2011 г. за покупка на имот в с. Дряновец, общ. Бяла /л. 1096 от преписката/. Купувач по сделката е „Баруотър" ООД, представлявано от жалбоподателя И.М., а продавач е К. М. А., представляван от пълномощник Г.П. И..В НА е удостоверено, че цената на имота от 5 061.00лв.  е платена напълно и в брой от купувача на продавача.

Съобразявайки нотариалния акт и посочената в него цена на недвижимия имот -5061.00 лв., решаващият орган е приел, че с тази сума следва да се намалят констатираните в РА за 2011 г. приходи на РЛ т.е. със сумата 5 061 лв. е намалил прихода посочен в таблицата за съпоставка - ред 5, к.З. Отделно от това, според решаващия орган, със същата сума 5 061 лв. /платени от Д. С. за покупка на недвижим имот в с.Дреновец/, следва да се намали установената с РА данъчна основа на получени суми по банкови сметки от ревизираното лице с неустановен произход за 2011 г., което е сторено с постановеното решение при административното оспорване.

Жалбоподателят оспорва намаляването на размера на приходите му, респ. на доходите му с неустановен произход  с решението на горестоящия орган само със сумата от 5061.00 лв. вместо с цялата сума от 4 000 GBR /с равностойност 9 365,87 лв./, преведена му от Д. С. /британска гражданка, съдружник в "Баруотър" ООД/.

   Съдът намира възраженията на ЗЛ за основателни.

   Според директора на Дирекция ”ОДОП”–Варна, Г. П. И. като пълномощник на продавача по нот. акт, е имал пълномощия само досежно разпореждането със самия имот, но не и за продажбата на обзавеждането в него. На това основание органът не е кредитирал като доказателство, удостоверяващо заплащането на цялата сума от  4000 паунда, представената  разписка от Г. И., и е приел, че разликата над 5 061 лв. /сумата по нотариалния акт/ до 9 365,87 лв. /равностойността на 4000 паунда/, приведена по банковата сметка на жалбоподателя представлява негов облагаем доход.  Според представената разписка от третото лице от 06.04.2011 г. /л.1097 от преписката/, като пълномощник на продавача на имота, той е получил от И.М., представляващ дружеството - купувач, сумата 4000 паунда, от които 5061.00 лв.- за имота, а остатъкът от сумата за обзавеждането и подобренията на имота.  

Съдът неприема тезата на данъчната администрация, че не е установено заплащането за извършената продажба на цялата сума от 4000 паунда. По аргумент на противното от чл.37 ЗЗД липсва изискване за форма на действителност на упълномощаването относно продажбата на движими вещи т.нар обзавеждане в имота т.е. липсата на нарочно пълномощно или договор за представителство неопровергава удостовереното получаване на цялата сума, вкл. и за движимото имущество в имота от пълномощника на продавача. Затова, че сумата преведена от съдружника в "Баруотър" ООД по банкова сметка *** И.М. не е доход на последния, свидетелства и удостовереното основание за превода от наредителя - „покупка на имот" /property Purchase с and J SA/. При съобразяване на безспорно осъществената сделка по продажба на имота, в която И.М. е представлявал купувача, и извършено плащане на цена, следва да се приеме, че сумата от 4000 паунда в цялост представлява средства, които са били необходими за изпълнение на поръчката и са били предоставени от доверителя /дружеството-купувач/ на довереника /И.М./ като пълномощник на дружеството. На това основание тази сума в своята цялост не представлява доход на РЛ и без основание решаващия орган е приел, че това се отнася само за част от нея – за  5 061.00 лв.

С оглед на гореизложеното приходът, посочен в табицата за съпоставка за 2011 г. на ред 5, к.3, при съобразяване на извършеното намаление с 5 061.00 лв. от решаващия орган, следва да бъде намален допълнително със сумата, явяваща се разликата над 5061лв. до равностойността  в бълг. лева  на 4 000 GBR. Отделно от това, по същият начин следва да се намали и установената от решаващия орган данъчна основа на доходите от постъпления по банкови сметки с неустановен произход в общ размер на 8 340.87лв.

 8. Жалбоподателят твърди приходи за 2011 г. от парични средства, дарени от родителя му, в размер на  27 000.00 евро, които според него следва да бъдат включени  в баланса за годината.

   В хода на ревизията жалбоподателят е представил писмено обяснение /стр.77/, с което заявява, че е получил дарение в брой на 22.03.2011 г. в размер на 27 000 евро от баща си –М. И.М.. В обяснението е посочено, че тези средства са лични спестявания от работата на баща му като актьор в Драматичен театър „Сава Огнянов" гр.Русе и др. Представен е и Договор за дарение на парични средства от 22.03.2011 г. /стр.76/ с дарител М. И.М..

  Съгласно чл.225,ал.1 от Закона за задълженията и договорите, с договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема. Според цитираната разпоредба чрез дарението едно лице се обогатява, т. е. неговото имущество се увеличава. Обогатяването на дарения и обедняването на дарителя трябва да настъпят веднага, т. е. законът изисква дареният веднага да придобие дадено право. Съгласно ал.2 на чл.225 ЗЗД договорът за дарение на движими вещи се сключва или в писмена форма с нотариална заверка на подписите или чрез предаване /в случая на паричната сума/. В случая представеният договор от 22.03.2011 г. не отговаря на изискуемата от закона квалифицирана форма, нещо повече той носи подпис само на дарител, не и на другата страна по сделката, така че той не е годно доказателство установяващо твърденията на жалбоподателя. Съдът намира, че по делото не е установено по безспорен начин и това дарителят да е разполагал с подобна парична сума, която да може да предостави в дарение на сина си. От приходните органи от извършена справка в информационните масиви на НАП е установено, че в периода от 1999 г. до 2011 г. М. И.М., починал през 2015 година, е получавал минимални възнаграждения по извънтрудови правоотношения, които не позволяват натрупване на спестявания в размер на 27 000 евро. Събраните в хода на производството гласни доказателства не опровергават тези констатации. Св. М., колега приживе на бащата, установява, че той е работил като артист, активно, с добри възнаграждения, но показанията и са твърди общи и лишени от конкретика и не установяват спорния факт относно това дали родителят е придобил и разполагал със сумата 27 000 евро към 2011 г. Нещо повече, според свидетелката поради инфлационни процеси и несигурността на банковата система в РБ, при разговори с бащата М. е останала с впечатление, че той инвестира свободните си средства в злато. Свидетелката изобщо не изнася конкретни данни за притежаването от бащата на посочената сума и то в заявената от оспорващия валута, няма впечатления и за това да е предавана такава сума от бащата на сина, още повече, че твърденията на оспорващия са за дарение на парични средсктва, а не на друг вид вещи /соченото от свидетелката вложение в злато от бащата/. Непотвърждават тезата на оспорващия за дарена сума и показанията на другия разпитан по делото свидетел - св.П. /протокол от съд. заседание на л.324 от делото/. Той твърди, че бащата на РЛ е оперирал с австрийска валута в банка, която му носела добра доходност. Доказателства за налични средства по банкови сметки на дарителя не са представени. Според свидетеля, бащата М. му споделил, че е оперирал със златни австрийски наполеона и от него разбрал, два –три месеца преди да почине, че ги е продал на англачанин, а получената сума е предоставил на сина си. Тези показания не установят твърдяното от РЛ, тъй като те са за период близък до смъртта на дарителя – 2015 година - „два, три месеца“ преди кончината, а процесното дарение се сочи за направено в значителен период преди това – март 2011г.

Предвид непредставянето на доказателства, удостоверяващи фактически притежавани 27 000 евро от бащата на жалбоподателя към датата на договора за дарение и такива установяващи предаването им на ЗЛ, правилно сумата от 27 000 евро не е включена като приход в  съпоставката на имущественото състояние на И.М. за 2011г.  Възраженията за обратното на оспорващия са неоснователни.

9. В хода на съдебното производство в молба /л.396-л.402 от делото/ оспорващият навежда довод, че в началното салдо за 2011 год. следва да бъде включена и сумата в общ размер на 68 000 евро – доходи от продажба на негови недвижими имоти, съответно по нот. акт №57 от 30.11.2010 г. по н.д. №7587.2010 г. за продажба на имот на цена от 63 000 евро /л.432 и л.433 от делото/ и нот. акт №64 от 06.12.2010 г. по н.д. №7780 от 2010 г. за продажба на имот на цена от 5 000 евро/л.431 от делото/

Продажбата на имота с нот. акт №64 от 06.12.2010 г. по н.д. №7780 от 2010 г. на цена от 5 000 евро е била взета предвид при извършена проверка за съпоставка между имотното състояние и доходите на И.М. за периода от 01.08.2003 г. до 31.12.2010 г. - ПУФО №П-03001817130951-073-001/20.03.2018 г./л.97-л.127, т.II от преписката/. От органите е констатирано, че същият имот е бил закупен в същата година от РЛ с нот. акт №69/23.04.2010 г. от „Велмар 1-95 Казанджиев“ на цената от 5000 лв., а впоследствие продаден от РЛ на дружеството на същата цена на 06.12.2010 г. Следователно, по отношение на този имот през 2010 г. са направени едновременно равностойни разходи за придобиването му и приходи от продажбата му и липсва разлика, която да бъде съобразена като доход на оспорващия. Освен това липсват данни сумата от продажбата да е била налична в патримониума на И.М. към началото на 2011 г., а и той не е навеждал подобно твърдение в хода на цялото ревизионно производство. При същата извършена проверка от органите  по отношение на продадения имот по нот. акт №57 от 30.11.2010 г. по н.д. №7587.2010 г. на цена от 63 000 евро е установено, че и този имот е придобит през 2010 г. от И.М. на цена от 15 000 евро; получената разлика между продажбата и покупната цена - 48 000 евро е посочена като облагаема сума в ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ – в равностойност на 93 879.84лв. Тази сума в баланса за годината е включена на ред 3, колона 3, заедно с дохода от адвокатски услуги и наем. Доколкото няма твърдения, а и доказателства сумата от продажбата да е била налична в брой към началото на ревизирания период – 2011 г., липсват основания за съобразяването й към началното салдо. Отделно от това, в нот. акт за №57 от 30.11.2010 г. е записано, че остататък от цената от 50 000 евро ще бъде изплатена с банков кредит, отпуснат на купувача т.е по банков път, а при съпоставката на имуществото на РЛ за 2011 г. приходните органи са отчели всички налични към 01.01.2011 г. суми по банкови сметка на РЛ т.е. ако такава сума е била получена, тя е отчетена. По изложените съображения сумата от 68 000 евро не следва да бъде съобразена в началното салдо за първата от годините на ревизирания период – 2011 г.

За съпоставката на имущественото състояние на РЛ за 2011 г. по делото е приета съдебно счетоводно-икономическа експертиза /л.513-л.526 от делото/, назначена с протоколно определение от съд.заседание на 17.01.2020 г. /л.496-л.500 от делото/.

Експертизата е:

1. ползвала неоспорените данни от приложената методика от приходните органи в РД и РА: к2 + к3 – к4 – к5;

2. съобразила е  направените корекции в приходната и разходната част на таблицата за съпоставка от директора на Дирекция „ОДОП“-Варна в постановеното от него решение, в резултат на което недостигът на парични средства за 2011 г. е намален на 222 212,98 лв. /с РА той е определен на 224 784.43 лв./;

3. съобразила е допълнително сума за началното салдо; изключила е суми от приходната част и такива  като налични парични средства по банкови сметки към 31.12.2011 г., в съответствие на изложените по-горе по пунктове съображения на съда, а именно:

3.1. към началното салдо за 2011 г. е включена и сумата 73 312,34 лв. – налични парични средства към 01.01.2011 г. – т.1, к.2 от таблицата;

3.2. приспадната е сумата в български лева в равностойност на 90 000 евро, включени в ред 2, колона 5 от таблицата за съпоставка – налични парични средства по банкови сметки към 31.12.2011 г.;

3.3. в приходната част на таблицата за съпоставка на имущественото състояние - т.5, к.З е изключена равностойността в български лева на: 213 GBР + 255 GBР + 466 GBР + 315 евро + 165,70 евро + 258 евро, както и разликата над 867,00 лв. до равностойността в български лева на 470 евро, получени по банкова сметка ***, с които са платени МДТ на „Гибс Ланд“ ЕООД;

3.4. в приходната част – ред 5, колона 3 на таблицата е извършено намаление освен със сумата 5061,00 лв. (приета от решаващия орган) допълнително и със сумата, явяваща се разликата над 5061,00 лв. до равностойността в български лева  на 4 000 GBР /преведени по банков път на 25.03.2011 г. от Джоан Савидж с основание „покупка на имот" /property Purchase с and J SA/.

Вещото лице е направило заключение, че към 31.12.2011 г. е налице излишък в размер на 19 497,72 лв. т.е. налице е превишение на получените приходи над сторените разходи от РЛ за 2011 г., респ. не е налице недостиг на средства.

Принципно при проведена ревизия по реда на чл.122 и сл. от ДОПК, направените от задълженото лице разходи, когато явно и съществено превишават декларираните получени приходи, се смятат за подлежащ на облагане доход, до доказване на противното – чл.123,ал.1,т.2 ДОПК. В случая обаче съдът намира, че не е налице основанието по чл.122,ал.1,т.7 от ДОПК за облагане по аналог за изследвания данъчен период, тъй като за 2011 г. няма недостиг на разходваните над получените от лицето средства. Следователно, без основание при формиране на  общата данъчна основа по чл.122,ал.4 от ДОПК, определена от решаващия орган на 243 000,46 лв., е включена и сумата - 222 212,98 лв. Тя следва да бъде приспадната.

Предмет на приетата ССЕ е и размерът на получените суми по банкови сметки от РЛ, тъй като те също са включени в основата по чл.122,ал.2 от ДОПК като суми с неустановен произход, респ. укрити доходи - хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. От решаващия орган те са приети в размер на 8 340,87лв. Съдът намира, че основанието по т.2 на чл.122,ал.1 ДОПК е доказано, но за размера, изчислен от вещото лице - 4 304,88 лв., съобразно изложените в мотивите по-горе доводи на съда относно изключване на определени суми като доходи на РЛ, а именно: 1. сумите в равностойност на български лева на: 213 GBР + 255 GBР + 466 GBР + 315 евро + 165,70 евро + 258 евро, както и разликата над 867,00 лв. до равностойността в български лева на 470 евро (получени по банкова сметка ***, с които са платени МДТ на „Гибс Ланд“ ЕООД); 2. сумата в равностойност в български лева на 180,00 евро, преведени на 01.12.2011 г. от П. З. в банкова сметка *** И.М. в „Инвестбанк“ АД; 3. сумата, явяваща се разликата над 5061,00 лв. до равностойността в български лева  на 4000 GBР /преведени по банков път на 25.03.2011 г. от Д. С. с основание „покупка на имот“ /property Purchase с and J SA/.

В резултат на горното общата данъчна основа за 2011 година, според съда, възлиза на 16 751,49 лв. и се формира от:

 - 4 304,88лв. - получени суми по банкови сметки от ревизираното лице с неустановен произход;

- 336,00лв. - получена комисионна от посредническа дейност.

- 941,31лв. - недеклариран доход от продажба на недвижимо имущество, съгласно чл.ЗЗ от ЗДДФЛ

- 11 169,30лв. - декларираната от лицето годишна данъчна основа по реда на чл. 17 от ЗДДФЛ.

Дължимият данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2011 г. е в размер на 1 675,15лв. Предвид внесения от ЗЛ данък от 1 116,00лв., за 2011 г. се установява допълнително задължение от 559,15 лв. и лихви 369,10 лв. /изчислени в приетата експертиза за периода на забавата – 01.05.2012 г. до 26.10.2018 г./. За разликата над тези суми до пълния размер на установените с изменения и потвърден РА, съответно: главница - 23 184,05 лв. и лихви – 15 304,00лв., актът следва да бъде отменен. 

 

     За 2012 година.

За тази година от направената съпоставка на стойността на имуществото на задълженото лице с разходите и декларираните и/или получени доходи от него, ревизиращите не са установили превишение на разходите над приходите /л.27-л.28 от РД/. 

С РД, неразделна част от РА, органите по приходите са констатирали получени доходи от И.М. с неустановен произход: 3 362.06лв. - получени суми в лева по банкови сметки в „Инвестбанк" АД /т.3.3.3.1, стр.21-22 от РД/; 14 220.93 лв. - получени суми в GBP 5940.09 в „Инвестбанк" АД /т.3.3.4.1, стр.23 от РД/; 25  200.60лв. - получени суми в евро 12 884.86 в „Инвестбанк" АД /т.3.3.4.2, стр.2.3 от РД/.

Констатирани са и получени доходи с конкретен източник, недекларирани от лицето, както следва: 9 660.10лв. с предмет продажба на недвижим имот /т.3.8, стр.26 от РД/ и 3 360лв. с предмет комисионна от посредническа дейност /т.3.3.3.2, стр.22 от РД/.

Установен е общ размер на недекларираните доходи за 2012г. в размер на 55 803.69лв. /9660.10лв.+3360лв.+3362.06лв.+14220.93лв.+25200.60лв./.

Предвид декларираната от лицето годишна данъчна основа по реда на чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 8 232.18лв., за 2012 г. с РА органите по приходите са определили обща данъчна основа в размер на 64 035.87лв. /55 803.69лв.+8 232.18лв./. Определен е данък по чл.48 от ЗДДФЛ в размер на 6 403.59лв. След приспадане на внесения данък в размер на 373лв. и авансово внесен данък през годината в размер на 450лв., е определен данък за довнасяне в размер на 5 580,59 лв. и лихви – 3111,56 лв.

При оспорването по административен ред, решаващият орган с решението си е определил  годишната данъчна основа за 2012 г. в по–нисък размер, а именно - 25 033,77 лв., включваща:

- 336,00 лв. – получена комисионна от посредническа дейност

-16 465,59 лв. – получени суми по банкови сметки от ревизираното лице с неустановен произход;

 - 8 232,18 лв. – декларираната от лицето годишна данъчна основа по реда на чл. 17 от ЗДДФЛ

Директорът на ОДОП-Варна, въз основа на определената с решението си данъчна основа, е определил размера на данъка на 2 503,38лв., приспаднал е внесеният такъв – 823 лв. и е определил данък за довнасяне в размер на 1 680,38лв. и лихва – 936,93лв., до които суми е изменил РА за 2012 г. Измененият и потвърден в тази част РА е предмет на оспорване пред съда.

Общата годишната данъчна основа за периода е изменена /намалена/ от решаващия орган на следните основания:

I. На стр.22 от РД, т.3.3.3.2, органите по приходите са констатирали доходи с конкретен източник - приход от посредническа дейност за 2012 г. в размер на 3 360лв. По идентични мотиви, изложени с тези в т.2 от решението на директора на Д”ОДОП”-Варна касателно дохода със същия източник за предходната 2011 г., от решаващия орган установената с РА за 2012г. данъчна основа на доходите от комисионна в размер на 3360,00лв. е намалена на 336,00лв. Именно последната сума е включена от решаващия орган в основата за 2012 год. и това не се оспорва от жалбоподателя.

II. В хода на ревизията органите по приходите са констатирали недекларирани доходи с конкретен източник – такива от прехвърляне на недвижим имот по нот. акт №81 от 16.02.2012г., находящ се в гр. Русе. ул. „Радецки" №**, в размер на 9 660.10лв. /стр.26 от РД, т.3.8/. Решаващият орган не е възприел тези констатации, за което е изложил подробни съображения, и позовавайки се на чл.ЗЗ, ал.1 от ЗДДФЛ е заключил, че не е налице данъчна основа за облагане на доход от замяна на УПИ по нот. акт №81 от 16.02.2012 г. На това основание е редуцирал определената с РА обща данъчна основа за 2012 г. като е изключил изцяло сумата 9 660,10лв. - установена данъчна основа на доходи с конкретен източник от прехвърляне на недвижимо имущество, което е в полза на жалбоподателя.

III. Решаващият орган е редуцирал и недекларираните доходи с неустановен произход- получени суми по банкови сметки от оспорващия /чл.122,ал.1,т.2 от ДОПК/.

Според РД, неразделна част от РА, те са в общ размер на 42 783,59 лв., от които:

- 3 362.06лв. - получени суми в лева по банкови сметки в „Инвестбанк" АД /т.3.3.3.1, стр.21-22 от РД/;

- 14 220.93 лв. – равностойност на получени 5 940.09 GBP в „Инвестбанк" АД /т.3.3.4.1, стр.23 от РД/;

- 25  200.60лв. – равностойност получени суми 12 884.86 в евро в „Инвестбанк" АД /т.3.3.4.2, стр.2.3 от РД/.

Директорът на ОДОП-Варна в своето решение е намалил общия им размер и ги е определил на 16 465,59 лв. – получени суми по банкови сметки от ревизираното лице с неустановен произход. Основанието за това са констатациите му, че част от сумите в GBP и евро не са доходите на задълженото лице. Посочената сума е включена от решаващия орган в данъчната основа за 2012 година и това се спори от жалбоподателя.

На ред 5,к.З от съпоставката на имущественото състояние органите са включили в приходите доходи от друга стопанска дейност, между които суми от постъпления по банкови сметки в „Инвестбанк“ АД, както следва: общо 5 940.09 GBP с равностойност в лева - 14 220.93лв. /т.3.3.4,1, стр.23 от РД/ + 12 884.86 евро с равностойност в лева - 25 200.60лв. /т.3.3.4.2 на стр.23 от РД/, квалифицирани като недекларирани доходи с неустановен произход.  

1. Първият спорен въпрос по делото касае сумата от 10 000 евро /в равностойност на 19 558.30лв./, получената от И.М. с наредител Д. С. на 18.09.2012 г.  С РА цялата сума е приета за облагаем доход – такъв с неустановен произход. При оспорването по административен ред, решаващият орган е изменил размера, като е намалил сумата с 2 800 лева т.е. от 10 000 евро /в равностойност 19 558.30лв./ на 16758.30 лв. /стр.18 и стр.19 от решението на директора на ОДОП-Варна/.

Установено е, че като основание за превода на цялата сума в евро от наредителя Д. С. е посочено „къща в Цар Асен Джоан + Колин“. Предвид посоченото основание в банковото извлечение от 18.09.2012 г./стр.700 от преписката/, от решаващият орган е извършена проверка в Служба по вписванията – гр.Попово, при която е установено, че „Баруотър“ ООД със съдружник Д. С., чрез пълномощник И.М., придобива на 27.09.2012 г. от „Естейт -ПМ-груп" ООД, с представляващ П. П. К. недвижим имот в с. Цар Асен, общ. Попово. В представения от Службата по вписванията нотариален акт №89 от 27.09.2012 г. /л.185 и л.186, том I от преписката/ е вписана договорена цена от 2 800 лв. и е отразено, че тя е платена напълно и в брой от купувача на продавача.

Позовавайки се на удостовереното с нотариалния акт, решаващият орган е приел, че част от постъпилата от Д. С. сума - в размер на 2 800 лева от общо 10 000 евро, не представлява облагаем доход, а е използвана от жалбоподателя за заплащане цената на закупения имот в с.Цар Асен.  Разликата над 2 800 лв. до общо преведените от Д. С. 10 000 евро /в равностойност 19 558.30лв./ е доход на жалбоподателя, който следва да участва при формиране на годишната данъчна основа. Решаващият орган е коментирал представената от М. с възражението му по РД разписка от 27.09.2012 г./л.1098, гръб от преписката/, в която П. К., като управител на „Естейт-ПМ-груп“ ООД, заявява, че е получил в брой от И.М. 9 400 евро, представляващи доплащане за покупка на недвижим имот в с.Цар Асен, обл.Попово.  Директорът на ОДОП-Варна не е кредитирал разписката по съображение, че е налице изявление в нотариалния акт относно цената на недвижимия имот - 2 800лв. С тези съображения, констатираният в РА от органите по приходите доход от 10 000 евро /19 558.30лв./, постъпила сума по банкова сметка ***, с решението на директора на ОДОП-Варна е редуциран с 2 800лв. и е определен на 16 758.30 лв.

Доводите в жалбата до съда са за това, че цялата сума от 10 000 евро /19 558.30лв./ следва да бъде изключена като доход на ЗЛ, а не само част от нея - размерът от 2 800 лева, приет от решаващия орган.

При съобразяване на установяванията, съдържащи се в решението на директора на Д”ОДОП”-Варна, следва изводът, че органът основава изводите си единствено на обстоятелството, че представената разписка за размера на действителната продажна цена е частен документ и противопоставена на официалния документ, какъвто е нотариалният акт, няма същата доказателствена сила, поради което е приел, че само удостоверената в нот. акт цена на имота от 2 800 лв. не представлява доход на И.М.. Така направените изводи не се споделят от съда.

Според постоянната практика на съдилищата,  при действието на чл.179 от ГПК, удостоверяването на нотариуса е обвързващо само относно извършените пред него изявления, но не и за това, че тези изявления съответстват на действителното. Нотариалните актове притежават обвързваща материална доказателствена сила относно фактите, които удостоверява нотариусът във връзка с предоставената му от закона компетентност. Това са датата и мястото на сключване на сделката, страните между които се сключва сделката, конкретния имот. По отношение на останалите обстоятелства, а именно, в частта, в която материализира волеизявленията на страните, включително и размера на платената продажна цена, нот. акт представлява частен свидетелстващ документ и като такъв подлежи на преценка съобразно всички останали доказателства. Разписката от 27.09.2012 г., изходяща от представляващия юридическото лице – продавач – П.К., като писмено доказателство, съдържащо волеизявлението на страната по сделката за неизгодни за нея факти, представлява по същността си обратно писмо и служи за разкриване на действителните отношения между страните. Разписката не е оспорена и няма съмнения относно автентичността на подписа на положилото го в нея лице. Изводите, че посочената в нот. акт цена на имота е различна от действителната се потвърждават и от други представени от жалбоподателя доказателства още с възражението срещу РД. Безспорно е, че имотът е купен от "Баруотър" ООД, със седалище в гр. Русе, в което дружеството съдружник е Д. С., наредител на превода от 10 000 евро, а управител и съдружник е К. С. /удостоверение от 04.04.2011 г. на Агенция по вписванията на л.1099, гръб от преписката/. Установено е и, че И.М. е представлявал дружеството-купувач по сделката. Жалбоподателят е представил заверени копия на електронни писма от Д. С. до него по повод закупуването на имота в с.Цар Асен. В писмото от 09.05.2012 г. /л.1096, гръб и л.1095 от преписката/ Д. сочи, че ще му преведе 8 000 британски паунда равни на 10 000 евро, за да плати на П. за къщата в с. Цар Асен, като остатъка може да ползва за да плати разходите по прехвърляне на къщата. С писмо от 26.09.2012 г. Д. пита жалбоподателя приключило ли е прехвърлянето на къщата в с. Цар Асен. Осъществената кореспонденция между купувача и И.М., като негов представител, последващото сключване на сделката и заплащане на установената реална цена по нея, безспорно установяват, че постъпилата по банковата сметка на РЛ лице сума в размер на 10 000 евро е в качеството му на пълномощник на трети лица. Сумата представлява предоставени от доверителя на довереника /И.М./ средства, които са необходими за изпълнение от последния на възложената поръчка /чл.285 от ЗЗД/ и е за заплащане на цената на имота и разходите при изповядване на сделката.  При съобразяването на така установените обстоятелства следва изводът за неправилност на изводите на решаващият орган, че само сумата в размер на 2 800.00 лева от общо 10 000 евро не представлява доход на М.. Цялата сума от 10 000 евро /19 558.30лв./ не е доход на ревизираното лице, поради което следва да бъде изключена от данъчната основа за 2012 г. т.е. освен сумата от 2 800лв. /приета от решаващия орган/ и  остатъкът, до който е намалена от директора на ОДОП-Варна, а именно – и сумата 16 758.30 лв. Посочената сума следва да се приспадне от размера, определен с решението на директора на ОДОП като доход на РЛ с неустановен произход – получени суми по банкови сметки.

2. В общия размер на 12 884.86 евро с равностойност в лева - 25 200.60лв. /т.3.3.4.2 на стр.23 от РД/, получените през 2012 г. суми от И.М. по банковите му сметки в „Инвестбанк“ АД и приети от приходните органи за такива с неустановен произход, е и получената сума на 04.12.2012 г. от 2 100 евро, като за нея в РД е отбелязано „smart currency exchange ltdl“ /стр.698/. Решаващият орган е констатирал, че в банковото извлечение е посочено основание за превода „from stewart-ray“ /от С.-Рей/, но тъй като жалбоподателят не е представя документи сочещи основанието, на което е получена  сумата, тя също е приета за доход с неустановен произход.

В жалбата си до съда /л.15 от делото/ И.М. оспорва приетото от данъчната администрация по съображения, че и тази сума не е негов доход. Конкретизира доводите си в представената в хода на съдебното производство молба в съд. заседание на 17.01.2020 г. /л.396 и сл. от делото/. Според оспорващият, действителният наредител на сумата – Р. С. от Великобритания го е ангажирал да го представлява при покупка на недвижим имот в с.Свети влас, като с преведената сума е следвало да се заплати капаро, но до сделка не се е стигнало, поради което е върнал впоследствие сумата на наредителя. Сумата била преведена чрез дружество, извършващо финансови услуги - „Smart Currency Exchange LTD“. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят е ангажирал писмени доказателства /л.449 – л.457 от делото/. Представени са електронни писма между Р.С. и И.М., които изясняват отношенията помежду им и са относими към гореизложените доводи. Чуждият гражданни е имал намерение за покупка на апартамент в Свети власт, за което, по искане на посредник, се е налагало да внесе  депозит /капаро/, като сумата бъде изпратена по сметка на И.М. /писмо от 16.11.2012 г. на л.450 от делото, в превод на л.449/. Писмото от 30.11.2012 г. установява, че Р.С. е превел на жалбоподателя  сумата от 2100 евро на 29.11.2012 г. чрез фирма   SMART CURRENCY EXCHANGE LTD, като моли И.М. да потвърди получаването й /л.451 и л.452 от делото/. Това е сумата, с която е заверена банковата сметка на оспорващия на 04.12.2012 г. Видно от последвалата кореспонденция /писмо от 21.04.2013 г. на л.453 и л.454 от делото/ чужденецът се е отказал от покупката на имота в РБългария, за което е помолил М. да му върне сумата, предназначена за плащане на капаро, а за връщането е представена разписка, която не е оспорена от ответника по делото /л.457 от делото/. Доказателствата безспорно установяват, че сумата от 2 100 евро не е на ревизираното лице, а принадлежи на чужд гражданин и е с конкретно предназначение -  за капаро по повод преддговорни отношения на Р.С. за покупка на имот в РБългария. Сумата не е доход на ЗЛ, още по-малко такъв с неустановен произход, и поради това следва да бъде изключена от данъчната основа на този вид доходи в нейната равностойност на 4 107,24 лв.

3. В общия размер на получените през 2012 г. суми в GBP от И.М. по банковите му сметки в „Инвестбанк“ АД участват и:

- 2000 GBP/стр.751/, получени от И.М. на 04.10.2012г. с наредител Д. С.,  с основание for Rosen /за Росен/;

- 2000 GBP /стр.750/ получени от И.М. на 24.10.2012г. с наредител Д. С., с основание Rosen balance of payment /баланс на разплащанията с Росен/ и  

- 1225.09 GBP /стр.749/ получени от Имо М. на 11.12.2012 г., за която сума е посочено в банковото извлечение „Д.  и К.“.  

Твърденията на жалбоподателя в хода на ревизионното производство и пред съда са, че тези суми не са негов доход, а са за материали и ремонт на къща в с. Кривня, закупена от дружеството ,,Баруотър" ООД; преведени са от наредителя и са предоставени от него на трето лице – Р. Б., извършител на ремонта.

При обжалването по административен ред, от проверка в служба по вписвания, решаващият орган е установявил, че дружеството ,,Баруотър" ООД със съдружник Д. С. /наредителя на сумите/ към 2012 г. е притежавало недвижим имот в с. Кривня. С възражението от 24.10.2018 г. /стр.1125/ по РД  жалбоподателят е представил заверени копия на електронни писма, на които решаващият орган се е позовал - стр.1095,гръб и стр.1094, гръб от преписката.

В хода на административния контрол е изпратено искане за представяне на данни и доказателства до Р. М. Б. изх.№834-5/15.03.2019г./л.181-л.184,т.I от преписката/. Получен е отговор вх.№ 834-7/25.03.2019 г., с който лицето потвърждава, че е закупувал строителни и други необходими материали за ремонт на къщата на г-жа Д. С. в с.Кривня. Лицето сочи, че средства за това са му предоставяни както от адв.М., така и от г-жа С., няма спомен за получените суми, документите за разплащанията е предоставял на адв. И.М. или г-жа С. Решаващият орган е кредитирал дадените от Р. Б. обяснения и посоченото в банковото извлечение основание за преводите на 4000 паунда /2000 GBP, преведени на 04.10.2012г + 2000 GBP, преведени на 24.10.2012г. /, а именно: „за Росен“ и „баланс на разплащанията с Р.“, и е приел, че сумата от 4 000 паунда с левова равностойност 9 560 лв. не представлява доход за И.М., а са преведени от Д. С. за трето лице. На това основание сочената сума е изключена от годишната данъчна основа за 2012 г. т.е с нея от решаващия орган е намален размерът на доходите с неустановен произход по РА – получени суми по банковите сметки в „Инвестбанк“ АД от ЗЛ. Решаващият орган обаче не е приел същото по отношение на третата преведена по ред сума – тази, получената от И.М.  на 11.12.2012 г. в размер на 1 225.09 GBP /стр.749/ от Д. С., за която е посочено в банковото извлечение „Д.  и К.“. Съдът намира това за неправилно. В отговора си на искането за представяне на информация и доказателства Р. Б. е предоставил данни относно това, че е в дългогодишни отношения с Д. С., която чрез своя българска фирма е закупила имота в с.Кривня, за ремонта на който той е закупувал строителни и други материали. Обясненията на третото лице корестондират с данните от представените от И.М. в хода на административното обжалване заверени копия на електронни писма от Д. С. до него, на част от които самият решаващ орган се е позовал. От писмото от 05.09.2012 г. /стр.1096, гръб/ става ясно, че Д. е предоставила ключа за имота в с.Кривня на И.М., а той от своя страна е било необходимо да го предаде на строителя Р. Б., който да извърши ремонт на къщата. Още от това писмо е ясно, че във връзка с ремонта Д. възнамерява да превежда пари по сметка на РЛ – „ще се нуждая да ми изпратиш на мейла IBAN“. ***.09.2012г. /стр.1095, гръб./ от Д. до И.М. отново е във връзка с ремонта на къщата - „мисля, че Росен ще свърши добра работа и къщата ще стане безопастна и топла“. От него се изяснява, че Д. възнамерява да изпрати чрез И.М. за строителя Б. необходима за ремонта сума от 3 970 паунда, като преведе 2000 паунда за Р. същата седмица, а остатъка след около седмица. Съобразявайки датата на писмото става ясно, че то касае последвалите преводи по сметката на И.М. на 04.10.2012 г. за сумата 2000 GBP с основание for R. /за Р./ и на 24.10.2012 г. също за сумата от 2000 GBP с основание /баланс на разплащанията с Р./. От Д. до И.М. е последвало и трето писмо - от 15.11.2012 г. /стр.1094, гръб/, в което тя му изпраща последната сметка за ремонта, предоставена и от изпълнителя Б. на 14.11.2012 г., в която сметка са описани довършителни работи на стойност 2 918 лв. и е добавена сума от предходен период – 2930.50 лв. или общо за доплащане – 5 848.50лв. В писмото си Д. моли И.М. да пресметне дължимото за да му изпрати парите. Преводът на сумата от 1 225.09 GBP по сметката на РЛ, която сума е спорна по делото, е направен на датата 11.12.2012 г. Предвид състоялата се кореспонденция относно необходимост от доплащане за ремонта; превеждането на сумата в кратък период след това от Д. С. /съдружник в ,,Баруотър" ООД/; посоченото в банковото извлечение „Д.  и К.“ /според удосторението от Агенция по вписванията на л.1099, гръб, първото от лицата е вече посоченият съдружник, а второто управител и съдружник в ,,Баруотър" ООД- дружеството собственик на ремонтирания имот в с.Кривня/; установената практика за предоставяне на средствата за ремонта на къщата от собственика на изпълнителя чрез изпращането им по сметки на ЗЛ, съдът приема, че и спорната сума от 1225.09 паунда е преведена от Д.С. за третото лице Б., извършило ремонтните дейност в имота. Без основание решаващият орган не е кредитирал представената разписка от 20.12.2012г. /стр.1093,гръб./, изхождаща от Р. Б., в която той удостоверява получена от И.М. левовата равностойност на 7325 британски паунда, представляващи материали и строително-монтажни работи на обект - къща в с. Кривня. Действително тя е частен свидетелстващ документ, но това не отрича доказателственото й значение, а следва да се преценява наред с другите доказателства. Удостовереното от третото лице не само, че не се опровергава, а се потвърждава от коментираните по-горе доказателства, установявящи  разплащания за ремонта на имота между поръчващия и изпълнителя, опосредени от И.М., възлизащи на сума по-голяма от приетата от решаващия орган - 4 000 паунда.

Въз основа на гореизложеното, съдът приема, че и спорната сума от 1 225.09 GBP /с равностойност на 2 932,94 лв. по курса към 28.12.2012 г. на GBP, съобразен в РД/ не представлява доход за И.М., респ. не е такъв с неустановен произход, противно на приетото от приходните органи. С тази сума също следва да бъде намалена данъчната основа на доходите с неустановен източник, определена с решението на директора на ОДОП-Варна.

4. Следващият спорен момент за 2012 г. е включването в баланса и приети като доходи с неустановен произход  от приходните органи на суми, получени от И.М. по банков път от британски граждани, за които оспорващият твърди, че са за извършване на разплащания в тяхна полза и по-конкретно, че със сумите са заплащани такси и данъци за притежаваните от дружества недвижими имоти в страната; такси за подавани ГФО към ТР и др. Конкретно оспорените суми са:

А./ получен превод на 28.08.2012 г. в размер на 519.00 GBP от г-жа К. Е. Б., британска гражданка, съдружник в "СИ АНД ЕЙ ПРОПЪРТИ ДЕВЕЛОПМЕНТС" ООД, със седалище в гр. Русе;

Б./  получен превод на 22.11.2012 г. в размер на 299.00 евро от Д. А. Ф., британски гражданин, едноличен собственик на капитала на "Джи Ди Естейтс" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище в гр. Русе;

В./ получен превод на 20.08.2012 г. в размер на 257.00 EURO от Д. П.У., гражданин на Кралство Великобритания, едноличен собственик на капитала на "Сиан" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище в гр. Русе;

Г./  получен превод на 30.08.2012 г. в размер на 228.86 EURO от Д. П.Т., гражданин на Кралство Великобритания, едноличен собственик на капитала на "Тикопрес ЕООД", гр. София, ЕИК: *********;

Д./ получен превод на 18.07.2012 г., в размер на 622.00 лева от „Мейо Инженеринг“ ООД.  

Тези преводи също са изследвани от приетата по делото ССЕ. И за тези суми, по изложените съображения в т.5 на мотивите на настоящото решение касателно аналогичните преводи за 2011 г., съдът приема, че те са правени с цел опериране от страна на РЛ със средства  за погасяване на задължения от публичен характер на трети лица във връзка с притежавани от последните имоти на територията на Р България и във връзка с дейността им като регистрирани субекти по Търговския закон. Тези суми не са доход на И.М., още по-малко – такъв с неустановен произход и не следва да бъдат включвани при изчисляване на размера на данъчната основа по чл.122 ДОПК. Сборът от горепосочените суми е 3 399,57лв.: 1 242,52лв. /равностойност на 519.00 GBP/ + 584,79 лв. /равностойност на 299 евро/ +  502,65 лв. /равностойност на 257.00 евро/ + 447,61 лв. /равностойност на 228.86 евро/ + 622.00 лева. Със сбора от 3 399,57лв. също следва да бъде намалена данъчната основа на доходите с неустановен произход, определена с решението на директора на ОДОП-Варна.

5. Жалбоподателят оспорва включен в баланса за 2012 г. превод в размер на 400 лв. на 11.12.2012 г. от С. А. А. Оспорената сума е част от общо получените от И.М. за 2012 г. суми в размер на 3 362,06 лв. по банковата сметка в лева в „Инвестбанк“ АД, които са приети от приходните органи като облагаем доход /стр. 22 от РД – т.3.3.3.1./. От приложения към жалбата до горестоящия орган нотариален акт № 148 от 18.12.2012г. /стр.1142/ е видно, че И.М. е бил пълномощник на всяка от насрещните страни по сключения договор за замяна на недвими имоти, обективиран в нот. акт. Едната от страните по сделката е Т. С. Т., на когото наредителката на превода С. А. е съпруга /удостоверение за сключен граждански брак от 19.01.2007 г. на л.1144 от преписката/. От приложеното на стр. 780 извлечение на банковата сметка на И.М. в „Инвестбанк“ АД в лв. е видно, че сумата, получена на 11.12.2012 г. в размер на 400 лв, е с посочено основание за превода – „хонорар“. В жалбата си по административен ред И.М. сочи, че сумата е за да заплати таксите за извършена от Т. Ст. Т. замяна на недвижим имот с НА № 148 от 18.12.2012 г. по описа на нотариус № 389 с район Софийски PC.  Според твърдяното в жалбата до съда става въпрос за хонорар на нотариуса, изповядал сделката. Съдът не споделя довода на оспорващия. Посоченото основание в банковия документ „хонорар“ не е равнозначно на нотариална такса, нито  дава основание, да се приеме, че сумата е била предназначена за нотариуса. Освен това липсва съвпадение между размера на отразената в нот. акт сума като нотариална такса - 260,57 лв. и получената от И.М.. Липсват и доказателства, че нот. такса е за сметка и е платена от едната страна по сделката – Т. Т., чиято съпруга е осъществила превода до И.М..  Предвид изложените съображения, съдът приема, че сумата 400лв. правилно е приета от решаващия орган за доход на оспорващия – заплащане за извършената услуга от адвоката по замяна на имотите. При това положение се касае за доход, попадащ в категорията по чл.29,ал.1,т.3 ЗДДФЛ, според която разпоредба облагаемият доход от стопанска дейност на физическите лица, които не са търговци по смисъла на ТЗ, се определя, като придобитият доход се намалява с разходи за дейността, както следва: с 25 на сто за доходи от упражняване на свободна професия или възнаграждения по извънтрудови правоотношения. При условие, че самият данъчен орган е квалифицирал дохода като такъв от упражняваната свободна професия на РЛ, което съдът напълно споделя, то без основание същият  е включен в данъчната основа на доходите с неустановен произход за 2012 г. по чл.122 от ДОПК / в този смисъл решение по адм.д. 12521/2015 г. на ВАС/.

6. Жалбоподателят оспорва включените като доходи с неустановен произход за 2012 г преводи: на 05.07.2012 г. в размер на 677.06лв. и на 30.10.2012 г. в размер на 410 лв. от „Варбел" ЕООД; на 10.09.2012 г. в размер на 500лв. от Н. Х.Х.; на 18.12.2012 г. в размер на 400лв. от „Груп ДВ“ ООД. Сочи, че сумите включват, както хонорар, така и такси и разноски по съдебни дела. Твърди, че хонорарите са декларирани и данъкът върху тях е платен.  Горепосочените суми са част от общия размер 3362.06лв. – получени суми по банкови сметки с неустановен произход. От приложеното на стр.781 извлечение на банковата сметка на И.М. в „Инвестбанк“ АД в лв. за сумата, получена на 30.10.2012 г. с наредител „Варбел" ЕООД в размер на 410лв., е видно посочено основание за превода – „адв. хонорар, въззивна страна“. От приложеното на стр.785 извлечение на банковата сметка в „Инвестбанк" АД в лв. за сумата, получена на 05.07.2012 г. с наредител „Варбел" ЕООД в размер на 1110 лв., е видно посочено основание за превода – съдебни такси (court taxes) и адвокатски услуги (lawyer service). За доход с РД е приета само част от превода - в размер на 677.06 лв., съответна на основанието за адвокатски услуги. От самия решаващ орган е прието, че сумите 410 лв. + 677,06 лв. са доход на РЛ от адвокатски услуги, тъй като жалбоподателят не е установил част от тях да са за плащане на разноски и такси по водени от него съдебни дела. Този извод се споделя от съда и същият не се опровергава от представените в хода на съд. производство банкови документи за плащания  на такси и възнаграждение за експертиза от И.М. в полза на „Варбел" ЕООД, тъй като част от преводите са направени през 2013 г., а някои преди получаване от РЛ на сумите от дружеството т.е плащанията са несъотносими към коментираните преводи на 30.10.2012 г.  и 05.07.2012 г. по сметка на РЛ /л.423-л.427 от делото/.  Въз снова на констатациите на решаващия орган, съдът приема, че сумите са установени по произход - реализиран доход от адвокатска дейност. Получените доходи от РЛ при упражняване на свободната му професията /чл.29,ал.1,т.3 от ЗДДФЛ/ неправилно са включени в основата по чл.122 от ДОПК като доходи с неустановен източник.

От приложеното на стр.780 извлечение на банковата сметка на И.М. в „Инвестбанк“ АД в лв. за сумата получена на 18.12.2012 г. с наредител „Груп ДВ“ ООД в размер на 400 лв. е видно посочено основание за превода – „адвокатски хонорар“, по която причина от решаващия орган сумата е приета за доход от адвокатски услуги. По-гореизложените съображения за установяване на източника, съдът намира, че и тя не следва да бъде включена в основата по чл.122 ДОП като доход с неустановен произход.

                   От приложеното на стр. 782 извлечение на банковата сметка на И.М. в „Инвестбанк“ АД в лв. за сумата, получена на 10.09.2012 г. с наредител Н. Х. Х. в размер на 500 лв. е видно посочено основание за превода – „адвокатски нужди“. От представения банков документ от 02.10.2012 г. /л.428 от делото/ се установява твърдението на И.М., че сумата е била предназначена  за плащане на разноски по водено съдебно дело и с нея е направено плащане в полза на наредителя. Сумата не е доход на РЛ, още по-малко такъв с неустановен произход.

          Въз основа на горните констатации, според съда, сумите: 410 лв. + 677,06 лв. + 500 лв. + 400 лв. /общ размер - 1 987,06 лв / неправилно са включени в основата по чл.122,ал.4 от ДОПК като доходи с неустановен източник.

В заключение, с оглед гореизложените съображения, неправилно от данъчните органи е прието за налично обстоятелство по чл.122,ал.1,т.2 от ДОПК за ревизираната 2012 г., респ. доходи с неустановен произход – получени суми по банкови сметки, както следва:

- 16 758.30 лв. /т.1 от мотивите на настоящото решение/;

- 4 107,24 лв., равностойни на 2100 евро /т.2 от мотивите на настоящото решение/;

- 2 932,94 лв  - равностойността в бълг. лева на 1225.09 GBP /т.3 от мотивите настоящото решение/

- 3 399,57 лв. /т.4 от решението/

- 400 лв., получен превод на 11.12.2012 г. от С. А. А. /т.5 от решението/

- 1 987,06 лв., преводи в бълг. лева от „Варбел" ЕООД; Н. Х. Х. и „Груп ДВ“ ООД. /т.6 от мотивите на настоящото решение/.

Сборът от тези суми е по-голям от размера на доходите с неустановен произход, приети с решението на директора на ОДОП–Варна - 16 465.59 лв. На това основание определената от решаващия орган основа на доходите с неустановен произход се изключва от формираната обща данъчна основа за 2012 г. В резултат на това годишната данъчна основа за 2012 г. е в размер на  8 568,18 лв. и включва:

- 336,00 лв. – получена комисионна от посредническа дейност

- 8 232,18 лв. – декларираната от лицето годишна данъчна основа по реда на чл. 17 от ЗДДФЛ

Въз основа на нея размерът на данъка по чл.48 от ЗДДФЛ е 856,82 лв. След приспадане на внесения такъв – 823лв., остава за довнасяне данък - 33,82 лв. и лихва – 18,86 лв. /лихвите за просрочие на публичното задължение за периода от 01.05.2013 г. до 26.10.2018 г., съдът изчислява на основание чл.162 от ГПК, вр. с параграф 2 от ДР на ДОПК, като използва електронния лихвен калкулатор за изчисляване на законна лихва на официалния сайт на НАП/. За тези размери измененият РА е законосъобразен, а за разликата над тях – следва да бъде отменен.

 

За 2013 година.

За 2013 г. от направената съпоставка на стойността на имуществото на задълженото лице с разходите и декларираните и/или получени доходи от него (стр. 36-38 от РД, неразделна част от РА), органите по приходите не са установили превишение на разходите над приходите.

Ревизиращият екип е установил доходи с неустановен произход /основанието по чл.122,ал.1,т.2/от постъпления на парични средства по банкови сметки на жалбоподателя в „Инвестбанк“ АД:

1422,32 GBP с лв. равностойност 3 325,94 лв. (т.3.3.4.1, стр. 33 от РД);

1659 евро с лв. равностойност 3 244,72 лв. (т.3.3.4.2, стр.33 от РД).

Констатирани са и получени доходи с конкретен източник, недекларирани от лицето – 3360 лв. с предмет комисионна от посредническа дейност във връзка с отдавани под наем недвижими имоти на С. А. и Й. А. (т.3.3.3., стр. 32 от РД).

Установен е общ размер на недекларираните доходи за 2013 г. 9 930,66 лв. (3 360 лв.+3 325,94 лв.+3 244,72 лв.). Предвид декларираната от лицето годишна данъчна основа по реда на чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 6944,92 лв., за 2013 г. органите по приходите са определили обща данъчна основа в  размер на 16 875,58 лв. (9930,66 лв. + 6944,92 лв.). Определен е данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 1 687,56 лв. След приспадане на внесения данък в размер на 122 лв. и авансово внесен данък през годината в размер на 571,67 лв. с процесния РА е определен данък за довнасяне в размер на 993,56 лв.  и лихви – 453,03 лв.

При оспорването по административен ред, решаващият орган с решението си е определил общата  годишна данъчна основа за 2013 г.  в по –нисък размер, а именно - на 13 774,53лв., вкл.:

-   6 944,92лв. - декларираната от лицето годишна данъчна основа по реда на чл.17 от ЗДДФЛ

-     6 493,61лв. - получени суми по банкови сметки от ревизираното лице с неустановен произход

-     336,00лв, - получена комисионна от посредническа дейност. По отношение на този доход от конкретен източник важи същото като за предходните две години. В така определения размер той е съобразен при формиране на данъчната основа с решението на директора на ОДОП-Варна и това не се спори от жалбоподателя.

Дължимият данък върху установената с решението данъчна основа е в размер на 13 77,45 лв. Предвид внесения от лицето данък 694.00лв., с решението на директора е определен данък за довнасяне 683,45лв. и лихва 311,63лв., до която сума РА е изменен от горестоящия орган. Именно в изменената и потвърдена част той е предмет на оспорване.

Спорът по делото е относно включените суми в основата по чл.122 ДОПК -  получени по банкови сметки от ревизираното лице с неустановен произход, определени от решаващия орган на 6 493,61 лв.

1. Основен довод касае включените в баланса получени от И.М. по банков път различни суми от британски граждани – собственици на капитала или представители на търговски дружества, регистрирани на територията на РБ, с които суми по негови твърдения, е извършил разплащания в тяхна полза и по тяхно указание на такси за ГФО в Агенцията по вписвания, а също и на местни данъци и такси за имоти в различни общини, притежавани от юридическите лица – т.1, б.“А“ до б.“Ж“, вкл. на жалбата относно 2013 година.

А/ Приходните органи са констатирали получен превод на 04.12.2013г. - 209.32GBP /а не в евро, както неправилно е посочил оспорващия в жалбата до съда/, с равностойност 489,47 лева, с наредител Д. П.У. и основание „И. / ivo/“ -стр.744. Според РЛ Д.П.У. е гражданин на Кралство Великобритания и е едноличен собственик на капитала на "Сиан" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище в гр. Русе;

 Б/ Приходните органи са установили превод на 04.10.2013г. на 233 GBP /а не в евро, както неправилно е посочил оспорващия в жалбата до съда/, равностойност на 544,84 бълг. лева /стр.744/ с наредител Д. П.Т. с основание “ „Тикопрес“ ЕООД /tyco press ltd/”. Според И.М. наредителят е гражданин на Кралство Великобритания и едноличен собственик на капитала на “Тикопрес“ ЕООД, гр. София, ЕИК: *********;     

В/Приходните органи са констатирали превод на 27.09.201Зг. /стр.745/ на  500 GBP, с равностойност на 1169,20 бълг. лева, от К. и основание – „благодарности от К.“ /'thank you from cristine/. Според жалбоподателя г-жа К. Е. Б. е британска гражданка, съдружник в "СИ АНД ЕЙ ПРОПЪРТИ ДЕВЕЛОПМЕНТС" ООД, със седалище в гр. Русе;

Г/ С РД, неразделна част от РА, е констатиран превод на 16.09.2013г. на 206 GBP, с равностойност на 481,71 бълг. лева, /стр.745/ с наредител С. Д. К., с основание "Ретротек БГ такси" /retrotec bg taxes/. Според И.М., наредителят е  гражданин на Кралство Великобритания и е едноличен собст­веник на капитала на "Ретротек" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище в гр. Русе

Д/ Също от банковото извлечение на банковата сметка в „Инвестбанк" АД в GBP /стр.748/, както и за горните суми,  е видно получена сума от И.М. 17.01.2013г. - 274 GBP, с равностойност 640,72 бълг.лева, с наредител П.Х. с основание: “административни такси /възнаграждения и счетоводни такси/възнаграждения “ /admin fees and accountant fees ref paul Ashley. Според оспорващият П. Т. Х., британски гражданин, е съдружник в "Хауърд Естейтс" ООД, със седалище в гр. Русе.

Е/ От извлечение от банкова сметка ***д на 23.04.201З г. на 224 евро, с равностойност на 438,11 бълг. лева, /стр.696/ с наредител – Д. К. М., без конкретно основание за превода. Според жалбоподателя г-н Д. К. М., гражданин на Кралство Великобритания, е едноличен собственик на капитала на „Прешъс Тинкс" ЕООД, със седалище в гр. Русе.

Ж/ Приходните органи са установили и превод по сметка на РЛ на 03.12.2013 г. - 320 евро /стр.694/ с наредител Д. Ч. Р., без посочено основание.

Всички горепосочени суми са приети с РД като такива с неустановен произход и са включени като такива във формираната основа по чл.122 ДОПК. При административния контрол, директорът на ОДОП-Варна е съобразил представени платежни нареждания /стр.1045,гръб - стр.1043,гръб/ за платени от И.М. задължения на „Си анд ей пропърти девелопментс“ ООД, с основание: такса за ТР, ДНИ и ТБО в общ размер на 77.05лв. /4.33лв+7.72лв.+7.91лв.+7.09лв.+50лв./. Установил е от справка в Службата по вписвания,че посоченото дружество, с представляващи К. Е. Б. и А. Д., притежава недвижими имоти в с. Николаевска, с. Баба Тонка, с. Жегларци, с.  Кацелово, закупени през 2006 и 2007 г. На това основание решаващият орган е намалил сумата, преведена на И.М. на 27.09.2013г. в размер на 500 GBP /лв. равностойност 1169.19 лв./ с наредител К. Б., приета за доход на жалбоподателя,  със 77.05 лв.  

Съдът намира, че всички суми, описани по-горе в т.“А“ до т.“Е“, вкл. следва да бъдат изключени като доход на жалоподателя, респ. с тях да бъде намалена данъчната основа на доходите с неустановен източник за ревизираната 2013 година, а не само частично приетата от решаващия орган. И по отношение на тези спорни преводи, подобно на коментираните в т.5 за 2011 г. в мотивите на настоящото решение, в хода на ревизията жалбоподателят е представил декларации от името на чуждестранните граждани /л.38-л.47/, в които последните заявяват, че преводите /в посочените по-горе размери в чужда валута/ са за плащане на такси и други техни задължения в България. И касателно тези преводи в хода на съдебното производство са представени платежни документи, относими към твърденията на оспорващия за предназначението на получените от него преводи от чуждестранните лица /л.81-л.321 от делото/. В приетата ССЕ са констатирани извършени плащания от ЗЛ за задължения от публичен характер /ТБО, ДНИ, такси към ТР/ за целия ревизиран период за горепосочените търговски субекти, като вещото лице е извършило справка в ТР за собствениците и управителните органи на съответните юридически лица за да се обвържат постъпилите суми по банковите сметки на И.М. от конкретните британски граждани с извършените разходи и плащания на дружествата, на които физическите лица са управители, собственици на капитала или съдружници.

За коментираните суми, по вече изложените съображения в мотивите в т.5 на настоящото решение  касателно 2011 г., съдът също приема, че преводите са правени за извършване от страна на ЗЛ на същата услуга - заплащане на задължения на търговските дружества, на които горепосочените физически лица /наредителите на преводите към И.М./ са представители по закон, собственци на капитала и/или съдружници. Тези суми не са доход на И.М., още по-малко – такъв с неустановен произход и не следва да бъдат включвани при изчисляване на размера на данъчната основа по чл.122 ДОПК.   

          Ж/ Приходните органи са установили и превод по сметка на РЛ на 03.12.2013 г. - 320 евро в левовата равностойност на 625.87 лв. /стр.694/ с наредител Д.Ч. Р., без посочено основание. Приетата по делото икономическа експертиза също е констатирала този факт.

От представените в съдебното производство: нот. акт от 28.02.2014 г., фактура от 28.02.2014 г. и платежни нареждания от същата дата /л.443 – л.446 от делото / се установява, че Д. Ч. Р. е закупил недвижим имот в РБ през м.февруари 2014 г., като при сключване на сделката е бил представляван от адв. И.М. и последният е внесъл дължимите такси за нот. услуга и за вписване  в имотния регистър. Впоследствие РЛ е направило плащания на ДНИ и ТБО за имота за 2014 г. /платежни нареждания на л.447 и л.448 от делото/. При наличните доказателства за придобиване на имот от наредителя и за извършени плащания във връзка със сделката, а и на задължения от публичен характер за имота, извършени от И.М. в полза на собственика - чужд гражданин, съдът приема, че неправилно приходната администрация е отчела сумата от 320 евро като доход на задълженото лице.  

Сборът от сумите, гореописаните в т.“А“ до т.“Ж“, се равнява на 4 389.92 лв., а след приспадане на приетото намаление от решаващия орган – със 77.05 лв.,  размерът е  4 312,87 лв. С тази сума следва да бъде намален размерът на данъчната основа на доходите с неустановен произход, определен от решаващия орган на 6 493,61 лв. т.е той се редуцира от съда на 2 180.74 лв.  /6 493,61 лв. -  4 312,87 лв./ .

          2. И.М. оспорва включените в баланса за 2013 г. получени преводи: на 29.01.2013 г. - 130.00 евро; на 28.02.2013 г. - 130.00 евро; на 10.06.2013 г. - 130.00 евро; на 10.07.2013 г. - 260.00 евро; на 12.09.2013 г. - 465.00 евро, всички от И. Р., като твърди че те са били  предназначени и получени от семейството на А. А. Х.

Коментираните суми в общ размер на 1 115 евро с равностойност към 31.12.2013 г. на 2 180,75 лв. са посочени на ред 5 кол.З. „доходи от друга стопанска дейност“. Те са част от общия размер от 1659 евро с лв. равностойност 3 244,72 лв. към 31.12.2013 г. – суми преведени на И.М. по сметка в Инвестбанк АД. (т.3.3.4.2, стр.33 от РД) и са включени в общия размер на доходите с неустановен произход.

Като основание за направените преводи от И.Р. по банковата сметка в евро на М. е посочено наем /miete/ - л.695, л.696 и л.697 от преписката. В хода на административното обжалване от оспорващия е представена Разписка от А. А. Х. с нот. заверка на подписа от 10.12.2018 г. /л.1145 от преписката/ в която се сочи, че сумите преведени по сметка на адвокат И.М. били предназначени за лечение на баща й. Парите били изтеглени от адвоката и предадени на семейството й в брой. Съдът намира, че с това доказателство оспорващият не доказва тезата си, че преведените средства по сметката му са чужди – предназначени от и за трети лица. Предстаената от него разписка е частен свидетелстващ документ по смисъла на чл.180 от ГПК и не се ползва с обвързваща за съда сила, а подлежи на обсъждане във връзка с останалите доказателства по делото. Видно от направената заверка на подписа, документът е подписан от Х. на 10.12.2018 г. т.е разписката е съставена в хода на ревизионното производство и за неговите цели, а не към периода, в който са извършени банковите преводи – 2013 г. Освен това, данните от разписката не кореспондират по никакъв начин с удостовереното основание за превода в банковите документи от наредителя И.Р. – „наем“, което опровергава изявленията на А. Х. в разписката, изхождаща от нея. Доколкото по делото не са ангажирани доказателства, а липсват и твърдения от оспорващия, за наемни правоотношения между него и И. Р., то съдът намира, че не е установена и посочената в банковите документи кауза - „наем“, поради което спорните суми правилно са приети от данъчната администрация като получени доходи с неустановен произход от постъпления на парични средства по банкови сметки на жалбоподателя. Именно на това основание те обосновано са включени в общия размер на този вид доходи и участват при формиране на данъчната основа за 2013 година.

3. Възражението по т.3 от жалбата относно включената в разходите на баланса за 2013 г. сума - 204 лв., съдът намира за ирелевантно за настоящия спор. На стр.35 от РД, неразделна част от РА, в т.3.7.3. е констатиран направен превод от жалбоподателя от банковата му с/ка в „Инвестбанк"' АД в лв. /стр.777/ в размер на 204 лв. на Р. Г. Оспорващият сочи, че е направил превода на лицето на 17.04.201З г., а сумата му била оставена от А. Ш. Г., малко преди внезапната и смърт.

Сочената сума е отчетена като разход на РЛ при направената съпоставка между приходите и разходите за 201З г., посочена в табличен вид на стр.36-38 от РД. Доколкото за тази година не е установено основанието по т.7 на чл.122,ал.1 от ДОПК - превишение на разходите над приходите на ЗЛ и такова не е включено в данъчната основа, то сумата отчетена като разход няма никакво значение за определения данък върху доходите на лицето за разглеждания период.

 Предвид изложеното годишната данъчна основа за 201З г. се определя с настоящото решение в размер на 9461,66 лв., вкл.:

-   6 944,92лв. - декларираната от лицето годишна данъчна основа по реда на чл.17 от ЗДДФЛ

-      2 180.74лв. - получени суми по банкови сметки от ревизираното лице с неустановен произход

-   336,00лв. - получена комисионна от посредническа дейност

Дължимият данък по чл.48,ал.1 от ЗДДФЛ върху установената с настоящото решение данъчна основа е в размер на 946.17 лв. Предвид внесения от лицето данък 694.00 лв.,  данъкът за довнасяне възлиза на 252,17 лв.  и лихва 114,98 лв. /лихвите за просрочие на публичното задължение, съдът изчислява на основание чл.162 от ГПК, вр. с параграф 2 от ДР на ДОПК, като използва електронния лихвен калкулатор за изчисляване на законна лихва на официалния сайт на НАП/. За тези размери на главницата и лихвите оспореният РА, изменен и потвърден с решението на горестоящия административен орган, е законосъобразен. За размерите над тях – същият следва да бъде отменен.

За 2014 година.

От направената съпоставка на имуществото на задълженото лице с разходите и декларираните и/или получени доходи от него за 2014 г. /стр.46-47 от РД, неразделна част от РА/, органите по приходите не са установили превишение на разходите над приходите. Ревизиращите са констатирали получени доходи с неустановен произход от И.М.И. по банковите му сметки в „Инвестбанк" АД в евро и GBP през 2014 г.: получени 1 966.31 GBP с лв. равностойност 4915.97лв. /т.3.3.4.1, стр.41 от РД/ и 775 евро с лв. равностойност 1 515.77лв. /т.3.3.4.2, стр.42 от РД/. Констатирани са и получени доходи с конкретен източник, недекларирани от лицето 3360лв. с предмет комисионна от посредническа дейност във връзка с отдавания под наем имот собственост на С. и Й.А. /т.3.3.4.4, стр.42 от РД/. Установен е общ размер на недекларираните доходи за 2014г. – 9 791,74лв. /3360лв. + 4915.97лв. + 1515.77лв./.Предвид декларираната от лицето годишна данъчна основа по реда на чл.17 от ЗДДФЛ в размер на 13 984.68лв., за 2014г. органите по приходи  са определили обща данъчна основа в размер на 23 776.42лв. /13 984.68лв. + 9 791.74лв./. Определен е данък по чл.48 от ЗДДФЛ в размер на 2 377.64лв. След приспадане на внесения данък в размер на 374лв. и авансово внесен данък през годината в размер на 1024лв. с процесния РА е определен данък за довнасяне в размер на 979.64лв. и съответни лихви.

При оспорването по административен ред горестоящият орган е изменил общата данъчна основа като я е намалил с решението си на 20 723,82лв. вкл.: - 6 403.14лв. - получени суми по банкови сметки от ревизираното лице с неустановен произход; - 336.00лв.-получена комисионна от посредническа дейност/също както и при предходните периоди, по отношение на този доход от конкретен източник няма спор/ и 13 984.68лв. - декларираната от лицето годишна данъчна основа по реда на чл. 17 от ЗДДФЛ. Дължимият данък върху установената с решение на директора на ОДОП-Варна данъчна основа е в размер на 2 072.38 лв. Предвид внесения от лицето данък 1398.00лв. с решението е определе данък за довнасяне 674.38лв. и лихва 238.97лв., до която сума РА е изменен. Именно в тази изменена и потвърдена част той е предмет на оспорване пред съда.

1. Спор и 2014 година е формиран относно включените в данъчната основа като доходи с неустановен произход,  получени от И.М. по банков път различни суми от британски граждани, с които по негови твърдения, е извършил разплащания в тяхна полза и по тяхно указание основно за такси за ГФО в Агенцията по вписвания и местни данъци и такси на различни общини.

От банковото извлечение на банковата сметка в „Инвестбанк“ АД в GBP /стр.742/се установавя, че И.М. е получил следните суми в GBP:

А/ превод на 20.06.2014 г. в размер на 201.97 GBP /неправилно посочени в жалбата до съда като суми в евро/, с равностойност 504,95  лв.,  от Д. П.У., без посочено основание. Според жалбоподателя лицето е гражданин на Кралство Великобритания и едноличен собственик на капитала на "Сиан" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище в гр. Русе, за което дружество е правил разплащанията.

Б/ получен превод на 09.09.2014 г. в размер на 195.00 GBP/неправилно посочени в жалбата до съда като суми в евро/, с равностойност 487,52 лв.,  от Д. П. Т.,  с посочено основание - „Тикопрес“ООД. Според жалбоподателя наредителят е гражданин на Кралство Великобритания, едноличен собственик на капитала на „Тикопрес“ООД, гр. София, ЕИК: *********, за което дружество е правил разплащанията.

В/ получен превод на 18.06.2014 г. в размер на 496.00 GBP, с равностойност 1240,05 лв., от К. Е. Б. Според И.М. наредителката е британска гражданка, съдружник в "СИ АНД ЕЙ ПРОПЪРТИ ДЕВЕЛОГТМЕНТС" ООД, със седалище в гр. Русе, за което дружество е правил разплащанията.

Г/ превод на 20.11.2014г. - 218.34 GBP /стр.739/, с равностойност 545,87 лв., с наредител М. Д. Х., без посочено основание. Според жалбоподателя наредителят е британски гражданин, едноличен собственик на капитала на "ДЕМИ МАЙК КИМ" ЕООД, със седалище в с. Кацелово, Русенска област, ЕИК: *********, за което дружество е правил разплащанията.

Д/ превод на 16.10.2014г. - 240GBP /стр.739/, с равностойност 600,02лв., с наредител М. Б. с посочено правно основание Д. и Б. /Dave+Bev/. Според жалбоподателя наредителката на превода е британска гражданка, съдружник в "БИ ДИ ИНВЕСТМЪНТС" ООД, със седалище в гр. Русе, ЕИК: *********, за което дружество е правил разплащанията

Е/ превод на 28.03.2014г. - 615 GBP / стр.742/, с равностойност -1537,56 лв., с наредител М. Д.Х. с посочено основание /taxes and fees for properties/ Според И.М. наредителят е британски гражданин, съдружник в "Хоуърд Пропъртис" ООД, със седалище в гр. Русе , ЕИК: *********.   

Всички горепосочени суми са приети с РД, неразделна част от РА, като такива с неустановен произход и са включени като такива във формираната основа по чл.122 ДОПК. При административния контрол, директорът на Дирекция “ОДОП”-Варна е съобразил представени платежни нареждания /стр.1048-стр.1047 от преписката/ от „Инвестбанк“ АД Русе от 28.05.2014 г. за платени от И.М. задължения на „Си анд ей пропърти девелопментс“ ООД с основание: ДНИ и ТБО в общ размер 28.60 лв. От справка в Служба вписвания е установено, че дружеството, с представляващи К. Е. Б. и А. Д., притежава недвижими имоти в с.Николаевска, с. Баба Тонка, с.Жеглирци, с. Кацелово. На това основание решаващият орган е намалил сумата, преведена на И.М. на 18.06.2014г. /стр.741/ - 496 GBP /с лв. равностойност 1240.05 лв./, с наредител К. Б., приета за доход на жалбоподателя, с  28.60 лв.

За коментираните суми, по вече изложените съображения в мотивите в т.5 за 2011 г. относно преводите от чуждестранни граждани по сметки на И.М., съдът приема, че преводите са правени за извършване от страна на ЗЛ на същата услуга - заплащане на задължения на търговските дружества, на които горепосочените физически лица – чужди граждани, извършили преводите, са представители по закон, собственци на капитала и/или съдружници. Тези суми не са доход на И.М. и те не следва да участват във формираните от приходните органи данъчни основи по чл.122,ал.4 от ДОПК.  

Сборът от сумите /описани по-горе в т.“А“ до т.“Е“/ се равняна на  4 915,97 лв., а след приспадане на приетото намаление от решаващия орган – 28.60 лв.,  размерът е 4 887,37 лв. С тази сума следва да бъде редуциран размерът данъчната основа на доходите с неустановен произход, приета от решаващия орган – 6 403.14 лв. т.е  6 403.14 лв. минус 4 887,37 лв. и се получава 1 515,77 лв.

 2. Жалбоподателят спори включеният в баланса за 2014 г. получен превод на 05.06.2014 г. в размер на 775.00 евро с наредител И. Р. с посочено основание -  „miete“ /наем в превод от немски/. Сумата е част от общия размер на получените по банкови сметки от РЛ с неустановен произход, които решаващият орган е включил в общата данъчна основа за годината и следователно тя има значение за установеното данъчно задължение.

 По отношение на тази сума оспорващият е навел идентични доводи с тези за извършените от същото лице по негова сметка преводи на суми в евро през предходната 2013 год. - сумата е предназначена и получена от семейството на А. А. Х., като се позовова отнова на представената разписка, изхождаща от последното лице с нот. заверка на подписа от 10.12.2018 г. /л.1145 от преписката/. Изложените по-горе в мотивите съображения от съда относно сумите преведени по банков път от същия наредител И. Р. на И.М. през предходната година, са относими в пълнота и за коментирания превод от 775 евро. Те също се явяват доход на РЛ с неустановен произход и липсва основание да бъдат приспаднати от определения от решаващия орган общ размер на такива доходи от 6 403,14 лв., включен в общата данъчна основа.  

3. Като неоснователни съдът преценява възраженията на оспорващия за включени в баланса за 2014 г. на сумите 280 лв.+400 лв., получени от „Варбела" ЕООД.

На стр.41 от РД в т.З.3.3. /л.1071 от преписката/ органите по приходите са констатирали получени от жалбоподателя по банковата му с/ка в „Инвестбанк" АД суми в лева. /стр.616/ в общ размер 982лв., между които и от „Варбела" ЕООД - 280лв. на 26.06.2014 г. и 400лв. на 19.08.2014 г. Видно от РД цялата сума от 982 лв., включваща и посочени две, е приета за деклариран от М. доход от адвокатски услуги в ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ.  Следователно, приходните органи не са приели претендираните от оспорващия суми за негов недеклариран доход. Те не включени в установената с РА данъчна основа, а впоследствие и корегираната такава от решаващия орган т.е тези суми не са предмет на облагане.

4. Жалбоподателят оспорва включени в разходната част на баланса за 2014 г. преведени суми от банковата му сметка в „Инвестбанк" АД в GBP: на 20.06.2014г. - 257 GBP и на 20.11.2014г. - 277.10 GBP с лв. Сочи, че не е имал такъв клиент и не е получавал услуги от банка във Великобритания. На стр.45 от РД в т.З.9, ревизиращите са констатирали излезли от банковата с/ка на И.М. в „Инвестбанк" АД в GBP /стр.741, стр.739/ на 20.06.2014г. - 257 GBP и на 20.11.2014г. - 277.10 GBP, с обща левова равностойност - 1335.30лв., посочени в баланса за 2014 г. на ред 28. От извлечение на банковата с/ка на И.М. в „Инвестбанк" АД в GBP от 20.11.2014г. /стр.739/ за сумата 277.10 GBP се установява посочен контрагент Инвестбанк - евро, от където следва извода, че са платени такси за обслужване на банковата сметка на лицето -жалбоподател. Аналогично е основанието и за сумата 257 GBP /стр.741/, отразени в разходната част на таблицата за съпоставка.

Равностойността на двете суми в GBP, възлизаща на 1335.30 лв., е отразена в разходите на баланса, т.е. тя е включена при съпоставката на приходите и разходите за отчетната 2014 г., посочено в табличен вид на стр.46-47 от РД, при която не е установено превишение на разходите над приходите, като част от данъчната основа, предвид което не е определен данък, още повече, че се касае за разходи, а не за доходи на РЛ. На това основание съдът преценява като ирилевантно направеното оспорване от И.М. досежно горепосочените две суми в чужда валута.

Въз основа на гореизложените съображения за намаляване на размера на сумите по банкови сметки с неустановен произход, данъчната основа за 2014 г. е в общ размер на 15 836,45 лв. и включва:

-    1515,77 лв. - получени суми по банкови сметки от ревизираното лице с неустановен произход

-      336.00лв. - получена комисионна от посредническа дейност.  

-      13 984.68лв. - декларираната от лицето годишна данъчна основа по реда на чл. 17 от ЗДДФЛ.

Дължимият данък по чл.48,ал.1 от ЗДДФЛ върху установената от съда основа е в размер на 1 583,65 лв. Предвид внесения от лицето - 1 398.00лв., данъкът за довнасяне е 185,65 лв., а лихвата върху главницата - 65,79 лв. /лихвите за просрочие на публичното задължение съдът изчислява на основание чл.162 от ГПК, вр. с параграф 2 от ДР на ДОПК, като използва електронния лихвен калкулатор за изчисляване на законна лихва на официалния сайт на НАП/. За тези размери РА, изменен с решението на решаващия орган, е законосъобразен. За размера над тях следва да бъде отменен.

 

За 2015 година.

 

От направената съпоставка на имущестеното състояние на задълженото лице за 2015 г. ревизиращият екип не е установили несъответствие и на това основание не е формирана данъчна основа за облагане /стр.56-57 от РД, неразделна част от РА/.

Приходните органи са приели за налично основанието по чл.122,ал.1,т.2 от ДОПК, тъй като в хода на ревизията са установени доходи с неустановен произход: постъпили в „Инвестбанк" АД - 1 385.19 GBP с лв. равностойност - 3 671.04лв. /т.3.3.4.1, стр.51 от РД/; 550 евро с лв. равностойност - 1 075.71 лв. /т.3.3.4.2, стр.51 от РД/; 560 лева /т.3.3.3 "а", стр.50 от РД/, както и 50 000 CHF с лв. равностойност - 90 430.50лв. постъпили на 12.01.2015 г. в Уникредитбанк /т.3.3.4.3., стр.51 от РД/.

Констатирани са и получени доходи с конкретен източник, недекларирани от лицето – 3 360лв. с предмет комисионна от посредническа дейност/т.3.3.4.5, стр.52 от РД/. Недекларираните доходи за 2015г. са установени в общ размер на 99 097.25лв. /3 360лв.+ 3 671,04лв. +1 075.71лв.+560лв.+9 0430.50лв./

Предвид декларираната от лицето годишна данъчна основа по реда на чл.17 от ЗДДФЛ в размер на 14 719.68лв., за 2015 г. с РА е определена обща данъчна основа в размер на 113 816.93лв. /14 719.68лв.+99 097.25лв./. Определен е данък по чл.48 от ЗДДФЛ в размер на 11 381,69лв. След приспадане на внесения данък в размер на 49 лв. и авансово внесен данък през годината в размер на 1 422.23лв., с процесния РА е определен данък за довнасяне в размер на 9 910.46лв. и лихви.

При обжалването на РА по административен ред, с постановеното решение от директора на Дирекция “ОДОП”-Варна общата данъчна основа е корегирана и е определена за 2015 г. в размер на 110 667,70 лв., включваща:

         -95 612,02лв. - получени суми по банкови сметки от ревизираното лице с неустанове произход ;

-336,00лв. - получена комисионна от посредническа дейност. За този доход важи същото като за предходните години - в така определения размер от решаващия орган той е съобразен при формиране на данъчната основа с решението на директора на Д”ОДОП”-Варна и това не се спори от жалбоподателя.

        -14 719,68лв. - декларираната от лицето годишна данъчна основа по реда на чл.17 от ЗДДФЛ;

Дължимият данък върху установената с решението данъчна основа е в размер на 11 066,77 лв. Предвид внесения от лицето данък 1 471,23лв., е определен данък по чл.48,ал.1 ЗДДФЛ за довнасяне 9 595,54лв. и лихва 2 423,24лв., до които суми РА е изменен от решаващия орган. В изменената и потвърдена част той се явява предмет на оспорване пред съда.

1. От И.М. се оспорва сумата 50 000 швейцарски франка постъпила по банковата му сметка и квалифицирана като доход с неустановен произход и на това основание включена в размера на формираната от приходните органи данъчна основа по чл.122,ал.4 ДОПК.

От ревизиращите е установено, че на 12.01.2015 г. по банкова сметка *** „Уникредитбанк" АД на РЛ е постъпил превод на 50 000 швейцарски франка с лв. равностойност 90 430.50 лв. с наредител Н. Й. Н. /стр.51 от РД- т.3.3.4.3., л.1066 от преписката/. В писменото обяснение от 14.08.2018г. /стр. 53-стр.62 от преписката/ жалбоподателят посочва в т.4 /стр.56/, че получените 50 000 швейцарски франка са във връзка с обмяната им за нуждите на наредителя Н. Й. Н. в Р. България и цялата сума е върната при последвалите идвания на лицето в страната ни. Към писменото обяснение е представена „Служебна бележка“ с нотариално заверен подпис на 11.05.2018 г. /стр.49 от преписката/, в която Н.Н. посочва, че сумата 50000 франка е преведена от него на И.М. с цел обмяна за нуждите му в Р. България и средствата са му изцяло върнати при последвалите му идвания в България. Освен това към писменото обяснение е приложена и декларация от същото това трето лице с нотариално заверен подпис на 11.05.2018 г. /л.13 от преписката/, която ще бъде коментирана по-долу в мотивите на съда.

С възражението по РД жалбоподателят е представи Договор за услуга от 08.01.2015 г. /стр. 1112 от преписката/, сключен между Н. Н. /като възложител/ и И.М. /като изпълнител/. Съгласно него възложителят следва да преведе по банковата сметка на изпълнителя сумата от 50 000 швейцарски франка, която изпълнителят се задължава да обмени изцяло или на части в бъл. лева или евро, според нуждите на възложителя и съгласно неговите писмени/устни/ указания – в брой или по посочена сметка или по друг начин. Според писмено съглашение то е сключено в два еднообразни екземпляра – по един за всяка от страните.  С представянето на договора РЛ се домогва да установи основание за получаване от негова страна на процесната сума въз основа на сделка, която носи характеристиките на договор за поръчка по смисъла на ЗЗД, но според съда това не е сторено. Споделя се доводът на директора на Д”ОДОП”-Варна, че писменото съглашение, което е без достоверна дата, е съставено за целите на оспорване на констатациите на РД. Нелогично е при условие, че жалбоподателят е разполагал с екземпляр от договора, да не твърди негово съществуване и да не го представи с писменото си обяснение от 14.08.2018 г., когато изрично е направил възражения във връзка с преведената му сума от третото лице /т.4 от обясненията/ и е представил другите доказателства - изходящата от възложителя т.нар. „служебна бележка“ и декларация, и двата документа от 11.05.2018 г. В качеството си на частен диспозитивен документ, който не притежава материална доказателствена сила по отношение на органите на НАП - трето лице спрямо облигационните отношения, договорът сам по себе си не е доказателство, че сумата е получена от РЛ на соченото в него основание, още повече, че представеният договор не е нотариално заверен. В хода на ревизионното производство не са представени свидетелстващи документи като: разписки, разходни касови ордери и други подобни, които да удостоверяват извършване на договорен обмен на валута и предаване на сумите на части на възложителя. Подписаната от последния т.нар. „служебна бележка“ /стр.49 от преписката/, видно от датата й и указанието за послужването й, е съставена за целите на ревизионното производство, но тя не установява конкретни обстоятелства, още по-малко обвързва декларативното общо изявление на третото лице със сключен договор за услуга с И.М. и изпълнение по него. Съдът констатира и разминаване в тезите на РЛ и наредителя на сумата с оглед  представени други доказателства от жалбоподателя. По-конкретно - по повод на твърдяните облигационни отношения с Н.Н., в хода на съдебното производство към молбата си, депозирана в съд.заседание /л.396 и сл. от делото/, И.М. е представил доказателства за внесени от него суми в евро и бълг. лева по сметка на Н. Н. в „Инвестбанк“ АД /стр.405-стр.417 от делото/, по дати и размери, както следва:

09.06.2016 г. – 457.00 евро; 07.07.2016 г. – 462.00 евро; 09.08.2016 г. – 459.00 евро; 09.09.2016 г. – 897.68 лева; 12.10.2016 г. – 896.00 лева; 09.11.2016 г. – 4 825.00 евро; 09.11.2016 г. – 465.00 евро; 08.12.2016 г. – 462.00 евро; 13.01.2017 г. – 465.00 евро; 08.02.2017 г. – 469.00 евро; 14.03.2017 г. – 465.00 евро; 12.04.2017 г. – 467.00 евро; 10.05.2017 г. – 457.00 евро; 13.06.2017 г. – 461.00 евро; 07.07.2017 г. – 456.00 евро; 03.08.2017 г. – 436.00 евро; 08.08.2017 г. – 4 268.00 евро; 12.09.2017 г. – 858.48 лева; 10.10.2017 г. – 852.60 лева; 08.11.2017 г. – 848.68 лева; 03.01.2018 г. – 836.92 лева; 16.02.2018 г. – 848.68 лева; 21.03.2018 г. – 425.00 евро; 21.03.2018 г. – 3.92 лева; 10.04.2018 г. – 831.04 лева.

Сумите възлизат на 15 499 евро /с равностойност 30 316,44 лева/ и 6 874 лева или общо 37 190, 44 лева.

          Съдът счита, че банковите документи не доказват отчетна сделка по сключен договор за услуга с гореописания предмет, твърдян от оспорващия. В хода на цялото протекло ревизионно производство И.М. не е твърдял извършването на преводите в изпълнение на договор с третото лице – Н.Н., нито е представил коментираните доказателства. В банковите документи като основание е посочено: “захранване на сметка“ /в повечето от случаите/, а в някои от тях – „прехвърляне на средства“ и „внасяне в брой от пълномощник“. Сочените в документите основания за преводите не кореспондират с договор за услуга – той не е посочен като основание, нито е означен неговият предмет – обмен на валута, респ. на швейцарски франкове, което е нелогично и необяснимо с оглед професионалното занятие и квалификацията на РЛ на адвокат и юрист. Отделно от това – сборът на предоставените по банков път от И.М. суми в евро и бълг. лева е в пъти по-малък от получената от  него от третото лице сума 50 000 швейцарски франка с лв. равностойност 90 430.50 лв., за която в т.нар „служебна бележка“ от 11.05.2018 г. третото лице твърди, че към сочената дата цялата сума му е обменена и предадена от РЛ. Съдът съобразява и още обстоятелства: още при извършената проверка за съпоставка на доходите и имотното състояние на проверяваното лице за периода 2011 г. до 2016 г. /Протокол №ПФ-03001817000296- 073-001/19.03.2018г. на стр.193-стр.225, приобщен с  Протокол Кд-73 с №0984544/14.08.2018 г./ са констатирани извършени разплащания  през 2016 г. от И.М. по банков път на Н. Н. за три суми: 09.08.2016 г. – 899.18 лв.; 09.11.2016 г. – 9 452.19лв. и 08.12.2016 г.- 905.06 лв. Това впоследствие е констатирано и в РД. За същите тези суми са представени банкови документи от РЛ в съдебното производство /част от гореописаните/. От платежните нареждания за вътрешнобанков превод в различни валути от посочените три дати /л.406, л.407 и л.408 от делото/ е видно, че тези суми са наредени от И.М. в бълг. лева, а са постъпили по сметка на получателя Н.Н. в евро, съответно: 09.08.2016 г – 459.00 евро /с равностойност -899.18 лв./; 09.11.2016 г. – 4 825.00 евро /с равностойност-9 452.19лв./ и на 08.12.2016 г.- 462.00 евро /с равностойност - 905.06 лв./. По повод на тези плащания, с писменото обяснение на И.М. от 14.08.2018 г. и представената „служебна бележка“ от 11.05.2018 г. от Н.Н. /стр.49 от преписката/, е приложена и декларация от същото това трето лице с нотариално заверен подпис на 11.05.2018 г /л.13 от преписката/, в която той декларира, че банковите преводи на трите суми – индивидуализирани в левовия им размер, а не в получената от него валута – евро, са получени от него на съответната дата, и са негови лични средства, като преводите „не касаят никакви извършени между нас сделки“. От съдържанието на тази декларация е видно, че тя по никакъв начин необвърза получените преводи в евро от третото лице с обмен на швейцарски франкове или изпълнение на договорни задължения от РЛ по договор с такъв предмет, каквито твърдения е направил жалбоподателя. Нещо повече самият декларатор отрича съществуването на сделка, на основание на която да са правени преводите от РЛ към него.

Има и още един аргумент за това, че сумите по банковите преводи /всичките гореописани/ не са в изпълнение на договор за услуга. Преводите за правени в периода м.юни 2016 г. – м. април 2018 г., регулярно, помесечно, като сумите в помечето случаи са близки и съпоставими по размер /с изключение на два месеца, в които има и втори превод/, което опровергава тезата на РЛ в обясненията му, че получените 50 000 швейцарски франка са във връзка с обмяната им за нуждите на наредителя Н. Й. Н. в Р. България и цялата сума е върната при последвалите идвания на лицето в България.  По делото не е установено третото лице да е посещавало станата ни регулярно в посочения период, което да е било причина за преводите, респ. за предоставяне на сумите по тях за негови нужди в РБ /справка за задграничните пътувание на Н.Н. от ОД на МВР-Русе на л.403 от делото/. Нелогична е и твърдяната необходимост от обмяна на валута от И.М. в полза на третото лице при условие, че при идванията му в РБългария самото лице може да извършва такава в бълг.лева и/или евро. Отделно от това, извън сумите, платени по банков път, възлизащи общо 37 190, 44 лева, до общия размер на 90 430.50 лв. /равностойността на 50 000 швейцарски франка/ липсват каквито и да е първични документи за обмяна на валута и предаването й от РЛ на Н.Н., респ. за отчетна сделка по сключен договор за поръчка, наличието на какъвто не се доказа от РЛ.  

          Гореизложените съображения компроментират тезата на оспорващия за каузата  за получаване от негова страна на банковия превод от 50 000 шв.франка - сключен от негова страна договор за услуга /поръчка/. При неустановено основание за получаването й, което е в тежест на ЗЛ, съдът намира, че е налице хипотезата на чл.122,ал.1,т.2 от ДОПК и законосъобразно ревизиращите са приели, че сумата с лв. равностойност - 90 430.50 лв следва да е част от формираната данъчна основа по чл.122, ал.4 от ДОПК.

2. И за ревизираната 2015 година се оспорват суми, получени от И.М. по банков път от чуждестранни лица и квалифицирани от приходните органи като такива без установен произход и обложени на това основание. Възраженията на оспорващия са идентични с тези направени касателно предходните години – сумите са от британски граждани, с които е извършвал разплащания в тяхна полза и по тяхно указание - основно такси за ГФО в Агенцията по вписвания и местни данъци и такси на различни общини в полза на субекти, регистринати по Търговския закон.  Конкретно се отнася за:

А/ превод на 09.12.2015 г. в размер на 175.00 GBP /неправилно посочена в жалбата до съда в евро/ от Д. П.Т., с основание „Тикопрес“ /стр.735 от преписката/ с левова равностойност – 463,79 лв. Според И.М. наредителят е гражданин на Кралство Великобритания, едноличен собственик на капитала на "Тикопрес ЕООД", гр. София, ЕИК: *********.

Б/ получен превод на 14.08.2015 г. в размер на 258.00 GBP от П.Т.Х. с посочено основание „административни/счетоводни такси П. и Л. А.“ / стр.737/, с левова равностойност – 683,75 лв. Според И.М. наредителят е британски гражданин, съдружник в "Хауърд Естейтс" ООД, със седалище в гр. Русе.

В/ получен превод на 11.02.2015 г. в размер на 265.00 GBP от Д. К. М., без посочено основание /стр.738/, с левова равностойност 702,31 лв. Според оспорващия наредителят е гражданин на Кралство Великобритания, едноличен собственик на капитала на „Прешъс Тинкс“ ЕООД, със седалище в гр. Русе, ЕИК: *********.

Г/ получен превод на 24.08.2015 г. в размер на 400.00 GBP от М. Д. Х. с посочено основание „имотни такси“ /“property taxes“/, стр.736 от преписката, с левова равностойност 1060,08 лв. Според И.М. наредителят е британски гражданин, съдружник в "Хоуърд Пропъртис" ООД, със седалище в гр.Русе.

Д/ получен превод на 16.09.2015 г. в размер на 223.00 GBP от „Мейо Инженеринг“ ООД с посочено основание -  „Мейо Инженеринг“ ООД /стр.736/, с левова равностойност – 591 лв.

За коментираните суми по т.А“ до т.“Д“, със сборна левова равностойност на 3500,93 лв., по вече изложените съображения в мотивите в т.5 на настоящото решение касателно 2011 г., съдът също приема, че преводите са правени за извършване от страна на ЗЛ на същата услуга - заплащане на задължения на търговските дружества, на които горепосочените физически лица /наредителите на преводите към И.М./ са представители по закон, собственци на капитала и/или съдружници. Тези суми не са доход на И.М., още по-малко – такъв с неустановен произход и не следва да бъдат включвани при изчисляване на размера на данъчната основа по чл.122 ДОПК.

По отношение на тези суми решаващият орган е уважил доводите на жалбоподателя само за 125,23 лв. С писмо от 22.08.2018г. И.М. е представил платежни нареждания за платени от него задължения на клиенти /стр.1037-стр.1035/, които не са били обсъдени в РД и РА, но са съобразени от решаващия орган. Последният е констатирал, че от РЛ са платени задължения на „Мейо Холдингс" ЕООД с основание: ДНИ и ТБО в общ размер 125.23лв. /31.99лв+11.19лв.+5.30лв.+2.79лв.+54лв.+19.96лв./. От справка в Служба вписвания е установил, че „Мейо Холдингс" ЕООД с ЕИК200018349 притежава недвижими имоти в с. Стежерово, с. Драгановец, с. Страхилово, закупени през 2008г. Предвид представените от РЛ платежни нареждания, сумата преведена му на 16.09.2015 г. - 223 GBP /стр.736/ с лв. равностойност 590.99лв. с наредител и основание „Мейо Инженеринг", приета за доход на жалбоподателя, е намалена от решаващия орган  със 125.23лв. Освен с тази сума, по-гореизложените съображения, основата на доходите с неустановен произход следва да бъде намалена допълнително с разликата над нея до установения от съда размер т.е 3 500,93 лв. минус 125,23лв. или допълнително с 3375.70 лв.

Е/ получен превод на 05.05.2015 г. в размер на 60.00 GBP от Л. Б., без посочено основание /стр.738/. Според оспорващият наредителят е гражданин на Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия. От И.М. не са представени доказателство и не е установено основание за превеждане на сумата. Приетата ССЕ не е констатирала направени разплащания от РЛ в полза на наредителя. Основателно сумата от 60.00 GBP е включена в основаната на доходите с неустановен произход.

3. В общия размер на доходите  с неустановен произход, постъпили в „Инвестбанк" АД в евро /включени като такива в данъчната основа/, са и 300 евро, преведени на 13.01.2015 г. от Н. Ю.П., без посочено основание  /т.3.3.4.2, стр.51 от РД, на л.1066 от преписката/. По отношение на сумата оспорващият твърди, че тя не е негов доход, а е била предназначена за възрастните родители на наредителя. Решаващият орган не е споделил тези доводи по съображения, че не са представени доказателства за предадена сума на родителите на Н.П.; представена е единствено декларация от Н. Ю. П. /л.31, гръб/ без нотариална заверка на подписа, която като частен свидетелстващ документ, който не се подкрепя от първични документи, удостоверяващи основание на превода, не следва да се кредитира. Действително, писменото доказателство  е частен сведетелстващ документ, а доказателственото му значение следва да се прецени и с оглед на други обстоятелства от значение за неговата достоверност, установени в хода на съдебното производство. В декларацията си наредителят Н. Ю. П., постоянно живущ във Федерална Република Германия, посочва, че сумата в размер на 300 евро, преведена от него на РЛ на 13.01.2015 г., е била предназначена за заплащане на неотложни разходи за баща му Ю. П. Л. с ЕГН **********, който към момента се е намирал в болница, в безнадежно състояние и е починал седмица по-късно; сумата е изразходвана за заплащане на медицински консумативи и др. и касае лични отношения. Във връзка с удостовереното в декларацията, от съда е извършена служебно справка в НБД /л.395 от делото/, от която е установено, че Ю.П.Л. с ЕГН ********** е починал на 24.01.2015 г. т.е. около седмица след датата на извършения превод /както е според декларацията/, както и че той е баща на декларатора Н. Ю. П. /също заявено в декларацията/. Тези данни категорично потвърждават истинността на сведенията, обективирани в частния свидетелстващ документ, а той от своя страна доказва предназначението на преведената по банков път сума – тя е в полза на трето лице, различно от ревизираното. Следователно сумата от 300 евро не е доход на И.М., още по-малко с неустановен произход. Тази сума - 300 евро, в равностойност – 586,75 бълг. лева, следва да бъде приспадната  от общия размер на получените суми по банкови сметки от РЛ и приети от ревизиращия екип и директора на ОДОП-Варна за доходи на РЛ с неустановен източник.

4. И.М. оспорва невключена в баланса за годината сума в размер на 83000лв., дарена от баща му с договор за дарение от 02.01.2015 г. Както се констатира по-горе от съда за ревизираната 2015 г. приходните органи не са приели за налично обстоятелството по т.7 на чл.122,ал.1 от ДОПК, тъй като от направената съпоставка на приходите и разходите на РЛ /стр.56-57 от РД/ не е установено превишение на разходите над приходите и на това основание не е формирана данъчната основа и не е определен данък върху доходите. Поради това съдът преценява възраженията на жалбоподателя за неотносими към установените с РА публични задължения за 2015 г.

В обобщение на горното, определената от решаващия орган основа на доходите с неустановен произход се намалява допълнително, както следва: 95 612,02 лв. - 3 375.70 лв. - 586,75 лв. Получава се резултат – 91 649,57 лв., който, според съда, е основата на доходите от този вид.

Общата данъчна основа за 2015 г. е 106 707,25 лв. и се формира от:

            - 91 649,57 лв.- получени суми по банкови сметки от ревизираното лице с неустанове произход ;

- 336,00лв. – доход от конкретен източник /получена комисионна от посредническа дейност/.

            - 14 719,68лв. - декларираната от лицето годишна данъчна основа по реда на чл.17 от ЗДДФЛ;

Дължимият данък върху установената от съда данъчна основа е в размер на 10 670,72 лв.  Предвид внесения от лицето данък 1 471,23лв., данък за довнасяне по чл.48 от ЗДДФЛ възлиза на 9 199,50 лв. и лихва – 2 323,23 лв. /лихвите съдът изчислява на основание чл.162 от ГПК, вр. с параграф 2 от ДР на ДОПК, като използва електронния лихвен калкулатор за изчисляване на законна лихва на официалния сайт на НАП/ За тези размери измененият от горестоящия орган РА е законосъобразен, а за размерите над тях се следва неговата отмяна.

За 2016 година.

 

За отчетната 2016 г. от направената съпоставка на стойността на имуществото с разходите и декларираните и/или получени доходи от РЛ, представена в табличен вид на стр.66-стр.67 от РД, неразделна част от РА, органите по приходите не са установили превишение на разходите над приходите т.е. хипотезата по чл.122,ал.1,т.7 от ДОПК.

Възприетото основание по чл.122,ал.1,т.2 ДОПК е обосновано с установеното в хода на ревизията получаване от РЛ на суми по банковите му сметки в „Инвестбанк" АД в GBP и лева, представляващи доход с неустановен произход:

-получени 1260 GBP с равностойност 2 878.31 лв. /т.3.3.4, стр.61 от РД/ и

-получени 929.45 лв. /т.З.З.А, стр.60 от РД/.

Констатирани са и получени доходи с конкретен източник, недекларирани от лицето – 3 360лв. с предмет комисионна от посредническа дейност във връзка с отдадения под наем имот на С. и Й.А. /в т.3.3.5, стр.62 от РД/.

Установено е общ размер на недекларираните доходи за 2016 г. - 7167.76лв. /3360лв,+ 3807.76лв./. Предвид декларираната от лицето годишна данъчна основа по реда на чл.17 от ЗДДФЛ в размер на 12 889.68лв., за 2016г. органите по приходите са определили обща данъчна основа в размер на 20 057.44лв. /7 167.76лв. + 12 889.68лв./ и съответно на нея - данък по чл.48 ЗДДФЛ в размер на 2 005.74 лв. След приспадане на внесения данък в размер на 104 лв. и авансово внесен данък през годината в размер на 1 184 лв., с процесния РА е определен данък за довнасяне в размер на 717.74 лв. и съответните лихви – 108.47лв.

При оспорване по административен ред на РА, решаващият орган е приел жалбата за частично основателна и с решението е установил по-нисък размер на данъчна основа за 2016 г., в какъвто смисъл я е изменил на 16 941,96лв., включваща:

-      3 716.28лв. - получени суми по банкови сметки от ревизираното лице с неустановен произход

-  336,00лв. - получена комисионна от посредническа дейност

-  12 889,68лв. - декларираната от лицето годишна данъчна основа по реда на чл. 17 от ЗДДФЛ.

Дължимият данък върху установената с решението на директора на ОДОП-Варна данъчна основа е в размер на размер на 1 694,20 лв. Предвид внесения от лицето данък -1 288лв., с решението е определен данък за довнасяне - 406,20лв. и лихва 61,39лв., до която сума РА е изменен. В изменената и потвърдена част той е предмет на оспорване в съдебното проиводство.

               1. Първият спорен момент, за разлика от предходните данъчни периоди, касае включеният в общата данъчна основа доход от конкретен източник, който с решението на директора на ОДОП е определен на 336 лв.- получена комисионна от посредническа дейност. Този доход  участва при формиране на данъчната основа за всяка от годините на ревизирания период. С РА този той е определен в размера от 3 360 лв., а с решението на горестоящ орган сумата е редуцирана на 336 лв. За всяка от годините в периода 2011 год. - 2015 год. това не е спорно от жалбоподателя. Само за последната от ревизирания период - 2016 г. той твърди, че сумата не следва да е 336 лв., както е прието от решаващия орган, а 56 лв.

За определянето на дохода от получена комисионна от посредническа дейност за всеки ревизиран период, при провеждане на административния контрол, решаващият орган е съобразил следното:

Сключен е договор за отдаване под наем на недвижим имот в гр. Русе, ул. "Александровска" №**, собственици на който са: С. А., Й. А., Д. А. и М. А., както и Държавата, представлявана от Областна администрация. Установено е за 2011 г., а това се отнасено и за всяка следваща година, че полученият наем за съответната година за целия недвижим имот е в размер 8 400 лв., от които 5 040 лв., съставляващи дела на държавата в съсобствения недвижим имот са превеждани на Областна администрация Русе. Договореният месечен наем е 700 лв. за целия имот, от които 420 лв. е делът на Държавата. Остатъкът от 280 лв. е делът на останалите четирима съсобственици: С. Б. А., Й. Б. А., Д. /Й./ С. А. и М. С. А. - по 70 лева на съсобственик.

И.М. е представлявал двама от съсобствениците, съгласно представени 2 бр. договори за правна помощ от 21.05.200З г. между адвокат И.М. и С. А. и между адв. И.М. и Й.А. /л.1119, гръб, л. 1118 и л.1117 от преписката/. В т.9 на  съглашенията е уговорено след реституиране на имотите, предмет на договора, адвокатът да ги управлява и отдава под наем, за което клиентът ще му заплаща допълнително възнаграждение в размер на 20% месечно от съответните наеми.

Съобразявайки горните обстоятелства и това, че жалбоподателят е пълномощник единствено на С. Б. А. и Й. Б. А., общо наемното възнаграждение за които е 140 лева на месец или 1680 лв. годишно, решаващият орган е заключил, че за всяка  съответна година комисионното възнаграждение на И.М. за управлението на имота е в размер на 20% от наема или 336лв. годишно, т.е. 28 лв. месечно. На това основание, за 2011 година и за всяка следваща от ревизирания период, с постановеното решение директорът на Дирекция „ОДОП“-Варна е изменил определената с РА данъчна основа на доходите от комисионата по отдаване под наем на недвижими имоти от 3 360 лева на 336 лв. Така решаващият орган е процедирал и за 2016 г., което е оспорено от жалбоподателя. Доводите на последния са, че за тази година е представлявал клиентите си С. А. и Й. А. само за месеците януари и февруари, след което не е представлявал лицата т.е. не е управлявал имота за тяхна сметка, респ. не е  получавал доход - комисионна от посредническа дейност след м.февруари 2016 г., който да подлежи на облагане. Тези доводи И.М. е развил подробно още във възражението си срещу РД от 24.10.2018 г. /стр.1122-стр.1125 от преписката/ и е представил доказателства за тях, които обаче не са обсъдени при издаване на РА. Макар възраженията да са наведени и в жалбата по административен ред относно 2016 г. /стр.1151 от преписката/, те не са взети предвид и от решаващия орган в постановеното от него решение. Оспорващият е твърдял още, че отношенията му с доверителите, касателно управлението на имота, са предмет на висящи граждански дела -  гр.д. №7746/2017 г. и гр.д. №7747/2017 г. по описа на РРС, за което е представил съдебни удостоверния – л.1115, гръб и л.1114 от преписката. Видно от тях, предмет на съдебните производства са исковите претенции на И.М. срещу упълномощителите му за възнаграждение за извършените действия по управление на процесния имот за период до 28.02.2016 г. В подкрепа на доводите си, към възражението И.М. е приложил и пълномощни за адв. К. К.-Н. /л.1114,гръб и л.1113 от преписката/ – пълномощник на Д. /Й./ С. А. и М. С. А. – другите две физически лица, съсобственици в имота, по силата на които пълномощни тя е управлява имота за техните идеални части. Представена е и нотариално заверена декларация на 19.10.2018 г. от адв. К. К.-Н. /л.1113, гръб от преписката/, в която тя удостоверява, че припадащите се части от месечния наем за имота на ул.“Александровска“ №** за двамата съсобственика, нейни упълномощители, са предавани на нея, не са оставали у адв.И.М. и това се отнася за целия период от реституцията на имота до 28.02.2016г. Адвокат Кр. К. удостоверява и това, че адв.И.М. е представлявал С. Б. А. и Й. Б. А. до края на м. февруари 2016 г., след което лицата се представляват от друг адвокат, вкл. и по отношение на получавания наем за имота.

От коментираните доказателства съдът заключава, че след м.февруари 2016 г. И.М. е преустановил отношенията си по договорите за поръчка със С. А. и Й.А., включващи и управлението на имота на ул.“Александровска“ №*** в гр.Русе. Този извод се подкрепя и от представените доказателства в хода на съдебното производство, сочещи на прекратяване на отношенията между доверителите и довереника И.М. след м.февруари 2016 г.: влязло в сила решение по гр.д. №7746/2018 г. на РРС, с което на РЛ е присъдено дължимо се възнаграждение за управление на имота за периода: 01.10.2012 г. до 28.02.2016 г. /л.74-л.79 от делото/; нот. покана от 17.03.2016 г. от  С. Б. А., която включва и изрично изявление за оттегляне на пълномощията на адв. М. да го представлява за правни и фактически действия, свързани с притежавани от него имоти в РБългария /л.418 от делото/.

В заключение - РЛ за периода м.март-м.декември 2016 г. не е осъществявало посредническа дейност и не е получило доход от такава /комисионното възнаграждение/, който да е облагаем. Такъв доход е реализиран само за м.януари и м. февруари на годината и той възлиза общо на 56.00 лв. /по 28 лв. за всеки месец/ и в този размер следва да бъде включен като доход от конкретен източник в общата данъчна основа, а не в приетия от решаващия орган размер на 336.00 лв.

2.  И за ревизираната 2016 година се оспорват суми, получени от И.М. по банков път от чуждестранни лица и квалифицирани от приходните органи като такива без установен произход и обложени на това основание. Възраженията на оспорващия са идентични с тези направени касателно предходните години – сумите са от британски граждани, с които е извършвал разплащания в тяхна полза и по тяхно указание - основно такси за ГФО в Агенцията по вписвания и местни данъци и такси на различни общини в полза на субекти, регистринати по Търговския закон.  Конкретно се отнася за:

А/ получен превод на 19.12.2016 г. в размер на 489.45 лева от Д. П.У. /стр.797/. Според оспорващия лицето е гражданин на Кралство Великобритания, едноличен собственик на капитала на "Сиан" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище в гр. Русе.

Б/ получен превод на 18.10.2016 г. в размер на 207.00 евро /с равностойност 404.89 лв./, без посочено основание /стр.733/, от Д. П.Т. Според И.М. наредителят е гражданин на Кралство Великобритания, едноличен собственик на капитала на "ТикопресС" ЕООД, гр. София, ЕИК: *********.

В/ получен превод на 20.06.2016 г. в размер на 196.00 GBP /с равностойност 447.66лв./ от С. Д. К., без посочено основание /стр.734/.Според И.М. лицето е гражданин на Кралство Великобритания, едноличен собственик на капитала на "Ретротек" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище в гр. Русе.

Г/ получен превод на 30.09.2016 г. в размер на 287.00 GBP /с равностойност 655.50лв./ от „Мейо Инженеринг“ ООД, без посочено основание /стр.733/.

За коментираните суми по т.А до т.Г, със сборна левова равностойност на 2 007,50 лв., по вече изложените съображения в мотивите в т.5 на настоящото решение касателно 2011 г. и следващите, съдът също приема, че преводите са правени за извършване от страна на ЗЛ на същата услуга - заплащане на задължения на търговските дружества, на които горепосочените физически лица /наредителите на преводите към И.М./ са представители по закон, собственци на капитала и/или съдружници. Тези суми не са доход на И.М., още по-малко – такъв с неустановен произход и не следва да бъдат включвани при изчисляване на размера на данъчната основа по чл.122,ал.2 ДОПК.

По отношение на тези суми решаващият орган е уважил доводите на жалбоподателя само за 91,48 лв. С писмо от 22.08.2018 г. И.М. е представил платежни нареждания за платени от него задължения на клиенти /стр.1037-стр.1035/, които не са били обсъдени в РД и РА, но са съобразени от решаващия орган. Последният е констатирал, че от РЛ са платени задължения за процесната година на „Мейо Холдингс" ЕООД за ДНИ и ТБО в общ размер 91.48лв.; приел е че сумата не е доход на РЛ и с нея е намалил размера на установените с РА суми по банкови сметки с неустановен източник. Освен с тази сума, по-гореизложените съображения, основата на доходите с неустановен произход следва да бъде намалена допълнително с разликата над нея до установения от съда размер – 2 007,50лв. /сборната сума в левова равностойност на преводите, посочени в т.”А” до т.”Г”/ т.е 2007,50лв. минус 91.48лв. или допълнително с 1 916.02 лв. Така размерът на данъчната основа за този вид доходи, според съда, възлиза на 1800,26 лв. /разликата на сумата по решението на горестоящия орган 3 716,28 лв. минус 1 916,02 лв./ и този размер следва да бъде съобразена при формиране на общата данъчна  основа за 2016 г.

3. В жалбата до съда относно 2016 година И.М. оспорва включени в разходната част на съпоставката на имущественото му състояние за 2016 г. сумите, както следва:

- нареден от И.М. превод на 21.03.2016 г. в размер на 1533.00 лв. на Н. Б. З.;

 - наредени преводи от РЛ на Н. Й. Н.: на 09.08.2016 г. - 899.18 лв.; на 09.11.2016 г. – 9 452.18 лв.; на 08.12.2016 г. - 905.06 лв.

- наредени преводи от И.М. на различни общини в Р България за   заплащане на  данъци и такси: на 28.04.2016 г. в размер на 235.99 лв. и на 13.05.2016 г. в размер на 159.16 лв.  

- нареден превод от РЛ на 27.12.2016 г. в размер на 900.00 лв. на „Джи Ди Естейтс“ ЕООД.  

- преведена от РЛ „такса“ на 18.11.201б г. в размер на 48 лв.

Описаните суми са посочени от органите по приходите като извършени плащания от жалбоподателя от банковите му сметки в „Инвестбанк" АД /т.3.7.3 на стр.64-65 от РД/. Тези суми са част от общо установения разход 18 369.40 лв. на ред 15, т.3 от таблицата за съпоставка за 2016г. /стр.66-67 от РД/. Те имат значение единствено за съпоставката на имуществено състояние на лицето по приложената методиката: към наличните парични средства в брой и по банкови сметки колона /к2/ се прибавят всички останали приходи /к3/, като от тях се извадят разходите /к4/ и паричните средства в края на периода /к5/,  т.е. к2 + к3 – к4 - к5. Доколкото за тази година не е установено превишение на разходите над приходите т.е от органите по приходите не е възприета  хипотезата т.7 на чл.122,ал.1 ДОПК и облагане на това основание няма, коментираните суми нямат никакво значение за формираната от ревизиращите органи, впоследствие изменена с решението на директора на ОДОП-Варна, обща годишна данъчна основа за 2016 г.  В този смисъл, възражението срещу съобразяването на горепосочените суми като разход на ЗЛ за 2016 г., е ирелевантно за предмета на настоящия спор.

В резултат на гореизложеното общата данъчна основа за 2016 г. е 14 745,94 лв. и се формира от:

            - 1 800,26 лв. - получени суми по банкови сметки от ревизираното лице с неустановен произход  /т.2 от мотивите на решението/;

- 56.00 лв. – доход от конкретен източник /получена комисионна от посредническа дейност за м.01. и м.02.2016 г., съгласно т.1 от мотивите на решението/;

            - 12 889,68 лв.  - декларираната от лицето годишна данъчна основа по реда на чл.17 от ЗДДФЛ;

Дължимият данък върху установената от съда данъчна основа е в размер на 1 474,60 лв. Предвид внесения от лицето данък - 1 288 лв, данъкът за довнасяне по чл.48 от ЗДДФЛ възлиза на 186,60 лв. и лихва – 28,20 лв. /лихвите съдът изчислява на основание чл.162 от ГПК, вр. с параграф 2 от ДР на ДОПК, като използва електронния лихвен калкулатор за изчисляване на законна лихва на официалния сайт на НАП/. За тези размери измененият и потвърден от горестоящия орган РА е законосъобразен, а за размерите над тях се следва неговата отмяна.

За разноските.

Разноски се претендират и от двете страни в съдебното производство. Съдът намира, че те следва да бъдат определени съобразно правилата на чл.161,ал.1 от ДОПК, според която разпоредба на жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция съразмерно уважената част на жалбата; на ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата, а на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат.

Неоснователно е искането на ответника за приложението на чл.161,ал.3 ДОПК, според която норма, в случаите, когато пред съда се представят доказателства, които е могло да бъдат представени в административното производство, представилата ги страна заплаща изцяло разноските по делото независимо от неговия изход, освен в случаите по чл.155,ал.3 и ал.4 ДОПК. В конкретния случай не са налице посочените в чл.161,ал.3 ДОПК условия за възлагане разноските в тежест на ревизираното лице по няколко съображения. Частичната отмяна на РА при съдебното оспорване не се следва единствено и само от представените доказателства в съдебната фаза, а въз основа и на тези представени в хода на ревизионното производство и при оспорването по административен ред на РА, които обаче доказателства, в нарушение на чл.37 от ДОПК, органите не са преценили обективно или изобщо не са подложили на анализ, за което са изложени съображения от съда в мотивите по-горе при оценката на доказателствения материал. Освен това по делото са приложени доказателства от ревизираното лице за обстоятелства, за които от последното са били представени такива и в хода на ревизионното производство, а представените в съдебното производство документи са с оглед доказване на благоприятни факти, твърдени в жалбата до съда, и предвид разпределението на доказателствената тежест, с цел оборване констатациите в оспорения ревизионен акт, което е възложено изцяло на ЗЛ при ревизиите по чл.122 ДОПК по силата на правилото на чл.124,ал.2, предл. първо от ДОПК. По делото за назначени и две ССЕ за изясняване на релевантни за спора обстоятелства, които доказателствени искания няма как да бъдат направени от жалбоподателя преди съдебната фаза на производството за да е приложима хипотезата на ал.3 на чл.161 от кодекса. По-горе в мотивите съдът е изложил съображения за процесуалното нарушение поради неспазването на 14 дневния срок за възражения и ангажиране на доказателства от РЛ от връчване на уведомлението по чл.124,ал.1 ДОПК до съставяне на РД. То също е причина за обосноваване на част от възраженията и представяне на допълнителни доказателства от оспорващия в съдебната фаза на производството.

За претендираните разноски жалбоподателят е представил списък /л. 529 от делото/. Сторените от него разноски възлизат общо на 1 607 лв. и включват: държавна такса за образуване на съдебното производство в размер на 10 лв. /преводно нареждане на л. 34 от делото/; издаване на съдебно удостоверение – 5 лв.; депозит за вещо лице - 500 лв. /банков документ на л. 349 от делото/; довнасяне депозит за експертиза - 592 лв. /л. 502 от делото/ и депозит за експертиза - 500 лв. /банков документ на л. 506 от делото/. На страната се следват разноски пропорционално на уважената част от жалбата, която възлиза на 42 163,11 лв. Разноските на тази база се изчисляват на 1 220,83лв. и в този размер са дължими на оспорващия от ответника в производството.

В производството пред съда жалбоподателят е представляван безплатно от адвокат С.К. ***, въз основа на надлежно упълномощаване с приложеното пълномощно в условията на чл.38,ал.1,т.3, предл. последно от Закона за адвокатурата. Според нормата адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на роднини, близки или на друг юрист, в която последна хипотеза попада настоящия казус. При съобразяване на разпоредбата на чл.38,ал.2,предл.второ вр.чл.36,ал.2 от ЗА и съобразно материалния интерес  по делото /55 500,16 лв./ възнаграждението на адвоката се определя в хипотезата на чл. 8, ал.1, т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е 2 195 лв. Пропорционално на уважената част от жалбата, на процесуалния представител на оспорващия – адв. С.К. се присъжда възнаграждение в размер на 1 667,53 лв., което следва да му заплатено от ответната в спора страна.

С оглед изхода на спора, претенцията на ответника за присъждане на разноски по делото е основателна, тъй като страната е била представлявана в производството от юрисконсулт /чл.161,ал.1, изр.2 и 3 ДОПК/. На ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата. По гореописаните правила относно възнаграждението на адвоката, минималния размер за юрисконсултско възнаграждение също е 2 195 лв. Пропорционално на отхвърлената част от жалбата /13 337,05 лв./, следващото се възнаграждение за юрисконсулт е 527,47 лв. и в този размер то е дължимо от И.М. на ответната страна.След прихващане на насрещните задължения за разноски на жалбоподателя и ответника /1 220,83 лв. минус 527,47 лв./, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на оспорващия И.М. сумата 693,36 лв. – разноски по делото. Отделно от това ответникът следва да бъде осъден и за възнаграждението на адв. С.К. в горепосочения размер.    

Мотивиран така и на основание чл.161 ДОПК, съдът

                                Р  Е  Ш  И :

         

ОТМЕНЯ по жалбата на И.М.И. ***,  Ревизионен акт № Р-03001817008881-091-001/26.10.2018 г. на орган по приходите при ТД на НАП-Варна, в изменената му и потвърдена част при административното обжалване с Решение  №408/28.03.2019 год. на Директор на Дирекция "ОДОП" гр.Варна при ЦУ на НАП, както следва:

- за установен данък за довнасяне по чл.48,ал.1 ЗДДФЛ за данъчен период 2011 г.: главница за размера над 559,15 лв. до 23 184,05 лв. и на определените лихви за размера над 369,10 лв. до 15 304,00лв.

- за установен данък за довнасяне по чл.48,ал.1 ЗДДФЛ за данъчен период 2012 г.: главница за размера над 33,82 лв. до 1 680.38лв. и на определените лихви за размера над  18,86 лв. до 936,93 лв.

- за установен данък за довнасяне по чл.48,ал.1 ЗДДФЛ за данъчен период 2013 г.: главница за размера над 252,17 лв. до 683,45 лв. и на определените лихви за размера над  114,98 лв. до 311,63 лв.

- за установен данък за довнасяне по чл.48,ал.1 ЗДДФЛ за данъчен период 2014 г.: главница за размера над 185,65 лв. до 674,38 лв. и на определените лихви за размера над 65,79 лв.  до 238,97 лв.;

- за установен данък за довнасяне по чл.48,ал.1 ЗДДФЛ за данъчен период 2015 г.: главница за размера над 9 199,50 лв. до 9 595,54 лв. и на определените лихви за размера над 2323,23 лв. до 2423,24лв.;

- за установен данък за довнасяне по чл.48,ал.1 ЗДДФЛ за данъчен период 2016 г.: главница за размера над 186,60 лв. до размера от 406,20 лева и на определените лихви за размера над 28,20 лв. до 61,39 лв.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.М.И. *** срещу Ревизионен акт № Р-03001817008881-091-001/26.10.2018 г. на орган по приходите при ТД на НАП-Варна, в частта му, изменена и потвърдена при административното обжалване с Решение  №408/28.03.2019 год. на Директор на Дирекция "ОДОП" гр.Варна при ЦУ на НАП, както следва:

- за установен данък за довнасяне по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за данъчен период 2011 г.: главница – 559,15 лв. и лихви 369,10 лв.;

- за установен данък за довнасяне по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за данъчен период 2012 г.: главница – 33,82 лв. и лихви 18,86 лв.;

- за установен данък за довнасяне по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за данъчен период 2013 г.: главница – 252,17 лв. и лихви 114,98 лв.;

- за установен данък за довнасяне по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за данъчен период 2014 г.: главница – 185,65 лв. и лихви 65,79 лв.;

- за установен данък за довнасяне по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за данъчен период 2015 г.: главница – 9 199,50 лв. и лихви 2323,23 лв.;

- за установен данък за довнасяне по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за данъчен период 2016 г.: главница – 186,60 лв. и лихви 28,20 лв.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите - гр.София да заплати на И.М.И. ***, с ЕГН **********,***, партер, сумата 693,36 лв. – разноски по делото, след прихващане.

          ОСЪЖДА Националната агенция за приходите - гр.София да заплати на адвокат С.И.К. ***, сумата  1 667,53 лв. – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ по чл.38,ал.1,т.3 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                                СЪДИЯ: