РЕШЕНИЕ
№ 81
гр. Перник, 15.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:ЛОРА Р. СТЕФАНОВА
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ Въззивно
гражданско дело № 20241700500031 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XX от ГПК.
С решение № 203 от 23.10.2023 г., постановено по гр.д. № 205/2023 г. Районен съд
Радомир е осъдил на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД А. С. К. да заплати на
„Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК *********, сумата от 3158,53 лв.,
представляваща стойност на потребени ВиК услуги през периода от 23.07.2019 г. до
22.11.2021 г. за имот с адрес ***, с абонатен № ***, ведно със законната лихва от подаването
на исковата молба – 01.11.2022 г., до окончателното заплащане, както и сумата от 428,17
лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
периода от 02.11.2019 г. до 09.03.2022 г.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника. Жалбоподателят сочи, че
не обитава от години процесния имот, като в него живеели съпругата и сина му.
Начислените количества противоречали на житейската логика, което се установявало от
съпоставка с показанията на монтирания преди две години водомер. Иска присъдените
суми да бъдат намалени и претендира разноски.
Въззиваемото дружество оспорва жалбата и иска решението да бъде потвърдено, като
претендира разноски.
По валидността на решението и допустимостта му в обжалваната част:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
1
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
Решението е допустимо – налице са процесуалните предпоставки за съществуване и
упражняване на правото на иск, като първоинстанционният съд се е произнесъл при
спазване на диспозитивното начало в исковия процес (чл. 6, ал. 2 ГПК).
По правомощията на съда относно правилността на решението в обжалваната
част:
По въпросите за правилността на решението съдът е ограничен от конкретните
оплаквания в жалбата освен когато следи служебно за интереса на някоя от страните,
констатира нарушение на императивна материална норма (т. 1 от ТР 1/2013 г. по тълк.д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС) или нищожността на правни сделки и отделни клаузи от тях,
които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността произтича пряко от
сделката или от събраните по делото доказателства (ТР 1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на
ОСГТК на ВКС).
В обхвата на горепосочените правомощия Окръжен съд Перник намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно пред въззивния съд, че процесният имот е водоснабден и за него е открита
партида с абонатен № ***, както и че ответникът като собственик на този имот е клиент на
ВиК услуги по договорно правоотношение с ищеца (§ 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране
на водоснабдителните и канализационните услуги и чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи).
Предмет на въззивни оплаквания е установеното от първостепенния съд, че през
периода от 23.07.2019 г. до 22.11.2021 г. в имота са потребени ВиК услуги на стойност
3158,53 лв.
Установява се от данните в назначената пред първостепенния съд съдебно-
икономическа експертиза, че индивидуален водомер в процесния апартамент е монтиран за
пръв път след исковия период – на 21.09.2022 г. Дотогава, включително и през исковия
период, ВиК дружеството е извършвало служебни начисления за предоставените услуги
(доставена вода, отвеждане на отпадни води, пречистване на отпадни води).
Поначало всеки собственик на апартамент в сграда-етажна собственост е длъжен да
монтира за своя сметка чрез съответния ВиК оператор индивидуален водомер в имота си -
чл. 11, ал. 4, изр. 1 вр. чл. 11, ал. 5 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи (Наредба № 4). Чл. 39, ал. 3 от Наредбата допуска при техническа невъзможност
индивидуални водомери да не бъдат монтирани в отделните имоти в сградата. Такава
техническа невъзможност по отношение на процесния имот не се установява да е била
налице с оглед на обстоятелството, че в крайна сметка, макар и след исковия период, в
жилището е монтиран индивидуален водомер. Тоест ответникът като клиент на ВиК услуги
е бил длъжен, но не е монтирал своевременно индивидуален водомер в имота си.
В чл. 39, ал. 4-6 е предвиден специален ред за изчисление на изразходваното
количество вода в имоти без индивидуални водомери. На първо място, за всяко обитаемо
жилище без индивидуален водомер се начислява по 6 куб. м при топлофицирано жилище на
обитател и по 5 куб. м - при нетоплофицирано жилище на обитател – чл. 39, ал. 5, т. 1. На
следващо място, така определените количества се завишават на тримесечие с по 1 куб. м на
обитател. На последно място, въпросните количества подлежат на допълнителна корекция
съобразно показанията на общия водомер, за да се изравни получената разлика между сбора
2
от начисленията за отделните жилища и показанията на общия водомер - чл. 39, ал. 4. Това
изравняване се извършва, както следва:
1. отчитат се преминалите количества вода през общия водомер;
2. отчитат се преминалите количества вода през индивидуалните водомери;
3. за потребителите без индивидуални водомери количествата вода се определят по
реда на чл. 39, ал. 5 и 6;
4. разликата между данните по т. 1 и сбора от отчетените по т. 2 и 3 количества вода се
разпределя пропорционално на изразходваните количества, определени в т. 2 и 3;
5. определените по т. 4 разлики и тяхната цена се записват на отделен ред и се
начисляват в сметката на всеки потребител при условията на чл. 32, ал. 5;
6. когато сумата от количествата по т. 2 и 3 е по-голяма от отчетеното по общия
водомер, определените по т. 3 количества се намаляват пропорционално до изравняване с
отчетеното количество по общия водомер.
Принципът, на който почива изложената нормативна уредба, е да не се допуска
неоснователно обогатяване както в полза на ВиК оператора, така и в полза на отделните
етажни собственици. Сборът от месечните начисления за отделните етажни собственици
трябва да съвпада с показанията на общия водомер в сградата или входа. Крайната цел е
етажните собственици да заплатят доставените ВиК услуги съобразно показанията на общия
водомер. Поради това служебните начисления от преразпределяне на разликата по чл. 39,
ал. 4, т. 4 и 5 изобщо не могат да бъдат намалявани. Могат да бъдат намалявани по реда на
чл. 39, ал. 4, т. 6 първоначалните начисления по чл. 39, ал. 4, т. 3 вр. ал. 5 и 6, когато сборът
на начисленията за всички етажни собственици надвишава показанията на общия водомер.
Математически правилните изчисления по чл. 39, ал. 4-6 създават необорима
презумпция за количеството потребление в имот, чийто собственик не е изпълнил
задължението си да монтира индивидуален водомер. Отново следва да се подчертае, че
целта е етажните собственици да заплатят преминалото след общия водомер количество
вода и стойността на допълнителните услуги по отвеждане и пречистване. Уредбата няма за
цел да санкционира потребителите, а да преодолее доказателствените проблеми, касаещи
количеството доставена вода при липсата на индивидуален водомер, и да възпрепятства
възможността за неоснователно обогатяване.
В настоящия случай обаче извършените от ищеца начисления по реда на чл. 39, ал. 4-6
са абсолютно произволни и не почиват на никаква външно установима логика. Както вече
беше посочено, за да са математически правилни служебните начисления при липса на
индивидуален водомер, е необходимо ВиК операторът да е посочил в счетоводните си книги
точния брой на обитателите в имота. За нетоплофицирани жилища се начисляват по 5 куб. м
на обитател, а това количество се завишава на тримесечие с по 1 куб. м. По делото не са
наведени, нито събрани в хода на съдебното дирене данни за броя на обитателите в
жилището. Ето защо, но и предвид липсата на спор, че имотът е обитаем, съдът намира, че
по реда на чл. 162 ГПК следва да редуцира служебните начисления на ищеца до 1/3.
Следователно предявеният иск за главница се явява основателен за сумата от 1042,31 лв., а
искът за мораторна лихва за сумата от 141,30 лв.
По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в
която искът по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е уважен за разликата над 1042,30 лв. до пълния
предявен размер от 3158,53 лв., а искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е уважен за разликата над 141,30
лв. до пълния предявен размер от 428,17 лв.
В останалата част решението следва да бъде потвърдено.
3
В допълнение следва да се посочи следното:
Видно е от мотивите на решението, че съдът се е произнесъл по дължимостта на
главница за потребени ВиК услуги в периода от 23.07.2019 г. до 22.11.2021 г. Въпреки това
в диспозитива поради очевидна фактическа грешка е посочена друга крайна дата на периода
по главния иск – 22.11.2022 г. Ето защо, на РРС следва да бъде указано да извърши
преценка за провеждане на процедура по отстраняване на очевидна фактическа грешка след
връщане на делото.
По разноските:
При този изход на спора решението на първоинстанционния съд следва да се ревизира
и в частта за разноските, като същото бъде отменено и на страните бъдат присъдени
разноски за двете инстанции по компенсация.
Ищецът е сторил пред районния съд разноски в общ размер от 723,47 лв., от които на
осн. чл. 78, ал. 1 ГПК му се следват 33,00 % или 238,74 лв. Като въззиваем е направил
разноски за определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв., от които на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК му се следват 33,33 лв.
Ответникът не доказва да е сторил разноски пред районния съд. Като въззивник е
сторил разноски в общ размер от 471,74 лв., от които 71,74 лв. държавна такса и 400 лв. за
адвокатско възнаграждение, а от тях, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, му се следват 66,66 % или
316,07 лв.
След изчисляването на разноските пред двете инстанции по компенсация, на
ответника, сега въззивник, следва да се присъдят разноски в общ размер от 44,00 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 203 от 23.10.2023 г., постановено по гр.д. № 205/2023 г. на
Районен съд Радомир, в частта, в която А. С. К., ЕГН **********, е осъден да заплати на
„Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК *********, разликата над сумата от 1042,30 лв.
до сумата от 3158,53 лв., представляваща главница за предоставени ВиК услуги, ведно със
законната лихва от 01.11.2022 г. до окончателното заплащане, и разликата над сумата от
141,30 лв. до сумата от 428,17 лв., представляваща мораторна лихва, както и в частта за
разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за разликата над сумата от
1042,30 лв. до сумата от 3158,53 лв., представляваща главница за предоставени ВиК услуги,
и за разликата над сумата от 141,30 лв. до сумата от 428,17 лв., представляваща мораторна
лихва.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК *********, да заплати на А. С.
К., ЕГН **********, сумата от 44,00 лв., представляваща разноски по компенсация пред
първата и въззивната инстанции.
УКАЗВА на Районен съд Радомир да извърши преценка за необходимост от служебно
иницииране на процедура по чл. 247 ГПК за отстраняване на очевидна фактическа грешка
при посочване на крайната дата на периода на присъдената главница.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5