Силистра, 11.04.2017г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Силистренският окръжен съд, гражданско отделение, в открито
заседание на четиринадесети март през две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИНКА СТОЕВА
при секретаря Д.Г.,
като разгледа докладваното от съдия
Стоева гр. д. № 93 по описа за
2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „АГРИХОЛ-КОНСУЛТ” ЕООД, със
седалище и адрес на управление: гр, Р. , област Б.,
ж.к. С. 6, ет.З, ап.8, твърди, че през
периода от 23.03.1999 год. до 25.05.2010 год. ответникът В.М.В. е била
управител на дружеството, като през периода на управлението й са изплатени от
страна на дружеството суми по фактури, по които „АГРИХОЛ- КОНСУЛТ” ООД е било
получател, без реално да са осъществени дейности по тези фактури и без дружеството
- ищец да е получило услуги или да е придобило активи за изплатените по тези
фактури суми. Твърди, че за размера на тези суми ответникът, като управител на
дружеството в периода на издаване на фактурите и изплащане на сумите, отговаря
имуществено пред „АГРИХОЛ- КОНСУЛТ” ООД, тъй като тези суми са вреда за
дружеството.
Твърди, че размерът на изплатените
суми на доставчиците по фактурите са: на „Б.О.П.-2007” ЕООД – изплатени общо 1
242 906 лв., а на „ТРАНС СТРОЙ ПЛЮС” ЕООД са изплатени общо 197 790 лв.
Твърди се, че разходите по цитираните
фактури са осчетоводени в сметка 207 „разходи за придобиване на ДМА”, без
реално да са придобити от страна на „АГРИХОЛ-КОНСУЛТ” ООД материални активи или
да са получени услуги, като в счетоводството на дружеството не съществуват
никакви доказателства, доказващи реално извършени дейности по тези фактури,
които обаче, независимо от това, са изплатени на дружествата-доставчици.
Ищецът твърди също, че при извършена
данъчна ревизия е отказано правото на данъчен кредит по тези фактури общо в
размер на 240 116, лева, от които 207 151,00 лв. по фактурите с доставчик
„Б.О.П. - 2007” ЕООД и 32 965,00 лв. по фактурите с доставчик „Транс Строй
Плюс” ЕООД, като от датата на окончателно Решение №17459 от 27.12.2013 год.,
постановено по адм.д.№6044 по описа за 2013 год. на ВАС,
Първо отделение, възниква и изискуемостта на вземането за отказаното право на
данъчен кредит по процесиите фактури. С изплащането на сумите по фактурите за
дружеството е възникнала вреда само в размера на данъчната основа по фактурите.
Тъй като тези фактури са били осчетоводени от дружеството и по тях дружеството
е ползвало данъчен кредит за размера на ДДС - общо 240 116,00 лв.,
изискуемостта на вземането за ДДС възниква с влизане в сила на отказа на правото
на данъчен кредит по тези фактури. Моли да се осъди ответникът да заплати
сумата от 240 000,00 лв., представляваща част от общата сума в размер на 1 440
696,00 лв. - обезщетение за настъпили вреди за дружеството, както следва: 1./
от изплащането от страна на „АГРИХОЛ-КОНСУЛТ” ООД (сега ЕООД) на „Б.О.П.-2007”
ЕООД и на „ТРАНС СТРОЙ ПЛЮС” ЕООД през времето, през което В.М.В. е била
управител на „АГРИХОЛ-КОНСУЛТ” ООД (сега ЕООД), на сумата от 1 200 580,00 лв.,
като данъчна основа по Фактурите, подробно описани в исковата молба и
доставчици „Б.О.П.-2007” ЕООД и „ТРАНС СТРОЙ ПЛЮС” ЕООД и 2./ от отказването на
право на данъчен кредит с влязъл в сила РА № ********** от 25.11.2011 год. на
НАП, ТД - ад. София общо в размер на 240 116,00 лв. по тези сделки, реализирани
през времето, през което ответницата е била управител на дружеството, ведно с
обезщетение за забава върху тези суми в размер на законната лихва, считано от
датата на подаване на настоящата искова молба до датата на пълното изплащане на
сумите. Претендира присъждане на деловодни разноски.
Ответната страна В.М.В. оспорва изцяло предявените по
основание и размер.
Не оспорва, че е била съдружник и
управител в посоченото дружество. Твърди обаче, че на 10.05.2010г. е проведено
Общо събрание /ОС/ на дружеството, на което тя е била освободена като съдружник
и като управител и на същата дата се е договорила за продажба на дружествените
си дялове, които на 11.05.2010г. е продала и повече от пет години е
преустановила не само своите отношения като управител, но и като съдружник в това
дружество, поради което исковете се явяват погасени по давност.
По същество твърди, че претенциите са
напълно неоснователни и недоказани и независимо, че е била управител на
ищцовото дружество, много от ситуациите са останали встрани от нея по волята на
представляващия тогава другия съдружник - Румен Янков. Твърди, че представените
с тази искова молба фактури не са подписвани от нея, а в счетоводството са се
получавали касови бонове без през него да минават разплащания, като не й е
известно от сметките на дружеството или касата да са разходвани средства за
тези разплащания.
Моли да се отхвърлят исковите
претенции. Претендира разноски за процеса, при условията на чл. 78 ал. 2 от ГПК
, тъй като изобщо не е дала повод за този процес.
Съдът, като обсъди доказателствата по
делото и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 145 ТЗ и чл. 86 ЗЗД.
Реализирането на отговорността по чл.
145 ТЗ е поставено в зависимост от няколко предпоставки: управителят да е
извършил такова действие или бездействие, с което е нарушил задължение към
дружеството; за дружеството да е настъпила вреда; да е налице причинна връзка
между поведението на управителя и вредата; управителят да е виновен. Освен
наличието на елементите от фактическия състав на отговорността по същество,
необходимо е също така да е налице и взето решение на ОС по чл. 137, ал.1, т.8 ТЗ.
В случая това изискване за вземане на
решение за търсене на отговорност от управителя е налице, като същото е
относимо към допустимостта на иска. Ищецът е представил протокол-решение от 20.05.2015
г. за проведено на тази дата ОС на "АГРИХОЛ-КОНСУЛТ" ЕООД, на което
са взети решения за предявяване на настоящия иск за вреди, както и за
назначаване на представител за воденето на процеса. Ответникът не е оспорил
това взето от ОС решение, с оглед на което съдът приема, че предявеният от
дружеството срещу бившия управител иск за вреди е процесуално допустим.
Искът обаче е погасен по давност и като
такъв подлежи на отхвърляне, като съображенията за този извод са следните:
Ответницата твърди, че исковете са
погасени по давност, тъй като към момента за завеждане на исковата молба –
25.05.15г. е изтекъл петгодишния погасителен давностен срок за предявяването им,
считано от 10.05.10г. – датата, на която тя е освободена от ОС на дружеството
като съдружник и като негов управител
Не се спори по делото, а видно и от
представените доказателства, В.М.В. е била съдружник и управител в ищцовото
дружество от 23.03.1999 год. и на 10.05.2010г., при проведено Общо събрание на
дружеството, тя е освободена както като съдружник, така и като негов управител
/стр. 74/, както и че с договор от
10.05.2010г., с нотариална заверка на подписите от 11.05.11г. /стр. 73/, тя е
продала дружествените си дялове на М. Р.М..
Не се спори също, че вписването на
освобождаването в Търговския регистър е с дата 25.05.2010г. Това обстоятелство
в случая обаче няма отношение към началния давностен срок, тъй като съгл. чл.
140 ТЗ /който сочи, че решения на ОС, касаещи промяна в капитала, персоналния
състав на съдружниците, избор и освобождаване на управител, имат действие от
вписване им в ТР/, този конститутивен ефект на
вписването намира своето проявление само спрямо трети на дружеството лица, а
във вътрешните отношения между дружеството, неговите съдружници и органите на
дружеството, тези решения пораждат незабавно действие, т.е.от момента на
постигане на необходимото съгласие от съдружниците, формиращи волята на Общото
събрание. /В този смисъл е константата съдебна практика - Решение № 690/
03.12.2008г. по т.д № 349/2008г., II ТО , решение № 135 /09.11.2009г. по тд.№ 184/2009г. на ВКС , I ТО , решение № 100/04.06.2010г.
по т.д.№ 799/ 2009г. на II ТО , решение № 39/ 15.04.2011г по т.д.№ 526/ 2010г.
на I ТО, Решение № 177 от 11.08.2014 г. по т.д.№ 66/ 2012г. на ВКС ,II отд., ТК, които са постановени по реда на чл. 290 от ГПК и
формиращи задължителна съдебна практика/.
Съгласно общото законово правило на
чл. 114, ал.3 ЗЗД, давността за вземания за вреди от непозволено увреждане започва да тече от
откриването на дееца и
от същия момент то става изискуемо, защото от тогава длъжникът изпада в забава съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Видно
от исковата молба и уточняваща такава, твърдяното увреждащо действие на
управителя, с което е причинил вреда на дружеството, са именно процесните сделки,
за които се твърди, че са реализирани през времето, през което ответницата е
била управител на дружеството и по които се твърди, че липсват доказателства за
реалното им осъществяване, вследствие на което и е отказано право на данъчен
кредит.
Тъй като в случая вземането на ищеца е за
причинени му от управителя на дружеството вреди, на основание чл. 115, ал.1,
б."д" ЗЗД давността не тече докато последният е на служба. Следователно
началото на давностния срок е моментът на
освобождаването на управителя –10.05.10г. /решението на ОС на дружеството за освобождаването на
ответницата като управител на ищцовото дружество/ и същият изтича на
10.05.15г., а искът е предявен на 25.05.2015 г., т.е. след изтичането на общия
установен в чл. 110 ЗЗД 5-годишен давностен срок.
Несъстоятелни са доводите на ищеца,
че процесното вземане е станало изискуемо към момента на влизане в сила на ДРА
№ **********/25.11.2011г. за отказано на дружеството право на данъчен кредит в
размер на 207 151 лв. по доставки от „Б.О.П.-2007” ЕООД и 32 965 лв. – по
доставки от „ТРАНС СТРОЙ ПЛЮС” ЕООД, а именно на 27.12.13г. /датата на
окончателното Решение №17459/27.12.2013 г., постановено по адм.д.№
6044 по описа за 2013 год. на ВАС, Първо отделение/ и от тогава започва да тече
давностият срок, който към момента на предявяване на
исковата молба не е изтекъл.
По отношение на давността в случая не
е необходимо самото деяние, от което произтича вредата и неговото авторство да
се установяват по специален ред. Пострадалият от непозволено увреждане придобива качеството на
кредитор от момента, в който длъжникът е извършил увреждането. От този момент
увреденият става носител на субективното право на обезщетение за увреждането.
Дори деянието да е престъпление, давността тече от момента на извършването му,
а не от влизането в сила на присъдата, с която се установява престъпният му
характер. Веднъж възникнало, вземането на пострадалия за обезщетение от вреди
от непозволено увреждане спрумо причинителя на
вредата трябва да се предяви в петгодишния давностен срок. В този см. и Р. №
225 от 27.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1359/2016 г., IV г. о., ГК, както и Р №
130 от 24.07.2015 г. на ВнАС по в. гр. д. № 275/2015
г. В същия смисъл е и Решение № 739 от 15.04.2014 г. на САС по в. гр. д. №
4226/2013 г., в което е прието, че давността за вземане от вреди от трудова злопулука започва да тече от момента на увреждането, а не
от момента на удостоверяването на последната с разпореждането по чл. 60, ал.1 КСО, както и постановеното по реда на чл. 290 ГПК Р № 287 от 1.11.2012 г. на ВКС по гр.
д. № 1560/2011 г., III г. о., ГК, даващо отговор на материално правния въпрос:
“кой е началният момент, от който започва да тече погасителната давност за иск
по чл. 45 ЗЗД, предявен срещу ръководителя за причинени вреди от непозволено
увреждане при издаването на незаконна заповед за уволнение?“, като се приема,
че началният момент на погасителната давност е моментът на увреждането, който
при разглежданата хипотеза е моментът на прекратяване на трудовото
правоотношение, а не признаването на уволнението за незаконно, което е само
един от елементите на противоправността на деянието,
но не и начало на изискуемостта на вземането.
Несъстоятелен е и доводът на ищеца за
спиране на давността през времето, когато едноличният собственик на капитала и
управителят на ищцовото дружество е починал до вписването на новия едноличен
собственик на капитала и управител на дружеството, тъй като през този период от
време последното е останало без органи поради форсмажорно обстоятелство, а
неговите наследници не придобиват права на ОС и на управител на дружество и
едва при прехвърлянето на дружествените дялове и при вписване на новия
едноличен собственик на капитала, съответно управител, спрялата давност
продължава да тече.
Незнанието на кредитора, че има
вземане или че вземането му е изискуемо, не е пречка за течението на
погасителната давност за това вземане, нито е причина за прекъсването или
спирането й. Разпоредбите относно погасителната давност са с повелителен
характер и не следва да се тълкуват разширително. Хипотезите,
в които давност не тече или се прекъсва, са изрично регламентирани от
законодателя в чл. 115 и чл. 116 ЗЗД. Изключенията също трябва да бъдат изрично нормативно уредени,
както е например при чл. 197 ЗЗД или в ТЗ, но при хипотези, различни от
настоящата, касаеща смърт на едноличния собственик на капитала и управител на ЕООД.
Нещо повече, съгласно чл. 151,ал.1 ТЗ
дружеството, в което капиталът се притежава от едно физическо лице, се
прекратява със смъртта му, ако не е предвидено друго или наследниците не
поискат да продължат дейността. Не би могло да се приеме, че докато
наследниците решат какви действия да предприемат по отношение на наследствените
си дялове, е налице спиране или прекъсване на давността по отношение на
вземания на дружеството.
Предвид отхвърляне на основния иск,
на отхвърляне подлежи и аксесорната претенция за присъждане
на обезщетение за забава върху главницата в размер на законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба /25.05.15г./ до датата на пълното й изплащане.
Съобразно изхода на
процеса, на ответната страна следва да се присъдят направените от нея деловодни
разноски в размер на 9 476 лв., от които 9 276 лв. – заплатен
адвокатски хонорар, ведно с ДДС, и 200 лв. – заплатен депозит за вещо лице.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АГРИХОЛ-КОНСУЛТ”
ЕООД, ЕИК ……, със седалище и адрес на управление: гр,
Р., област Б., ж.к. С. 6, ет.З, ап.8, представлявано от управителя Н.Г.А.,
искове против В.М.В. , с ЕГН …….., за заплащане на сумата от 240 000,00 лв. /двеста
и четиридесет хиляди лева/, представляваща част от общата сума в размер на 1
440 696,00 лв. - обезщетение за настъпили вреди за дружеството, както следва:
1./ от изплащането от страна на „АГРИХОЛ-КОНСУЛТ” ООД (сега ЕООД) на
„Б.О.П.-2007” ЕООД и на „ТРАНС СТРОЙ ПЛЮС” ЕООД през времето, през което В.М.В.
е била управител на „АГРИХОЛ-КОНСУЛТ” ООД (сега ЕООД), на сумата от 1 200
580,00 лв., като данъчна основа по Фактурите, подробно описани в исковата молба
и доставчици „Б.О.П.-2007” ЕООД и „ТРАНС СТРОЙ ПЛЮС” ЕООД и 2./ от отказването
на право на данъчен кредит с влязъл в сила РА № ********** от 25.11.2011 год.
на НАП, ТД - ад. София общо в размер на 240 116,00 лв. по тези сделки,
реализирани през времето, през което ответницата е била управител на
дружеството, ведно с обезщетение за забава върху тези суми в размер на
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба /25.05.15г./ до датата на пълното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „АГРИХОЛ-КОНСУЛТ” ЕООД, ЕИК ……..,
със седалище и адрес на управление: гр, Р., област Б.,
ж.к. С. 6, ет.З, ап.8, представлявано от управителя Николай Георгиев Аврамов, да
заплати на В.М.В., с ЕГН ………., сумата от 9 476 /девет хиляди четиристотин
седемдесет и шест лева/ лв., представляваща направените от последната деловодни
разноски пред СОС.
Решението подлежи на
обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.