№ 126
гр. К., 04.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:Мария К. Дановска
Кирил М. Димов
при участието на секретаря Пенка Цв. Вълкова
като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Въззивно гражданско дело
№ 20235100500232 по описа за 2023 година
Производството е по чл.17, ал.5 от ЗЗДН във вр. с чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 31/18.07.2023 г., постановено по гр.д. № 77/2023 г. по
описа на Районен съд – А., срещу въззивника С. М. Ю. от с.Ч. с., общ.А.,
обл.К., са наложени мерки за защита от домашно насилие в полза на
въззиваемата И. С. А. от с. М., общ.А., обл.К. – да се въздържа от извършване
на домашно насилие спрямо нея, както и забрана да я приближава на
разстояние по - малко от 20 метра за срок от три месеца. С решението съдът е
наложил на С. М. Ю. „глоба“ в размер на 200 лв., осъдил го е да заплати по
сметка на Районен съд – А. държавна такса в размер на 25 лв., както и да
заплати на И. С. А. направените по делото разноски от 600 лв. Въз основа на
решението е издадена Заповед за защита № 4/18.07.2023 г.
Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят С.
М. Ю., който чрез представител по пълномощие – адв.Д. Х. от АК-К., го
обжалва изцяло като неправилно поради нарушение на материалния закон и
необоснованост. Сочи се в жалбата, че обжалваният съдебен акт не е
мотивиран, а събраните по делото писмени доказателства не дават основание
1
за налагане на мярка на защита в полза на въззиваемата - дъщеря на
жалбоподателя, защото не подкрепят молбата на първата за извършено
спрямо нея насилие на 01.07.2023 г. и твърденията й за това се опровергават
от противоречивите показания на св.С. С. И., за който се твърди, че е
единствен очевидец на случая и на показанията, на който не следва да се дава
вяра, тъй като е син на молителя в производството. Жалбоподателят счита, че
първоинстанционният съд е кредитирал представената от молителя
декларация и посочените свидетелски показания, без да отчете противоречия
относно фактите, изложени в молбата за защита, декларацията и посочените
свидетелските показания, като неоснователно кредитирал показанията на
заинтересованите свидетел, в която връзка излага подробни съображения.
Искането на жалбодателя е въззивният съд да отмени обжалваното решение и
да му присъди направените по делото разноски.
В срока по чл.17, ал.4 ЗЗДН въззиваемата страна И. С. А. не е
представила възражения по жалбата.
В съдебно заседание въззиваемият С. М. Ю. лично и с процесуалния си
представител адв.Д. Х. поддържа жалбата.
В съдебно заседание въззиваемата страна И. С. А., лично и с
процесуалния си представител адв.Т. К. оспорва въззивната жалба. Моли
обжалваното решение да се потвърди и да й се присъдят разноски по
възивната жалба.
Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания,
съобразно чл. 269 ГПК, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок и от лице, имащо интерес от
обжалването и като допустима следва да се разгледа по същество.
При извършената служебна проверка на обжалваното решение,
въззивният съд констатира, че същото е валидно и допустимо.
Производството пред първоинстанционния съд, за налагане на мерки за
защита от домашно насилие по ЗЗДН, е образувано на 04.07.2023 г. по молба
на И. С. А. от с. М., общ.А., обл.К., за извършен на 01.07.2023 г. акт на
домашно насилие, при който в с.М., в близост до къщата, в която тя живее,
баща й С. М. Ю. вдигнал нов скандал (след като вдигнал такъв на
30.06.2023г., за който също подала молба за защита по ЗЗДН), при който
2
засипал нея и съпруга й с обиди и заплахи. Свидетел на това агресивно
поведение станал синът й С. С. И., който след молбата й до баща й да спре с
обидите, предовратил опита му да я удари с бастун.
Молбата е подадена от пострадало лице по смисъла на чл. 8, т. 1 от
ЗЗДН, в едномесечния срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, срещу лице по чл. 3, т. 4
от ЗЗДН – възходящ на молителя, поради което е процесуално допустима,
като към нея е приложена и декларация за извършеното насилие съгласно чл.
9, ал. 3 от ЗЗДН.
От фактическа страна по делото се установява следното:
Молителката И. С. А. е дъщеря на ответника С. М. Ю.. По реда на чл.9,
ал.3 от ЗЗДН същата декларира описания по-горе акт на домашно насилие от
01.07.2023г., както и че противоречията между нея и баща й били по повод на
сънаследствената им къща в с.М., в която молителят и съпругът й живеят от
2010 г., а баща й, който живеел в гр.И., Т., идвал в нея през лятото и те
полагали грижи за него.
Твърденията в молбата на молителката са установени от декларацията
по чл.9, ал.3 от ЗЗДН за предизвикан от въззиваемия скандал на 01.07.2023 г.
и опитът й да я удари с бастуна, предовратен от сина й - св. С. С. И., макар да
са оспорени от ответника, не са опровергани от други доказателства по
делото, в т.ч. и от ангажираните от страни свидетелски показания, като не са
налице сочените във въззивната жалба противоречия. Конкретно се
установява от показанията св.С. С. И., че на 01.07.2023г. дядо му вдигнал
бастун срещу майка му, като свидетелят хванал бастуна, счупил го на две на
коляното си и го хвърлил встрани, като преди това имало словесна разправия
относно обща на страните къща в с.М., от която въззиваемият гонел
семейството на дъщеря си.
При това, оплакванията във въззивната жалба за противоречия относно
фактите, изложени в молбата за защита, декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗД и
показанията на ангажираните от молителя св.С. С. И., са неоснователни. В
тази връзка съдът споделя мотивите на първоинстанционния съд и препраща
към тях на основание чл.272 от ГПК.
За пълнота, следва да се посочи, че показанията на ангажирания от
въззиваемия пред първоинстанционния съд св.Ф. С. Ю. - син на въззивника,
не установяват преки възприятия на свидетеля и не следва поради това да се
3
кредитират.
Предвид установеното от фактическа страна, се налагат следните
правни изводи: Предмет на доказване в производството е осъществен спрямо
молителя акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН, извършен от
ответника по молба на 01.07.2023 г. Посочената разпоредба квалифицира като
домашно насилие всеки акт на физическо, сексуално, психическо и пр.
насилие, както и опитът за такова насилие в изброените хипотези. В случая
актът на домашно насилие е извършен под формата на психическо
посегателство спрямо пострадалата и е осъществен по време, място и начин,
съгласно изложените обстоятелства в молбата за иницииране на съдебното
производство и подадената в тази връзка декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН,
доказателствената сила на която не е опровергана съгласно чл.13, ал.3 от
ЗЗДН. Доказаният акт на домашно насилие води и до необходимостта от
налагането на предвидените в ЗЗДН мерки за защита, до какъвто правилен
извод е достигнал и първоинстанционният съд. От своя страна, наложените
мерки за защита по вид и продължителност са съответни на тежестта на акта
на домашно насилие.
По изложените съображения въззивната жалба е неоснователна, а
обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди.
При този изход на делото, въззивникът няма право на разноски съгласно
чл.78, ал.1 от ГПК и в негова тежест на основание чл.78, ал.3 от ГПК са
направените от въззиваемия разноски за тази инстанция в размер на 600 лв. за
адвокатско възнаграждение, както и държавната такса за въззивното
производство, възлизаща на 12.50 лв. (по арг. от чл.17, ал.2, вр. чл.11, ал.2 от
ЗЗДН), която същият следва да се осъди да заплати по сметка на Окръжен съд
- К..
При тези мотиви, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 31/18.07.2023 г., постановено по гр.д. №
77/2023 г. по описа на Районен съд - А..
ОСЪЖДА С. М. Ю., с ЕГН **********, от с.М., общ.А., обл.К., кв. „Ч.
с.“, да заплати на И. С. А., с ЕГН **********, от с.М., общ. А., обл. К., кв. „Ч.
4
с.“, направените във въззивната инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лв.
ОСЪЖДА С. М. Ю., с ЕГН **********, от с.М., общ.А., обл.К., кв. „Ч.
с.“, да заплати по сметка на Окръжен съд - К. държавна такса за въззивното
производство в размер на 12.50 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.17, ал.6 от ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5