Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 29.04.2022 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, IV-г с-в, в публичното заседание на двадесет
и втори февруари през 2022 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА
АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НЕЛИ МАРИНОВА
мл.с.А.
ИВЧЕВА
при секретаря В.Иванова,
като разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 707 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.258-273 ГПК.
С
решение № 196929 от 20.08.2019 г. СРС, 119 с-в, по гр.д.№ 51924/2017 г. е
допуснал да се извърши съдебна делба между Д.С.К., З.С.К. и „И.-И.“ АД на следните недвижими имоти: Урегулиран поземлен
имот /УПИ/ II-231
от кв. CCLIV
по плана на гр.София, Павлово-Бъкстон, цялото с площ от 673,00 кв.м. но
нотариален акт за собственост на основание заповед, издадена от изпълнителния
директор на Агенцията за геодезия, картография и кадастър на 02.12.2010 г. под
№ РД-18-68, заснет с идентификатор 68134.1930.231 с площ от 575,00 кв.м., а по
документ за собственост 673,00 кв.м., както и на построената в имота двуетажна
жилищна сграда с разгъната застроена площ от 152,00 кв.м. общо за двата етажа и
застроена площ от 76,00 кв.м., състояща се от хол, столова, кухня и сервизни
помещения в партера и стая, детска стая и кабинет на етажа с мазе и гараж в
сутеренния етаж при съседи по нотариален акт: ул. „Ген.Суворов“, парцел VII-541 и държавен имот, заснета на
основание заповед, издадена от изп.директор на
Агенцията за геодезия, картография и кадастър на 02.12.2010 г. под № РД-18-68 с
идентификатор № 68134.1930.231.1 със застроена площ от 74,00 км.м. на два етажа
с предназначение жилищна сграда-еднофамилна, построена в имот с идентификатор
68134.1930.231 с площ от 575,00 кв.м., а по нотариален акт за собственост
673,00 кв.м. при квоти от по 2/5 идеални части за първите двама съсобственици и
1/5 идеални части за третия съсобственик.С решението не са допуснати до делба:
1. Постройка на допълнително застрояване с идентификатор 68134.1930.231.2 със
застроена площ от 16,00 кв.м., построена в имот с идентификатор 68134.1930.231
с площ от 575,00 кв.м., а по нотариален акт за собственост 673,00 кв.м.; 2. Друг
вид производствена, складова, инфраструктурна сграда с идентификатор 68134.1930.231.3
със застроена площ от 151,00 кв.м., построена в имот с идентификатор
68134.1930.231 с площ от 575,00 кв.м., а по нотариален акт за собственост
673,00 кв.м. и 3. Друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда с
идентификатор 68134.1930.231.4 със застроена площ от 110,00 кв.м., построена в
имот с идентификатор 68134.1930.231 с площ от 575,00 кв.м., а по нотариален акт
за собственост 673,00 кв.м.С решението е постановено до окончателното
извършване на делбата допуснатите до делба имоти да се ползват както и до
момента на постановяване на решението.
Срещу така
постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищцата Д.С.К. в частта, с която е отхвърлен
иска за делба, както и в частта, с която е постановено допуснатите до делба
имоти да се ползват както до момента на постановяване на решението с
оплаквания, че в посочената част същото е незаконосъобразно и неправилно.Излага
доводи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че по делото не е
доказана съсобственост на процесните имоти, като твърди, че същите са изградени
върху съсобствен имот с идентификатор 68134.1930.231 по КККР на гр.София при
описаните в решението квоти.Твърди, че не се спори, че сградите са част от
активите на бившето българско поделение на Българо-унгарското дружество „И.“,
част от предмета на гр.д.№ 4771/1992 г. на СГС и на гр.д.№ 8453/1996 г. на СРС,
41 с-в.След отмяна на отчуждението на недвижим имот № 6 от кв.264 по плана на
гр.София, м. „Павлово-Бъкстон-Триъгълника“ в частта, касаеща правата на
отчуждените собственици С.З.К. и Е.Г.К. по отношение на сградите е възникнала
съсобственост между тези две лица и „И.-И.“ АД /като
правоприемник на „И.“-БУД/, като идеални части от правото на собственост върху
трите постройки е предмет на дарение, оформено с нотариален акт № 64 по н.д.№
46647/1997 г. с дарители Е.и С.К.и дарен-Д. и З.К..Въззивницата
поддържа становище, че доколкото в нотариалния акт за дарение липсва изрична
уговорка относно запазване правото на собственост върху сградите от страна на
дарителите следва да се приеме, че по силата на чл.92 ЗС собствениците на
земята са прехвърлили и правото на собственост върху трите процесни постройки
на дарените лица.За периода 2006 г.-2010 г. сградите са били отдавани под наем
на ЕТ „Б.-И.Ц.“ общо от страните по делото, липсват доказателства за право на
собственост на трети лица, различни от собствениците на терена, върху който са
построени.Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да допусне делба
на описаните постройки при квоти: по 2/5 идеални части за Д.С.К. и З. С.К. и
1/5 идеална част за „И.-И.“ АД, като на основание
чл.344, ал.2 ГПК да определи размер, който З.С.К. да й заплаща за лишаването й
от ползване до окончателното приключване на делото.В съдебно заседание на 06.07.2021
г. въззивницата е уточнила, че претендира обезщетение
от З.К. за лишаването й от ползването на жилищната сграда.
Ответникът по въззивната жалба-„И.-И.“ АД изразява
становище за основателност на същата.Поддържа, че процесните сгради са построени
от дружеството, и че първоинстанционният съд не е оценил събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност.Твърди, че искане по чл.344, ал.2 ГПК е било
направено само от името на дружеството, не и от ищцата, и че
първоинстанционният съд не е съобразил представената от него молба относно
ползването на имота.
Ответникът по въззивната жалба-З.С.К. не взема становище по въззивната
жалба на ищцата.
Постъпила е
въззивна жалба и от ответника З.С.К. срещу решение № 196929 от 20.08.2019 г. в
частта, с която не е допусната делба на описаните постройки.Въззивникът
твърди, че в посочената част решението е неправилно и незаконосъобразно.Излага
оплаквания, че първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си да даде
указания за отстраняване нередовности и представяне
на допълнителни доказателства за наличие на съсобственост върху процесните
сгради.Моли съда да отмени решението в обжалваната част.
Ответникът по въззивната жалба-„И.-И.“ АД
изразява становище за основателност на въззивната жалба на ответника.
Ответницата по въззивната жалба-Д.С.К. не взема становище по нея.
С определението
по чл.267 ГПК въззивният съд е върнал въззивната
жалба на Д.С.К., имаща характер на частна жалба срещу решението от 20.08.2019
г. в частта относно искането по чл.344, ал.2 ГПК.
Съдът,
като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният
съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.34 ЗС.Ищцата- Д.С.К. твърди, че с брат й- З.С.К. са съсобственици на
основание дарение, оформено с нотариален акт № 64 по н.д.№ 46647/1997 г. на
8/10 идеални части, а вторият ответник-„И.-И.“ АД на
2/10 идеални част на УПИ II-231
от кв.254 по плана на гр.София, Павлово-Бъкстон, целия с площ от 673,00 кв.м.
по нотариален акт за собственост.На основание заповед № РД-18-68/02.12.2010 г.
на изпълнителния директор на АГКК имотът е заснет с идентификатор
68134.1930.231 с площ от 575,00 кв.м.Върху имота са построени: двуетажна жилищна сграда с
разгъната застроена площ от 152,00 кв.м. общо за двата етажа и застроена площ
от 76,00 кв.м., състояща се от хол, столова, кухня и сервизни помещения в
партера и стая, детска стая и кабинет на етажа с мазе и гараж в сутеренния етаж
при съседи по нотариален акт: ул. „Ген.Суворов“, парцел VII-541 и държавен имот, заснета на
основание заповед, издадена от изп.директор на АГКК №
РД-18-68 с идентификатор № 68134.1930.231.1 със застроена площ от 74,00 кв.м.
на два етажа с предназначение жилищна сграда-еднофамилна, построена в имот с
идентификатор 68134.1930.231 с площ от 575,00 кв.м., а по нотариален акт за
собственост 673,00 кв.м.; постройка на допълнително застрояване с идентификатор
68134.1930.231.2 със застроена площ от 16,00 кв.м., построена в имот с
идентификатор 68134.1930.231 с площ от 575,00 кв.м., а по нотариален акт за
собственост 673,00 кв.м.; друг вид производствена, складова, инфраструктурна
сграда с идентификатор 68134.1930.231.3 със застроена площ от 151,00 кв.м.,
построена в имот с идентификатор 68134.1930.231 с площ от 575,00 кв.м., а по
нотариален акт за собственост 673,00 кв.м.; друг вид производствена, складова,
инфраструктурна сграда с идентификатор 68134.1930.231.4 със застроена площ от
110,00 кв.м., построена в имот с идентификатор 68134.1930.231 с площ от 575,00
кв.м., а по нотариален акт за собственост 673,00 кв.м.По отношение на
постройките върху процесния имот извън жилищната сграда излага твърдения, че те
представляват приращения към терена, върху който са
построени, като ответното дружество е разрушило всички подобрения и ги е
построило.Моли съда да постанови решение, с което да допусне делба на описаните
имоти при квоти: по 4/10 идеални части за нея и за З.С.К. и 2/10 идеални части
за „И.-И.“ АД.
Видно от
нотариален акт № 64 по н.д.№ 46647/97 г. С.З.К. и съпругата му Е.Г.К. са дарили
на децата си Д.С.К. и З.С.К. собствените си 8/10 идеални части от следния
недвижим имот: дворно място, съставляващо парцел II-231, кв.254 по плана на София,
Павлово-Бъкстон, цялото с площ от 673 кв.м., заедно с построената в него
двуетажна жилищна сграда с площ от 152 кв.м. общо за двата етажа, а застроена
площ от 76 кв.м., състояща се от хол, столова, кухня и сервизни помещения в
партера и стая, детска стая и кабинет на етажа с мазе и гараж в сутеренния етаж
при съседи по нотариален акт: ул. „Ген.Суворов“, парцел VII-541 и държавен имот, като дарителите
са си запазили пожизнено и безвъзмездно заедно или поотделно да ползват
дарявания имот.Видно от представените преписи-извлечения от акт за смърт №
91/28.06.2008 г. на СО-р-н „Витоша“ и № 92/20.07.2009 г. на СО-р-н „Банкя“ С.З.К.
е починал на 28.06.2008 г., а Е.Г.К. е починала на 18.07.2009 г.
С
нотариален акт за собственост № 33 по н.д.№ 29/2005 г. „И.-И.“
АД е признат за собственик на 2/10 идеални части от дворно място, съставляващо
парцел II-231,
кв.264 по плана на София, Павлово-Бъкстон, цялото с площ от 573 кв.м. при
граници по скица: ул. „Ген.Суворов“, УПИ, означени по скица като парцел VII-541 и парцел I-за И., заедно с построената в него
двуетажна жилищна сграда с площ от 152 кв.м. общо за двата етажа, а застроена
площ от 76 кв.м., състояща се от хол, столова, кухня и сервизни помещения в
партера и стая, детска стая и кабинет на етажа с мазе и гараж в сутеренния етаж.
Ответникът
„И.-И.“ АД е направил искане по чл.344, ал.2 ГПК с
решението по допускане на делбата съдът да се произнесе относно ползването на
процесния имот и да определи размера на сумата, която да му бъде изплащана от З.К.
като обезщетение.
С молба
от 29.06.2018 г. З.С.К. е заявил, че лично и чрез дъщеря си и нейното семейство
ползва съобразно правата си двуетажната жилищна сграда, описана в исковата
молба, и че не е препятствал нито лично, нито чрез трето лице ответника „И.-И.“ АД да ползва собствеността си.
От заключението на техническата експертиза на вещото лице А.Р.е установено,
че съществуващите сгради в процесния имот са: двуетажна масивна жилищна сграда,
състояща се от партер, етаж и сутерен, гараж, мазе е таван, ЖБ конструкция със скатен дървен покрив с идентификатор 68134.1930.231.1; постройка
на допълнително застрояване-масивна сграда-склад, пристроена към основната
жилищна сграда с идентификатор 68134.1930.231.2; производствена, складова сграда,
масивна конструкция със скатен покрив от ЛТ ламарина
с идентификатор 68134.1930.231.3; производствена, складова сграда, масивна
конструкция със скатен покрив от ЛТ ламарина с
идентификатор 68134.1930.231.4; складова сграда-незаснета и ненанесена в
кадастралната карта, без идентификатор с масивна конструкция със скатен покрив от ЛТ ламарина.Сградата съществува на място,
достига до ЖБ колони на стоманобетонната естакада в имот с идентификатор
68134.1930.226; постройка-масивна сграда-склад, пристроена към сграда с
идентификатор 68134.1930.231.4.
С РМС №
99/16.09.1992 г. българското поделение на Българо-унгарското дружество „И.“ е
преобразувано в ЕАД с държавно имущество „И.-И.“ АД,
което поема всички активи, пасиви, права и задължения на българското поделение
на Българо-унгарското дружество „И.“.
С решение от
22.03.1993 г. по гр.д.№ 4771/92 г. СГС, III-б с-в е отменил отказа на
председателя на ИК на СНС за отмяна на отчуждаване № РД-43-109/21.03.1991 г. за
част от имот от кв.264 по плана на м. „Павлово-Бъкстон-Триъгълника“ по
отношение на С.З.К. и Е.Г.К. и е отменил отчуждаването на недвижим имот № 6 от
кв.264 по плана на гр.София, м. „Павлово-Бъкстон-Триъгълника“ по заповед № 2311/21.10.1981
г. на председателя на ИК на СНС в частта относно правата на отчуждените
собственици С.З.К. и Е.Г.К..
С решение от
08.05.1998 г. по гр.д.№ 8458/1996 г., влязло в сила на 14.12.2000 г., СРС, 41
с-в, е осъдил „И.-И.“ АД да предаде на С.З.К. и Е.Г.К.
владението на имот пл.№ 6, находящ се в кв.264 по плана на гр.София, местност
„Павлово-Бъкстон-Триъгълника“ заедно с изградената в него масивна жилищна
сграда на основание чл.108 ЗС.
Представено е и
решение от 21.06.2006 г. на СРС, 29 с-в, по гр.д.№ 3131/2004 г., с което е
отхвърлен предявения от Д.С.К. и З.С.К. срещу „И.-И.“
АД иск с правно основание чл.49 ЗЗД за заплащане на сумата от 5 000 лв.,
предявен като частичен иск от обща претенция от 23 088 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди върху 8/10 ид.части
от правото на собственост върху дворно място, съставляващо п-л II-231, кв.254 по
плана на гр.София, м. „Павлово-Бъкстон“, цялото с площ от 673 кв.м., заедно с
построената в него двуетажна жилищна сграда с площ от 152 кв.м. за двата
етажа.Липсват данни дали решението е влязло в сила.
Представена е
служебна бележка от СО-р-н „Витоша“ от 15.05.2019 г., че в архива на
техническата служба не се намират строителни книжа и документи за сгради с
идентификатор 68134.1930.231.4, 68134.1930.231.3, 68134.1930.231.2, построени в
УПИ II-231, кв.264, ул. ********№ 69, м.
„Павлово-Бъкстон“ по плана на гр.София.
Видно от договор
за наем от 01.11.2006 г. Д.С.К. като пълномощник на С.З.К. и Е.Г.К. и „И.-И.“ АД са предоставили за временно възмездно ползване на ЕТ
„Бивалвия-Ивайло Цветков“ стопанска постройка с площ
от 220 кв.м. и прилежащо незастроено място от 30 кв.м., представляващо част от
имота, находящ се в гр.София, ул. „********, съставляващо УПИ II-231, кв.254 по плана на гр.София, м. „Павлово-Бъкстон“
за срок от 3 години, считано от 01.11.2006 г.
Според
заключението на приетата от въззивната инстанция техническа експертиза /ТЕ/ на
вещото лице А.Х. средната месечна наемна цена за ползване на двуетажната
жилищна сграда е 909,00 лв., на постройката на допълващо застрояване на един
етаж със застроена площ от 16,00 кв.м. е 71 лв., на постройката на допълващото
застрояване на един етаж със застроена площ от 151,00 кв.м. с предназначение за
друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда е 670,00 лв., на
постройката на допълващото застрояване на един етаж със застроена площ от
110,00 кв.м. с предназначение за друг вид производствена, складова,
инфраструктурна сграда е 543,00 лв.Имотът, в който се намират всички постройки,
представлява УПИ II-231, кв.264 по
действащия РП, ул. „********, м. „Павлово-Бъкстон“.Същият не е ограден, няма
материална граница.Достъпът до жилищната сграда и останалите постройки на
допълващото застрояване се осъществява от транспортния портал на „И.-И.“ АД от ул. „Мур“.Жилищната сграда е еднофамилна и може
да се ползва от един съсобственик безпрепятствено откъм ул. „********.Достъпът
до постройките на допълващото застрояване е само от имота на дружеството и през
УПИ III-220, 229, 541, отреден за общ. обслужване,
офиси и жилищно застрояване, трафопост и подземен гараж, като е застроен с
жилищни сгради и постройки на допълващото застрояване.Постройките на
допълващото застрояване също могат да се ползват за производствени или складови
нужди и достъпът до тях през описаните имоти дава възможност за достъп на товарни
автомобили до същите.Те могат да се ползват и като се осигури достъп през имота
на съсобствениците откъм ул. „********, но това е свързано с допълнителни
разходи по отваряне на врата към улицата, отваряне на врата от югозападната
страна на сграда на допълващото застрояване № 3 и затваряне на съществуващата
врата от северозападната стена на сградата от допълващото застрояване № 3.Ползването
на сграда № 2 следва да се ползва от ползвателя на жилищната сграда № 1, тъй
като в сграда № 2 има отвор на пода, водещ към мазето на жилищната
сграда.Сградите с № № 3 и 4 са обединени /между тях няма разделителна стена/,
тъй като по кадастралния план, предхождащ кадастралната карта е налична само
сграда № 3 и впоследствие до нея е изградена сграда № 4, като най-вероятно е
използвана съществуващата стена, поради което следва да се ползват от един
съсобственик, а и няма самостоятелен вход до сграда № 4.Според експертизата
сградите в имота могат да се ползват от двама от съсобствениците и съобразно
квотите е както следва: сгради № 1 и № 2-за ползване от един съсобственик с
квота 2/5 идеални части, сграда № 3 и № 4-за ползване от един съсобственик с
квота 2/5 идеални части.Сградите на допълващото застрояване, изградени без
строителни книжа, отговарят на определени закони както по време на
строителството, така и по време на действащия устройствен закон и съгласно ПЗР
на ЗУТ /& 127, ал.1/ са търпим строеж.
По делото е
приета и повторна ТЕ на вещото лице Т. Д., съгласно която месечната пазарна
наемна стойност за процесната жилищна сграда с идентификатор 68134.1930.231.1 е
823 лв., на сградата с идентификатор с идентификатор 68134.1930.231.2-66 лв.,
на сградата с идентификатор с идентификатор 68134.1930.231.3-620 лв. и на
сградата с идентификатор с идентификатор 68134.1930.231.4-452 лв.Съобразно РП
от 1976 г. и 1996 г., КК от 2010 г., както и АДС от 1995 г. и Генплан от 1985 г., 1994 г. може да се направи извод, че
сградите на допълващото застрояване с идентификатори 68134.1930.231.2,
68134.1930.231.3, 68134.1930.231.4 са строени съответно: сграда с идентификатор
с идентификатор 68134.1930.231.2-преди 1985 г. /нанесена е в Генплана от 1985 г./, сгради с идентификатор
68134.1930.231.3 и с идентификатор 68134.1930.231.4-преди 1994 г. /нанесени са
в Генплана от 1994 г./.Вещото лице е посочило, че ползването
на сградите на допълващото застрояване не е технически въпрос.
Останалите
доказателства не установяват релевантни за предмета на спора факти.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
В частта, с която е уважен иска за делба първоинстанционното решение е влязло в сила поради
необжалването му.
Съгласно разпоредбата на чл.34 ЗС всеки съсобственик
може, въпреки противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът
разпорежда друго.
За да отхвърли иска за делба на процесните имоти
първоинстанционният съд е приел, че по делото не са представени доказателства
същите да са съсобствени между страните по делото.
От събраните по делото доказателства се установи, че страните
по делото са съсобственици на терена, върху който са построени сградите,
предмет на иска за делба.Съгласно разпоредбата на чл.92 ЗС собственикът на земята е собственик на
постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго.Налице е
трайна съдебна практика на ВКС, че при прехвърляне на земята купувачът
придобива и подобренията, и сградите върху нея, щом същите не са изключени
изрично като предмет на сделката.За да бъде запазена собствеността върху
сградата, отделно от земята, това трябва да е изрично уговорено в нотариалния
акт, за да се смята оборена презумпцията по чл. 92 ЗС /Решение 60088/06.07.2021
г., гр.д. № 3876/20 г., ВКС, II ГО и цитираните в него Решение
№ 120 от 22.10.2014 г. по гр.д. № 2928/2014г. на ІІ ГО; Решение № 370 от
06.07.2009 г. по гр. д. № 994/2008г. на I ГО, Решение № 292 от
8.07.2010 г. по гр. д. № 931/2009 г. на I ГО, Решение № 125 от
29.10.2019 г. по гр.д. № 616/2019 г. на II ГО, Решение № 96 от
17.07.2015 г. по гр. д. № 4669/2014 г. на І ГО/. В представените по делото
документи за собственост не се съдържа изрична уговорка по отношение на
постройките върху имота, поради което принципът на приращението
не е изключен и законовата презумпция не е оборена.
Недоказано е твърдението „И.-И.“ АД, че той е изградил постройките, тъй като не са
представени строителни книжа за тях.Дори и да беше установен този факт, с оглед
липсата на доказателства в негова полза да е учредено право на строеж
презумпцията на чл.92 ЗС не би била оборена. Без наличието на изрично изявление
правото на строеж не би могло да се отдели от общо притежаваното право на
собственост върху терена и постройките, които собственикът му е изградил, тъй
като същото може да съществува самостоятелно отделно от правото на собственост
върху терена само ако е надлежно учредено /Реш.№
183/18.06.2012 г., гр.д.№ 88/2012 г., ВКС, II ГО/. Представеният договор за наем от 01.11.2006 г. е с
изтекъл срок и липсват доказателства действието му да е продължено.Поради
изложеното и молбата на дружеството по чл.344, ал.2 ГПК следва да се отхвърли
като неоснователна.
Поради разминаване на крайните
изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да се отмени, като вместо
него се постанови решение, с което да се допусне делба на имотите при квоти: по
2/5 за Д.С.К. и З.С.К. и 1/5 за „И.-И.“ АД в
съответствие с притежаваните от страните идеални части от правото на
собственост върху дворното място, върху което са построени процесните
постройки.
Молбата на Д.К. по чл.344, ал.2 ГПК за
осъждане на ответника З.К. да й заплаща обезщетение за лишаването
от ползване на жилищната сграда /съгласно уточнението в с.з. на
06.07.2021 г./ следва да се остави без уважение, тъй като тази сграда не е
предмет на въззивното производство.Същата е допусната до делба и в тази част
решението е влязло в сила, а частната й жалба срещу решението на СРС в частта
по искането по чл.344, ал.2 ГПК е върната като просрочена.
Неоснователна е и молбата на „И.-И.“ АД за осъждане на З.К.
да му заплаща сума, представляваща 1/5 от средния месечен наем за сградите,
предмет на въззивното производство, тъй като по делото не е установено, че той
ползва същите.Налице е признание, направено пред първата инстанция, че той
ползва само двуетажната жилищна сграда, не и останалите имоти.
Разноски по първата фаза на
делбата не се присъждат, същите се изчисляват в решението по втората фаза на
делбата
Водим от горното
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 196929 от 20.08.2019 г. на СРС,
119 с-в, по гр.д.№ 51924/2017 г. в частта, с която не са допуснати до
делба следните имоти: 1.Постройка на допълнително застрояване с идентификатор
68134.1930.231.2 със застроена площ от 16,00 кв.м., построена в имот с
идентификатор 68134.1930.231 с площ от 575,00 кв.м., а по нотариален акт за
собственост 673,00 кв.м.; 2. Друг вид производствена, складова, инфраструктурна
сграда с идентификатор 68134.1930.231.3 със застроена площ от 151,00 кв.м.,
построена в имот с идентификатор 68134.1930.231 с площ от 575,00 кв.м., а по
нотариален акт за собственост 673,00 кв.м. и 3. Друг вид производствена,
складова, инфраструктурна сграда с идентификатор 68134.1930.231.4 със застроена
площ от 110,00 кв.м., построена в имот с идентификатор 68134.1930.231 с площ от
575,00 кв.м., а по нотариален акт за собственост 673,00 кв.м., ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА
да се извърши съдебна делба между Д.С.К. с ЕГН ********** и с адрес: *** и със
съдебен адрес:***, стая 28, /адв.Д.Д. и Р.К./, З.С.К. с ЕГН ********** и с адрес: *** и със
съдебен адрес:***, офис 2 и „И.-И.“ АД с ЕИК ********
и със седалище и адрес на управление:*** на следните недвижими имоти: 1.Постройка
на допълнително застрояване с идентификатор 68134.1930.231.2 със застроена площ
от 16,00 кв.м., построена в имот с идентификатор 68134.1930.231 с площ от
575,00 кв.м., а по нотариален акт за собственост 673,00 кв.м.; 2. Друг вид
производствена, складова, инфраструктурна сграда с идентификатор
68134.1930.231.3 със застроена площ от 151,00 кв.м., построена в имот с идентификатор
68134.1930.231 с площ от 575,00 кв.м., а по нотариален акт за собственост
673,00 кв.м. и 3. Друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда с
идентификатор 68134.1930.231.4 със застроена площ от 110,00 кв.м., построена в
имот с идентификатор 68134.1930.231 с площ от 575,00 кв.м., а по нотариален акт
за собственост 673,00 кв.м. при квоти: 2/5 идеални части за Д.С.К., 2/5 идеални
части З.С.К. и 1/5 идеална част за „И.-И.“ АД.
ОТХВЪРЛЯ
молбата по чл.344, ал.2 ГПК на Д.С.К. с ЕГН ********** за осъждане на ответника
З.С.К. с ЕГН ********** да й
заплаща обезщетение за лишаването от
ползване на двуетажна жилищна сграда с разгъната застроена площ от 152,00 кв.м.
общо за двата етажа и застроена площ от 76,00 кв.м. с идентификатор №
68134.1930.231.1 със застроена площ от 74,00 кв.м. на два етажа с
предназначение жилищна сграда-еднофамилна, построена в имот с идентификатор
68134.1930.231 с площ от 575,00 кв.м., а по нотариален акт за собственост
673,00 кв.м., като неоснователна.
ОТХВЪРЛЯ
молбата по чл.344, ал.2 ГПК на „И.-И.“
АД с ЕИК ******** за осъждане на З.С.К.
с ЕГН ********** да му заплаща сума, представляваща 1/5 от
средния месечен наем за постройка на допълнително застрояване с
идентификатор 68134.1930.231.2 със застроена площ от 16,00 кв.м., построена в
имот с идентификатор 68134.1930.231; друг вид производствена, складова,
инфраструктурна сграда с идентификатор 68134.1930.231.3 със застроена площ от
151,00 кв.м., построена в имот с идентификатор 68134.1930.231 друг вид
производствена, складова, инфраструктурна сграда с идентификатор
68134.1930.231.4 със застроена площ от 110,00 кв.м., построена в имот с
идентификатор 68134.1930.231, като неоснователна.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.В
частта, с която са отхвърлени молбите по чл.344, ал.2 ГПК решението има
характер на определение и може да се обжалва с частна жалба пред ВКС в
1-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.