Решение по дело №405/2019 на Софийски окръжен съд

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                     

                                  гр. София, 25.02.2021 г.

 

                          В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи въззивен състав, в открито съдебно заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ:  ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА

                                                                      РОСИНА ДОНЧЕВА

при участието на секретаря Д. Ангелова, като разгледа докладваното от съдията Михайлова в. гр. д. № 405 по описа на съда за две хиляди и деветнадесета година, за да се произнесе, взе предвид следното.

 

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

Подадена е въззивна жалба от П.В.П. срещу онази част от решение № 199/20.12.2018 г. по гр. д. № 724/2014 г. по описа на РС – гр. Елин Пелин, в  която на публична продан е изнесен урегулиран поземлен имот . - .., в квартал .., по плана на село Л., община Е.П., Софийска област, с площ от 921 кв. м., при съседи по скица: улица, УПИ .. – .., УПИ … -.., и УПИ .. -  ..,  с оценка на УПИ 32 235.00 лева, както и изградените в този имот масивна жилищна сграда с РЗП 226.60 кв. м. на три етажа и сутерен, с оценка на  жилищната сграда 53 765.00 лева; гараж  от 39 кв. м., при оценка на гаража 2 000.00 лева; гараж  от 35 кв. м., при оценка на гаража 1 800.00 лева; паянтова сграда от около 40 кв.м., при оценка на сградата 1 600.00 лева; навес от 67 кв. м., при оценка на навеса 1 340.00 лева;.навес  от около 15 кв. м., при оценка на навеса 300.00 лева, и лятна кухня от 13 кв. м, при оценка на лятната кухня 900.00 лева, като е постановено след извършване на публичната продан получената сума да бъде разпределена между съсобствениците съразмерно на квотите им, както следва: по отношение на  урегулиран поземлен имот . - .., в квартал .., по плана на село Л., община Е. П., С. О., с площ от 921 кв. м., при съседи по скица: улица, УПИ .. – .., УПИ … -.., и УПИ .. -  ..  - 2/3 ид.ч. за С.В.Н.  и 1/3 ид. ч. за П.В.П.; по отношение на изградените в УПИ .-.. масивна жилищна сграда с РЗП 226.60 кв.м на три етажа и сутерен, гараж от 39 кв. м. и гараж от 35 кв. м. - 11/18  ид.ч. за С.В.Н.  и 7/18 ид. ч. П.В.П.; по отношение на паянтовата сграда, навеса  от 67 кв. м., навеса  от около 15 кв. м. и лятната кухня от 13 кв. м. -  2/3 ид.ч. за С.В.Н.  и 1/3 ид. ч. за П.В.П.. Решението е обжалвано и в частта, в която П.В.П. е осъден да заплаща на С.В.Н.  месечно сумата 194.62 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения процесен недвижим имот, считано от 20.09.2018 г. до окончателното извършване на делбата.

Решението на районния съд е обжалвано от съделителя П.В.П. с доводи за неправилност, тъй като незаконосъобразно при възможност за реално поделяне на имота той бил изнесен на публична продан. Искането е за отмяна на решението и в частта, в която П.В.П. е осъден да заплаща на С.В.Н.  месечно сумата 194.62 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения процесен недвижим имот, считано от 20.09.2018 г. до окончателното извършване на делбата, тъй като съдът не можел да присъжда „бъдещи вземания“.

Насрещната по въззивната жалба страна оспорва същата.

Съдът, като прецени доводите на страните, прие следното.

Съдебното производство е делбено, втора фаза на процеса – по извършване на делбата.

С влязло в сила решение № 168/29.12.2015 г. по гр. д. № 724/2014 г. по описа на РС – гр. Пелин, отменено частично с решение № 482/08.11.2016 г. по гр. д. № 198/2016 г. по описа на СОС, е допуснато да се извърши делба между С.В.Н. и П.В.П. на УПИ .-.., кв… по плана на с. Л., общ. Е. П., обл. С., с площ от 921 кв.м., при съседи по скица: улица, УПИ ..-.., УПИ …-.. и УПИ ..-.., при квоти 2/3 ид. ч. за С.В.Н. и 1/3 ид. ч. за П.В.П., като е допуснато още извършването на делба между тях и на паянтова сграда от 40 кв.м., навес от 67 кв.м., навес от около 15 кв.м., и лятна кухня от 13 кв.м., при същите квоти. С решението е допуснато да се извърши съдебна делба между тях и на изградената в УПИ .-.., кв… по плана на с. Л., общ. Е. П., обл. С., масивна жилищна сграда, както и на  гараж от 39 кв. м. и гараж от 35 кв. м. в процесния недвижим имот - УПИ .-.., при квоти 11/18 ид.ч. за С.В.Н. и 7/18 ид.ч. за П.В.П..

В срока по чл. 349, ал. 4 ГПК нито един от съделителите не е  предявил възлагателна претенция (съделителят С.В.Н. е оттеглила възлагателна претенция в проведено на 12.12.2017 г. открито съдебно заседание).

Установено е въз основа на заключението на вещото лице К. Николов по допусната и изслушана в първоинстанционното производство основна съдебно-техническа експертиза от 04.09.2018 г. и устните разяснения на вещото лице в съдебно заседание, че средната пазарна цена на процесното дворно място възлиза на 32 235 лв., на жилищната сграда – 53 765 лева, на гаража с площ от 39 кв. м. – 2 000 лв., на гаража – площ от 35 кв. м. – 1 800 лв., на паянтовата сграда – 1 600 лева, на навесите – 1 340 лв. и 300 лв., на лятната кухня – 900 кв. лива.  Вещото лице дава заключение, че и дворното място, и жилищната сграда са неподеляеми. Съгласно устните разяснения на вещото лице в проведеното на 20.09.2018 г. открито съдебно заседание възможно е от жилищната сграда са се обособят две самостоятелни жилища, но за това е необходимо изграждането на стълбищна клетка.

Съгласно допълнителното заключение от 29.10.2018 г. средният пазарен наем на делбените имоти възлиза общо на 308.83 лева месечно.

Съгласно заключението на вещото лице Г. към изготвената в хода на въззивното производство съдебно-техническа експертиза както дворното място, така и жилищната сграда в него, са неподеляеми, но от жилищната сграда е възможно обособяването на две самостоятелни жилища, ако се пристрои самостоятелна стълбищна клетка, разположена в отделно помещение, като разходите за това преустройство биха възлезли на около 36 180 лева.

Становището на главния архитект на община Е. П. е, че подобно реално поделяне на жилищната сграда е възможно.

Независимо от многократно предоставената възможност на страните, доказателства за инициирана процедура по изготвяне на инвестиционен проект по отошение на делбената сграда не са ангажирани.

От показанията на свидетеля К., разпитана в производството пред районния съд, които съдът кредитира като правдиви и безпротиворечиви, се установява, че делбените имоти се ползват постаноящем едиствено от въззивника, който е заключил всички входове и не допуска въззиваемата до имота.

При тези факти съдът обоснова следните правни изводи.

Решението на районния съд е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.

Съсобствеността във втората фаза на съдебната делба се ликвидира посредством един от следните способи: теглене на жребий, чрез разпределение на имотите от съда по реда на чл. 353 ГПК, чрез възлагане по реда на чл. 349 ГПК или чрез изнасяне на публична продан съгласно чл. 348 ГПК.

Делбената маса включва дворно място и построените в него гаражи и неподеляема жилищна сграда (и второстепенни постройки), като мястото е неподеляемо. Независимо от събраните по делото данни за възможна поделяемост на жилищната сграда чрез извършване на преустройство – изграждане на стълбищна клетка – доказателства за предприети действия по изготвяне на инвестиционен проект за това строителство не са представени.

Въззивният съд намира, че способът за прекратяване на съсобствеността е изнасянето на делбения имот на публична продан, тъй като не съществува възможност за съставяне на два дяла, във всеки от който да се включат еднакви по вид имоти.

Искането за заплащане на обезщетение за ползването може да бъде отправяно до съда от всеки съделител, като основание за това е някой от съделителите да не ползва делбения имот. Съдът е обвързан от искането на съделителя така, както то е заявено.

Съгласно разпоредбата на  чл. 344, ал. 2 ГПК по искане на някой от съделителите съдът определя привременно начините на ползване на делбените имоти и сумите,  дължими срещу ползването им. Това искане е различно от претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС. Правната квалификация на отправено до съда искане за присъждане на обезщетение се основава на изложените при предявяването му факти и обстоятелства, както и от формулирания при това петитум. Ако искането касае присъждане на глобално претендирано обезщетение, включително изчислено по месеци, но за минал период от време, същото следва да се квалифицира като самостоятелна искова претенция. Но ако се претендира периодично заплащане на суми срещу ползването на съсобственото имущество занапред до окончателното извършване на делбата, следва да се приеме, че е налице искане за постановяване на привременна мярка по смисъла на чл. 344, ал. 2 ГПК.

В случая окръжният съд приема, че по делото е предявено и искане по чл. 344, ал. 2 ГПК за определяне на обезщетение за ползване на процесния имот до приключване на делбата. Произнасянето на съда по това искане има характер на привременна мярка и предпоставя, че участниците в имуществената общност не се ползват от нея съобразно своите дялове, а общият имот се държи и ползва от един или неколцина от правоимащите. В такъв случай може да се разпредели между съделителите държането и ползването на общия имот съобразно с признатите квоти, а когато това е невъзможно, да бъде задължен съделителят, който ползва имотите, надминаващи неговата квота, да плаща на неползващия или ползващ по-малък дял от ползването. С оглед неделимостта на имота следва да се приеме, че не е възможно разпределението на ползването на имота до приключване на делбата, поради което следва да бъде определено обезщетение за ползване. Установи се, че единствено въззвникът ползва делбения имот, като не допуска до него въззиваемата страна. Ето защо съобразно заключението на вещото лице Н. от 29.10.2018 г. въззивникът дължи на насрещната страна сумата от 194. 62 лв. месечно – обезщетение вместо ползване - за времето от 20.09.2018  г. до окончателното извършване на делбата.

Тъй като изводите на въззивния съд съвпадат с тези на районния съд в обжалваното решение, последното трябва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на въззивното производство жалбоподателят следва да заплати на ответника по жалба сумата от общо 1 400 лева – разноски за въззивното производство според представения списък по чл. 80 ГПК.

Така мотивиран, Софийски окръжен съд

  

Р    Е    Ш    И:

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение № 199/20.12.2018 г. по гр. д. № 724/2014 г. по описа на РС – гр. Елин Пелин в обжалваните части.

ОСЪЖДА П.В.П., ЕГН: **********, да заплати на С.В.Н., ЕГН: **********, сумата от 1 400 (хиляда и четиристотин) лева – разноски за въззивното производство.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщаването му на страните с препис.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: