Решение по дело №36/2024 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на глава ХІІ от Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на М. А. К. от [населено място], [община], [област], чрез адв. Р. М., срещу Решение № 11 от 19.01.2024 год. по АНД № 489/ 2023 г. по описа на районен съд – Разград. С него е потвърдено НП № 17-2300103 от 15.08.2023 год. на Директора на Дирекция Инспекция по труда – Разград, с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1750 лв. на основание чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда за нарушение на чл. 138, ал. 1 от същия кодекс.

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно, тъй като съдът не е съобразил събраните по делото писмени доказателства – трудов договор и заповед на жалбоподателя. По същество се твърди, че в случая не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 138, ал. 1 от КТ, тъй като между работника и жалбоподателя било уточнено продължителността на работното му време и периодите на работния ден, през който то ще бъде упражнявано. И двете страни били наясно по тези въпроси. От съда се иска да отмени решението на районния съд и реши спора по същество.

Ответникът – директорът на Дирекция „Инспекция по труда” – Разград, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт С. оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и иска съдът да потвърди въззивното решение, както и да присъди юрисконсултско възнагражданеие.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Разград дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, а въззивното решение като валидно и правилно следва да бъде потвърдено.

Административен съд – Разград, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните и доказателствата по делото, и след като извърши служебна проверка, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба, като подадена от активно легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок и насочена срещу акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, е процесуално допустима.

За да постанови решението си районният съд e приел от фактическа страна следното: На 05.07.2023 г. Дирекция "Инспекция по труда” - Разград извършила проверка по работни места в обект - кравеферма, находящ се в стопанския двор на гр. Лозница, стопанисвана от касационния жалбоподател К. – регистриран земеделски производител. На 24.07.2023г. в офиса на Д „ИТ” – Разград била извършена проверка и по документи, касаещи трудовите правоотношения на работещите. Било установено, че работодателят ЗП М. А. К. е сключил трудов договор №12/19.05.2023г. с лицето К. Г. С., назначен на длъжност „работник смесено растениевъдно и животновъдно стопанство“. Съгласно договора работникът бил назначен на непълно работно време 4 часа, но между страните по договора не били уговорени продължителността и разпределението на работното време, както и началният и крайният час на работния ден. Бил съставен АУАН № 17 – 2300103 в който са отразени констатациите, като контролните органи приели, че работодателят ЗП М. А. К. е нарушил чл.138, ал.1 от КТ, поради липса на уговаряне продължителността и разпределението на работното време. Въз основа на акта било издадено и обжалваното НП, с което за нарушение на чл. 138, ал.1 от КТ на жалбоподателя, в качеството му на работодател е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1750 лв. на основание чл. 414 ал.3 от КТ.

В хода на съдебното производство районният съд е събрал писмени и гласни доказателства, въз основа на които е счел, че описаната в АУАН и в НП фактически обстоятелства са доказани. Приел е, че представената от жалбоподателя в хода на съдебното производство заповед № 6 от 19.05.2023 год., в която според жалбоподателя е уреден въпросът за продължителността и разпределението на работното време, не оборва посочените в НП факти, тъй като не е представена при проверката, антидатирана е и е съставена за целта на оспорването на НП. Наред с това съдът е посочил, че в същност в представената заповед е уреден 8 часов работен ден и като едностранен акт на работодател не изпълнява изискването на закона за „уговаряне“ на продължителността и разпределението на работното време, което следва да има договорен характер, т.е. изисква се двустранно съгласие на страните.

Въз основна на тези факти районният съд е приел от правна страна, че НП като издадено от компетентния за това орган, по реда и във формата предвидена от закона е законосъобразно от формална страна. Съдът е намерил за безспорно установено, че санкционираното лице е осъществило вмененото му нарушение от обективна и субективна страна.

Според районния съд в случаите, в които страните уговарят работно време с намалена продължителност/непълно работно време/, те имат задължение да уговорят както продължителността, така и разпределението на работното време. Това може да стане и с договора или чрез допълнително споразумение към трудовия договор или писмено съгласие, изразено под друга форма. Това определяне е с договорен характер - налице е при съгласие между работодателя и работника, което следва да е материализирано в писмена форма, за да е ясно, че работникът е приел да полага труд, в съответствие с разпределеното работно време като часови диапазон. В случая липсвало такъв вид писмено доказателство, което да удостовери двустранно съгласие за продължителността и разпределението на работното време, постигнато към момента на постъпване на К. С. на работа в нарушение на чл. 138, ал. 1 от КТ.

Въззивният съд е приел, че макар и малко над минималния размер, предвиден в закона, наложената глоба съответства на тежестта на нарушението, тъй като този вид нарушения съществено засягат правата на работниците в т.ч. и предварително да са наясно за разпределението на конкретното работното време за всеки работен ден.

Разградският административен съд намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно.

Решаващият съд е изяснил в пълнота фактическата обстановка, след като е събрал многобройни гласни и писмени доказателства и е обсъдил същите поотделно и в тяхната съвкупност. Взел е решението си въз основа на вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и въз основа на закона. Съдът е изложил непротиворечиви и ясни мотиви, като при формирането на изводите си не е нарушил правилата на формалната логика, опитните правила и научното знание. Ето защо касационният състав намира, че районният съд не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3 от НПК, каквото с оглед изложените в касационната жалба твърдение, навежда касационният жалбоподател.

Настоящият касационен състав възприема изцяло констатациите на предходната инстанция от фактическа страна и правните му изводи, поради което в съответствие с чл. 221, ал. 2 изр. второ от АПК не е необходимо да ги преповтаря и препраща към тях.

Нарушението, неговия автор и вината му са безспорно доказани. Допълнително в подкрепа изводите на районния съд, че представената пред него заповед е създадена във връзка с настоящото производство е и фактът, че в присъствената форма на работниците във фермата, представена пред контролните органи на Д „ИТ” / л.23 от делото на РзРС/ е посочено, че за месец юли 2023 год. работникът К. С. следва да изработи 168 часа за 21 работни дни, т.е. по 8 часа на работен ден, което противоречи на представения при проверката трудов договор с уговорено непълно работно време. По отношение на размера на наложеното наказание съдът споделя изводите на районния съд за тежестта на конкретното административно нарушение, още повече че от доказателствата по делото е видно, че то е довело до съществено нарушаване правата на работника С., който вместо уговорените по трудов договор 84 часа за м. юли 2023 год. е следвало да изработи 168 часа.

По изложените съображения съдът намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания, поради което въззивното решение като валидно и правилно следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на ответника следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция. Същите са своевременно предявени и доказани в размер от 80 лева – дължимо юрисконсултско възнаграждение, определено при условията на чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Мотивиран така и на основание чл. 63в и чл. 33д, ал. 4 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Разградският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 11 от 19.01.2024 год. по АНД № 489/ 2023 г. по описа на районен съд – Разград.

ОСЪЖДА М. А. К. с [ЕГН] от [населено място], [община], [област] да заплати на Дирекция „Инспекция по труда” – Разград разноски за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция в размер на 80 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.