Решение по дело №762/2023 на Административен съд - Велико Търново

Производство по чл. 145 и сл. От АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 и чл. 171, т. 1, б. „Б“ от Закона за движението по пътищата –ЗДвП.

Образувано е по жалба на Й. В. А., [населено място], [улица],...чрез ... Ж. Д., гр. В. Търново, [улица], ет.1 против Заповед № 23-1275-000711/23.11.2023г. на мл. Автоконтрольор при ПП при ОД на МВР В. Търново за налагане на ПАМ- по чл. 171, т.1 б „б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността , но не повече от 18 месеца. В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на издадената Заповед за налагане на ПАМ, тъй като са допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно прилагане на материалния закон. Посочва, че по делото не е категорично установено твърдяното от органа нарушение, т.е. основанието за издаване на Заповедта се явява недоказано. Освен това неправилно е приложен и материалния закон, тъй като не са изпълнени кумулативно дадените от него обстоятелства за издаване на акта. От съда се иска да отмени обжалваната Заповед за налагане на ПАМ и присъждане на направените по делото разноски. Представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.

В о.з. се представлява от преупълномощения ... К., който поддържа така подадената жалба, като намира, че същата не покрива минималните изисквания на материалния закон. Счита, че по този начин налагането на ПАМ се превръща в ненужна репресия и предварително изтърпяване на наказание, преди да е влязъл в сила административният акт , с който то е наложено. Към момента на издаване на административния акт няма годно доказателство, установяващо наличието на наркотични вещества в кръвта на жалбоподателя, което означава, че Заповедта е издадена без основание.

 

Ответната страна – Младши автоконтрольор при ПП при ОД на МВР В. Търново, редовно призован Н. сектор към ОД на МВР Добрич, не се явява и не изпраща представител. В писмено становище до съда заявява ,че оспорва жалбата и прави възражение за прекомерност на направените разноски.

 

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото вкл. служебно доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Със Заповед № 23-1275-000711/23.11.2023г. на мл. Автоконтрольор при ПП при ОД на МВР В. Търново на Й. В. А., [населено място], [улица],... е наложена Принудителна административна мярка – ПАМ по чл. 171, т.1 б „б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността но не повече от 18 месеца, тъй като жалбоподателят е управлявал ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози – нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. второ от ЗДвП.

В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че на 23.11.2023г. около 9:25 часа в гр. В. Търново на ул. С. С. жалбоподателят като водач на МПС – С. Б. ФГ 1,6 ХДИ с рег.№ [рег. номер], собственост на Т. Б. е управлявал горепосоченото МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози, което е установено по надлежния ред в сградата на РУ В. Търново в 10,21 ч. с техническо средство –дрегер DRUG TEST 5000 с инвентарен номер ARHJ-0011, който отчита положителен резултат за употреба на наркотици – канабис 25. Издаден талон за медицинско изследване с номер: 0175065 и водачът отведен в СО на МОБАЛ В. Търново , където дава кръвна проба за медицинско изследване. За извършеното тестване е съставен Протокол за проверка за употреба на наркотични вещества и техните аналози стр. 10 от делото, подписан от провелия изследването и жалбоподателя. За констатираното нарушение е съставена Докладна записка стр.11 от делото от Младши инспектор С., въз основа на която Директор на ОД на МВР В. Търново е изготвил възлагателно писмо до Директор на Медицински институт към МВР за извършване химико- токсилогично лабораторно изследване за установяване на наркотични вещества и техните аналози, като са предоставени съответните материали : Кръвна проба и проба на урина, взети на 23.11.2023г., талон за изследване, Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби съгласно Приложение № 4 към чл. 14, ал.2 от Наредба № 1/2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и / или наркотични вещества или техните аналози. С това писмо е определен срок от един месец до 23.12.2023г. за изготвяне и представяне на експертно заключение от лице с висше образование и професионална квалификация „химик“ в МИ – МВР.

В административната преписка се съдържа и справка за нарушител / водач, от която е видно, че на жалбоподателя са налагани множество наказания.

По делото не е представен резултата от изследването,

 

Във връзка с нарушението, по повод което е приложена процесната ПАМ е съставен на водача и АУАН № GА 1096673/23.11.2023г., който е представен и приет като доказателство по делото. В обстоятелствената част на този АУАН е възпроизведена същата фактическа обстановка, а цитираното поведение на водача е било квалифицирано като нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. второ от ЗДвП.

Като писмени доказателства по делото са приети материалите, постъпили с вх. № 5868/13.12.2023г. по описа на Административен съд Велико Търново, както и Заповед рег. № 366з-2605/28.06.2022г. на Директор ОД на МВР В. Търново, с която в т. 2.1 назначените по график или определени със Заповед служители на длъжност младши автоконтрольор в сектор Пътна полиция, могат да издават Заповеди за прилагане на ПАМ по чл. 171, т.1 б „б“, „е“, „ж“, т.2 б.“в“ и“м“ и т.2а б. „а“ и б „б“.

 

Настоящият съдебен състав, въз основа на приетите за установени факти и след като прецени доводите и възраженията на страните от една страна, а от друга извърши служебна проверка на оспорения акт съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК на всички основания по чл. 146 от същия кодекс, счита следното:

Предявената жалба е редовна и допустима – отговаря на изискванията на АПК за съдържанието й, подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от адресата на индивидуалния административен акт, който е утежняващ за него, т. е. при наличие на правен интерес от оспорване.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните мотиви:

Предмет на настоящето дело е административен акт за прилагане на ПАМ по реда на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, който гласи: за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

По делото няма спор, че индивидуалният административен акт, предмет на съдебния контрол, е издаден от компетентен орган, тъй като съгласно чл. 172 от ЗДвП, ПАМ по чл. 171, т. 1 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., служебно известна на съда, Министърът на вътрешните работи за определяне на служби за контрол по ЗДвП, на основание чл. 165, ал. 1 ЗДвП е определил основни структури на МВР, които да осъществяват контрол по ЗДвП, вкл. по т. 1.3 - Областните дирекции на МВР. Със Заповед рег. № 366з-2605/28.06.2022г. на Директор ОД на МВР В. Търново, с която в т. 2.1 назначените по график или определени със Заповед служители на длъжност младши автоконтрольор в сектор Пътна полиция, могат да издават Заповеди за прилагане на ПАМ по чл. 171, т.1 б „б“, „е“, „ж“, т.2 б.“в“ и“м“ и т.2а б. „а“ и б „б“. Или с горепосочената Заповед Директор на ОД на МВР В. Търново е делегирал своята компетентност по издаване на мотивирани заповеди за налагане на ПАМ на младши автоконтрольор в ПП към ОД на МВР, какъвто е издателят на акта. Всичко така изложено налага извода, че процесната Заповед е издадена от надлежно оправомощен орган т.е. компетентен такъв.

 

Заповедта е издадена в писмена форма, като в нея подробно е описана фактическата обстановка, очертаваща нарушението по повод което се прилага ПАМ, посочено е и правното основание за издаване на заповедта, а именно чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, както и правната квалификация на извършеното нарушение чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. второ от ЗДвП. Следователно не са налице нарушения на изискването за форма по чл. 59, ал.2 от АПК, които сами по себе си да са основание за отмяна на ИАА на това основание.

Досежно приложението на материалния закон съдът намира следното: По делото няма спор за факти. Според текстовата част на процесната заповед нарушението, за което се прилага ПАМ е управлението на ППС след употреба на наркотично вещество – канабис 25, което е установено с техническо средство дрегер DRUG TEST 5000 с инвентарен номер ARHJ-0011. Следователно правното основание за издаване на процесната Заповед е управлението на ППС след употреба на наркотично вещество, което следва да бъде доказано по предвидения за това ред. По делото, както се посочи, не е спорно, че с дрегер DRUG TEST 5000 с инвентарен номер ARHJ-0011, е установено наличие на канабис 25, които показания са оспорени от водача, което е наложило провеждане на процедурата по провеждане на химико- токсилогично изследване на биологичен материал. За такова медицинско изследване от органа е издадено съответно направление – талон, при което биологичен материал – кръв и урина са били дадени от жалбоподателя на 23.11.2023г. в МОБАЛ В. Търново. Правилно и законосъобразно след получаване на докладна записка от издателя на акта, Директор на ОД на МВР е издал горепосоченото възлагателно писмо, за провеждане на химико- токсилогично изследване на посочените биологични материали – кръв и урина от лице с правна квалификация „химик“ при М. М. с конкретно посочени задачи, както и срок за представяне на писмено експертно заключение 23.12.2023г., който е изтекъл към датата на провеждане на откритото съдебно заседание, но по делото от страна на ответник жалба не е постъпило такова доказателство. При наличието на оспорване на резултатите от дрегера, и вземане на биологични проби от кръв и урина, законодателят е предвидил, именно резултатите от изследването на посочените биологични проби да са определящи – чл. 171, ал. 1, т. 1 б. "б" от ЗДвП. Според чл. 1, ал. 3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, издадена на основание чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява чрез използване съответно на технически средства, тестове, медицински, химически или химико-токсикологични изследвания – т. е. всеки от тези начини е възможен за ползване. Не е налице предпоставката за прилагане на процесната ПАМ към датата на издаването й спрямо жалбоподателя, доколкото не е установена по несъмнен начин предпоставката по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. Преди постановяването на Заповедта не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая, включително не е съобразено, че водачът е дал кръвна проба за изследване, а именно резултатът от извършеното медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, по аргумент от чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП и от чл. 6, ал. 9 от Наредба 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, е определящ за съществуването на материално-правните предпоставки за прилагането на ПАМ. От съвместното логическо и систематическо тълкуване на тези разпоредби следва извод, че показанията на теста за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози могат да се вземат предвид при преценката за наличие на нарушение по чл. 5, ал.3, т.1 пр.2 от ЗДвП само в изрично предвидените в чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1/19.7.2017г. хипотези. Във всички останали случаи контролните органи са длъжни да се съобразят със стойностите от медицинското или химико – токсикологичното изследване, защото единствено те са релевантни за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.

В случая, процедурата за вземане на кръв от жалбоподателя за химико-токсикологично изследване е спазена, което е видно от приложените документи от органа и от МБАЛ, като е безспорно, че резултат от изследването не е наличен както към датата на издаване на оспорената Заповед, така и към датата на приключване на съдебното дирене. Ответникът не е представил изготвен по реда на чл. 24, ал. 2 от Наредбата протокол за химическо или химико-токсикологично изследване за определяне концентрацията на алкохол и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози, който лабораторията, извършила изследването, има задължението по 77, ал. 1 от Наредбата служебно да изпрати заедно с протокола по чл. 14, ал. 2 на структурата, посочена в талона за изследване, въпреки че срокът за неговото изготвяне е изтекъл, нито е поискал отлагане до изготвянето му. В този смисъл виж Решение № 15/11.01.2023г. на Административен съд – Бургас по адм. дело № 1822 по описа за 2022г., Решение № 148 от 18.05.2023 г. на Административен съд – Враца по адм. дело № 194 по описа на АдмС – Враца за 2023 г., Решение № 248 от 20.12.2023 год. На Административен съд – Кюстендил по адм. дело № 231 по описа за 2023 г. и др.

 

Предвид изложеното и в обобщение съдът намира, че приложената ПАМ е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма и административно производствените правила, но е постановена в противоречие с материалния закон и жалбата като основателна следва да се уважи със съответните последици от това.

При този изход на делото в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски -10 лева д.т. и адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева. Тъй като обаче от страна на ответник жалба е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК съдът намира същото за основателно по следните съображения:

В Решение №9273 от 27.07.2016г. на ВАС по а. д. №3002/2015 г., III о. на ВАС се приема, че“минималните размери на адвокатските възнаграждения биха били справедливи и обосновани, ако цената на адвокатския труд представлява кумулативно изражение на два критерия – обема и сложността на извършената дейност и величината на защитавания интерес“. Пак там се сочи, че в Наредба № 1 от 9.07.2004 г., „вместо съчетаното прилагане на тези два критерия единственият, ползван за оценката на труда, критерий е този за величината на материалния интерес. Сочи се също така, че „при положение, че минималните размери на адвокатските възнаграждения се гарантирани с правна норма, не може да се приеме, че те са обосновани и справедливи и съответстват на целта на закона, щом се определят само от защитавания материален интерес. Правото на самоуправляващата се адвокатска общност да определи сама цената на своя труд, при което нивата на минималните възнаграждения получават нормативна сила, следва да се балансира с обществения интерес, така че, от една страна, високо отговорният труд на адвоката да не бъде подценен и поставен в зависимост от пазарни механизми, а от друга, неоправдано високата му стойност да не препятства достъпа на гражданите и юридическите лица до квалифицирана правна помощ или да бъде средство за икономически натиск при воденето на делата на едната над другата страна, което влияе негативно върху законността.

Съгласно Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С – 427/2016 и С- 428/2016 Съдът на ЕС приема, че чл. 101, параграф 1 ДФЕС, във връзка с чл. 4, параграф 3 от ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба на България, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат – под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката – да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с Наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, ограничава конкуренция в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл. 101, параграф 1 ДФЕС.

Следователно след постановяване на въпросното решение на СЕС и като се има предвид предимството на първичното общностно право – чл.101, пар.1 от ДФЕС пред националното законодателство разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК в частта, предвиждаща минимален размер, под който намаляване на прекомерното адвокатско възнаграждение не може да бъде извършено не следва да се прилага по начин, който е бил до този момент. Т.е., следва по всяко дело, по което има направено възражение по чл.78, ал.5 от ГПК, националният съд задължително наред с величината на защитавания интерес, трябва да извършва преценка на правната и фактическа сложност на делото, на реално извършените дейности от пълномощника, като Съдът не следва да се ограничава от определените в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. минимални размери на конкретните видове правна дейност. Съдът следва да съблюдава и легитимната цел на националния норматив, която е да се гарантира, че присъденото възнаграждение за труда на адвоката няма да бъде подценен и поставен в зависимост единствено от пазарни механизми, което да води до някакъв отрицателен резултат, като влошаване качеството на предоставяните правни услуги и/или ограничаване достъпа до квалифицирана правна помощ.

Именно при съобразяване на това тълкуване и като се отчита както ниския материален интерес на делото, това, че настоящото производство не се отличава с каквато и да правна и фактическа сложност, както и че адвокатската процесуална дейност единствено в насока изготвяне жалба до съда, Съдът потвърждава извода си, че справедлив размер на адвокатското възнаграждение е този от 400 лева, вместо договорения такъв от 1000 лева.

 

Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на Й. В. А., [населено място], [улица],вх. В ,ет. 3, ап. 9, Заповед № 23-1275-000711/23.11.2023г. на мл. Автоконтрольор при ПП при ОД на МВР В. Търново за налагане на ПАМ- по чл. 171, т.1 б „б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността , но не повече от 18 месеца.

ОСЪЖДА ОД на МВР В. Търново да заплати на Й. В. А., [населено място], [улица],вх. В ,ет. 3, ап. 9,разноски в производството в размер на 410- четиристотин и десет- лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на оспорване, съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.