РЕШЕНИЕ
№ 163
гр. Смолян , 27.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети юли, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Софка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело
№ 20215400500187 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258-чл. 273 ГПК .
Постъпила е въззивна жалба с вх.№60657/10.05.2021г. от А. С. Б.
от гр. Смолян, против решение № 60040 /12.04. 2021 г.по гр. д. № 1229/2019
г. по описа на районен съд –Смолян в частта относно уважения иск с правно
основание чл.109 ЗС- относно ограда в поземлен имот **Твърди ,че с
обжалваното решение районен съд - Смолян го е осъдил , на основание чл.
109 ЗС да премахне ограда от бодлива тел с дължина 3.30 метра , поставена в
поземлен имот с идентификатор ** по КККР на гр. Смолян.В мотивите си
съдът приема , че оградата, макар и поставена в чужд имот, напълно
препятства единствения подход към жилищната сграда на ищците. Намира ,че
този извод на съда е необоснован, тъй като вещото лице не е съобразило
наличието на обстоятелства, които биха довели до друг, различен извод на
решаващия съд.Сочи че е налице ново обстоятелство, което има значение
за правилното решаване на делото. Твърди, че поземлен имот с
идентификатор *по КККР на гр. Смолян е част от дворното му място ,което
е негова собственост и по наследство от неговия баща С. Б., починал *г. и
няма никакви задължения до осигурява по право на преминаване на ищците
през този имот към процесната сграда, върху която счита ,че правата на
ищците са абсолютно спорни.Моли съда да обърне внимание ,че имота видно
1
от скиците, е отреден за улица и записан ,че е общински по КК на гр. Смолян
,но улицата не е реализирана и разкрита от Общината.Установява ,че не е
уведомен за промяната на собственоста/отчуждаването му/,както и
обезщетение за това мероприятие и твърди ,че непрекъснато и
безпрепятствено го владеят и ползват.Моли съда да обърне внимание ,че
оградата е с превантивна цел /не е масивна/ и служи за ограничаване,
непаркиране и преминаване на МПС и посегателсва в техния имот ,за който
се грижат и за насажденията в него.Допълнителни съображения,в подкрепа
на оплакванията му , ще изложи в съдебно заседание.Поради това моли съда
да отмени решението на районния съд –Смолян в обжалваната му част и
решавайки спора по същество да отхвърли така предявения иск и му присъди
направените в производството деловодни разноски.
Постъпила е въззивна жалба с вх.№60652/10.05.2021г. от Е.А. Б. от
гр.Смолян чрез адв. Н.М. против решение №60040/12.04.2021г. постановено
по гр.д.№1229/2019. по описа на районен съд –Смолян,в частта с която по
предявения от ищците иск с основание чл.64 от ЗС е определена площ от
140кв.м. от поземлен имот *по КККР на гр.Смолян , необходима прилежаща
площ към построената в имота жилищна сграда с идентификатор **с площ
от 100кв.м., която необходима прилежаща площ е повдигната в сив цвят на
скица съм СТЕ, и която скица е неразделна част от решението, в частта ,с
която е отхвърлен предявеният от доверителя и насрещен иск с основание
чл.109 ЗС, с който е поискано да бъдат осъдени ищците по основния иск да
премахнат жилищна сграда с идентификатор *по КККР на гр.Смолян, в
частта с която е отхвърлен предявеният насрещен иск с основание чл.59
ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 6000лв., и доверителят и е
осъден да заплати на другата страна направените разноски по делото в размер
на 1150лв. Счита така постановения съдебен акт е неправилен и
незаконосъобразен и като такъв моли въззивния съд да го отмени, като
решавайки спора по същество постанови решение ,с което отхвърли изцяло
като неоснователен предявения против доверителя и иск с основание чл.64 от
ЗС, а предявените от доверителя и Е.А. Б. искове по чл.109 ЗС и чл.59 от ЗЗД
да уважи като основателни и доказани. Моли в полза на доверителят и да
бъдат присъдени направените разноски по водене на делото пред двете
съдебни инстанции. Намира ,че районния съд не се е произнесъл по
останалите наведени от доверителят и възражения, а именно, че освен, че
правото на строеж не е учредено валидно от собственика на имота, поради
което сградата е незаконнопостроена, то тя е такава и поради факта на
построяването и без законосъобразно издадени строителни книжа. Счита ,че
необсъждането на всички заявени в процеса възражения е процесуално
нарушение, допуснато от първостепенния съд, и води до неговата
неправилност и незаконосъобразност.Намира ,че спорни и по двете
претенции са въпросите надлежно ли е учредено от държавата право на
строеж, реализирано ли е то правомерно от праводателите на С.Ч. и В.Т.,
законно ли е построена процесната сграда и какви са правните последици от
това. Счита ,че изводите на първостепенния съд по тези основни за спора
въпроси са неправилни и незаконосъобразни.Договорът за отстъпено право на
2
строеж, на който праводателите на ищците Ч. и Т., а от там и самите те
основават правото си да държат сградата в чужд имот намира ,че е
нищожен,защото той не е породил целените от него последици, тъй като не е
учредено от собственика на имота. Счита ,че процесната сграда е незаконна
такава, реализирана при изначална липса на отстъпено право на строеж.
Право да построи и държи сграда в чужд имот има суперфициарния
собственик ,комуто законно от собственика на земята е отстъпено право на
строеж. В настоящия случай на праводателите на ищците твърди ,че е
отстъпено право на строеж, но не от собственика на имота, следователно
праводателите на ищците са реализирали сградата при изначална липса на
основание за това. Освен това, Договорът, на основание на който претендират
суперфициарна собственост върху сградата след реализиране на същата,счита
,че не е подписан от лицето, имало право да стори това, поради което
договорът е нищожен. Разпоредбите на чл. 63 ЗС, чл. 64 ЗС, чл. 65 ЗС, чл. 66
ЗС, чл.67 от ЗС регламентират ограниченото вещно право на строеж върху
чужд имот (суперфицията), като право на суперфициаря да построи сграда, да
стане неин собственик и да я държи върху чуждия имот, като ползва
застроената и незастроената част от него, доколкото това е необходимо за
ползването на постройката, както и да се разпорежда с нея. Когато договорът,
с който е учредено вещното право на строеж (суперфицията), респ. - е
прехвърлена собствеността върху съществуваща постройка отделно от
земята, е нищожен, счита ,че той не поражда целените с него правни
последици, включително - вещно-прехвърлителен ефект. Поради това, за
приобретателя по такъв нищожен договор никога не е възниквало
ограниченото вещно право на строеж, респ. - той никога не е имал право да
построи сграда, да стане неин собственик и да я държи върху чуждия имот,
както и да ползва същия с оглед ползването на сградата. Счита ,че не може да
се сподели изводът на първостепенния съд, че към момента на учредяване
правото на строеж собственик на имота е била държавата, и затова
праводателите на ищците Ч.и Т. са придобили на годно правно основание от
собственика на имота правото да построят в него сграда, като според съда
„едва през 1992г. е разрешен спорът за собствеността върху парцелите, вкл. И
процесния, но със същото решение построената в този парцел сграда не е била
предмет на иска и по отношение на нея не е формирана сила на присъдено
нещо“. Намира ,че още по- неверен е и изводът на съда, че ищците Ч.и Т.не
са били страни по същото дело, поради което за тях не е преклудирана
възможността като правоприемници на суперфициарните собственици да
търсят правата си за осигуряване на достъп до сградата и за обособяване на
прилежащ терен Счита ,че тези изводи на съда са изцяло в противоречие
както със закона, така и с основни принципи в правото, както и в
противоречие с постановена по тези въпроси задължителна практика на ВКС
закрепена в решения постановени по чл.290 ГПК.Счита за неправилен и в
противоречие както със закона така и със задължителната практика на ВКС е
изводът на районния съд , че правото на строеж е упражнено дори когато
строежа не е завършен в обема ,в който е учредена суперфицията. Моли съда
да обърне внимание ,че процесната сграда не е завършена в обема на
3
отстъпеното право на строеж, като същата не е завършена в цялост, а са
реализирани сутерен и един жилищен етаж, с поставен временен покрив, при
учредено право на строеж за сутерен с два жилищни етажа. Счита ,че това
обстоятелство е основание да се приеме, че в случая няма както към момента
на постановяване на реституционното решение на ВС от 1992г. така и към
настоящия момент липсва годен обект, като резултат от реализирано право на
строеж, липсва сграда, като в този случай липсват и обект на право на
собственост на суперфициаря. Обратния извод на съда моли въззивния съд да
приеме за неправилен.
По иска по чл.64 ЗС,за да е основателен ,счита ,че следва да са налице
императивните предпоставки - правото на строеж да е надлежно -законно
учредено, и следващата - сградата да е построена при спазване на законовите
изисквания за това. В случая счита ,че не е налице нито една от тези
предпоставки, за да се приеме че в полза на ищците е налице право да
ползват прилежащия към сградата част от имота му.Счита ,че иска по ч.64
ЗС е на разположение единствено на лицето, което държи сграда в чужд имот
на годно правно основание. В случая намира ,че такова категорично липсва.
Твърди ,че по отношение липсата на правно основание да се държи сграда в
чужд имот е налице сила на присъдено нещо с решение №1079 от
25.09.1992г., постановено по гр.д.№144/1992г. на ВС. Моли съда да приеме,
че след като праводателите на ищците не са заявили свои права на
суперфициарни собственици в производството по ревандикация на имота, и е
налице Решение №1079/25.09.1992г. постановено по гр.д.№144/1992г. на ВС,
с което са осъдени да предадат владението върху процесния имот, то правото
им да претендират право на ползване на част от имота е преклудирано и е
обхванато от силата на присъдено нещо по решение 1079/25.09.1992г..Моли
съда да приеме ,че предявения иск по чл.64 ЗС на основание последното е
недопустим.Моли съда да обърне внимание ,че районния съд и по това
възражение не се е произнесъл.
По предявените от доверителя и искове с основание чл. 109 ЗС и чл.59 от
ЗЗД,счита ,че доверителя и е собственик на поземлен имот ** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Смолян на основание
решение №1079 от 25.09.1992г. постановено по гр.д.№144/1992г. на ВС и
нотариален акт за дарение на недвижим имот №763, том 4, дело
№1595/28.12.1993г., на РС-Смолян, вписан в том 62, стр.273. Твърди ,че за
този имот е отреден парцел XVI, кв.57 по плана на гр.Смолян, кв.Горно
Смолян с уредени регулационни сметки. Счита ,че в описания имот от
праводателите на ответниците по настоящия насрещен иск без правно
основание е построена сграда с идентификатор *, и която сграда е
прехвърлена от тях на ответниците по иска с договор за дарение. По въпроса
за собствеността върху сградата счита ,че е постановено решение №19 от
15.01.2018г. по гр.д.972/2018г. на СРС, което след потвърждаването му от
окръжен съд -Смолян, и недопускането до касация от ВКС е влязло в сила.
Построената в имота на доверителя и сграда е незаконна такава,защото е
построена без в полза на праводателите на ответниците да е налице законно
4
учредено право на строеж.Твърдяното от тях право на строеж е отстъпено от
лице, което не притежава права върху имота и следователно не е породило
право в полза на праводателите на ответниците. При т.нар. учредяване на
претендираното право на строеж счита ,че са допуснати нарушения,
обосноваващи нищожност на договора за отстъпено право на строеж.
Отделно прави възражение ,че строежа е незаконен, тъй като е построен без
строителни книжа или ако са налични някакви, то те са издадени без правно
основание и в нарушение на закона, или строежът е извършен в отклонение
на разпореденото с тях.Поради това моли въззивния съд да отмени
атакувания съдебен акт, като същевременно приеме предявения против
доверителя и иск с основание чл.64 от ЗС за недопустим, алтернативно за
неоснователен, и го отхвърли, а предявените от доверителят и с насрещна
искова молба искове по чл.109 от ЗС и чл.59 от ЗЗД приеме за основателни и
ги уважи изцяло.
Постъпила е въззивна жалба с вх.№60654/10.05.2021г. от С.М.Б.а,като
пълномощник на Е.А. Б. от гр.Смолян против решение 60040/12.04.2021г по
гр. д.1229/2019г. на районен съд гр.Смолян Счита ,че решението е
незаконосъобразно, необосновано, неправилно, поставено при съществени
нарушения на съдопроизводствените процесуални правила, непълнота на
доказателствата и нарушение на материалния закон.Намира ,че районният съд
е преценил осъществяването на факти, които не са били спорни между
страните и те в условията на състезателност не са изразили становище по тях,
съответно не са направили и доказателствени искания,поради това намира ,че
съда е постановил неправилен съдебен акт в нарушение на
съдопроизводствените правила.Моли съда да отмени горепосочените
решения и отхвърли предявения иск от ищците,като неоснователен и
недоказан и уважи и разгледа предевения от ответниците насрещен иск с
правно основание чл.109 ЗС като приеме ,че е основателен предявеният от
Е.Б., изклоючителен собственик на целия имот от 1993г, като след това не е
учредявал права на другиму.Моли съда да обърне внимание ,че
констативният нотариален акт 676/08.12.94г. е удостоверителен, подлежи на
проверка относно удостоверените в него обстоятелства и приложени
документи и не прехвърля ограничени вещни права във собственост, както е
изтълкуван в случая.Счита ,че такъв констативен нотариален акт на
незавършен в пълен обем строеж на жилищна сграда /няма груб
строеж/,представлява подобрение в чужд имот , а и не се установява
осъществяване на друг придобивен способ. Счита ,че запазването на правото
на собственост върху сградата не е изрично уговаряно, поради което следва
да се приеме, че и тя е прехвърлена заедо със земята, върху която е
построена.Моли съда да обърне внимание ,че по делото не се установява в
полза на ищците да е било учредено законно право на строеж.Счита ,че
последващия нотариален акт 145 том II per ном..2316 дело 661 от
23.08.1999г. е симулативен/осъдителен/ и умишлено посегателство върху
целия му парцел и заблуда на Областния управител относно статута на
имота.Счита че последващия нотариален акт №127, ТОМ 2 per. Ном 5407,
дело 293 от 03.11.2014г.- дарение на /свързани лица/ е със знанието че
5
прехвърля собственост с цел узаконяване на собственост и пречиняване вреда
на законния собственик.Твърди ,че дарителите декларират невярни данни за
собственост,както и че няма други документи, които се отнасят до този имот
и го даряват необременен от възбрани, съдебни спорове и каквито и да било
претенции от трети лица.Моли съда да обърне внимание че във всичките
нотариални актове има разминавания относно застроената площ, граници,
обем на строителството и най вече, че няма построена жилищна сграда -
многофамилна и отговаряща на завършен “груб строеж” по договора от 1988
г.,когато този договор е учреден от несобственик.Моли въззивният съд за
изясняване законност на строежа да се изискат и изследват констативен
нотариален акт /94 ,нотариален акт 145/1999г. и нотариален акт 127/2014г., а
и за пълното изясняване на спора моли съда да изиска и се приложат и гр. д
972/2017г. по описа на районен съд Смолян и в.гр.д.. 93/2018г.по описа на
окръжен съд –Смолян Поради гореизложеното моли въззивният съд да
отмени обжалваното решение и делото се върне за ново разглеждане от друг
състав за произнасяне по същество като по-подробни съображения ще
изложи в съдебно заседание.Счита, че решението е незаконосъобразно и в
частта му ,с която са присъдени и разноски
В законният срок е постъпил писмен отговор на въззивните жалби, с вх.
№60740/07.06.2021г. от С.К. Ч. и В.К. Т. чрез адв.Светлана Николова ,която
намира ,че въззивните жалби са неоснователни и моли въззивния съд да
потвърди решение №60040/12.04.2021 година на районен съд Смолян по гр.д.
№ 1229/2019 година. Счита ,че първоинстанционното решение е постановено
при спазване на материалния и процесуалния закон.Поддържаното в жалбата
на А.Б. за твърдение за наличие на ново обстоятелство счита ,че е
неоснователно.Счита ,че представените Определение №626/16.12.2020 г. по
адм.д.№352/2020 г. на административен съд - Смолян и Определение
№3477/16.03.2021 г. на ВАС по адм.д.№1769/2021 г. не представляват нито
ново, нито относимо към делото обстоятелство. Видно от съдебните актове,
техен предмет е отказ за изменение на КККР, в частта за имоти 446 и 768.
Обжалваното съдебно решение се отнася за премахване на ограда,
разположена в имот 460 - второстепенна улица, общинска собственост, видно
от неоспорената и представена в с.з. от 12.01.2021 г., скица - извлечение от
кадастралния регистър.Счита ,че поставените въпроси във въззивната жалба
на Силвия Б.а касаят изцяло вече решения между страните спор за
собствеността върху процесната жилищна сграда с влязло в сила съдебно
решение №19/15.01.2018 г. по гр.д.№972/2017 г. на районен съд Смолян .
Относно въззивната жалба на Е.А. Б. счита ,че неоснователно се твърди
незаконност на построената жилищна сграда.Една сграда не би била
незаконна, само защото след нейното построяване е съдебно признато
правото на собственост на друго лице, различно от лицето, учредило вещното
право на строеж. Счита ,че посоченото би могло да е основание за претенция
на собственика на земята на основание чл.92 от ЗС, по който въпрос е налице
влязло в сила съдебно решение по гр.д.№972/2017 г. на районен съд –Смолян
. С посоченото съдебно решение е формиран извод, че правото на строеж е
6
било реализирано преди постановяване на решение №25/25.09.1992 г. по гр.д.
№144/1992 г. на ВС, поради което правото на строеж междувременно се е
трансформирало в право на собственост върху построената жилищна
сграда, когато „..все още е нямало признати права на собственост върху
терена“. В този смисъл счита ,че процесната сграда не представлява незаконен
строеж, а е построена на годно правно основание - учредено, заплатено и
реализирано право на строеж. Намира за правилни изводите на районен съд
–Смолян , че в крайна сметка договорът за отстъпеното право на строеж не е
развален, като самото деактуване от областната управа не може да „отмени“
това право на строеж, което към този момент вече е било реализирано и
сградата е изпълнена в груб строеж.Счита ,че в хода на настоящото съдебно
производство не се доказва и второто твърдение - че жилищната сграда е
построена без строителни книжа и в отклонение от същите. Счита ,че
съгласно становището на в.л. Милин, сградата е построена в съответствие с
издадените строителни книжа, но без реализиран втори жилищен етаж. Счита
,че последното не означава, че липсва годен обект на собственост, както се
твърди в жалбата.Неоснователно счита ,че е твърдението на жалбоподателя за
недопустимост на предявения от доверителите и иск по чл.64 от ЗС, тъй като
в съдебното производство по чл.108 от ЗС по гр.д.№144/1992 г. на ВС е
следвало ответниците (праводателите на доверителите) да заявят искане за
определяне на прилежащ терен. По този въпрос на първо място, моли съда да
съобрази, че посочената от жалбоподателят съдебна практика е принципно
вярна и последователна, но следва да се съобрази, че в конкретния случай се
касае до защита собствеността на реституиран имот. В производството по
чл.108 ЗС по гр.д.№ 144/1992 г. на ВС, е разглежан само въпросът за
реституиране на земята, като сградата не е била в спорния предмет на
делото, поради което не се формира сила на пресъдено нещо спрямо
прилежащия към сградата терен. Посоченото становище е изрично застъпено
в цитираната от жалбоподателя практика. Поради тази причина, няколко
години по-късно съдът е разгледал самостоятелно предявения иск по чл.64
ЗС (Решение №222/13.05.1994 г. по гр.д.№1333/1993 г. на CPC. С Решение
№1083/18.11.1994 г. по в.гр.д.№1039/1994 г. на окръжен съд - Смолян,
решението на районния съд е обезсилено, поради участието на малолетния
тогава Е.Б., чрез неговата майка С. Б.а). Моли въззивния съд да съобрази ,че ,
един от двамата праводатели на доверителите и, техният дядо - Е.К.изобщо не
е бил страна на иска по чл.108 ЗС по гр.д.№144/1992 г. на ВС. Посоченото е
констатирано изрично от съда в съдебното производство по гр.д.№972/2017 г.
на СРС. Посоченото на практика обезсмисля и обсъждането на
горепосоченото възражение за недопустимост на предявения иск.Моли
въззивния съд да приеме ,че поради неучастие на праводателя на
доверителите и- Е.К. като страна по по гр.д.№ 144/1992 г. на ВС, не би могло
да се приеме и твърдяното съдебното установяване, че друго лице е
собственик на поземления имот ,върху който е било учредено право на
строеж, а оттам и че учреденото право на строеж е нищожно, че сградата е
незаконна и т.н. Обстоятелството, че доверителите и не отричат правото на
собственост върху земята в полза на жалбоподател не означава, че същите
7
нямат законоустановено и валидно право на собственост върху сградата,
ведно с правото на строеж върху същата, ведно с правото си да ползват
прилежащия към жилищната сграда терен.Счита ,че е налице разделна
собственост върху поземления имот и процесната жилищна сграда,
установена със съдебното решение по гр.д.№972/2017 г. на СРС и
собствениците следва взаимно да търпят присъствието си. Поради тази
съдебно установена разделна собственост на земята и жилищната сграда,
районния съд счита ,че правилно е приел, че доверителите и държат на годно
правно основание придобитата от тях сграда в чужд имот, като е отхвърлил
предявените насрещни искове по чл.109 ЗС и чл.59 ЗЗД.Моли в този смисъл
въззивният съд да се произнесе като потвърди обжалваното решение на
районен съд Смолян Претендира разноски за настоящата инстанция.
В съдебно заседание пред окръжен съд –Смолян жалбоподателите
А.С. Б. и Е.А. Б. редовно призовани , не се явяват За тях се явява
пълномощникът им С. Б.а ,която поддържа жалбите Представя подробна
писмена защита.Счита ,че ответниците по жалба не могат да бъдат
собственици на отстъпеното право на строеж ,понеже то е отнето по решение
№279.Установява ,че е воден веднъж иск с правно основание чл.64 ЗС който
е отхвърлен. Счита ,че предявения иск е недоказан ,тъй като не съществува
сграда в завършен вид. Моли в този смисъл за съдебен акт.
Отделно за жалбоподателя Е.А. Б. се явява адв.М. която
поддържа въззивната жалба на доверителя си като моли въззивния съд да
бъде отменено обжалваното решение на районен съд Смолян и съответно
бъдат уважени предявените от него насрещни искове. Претендира разноски
за настоящата инстанция.Моли съда да има предвид изложените подробни
съображения във въззивната жалба .
Въззиваемите В. К. ИВ. и С.К. Ч. ,редовно призовани , не се
явяват.Вместо тях пълномощникът им адв.С. Н. поддържа становище ,че
следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано обжалваното
решение на районен съд –Смолян Претендира разноски за настоящата
инстанция.Безспорно счита ,че сградата представлява сграда , построена в
груб строеж и тя представлява самостоятелен обект на собственост и поради
това ответната страна следва да се съобрази с наличието на тази сграда в
поземления имот .Моли в този смисъл съдът да се произнесе.Претендира
разноски по представен списък.
Смолянският окръжен съд намира ,че и трите въззивни жалби са
процесуално допустими.Депозирани са от надлежни страни и процесуални
представители ,в законният срок , с внесена държавна такса срещу съдебен
акт , който подлежи на обжалване и при наличие на правен интерес от
търсената защита.
Разгледани по същество и трите въззивни жалби са
неоснователни по следните съображения:
8
Смолянският окръжен съд констатира ,че гр.1229/2019г. по описа на
районен съд- Смолян е образувано по депозирана искова молба от С.К. Ч.и
В.К. Т.– и двете от гр. Смолян срещу Е.А. Б. и А.С. Б. от гр. Смолян.
Предявени са били обективно и субективно съединени искове, като
първоначалните ищци- С.К. Ч. и В.К. Т.са поискали от районния съд на
основание чл.64 |ЗС да бъде определена необходимата прилежаща площ от
поземлен имот с идентификатор * по КККР на гр. Смолян, необходима за
достъп, ползване и обслужване на построената в този имот сграда с
идентификатор *, със застроена площ от 100 кв.м. и ползването да бъде
предоставено на ищците, а с втория иск първоначалните ищци са поискали да
бъде осъден А.Б. да премахне оградата от бодлива тел и да преустанови
действията си, с които препятства достъпа до жилищната им сграда с
идентификатор */иск с правно основание чл. 109 ЗС/.
Първоначалните ищци са две сестри ,които твърдят ,че са
собственици при равни права на сграда с идентификатор * със застроена площ
от 100 кв.м., с предназначение: жилищна сграда, многофамилна, построена в
поземлен имот с идентификатор *, с площ от 515 кв. м. по КККР на гр.
Смолян, одобрена със Заповед № РД-18-14/10.05.2005 година на изп.
директор на АГКК - София, с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), с
административен адрес: гр. Смолян, ул. „Алеко Константинов“ № 23, при
съседи: поземлени имоти с идентификатори: *Собствеността върху
спорната сграда са придобили чрез дарение, извършено с нот. акт № 127,
том II, дело № 293/2014 г. на Нотариус Ана Шопова - рег. № 613 с район на
действие РС Смолян, вписан в СлВ Смолян под акт №78, том VII, дело 976 от
03.11.2014 г.
Не се спори от ищците по първоначално предявените искове, че
собственик на поземления имот, в който е построена сградата е ответника
Е.А. Б..
Въззивният съд констатира ,че с влязло в сила съдебно решение №19
от 15.01.2018 г. по гр.д.№ 972/2017 г. по описа на районен съд Смолян,
потвърдено с решение №193 от 25.05.2018 г. по в.гр.д.№93/2018 г. на окръжен
съд Смолян, недопуснато до касационно облажване с определение № 224 от
08.05.2019 г. по дело №3671/2018 г. по описа на ВКС. е отхвърлен
предявеният от ответника Е.А. Б. отрицателен установителен иск да бъде
признато за установено, че С.К. Чаушева и В.К. Табакова не са собственици
на жилищната сграда.
Въззивният съд констатира ,че първоначалните ищци не оспорват факта,
че ответника Е.А. Б. е собственик на поземления имот, в който родителите им
са построили сградата, но считат, че собственика на терена има право да го
ползва, зачитайки правото на собствениците на сградата да ползват онази част
от имота, която им е необходима за използване на сградата, според нейното
предназначение.
9
Ответниците по първоначално предявените искове в отговора на
исковата молба считат предявените искове за недопустими, алтернативно
оспорват ги като неоснователни и молят да бъдат отхвърлени по
съображения, че с приложено по делото решение № 1079 от 25.09.1992 г.,
постановено по гр.д № 144/1992 г. на ВС вече е бил е разрешен спор по
предявен от праводателите им И., А.и Н. Б.и против група лица, измежду
които и праводателите на ищците, ревандикационен иск относно правото на
собственост на парцели XIV, XV, XVI и XVII, кв. 57 по рег. план на гр.
Смолян.Поземлен имот ** по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр.Смолян в който е построена процесната сграда е идентичен с парцел
XVI, кв. 57 по рег. план на гр. Смолян, предмет на посоченото решение на
ВС. Въвеждат възражения , че договора за отстъпено право на строеж, на
който праводателите на ищците, а от там и ищците основават правото си да
държат сградата в чужд имот, е нищожен, като не е учредено от собственика
на имота. Намират ,че процесната сграда е незаконна и реализирана при
изначална липса на отстъпено право на строеж.
С отговора на исковата молба ответникът Е.А. Б. е подал насрещна
искова молба срещу ищците като е предявил обективно съединени искове,
първият от които с правно основание чл. 109 от ЗС, с който иска да бъдат
осъдени ответниците да премахнат за своя сметка сграда с идентификатор
* с площ от 100 кв.м. с предназначение: жилищна сграда, многофамилна,
построена в поземлен имот с идентификатор *, с площ от 515 кв.м. по КККР
на гр. Смолян и преустановят по този начин действията и бездействията, с
които му пречат да упражнява правото си на собственост върху поземлен
имот с идентификатор **, в който сградата е построена Предявен е бил и иск
с правно основание чл. 59 ЗЗД за обезщетение в размер на 6 000 лв. за
неоснователното обогатяване на суперфициарните собственици за тяхна
сметка от ползването на прилежащ терен в периода 13.12.2014 – 13.12.2019 г.,
ведно със законната лихва, считано от 13.12.2019 г. – датата на предявяване
на насрещния иск до окончателното заплащане на задължени
Ищецът по насрещната искова молба Е.Б. твърди ,че е собственик на
поземлен имот * по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Смолян на основание решение № 1079 от 25.09.1992 г., постановено по гр.д.
№ 144/1992 г. на ВС и нотариален акт за дарение на недвижим имот № 763,
том 4, дело № 1595/28.12.1993г. като за този имот е отреден парцел XVI, кв.
57 по плана на гр. Смолян, кв. Горно Смолян, с уредени регулационни сметки.
Счита ,че този имот от праводателите на ответниците по насрещния иск без
правно основание е построена сграда с идентификатор * и която сграда е
прехвърлена от тях на ответниците по иска с договор за дарение.Счита ,че
тази сграда е незаконна. Строежът е незаконен, тъй като е построен без
строителни книжа или ако са налични някакви, то те са издадени без правно
основание и в нарушение на закона, или строежът е извършен в отклонение
на разпореденото с тях. При учредяване на претендираното право на строеж
са допуснати нарушения обосноваващи нищожност на договора за отстъпено
право на строеж. Твърди ,че ответниците по насрещния иск ползват без
10
каквото и да е основание част от собствения му имот с площ от 100 кв.м.,
находяща се под сградата, тъй като държат в имота му незаконна сграда без
правно основание, без от него или от праводателите му да е давано съгласие
на праводателите на ответниците да построят в имота му сграда, нито пък са
дали съгласие тя да продължи да стои в него. Твърди ,че това право е
оспорено още през деветдесетте години на миналия век, което било видно от
водените между страните дела.
Смолянският окръжен съд констатира ,че с Договор за отстъпване
право на строеж върху държавен недвижим имот от 01.02.1988 год., ОбНС-
Смолян е отстъпил на К. Е.Т. право на строеж върху държавна земя,
съставляваща парцел XVI в кв.57 по регулационния план на гр.Смолян, с
обща площ на парцела - 480 кв.м., като същата застрои едно жилище в
парцела по одобрен проект, при граници: улица и държавни места.Видно от
приложеното по делото заявление за отстъпване право на строеж по чл.56,
ал.2 от ЗТСУ и чл. 15в от ЗС, К.Е.Т. е отстъпила на Е.М.К. правото да
построи първи жилищен етаж /над избата и гаража/ на жил.сграда, състоящ се
от: кухня, три стаи и сервизни помещения в парцел XVI, кв.57 по ЗРП на
гр.Смолян, съгласно одобрен от ОНС-Смолян архитектурен проект.С
Договор за групов строеж /чл.192 от ЗТСУ/ от 1989 год., Е.М.К. и К.ЕТ. са се
задължили с общи усилия и за тяхна сметка да изградят жилищна сграда в
съсобствения им парцел XVI, кв.57 по плана на кв.Е.Смолян, състояща се от
две жилища, един гараж и една изба.По първоинстанционното дело е
приложено разрешение за строеж №59/28.02.1989 год. на Секретаря на КТСУ
се разрешава на К. Е. Т., съгласно одобрените проекти на 28.02.1989 год. от
Главния архитект на ОбНС за строеж на нова жилищна сграда - сутерен и
втори етаж в парцел XVI, кв.57 по плана на кв.Горно Смолян, да извърши
строителство на сутерен и втори жилищен етаж при спазване на одобрения
архитектурен проект, конструктивни чертежи и дадена строителна линия.
С Разрешение за строеж №60/28.02.1989 год. на Секретаря на КТСУ и
С се разрешава на Е.М. К., съгласно одобрените проекти на 28.02.1989 год от
Главния архитект на ОбНС за строеж на нова жилищна сграда —първи етаж
в парпел XVI, кв.57 по плана на кв.Горно Смолян, да извърши строителство
на първи жилищен етаж при спазване на одобрения архитектурен проект и
конструктивни чертежи.
По първоинстанционното дело е приложен протокол за въвод във
владение от 01.12.1992 год. по изп лело №1246/1992 год. по описа на СИС
при РС-Смолян, образувано въз основа на издаден изпълнителен лист от
05.11.1992 год. по решението с №1079/25.09.1992 год. на ВС на РБ,
взискателите И., А. и Н. Б.и са въведени във владение на имотите, сред които
и парцел XVI в кв.57 по плана на гр.Смолян съгласно представения
изпълнителен лист. В протокола за въвод е било отразено, че в парцела има
построена до покрив включително двуетажна масивна жилищна сграда, като
съдебния изпълнител е отразил, че по отношение на извършените строежи
отношенията между страните са предмет на облигационни отношения
11
,имайки предвид мотивите на влязлото в сила решение №19/15.01.2018
год.по гр.дело №972/2017 год. На районен съд Смолян .С Акт за държавна
собственост на недвижим имот №578/10.07.1990 год. е актуван незастроен
жилищен парцел с площ от 480 кв.м., находят се в гр.Смолян- горна част,
кв.57, парцел XVI по плана на града. Върху парцела е отстъпено право на
строеж на К.Е.Т. на жил.сграда с договор от 01.02.1988 год. на ОбНС-Смолян.
Имотът е отписан от актовите книги за държавните имоти съгласно Заповед
№С-08-00-340А/02.03.1993 год. на Министерство на финансите София. Със
Заповед №С-08-00-340А/1993 год. на Министерство на финансите, на
основание чл 88 от Наредбата за държавните имоти, във връзка с чл.10, ал.7
от ЗСПЗЗ, съгласно решение на Общинската поземлена комисия - Смолян -
писмо №496/23.08.1992 год., писмо .№04-19-93/26.01.1993 год. на Община-
Смолян се заповядва да се отпише от актовите книги и се предаде на
правоимащите недвижимия имот, представляващ парцел XVI от кв.57 по
регулационния план ан гр.Смолян, одържавен с Акт №578/10.07.1990 год. на
Община-Смолян.
Видно от назначената , изслушана и неоспорена СТЕ в.л. Милин
установява ,че на 28.02.1989 год от гл.архитект на ОбНС-Смолян са одобрени
архитектурен проект, конструктивни чертежи, чертежи за Ел. и ВиК
инсталации за жил.сграда на К. Т., която ще бъде построена в парцел XVI,
кв.57 по плана на кв.Г.Смолян.
Смолянският окръжен съд констатира ,че в производството по чл.108 от
ЗС по гр.д.№ 144/1992 г. на ВС,чието решение е приложено по делото , е
разглежан само въпросът за реституиране на земята, като процесната сега
сграда въобще не е била предмет на делото, поради което не се е формирала
сила на пресъдено нещо спрямо въпроса за прилежащия към сградата терен
като едва сега в настоящото производство се разрешава този въпрос /В този
смисъл е решение № 236 от 3.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2972/2014 г., I г.
о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова/
По делото е приложено влязло в сила съдебно решение №
19/15.01.2018 г. по гр.д. № 972/2017 г по описа на районен съд Смолян ,с
което е отхвърлен предявения от Емил Б. /собственик на терена /
отрицателен установителен иск -да бъде признато за установено, че
ответниците не са собственици на жилищната сграда.Видно от мотивите на
съдебните актове на районен съд –Смолян , Смолянски окръжен съд и ВКС
,че правото на строеж е било реализирано преди постановяване на решение
№ 25/25.09.1992 г. по гр.д. № 144/1992 г. на ВС, поради което правото на
строеж междувременно се е трансформирало в право на собственост върху
построената жилищна сграда, когато все още е нямало признати права на
собственост върху терена.Това е така , тъй като съгласно тълкувателно
решение №1/04.05.2012г. по тълк. Д.№1/2011г. на ОСГК на ВКС правото на
строеж е реализирано от момента на построяване на съответния обект в
груб строеж ,независимо дали цялата сграда е завършена до този етап .И с
упражняване на правото на строеж вече е постигната крайната цел-
12
придобиване на суперфициарна собственост ,т.е правото на строеж /договора
за право на строеж макар и да е бил непротивопоставим на действителните
собственици на терена,тъй като този терен не е бил държавна собственост /
след като вече е било реализирано правото на строеж ,то се е
трансформирало в право на суперфициарна собственост /В този смисъл е
решение №44/04.03.2013г. на ВКС по гр.д. №358/2012г. на ІVгр.о на ВКС и
определение №301/12.10.2010г. по гр.д. №1423/2009г. на І гр.о. на ВКС и
решение №1232/25.11.2008г. на ВКС по гр.д. №3587/2007г. ІVгр./
Видно от писмените и гласни доказателства по делото –св.К. К. ,св.С. Б.а
през 1990-1991г. е било реализирано правото на строеж на процесната
сграда .Въззивният съд намира ,че е неоснователно възражението на
жалбоподателя Е.Б. ,че процесната сграда представлява незаконен строеж .
Установява се ,че правото на строеж е учредено на 01.02.1988г. , заплатено
и реализирано . Към момента на построяването на сградата са били налице
договор за отстъпено право на строеж и одобрени строителни книжа,одобрен
архитектурен проект .Към момента на признаване на права на собственост на
праводателите на ищеца по насрещния иск върху парцела, самостоятелно
право на строж вече няма ,тъй като след трансформация на това право на
строеж вече е възникнало право на собственост и не може да се
установява погасяване на право на строеж ,което вече не съществува в този
вид/решение №86/11.08.2010г. по гр.д. №3576/2008г. на ВКС І гр.о /
Поради това е ирелевантно ищецът по насрещния иск –Е.Б. да твърди,
че отстъпеното право на строеж и строителните книжа са били нищожни и
строежът –незакон. С признаване право на собственост върху парцела в полза
на праводателите на ищеца по насрещния иск е възникнала така наречаната
разделна собственост. Заснемането като самостоятелен обект на
собственост с идентификатор * само по себе си не доказва, че това е
обособен обект на право на собственост, но е индиция за това, че обекта
притежава характеристиките на такъв и има посоченото предназначение. /В
този смисъл а решение № 18/27.01.2016г на ВКС по гр. д. № 1600/2015 г., III
ГО, ГК. / Собственикът на сградата/в случая първоначалните ищци по делото
/има право да ползва земята,доколкото това е нужно за обслужване на
сградата –чл.64 ЗС Поради това осъдителната част на ревандикационната
претенция –за предаване на владението следва да се уважи само за площта
на имота , която не е заета от сградата и съставлява площ,необходима за
достъп до нея и за обслужването и./В този смисъл е решение №69/ по гр.д.
№291/2018г. ІІгр. о. на ВКС /
В.л.Милин по назначената допълнителна СТЕ в първата инстанция
установява ,че на приложената скица със сив цвят е очертал необходимата
прилежаща площ от поземлен имот с идентификатор ** по КККР на
гр.Смолян за осигуряване на достъп, ползване и обслужване на построената в
имота сграда с идентификатор ** чието предназначение е жилищна сграда.
Необходимата за функциониране площ от ПИ е на три метра от ограждащите
стени на сградата, като са налице отклонения по отношение границата със
13
съседните ПИ с идентификатори ** и ** ( в улична регулация), предвид
разположението на сградата спрямо тях. Същата площ (на скицата е
повдигната в сиво),която е в размер на 140 кв.м.
В този смисъл законосъобразно и обосновано районен съд
гр.Смолян е уважил претенцията на първоначалните ищци с правно
основание чл.64 ЗС и в тази част следва да бъде потвърдено обжалваното
решение .
Поради горните изводи въззивният съд намира ,че законосъобразно и
обосновано районният съд е отхвърлил предявеният от Емил Б. насрещен иск
с правно основание чл.109 ЗС ,с който е поискано да бъдат осъдени ищците
по основния иск да премахнат жилищна сграда с идентификатор ** по КККР
на гр.Смолян
Правилно е отхвърлен насрещният иск от Е.Б. за неоснователно обогатяване
/с правно основание чл.59 ЗЗД / за заплащане на обезщетение в размер на 6
000 лева и разноските по делото в размер на 1150 лева, които е осъден да
заплати на първоначалните ищци по делото.В тези части следва да бъде
потвърдено като законосъобразно и обосновано обжалваното решение на
районен съд Смолян .Собствениците на процесната сграда имат право да
ползват прилежащия терен около сградата като в случая е неприложим
принципа на приращението –с правно основание чл.92 ЗС,тъй като
процесната сграда вече представлява самостоятелен обект на собственост ,
отделно от земята.
Смолянският окръжен съд намира ,че въззивната жалба на А.С.Б. е
неоснователна и в обжалваната част следва да бъде потвърдено като
законосъобразно и обосновано обжалваното решение.
Уважаването на иска по чл. 109 от ЗС изисква установяване на
извършено от ответниците по насрещния иск нарушение /въздействие или
посегателство/, довело до противоправно състояние на имота, различно от
това преди извършване на нарушението, каквото в случая е налице.По делото
се установява ,че А. С. Б. е бил поставил телена ограда в поземления имот с
идентификатор * като този имот граничи пряко с ПИ **Вещото лице Милин
сочи че за да се достигне до имота , трябва да се мине през оградата като
оградата е извън процесния имот , но пречи на достъпа до имота .В тази
насока са и показанията на св. К. и св.Я.В тази насока са и показанията на
св.С.Б.а ,която признава ,че са сложили бодливата тел за граница. Правилно
районният съд е приел ,че тази ограда създава пречки за нормалното ползване
и упражняване на правото на собственост върху сградата на първоначалните
ищци по делото ,поради което законосъобразно и обосновано районният съд
е уважил исковата им претенция по чл.109 ЗС.
Предвид гореизложеното ще следва да бъде потвърдено решението на
районен съд в обжалваните части като законосъобразно и обосновано
постановено.
14
В останалите части решението не е обжалвано и е влязло в законна
сила.
С оглед изхода на спора ,ще следва да бъдат осъдени
жалбоподателите А.С. Б. и Е.А. Б. да заплатят в полза на С.К. Ч.
направените и своевременно поискани разноски за настоящата инстанция в
размер на 1000 лева по представен списък на разноските ,представляващи
адв.възнаграждение за адв.Николова.
Водим от гореизложеното Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 60040/12.04.2021г. по гр.д.
№1229/2019г. по описа на районен съд гр.Смолян в частта ,с която се
определя по иска с правно основание чл. 64 ЗС, предявен от С.К. Ч., ЕГН * и
В.К. Т., ЕГН ********** – и двете с постоянен адрес гр. Смолян, ул. „Братан
Шукеров“ № 20, вх. Б, ет. 4, ап. 16, срещу Е.А. Б., ЕГН ********** от гр.
Смолян, ул. „Алеко Константинов“ № 39, площ от 140 кв.м. от поземлен
имот с идентификатор ** по КККР на гр. Смолян, одобрени със заповед №
РД-18-14/10.05.2005 г. на ИД на АГКК, изменени със заповед № 18-
3387/15.05.2017 г. на началника на СГКК, представляваща необходимата
прилежаща площ към жилищната сграда с идентификатор **по КККР на гр.
Смолян, със застроена площ от 100 кв.м., повдигната в сив цвят на скицата
към СТЕ, намираща се на л. 71 от делото, която скица е неразделна част от
решението,в частта ,с която е осъден А.С.Б., ЕГН **********, от гр. Смолян,
ул. „Алеко Константинов“ № 39 на основание чл. 109 ЗС да премахне
оградата от бодлива тел с дължина 3,30 метра, поставена в поземлен имот с
идентификатор **по КККР на гр. Смолян, означена с розов цвят на
комбинирана скица № 3, намираща се на л. 189 от делото - неразделна част от
решението, която ограда препятства достъпа до жилищна сграда с
идентификатор ** по КККР на гр. Смолян, със застроена площ от 100 кв.м.,
,в частта , с която е отхвърлен като неоснователен насрещния иск с правно
основание чл. 109 ЗС, предявен от Е.А. Б., ЕГН ********** от гр. Смолян, ул.
„Алеко Константинов“ № 39, с който се иска да бъдат осъдени С.К. Чаушева,
ЕГН ** В.К. Т., ЕГН ********** – и двете с постоянен адрес гр. Смолян, ул.
„Братан Шукеров“ № 20, вх. Б, ет. 4, ап. 16, да премахнат жилищна сграда с
идентификатор ** по КККР на гр. Смолян, със застроена площ от 100 кв.м.,
построена в поземлен имот с идентификатор ** по КККР на гр. Смолян,
одобрени със заповед № РД-18-14/10.05.2005 г. на ИД на АГКК, изменени със
заповед № 18-3387/15.05.2017 г. на началника на СГКК., в частта , с която е
отхвърлен като неоснователен насрещния иск с правно основание чл. 59 ЗЗД,
предявен от Е.А. Б., ЕГН ********** от гр. Смолян, ул. „Алеко
Константинов“ № 39, с който се иска да бъдат осъдени С.К. Ч., ЕГН ** и В.К.
Т., ЕГН ********** – и двете с постоянен адрес гр. Смолян, ул. „Братан
Шукеров“ № 20, вх. Б, ет. 4, ап. 16, да му заплатят обезщетение в размер на 6
000 лв. за неоснователното обогатяване, причинено от лишаването от
15
ползването на застроената с жилищна сграда с идентификатор ** площ от 100
кв.м. от поземлен имот с идентификатор с* в периода 13.12.2014 – 13.12.2019
г., ведно със законната лихва, считано от 13.12.2019 г. – датата на предявяване
на насрещния иск до окончателното заплащане на задължението.в частта , с
която е осъден Е.А. Б., ЕГН ********** от гр. Смолян, ул. „Алеко
Константинов“ № 39, да заплати на С.К. Ч., ЕГН **и В.К. Т., ЕГН **********
– и двете с постоянен адрес гр. Смолян, ул. „Братан Шукеров“ № 20, вх. Б, ет.
4, ап. 16 сумата от 1150 лв. за направените деловодни разноски за държавна
такса, възнаграждение на вещо лице и адвокатско възнаграждение,
пропорционално на уважените искове и отхвърлените насрещни искове,като
законосъобразно и обосновано постановено.
РЕШЕНИЕТО в останалите части не е обжалвано и е влязло в законна
сила.
ОСЪЖДА А.С. Б. ,ЕГН-********** и Е.А. Б., ЕГН ********** и
двамата от гр. Смолян, ул. „Алеко Константинов“ № 39, да заплатят в полза
на С.К. Ч., ЕГН ** от гр. Смолян, ул. „Братан Шукеров“ № 20, вх. Б, ет. 4, ап.
16 разноски за въззивната инстанция в размер на 1000/хиляда /лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС
в едномесечен срок от връчването му на страните ,при условията на
чл.280,ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16