РЕШЕНИЕ
№849/25.11.2019г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на тридесети октомври, две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Павлина Господинова
Антоанета
Митрушева
при секретаря Гергана Мазгалова……….....…………...……….............….в присъствието на
прокурор Делчо Лавчев..............……................………………………………... като разгледа докладваното от Председателя АНД (к) №871 по описа
за 2019 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на В.Д.Я. ***, с посочен съдебен адрес ***, офис 11, подадена
чрез пълномощник, срещу Решение №184/30.05.2019г., постановено по АНД №299/2019г. по описа на Районен съд-Хасково,
потвърждаващо Наказателно постановление №18-1253-000460/15.06.2018г. на Началник сектор „Пътна
полиция” към ОДМВР-Хасково, с което на касатора, за нарушение на чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането (КЗ) е наложена глоба в размер
на 400 лв.
Решението се обжалва с оплаквания неправилност, поради неправилно
прилагане (нарушение) на материалния
закон и необоснованост на фактическите изводи. Твърди се, че неправилно съдът
отхвърлил възражението за маловажност на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Излагат
се съображения, че неприлагането на чл.28 от ЗАНН се обосновавало със
съставомерността на нарушението. Съдът не отчитал, че липсата на вредни
последици водела до маловажност на конкретния случай на нарушение. Това
обстоятелство не било без значение, доколкото принципно било възможно от
нарушението да настъпят вреди. Наред с липсата на вредни последици, в случая
били налице и множество други обстоятелства, обосноваващи приложението на чл.28
от ЗАНН. Деецът не бил с висока
обществена опасност като видно от приложената справка, не бил системен
нарушител. Освен това по време на извършване на нарушението бил ученик и
управлявал автомобила на баща си, който несъзнателно го подвел, като го уверил,
че за автомобила имало действаща застраховка „гражданска отговорност”.
Действително, както отбелязал съдът, следвало да положи по-голяма грижа и да се
увери в наличието на такава, но нямало как да предположи, че баща му би могъл
да го подведе. Не било ирелевантно и обстоятелството, че договорът за
застраховка „гражданска отговорност” бил сключен на 07.03.2018г. с действие от
16.00ч. на същата дата. Това означавало, че нарушението е отстранено непосредствено
след откриването му. Всички тези факти и обстоятелства имали значение за
определяне вината на касатора, както и относно преценката за наличие на
маловажен случай, а не както съдът отбелязал – за определяне размера на
наказанието в случай, че било в определени граници. Касаторът сочи също, че
налагането на глоба от 400 лв в голяма степен би го затруднило, тъй като към
момента е редовен студент , а и финансовите средства, с които разполагал били
предоставени от родителите му за покриване на ежедневни разходи за храна,
квартира и консумативи. По изложените
съображения се претендира отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с
него наказателно постановление.
Ответникът
- Сектор „Пътна полиция”
към ОДМВР-Хасково, редовно призовани,
не изпращат представител. Не ангажират становище по жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Хасково дава заключение за неоснователност на жалбата. Пледира за оставяне в сила на атакуваното
решение.
Касационната инстанция като обсъди оплакванията в жалбата и извърши проверка по реда на чл.218 от АПК намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С оспореното решение Районен съд-Хасково е потвърдил Наказателно
постановление №18-1253-000460/15.06.2018г. на Началник сектор „Пътна полиция” към ОДМВР-Хасково, с което
на касатора, за нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ е наложена
глоба в размер на 400 лв.
За да постанови този резултат, съдът при липса на констатирани съществени нарушения при
провеждане на административно-наказателното производство, е приел за безспорно
установено описаното в АУАН и НП административно нарушение, като е мотивирал
съображенията си. Изложил е и съображения, че в случая липсват основания за
приложението на чл.28 от ЗАНН.
Касационната инстанция изцяло споделя изводите на районния съд. След като е събрал необходимите за правилното изясняване на делото доказателства, анализирайки същите, съдът е направил съответстващи на закона правни изводи.
Не се
установява при провеждане на административнонаказателната процедура да са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до нарушаване на правото на
защита на жалбоподателя и да са основания за неговата незаконосъобразност и
отмяна. Правилен е и изводът, че касаторът е осъществил от обективна и
субективна страна вмененото му противоправно деяние. Извършването
на нарушението се установява по категоричен начин от събраните писмени и гласни
доказателства.
Неоснователен е единственият довод в
касационната жалба, че в случая е следвало да се приложи разпоредбата на чл.28
от ЗАНН. Възражение в тази насока е било направено пред районния съд, който
обосновано и аргументирано го е отхвърлил. Изложените в тази насока съображения
изцяло се споделят от настоящата инстанция. Сключването на договора за „гражданска
отговорност” на датата на нарушението, непосредствено след констатирането му
правилно е прието от районния съд като ирелевантно за преценката относно
наличието на маловажен случай. Приложимост на чл.28 от ЗАНН в конкретния случай
не се обосновава и от останалите, посочени от касатора обстоятелства.Твърдяното
„подвеждане” и „предоверяване” на касатора, обстоятелството, че е бил ученик по
време на нарушението, а понастоящем студент, издържан от родителите си, не дават основание конкретният случай да се
третира като маловажен. Деянието, за което е наказан касаторът не се отличава
от обичайните случаи на нарушението по чл.638,
ал.3 от КЗ, поради което правилна е преценката на районния съд, че липсва
маловажен такъв.
Предвид
гореизложеното, като не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, районният съд не е допуснал
твърдяното нарушение на закона.
Касационната инстанция намира наведените оплаквания в касационната жалба за неоснователни, а решението на районния съд за законосъобразно, правилно и постановено при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което счита, че същото следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №184/30.05.2019г., постановено по АНД №299/2019г. по описа на Районен съд-Хасково.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1.
2.