Р Е Ш Е Н
И Е
гр.София, 17.05.2021г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
на
двадесети април година 2021
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ:
Гергана Х.- Коюмджиева
секретар:
Йоана Петрова
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 1389 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предмет на производството са преки искове с пр. основание чл.432 от КЗ, във вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД, чл.86 ЗЗД, предявени при обективно кумулативно
съединяване.
По
изложените в исковата молба обстоятелства Х.И.Х. ЕГН **********, чрез
пълномощника адв.С.Н. –САК е предявил срещу З. „Д.Ж.и
з.“ АД обективно съединени искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати сумата от 50 000
лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди от травматични увреди в резултат на ПТП настъпило на
14.02.2019г. по вина на водача на лек автомобил „Опел Астра“ с per. № *******,
чиято гражданска отговорност е застрахована в ответното дружество, както и
сумата 552.93 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди за платени медицински консумативи, ведно със
законна лихва, считано от датата на ПТП -
14.02.2019г. до изплащането. Претендира разноски.
Твърди се, че
на 14.02.2019 г., около 13.20 ч. в гр. София, лек автомобил марка „Опел“ модел
„Астра“ с per. № *******, управляван от Н.И. *** с посока на движение от ул.
„Сребърна“ към ул. „Околовръстен път“ и на пешеходната пътека в района на № 73
реализирал ПТП с пресичащия по нея от ляво на дясно спрямо посоката на движение
на автомобила пешеходец Х.И.Х.. Вследствие на пътнотранспортното произшествие е
пострадал ищецът Х.Х.. Посочва, че спешна медицинска
помощ и лечение ищецът получил в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” ЕАД гр. София, II-ра
клиника по ортопедия и травматология, където е постъпил с болка в областта на
ляво рамо, ляво бедро и подбедрица. Извършено било закрито наместване на
фрактурата без вътрешна фиксация, хумерус, скапула, клавикула и му е била
поставена имобилизация по Дезо. Твърди се, че във връзка с настъпилото ПТП е
образувано досъдебно производство № 11047/2019 г. по описа на ОПП – СДВР, като
в хода на наказателното производство е сключено споразумение.
Наведен е довод, че отговорността на виновния водач
на лек автомобил марка „Опел Астра“ с per. № *******, се покрива от застраховка
„Гражданска отговорност” сключена с полица № BG/30/118002827954 със срок на
валидност от 28.09.2018 г. до 28.09.2019 г. издадена от З. „Д.Ж.и З.“ АД.
Посочва, че и към настоящият момент Х.Х. се оплаква
от болки и не се е възстановил от претърпените увреждания и преживения силен
стрес. Сочи още, че за проведеното лечение ищецът извършил разходи, които не се
покриват от НЗОК за потребителски такси, оперативни консумативи и други, в размер
на 552.93 лева. Твърди, че по повод настъпилото ПТП в ЗД „Д.Ж.И З.” АД на
21.03.2019г. е образувана щета за изплащане на обезщетение неимуществени и
имуществени вреди, по която дружеството с писмо изх.№3131/14.08.2019 г.
отказало да изплати обезщетение.
В законоустановен срок по чл. 367 от ГПК е постъпил
отговор от ответното З. „Д.Ж.и з.“ АД, в който е изложено становище за
неоснователност на предявените искове. Ответникът признава наличието на валидно
застрахователно правоотношение за процесния лек автомобил и период. Оспорва
вината на водача на лекия автомобил – Н.И.. Оспорва механизма на ПТП. Навежда
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия,
като твърди, че същият е изскочил внезапно на пътното платно в нарушение на чл.
114, т.1 от ЗДвП. Навежда възражение за прекомерност на исковата претенция,
като твърди, че исковата сума е прекомерно висока спрямо вредите, чието
обезщетяване се претендира. Възразява срещу началната дата на акцесорната
претения за законна лихва, считано от датата на ПТП – 14.02.2019г., като се
позовава на разпоредбата чл.497 ал.1, т.3 от КЗ, според която застрахователят
дължи лихва за забава върху обезщетението, ако не го е определил и изплатил до
изтичане на срока по чл.496 ал.1 КЗ /тримесечен от предявяване на претенцията/,
освен ако увреденото лице не е представило доказателствата, поисани от
застрахователя. Сочи се, че в случая претенцията е заявена на 11.04.2019г.,
като в законовия срок ответното дружество е отказало изплащане с писмо
изх.№2328 /20.06.2019г., поради което ако искът бъде уважен лихва се дължи считано от 20.06.2019г., а не от 14.02.2019г.
В
срока по чл.372 ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която ищецът
поддържа предявените искове и направените доказателствени
искания с исковата молба.
По реда на
чл. 373 ГПК е постъпил допълнителен отговор на исковата молба от ответника, в
който се поддържат всички възражения и оспорвания, както и направените
доказателствени искания.
С определение от з.с.з. на 03.11.2020г. на основание
чл.219, ал.1 ГПК Н.И.И. ЕГН ********** е привличен като трето
лице – помагач на ответника.
В съдебно заседание ищецът чрез пълномощника
си адв. Н.
поддържа предявения иск. Представя списък на разноски.
В съдебно заседание ответното дружество не се представлява.
В съдебно заседание третото лице
помагач, чрез пълномощника си адв.Т. оспорва
исковете.
Софийски
градски съд, ГО, I- 7 състав, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал.2 и ал.3 ГПК и доводите на страните,
намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетия Констативен
протокол за ПТП peг. № К-84/
14.02.2019г. на ОПП при СДВР - на 14.02.2019 г., около 13,20 ч. в гр. София, по
бул. „Черни връх“ настъпило ПТП между лек
автомобил марка „Опел“, модел„Астра“, с per. № ******* управляван от Н.И.И. и пешеходеца Х.И.Х., при което пострадал пешеходеца Х. с
работна диагноза – фрактура и луксация на ляво рамо, а водачът Н.И. напуснал
местопроизшествието. /л.4
от делото/
По случая било образувано досъдебно производство № 11047/2019 г. по описа на
ОПП – СДВР, пр.пр.№3360/ 2019г. по описа на СРП, приключило с внасяне на
обвинителен акт срещу Н.И.И..
Видно от приложеното НОХД №
17479/2019г., по описа на СРС, НО, 129 състав, в о.с.з. на 07.11.2019г. наказателното производство е прекратено с
одобрено от съда споразумение, по реда на чл.381 и сл. от НПК, с което Н.И.И. ЕГН ********** е
признат за виновен в това, че на 14.02.2019 г., около 13,20 ч. в гр. София, на
бул. „ Черни връх“ в района на№ 73, с посока на движение от ул. „Сребърна“ към
ул. „Околовръстен път“ при управление намоторно превозно средство - лек
автомобил с марка „ Опел “, модел „Астра“, с рег. № *******, на пешеходна
пътека, обозначена с пътна маркировка „М8.1“ и пътен знак „Д17“ от ЗДвП,
нарушил правилата за движение по пътищата , предвидени в ЗДвП, а именно чл.116
от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към пешеходците,......“ и чл.119 ал.1 ЗДвП : „При приближаване на
пешеходна пътека водачът на нерелосово превозно средство е длъжен да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващи по нея пешеходци, като намали
скоростта или спре“, като не реагирал своевременно с аварийно спиране и не
пропуснал пресичащия по пешеходната пътека от ляво на дясно спрямо посоката на
движение на лекия автомобил пешеходец - Х.И.Х., реализирал пътно транспортно
произшествие с него и по непредпазливост му причинил средна телесна повреда
изразяваща се в следните травматични увреждания: счупване на горния край на
рменната кост – закрито, изкълчаване на раменната става – престъпление по
чл.343, ал.3, пр.3 и пр. последно бук.“а“, пр.2, вр. ал.1, б.“б“, пр.2 чл.342,
ал.1, пр.3 от НК.
Одобреното от съда споразумение
съгласно чл.383, ал.1 НПК има последиците на влязла в сила присъда и е задължително
за гражданския съд по смисъла на чл. 300 от ГПК досежно извършването на
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В този смисъл протокол на СРС от 07.11.2019
год. по НОХД № 17479/2019год., в което е одобрено цитираното по-горе споразумение
е задължително за гражданския съд относно посочените в чл. 300 ГПК
обстоятелства.
От приетата епикриза по ИЗ №6224/2019 на
УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” ЕАД гр. София, II-ра клиника по ортопедия и
травматология, се установява, че ищецът Х.И.Х. на 46г. е приет на 14.02.2019 г.
с диагноза – счупване на горния край на раменната кост на – закрито, изкълчване
на раменната става. В част „анамнеза“ се сочи, че лицето е пострадал при ПТП
като пешеходец. В обективно състояние е отразен травматичен оток и деформация
на ляв хумерус проксимално, охлузвания на ляво бедро и ляво коляно. На 14.02.2019г.
е направена оперативна итервенция закрито наместване и обездвижване на крайника
по Дезо, след което ищецът е изписан с препоръки да не натоварва крайника и
насрочен контролен преглед. /л.32
от делото/ .
Приет е
неоспорен болничен лист №405 от 19.02.2019г. издаден на ищеца за 31 дни временна нетрудоспособност по повод от
14.02.2019г. до 16.03.2019г. с диагноза - счупване на горния край на раменната
кост./л.35 от
делото/
Не се спори, че
във връзка с лечението на причинените при ПТП травми ищецът е направил разходи
в размер 552.93 лева, за закупуване на ортеза за рамо, медикаменти и
физиотерапевтични процедури, като това се установява и от предствените 8 бр.
фактури издадени в периода на лечение./л.41-л.50
от делото/
От приетото
неоспорено заключение на СМЕ с вещо лице д-р Т. Д.- ортопед – травматолог, се
установява, че в
следствие на претърпяното ПТП на 14.02.2019г., ищецът Х.И.Х. на 46г. е получил следните травматични увреждания :
ИЗКЪЛЧВАНЕ на ЛЯВАТА РАМЕННА СТАВА; СЧУПВАНЕ на ГОРНИЯ КРАЙ на ЛЯВАТА РАМЕННА
КОСТ, ЗАКРИТО; ОХЛУЗВАНИЯ на ЛЯВОТО БЕДРО и ЛЯВОТО КОЛЯНО. В заключението на
СМЕ е обоснован извод, че изкълчването на лявата раменна става и счупването на
горния край на лявата раменна кост са довели до трайно затруднение на
движенията на левия горен крайник за около 5-6 месеца. Охлузванията на лявото
бедро и лявото коляно са причинили болки. Вещото лице д-р Т. Д.сочи, че е налице е причинно - следствена връзка
между претърпените от ищеца увреждания и процесното ПТП. Относно лечение и продъжителността на лечебния и възстановителен период, в
СМЕ е констатирано, че при ищеца е проведено е болнично лечение за 1 ден, при
което е направено наместване на изкълчването и счупването на лявата раменна
кост и поставена обездвижваща превръзка на крайника за 30 дни. Според вещото лице направените на 14.02.2019г.
и на 22.02.2019г. рентгенови снимки сочат, че счупването на големия израстък на
раменната кост е пълно и с тотално разместване. След него е проведено домашно -
амбулаторно лечение, по време на което са извършени физиотерапевтични процедури
и рехабилитация. Възстановителният период е продължил от 27. 03. 2019 г. до 02
08 2019 г. Според СМЕ
периодът
на болките и страданията при ищеца Х.Х. е продължил
около 5-6 месеца.
След проведен личен преглед на ищеца в.л. д-р Д.е установила, че сегашното
здравословно състояние на Х.Х. е стабилизирано. Той продължавал
да изпитва болки при влажно и студено време и при по-продължително натоварване
на крайника. Обективно ортопедът констатира, че при ищеца лявата мишница е
по-слаба 1 см, лявата раменна става извършва дви жения в обем по- малък от нормата
с 10 % за сметка на ротацията на мишницата, като счупването на големия израстък
на лявата раменна кост е зарастнало напълно. Лявата раменна става извършва
движения в обем по-малък от нормата с 10 %. С оглед характера и
местоположението на травматичните увреди, давността на получаването им,
възрастта на пострадалия и сегашното му състояние, може да се приеме, че това ограничение на движенията на
лявата раменна става е трайно и няма да се промени. Сочи се още, че ищцът е
бил в отпуск по болест общо 91 дни – в периода 14.02.2019г. до
15.05.2019г. Относно похарчената сума
от 552,93 лева, пояснява, че НЗОК заплаща само медицинската дейност, която
извършва болницата, в това число операцията, но консумативите се заплащат от
пациентите.
Съдът
възприема заключението на съдебно
медицинска експертиза с вещо лице д-р Т. Димитрова, като компетентно дадено и
кореспондиращо на приетите неоспорени
писмени доказателства.
За установяване на претърпените
неимуществени вреди е разпитан един свидетел. В показанията на свидетелката М.Х./45г. съпруга на ищеца/, се съдържат данни, че на 14.02.2019 г. се
случило ПТП със съпруга и, за което рабрала в телефонен разговор. Съпругът и се
намирал в болница „Пирогов“ и бил много уплашен. Свидетелката не могла да отиде
при него веднага, защото нямало как да остави сами децата им, тогава на 2г. и на 4 г.
Свид. Х.сочи, че когато се прибрал в
къщи, мъжът и бил със счупена ръка в рамото, а ръката му била
обездвижена. Имал много болки. Споделял, че го боли при всяко движение. Не
можел да движи ръката си и се налагало свидетелката да му помага в хранене,
обличане и тоалет и да го предпазва от боричкане с децата, за които било трудно
да разберат, че не могат да играят с баща си. Научила се да му поставя
инжекции. В семейството били уплашени, защотото Х.
бил единствения работещ в този момент и нямали друг доход. Ищецът се притеснявал да не загуби работа си,
заради продължителния болничен отпуск. Възстановявал се бавно, ходел на много
процедури по рехабилитация, но бил упорит. Големи болки имал се период от 6
месеца. След този период и докторите потвърдиха, че счупването е зараснало
добре. Към момента съпругът и още имал оплаквания и болки в рамото при смяна на
времето и при натоварване.
Показанията
на свидетелката М.Х., съдът преценява по реда на чл.172 от ГПК, като
съобразява, че е съпруга на ищеца и е вероятно зантересована,
но им дава вяра относно лечението и възстановяването на доколкото почиват на преките му впечатления и
кореспондират с приетото заключение на СМЕ.
От приетото неоспорно заключение на САТЕ с
в.л. инж.С.Д., се установява, следния механизъм за настъпване на
произшествието: На 14.02.2019 г., около 13,20 ч. в гр. София, по бул. „Черни
връх“ лек автомобил марка „Опел“, модел„Астра“, с per. № ******* се е движил в
посока от ул. „Сребърна“ към ул. „Околовръстен път“. Доближавайки до района на
№ 154 и пешеходната пътека скоростта на автомобила е била от порядъка на 25
км/ч. В същото време пострадалия пешеходец е предприел пресичане на платното за
движение на бул. „Черни връх“ по пешеходната пътека от ляво на дясно спрямо
посоката на движение на лекия автомобил, като първо е прекосил лентите за
насрещно движение и е изминал разстояние до мястото на удара 10,80 -11,0 метра.
Скоростта на пешеходеца е била от порядъка на 5-6 км/ч. Водачът на лекия
автомобил не е възприел своевременно пешеходеца и не е предприел спиране.
Настъпил е удар между предната лява странична част на лекия автомобил и дясната
страна на пешеходеца в следствие, на което пострадалия е бил отхвърлен напред и
вляво и е паднал на платната за движение на лявата си страна. Сочи се в АТЕ, че лекия автомобил се е движил
по бул. „Черни връх“ при ул. „Сребърна“ към ул. „Околовръстен път“ в светлата
част на денонощието, при суха асфалтова настилка, като е бил в процес на
изкачване. Булевардът е с три пътни ленти всяка с ширина от 3,50 м. , разделени
с пътна маркировка М1 и М2, като от дясно на платното е поставен метален стълб с мотниран върху него пътен знак „Д17“ и светлинна
сигнализация за пешеходна пътека. Пешеходецът се е движил от ляво на дясно
спрямо посоката на движение на автомобила. Обосновано е, че пешеходецът
пресичайки пътното платно се движил с бърз ход, чиято средна стойност за
възрастовата група от 40-50 години е 6,6 км/ч (1,83 м/с). Вещото лице инж.Д. е
определило, че разстоянието изминато от пешеходеца от момента на навлизането му
на платното за движение до мястото на удара е Sn = 10,80 м. Изчислено е, разстоянието на което се е намирал автомобила
в момента на навлизане на пешеходеца на платното за двежение възлиза на
40,95м., като това налага извод, че водачът е имал възможност да възприеме
пешеходеца от момента на навлизането му в платното за движение.
Съдът възприема заключението на САТЕ с вещо лице инж.С.Д., като обективно и
компетентно.
По делото е прието за безспорно, че за лек
автомобил марка „Опел Астра“ с per. № *******, е налице задълж.
застраховка „Гражданска отговорност” сключена с полица № BG/30/118002827954 със
срок на валидност от 28.09.2018 г. до 28.09.2019 г. издадена от З. „Д.Ж.и З.“
АД.
Претенцията от ищеца Х. до ответното
застрахователно дружество за обезщетение на имуществени и неимуществени вреди
от ПТП на 14.02.2019г. е заявена на 21.03.2019г. с молба вх.№926/ 21.03.2019г. по описа на З. „Д.Ж.и З.“
АД./л.51 от делото/
Ответното дружество
отказало изплащане по образуваната щета №0801-001080/2019г. с писмо изх.№ 3131 / 14.08.2019г., с мотива,
че не са
предствени документи установяващи вина на застрахования водач.
/л.53 от делото/
Така установеното от фактическа страна, сочи
на следните правни изводи:
Предявените
искове са с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди и имуществени
вреди. От правна страна предявените искове за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени и имуществени вреди, съдът квалифицира по чл. 432,
ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл. 45 от ЗЗД.
На
първо място така предявените искове са процесуално
допустими.
На
21.03.2019 г. ищецът е предявил извънсъдебно претенцията си пред ответното
дружество, като в законоустановения тримесечен срок по чл. 496, ал.1 от КЗ,
изтекъл на 21.06.2019 г. ответникът не е заплатил застрахователно обезщетение.
Настоящият иск е предявен в съда 03.02.2020 г. и в този смисъл се явява
процесуално допустим.
По същество на предявения
иск.
Отговорността
на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с
отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя
по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува
валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки
от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди.
Безспорно делото се установява наличието на
валидно застрахователно правоотношение към 14.02.2019г. между прекия причинител
и ответника и по отношение на увреждащото МПС.
Съвкупния анализ на събраните по делото писмени доказателства,
свидетелски показания и заключението на повторната САТЕ, сочи на извода, че е налице виновно
противоправно деяние от страна на деликвента И., който е изврършил нарушение на
нормите на чл.116 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците,......“ и чл.119 ал.1 ЗДвП : „При
приближаване на пешеходна пътека водачът на нерелосово превозно средство е
длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващи по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре“, като не реагирал своевременно с аварийно
спиране и не пропуснал пресичащия по пешеходната пътека от ляво на дясно спрямо
посоката на движение на лекия автомобил пешеходец - Х.И.Х., вследствие на което
реализирал ПТП. Деянието е извършено
виновно – при форма на вината непредпазливост; налице е причинно - следствена
връзка между противоправното деяние и вредите - факти, установени с приетите по
делото доказателства и при прилагане на чл. 300 от ГПК във вр. с чл.383 НПК и
одобреното от съда споразумение по НОХД
№ 17479/2019 г. по описа на СРС, НО, 129 състав. Претърпените от ищеца неимуществени
вреди от процесния деликт се изразяват в изпитаните болки и страдания от
получените травматични увреждания от ПТП.
По размера на обезщетението за неимуществени вреди:
Преценявайки съобразно обществения критерии за справедливост по чл. 52
от ЗЗД и разрешението, дадено в точки II от мотивите и 11 от диспозитива на
ППВС № 4 от 23.12.1968 г., следните обстоятелства, обуславящи претърпените от ищеца
Х.И.Х. неимуществени вреди: а) характерът на причинените и телесни увреждания
от процесното ПТП- счупване на горния край на лява раменна кост, изкълчване на раменна става, лечението на
което заболяване е продължило около шест месеца в хода на което пострадалия е
бил опериран; б) болките, страдания и битови неудобства, които е претърпял,
както и зависимостта от чужда помощ в обслужването; в) активната възраст на пострадалия, който
при настъпване на пътния инцидент е бил на 46 години, като травмата и е
причинила 91 дни нетрудоспособност -болничен отпуск и принудителна социална изолация; г)
остатъчните трайни последици – ограничение на движението в областта на лява раменна става – намалено с
10 % спрямо нормата; д) и не на последно
място социално-икономическите условия в страна към момента пътното
произшествие, когато минималната работна заплата в Р България, определена съгласно
ПМС обн. В ДВ 107/28.12.2018г., е била 560лева, решаващият състав приема, че за
обезщетяване на причинените на Х.И.Х. неимуществени вреди, доколкото те
подлежат на точна парична оценка, следва да се определи сумата 30 000 лева.
Обезщетението в този размер съответства
както на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост, така и да
възмезди неблагоприятните последици, настъпили за ищеца в резултат на
непозволеното увреждане.
По имуществените вреди:
Получените от ищеца травматични увреждания са наложили по
време на лечението му да извършат разходи в размер на 552,93 лв.,
за закупуване на ортопедични консумативи, лекарствени средства и
потребителска такса. Вещото лице д-р Д.по
приетата неоспорена СМЕ посочи, че направените разходи за медикаменти са във връзка с процесното ПТП и са били
необходими с оглед лечението на пострадалия ищец.
По
изложените мотиви, предявения иск за обезщетение на имуществени вреди е доказан по основание и за предявения размер
от 552,93 лв.,
По възражението
за съпричиняване по см. на чл.51,
ал.2 ЗЗД.
За да е налице съпричиняване по смисъла на
чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния
резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото
настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст е само онзи
конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с
неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като неблагоприятен
резултат.
С
оглед наведеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоностния
резултат следва да бъде изследван въпроса налице ли е съпричиняване от
пострадалото лице при настъпване на вредоностния резултат, с оглед евентуалното
намаляване на дължимото обезщетение по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. В
настоящото производство ответната страна навежда доводи за съпричиняване от
страна на ищеца на вредоностния резултат, като сочи, че същия е излезнал
внезапно на платното в нарушение на чл.114, т.1 ЗДвП. В хода на съдебното дирене, се установи, че
при процесното ПТП ищецът Х.Х. като пешеходец е пресичал на пешеходна пътека, обозначена с
пътен знак „Д17“ и светлинна сигнализация за пешеходна пътека. Установи се
от заключението на АТЕ, че водачът на лекия автомобил е имал възможност да възприеме пешеходеца от
момента на навлизането му в платното за движение. Съгласно задължителните за съда указания по
т.6 от ТР от 2 от 22.12.2016 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2016 г., ОСНК на ВКС, правото на пешеходеца при пресичане на пътното платно,
в зависимост от мястото на пресичане е:
абсолютно, на специално очертана или неочертана с маркировка върху пътното
платно, но сигнализирана с пътен знак
пешеходна пътека, като се упражнява при спазване на правилата на чл. 113 и
чл. 114 от ЗДвП. При така установеното фактическо положение, съдът приема, че
ищецът е имал правомерно поведение, пресичайки платното именно на пешеходна
пътека, обозначена с пътен знак „Д17“ и светлинна сигнализация.
В настоящият случай няма доказателства
установяващи твърдението, че пострадалият е допринесл по някакъв начин с
поведението си за настъпване на вредоносния резултат. С оглед разпоредбата на
чл. 154 от ГПК страните в производството имат процесуалното задължение да
докажат фактите, които твърдят. Ако
факта не се докаже настъпва санкция на тежестта на доказване, а именно
непризнаване на твърдяните факти и приемането им за ненастъпили. В случая
ответната страна в спора не е ангажирала никакви доказателства, с които да
убеди решаващата инстанция в истиността
на твърдението си, че пострадалият ищец е допринесъл с поведението си за
настъпване на ПТП. Ето защо съдът намира, че не е налице съпричиняване и
определеното по-горе обезщетение за неимуществени вреди не следва да бъде
намалено.
По
претенцията за лихва:
Неоснователно
е обаче искането за присъждане на лихва, считано от датата на увреждането,
респ. считано от датата на извършване на разхода.
Съобразно
нормата на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил
в срок, считано от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите,
когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ.
В
случая, предвид сезиране на ответното дружество на 21.03.2019г., то 3-месечният
срок е изтекъл на 21.06.2019г. и от 22.06.2019г. застрахователят е изпаднал в
забава и дължи законната лихва върху присъденото обезщетение, поради което
искът за лихви ще следва да бъде отхвърлен като неоснователен за периода от 14.02.2019 г. до 21.06.2019 г. и уважен,
считано от 22.06. 2019 г. до окончателното изплащане.
С
оглед на горното Съдът присъжда лихва върху главниците, считано от 22.06.2019г.
до окончателно изплащане на сумата.
По
разноските:
С
оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни, ищецът съразмерно
на уважената част от исковете, а ответника съразмерно на отхвърлената.
На
пълномощника адв.С.Н. -САК за осъщественото безплатно
процесуално представителство съгласно чл. 38, ал.2 от ЗА, възнаграждение в размер на 1227 лв.
С
оглед изхода на спора по главния иск и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
ищецът следва да бъдат осъден да заплати на ответника сумата 280 лв., съставляваща
съдебно-деловодни разноски, пропорционално на отхвърлената част от иска, като
сторените от ответника разноски са: депозит за СМЕ и АТЕ в размер на 550.00лв.
и 150лв.
юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради
освобождаване на ищеца от задължението за внасяне на държавна такса и разноски
по делото съгласно чл. 83, ал.1, т.4 от ГПК, ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 1222, 12 лв. и разноски за СМЕ от
120 лв.
Водим от горното, Софийски градски
съд, ГО, I-7
състав
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА З.
„Д.Ж.и з.“ АД, с
ЕИК *******, със седалище и адрес ***, на
основание чл.432 ал.1 КЗ , вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД, да заплати на Х.И.Х. ЕГН **********
със съдебен адрес ***, сумата от 30 000/тридесет
хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП,
реализирано на 14.02.2019г. от водача на
л.а. „Опел Астра“ с per. № *******,
ведно
със законната лихва, считано от 22.06.2019г. до изплащането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 30000лв.
до 50 000лв, като неоснователен, както и иска за лихва за периода от
14.02.2019 г. до 21.06.2019 г.
ОСЪЖДА
З. „Д.Ж.и з.“ АД, с ЕИК *******,
със седалище и адрес *** на основание чл.432 ал.1 КЗ , вр. с чл.45,
ал.1 ЗЗД, да заплати на Х.И.Х. ЕГН **********, сумата 552.93лева представляваща обезщетение за имуществени вреди - разходи за ортопедични консумативи и лечение,
ведно със
законната лихва, считано от 22.06.2019 г., до изплащането.
ОСЪЖДА З. „Д.Ж.и з.“
АД, с
ЕИК *******, да
заплати на адв.С.С.Н., на основание чл.38, ал.2 от ЗА, сумата
от 1227 лв. за осъщественото
безплатно процесуално представителство пред СГС.
ОСЪЖДА
Х.И.Х. ЕГН **********
със съдебен адрес ***, да заплати на
З. „Д.Ж.и з.“ АД, с ЕИК *******, сумата 280 лв.
разноски, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, съобразно отхвърлената част
от иска.
ОСЪЖДА З.
„Д.Ж.и з.“ АД, с
ЕИК *******, със седалище и адрес ***, да
заплати по сметка на СГС, сумата 1222, 12лв. държавна такса и 120 лв.
разноски пропорционално на уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 6
от ГПК.
Решението
е постановено при участие на Н.И.И. ЕГН **********, като
трето лице – помагач на ответника.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: