Р Е Ш Е Н И Е
гр. София,……………..2019
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I ГО, в закрито
заседание през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА ГОЛАКОВА
ДЕСИСЛАВА
ЯНЕВА
като разгледа
докладваното от съдия Янева частно
гражданско дело № 5993 по описа на СГС за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и
сл. ГПК.
Образувано е по жалба на Столична община
срещу постановление от 03.04.2019г. по изп.дело № 20198530400107 на
ЧСИ А.Д.с рег.№ 853 с район на действие – районът на СРС, с което е
отказал да измени предходно свое постановление, обективирано в покана за
доброволно изпълнение изх. № 00783/25.03.2019г. в частта, относно размера на
разноските, дължими на взискателя за адвокатско възнаграждение,
възложени в тежест на жалбоподателя, чрез намаляване на техния размер от 410
лв. на 200 лв.
В жалбата се поддържа становището, че
адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело, определено в полза на
взискателя, било прекомерно. Твърди се, че изпълнителното дело не се отличавало
с фактическа и правна сложност и по него не били извършени други действия,
насочени към удовлетворяване на паричното вземане, освен подаването на молба за
образуване на делото, поради което разноските за адвокатско възнаграждение
следвало да се определят по чл.10, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. в размер на
200лв., а не по чл.10, т.2 от същата наредба. Наред с това жалбоподателят поддържа
становището, че разноски за адвокатско възнаграждение в производство по чл.405,
ал.1 от ГПК за издаване на изпълнителен
лист не могат да бъдат търсени по изпълнителното дело, поради което не дължал
сумата от 150 лв. С оглед на изложените доводи, моли съда да отмени обжалваното
постановление от 03.04.2019г. и вместо това да измени постановлението за
разноските от 25.03.2019г., като намали размера на адвокатско възнаграждение за
взискателя от 410 лв./260 лв. + 150лв./ на 200 лв.
Ответникът поддържа доводи за
неоснователност на жалбата.
В приложените по делото мотиви на ЧСИ по
реда на чл.436, ал.3 от ГПК са изложени съображения за неоснователност на
частната жалба. В мотивите е прието, че разноските не са прекомерни, а са
съобразени с уредения от законодателя минимум и свободата на договаряне на
адвокатско възнаграждение. Наред с това е изразено становище, че адвокатът
оказва процесуално представителство по делото, поради което се дължи
възнаграждение по чл.10, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. По отношение на разноските за адвокатско
възнаграждение в производство по чл.405, ал.1 от ГПК/за издаване на
изпълнителен лист по адм. дело № 10339/2018г. на АССГ/ в размер на 150 лв. частният
съдебен изпълнител е приел, че тези
разноски следва да бъдат събрани именно в изпълнителното производство, като се
е позовал на систематичното място на чл.405, ал.1 от ГПК, което се намира в дял
първи “Общи положения“ на изпълнителното производство и е цитирал съдебна
практика на ВКС – определение № 617/16.12.2013г. на ВКС, първо гр.отделение по
чгр.д. № 6154/2013г. и т.6 от ТР
№2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 2/2013г.
Софийски градски съд, като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи от
фактическа страна следното:
Жалбата е подадена срещу подлежащ на
обжалване акт – постановление за разноски от 03.04.2019г., за което
жалбоподателят е уведомен на 04.04.2019г., а жалбата е подадена по пощата на 10.04.2019г.,
поради което не е просрочена.
Разгледана по същество, е частично основателна,
поради следните съображения:
Изпълнителното производството е
образувано по молба на взискателя Л.Д.Д.срещу Столична община въз основа на ИЛ от 12.03.2019г., издаден по
гр.д. № 10339/2018г. на АССГ, за сумата от 610 лв. – съдебни разноски.
Към молбата е приложен договор за правна
помощ от 25.03.2019г., с който Л.Д.Д.е възложил на адв. Т.П.да образува
изпълнително дело, срещу заплащане на адвокатско възнаграждение от 260 лв. В
договора е посочено, че сумата е изцяло изплатена.
Приложен е и втори договор за правна
помощ от 11.03.2019г., с който Л.Д.Д.е възложил на адв. Т.П.да инциира
производство по чл.405, ал.1 от ГПК от
името на Л.Д.за снабдяване с изпълнителен лист по влязло в сила решение №
845/13.02.2019г. по адм.дело № 10339/2018г. на АССГ, 50 състав срещу заплащане
на адвокатско възнаграждение от 150 лв. В договора е посочено, че сумата е
изцяло изплатена.
С покана за доброволно изпълнение изх. №
00783/25.03.2019г. частният съдебен изпълнител е уведомил Столична община, че
задължението й възлиза на 1189.92 лв., от които главница в размер на 610 лв., 48
лв. - разноски по изпълнителното дело, 260 лв. – адвокатско възнаграждение за
разноски на взискателя в изпълнителното производство, 150 лв. – адвокатско
възнаграждение за разноски на взискателя в производство по чл.405, ал.1 от ГПК и такса
по т.26 от ТТР към ЗЧСИ с вкл.ДДС – 121.92лв.
Поканата за доброволно изпълнение е
връчена на длъжника на 27.03.2019г.
С платежно нареждане от 12.04.2019г. е
изплатена изцяло сумата от 1189.92 лв.
С възражение от 03.04.2019г. Столична община е поискала от
частния съдебен изпълнител да намали размера на разноските за адвокатско
възнаграждение на взискателя в изпълнителното производство от 260 лв. на 200 лв.,
тъй като, освен подаване на молба за образуване на изпълнителното дело, други
изпълнителни действия не били извършени, делото не представлявало фактическа и
правна сложност, а определеното адвокатско възнаграждение за производство по
чл.405, ал.1 от ГПК в размер на 150 лв. било недължимо, тъй като не попадало в
обхвата на чл.10 от Наредба №1/09.07.2004г.
С постановление за разноски от
03.04.2019г. частният съдебен изпълниел
е оставил без уважение молбата за изменение на размера на разноските,
определени в полза на взискателя.
Постановлението на частния съдебен
изпълнител от 03.04.2019г., което се обжалва в настоящото производство, е
неправилно, поради следните съображения:
Съгласно чл. 10, т.1 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело
възнаграждението за образуване на изпълнително дело е 200 лв.
Съгласно чл.10, т.2 от цитираната наредба, за
процесуално представителство, защита и съдействие и извършване на действия с
цел удовлетворяване на парични вземания
по изпълнителното дело – минималното възнаграждение е 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от наредбата.
В конкретния случай
е подадена единствено молба за образуване на изпълнително дело, с която е
поискано съдебният изпълнител да образува
изпълнително дело и ако длъжникът не
изпълни задълженията си в срока за
доброволно изпълнение, да му наложи запор.
От представеното по делото платежно нареждане от
12.04.2019г. се установи, че длъжникът е изпълнил задълженията си след
получаване на поканата за доброволно изпълнение. По делото не са извършени действия
за принудително събиране на сумата, в които да е участвал упълномощеният от
взискателя адвокат, поради което разноските за адвокатско възнаграждение следва
да бъдат определени по реда на чл.10, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения на 200 лв.
По отношение на разноските за адвокатско възнаграждение в
производство по чл.405, ал.1 от ГПК за издаване на изпълнителен лист:
Съдът приема, че тези разноски се дължат по изпълнителното
дело, тъй като издаването на изпълнителен лист е част от изпълнителното
производство. Разпоредбата на чл.405 и сл. от ГПК за издаване на изпълнителен
лист са уредени глава тридесет и шест от
дял първи „Общи положения“ на част пета от ГПК - „Изпълнително производство. Представени
са доказателства, че взискателят е направил разноски за адвокатско
възнаграждение за издаване на изпълнителен лист в размер на 150лв./договор за
правна защита и съдействие от 11.03.2019г. и молба за издаване на изпълнителен
лист от 12.03.2019г./, поради което няма основание за изменение на
постановлението за разноските в тази част.
С оглед на изложените доводи, обжалваното постановление от 03.04.2019г. следва да бъде отменено в частта, в която е
оставена без уважение молбата за
намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение и вместо това да бъде
намален размерът на разноските, определен с постановление от 25.03.2019г,
обективирано в покана за доброволно изпълнение № 00783/25.03.2019г., на 350 лв., от които 200
лв. – разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело, и 150лв. –
разноски за адвокатско възнаграждение в производството по чл.405, ал.1 от ГПК.
Мотивиран
така, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
постановление за разноските от 03.04.2019г. по изп.дело №
№ 20198530400107/2019г. на ЧСИ А.Д.с рег.№ 853 с район на
действие – районът на СРС, с което е отказано да бъде изменено постановление от
25.03.2019г., обективирано в покана за доброволно изпълнение № 00783/25.03.2019г, в частта
за разноските за адвокатско възнаграждение, възложени в тежест на Столична
община, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ
постановление от 25.03.2019г., обективирано в покана за доброволно
изпълнение изх. № 00783/25.03.2019г. в частта за разноските за адвокатско
възнаграждение, възложени в тежест на Столична община, като намалява размера на
разноските за адвокатско възнаграждение на 350 лв.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.