Решение по дело №3697/2019 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 212
Дата: 9 април 2020 г. (в сила от 6 юни 2020 г.)
Съдия: Ина Милчева Генжова
Дело: 20191420103697
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 септември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ …

Гр. В., 09.04.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - В., първи граждански състав, в публичното съдебно заседание на единадесети март две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИНА ГЕНЖОВА

 

при секретаря  Н.Г., като разгледа гр.д. № 3967 по описа на ВРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Част трета, глава ХХVІ от ГПК.

Предявен е от М.Р.Й. срещу Д.И.Й. иск с правно основание чл.49, ал.1 вр. ал.3 от СК за прекратяване с развод на сключения между същите на 28.10.1979г. граждански брак като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на двамата съпрузи, съединен с иск за фамилното име на ищцата след брака.

Ищцата сочи, че с ответника сключили брак на 28.10.1979г., за което било издадено удостовериние за граждански брак с. Л., обл. В., като от брака си имат родени две деца – Х.Д.И., роден на ***г. и И.Д.И., родена на ***г. След сключване на брака заживели в жилище на родителите на ответника, а след това през 1984г. закупили парцел и си построили къща. Поради финансови затруднения през 1990г. ответникът заминал да работи в Италия, а ищцата го последвала след седем месеца, където работела и към момента. Навежда доводи, че още от самото начало между тях имало скандали, които се дъжали предимно на изразено несходство в характерите им, ответникът налагал мнението си, с което тя се съобразявала, за да могат да отгледат децата си заедно. През октомври 2017г. настъпила фактическа раздяла между тях, като всеки се установил да живее  самостоятелно и вече не поддържали контакт помежду си. Липсвал диалог и взаимно уважение между тях, брачната връзка не можело да бъде възстановена. Моли бракът да бъде прекратен с развод, като се приеме, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство е и на двамата. Иска да ѝ бъде предоставено ползването на семейното жилище, и да бъде възстановена предбрачната ѝ фамилия. Заявява готовност да бъде постигнато споразумение.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор от ответника, който е получил разпореждане № 7154/24.09.2019г., не е взел становище по иска, не е направил възражения, не е оспорил истинността на представените документи, не е посочил доказателства и не е представил писмени такива.

РАЙОНЕН СЪД-В., като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От копие на удостоверение за сключен граждански брак въз основа на акт за сключен граждански брак № ***на с. Л., Община В., се установява, че М.Р. В., ЕГН **********, и Д.И.Й., ЕГН **********, са сключили граждански брак на 28.10.1978г. в с. Л.. Съпругата е приела фамилното име Й..

От брака си те имат родени две пълнолетни деца – Х.Д.И., роден на ***г. /удостверение за раждане въз основа на акт за раждане № *** на лист 6 от делото/ и И.Д.И., родена на ***г. /удостоверение за раждане въз основа на акт за раждане ***. на лист 7 от делото/.

Представен е договор за отстъпване право на строежи върху държавна земя от 17.05.1984г. за отстъпване право на строеж върху парцел IV, в кв. 94 по плана на с. Л., окр. В. за сумата от 840 лева, която е изплатена изцяло в брой с вносна бележка №4281/10.05.1984г. Договорът е сключен с Д.И.Й..

Представени са в оригинал на италиански език и в превод Писмо за назначение на домашна помощница, личен докумет на италиански и декларация от работодателя, от които се установява, че ищцата е трудово заета в Италия.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите К.Н.Г.и В.М.Д, които са изложили пред съда, че страните не живеят заедно от три години, няма възможност да се възстановят отношенията помежду им, ответникът не се отнасял добре с ищцата. Двете свидетелки също така са изяснили факта, че когато се връща в България ответникът, който също живее в чужбина, не отсяда в къщата в с. Л., представляваща съпружеска имуществена общност. Ищцата напротив, когато се връща в България използва именно семейното жилище, поддържа го с помощта на дъщеря си.

При така установените факти от значение за спора съдът приема от ПРАВНА СТРАНА следното:

От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен и категоричен начин обстоятелството, че страните живеят разделени от  три години, като не поддържат контакти помежду си. Съпружеската фактическа раздяла е обстоятелство, което е разрушило трайно и необратимо семейната общност. Тя е причина и обективен факт, отразяващ дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Брачната връзка е лишена от предписваното й от закона и добрите нрави съдържание, поради което като формална и ненужна, следва да се прекрати.

Направено е искане от ответницата след прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно име, поради което следва да бъде възстановена предбрачната й фамилия В..

Направено е изрично изявление, че ищецът не желае произнасяне по въпроса за вината, като счита, че и двамата съпрузи са допринесли за настъпване на дълбокото му и непоправимо разстройство, като не желае да съдът да го установява.

Съдът намира, че следва да бъде уважено искането на ищцата ползването на семейното жилище в с. Л. да й бъде предоставено. Установи се, че ищцата полага грижи за имота и отсяда в него, когато се връща в България, докато ответникът не го ползва при завръщането си и не полага грижи за дома. Същият не го ползва.

С оглед настъпилото пълнолетие на родените от брака деца, съдът не дължи произнасяне по въпросите за упражняване на родителски права и издръжка. Ищцата е заявила, че не претендира издръжка.

При този изход на спора и на основание чл.329, ал.1, изр.2 от ГПК вр. чл.6, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК всяка от страните следва да заплати по сметка на В. районен съд сумата от 25 лева – окончателна държавна такса при решаване на делото по иска за развод, а направените разноски – да останат в тежест на всеки от тях, както са ги направили.

Водим от горното, В.ят районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД БРАКА, сключен на 28.10.1978г. в с. Л. с акт за сключен граждански брак № ***на с. Л., Община В., между М.Р.Й., ЕГН **********, и Д.И.Й., ЕГН ********** на основание чл.49, ал.1 от СК като дълбоко и непоправимо разстроен.

ПОСТАНОВЯВА на основание чл.326 от ГПК след прекратяване на брака М.Р.Й., ЕГН ********** да носи предбрачното си фамилно име – В..

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в с. Л., общ. В., ул. **** на М.Р.Й., ЕГН **********.

ОСЪЖДА на основание чл.329, ал.1, изр.2 от ГПК вр. чл.6, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, Д.И.Й., ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен съд - В. окончателна държавна такса по иска за развод в размер на 25 /двадесет и пет/ лева, както и 5 лева /пет лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист при неплащане на сумата в срока за доброволно изпълнение.

ОСЪЖДА на основание чл.329, ал.1, изр.2 от ГПК вр. чл.6, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, М.Р.Й., ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд - В. окончателна държавна такса по иска за развод в размер на 25 /двадесет и пет/ лева, както и 5 лева /пет лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист при неплащане на сумата в срока за доброволно изпълнение.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - В. в двуседмичен срок от връчването му на страните.                  

           

РАЙОНЕН СЪДИЯ: